Джанел Тейлър
Огнената долина (11)

Единадесета глава

На сутринта Бренди сладко въздъхна, протегна се и веднага усети, че Стивън го няма. Беше се върнал в стаята си. Следващата въздишка бе вече от разочарование и нетърпение да го види. Защо двамата с него продължаваха наивната криеница? Бяха пълнолетни, живееха в края на двадесети век! Жадуваше да се събуди до него и денят да започне с радостно чувство.

Стесняваха се да показват близостта си дори пред техния общ приятел Найджъл. Имаха чувството, че ако се разкрият, ще загубят нещо много скъпо. И все пак това преструване вече й дотягаше.

Беше спала до късно — слънцето наближаваше зенита. Бързо взе душ, облече се и изтича надолу с надеждата да види Стивън, преди да се затвори отново в кабинета. Двамата с Найджъл бяха отишли да яздят. Тя сви рамене и тръгна с чашата кафе нагоре. Къщата потъна в тишина, както обикновено, когато прекрасната й стопанката пишеше.

Научил добре урока, този ден Стивън не посмя да я безпокои. Късно следобед тя се протегна в стола и се загледа през прозореца. Погледът й се спря върху Найджъл. Лежеше на тревата, недалеч от водопада край къщата, отпуснал глава на ръцете си. Потънал бе в унес, навярно в главата му се въртеше мелодия на нова песен. Гледката бе така безметежна, че Бренди изпита непреодолимо желание да излезе.

Беше завършила определената за днес работа. Реши да се разходи и да поговори с Найджъл, преди той да е заминал. Покрай Стивън не й бе останало време за добрия приятел. Излезе и се огледа. Стивън го нямаше. Можеше да е задрямал, да язди, да се разхожда… Заизкачва се по камъните край пълноводния поток.

— Мислех, че си дошъл да пишеш музика, а не да се излежаваш — подразни тя Найджъл, когато приседна до него.

— Така е, тук има твърде много удоволствия — печално се оплака той, но лицето му изразяваше блаженство. Надигна се да я погледне. — Как върви със Стив? Кога смяташ да завършите новата статия?

— Чудесно. Колкото до статията — това е негова работа.

— Обръщай му повече внимание, момиче! И изпълнявай всичките му изисквания, за да се опазиш — Найджъл намигна, без да подозира, че до развълнувания мъж, който се стремеше да остане незабелязан от тях, достигнаха само думите.

— Не мога да повярвам, че си готов да ме разделиш с друг! Би трябвало да пазиш името ми не по-малко от мен — отвърна Бренди в същия дух.

— Нали не си забравила какво ти казах? Има само един начин да се добереш до мъж като Стивън Уингейт — напомни й той съвета си да се сприятелят.

— Правя всичко по силите ми, Найджъл. Само че е необходимо време. Не мога направо да падна в краката му! Прекарвах всяка минута с него, преди да пристигне този ръкопис. Не съм способна на повече — оплакването бе предназначено за Найджъл, ала в никакъв случай не за поразения Стивън.

Развеселен, певецът я притегли и пошепна в ухото й:

— Това ли било мястото, където искаш да се хвърлиш?

Бренди скочи и плисна с шепи вода към приятеля си.

— Безобразен си, Найджъл Дейвис! Вулгарен и груб! — развика се тя, като го окъпа целия.

— Ах ти, лисицо такава! — Найджъл цопна с крака в потока, за да й върне шегата.

Двамата се разлудуваха като малки деца. Накрая Найджъл прекрати играта и се изтегна на мокрия си гръб върху тревата. Бренди се сви до него и положи глава на ръката му. Той посегна и погали влажните къдрици.

Стивън сковано закрачи към хамбара. Заслепяваха го бурни мисли и чувства. Свърна към оградата и се загледа натам, накъдето първата сутрин бе видял Бренди да препуска с петнистия жребец.

— Наистина ли си решил да си отиваш скоро, Найджъл? — попита Бренди.

— Аха. Имам работа в Сан Франциско. Освен това, изглежда няма да е зле да ви оставя двамата със Стив насаме.

Тонът и думите му подсказваха, че подозира какви са отношенията им. Бренди отвори уста да обясни нещо, но спря. Вместо това възкликна:

— Къде е Стивън?

— Оставих го да спи до басейна. Преди това поплувахме.

— Ще ида да поговоря с него, преди пак да подхвана книгата.

— Още ли не си свършила?

— Още. Трябва да завърша тази нощ.

Не беше трудно да намери Стивън — забеляза го облегнат на оградата. Тя се усмихна, припомнила си изминалата блажена нощ. Забърза към него. Мушна глава под ръката му, за да се озове между оградата и него, притисната към гърдите му. Очите й срещнаха бездънния поглед. След кратко мълчание устните му помръднаха.

— Умори ли се?

— Сам каза, че трябва да си почивам — весело забърбори тя, като склони глава на рамото му и обви ръце около него. — Помислих, че си задрямал край басейна. Мислех за теб, затова тръгнах да те търся.

— Мислила си за мен? — скептично повтори той, без да променя мрачния израз на лицето си.

— Да! — тя се притискаше към него, ръцете й галеха силните мускули, като не разбираше защо е толкова студен с нея.

— Не бивало никой да се върти наоколо, за да не пропъжда вдъхновението ти, така ли беше?

Бренди трепна и се вгледа в каменното му лице.

— Случило ли се е нещо, Стивън?

— Уморен съм. Не мога да спя, много е тихо… Или пък прекалено шумно от безбройните щурци и жаби, които се надпяват и надвикват през нощта. И няма какво да правя тук, след като обектът на статията ми си намира работа през цялото време.

Бренди усещаше, че Стивън крие мислите си от нея.

— Трябваше да се сетя, че в ранчото мъж като теб ще се почувства изолиран и ще му бъде скучно. Съжалявам, че ти е неприятно тук. Ужасна домакиня се оказах — тя отпусна ръце и се отдръпна. — Скоро ли си тръгваш?

— Трябва да се прибирам. Насъбрала ми се е куп работа. Пък и ти си имаш Найджъл за компания, когато свършиш с книгата.

— Надявах се да я завърша тази вечер. Найджъл си заминава след два дни — изведнъж Бренди се сети. Нима я ревнуваше? — Направих кратка почивка, за да бъда няколко минути с него. Откакто си тук, напълно го пренебрегвам!

— Той винаги ли къпе своята… сестра в потока? — Стивън посочи с поглед мократа й коса и дрехи. — Май ви беше много забавно и на двамата!

— А ти защо не опита с нас? — вече се досещаше, че закачките й с Найджъл са го извадили от равновесие.

— Стори ми се, че не искахте никой да ви безпокои!

— Не говори глупости! Това беше само игра!

— Всичко ли е игра за теб, Бренди? — ръцете му висяха безжизнено, погледът студено я наблюдаваше.

— Не те разбирам… Ти да не ме ревнуваш от Найджъл?

— Не заслужаваш ли?

— Колкото и да ме ласкаеш, не си прав. При характера на нашите отношения, съмненията ти са направо абсурдни! Много добре знаеш, че Найджъл и аз никога… — тя затисна уста и мъчително се изчерви. — Трябва да вървя да работя, така никога няма да свърша.

Стивън я задържа.

— Бренди, не исках да кажа това, дори наистина да ревнувам. Но си страшно съблазнителна и не бих понесъл никого край теб, докато съм тук. Прости ми. Нито ми е скучно, нито ме влече на другаде. Само не мога да си намеря място, докато си заета. Знаеш ли, мислех за „Глитър“. Щом оправя онази каша, ще го продам. Купих издателството, за да се откажат да се занимават с мен — бях станал любимата им тема! А ако не ги продам, ще променя концепцията на списанието.

Подозрителният поглед на Бренди срещна неговия. Думите му не й вдъхваха голямо доверие. Защо винаги се държеше по този начин, когато изпитваха най-голяма близост? Може би бяха стигнали прекалено далеч, за да е спокоен? Дали не се опасяваше, че тя може да си въобрази нереални неща след тяхната съвместна почивка? Иначе защо я привличаше към себе си като непреодолим магнит, а след това обръщаше полюсите, за да я отблъсне? Способен ли беше Стивън Уингейт да изпитва истинска ревност? Чувство за собственост — да, но искрена ревност — не!

Тя не реагира на думите му, затова той попита:

— Ще ми простиш ли?

— Естествено, Стивън. Защо не? — бе небрежният отговор. — До утре. Тази нощ ще работя — и Бренди затича към къщата.

Стивън я изпрати с недоумяващ поглед. Като че не бе казал нищо за „Глитър“ и за намерението си да го продаде!

 

 

Към полунощ Найджъл отиде до бара да си налее нещо преди лягане. В коридора дочу, че Бренди горчиво се укорява на глас. Ослуша се, после направи нещо необичайно: отвори вратата на кабинета и надникна.

Бренди вдигна поглед и след кратко колебание му кимна да влезе. Нямаше защо да се притеснява, че току-що бе взела душ и облякла ефирна нощница. Нали върху нея имаше и тъмночервен копринен халат?

— Защо си говориш сама? — той й се закани шеговито с пръст.

— Хващат ме бесовете, Найджъл! Вече се боя, че няма да се справя.

Седеше на пода, облегната на дивана. Ръкописът лежеше разгърнат в скута й. Той седна до нея, прегърна я и напевно заговори:

— Дръж се, миличко, не се отказвай. Ще видиш, че накрая ще стане добре. Само не се предавай лесно!

— Лесно? — изплака тя. — Къде ти. Изобщо не върви!

Найджъл вдигна брадичката й и леко я целуна по устните:

— Ти ще се справяш, миличко! Винаги си успявала!

— Вярваш ли? — въздъхна тя.

— Я се стегни, Бренди! — заповяда с твърд глас той.

— Съжалявам, Найджъл. Просто не мога да се съсредоточа над това, след като…

Разбрал, че Бренди няма да се доизкаже, той се засмя:

— След като би искала да си със Стив?

— И за какво на тези от „Дийвън“ са им притрябвали поправки? Точно бях завършила книгата и другата обработка! Толкова ми се искаше да си почина, преди да започна новата книга! Както се очертава, отсега нататък няма да мога да си поема дъх, камо ли да имам време за Стивън. Нищо чудно, че той иска да си тръгва… — отново занарежда тя.

— Ти каза ли му, че си заминавам след два дни? Тогава може би ще промени решението си — прекъсна я Найджъл.

Стивън се облегна усмихнат на стената, без да се отказва от безочливото подслушване.

— Стивън е като живак, Найджъл. Не можеш да разбереш какво ще му хрумне в следващия момент! По-смайващ, отчайващ, непредсказуем и сложен характер не съм срещала.

— С други думи — хем фантастичен, хем ти се иска да е твой?

— Честно казано, не знам какво изпитвам към него. Така ме замайва и обърква, че не мога да си събера мислите! — призна тя.

— Тогава го накарай да остане, след като аз замина. Каква по-добра възможност да се опознаете един друг?

— Не знам дали ще иска да си губи повече времето.

— Ако правилно си изиграеш козовете, няма и да помисли за друго!

— Говориш като закоравял картоиграч…

— Хайде, няма да ти преча повече да работиш. Лека нощ, сестричке!

— Лека нощ, Найджъл. Ти си най-добрият брат на света!

Стивън забърза към кухнята. Вече знаеше какво трябва да прави. Найджъл внимателно затвори вратата на кабинета и, като не видя Стивън в хола, се запъти да спи.

Стивън прерови претъпкания хладилник. Очите му светнаха, когато напипа бутилка шампанско.

 

 

Стисна в другата ръка две чаши и се отправи към кабинета. Отвори безшумно вратата. Бренди лежеше по корем на пода с гръб към него. Беше по нощница, а халатът лежеше захвърлен на дивана. За момент Стивън остана на прага, за да събере смелост.

— По дяволите! — възкликна тя и отмести настрана страниците и молива. — Имаш мухи в главата си, Бренди! — скара се на себе си и отпусна лице на килима пред нея. — По-добре да спреш за днес!

Не бе чула отварянето на вратата, нито подозираше дръзкия ход на Стивън. Беше вече до нея, когато тя се надигна да седне.

— Да видим дали това ще помогне! — разнесе се гърленият му глас. Бренди се стресна и уплашено се огледа. — Преди да се скараш, мила, знай, че този път не ти преча! Първо проверих — ти изглеждаше на края на силите си, затова дойдох на помощ — той поднесе бутилката и чашите пред нея.

Тя обаче потърси очите му и се усмихна измъчено.

— Идваш съвсем навреме, Стивън. Благодаря!

— Значи, познал съм — констатира доволно той и седна на пода. Наля чаша искряща течност за Бренди, след това — на себе си. Вдигна чаша: — За талантливата дама, която донесе радост в живота ми, както и на своите безбройни читатели.

Тя допря чашата си до неговата, след това пресуши съдържанието й.

— Не съм ли закъснял да попитам може ли да остана, след като Найджъл замине?

— Не, не си закъснял! — пестеливо отвърна тя и бегло се усмихна.

— Добре! Може ли? — настоя той да чуе утвърдителен отговор.

— Стига да искаш! — Бренди не успя да сдържи смеха си.

— Абсолютно съм сигурен в желанието си да остана!

— Така е добре! — измърка тя и отново се заля в смях, когато той напълни чашата й. — Решил си да ме напиеш, а, Стивън? Знаеш, че шампанското удря право в главата, особено на празен стомах! — той невинно сви рамене. — Мога ли да ти задам един необичаен въпрос, Стив? — тя внимателно се вгледа в лицето му. Той срещна погледа й и кимна. — Защо искаш да имаш всяка моя книга, даже и от тези, които отдавна са изчерпани по книжарниците?

Стивън замръзна, лицето му леко побледня. Какво бе узнала вече?

— Откъде знаеш за това?

— Кейси ми каза. Защо го правиш? — настоя Бренди, като отпиваше от чашата. Още не забелязваше промяната в настроението му.

— Открих у теб възхитително дарование. И защото вече те познавам много добре, искам да напълня една лавица само с твоите книги. Естествено, предпочитам първите издания — уточни обезоръжаващо той. — Ако ти ги донеса, ще ми дадеш ли автограф за всеки екземпляр?

— Това се казва ласкател! Да посвети цяла лавица на Бренди Александър! Разбира се, че ще надпиша всички. Само че една лавица едва ли ще е достатъчна — те са над петдесет!

— Петдесет и шест, ако искаш да сме точни — отбеляза той и накара зениците й да се разширят от учудване. След това поясни, за да изпревари нейните въпроси: — Изчитам всичките ти книги. Искам да знам всичко за тях и теб. Трябва добре да познавам обекта си, нали? Имам и текстовете на всичките ти интервюта. Освен че си талантлива и преуспяваща, ти си и много приятна личност. Не мога да се нарадвам, че те срещнах! — реши, че ако Кейси й бе казала за други негови подозрителни действия, трябваше да признава, преди да е поискала обяснение. — Наел съм и друг да се занимава със събирането на работите ти. Нали не възразяваш?

— Да възразя? Бих ли могла? След като знам заетостта и сдържаността ти, за мен е чест и удоволствие, че проявяваш подобен интерес и усилия. Но ако ти ми посвещаваш цяла библиотечна полица, какво би трябвало да ти посветя аз? — безгрижно подхвана Бренди. — Сетих се — следващата си книга! Така… — тя отпи замислено от третата си чаша шампанско. — Мотото би могло да бъде: „На Стивън, който ми спаси живота и ме научи как най-пълно да го изживея!“

— Ако споменеш името ми, няма да се отърва от жени, които ще искат да узнаят на какво съм те научил! — прелъстително се усмихна той.

— В такъв случай ще напиша: „На сър Ланселот“ — тя прихна при вида на лицето му. — Как е?

— Отлично — отвърна Стивън. Бутилката вече беше празна. Той я вдигна заедно с чашите на близката масичка. — А сега, ще се захванеш ли с книгата?

Бренди поклати отрицателно глава и полегна назад върху килима.

— Край! Моите герои не са съгласни със заповедите на „Дийвън“.

Той се надвеси и погледна пламналото й лице. Нежно отмести една къдрица от него и попита:

— Какво значи това?

— Любезност ли проявяваш, или наистина те интересува?

— Искам да знам. Интересува ме всичко за писателите и особено за теб. Говориш така, сякаш героите ти са живи.

— За мен са живи, докато пиша. Бих казала — те пишат собствената си история. Ако се опитам да ги накарам да извършат нещо, което не желаят, се заинатяват и спират. Вече няколко пъти препрочитам ръкописа и виждам, че не ми позволяват да направя измененията за „Дийвън“.

— И какво толкова невъзможно иска „Дийвън“? — сериозно попита Стивън.

Бренди потърка нерешително нос, след това заяви:

— Иска страстна любовна сцена на невъзможно място. Двамата не могат току-така да се хвърлят в прегръдките си, след като преди миг са били хванати гуша за гуша! Остава им един час, преди да отплува корабът й, а дни наред са били на нож. Той иска от нея да изостави всичко и да се интересува само от него — внезапно млъкна, осъзнала колко близка е тази сцена до положението, в което се намираха двамата със Стивън.

— Не спирай — окуражи я той с разбираща усмивка. — Може да ми хрумне нещо, което ще помогне да приключиш с тази досадна пречка между нас с теб.

— Мъжът е освирепял, защото тя не пада на колене и не зарязва всичко заради него. Момичето очаква да се случи нещо ужасно. Опитвала се е да го убеди в правотата си много пъти, но той е себичен и упорит — погледите им се срещнаха. — За нея е нелогично да се хвърли в прегръдките му и да се люби, след като за малко не са си издрали очите, когато остава час до заминаването и от пътуването й зависят съдбите на много други хора.

— Ние водим словесни битки, ала все пак всеки от нас неудържимо привлича другия. Гневът е странно нещо, Бренди — може да се изпари така бързо, както се е разразил! Нека импровизираме за момент — тя внимателно следеше думите му. — Да допуснем, че мъжът съм аз. Че става дума за нашите отношения, минали и настоящи. Естествено, героинята си ти. Ако самолетът ми излита след час, ще ти попречи ли това да се любиш с мен?

Бренди поклати отрицателно глава.

— С теб имахме сблъсъци — продължи той. — Попречиха ли ти да ме желаеш, въпреки че те вбесявах?

Тя повтори отрицателния жест.

— Пред теб е писателската ти кариера. Тя е съдбоносна за теб, но дали ти пречи да се стремиш към мен? Даже когато се държа като дивак, готова ли си да ме намразиш и отблъснеш завинаги? Каквото и да става между мъж и жена, всичко опира до чувствата и желанията ни. Независимо какво говорим и вършим, винаги ни събира непреодолимо привличане. Ако твоят герой е на път да загуби момичето си, даже и за съвсем кратко, отчаяно ще опита да я люби за последен път, преди да се разделят. Даже и ако тя е решена да го напусне, ще се хвърли в прегръдките му, за да му покаже колко й е бил скъп. Няма по-истинско общуване от сливането на телата и душите. Ако се разделят разгневени, в тях ще покълне унищожителна гордост — тогава всеки ще чака другият да отстъпи, както беше с нас след първата ни нощ. Това са чувствата, Бренди — могъщи и сложни.

— Но ако тя се хвърли в неговите прегръдки още при влизането му, няма ли той да помисли, че е спечелил битката? — възпротиви се тя. — Ако той прибегне към прелъстяване чрез измама или груба сила, за да я задържи, тя ще се почувства унижена и използвана.

— Защо да не влезе в стаята, да затвори вратата и да се облегне на нея? Нека почувства колко красива е любимата му и колко скоро ще я загуби. А тя да се обърне и да срещне неговия поглед, да открие страстта му, а после да разкрие своята. Когато ти ме желаеш, Бренди, аз го усещам. Нека двамата бавно пристъпят един към друг и да се срещнат по средата — това ще е взаимният компромис, просветлението, което им разкрива споделеното желание. А щом погледите и телата им се срещнат, останалото е елементарно. Връх взема страстта и действието се развива естествено. Той ще почувства дълбочината и силата на любовта й, а тя ще изпита неговата. Ако все пак тя трябва да замине, ще запазят скъп спомен един за друг. А ако искаш по-нататък да ги раздели някакво недоразумение, остави ги да подозират, че са станали жертва на непреодолимо желание на плътта.

— Би трябвало да си писател, Стивън! Напълно си прав, така е съвсем правдоподобно. Не бях погледнала от този ъгъл. Просто ми се струваше неестествено двамата да стигнат до нежна прегръдка в условията на безпощадно противоборство. А по начина, по който ти подходи, това е най-лесното нещо на света! Благодаря. Искаш ли да те назнача за мой асистент изследовател?

— Изглежда ми най-съблазнителното и вълнуващо нещо, което мога да си представя! С теоретически тест ли ще постъпя, или след практически изпит?

Тя избухна в смях:

— Идеята никак не е лоша! — седна и започна да разкопчава ризата му.

— Какво правиш? — зарадвано запита Стивън.

— Преглед на гръдния кош. Имаш най-предизвикателното тяло, което съм виждала. Много обичам да се галя в него — промърмори Бренди, сгушила лице до мускулестите гърди. — И миришеш божествено! — беше вдъхнала чистия мирис на мъжко тяло и възбуждащия аромат на одеколона му.

— Не си представях изпита точно така — съобщи той със смях. Освободи се от ризата и притисна нейното прохладно тяло към своето.

Пръстите на Бренди зашариха по гърдите и раменете му, наслаждаваха се на топлите мускули, излъчващи могъщество.

— Как е възможно да имаш толкова твърдо и стегнато тяло, а едновременно с това аз да потъвам в мекотата му?

— Радвам се, че ме одобрявате, госпожице Александър!

Нощницата бе бързо измъкната през главата на Бренди, за да отхвръкне при халата. Стивън я притисна върху мекия килим. Устните му покриха нейните и изтръгнаха незабавна реакция. Ръцете й се обвиха около врата му, пръстите разрошиха гъстата мека коса. Той целуваше устните, очите, челото, брадичката, върха на носа й… Когато устата му стигна до ухото, прошепна:

— Предпочитам изпита!

— Тогава покажете на какво сте способен, господин Уингейт — предизвика го тя със сериозен глас.

Стивън описваше действията си бавно и съблазнително едновременно с изпълнението им. Бренди бе като упоена от гласа и движенията му. Следваше ги, както кобрата се подчинява на своя укротител, докато дланите му приласкаха напрегнатите й гърди, а после с тях нежно се заеха устните. Когато ръцете се плъзнаха надолу, тя изстена от надигащото се желание и движенията й преминаха в страстни конвулсии.

Устата на Стивън пое едната гърда, като че ли за да изсмуче от нея живителен нектар. Ръцете му терзаеха тялото й, за да го доведат до сляпо покорство. Бренди усещаше как в нея се разгаря пожар, замъгляващ все повече нейните възприятия. Ръката й посегна към разгорещения факел, който бе способен да я инквизира и заедно с това да потушава бушуващите в тялото й пламъци. Докато го насочваше, устните й трескаво зовяха:

— Люби ме, Стивън, още сега. Не издържам повече!

Неговите устни парещо я целунаха в момента, когато той навлезе в нея. Тялото му се замята в див ритъм, усетило нейното да се вкопчва в него и да го следва. Устата му я галеше и окуражаваше, като приглушаваше възгласите й на ликуване, готови да взривят тишината на спящия дом. Битката беше спечелена, победата — несравнима!

Останаха да лежат прегърнати, блажено отпуснати.

— Е? — лениво изръмжа гласът му. — Ставам ли за работа?

Бренди извърна глава, за да срещне разнежения му поглед.

— Назначен си, Стивън Уингейт. Няма нужда от препоръки. Ще бъдеш ли така добър да прочетеш нашата сценка утре, когато я завърша? Създаде един наистина грабващ въображението етюд. Няма по-могъща сила от страстта — съгласи се тя.

Той внимателно я гледаше. Усмихваше й се. А в съзнанието му все по-натрапчиво се въртеше съмнението. Даже в най-големия разгар на страстта тя не бе произнесла „обичам те“. Защо? Само физически ли я привличаше той? Само кратка романтична връзка ли беше тяхната? Да можеше да узнае истинските й чувства!

— По-добре си легнете, госпожице Александър. Искам да сте завършили работата утре до обяд разбрано?

— Да, повелителю — живо се отзова Бренди. — Предполагам, че след като съм покорена, изцяло трябва да съм на ваше разположение?

— Естествено. Всички завоеватели са и герои, госпожице Александър!

На раздяла тя прошепна усмихната:

— Лежа нощ, сър Ланселот!

 

 

Следващият ден премина в същото блажено настроение и мисли. Найджъл и Стивън играха тенис и дълго плуваха. Корекциите бяха завършени и ръкописът бе изпратен на Кейси. Тримата го отбелязаха със следобедна закуска и чаши в ръце кран басейна. Завършиха с чудесна вечеря.

В деня преди заминаването на Найджъл, Бренди устрои истинско южняшко барбекю за своите гости и за работещите при нея. Джак донесе банджото са, други работници също дойдоха с музикални инструменти. Смяха се, танцуваха и пяха до късно през нощта. Бренди беше истински щастлива, искаше и се този безметежен живот да продължи вечно. Без да подозира съвпадението. Стивън си пожелаваше същото.

Бяха седнали прегърнати и се полюляваха напред-назад. Най-сетне тя промълви:

— Надявам се, че тук не ти е много скучно, Стивън? Знам, че е много по-различно от твоя живот в града. Все пак спокойствието тук не отегчава, нали?

— Аз да съм отегчен? Да ми е скучно? Нито за миг! На твое място само насила биха ме накарали да отида в онова опушено стълпотворение. Тук е страхотно, Бренди. Щастлива си, че имаш такъв дом. Сега разбирам как си се запазила непокътната и откъде черпиш такава енергия! Навярно и аз ще си купя ранчо. Тогава няма да ми е нужно повече да бъда Ланс Ренолдс. Направо ти завиждам за всичко това! — Бренди вече очакваше чудото, когато следващите му думи попариха надеждите й. — Все пак, човек като мен се нуждае от постоянни предизвикателства, за да не губи тонуса си. А тях мога да намеря само в моя познат свят.

Надяваше се тя да възрази и промени убежденията му. Но Бренди го разочарова:

— Може би си прав. Не мога да си те представя като фермер. Сигурно ще ти липсват напрегнатите ситуации, които да утолят страстта ти да ръководиш и побеждаваш. За теб животът тук е приятна ваканция. Но се съмнявам, че би останал завинаги.

Тя затаи дъх в очакване Стивън да я опровергае. Но той не го направи…

Няколко минути седяха в напрегната, неловка тишина. Под предлог, че трябва да отдели внимание на Найджъл, преди да е заминал сутринта, тя стана и се премести при него. Стивън остана самотен, изпълнен със завист, заради спокойствието и свободата, с която тя се отнасяше към другия мъж, и страдащ от съзнанието за топлотата и близостта, които я свързваха с Найджъл.

На сутринта двамата стояха на горната веранда и изпращаха с поглед мяркащата се в далечината кола, отнасяща Найджъл.

— С него сте много близки, нали? — приглушено се обади Стивън. Стоеше облакътен на перилото.

— Да… — несигурно отвърна тя. Не знаеше какво да говори и прави, след като бяха останали сами. Пъхна ръце в джобовете на леката лятна рокля, стараейки се да не го поглежда.

Стивън предполагаше, че отначало тя ще се чувства неудобно, затова реши да не прекалява със сантиментални увертюри. Повтаряше си, че ако веднага скъси дистанцията, може да предизвика реакция на страх у нея. Желанието му обаче се разпалваше с всеки изминал час. В стремежа да овладее чувствените си импулси той стана напрегнат и неспокоен.

Неговата сдържаност и външна скованост накараха Бренди да мисли, че вече му е дотегнало да си губи времето с нея, ала е прекалено учтив, за да го покаже. Интервютата и фотографските опити секнаха веднага след заминаването на Найджъл. От вниманието й не убягна безцелното размотаване на Стивън около къщата. Скова я ужас, че той се готви да замине. Боеше се, че следващата му среща с нея ще е съвсем бегла или изобщо няма да се състои. А като чувстваше колко силно го желае, можеше само да се надява, че няма да стигне до положението да се влачи в краката му!

Реши да му напомня постоянно, че е с него и на негово разположение. Ако трябваше, щеше да превъзмогне всички задръжки, да се превърне в безгрижна пеперуда! Стивън заслужаваше това усилие. Тя мобилизира всичките си сили и въображение, за да бъдат оставащите им дни заедно незабравими и вълнуващи.

Опасенията им се оказаха прекалени. Скоро двамата се наслаждаваха на спокойствието и взаимната си компания. Следващите няколко дни изминаха в забавления, подобно на времето преди заминаването на Найджъл, но вече нямаше от кого да се притесняват. Първоначалното напрежение и неувереност отстъпваха на удовлетворението и приповдигнатия им дух. За всички, с изключение на тях двамата, бе ясно, че Стивън и Бренди са влюбени до уши!

Един следобед двамата отидоха на площадката за скейтова стрелба. Преди състезанието определиха залога — вечерта победеният щеше да изпълнява заповедите на победителя. При първите серии нейните изстрели бяха също така успешни, както и неговите. Очертаваше се равен краен резултат. В стремежа да я има на свое разположение Стивън реши да разиграе малко представление.

Когато застана пред линията за стрелба, той въздъхна тежко. Забави сигнала, който тя очакваше, за да катапултира глинените чинийки. Върна се при нея, сграбчи я в прегръдките си и като промърмори: „За късмет!“, я целуна страстно и дълбоко. Когато накрая отпусна ръце, тя щеше да падне, ако не я бе задържал.

Бренди само го изгледа, очевидно поразена от разпалената му целувка. Стивън се изкуши да я повтори, но се сдържа. Посъвзела се, тя проговори с несигурен глас:

— Сега вече готов ли си?

Той провокиращо бавно прокара език по горната си устна и жадно я стрелна с поглед:

— Ммм… Ако ръцете ми не треперят! Толкова си сладка! — върна се на позицията и отново я погледна през дясното си рамо. — Нали победителят има право да пожелае всичко?

Тя силно се изкушаваше да каже „да“, ала стеснителността не й позволи. Освен това вече знаеше кой ще е победителят и нямаше търпение да разбере какво ще е желанието му. При възбудата и желанието, които разтърсваха цялото й тяло, никога не би могла да улучи и трите летящи цели! Тя тръсна предизвикателно разпуснатите златисти талази по раменете си.

— Само в разумни граници, господин Хитърчо Уингейт!

— Страхливка! — упрекна я той, видимо разочарован, след това изкомандва: — Хвърляй!

И трите пъти безпогрешно улучи летящите на различна височина и посока чинийки. След това се обърна и жадно я погълна с поглед, издаващ триумфа му.

След като той презареди ловната пушка, Бренди приближи бавно и я пое. Благодари му и застана на позиция.

— Готова ли си? — почти веднага я подкани той, горящ в предчувствие на победата си, вече изпитващ опиянение от чувството на господство над нея. Тя го погледна и леко се усмихна.

— Бъди милостив победител, Стивън! Не е честно да ме смущаваш в този момент. Ако не бях дама, и аз бих настояла да получа целувка за щастлив изстрел!

— А аз щях с най-голямо удоволствие да ви я дам, моя прекрасна дамо на сърцето ми!

— Не са съмнявам — вече сериозна, се тросна тя. Зае се да успокоява дишането и пулса си, доколкото беше възможно. Вдигна пушката и извика: — Хвърляй!

За нейно учудване чинийката се разлетя на парчета. Бренди изпищя от радост. Сети се за Стивън и направи подигравателна муцунка в неговата посока.

— Остават още две! — безгрижно се изсмя той, за да я нервира.

— Хвърляй! — извика тя за втори път. Когато целта се пръсна далеч пред нея, подскочи от радост и затанцува. Започна да се готви за третия изстрел, но гласът му я прекъсна:

— Сигурна ли си, че не искаш целувка за късмет?

Топлият му дъх накара кожата й да настръхне.

— Н-не, благодаря — заекна тя, при все че искаше веднага да захвърли пушката и да се отпусне в прегръдката му. Но й се стори прибързано да разкрива колко здраво я държи в ръцете си той.

— Както решиш, миличка Бренди. Но първата ми заповед ще е да ме целунеш хубаво като поздрав за успеха.

— Хвърляй… — отвърна тя с отслабнал глас. Премаляла, не можа да се прицели веднага и стреля, след като мишената беше безнадеждно далеч. Бренди остана загледана в земята, където бе паднала чинийката.

Стивън гореше от нетърпение да й поиска спечелената целувка, а в същото време се боеше от всичко, което тази целувка щеше да му разкрие.

Бренди усети как той внимателно взема оръжието от ръцете й, как го оставя настрани. Сложи ръце на раменете й, бавно я обърна с лице към него. Ръката му повдигна брадичката й, за да срещне нежния поглед.

— Следва поздравлението, госпожице Александър — нерешително я подсети за своята закана, без обаче да опита да вземе сам наградата.

Тя се повдигна на пръсти и обви ръце около врата му. Стивън с готовност сведе глава, погледите им се срещнаха. Миг преди устните й да го докоснат, Бренди закачливо го упрекна:

— Игра нечестно, Ланс! Не ми даде да се съсредоточа…

Светът се завъртя около нея, вече не бе в състояние да мисли за нищо. Беше я притеглил енергично и лакомо към силното си напрегнато тяло. Усещаше само бушуващата си от желание кръв, блъскаща се в нейните слепоочия, и разтапящото се тяло. Притисна се към него, като разпалено отвръщаше на всяка целувка и несъзнателно молеше за друга. Не можеше и да помисли да се отдръпне. Обхваналият я екстаз не позволяваше да възприема друго, освен блаженството да бъде с любимия си.

Потисканите чувства и трескави желания надделяваха над разсъдъка и неопитната стеснителност. Неудържима страст разстройваше всеки импулс за съпротива, забраняваше й да му откаже каквото и да било. Сърцето и тялото й отказваха да се подчиняват на всичко, подсказано от логиката и разсъдъка. Знаеше само, че го бе пожелала от първия момент, в който я бе погледнал с покоряващите си сини очи. И че той е също така безпомощен пред нея, както тя — в обятията му.

Студената реалност подсказа за себе си във формата на тежки дъждовни капки. Те се събираха в очите й, пълнеха носа й. Устните на Стивън продължаваха да прокарват огнен път по шията, надолу към ямката между ключиците й. Дрехата на гърба му бе напоена с вода, обаче той сякаш не я забелязваше. Не би я забелязала и Бренди, ако тялото му не беше върху нейното, изпънато на земята, а лицето й — вдигнато към небето…

Тя започна борба да привлече вниманието му и да възпре разюзданите чувства, да овладее извънредно опасната ситуация. Мъчително си представяше как някой от работниците ще мине наблизо и ще стане свидетел на безразсъдната им страст. Дори не можеше да си спомни как се озоваха на земята с преплетени ръце и крака, със слети устни и чувства. Дланите му се движеха по цялото й тяло, като че им принадлежеше. Огнените целувки продължаваха да обсипват лицето, устата, ушите и шията й. Слухът й долавяше нежни, възпламеняващи думи. И все пак, както винаги досега, нито една от тях не обещаваше обич или привързаност.

В помрачения й разсъдък се заблъскаха съмнения. Ако той беше сериозен в чувствата си към нея, досега би й го казал. А след като не го бе направил, това можеше да означава само едно! Ужаси се, осъзнала колко безнадеждно го обича. Не трябваше повече да продължава тази опасна игра! Ако не престанеше, щеше да бъде загубена!

Стивън почувства промяната у нея. Беше изпаднала в паника от съвършената си неспособност да се контролира, от силата на желанията, лишили я от разсъдък. Чувстваше се като краварка, повалена на тревата от някой развратен английски лорд. Опита да се освободи, но хватката му около нея се стегна. Всеки път, когато опитваше да му извика да спре ненавременното издевателство над чувствата й, устата му смазваше нейната и още повече разпалваше и неудържимите пламъци на тялото й, и нейната уплаха. Тогава тя се противопостави и на него, и на собствените си бушуващи чувства с всички сили и воля, които бе породил страхът.

Бренди изкрещя и заудря с юмруци по гърба на Стивън. Тревожна и странна бе не толкова силата, колкото настойчивостта й.

— Спри, Ланс! Пусни ме! — изкрещя тя, когато устните му отново се спуснаха по шията й. Стисна кичур от гъстата му коса и го дръпна с всички сили, примряла от съзнанието, че след миг вече ще е късно да спре и него, и себе си. — Да идем вкъщи! Тук навсякъде работят хора!

— Какво, по… — изкрещя Стивън от объркване и болка. Вдигна глава и се вгледа в ужасените й очи. — Какво е станало? — процеди той задъхано.

Погледът му беше премрежен от неукротима страст, която Бренди взе за ярост. Съчетанието на могъщото му тяло и желание само още повече усилиха страха и недоверието й. Та той се държеше така, сякаш щеше да я… Трябваше да се освободи от него, преди да е станало твърде късно, преди да се е поддал на очевидния стремеж да я обладае тук, на поляната! Не по-малко я плашеше безумната й отзивчивост и покорство пред него. Беше загубила представа и за времето, и за мястото, и за действията си! Още минута-две и…

Пламнала от срам и уплаха, тя остро изпъшка:

— Аз не съм някаква мръсница, за да се търкалям по тревата! Веднага ме пусни! — когато усети, че натискът му отслабва, тя нервно забърбори: — Не виждаш ли, че вали дъжд? Цялата съм мокра…

Все още прекалено разпален, за да е внимателен и разбиращ, той я гледаше недоумяващо.

— Но, Бренди… така те желая! Искам те… сега…

За нея беше важно само, че отново бе премълчал най-важните думи!

— Не! Не тук!

— Тогава за какъв дявол ме накара да стигна дотук, щом си нямала намерение да се любиш? — нахвърли се той върху нея. — Само да си посмяла още веднъж да ми свиеш подобен номер! Следващия път няма да имаш такъв късмет…

Сините очи все повече се изпълваха с гняв и разочарование. Как бе могла да се отдръпне в момент като този? А ако не я беше пуснал? Толкова го изкушаваше! Още малко, и щеше да използва всички средства от богатия си арсенал, за да я прелъсти, независимо от съпротивата й!

Стивън се претърколи настрани и седна, като с мъка прикриваше възбудата си.

— Върви си, Бренди. Не мъчи повече и двама ни! Следният път не започвай нещо, което нямаш намерение да завършиш. Ако още веднъж решиш да си играеш с мен… — той не доизказа яростната си закана.

Прекалено уплашена, за да помръдне, тя продължаваше да лежи. Дъждът все така я шибаше през лицето и напояваше дрехите й. Не искаше да го изостави, ала не можеше и да му позволи да я обладае по толкова егоистичен начин! Брадичката й затрепери, от очите потекоха сълзи. Осъзнала напълно последствията от своето решение, тя започна да трепери с цялото си тяло. Господи, нима тя не го желаеше, и то как! Да беше сигурна, че са сами… Ако той не бе направил така, че да изглежда като принуда! Ако наистина я обичаше…

Стивън обърна глава и погледна към нея. Но дори нейният безпомощен вид и измъченият израз на лицето й не можеше да го накара да рискува и отново да я докосне.

— Върви си оттук, преди отново да съм те пипнал! — изръмжа той. Грубият тон скри загрижеността и мъката му. Не можеше да приеме хладнокръвно факта, че тя го отблъсна. Дали по този начин не пробваше властта си над него? Защо винаги, когато му се струваше, че е най-близо до нея, тя се отдръпваше?

Новата заплаха накара Бренди да се раздвижи. Тя скочи на крака и затича към коня си. Метна се на седлото и се отдалечи в галоп, без да посмее да се обърне. Предаде на Джак своя Уайлдфайър и хукна направо към стаята си. Беше мокра от главата до петите, затова отмина и леглото, и креслата. Влезе в банята и се сгуши във ваната като дете, уплашено от гръмотевична буря.

Дълго плака и трепери. Стресна се, когато много след прибирането й трясъкът на затръшнатата врата извести завръщането на Стивън. Когато очите й пресъхнаха, а риданията постихнаха, тя смъкна мокрите си дрехи и дълго стоя под горещия душ, въпреки че не помагаше особено нито на изтерзаното й тяло, нито на нещастната й душа.

Намери в гардероба тънка нощница — една от онези, които й бе купила сестрата от болницата в Лас Вегас, облече я и се отпусна в леглото. Дълго се вслушва в глухите стъпки, които издаваха близостта на присъствието му. След това опита да се съсредоточи върху равномерния звук на падащите по прозореца дъждовни капки, да прецени силата на вятъра, огъващ дългите клони на дърветата край къщата. Стремеше се да мисли за всичко друго, освен за Стивън Уингейт и днешния кошмарен следобед. Защо се бе отнесъл толкова жестоко към нея? Нима по този начин търсеше предлог да си отиде? Надяваше ли се тя да го изхвърли?

Час по-късно Бренди не можеше да си представи как би могла отново да застане очи в очи с него. Вече разбираше, че той има пълно право да реагира с такова негодувание. В неговите очи тя не беше нищо повече от лицемерка! Още беше нова в света на страстта, но трябваше да се досети за силата на чувствата му. А той? Как би могъл да се убеди, че тогава тя беше напълно хипнотизирана? Би ли повярвал, че само дъждът бе причина тя да се върне към реалността? Щеше да е отдавна жертва на страстта му, ако буреносният облак случайно не бе я накарал да осъзнае каква опасност я заплашва. Нещо повече от опасност — унижението да се окаже пред очите на някой от нейните работници! Господи, не беше ли възможно да го целува и докосва, без всеки път да се любят? Необходимо ли беше всеки израз на нежност да ги повлича в бездната на страстта?

Да можеше да узнае какви са чувствата му към нея! Желаеше я, но защо? Не можеше да разбере дивия му темперамент и готовност да се люби едва ли не пред очите на всички!

Когато си представи какво страдание и унижение е изпитал, я изпълни чувство на вина. Как би могла да му обясни? Дали някога щеше да й прости?

Бренди отново започна да хлипа. Мисълта, че е разрушила всяка надежда да бъдат отново заедно, разкъсваше съкрушеното й сърце. Навън денят си отиваше, падаше мрак. Чу как Мери почука леко на вратата. Видяла в огледалото разрошеното си отражение, с бяло като тебешир лице и зачервени разплакали очи, разбра, че не може да се покаже и пред нея. Потърка подпухналите си устни. В този вид не можеше да застане пред никого!

Извика отвътре, преструвайки се, че е в леглото, и се оплака от ужасно главоболие. Помоли Мери да се погрижи господин Уингейт да има всичко необходимо, защото тя нямаше да слезе за вечеря. Разтревожената жена се отказа от намерението да пренощува при нея, едва когато чу изричното уверение, че тя може сама да се грижи за себе си.

Бренди се отпусна на пода пред ниския перваз на прозореца. Времето минаваше, а тя не отместваше неподвижния си поглед от далечината. Облаците лениво плуваха към хоризонта и откриваха черно, изпълнено със звезди, небе. Иззад хълмовете изплува огромната жълта луна и се заизкачва нагоре, докато увисна смалена над главата й.

Не знаеше, че Стивън отдавна стои в мрака зад нея. Не бе чула отварянето на врата, защото опитните му ръце се бяха справили с бравата безшумно. Бе подпряла брадичката си с ръце. Не разбра дали усещането за чуждо присъствие, или магнетичното му излъчване я накара бавно да се обърне към него.

Стивън сложи поднос с храна до нея.

— Прости ми за този следобед, Бренди. Самозабравих се — той се поколеба, след това тръгна да излезе, осъзнал загубата й.

— Ланс! Стивън! — изкрещя тя, преди да е стигнал средата на стаята. Той спря, но не се обърна. Изглежда очакваше гневно избухване или заслужени упреци.

Внезапно Бренди осъзна, че той поема цялата вина или поне по-голямата част от нея!

— Не трябва да се извиняваш. Аз съм тази, която прекали днес. Само че не си играех с теб, поне не нарочно. Не съзнавах какво става между нас, докато… Докато не усетих, че вали право в лицето ми. Не е в моя стил да се преструвам. Да, аз пиша много за чувства и страст. Ала знам малко за истинските неща — само наученото от теб. А за вечеря не слязох, защото ме беше срам да те погледна. Страхувах се, че ще ме намразиш за… Заради всичко, което ти причиних там… Можеше да мине някой работник, аз просто не бях в състояние… Обещавам ти, това няма да се повтори! Можеш ли да ми простиш? Може ли пак да бъдем приятели?

Без да разбира всичко, което неволно му разкриваше тя, Стивън ликуваше в тъмнината. Беше получил отговора, който търсеше. Вдъхна с пълни гърди и бавно изпусна въздуха. Докато той мълчеше, Бренди изживяваше безкрайна агония. Непоправимо ли беше станалото? Мразеше ли я той?

— Разбирам всичко, Бренди! Нямаш никаква причина да се срамуваш или измъчваш. Очевидно не избрахме подходящо време този следобед. Предполагам, разбрала си защо бях толкова груб и ядосан — каза стеснително и напрегнато той.

— Да, извинявай…

— Аз бях по-опитният от двама ни. Аз не трябваше да допусна нещата да стигнат дотам! Нищо, че ти си така дяволски неотразима. Нека за нас този следобед стане урок по самообладание. Знам много добре, че не си двулична. Изяж си сандвича. Ще говорим утре. Има да уредим някои неща.

Стивън реши, че е най-добре да й даде време и възможност насаме да се ориентира в чувствата си, да свикне с тях. А така му се искаше да я прегърне, горещо да се люби с нея! Но се боеше да не й даде нов повод да мисли, че се интересува само от тялото й.

Бренди тръпнеше от желание да се хвърли в ръцете му и да изплаче любовта си към него, но странното му поведение я възпря. Не посмя да рискува и застраши новото примирие, което той предлагаше. Някак трябваше да го накара не само да я желае. Трябваше да му докаже, че се различава от всички жени, които е познавал и имал. Затова по тялото й се разля приятно вълнение, когато го чу да казва:

— Наистина ли не ти причиних болка? Знам колко твърд и упорит мога да бъда…

— Не те упреквам. Вече съм добре, Ланс, благодаря ти.

Той реши, че ако веднага не си тръгне, рискува отново да провали всичко. Беше готова да му прости! Това бе достатъчно за тази вечер. Бързо тръгна към вратата. Преди да я затвори, прошепна:

— Приятни сънища, любима!

Измъчената й душа се стопли от надежда и радост. Той не я мразеше! Ако можеше да спечели и сърцето му… Изведнъж изпита страшен глад. За миг се справи със сандвича и чашата мляко. Хвърли се по корем върху леглото, обхваната от ликуване и погълната от планове как да покори любимия мъж…