Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Valley of Fire, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 51 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2010)
Разпознаване и редакция
Dani (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Джанел Тейлър. Огнената долина

ИК „Арлекин-България“, София, 1994

Редактор: Ани Димитрова

ISBN: 954-11-0176-3

История

  1. — Добавяне

Десета глава

Стивън и Бренди останаха край езерото, докато не се разнесе настойчив звън на камбанка. Бяха се смели и разговаряли с такова упоение, че нямаха представа за времето. Опомниха се, едва когато чуха приглушения сигнал за обяд.

— Да видим кой ще изпревари — предложи Стивън, докато й помагаше да се качи на коня.

— Опитай, Стивън! — прие предизвикателството Бренди и, преди още той да е преметнал крак през седлото, препусна в буен галоп.

Не след дълго той се изравни с нея.

— Не беше честно! — дочу се гласът му през тропота на копитата и свистенето на вятъра.

Тя се разсмя и побутна Уайлдфайър да ускори летежа си. Стивън успяваше да я догонва по-скоро с упоритост, отколкото с умение. До конюшнята стигнаха едновременно. Той скочи от седлото, за да й помогне да слезе. Очите им се срещнаха, когато тя докосна с крака тревата, а ръцете й се спуснаха по раменете и гърдите му.

— Игра нечестно, госпожице Александър!

— Нищо подобно! — сияеща възрази тя. — На жените винаги се полага преднина. Независимо от досегашните ни спорове, аз все още съм жена и с удоволствие си оставам такава!

— Е, няма да възразя срещу този факт. Ще позволите ли, госпожице? — той й предложи ръката си, за да я отведе до къщата. Ако управителят не беше наблизо, щеше да предпочете отначало една упоителна целувка.

— Да, позволявам, любезни рицарю! — отзова се тя с топлия си южняшки акцент.

Седнал край басейна, Найджъл ги наблюдаваше с усмивка. Несъмнено бе, че с наслаждение споделяха близостта си. Искаше му се да бъдат все така щастливи. Дано да са преодолели подозренията и сдържаността един към друг!

— Здравей, Найджъл! — Бренди го забеляза първа.

Когато приближиха, той шеговито им се скара:

— За малко да закъснеете. Умирам от глад! Мери е приготвила фантастичен обяд. Още малко и щях да се откажа да ви чакам.

Побързаха да се измият в павилиона и Бренди поведе Стивън към обширната селска кухня.

— Нали нямаш нищо против да обядваме тук?

— Разбира се, че не. Толкова е уютно!

За двамата този обяд бе едно главозамайващо, изпълнено с неизвестност начало. Несигурна в себе си и в Стивън, Бренди си повтаряше да бъде предпазлива и да не губи търпение. Не биваше нито за миг да го накара да помисли, че е като всички останали жени — впуснала се сляпо да го преследва. За да е всичко както трябва между тях, първата крачка трябваше да направи той!

Стивън също бе зает с подобни мисли. Знаеше, че трябва да се сближи с нея незабелязано, да не я изплаши с груб натиск. Реши да спечели нейното доверие, преди да й позволи да открие чувствата му. Ако не я интересуваше по същия начин, по който тя него, никога нямаше да й разкрие любовта си!

След обяда Стивън и Бренди се отправиха на дълга разходка. Не спираха да говорят. Найджъл се задоволи да се изтяга край басейна и да си отбелязва нещо за новата песен. Привел своя план в действие, Стивън разпитваше и снимаше Бренди, като я насочваше от място към място, от една тема към друга. Възбудена и радостна, тя с готовност изпълняваше внимателните му нареждания и закачливи хрумвания. Стивън все повече се смайваше от способността на тази жена да изглежда ту като наперено дете, ту като прелъстителка красавица. Разказваше й за себе си и работата си. Не се уморяваха да се смеят и да се шегуват с невероятната си среща. Изглеждаха доволни само от това, че са заедно. Не успяха да забележат как чудесният следобед отлетя.

Бренди бе освободила Мери, като й каза, че за вечеря сами ще си направят пържоли на скара. Докато Найджъл разпалваше дървените въглища, Стивън предложи на Бренди да й помогне за салатата и за подреждането на масата. Решиха да я изнесат на остъклената веранда. Все пак, преди да си тръгне, Мери бе приготвила картофите във фурната. Бренди помоли Стивън да избере подходяща музика.

Нежната мелодия на Нийл Даймънд галеше слуха й, докато подбираше необходимите неща. Когато Стивън се върна при нея, тя закачливо го упрекна:

— Найджъл може да се засегне, че не пусна последната му плоча.

— О, слушал съм я безброй пъти! Аз финансирах записа — спокойно съобщи той, като й подаваше чаша вино. — Освен това е подходяща за по-късно, когато ще сме предразположени към нея.

— Добре. А сега се приготви за работа! Заеми се с марулите, а аз — с всичко останало.

Когато видя как ги разрязва на дължина обаче, Бренди простена и се запревива от смях.

— Ама ти си решил да ги колиш! Влизал ли си изобщо в кухня?

Обърканото му лице още повече я разсмя.

— Позна, не съм! Защо не ми покажеш?

Бренди бързо накъса листата.

— Тогава защо ми даде този нож?

— За да нарежеш кочана. Сега ще се справиш ли?

— Първо да опитам това! — той обгърна кръста й с ръка и я придърпа към себе си. Опита с устни нейните и издаде одобрителен звук.

— По-добре остави това за по-късно. Найджъл всеки момент ще се развика, че е гладен.

— Имам чувството, че съм пред телефон, който постоянно дава заето! — промърмори Стивън.

— Не се ли радваш, че скоро ще се освободи? — дръзко отвърна тя, докато ръцете й се плъзгаха по широките му гърди. — А сега — на работа! Умирам от глад!

— Как може да си гладна след такъв разкошен обяд? — той недоверчиво я изгледа.

— Нямах предвид вечерята, Стивън! — многозначително изчурулика Бренди.

Очите му разбиращо светнаха.

— А знаеш ли колко съм гладен аз?

Разделиха се. След малко се появи Найджъл, за да вземе тавата с пържолите.

— Къде е моята чаша? И кого пуснахте да каканиже по уредбата?

Засмяха се и тримата, Бренди се обади:

— Има и други певци, освен теб, големи братко! И си налей питие по избор. Познаваш къщата по-добре и от мен!

— Чувате ли я? Вече ме командва, като че тя е на гости при брат си, а не обратното!

Стивън напрегнато следеше как Бренди обви ръце около Найджъл и леко го целуна по устните.

— Истинско дете! — неволно промълви той.

Когато ометоха чиниите, мъжете отидоха да помогнат на Бренди да измие съдовете и оправи кухнята.

— Кой иска да поседне с мен на чаша коняк под звездите? — попита тя след това.

Придружиха я и двамата. Времето летеше в приказки и малки глътки от чашите. Когато Найджъл забеляза нетърпението в погледите на Стивън и Бренди, реши да не им пречи повече.

— Не се сърдете, че ви оставям, но ми е време да си лягам.

— Още е рано, Найджъл — с половин уста се обади Бренди.

Той си тръгна, като обеща да не вдига много шум сутринта.

Сам с нея, Стивън дълго остана неподвижен. Само погледът му я галеше. Внезапно тя стана неспокойна и стеснителна. Той разбра. Приближи я и протегна ръка за изкусителна покана. От устните му се откъсна шепот:

— Вече е късно, Бренди!

Тя се усмихна и пое ръката му. Озова се на крака и почувства ръцете му да я обгръщат. Усещаше как погледът му прониква в нея. Разбираха се, без да промълвят дума. Поведе го към своята спалня.

Стивън влезе в залятата от лунна светлина стая и се обърна. Бренди бе останала облегната на вратата и го гледаше. Той пристъпи към нея. Очите им се срещнаха. Той сведе глава и устните му се сляха с нейните. Ключалката меко щракна, преди ръцете й да го прегърнат.

Отначало нежна, целувката се превърна в пламенна и безмилостна, разпалвана от неудържимата дълго сдържана страст. Ръцете му лакомо и болезнено се стегнаха около нея. Устните му разделиха нейните и езиците им се срещнаха. Дишането му стана тежко и неравномерно, тялото се стремеше неудържимо към нея. Между целувките той промълви името й. Дланите трескаво се движеха по тялото й в желание да го опознаят по-интимно. Това бе моментът, който седмици наред не му беше давал покой!

Той спря и я отведе до леглото. Бавно разкопча ризата й, като я остави да падне на пода. Веднага я последва сутиенът, след това — джинсите и бикините й. Докато той се освобождаваше от своите дрехи, тя остана неподвижна, сякаш хипнотизирана от присъствието му и от ставащото между тях.

Луната надничаше в стаята и под лъчите й голото тяло на Бренди меко сияеше. Очите на Стивън се плъзнаха по него, обгърнаха го от разпусната коса до босите стъпала. Беше изключителна, нереална, желана повече от всичко на този свят!

— Толкова ми липсваше, любима! — промълви той пресипнало, притегляйки тялото й към своето.

Допирът беше изпепеляващ. Зашеметена, Бренди изстена. Ръцете на Стивън я обхванаха, устните отново сразиха чувствата й. Корава длан обгърна гърдата й, любещо я погали, застави нежния й връх да се втвърди в очакване на следващото упоително докосване. Стивън протегна ръка да спусне завесите, след това внимателно я накара да се отпусне на леглото.

— През целия ден не можех да мисля за друго! — изръмжа той признанието. — Господи, Бренди, колко те желая!

— Стивън… — успя само да прошепне тя под настойчивите му устни, преди ръцете й да се обвият около раменете му и да го притеглят към нея.

Задъха се, усетила езикът му да обикаля набъбналата ареола, преди парещата уста жадно да я обхване цяла. Като в трескава схватка с жадуващите й сетива, ръцете му се състезаваха с устните, водейки я към връхната точка на възбудата. Силните пръсти свободно милваха тялото й, погалваха едно място, спираха се на друго. За него бе прекрасно изживяване да изтръгва от гърлото й тихи въздишки и стенания. Ръката му се плъзна надолу, докосна вътрешната страна на бедрата й, след това погали нежния, потрепващ център на тъмното хълмче, който го привличаше неудържимо.

Главата на Бренди се мяташе върху възглавницата, докато тя поглъщаше и отвръщаше на разтърсващите я ласки. Измъчваше я жажда да изпита тези диви и прелестни усещания още и още… Тялото й молеше за неговото. Усещаше го, здраво и силно, под своите търсещи ръце и изучаващи пръсти. Всяко нейно докосване оставяше прохладни и едновременно с това — огнени дири по кожата му! Стремеше се да опознае всеки сантиметър от него. Дланите й се плъзгаха от широките рамене към широките гърди. Пръстите обхождаха ушите му, а тя нашепваше изгарящите я желания. Дръзка ръка легна на тесния му кръст и се спусна към бедрата. Продължи импулсивното си движение надолу и достигна пламтящия факел на неговото желание, който изискваше да бъде обхванат и изследван. Беше кадифен и топъл.

При нейния допир Стивън простена от нарастващата необходимост да я обладае. Неспособен да издържа повече, той се изпъна между краката й, за да проникне нежно в нея. Нейната влага му позволи да влезе, без да й причини болка Бренди се напрегна като лък, за да го посрещне.

— Боже мой, Бренди, спри за миг!

Но тя вече не беше в състояние да чуе гальовните му предупреждения. Тялото й се мяташе, обхванато от пожар, който трябваше да бъде потушен. Стивън вдъхна дълбоко няколко пъти и успокои дишането си. Стремеше се да овладее нагона да язди тялото й така необуздано, както тя яздеше своя жребец. Познаваше риска от загубата на самоконтрол — беше твърде близо до върха на конвулсивното умопомрачение. Усетил, че е в състояние да се владее, той започна да се движи бавно и целенасочено.

Напрежението нарастваше с всеки тласък. Бренди се издигаше все повече на гребена на могъща вълна, която неистово я носеше сякаш към небитието. Устата на Стивън обгърна нейната, за да приглуши триумфалния стон. Устните и телата им се сляха, докато двамата пропадаха от шеметната височина към покоя на тихи брегове…

Изпълни я блажена умора. Осъзна, че Стивън обсипва лицето й с целувки. Като дишаше тежко, той се отпусна настрани и подпря глава на лакът, за да я вижда цялата.

— Сега вече мога да приема, че си нахранена добре, мила! — дочу тя закачлив шепот и забеляза белите му зъби да проблясват в усмивка.

— Засега — щастливо отвърна тя и се притисна към него.

— Малко ненаситно дяволче, такава ли си била? Аз не съм вече момченце, скъпа моя! Не си играй с мен, чуваш ли? — мърмореше той доволно, докато пръстите милваха ключиците й.

— Сърди се на себе си, господин Уингейт. Нали е твоя заслугата да опитам този упоителен плод? Сега и правото да утоляваш глада ми е само твое.

— Да го смятам ли за свършен факт? — изпъшка самодоволно Стивън.

— Точно така Уингейт! Да не би да съм забравила да ти кажа, че трябва да платиш за гостуването си? В наши дни нищо не е безплатно — продължаваше нападението Бренди, а пръстите й галеха влажните косъмчета на гърдите му.

— Не мога да не приема твоя начин да съставяш сметката и да прибираш бакшиша!

Когато ръцете му отново започнаха да я разпалват, тя укорително го погледна:

— Аз ли съм била лакома? А за какъв смяташ себе си?

— За ненаситен, що се отнася до теб, госпожице Александър! Трябва да уточня, че съм претенциозен гостенин.

— И аз мисля така. Двете седмици май ще минат съвсем бързо!

— Тогава по-добре да не губим нито минута! Да хващам ли писалката и бележника си?

— Само размърдай мозъка си — прихна тя и подръпна гарвановата му коса.

— Знаеш ли какво, малката ми? Май работата тук ще ми хареса! Майко мила, ще падне такава делова почивка, каквато никой не може да си представи!

— Ти си истински дявол, Стивън Уингейт! — скара му се тя.

— С маска? — полюбопитства той.

— Тази нощ ся без нея, мили мой! — поклати глава Бренди и се взря в скъпото й лице.

Устните му покриха нейните и ръцете започнаха старателно да доказват правотата й…

 

 

За Бренди и Стивън следващите два дни бяха изпълнени със смях и преструвки, че са заети с делови беседи и снимки за списанието. Нощите минаха като страстни мигове, разтърсващи слетите им тела. Всеки споделен от двамата момент разтоварваше душите им от напрежението, потапяше ги в блаженство. Найджъл прекарваше времето си в плуване и писане на мелодии. Мери работеше и крадешком следеше как се стопява разстоянието между красивия гостенин и въодушевената й господарка.

Следобед на третия ден от пристигането на Стивън двамата с Бренди тръгнаха към пасището. Когато се скриха зад дърветата, той я хвана за ръка. Вървяха в благоговейна тишина, погълнати от топлия допир.

— Внимавай! Змия, Стивън! — с престорена сериозност извика тя, когато той я пусна, за да се скрие зад близките храсти, предизвиквайки я да го стигне.

Стивън така отчаяно зарови крака, за да спре, че тя не можа да не избухне в смях. Забелязала разпаления му поглед и ругаещи устни, Бренди се втурна да бяга в противоположната посока към сеновала. Когато се озова на скрито място, тя запуши уста, за да потисне кикота си. Не помнеше да е била така възбудена и щастлива!

Стивън се впусна да преследва пъргавата хитруша. Огледа сеновала преценяващо. Когато забеляза дървената стълба, вече знаеше къде се е скрило палавото създание.

— Приготви се да опиташ колана ми, чаровна проклетнице! — високо се закани той. Чувстваше се като възторжено от играта момче. На един дъх се покатери и стъпи на гредите. Имаше само едно скрито кътче. Когато тръгна да заобиколи балите, Бренди се втурна да бяга от другата страна, но звънкото кикотене я издаде. Стивън с два скока я стигна, повали я по гръб върху дъхавото сено и започна да я гъделичка.

— Пипнах ли те, хитрушо!

— Играеш нечестно, Стивън Уингейт! — изписка тя и зарита във въздуха.

— А ти, коварна госпожичке? С твоите змийски номера?

— Тук настина има змии! — сериозно съобщи тя. — Виж зад обора. Клайд окачва кожите им там! Ако не ми вярваш, то…

— Бренди, на телефона! — дочу се гласът на Найджъл откъм верандата.

— Уф! — изпъшка тя.

— Още някой покровител ли очакваме? — закачи я Стивън.

— Не, надявам се — побърза да го увери тя и изведнъж се изчерви. — Освен ако е Кейси… Но ако някой я е канил, това не съм аз, кълна се! — добави тя с весели нотки в гласа.

— Бренди, къде си? На телефона! — не млъкваше Найджъл.

Стивън я пусна. Тя побърза да извика през тясното прозорче:

— Идвам!

Той посегна да се хване за близката греда, за да стане. Внезапно изохка и тръсна ръката си. Скочи и се замята от една страна на друга, като нанасяше удари по сеното и притискаше лявата си ръка към гърдите. Накрая уцели нападателния стършел. Когато видя огромното насекомо, Бренди разбра какво се е случило.

— Ужили ли те? — разтревожена, тя се върна при него.

Дланта му бе започнала да подпухва около едно мораво петно с ясно очертан бял център.

— Добре те е подредил. Да идем вкъщи. Ще му сложа нещо — разбърза се тя.

— И аз го подредих — изпъчи се Стивън. — Размазах го като мекица. Ще видим дали друг път ще напада!

Бренди го изгледа учудена. Отмъстителният тон и надутият израз на лицето му я поразиха. Като че току-що бе сразил могъщ враг и садистично се наслаждаваше на трупа му! „Мъже! — изохка наум тя. — Защо воювате с целия свят?“

Двамата се запътиха към къщата. Ядосан, Стивън стискаше китката си.

— Да не си алергичен към ужилване? — с тревога попита тя, като угрижено наблюдаваше подуващата му се ръка.

— Не съм проверявал. Досега никоя дребна гадинка не ми е сервирала подобно нещо. Ти кого съжаляваш — нея или мен? — пошегува се той унило, но за Бренди думите му прозвучаха сериозно.

— Не говори глупости! — обидено се сопна тя.

— Обажда се Кейси — съобщи Найджъл още на вратата.

— Кажи й, че ще се обадя след няколко минути. Стивън се счепка с възгордял се стършел. Трябва да извадя жилото и да намажа ръката му с нещо.

Найджъл се запъти да предаде съобщението. Бренди настани Стивън в хола и хукна да донесе пинсети и лекарства. Върна се и започва да обработва ръката му с нежните си пръстчета. Извади жилото, напръска отока с обезболяващ спрей и се усмихна в навъсеното му лице.

— Готово. По-добре ли ти е?

— Не още! — избоботи той, докато в главата му се въртяха предположения около обаждането на Кейси. — Змии, оси, опасности на всяка крачка! Селският живот направо вреди на здравето!

Бренди прехапа език, за да не ужили Стивън и с отговора си. Само се усмихна смразяващо и опита да го утеши за лошия късмет и страданията.

— По-добре да се обадя на Кейси — извини оттеглянето си тя. — Защо не пийнеш нещо, за да те отпусне?

Остави го, преди да успее да й отговори. Когато се свърза с приятелката си, лицето й просветна.

— Какво ново, Кейси?

— Как я карате там? — долетя в отговор първият въпрос. — Забавлявате ли се?

— Нали знаеш какво е сполетяло Мечо Пух?

— Каквооо? — отсреща Кейси явно недоумяваше.

— Стивън беше в ролята на мечок и сега ръката му е нажилена и подута. Аз проведох лечение, но той още се държи по мечешки.

— Ясно. Селският живот не прощава на градския юначага?

— Само днес — поясни Бренди. — А при теб има ли нещо?

— Точно исках да те предупредя! — Бренди замръзна, докато Кейси не каза главното: — Ще получиш „Мрака“. От „Дийвън“ искат да удължиш една от сцените.

— Коя по-точно?

Кейси й обясни подробно.

— Разбирам — тросна се Бренди, но после се разсмя. — Няма проблеми. За кога я искат?

— За вчера! — долетя обичайния отговор, точно както се бе опасявала.

— Така си и мислех. Винаги на нокти. Кога да я чакам?

— Утре. Изпратих я препоръчана — съобщи Кейси.

— Да му се не види! Добре поне, че Найджъл е тук, да забавлява Стивън, докато аз пиша — жално промърмори Бренди. — Друго?

Кейси се поколеба, преди да отсече:

— Засега толкова!

— Какво значи „засега“? — Бренди настръхна. — Нов проблем ли?

— Надявам се, че не. Нека не си търсим сами белята, Бренди! Работя по един въпрос в момента. Ще ти се обадя, когато изясня фактите.

Като знаеше каква работа я чака, Бренди нямаше желание да научава нищо повече. Побъбри още малко с приятелката си и затвори слушалката. Остана замислена на ръба на леглото. Нещо притесняваше Кейси. Какво ли? Побърза да се самоуспокои — каквото и да беше, Кейси щеше да й каже, когато му дойдеше времето! Бренди забърза към хола.

Стивън разклащаше чаша уиски с лед. Когато я чу да влиза, вдигна въпросително поглед към нея.

— Някакви проблеми?

— Поправки по поръчка на „Дийвън“, нищо особено. Утре ще ги имам. Сигурно „Мракът“ не им изглежда достатъчно пикантен! — изръмжа тя. — Дявол да ги вземе! — не се сдържа тя и побърза да си налее от ръбестата бутилка.

— Ако не си съгласна защо ще го променяш?

— Несъгласие не е точната дума, Стивън. Издателят знае какво върви на пазара. Конюнктура, нищо повече! — заключи тя раздразнена. — Вие с Найджъл сами ще трябва да си намерите занимания, докато аз оперирам ръкописа.

— Много поправки ли са необходими?

— Не, само удължаване на една сцена — разсеяно отвърна Бренди.

— Тогава защо ти е нужно толкова време?

— Не мога просто така да нахвърля нова сцена, без да прочета ръкописа! Всичко трябва да бъде свежо в главата ми, иначе няма да се получи гладко.

— Но нали знаеш историята от край до край? — обясненията й все повече го объркваха!

— Да, само че за тогава, когато я пишех. След обработката не е възможно да запомня всички дребни корекции. Може да спомена нещо, което е отстранено, или да пропусна някое нововъведение! Изобщо, никак не е лесно.

— Личи си! — примири се той.

— Как е ръката? — тя реши да промени темата.

— Няма да умра — сви рамене той, след това се усмихна. — Само затова ли ще идва Кейси?

— Тя няма да ми носи ръкописа, а ще го изпрати! — натърти Бренди, предположила, че това го вълнува.

— Познаваш ме прекалено добре, умнице! — разсмя се Стивън. Добре, че Бренди не бе разбрала истинската причина за тревогата му.

Тя озадачено се взираше в подкупващото лице. Наистина ли беше така? Дали изобщо имаше точна представа за него?

— Изглеждаш ми разтревожена. Нещо лошо ли има? — неговите предположения бяха насочени в друга посока. Стана и се приближи до нея.

— Не съм сигурна — замислено произнесе тя.

— Какво имаш предвид? — Стивън замря в предчувствие.

— Не мога да кажа точно защо ми се стори, но при Кейси нещо не е наред. Има някакви проблеми, но не пожела да ми обясни. Само обеща да се обади друг път, ако се наложи.

— Тогава няма за какво да блъскаш прекрасната си главичка. Ако действително нещо не беше наред, тя щеше да ти каже. Искаш ли да поплуваме? — опита той да я отвлече от тревожните мисли. Ако продължаваше така, можеше да се обади на Кейси и да я подтикне към по-решителни действия. А нямаше съмнение, че онази жена бе подушила нещо от неговите проучвания. Искаше му се да има някакъв начин да изключи телефона за няколко дни, стига да можеше!

Без да иска, тази нощ Найджъл попречи на Стивън да отиде при Бренди. Композиторът, явно посетен от музата си, остана до малките часове на нощта в хола, от който се влизаше в стаите на гостите. Стивън се мяташе в самотното легло в напразно очакване Найджъл да си легне. Не би могъл да си позволи да разкрие отношенията си с Бренди, като прекоси хола и се качи в нейната стая. Най-накрая умората го надви и той се унесе в неспокойна дрямка. Не след дълго Найджъл завърши песента си и се прибра. Беше три сутринта…

Когато стана един часа, а Стивън още го нямаше, Бренди се прокрадна на пръсти към хола. Забеляза Найджъл, унесен в работа, и със съжаление разбра, че тази нощ няма да е с любимия си. Найджъл приличаше на нея в това отношение — обземеше ли го вдъхновение, часовникът преставаше да съществува за него. И като нея не обичаше да нарушават нагласата му за творчество. Бренди се прибра самотна в стаята си, и много преди Стивън да заспи, тя вече го сънуваше.

Рано сутринта Бренди почука на стаите на двамата мъже.

— Хей, поспаланковци! Нали щяхме да ходим за риба, преди да е станало горещо? Всеки, който не се яви на закуска до тридесет минути, губи страхотен пикник!

Вече бе седнала на масата, когато и двамата се появиха едновременно — десет минути преди крайния срок. Стивън, още сънлив, запротестира:

— Нямаш ли капка милост? Да ни вдигаш посред нощите!

— Нощ ли? — извиси глас тя. — Вече е седем и половина! Ако искаш да опиташ рибата от езерото, трябва да я донесеш на Мери точно до два следобед. Иначе само ще ни гледаш в устата, докато ние с Найджъл си хапваме от нашата! — закани се със сериозен тон Бренди. Издаваха я само смеещите се очи.

Тази сутрин наистина беше нетърпима! Той недоволно избоботи:

— Със среднощния риболов сигурно си решила да покажеш, че опасностите за живота ми на село не са свършили?

— Хайде, стига си се цупил — подкани го тя засмяна. — Лошо ли спа снощи?

— Някой цяла нощ държа лампите запалени, за да работи!

— Знам. Към полунощ слязох при вас да видя дали някой не е огладнял. Найджъл бе забил нос в тетрадката, а ти вече беше в леглото! — тя закачливо намигна на Стивън, сякаш му казваше, че знае защо не е дошъл и сега е като махмурлия.

— Извинявай, старче! — Найджъл сънливо се протегна. — Връхлетя ме дяволско вдъхновение. Няма начин да го контролирам или пъдя. Хора като мен и Бренди просто ги завладява и трябва да го преболедуват! Така ли е, Бренди?

— Не бих се изразила по-добре.

Заразен от шеговитото им настроение, Стивън се отпусна и развесели.

— А ако само аз уловя нещо? Значи вие ще си стоите гладни? И ще ми се молите?

— Стивън Уингейт! Нима ще оставиш дама да умира от глад? От досегашния опит смятам, че не си способен на това — дръзко завърши тя.

— На теб не мога да откажа нищо. Даже бих влязъл в ролята на Ланселот — обеща Стивън с ръка на сърцето.

— И ти ще споделиш рибките си с нас, нали, Найджъл?

— Само ако хвана повече от пет! — склони бързо той.

— И двамата сте невъзможни! Яжте по-бързо или ще ви зарежа вкъщи!

След малко вече бяха на път за езерото. Нямаше нужда човек да е специалист, за да забележи, че Стивън разбира от риболов. Бренди се хвана, че недоумява какво не можеше или не знаеше той. Дали не беше прекалено съвършен? Дали изискванията му не бяха твърде високи?

Времето течеше, а тя не бе в състояние да откъсне очи от него. Смехът му предизвикваше тръпки по тялото й. Топлият му проницателен поглед разпалваше кръвта, прогонваше всякаква мисъл от главата й. Последното, за което би помислила в този момент, беше рибата. Стивън изглеждаше толкова секси и беше неотразим!

Когато дойде време за обяд, прекрасният рибар галантно разстла пред нея одеяло. Бренди се зае да разопакова и нарежда пържени пилета и картофки, картофена салата, репички, сандвичи и домашни сладки. Накрая тържествуващо вдигна от хладилната чанта запотена бутилка бяло вино. Когато и ярките салфетки, и приборите бяха разположени върху одеялото, тя извика двамата мъже.

Очите на Стивън светнаха. Когато поемаше от ръцете й своята чиния, целият сияеше от удоволствие:

— Ето това се казва пикник!

— Сега виждаш ли какво щеше да изпуснеш, ако не бе станал посред нощите, както се изрази ти?

— Имаш предвид огромния клен, който хванах преди малко? — той направи комично горделива физиономия.

— И нищо друго? — скара му се тя, като едва сдържаше смеха си.

— Е, може би страхотния обяд и чудесната компания…

 

 

Дълго се излежаваха, като опитваха деликатесите на Мери. Разговорът потече леко и непринудено. Посмяха се на разказите на Найджъл за случки от негови представления. Но въображението й се разпали, когато Стивън започна да описва африканското си сафари.

— Ако пак решиш да отидеш, Стивън, много ми се иска да дойда с теб. Ще бъде чудесен фон за роман!

— Ако говориш сериозно, аз се стягам за идната пролет.

— Значи, ще ме вземеш? — големите зелени очи засияха.

— Няма шега! И Мери ще дойде като полеви готвач — отсече той.

— Съмнявам се, че ще тръгне да си рискува живота по кривите пътеки на джунглата! — разколеба намеренията му Бренди, докато се събуваше и ровеше с боси крака в тревата.

— А ти ще рискуваш ли?

— Естествено! В това тяло бие сърце на авантюристка.

— Да не забравиш спрей против насекоми, защото иначе ще си устроят чудесен пир с такова сладко тяло.

— Последното факт ли е, Уингейт?

— И то проверен!

Погледите им се впиха се един в друг. Тя не издържа и извърна глава, защото почувства, че той я изгаря, че ще пламне и лицето, и разсъдъкът й.

— Има ли змии в джунглата? — беше следващият й невинен въпрос.

— Разбира се!

— Ще може ли да си донеса тук една, за да попълня колекцията зад хамбара?

Смехът им огласи околността. Найджъл разнежено наблюдаваше сценката. „Виж ти! — реши зарадван. — Май се получава чудесна двойка!“

И тримата се наместиха около изчервената Мери да чистят рибата. Следобедът започна със смехове. Бренди се кискаше и на шегите им с жената, и на неумелите опити да помагат. Накрая оставиха Мери на мира и тя се зае да приготви нов специалитет за единствения мъж, който според убеждението й можеше да донесе щастие на нейната малка Бренди. Бренди се прибра да се изкъпе и облече роклята без ръкави, която бе избрала за тази вечер.

След вечерята тримата устроиха шахматен турнир. Победителят от всяка партия играеше с победения в предишната. Стивън само веднъж се оказа победен. Неусетно захладя и ранобудните рибари почувстваха умора. Пожелаха си лека нощ, но по пътя към стаите продължиха започнатия рибарски спор.

Тази нощ Бренди се отказа да разгърне ръкописа. Мъчеше я по-силно желание. Пъхна се в меките завивки, голото й тяло потръпна от блаженство при допира на топлата кожа до гладките прохладни чаршафи. Изглежда Стивън събуждаше нейните сетива за нови и нови удоволствия. Тих стон се откъсна от гърдите й, когато усети твърдите му устни…

На другия ден предупреди мъжете сами да се грижат за себе си, докато се занимава с „Мрака“. Найджъл изглеждаше доволен, но Стивън никак не се зарадва от перспективата да загуби компанията й. Озъби й се, когато му предложи да започне статията за нея. Предпочете да прекара няколко часа на телефона…

Бренди се сви на дивана в изолирания с корк кабинет и зачете редактирания в издателството ръкопис. Веднага я обзе страх. Не можеше да съсредоточи вниманието си върху действието! Мислите й следваха мъжа, който беше някъде наоколо. Едва след дълги усилия си наложи да забие поглед в страниците.

Мери знаеше, че когато вратата на кабинета е затворена, Бренди не бива да бъде безпокоена даже за обяд или телефонни обаждания. Но Стивън не знаеше. Когато тя не слезе за обяд, той се запъти към кабинета. Безгрижно влезе и приближи до нея. Движеше се така тихо, че тя не го усети, докато не докосна с устни крайчето на ухото й.

Тя подскочи и извика, още под впечатлението на сцената с изтезанието, до която бе стигнала.

— Стивън, какво правиш! — ядосано му се скара. Все още в блажено неведение, той се усмихна.

— Мислех, че вече си огладняла. Найджъл отиде на езда, а Мери — да пазарува — намекна той многозначително.

— Аз работя — отбеляза тя, като смяташе, че с това казва всичко.

— Ти вече пропусна обяда. Защо не си починеш? — кимна към нейната стая.

— Не мога! Още не съм стигнала до средата. Ако спра, ще трябва да започна четенето отначало — отвърна тя с надеждата да разколебае любвеобилните му намерения.

— Е, и? — настоя той, неподозиращ нищо. — Какво толкова ще загубиш?

— Цялата си нагласа! Не мога просто да спра и да започна, когато ми хрумне. Настроението и чувствата могат само да се усещат. Ужасно мъчително е да ги спираш или подбутваш! Вълните на вдъхновението изчезват. То е като придошла река. — Как да я контролирам?

— Изглеждаш уморена. Трябва и да ядеш, и да си почиваш!

— Не и когато съм заета — възрази тя. — Когато ти работиш напрегнато, не си ли отлагал и ядене, и сън? Обичаш ли да те прекъсват и да ти отвличат вниманието?

— Тогава е друго — прибърза с отговора той, смаян от отказа й.

— Така ли? — възмути се тя. — Каква е разликата?

— Моята работа е… — той се сепна, осъзнал какво се канеше да каже.

— Много по-важна от моята ли? — иронично подсказа тя.

— Отговарям за хиляди хора, които работят при мен, Бренди, както и за техните семейства. Ако не работя аз, те няма да има какво да ядат! Какво ще стане, ако не завършиш тази книга?

— Имам договор, Стивън! Това се нарича краен срок. Да пиша, е призванието, любовта и щастието ми! На мен разчитат, чакат да свърша работата си. Ако пропусна някой срок, разстройва се цял график. А има и хора, които си вадят хляба покрай моето писане — художествени оформители, специалисти по рекламата, издатели, редактори, коректори, юристи, търговци, книжари, печатари… Много хора чакат да завърша тази книга. И читателите ми искат да я видят по-скоро на рафтовете. Ако ги разочаровам или книгата не се появи, ще се обърнат към друг автор!

Той явно чакаше да разбере дали тя няма да се разколебае.

— Свикнала съм да няма никой край мен, докато работя, Стивън — каза тя с въздишка. — Мери знае, че когато тази врата е затворена, не бива да се отваря. Писателите използват израза: „Като започне пороят, не се изпречвай на пътя му!“ Ние, хората на изкуството, сме чувствителни, податливи на настроение и на чувството за ред. Понякога ми се струва, че е по-лесно да напиша нова книга, отколкото да я преработвам. Когато създавам нещо, и настроението, и виденията са налице. Но само дотогава, докато свърша. Трудно е да се върна към една книга и да ги извикам обратно. Разбираш ли ме изобщо?

— И да, и не — отговорът му беше искрен. — Наистина не обичам да ме отвличат и безпокоят, но понякога това е неизбежно. Тогава просто се настройвам отново.

— В твоята работа това е възможно. Ти се занимаваш с цифри и реалности, а аз — не. Всичко при мен е тук — обясни тя, като посочи челото си — и се изплъзва, ако не го уловя навреме.

— Но нали имаш готовата книга пред себе си? — той не се отказваше да изясни всичко докрай.

— Кишата — да, но не и поправките! Идеите се раждат, когато я прочета и се вживея в нея отново. Опитвал ли си да преразкажеш спор или уплаха? Забелязал ли си колко различно се получава всеки път? Със сцените в книгите е точно така, особено с кавгите и опасностите. Когато за първи път ги видя във въображението си, се получават най-добре. Трябва да ги запиша колкото е възможно по-бързо. Ако отложа за по-късно, никога не изглеждат като първия път. Всяка дума, жест или действие предопределят реакцията на другия герой. Ако забравя някой от тези елементи, пропада цялата сцена. Когато сглобя нещо цялостно, записвам го така, както го виждам в съзнанието си, като че гледам филм. Ако лентата се скъса, част от нея остава изрязана и следващия път липсва. Такива загуби направо ме изкарват от релсите! Но ми се струва, че това не ти говори нищо, нали? — отчаяна, тя млъкна. Как би могла да му обясни вдъхновението, напрежението на мисълта, момента на сътворяването, на унеса да пише?

— Разбирам, че писателите не обичат неща, които им отвличат вниманието, колкото и стимулиращи да са! Ако по-късно почувстваш нужда от вдъхновение, ще ме извикаш, нали?

Усетила, че нишката на мисълта й е прекъсната, Бренди остави червения молив. Стана и се протегна.

— Един душ може да ме ободри. Ще дойдеш ли с мен? — тя изкусително му се усмихна. Работата можеше да почака…

— Звучи съблазнително, само че Найджъл вече се върна. Май ще ида да пояздя. Така че — до вечерята — с тези безразлични думи той излезе, като си подсвиркваше.

Бренди остана загледана след него през отворената врата. Той си бе отишъл, а тя бе напълно разконцентрирана! Прокле го наум. Седна зад бюрото и се загледа през прозореца.

Като видя Стивън, Найджъл усети, че нещо не е наред.

— Какво има, Стив?

— Не е Бренди, бъди спокоен. Тя се е отдала на книгата си.

— Ти разговаря с нея? — учудването на Найджъл беше очевидно.

— Опитах да я накарам да си почине, защото изпусна обяда, а вече е почти време за вечеря! — обясни Стивън.

— Май има още много да научиш, старче — укорително поклати тъмните си къдрици Найджъл. — Когато нейната врата е затворена, стаята й е забранена територия! Това е неписан закон — концентрацията на един писател никога не се нарушава! — и той продължи с лекцията, която току-що му бе изнесла Бренди.

Чути от мъж, също професионалист, обясненията звучаха по-точно и убедително. Особено нагледното сравнение на Найджъл с прекъсването на любовен акт във върховния момент. Представите на Стивън се проясниха.

— Творчеството е уникална и неблагодарна дарба, Стив, по-скоро е проклятие. Напълно разбирам Бренди. И аз съм изпитвал същото, дявол да го вземе! Някои от най-хубавите песни са ми зазвучавали в главата, точно когато не мога да ги запиша! Вярваш ли, че не мога да си спомня и половината думи, ако не се заема с тях веднага? Пропусна ли момента, в паметта ми остава колкото върху счупена плоча, а уловя ли го — почти винаги излиза хит! Опитай да я разбереш, Стив. Бъди търпелив и внимателен към нея. Сроковете и графиците невинаги зависят от твореца. Още по-лошо е, когато трябва да се борим с биологичния часовник в нас. Ако ни нямаше тук, тя щеше да спи по цял ден и да пише през нощта!

 

 

Бренди се прибра в своята стая и се освежи във ваната с подводен масаж. Когато влезе в кухнята, и Мери, и двамата мъже се изненадаха. Напрежението й личеше по израза на лицето. Беше мълчалива. Найджъл разбра веднага настроението й. Направи се, че не му обръща внимание, както и опитната и съобразителна Мери. Само Стивън се опита да я развлича с приказки и шеги. Бренди отговаряше с половин уста. Усмихваше се на остроумията му, обаче очите й оставаха замислени.

Стивън реши, че знае защо тази вечер тя е резервирана. Обзе го яд заради глупавата му постъпка. До днес следобед всичко между тях бе вървяло съвсем гладко! Как не бе забелязал, че й пречи и досажда? Навярно беше засегнал и самочувствието й. Накарал я бе да се чувства като егоистка, като че е виновна пред него. Още по-лошо, вероятно беше оставил у нея впечатлението, че смята безценната й дарба за празна работа!

Бренди се насили да остане с гостите си до края на вечерята. Мъжете се качиха в хола да играят шах, а тя се прибра в кабинета. Наложи си да дочете ръкописа и да направи бележки за предстоящите поправки. Нещо не й харесваше — една от сцените не пасваше, сякаш бе поставена не на място.

 

 

Стивън бе извадил куфарчето си и преглеждаше някакви документи. Найджъл предложи да пийнат нещо и тръгна към кухнята за чаши. На вратата се сблъска с Бренди, излизаща с чаша студен чай в ръка. Когато забеляза унилото й лице, той повдигна брадичката й:

— Какво става с теб, миличко?

— Не мога да се съсредоточа Найджъл. Тази сцена ми извади душата! Понякога ми се иска героите да нямат своя линия на поведение. Просто отказват да се подчиняват на прищевките на „Дийвън“. Как да ги накарам да се блъскат, когато искат да танцуват валс?

— А ако малко си освежиш главата с друго занимание?

— Няма време, в издателството я искат за вчера!

— Май че за тях няма друг срок — опита да я успокои той.

— Този път е сериозно. Всичко останало е подготвено. Нещо им се е набило в очите, чак след като са отпечатали шпалтите. Смятат, че си струва да направят промяна, преди книгата да излезе в окончателен вид.

— Насилваш се, Бренди. А и двамата знаем, че така нищо няма да излезе!

Найджъл я съпроводи в кабинета. Седнаха един до друг, Бренди склони глава на рамото му. Поприказваха още няколко минути.

Когато Стивън надникна в кабинета, сините му очи пламнаха от ревност и раздразнение. Значи той не можеше да я прекъсва, а за Найджъл бе разрешено! Ето защо толкова се бавеше с чашите! Стивън рязко се отдалечи, за да не е повече свидетел на нежната сцена, от която му причерняваше.

Когато Найджъл се върна, завари Стивън с чаша в ръка. Погледна своята, след това пак към него.

— Отказа ли се да чакаш?

— Не исках да безпокоя теб и Бренди. Сам се справих — навъсено отвърна Стивън.

— Знаеш ли — разсмя се Найджъл, — за разлика от теб, аз отдавна съм се отървал от малката острозъба гадинка, наречена ревност. Бренди беше в кухнята. Нещо отвлича вниманието й. Ясно е какво — той недвусмислено погледна към Стивън. — Аз само опитах да я успокоя по братски — двамата размениха изпитателни погледи. — Ти не излизаш от мислите й, Стив — заяви Найджъл сериозно. — И без това е напрегната до крайност. Не я измъчвай със сцени на ревност.

Думите му предотвратиха сигурен скандал.

— Май щеше да е по-добре аз да бях отишъл за чашите — дрезгаво се обади Стивън, после се усмихна.

— Жалко, че не го направи — съгласи се Найджъл и се протегна. — Време е да си лягам, стига за днес.

— А на мен ми се иска да се поразходя. Лека нощ.

Трябваше да се отпусне и да помисли. Бренди се бе заключила горе, така че не се стесняваше да излезе само по халат. Запъти се към басейна. Наостри уши, когато дочу плисък.

— Не знаеш ли, че е опасно жена да е сама навън нощем? — гласът му стресна Бренди, застанала в плиткия край. Отражението на луната се начупи, когато стройната женска фигура тръгна през водата към него.

— Мислех, че ти и Найджъл вече спите.

— Май не само аз се нуждая от разтуха. Мъчи ли те нещо?

— Случва се писателят да се окаже прекалено близо до сцената — Бренди излезе на тревата и се зави с голяма хавлия. — Тогава трябва да се отдръпне и след малко да опита пак — нещо в гласа и в поведението й показваше, че няма предвид само работата си.

— Това важи за много неща — приближи и я загледа усмихнат. — Успя ли да се раздвижиш?

— Мускулите — да, мозъкът — още не — отговори искрено тя, също усмихната. — Искаш ли да поплуваме? Приятната компания и интересният разговор ще ми бъдат от полза.

— В този ми вид? — той посочи явно неподходящата дреха.

— Найджъл още в хола ли е? — тя хвърли поглед към прозорците. Стивън поклати глава отрицателно. — Какво ти е? Да не би да се стесняваш, Уингейт? — предизвика го тя.

— Знам по-добър начин да се отпуснат мускулите — той започна нежно да масажира раменете й.

— И аз! — със смях се обади тя, като го блъсна в басейна. После коленичи на ръба. — Така не е ли по-добре, огнен драконе?

— Не вярвам в ефекта на студените душове — продължи той разговора, докато се придвижваше към нея.

— Може би ти трябва топъл? — закачливо полюбопитства тя. Но преди да се сети какво е намислил, се озова при него във водата.

— Сега ще ни трябва и на двамата — прозвуча триумфиращият му глас.

— Аз вече си взех моя, още следобед!

— Не искаш ли още един?

— Мога да мина и без него. И повече не ми се стои в кабинета — добави тя дръзко. Може би наистина трябваше да бъде по-открита?

Веждите му удивено подскочиха. Вдигна я на ръце и излезе от водата. Настани я върху пухкавата хавлия, която бе разстлала до басейна. Устните му жадно се впуснаха да изследват нейните, ръце потърсиха податливото тяло. Когато кръвта им достигна точката на кипене, тя прошепна задъхано:

— По-добре да влезем вкъщи…

— Защо? Нали сме сами тук? По-романтично е.

— Могат да ни видят отвсякъде! — срамежливо се възпротиви Бренди. Всъщност идеята възбуждайте и изкушаваше и нея.

— Целите сме мокри! Представи си на какво ще стане леглото. Какво ще кажеш утре на Мери? Не мога да чакам да изсъхна — целият горя, Бренди!

— И аз! — веднага отстъпи тя, докато се наслаждаваше на нощния бриз, разхлаждащ телата им.

Като я целуваше, Стивън смъкна от нея банския костюм. Освободи се от залепналия копринен халат и гащетата, без да отделя устни от нейните. Голите им тела веднага се притиснаха, сдържаните дотогава емоции избухнаха, водните капки се изпариха в разгорещената неистова прегръдка…

Когато се отпуснаха изтощени, все още в обятията един на друг, той прошепна:

— Какво ще кажеш сега да поплуваме? — и без да чака отговор, грабна голата Бренди и скочи във водата.

— Стивън! — разнесе се нейният писък.

— Никога ли не си плувала гола? Чудесно усещане, само за писателско проучване!

— Ти си истински дявол! — обвиняващо пошушна тя в ухото му, като се притискаше към неговите мускулести гърди.

— Напълно логично — промърмори той в мократа коса, а ръката му галеше топлия й гръб. — Спомням си, когато обядвахме в ресторанта, ти говореше с какво напрежение е изпълнен животът ти. Напълно си права. Не мислиш ли обаче, че трябва да отделиш време и за себе си, Бренди? Не се ли претоварваш с работа?

— Обикновено вниманието ми не се подлага на изпитание, каквото си ти, Стивън. Освен това ти казах, че съм егоистка и че разпределението на времето ми ще е непосилно и жестоко спрямо друг човек. Сега разбираш ли какво съм имала предвид?

— Прекалено добре — отвърна той с въздишка.

— При мен е много сложно. Повечето хора забравят за работата, щом напуснат канцелариите, а моята ме преследва, където и да съм.

— Трябва да се научиш да спираш и пак да започваш, Бренди — посъветва я той със сериозен глас.

— Знам това, но е по-лесно да се каже, отколкото да се направи! Мозъкът е нещо сложно.

— Вярвай ми, ако искаш, но аз го овладявам постепенно — той се потопи и накара гърдите й да се напрегнат до болка под ласките на устните му. — Без да забравям и тялото!

Бренди потръпваше от непрестанните милувки.

— Студено ли ти стана? — загрижи се Стивън.

— Напротив — все по-горещо!

Той се взря в лицето й.

— Неизтощимо малко дяволче, какво става с теб?

— Тази почивка ми дойде добре. А сега ме чака работа…

— Ако не бъркам, ти по принцип работиш през нощта, а през деня спиш, нали — каза, без да се колебае той.

— Точно така, именно това смятам да направя.

— Какво, да не би отново да се каниш да се затвориш в кабинета? — недоверчиво попита Стивън.

— Не, каня те в леглото! — прошепна тя и впи устни в неговите.