Джанел Тейлър
Огнената долина (13)

Тринадесета глава

Бренди вървеше по пясъчния плаж с наведена глава. Чувстваше се потисната и смутена. Струваше й се, че иначе приятни топлите лъчи на слънцето сега безмилостно напичат разпуснатата по раменете й коса. Малките вълнички, които обикновено весело се плискаха в краката й, днес я дразнеха. Лазурното небе й изглеждаше прекалено синьо и ласкаво, докато настроението й беше мрачно и буреносно. Днес, докато се мъчеше да забрави Стивън Уингейт завинаги, й се струваше, че природата и съдбата са се съюзили срещу нея, точно както и през първия ден, в който го бе срещнала.

Не беше в състояние да се освободи от мъката и самотата си, както и от болезненото усещане за загубата на нещо безценно и прекрасно. Днешният ден беше най-дългият й труден през целия й живот. Нямаше желание дори да спи или да яде. Искаше само Ланс Ренолдс, а това беше абсурдно! Той го направи невъзможно, обвини го тя. Не смееше да вдигне поглед към яркия, изпълнен с багри залез, който също й напомняше за първата им среща.

Даже сълзите й бяха пресъхнали. Изглежда бе изчерпала запаса от сълзи за цял живот. За първи път беше отдала сърцето, тялото и душата си на мъж… И вече бе твърде късно да си ги вземе. Този демон ги бе погълнал къс по къс. Защото не я желаеше!

Бавно се отпусна на колене върху златистия пясък. За какво й беше прекрасният пейзаж? За какво бе облякла скъпата копринена рокля? Сега нищо нямаше значение, освен стремежа да облекчи някак пронизващата я ужасна болка. Вече няколко часа се опитваше да избяга от нея. От гърдите й се изтръгна покрусена въздишка.

— Бренди… — прозвуча приглушен глас, долетял сякаш от небитието.

Сметнала, че е халюцинация, породена от изневеряващия й разсъдък, тя проплака:

— Господи, няма ли къде да избягам? Всичко ми напомня за теб! Бъди проклет, Ланс! И престани да ме измъчваш!

— Бренди, любима, как да те накарам да разбереш? Толкова искам да ми простиш! — дълбокият тъжен глас прозвуча съвсем близко до нея, а върху коленете й падна нечия сянка.

Тя изпищя и рязко се обърна, като разпиля пясък върху белите му панталони и боси ходила. Невярващите й очи бавно се вдигнаха нагоре и се плъзнаха по синята копринена риза, разкопчана до кръста. Безсилно се задържаха върху покритите с тъмни къдрави косъмчета гърди, върху които толкова пъти бе облягала глава. За момент се спряха на златната верижка с благородната лъвска глава. Жадно се впиха в чувствените устни. Няколко мига попиваха поразителните черти на лицето му, след това потънаха в бездънните морскосини очи.

— Стивън! Какво правиш тук? Как ме откри? Да не би да си дошъл да се насладиш на своята позорна победа? Или да се порадваш на измамата, с която разруши кариерата и разби сърцето на една наивница? — по страните й неудържимо се затъркаляха сълзи. Мъката сякаш извираше от очите и се вплиташе в гласа й. — Проклет негодник! Махай се и от очите, и от живота ми! — тя скочи на крака и побягна по безлюдния плаж.

Стивън я догони без усилие. Бе настъпило време да изяснят всичко. Хвана ръката й, размахана като крило на летяща птица, и спря нейното паническо бягство. Бренди започна неравна борба с желязната му хватка, като крещеше в лицето му проклятия и ругатни, които дотогава беше използвала само в книгите си. Той я притисна към себе си. Тя го заудря с юмруци по гърдите, викаше, заплашваше го. Вече плачеше от безсилна ярост… Когато остана без сили да се съпротивлява, той леко разхлаби железния обръч на ръцете си.

— Сега чуй какво ще ти кажа! — гласът му не търпеше възражения. Когато тя продължи тирадата си, извика: — Млъкни и слушай!

— Никога! — изкрещя Бренди в отговор. Напрегна се и поднови борбата като разярена тигрица. Тогава Стивън я събори върху пясъка и падна върху нея. Стегна краката й между своите и прикова ръцете й от двете страни на главата. Но тя не прекратяваше отчаяните опити да се освободи.

— Засипа ме цялата с пясък! Косата ми е пълна с него — жално запротестира тя най-после. — Пусни ме!

Думите й не му въздействаха.

— Погледни ме, Бренди! — изрече той твърдо.

— Не! — тя обърна глава настрана. В същото време спря опитите да освободи краката си, защото полата застрашително откриваше бедрата й.

Стивън придърпа ръцете й по пясъка, докато стигна главата и обърна лицето й към своето, забил пръсти в разпилените копринени коси. Тя отново опита да се извърне, ала безуспешно.

— Знам, че може да ти прозвучи невероятно, но аз те обичам, Бренди!

— Ти да ме обичаш?! — изкрещя тя в отговор. — Как можеш да кажеш това след всичко, което ми причини? А аз ти вярвах! Ти живя в моя дом! Спа в леглото ми! Забавлявах те и търсех приятелството ти, а през това време ти си кроял как да ме унищожиш! И сега се осмеляваш да дойдеш с такива отровни лъжи! Какво още ти трябва? Не беше ли онази статия достатъчно пикантна за теб и твоите читатели? Боже мой, Стивън, ти знаеше, че в нея няма и капчица истина! Защо го направи?

— Изслушай ме, Бренди. Всичко ще ти об… — подхвана той.

— Разбира се, че всичко! Още колко лъжи ли ще чуя? Колко трябва да търпя садизма и подлостта ти? Не искам да те слушам! Повече няма да можеш да ме лъжеш и да ме правиш на глупачка! Дръпни се от мен! Никога вече няма да те погледна! Никога!

— Ще те накарам да ме изслушаш, Бренди! — спокойно и уверено заяви той.

— Не! Няма какво да си кажем. Лъжец! Подлец такъв!

— Дай ми поне възможност да изложа моята версия по тази объркана история. Само толкова!

— Само ли? Имаш наглостта да се появиш тук и да ми натрапваш лъжите си! Вече видях списанието и се убедих в искреността ти!

— По дяволите, Бренди! Изслушай ме! Нямам нищо общо! Някой е подвел и двама ни! Някоя злобна душица е изпратила телеграма в „Глитър“ от мое име. Кълна се, че не съм аз! Кейси ми показа онзи брой. Двамата заедно си поблъскахме главите и извършихме редица проверки. Списанието няма да се появи на бял свят. Наредих да унищожат целия тираж, до последния екземпляр! Ако не вярваш на мен, обади се на Кейси! Освен това цялата информация, отнасяща се за теб, ще бъде изтрита от компютрите. Забраних изрично да се занимават с теб!

— Унищожил си целия тираж? Но… Това ще е огромна загуба! — скептично изсумтя тя.

— Не и по-голяма, ако загубя теб, мила моя Бренди! Не парите са важни, а ти! — гласът му вече бе нежен и галещ.

— Аз ли?! Сега пък какво си намислил, Стивън Уингейт?

— Обичам те, Бренди Александър! Обичам те още от момента, в който те измъкнах от повредената кола и те вдигнах на ръце. Без да го осъзнавам, още тогава съм усещал, че ти си жената, която съм чакал и за която съм мечтал. Но бях и прекалено упорит и заслепен, за да го проумея по-рано. Толкова неразбираеми за мен неща станаха между нас… Не се решавах да повярвам, че си истинска. А ти ми говориш за загуба на някакви си пари! Ако трябва, ще пожертвам цялото си състояние до последния цент, само и само да не загубя теб! Кълна се, целият тираж е унищожен! Писмото ми нищо ли не ти говори?

— Какво писмо?

— Онова, което оставих на тоалетната масичка. Обясних ти къде отивам; писах, че скоро се връщам… Защо не ме изчака? Поне щеше да поискаш обяснение лично от мен!

— Не ми трябва твоето обяснение, нито каквото и да е друго от теб!

— Ти ме накара да вляза в пъкъла, момиче! Затова сега ще ме изслушаш! — изхриптя той.

Но когато заговори, тя стисна очи да не вижда лицето му. Започна да стене, за да заглуши гласа му. Стивън се ядоса още повече. Приседна и притисна ръцете й с колене. Извади кадифената кутийка измъкна пръстена, размаха го пред нея и изръмжа:

— Заминах за Ню Йорк за това!

Стисна ръката й и сложи пръстена. Бренди обаче поднови борбата.

— Да не си посмял да слагаш това на пръста ми, Стивън Уингейт!

— Аз те моля да се омъжиш за мен. Ако откажеш или свалиш пръстена, никога няма да ти направя предложението отново!

— Мислиш, че ще се омъжа за теб и ще се откажа да те съдя до дупка? Излизаш ми със стария адвокатски номер, че съпругата няма право да съди съпруга си, а? — изсъска тя подозрително.

— Говориш глупости, Бренди! — кипна Стивън.

— И ти също, Уингейт!

— Поне не се прави на учудена. Нали те помолих да ми станеш съпруга още в писмото!

— Какво писмо, след като нито съм го видяла, нито съм го чела?! Както и новата ти статия. Проклет лъжец! Престани с гадните си номера!

— Донякъде си права. Изобщо не съм писал статия. Само я използвах като предлог, за да получа покана за твоето ранчо. А идеята ми даде ти, онази вечер на терасата. Исках да узная всичко за теб. Знаеш ли, чувствах се особено, Бренди! Никога не бях срещал жена като теб. Уплаши ме до смърт с невероятните, неподозирани чувства, които събуди у мен. Знаех, че те желая, но се боях да протегна ръка към теб и да ти го кажа открито. Отначало те смятах за предизвикателство към мъжкото ми самолюбие. Бях ядосан, защото предполагах, че ме използваш като обект на проучвания за новата си книга. Когато полицаят Конъли ми спомена, че злополуката ти изглежда съвсем съмнителна, помислих, че си я организирала сама. А когато дойдох в болницата, Рос ми заговори за теб. А и какво можех да си помисля, когато той каза, че се мъчиш да спреш статия в „Глитър“? А след като заяви ясно, че е чел бележките ти за мен и нашето приключение, направо побеснях! Единственото обяснение за мен беше, че си заложила капан, за да пипнеш собственика на „Глитър“. Онзи Конъли фактически потвърди, че злополуката е умишлена!

— Умишлена ли?! — избухна тя. — Чуваш ли се какво говориш? Аз едва не загинах, а ти си си въобразявал, че ми е било до теб! Това се нарича егоист! Слава Богу, че това за „умишлеността“ на злополуката не ти хрумнало веднага, защото със сигурност щеше да ме зарежеш в колата сред пустинята! Не ме интересуват твоите подозрения, нито пък какво са ти говорили! Аз нямам никаква вина!

— Сега вече го зная, Бренди! Но тогава не те познавах. Рос ми наприказва едни и за телевизионното шоу, и за „Долината“… Направо побеснях от яд. Отгоре на това ти не ми каза истинското си име и професия. Честна дума, реших, че скалъпваш разни истории и правиш пари от тях. Помислих, че се каниш да опишеш мен и нашата среща в книгата си. Ето защо я исках!

— Пак си измислил небивалици. Никога не използвам истински случки! Ландис Ривера прилича на теб, но книгата написах много преди да те срещна, преди Лас Вегас. Не бях на себе си, когато попаднах там, даже и при срещата ни в болницата! Не съм те използвала, Стивън! И никога не бих го направила. Напротив, подозирах, че ти имаш нещо общо с повредата!

— Защо? Нали знаеш…

— Мълчи, Уитейт! Не съм свършила — сряза го тя, когато опита да й възрази. — Знам как си се почувствал, когато неволно съм станала причина да те задържат и нагрубяват. Знам също, че си бил страшно ядосан заради твоя мотоциклет, и че за всичко това си обвинявал мен. Патрулният Конъли направо ме смая, когато чух от него подробностите — как си ме спасявал и колко си съжалявал след това. От самото начало не съм била нищо друго за теб, освен обект на една голяма шега! Ти ме ненавиждаше и ме наказваше заради… по неизвестна причина. Имаше безчет моменти, когато знаех, че ме лъжеш, ала не разбирах защо. Не проумявах що за игра играеш: в един момент бе сърдечен и добър, в следващия — хладен и груб. Не можех да разбера нито теб, нито постъпките ти. Но мисля, че накрая ти прояви цялата си същност!

— Когато дойдох за трети път в болницата, Рос ми каза коя си. Беше видял бележките ти, Бренди. Какво според теб бих могъл да мисля и чувствам? Той каза…

— Рос ли? Това отровно влечуго? Откъде е могъл да знае, коя… Ами да! Значи не ми се е сторило! Някой наистина е претърсвал стаята и куфарчето ми през онзи ден! А и ти не се появи повече!

— Не си права. Вече бях напълно омагьосан от теб. Първо чаках да говориш с полицията. После се надявах безобразното ми поведение да не е провалило шансовете да се срещам с теб. Но когато разбрах от Рос за истинското ти име и за книгата, която пишеш за мен и за Огнената долина, страшно се обидих и ядосах…

— Не беше така! Никога не бих те използвала по какъвто и да било начин…

— Като съм започнал да си признавам греховете, по-добре да сваля всички карти. Другата причина да замина така набързо от ранчото беше, че в Ню Йорк ме чакаха шпалтите на „Долината“. По-рано бях опитвал да купя правата над нея от „Уебстър“. Сега съм сигурен, че няма нищо общо нито с мен, нито с нашата среща. Знам вече и кога, и къде е писана. Знам абсолютно всичко, което може да се знае за теб, Бренди, и като писателка, и като личност! Както ти казах, имам всичко, което си писала, казала или те засяга! Ако мислиш, че мога да се съмнявам за нещо в теб, грешиш. Извинението ми може да ти изглежда недостатъчно или закъсняло, но сега ужасно съжалявам, че не ти повярвах напълно още отначало. Тогава само исках да се предпазя от грешни представи за теб!

Смайващите признания бавно и мъчително проникваха в смутеното съзнание на Бренди. Устата й все повече зяпваше от изненада.

— Заминах за Ню Йорк, за да свърша с този проблем веднъж завинаги и за да купя пръстена — повтори Стивън.

— Как можа да заминеш, без да ми кажеш нито дума? Какво можех да помисля? А после пристигна онова списание и…

— Нали ти казах! Оставих ти писмо. А ти поне би могла да дойдеш при мен или да ми се обадиш!

— Не съм видяла писмото! За какво беше?

— В него бях обяснил всичко. Оставих го на тоалетната масичка, преди да замина.

— Значи е изчезнало. Можеш ли да си представиш? Събуждам се, а ти си заминал, и то без благодаря, даже, без да се сбогуваш! И когато пристигна „Глитър“, вече не можеше да има друго обяснение за внезапното ти бягство!

— И ти наистина не знаеше защо заминах? И какво ти писах?

— Не зная нищо за това мистериозно писмо!

Той отметна глава и целият се разтърси от смях.

— Какво е толкова смешно, Уингейт?

— Така нареченото мистериозно писмо съдържаше предложението ми за женитба! Писах ти, че имам малко работа в Ню Йорк. Молех те да ме смяташ за свой съпруг, докато търся това — посочи той към пръстена на ръката й. — Щом не си получила писмото, ще ти съобщя същността му. Аз те обичам! Ще се ожениш ли за мен и то колкото може по-скоро? Не мога без теб. Чувствам се така, сякаш си ме оставила сам в Огнената долина!

Тя мълчеше, вперила очи в едрия блестящ диамант на пръстена. Опитваше да намести новите факти сред мозайката от старите. Стивън продължи:

— Благодарение на Рос, Конъли и Камил, ни се струпаха доста неприятности и недоразумения. Трябва да се сърдя и на собствената си гордост и подозрителност за някои от усложненията — замисли се. Трябваше ли да разкрива докрай проклетата си натура?

— Камил ли? Имаш предвид глупавата шега, която ми изиграхте двамата?

— Никога не съм предполагал, че ще стане така! Истината е, че тогава съвсем се отнесох и не забелязвах нищо и никого. Извинявай, толкова пъти те наскърбявах и обиждах! Мисля, че нареждането за статията е изпратила тя… Или Лора Макгейвън. Вече съм поръчал да изяснят. Но която и да е, ще оплаква горчиво съдбата си!

— Отмъщението излиза солено, Стивън! По-добре забрави случая. Освен това, разправиите, така или иначе, ще привлекат вниманието към статията. И Рос е имал причини: натрих му носа и не го допусках до себе си. Колкото до Конъли, неговите истории бяха просто детинщини. Няма да повярваш какви ми ги наприказва за теб! Направо се вкамених. А и ти ме хвърляше в смут с непредсказуемото си поведение. Не можех да определя харесваше ли ме, или ме мразеше.

— Истината е, че те обичам и искам да станеш моя жена!

— А защо не ми го каза вчера?

— Трябваше да избистря мислите си. Ти си като силен опиат, Бренди. Едва снощи почувствах, че веднага трябва да купя пръстена и да се оженя за теб. Бях ти дал цял куп поводи да ме ненавиждаш и подозираш. Да ти кажа честно, тогава се уплаших, че ще ми откажеш! Исках да бъдеш до мен всяка минута! Така се радвах, когато Найджъл заминаваше!

Стивън отпусна хватката си, после напълно освободи Бренди. Застанал на колене пред нея, с лудо биещо сърце, зачака отговора й.

Тя се надигна и седна, загледана в пръстена. Бавно го издърпа от пръста си. Погледна Стивън в лицето, застинало в израз на покруса и страдание.

— Веднъж ти ме попита дали обичам някого. Отговорът ми е да! Обичам го от първия момент, в който го срещнах, и все още го обичам с цялото си сърце. Съмнявам се, че някога ще обичам друг. Ти ме попита дали съм получавала неотразимо предложение. Отговорът е да! И съм напълно готова да го приема!

Стивън преглътна със свито гърло. Погледът му не се откъсваше от пръстена, който бе свалила от пръста си. Усещаше, че душата му всеки момент ще се пръсне от мъката, която бързо се надигаше в нея.

Бренди се усмихна. Подаде му пръстена с дясната си ръка, след това поднесе към него лявата.

— Ако не възразяваш, Стивън, годежен пръстен се слага на средния пръст на лявата ръка, а не на дясната!

Лицето му се изпъна смаяно. Жестът и отговорът й му станаха ясни едва сега. За миг остана вцепенен, после се отпусна. Засмян, със светнали очи, побърза да изпълни нежната заповед.

— Бренди, ако знаеш какво ме накара да преживея!

— Сега сме квит, Стивън. Бях ужасена от всичко, което ме накара да изпитам и предположа. Описвала съм подобна сцена много пъти, но никога не съм я изживявала. Даже не съм допускала, че такива чувства са възможни, че човек наистина може да ги понесе. Така те желаех! Но не знаех какво изпитваш ти към мен. Когато дойде в стаята ми снощи, трябваше да напрегна цялата си воля, за да не се издам. Боях се да не загубя всичко, което имам! Едва тази сутрин реших да ти кажа, но те нямаше! — тя се засмя, докато галеше загорялото му лице. — Аз те обичам, Стивън Артър Уингейт, с псевдоним Ланс Ренолдс! Обичам те от оня момент, когато надзърнах зад онзи тъпак, доктора, и потънах в тези сини езера. За малко да не изпълня последния си договор, защото можех да мечтая и да мисля единствено за теб. А знаеш ли защо избрах русокос извънземен с кехлибарени очи? Не исках да разбереш колко силно ме привличаш! И направих промените, за да е твоя пълна противоположност. Никога не съм срещала или познавала друг като теб! Защото откакто влезе в стаята, за мен повече не можеше да съществува друг мъж! Нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето…

Ръката му посегна да погали нежното лице, след това се плъзна по лъскавата мека коса.

— Искаш ли да прекосим Огнената долина през медения месец?

Смарагдовите й очи се взряха в неговия сапфирен поглед, а ръката разроши абаносовата му коса. Пръстите й проследиха твърдата линия на челюстта му и се спуснаха по предизвикателната брадичка.

— Няма нищо по възхитително от теб, Стивън! — пръстът й погали чувствените устни и предизвика усмивката му. Бренди се вгледа в сините очи и промълви: — Ти ме измами на стрелбището. Знаеше, че целувката ти ще погуби и мен, и изстрела ми. Пожелавам те винаги, когато ме докоснеш или погледнеш.

— А аз мисля, че ти нарочно не уцели, за да получиш онази целувка.

— Естествено. Защото те обичам. И горя от нетърпение да стана твоя жена любими!

— Какво ще кажеш да се оженим още тази вечер? Имам чувството, че съм те чакал твърде дълго. Повече не мога да чакам нито миг!

— Само че как ще успеем толкова бързо?

— Можем да използваме самолета ми. Ще отлетим на запад, в Лас Вегас, където започна всичко. В неговата часова зона ще пристигнем навреме, за да се оженим преди залез-слънце.

Бренди скочи на крака.

— Не смея да ти оставя нито време, нито възможност да промениш предложението си. Идвам след няколко минути, само да затворя куфарите!

— За теб мога да мисля хиляди пъти, и решението ми винаги ще е едно и също. Побързай, любов моя! А преобличането можеш да оставиш за самолета. В него има всичко — баня, хол, спалня, бар… — тя вдигна грейнали очи към щастливото му лице, към устните, които мълвяха: — Аз имам всичко, щом ти си с мен, любима!

Не успя да устои на желанието да го целуне. Той я притегли плътно към себе си. Устните му се впиха в нейните и изтриха от мислите й всичко друго, освен образа му и предчувствието за тяхното огнено бъдеще. Когато вдигна ръка да помилва Стивън, диамантът на пръстена пречупи последните слънчеви лъчи и засия ослепително като тяхната любов и страст…