Емилио Салгари
Пленниците на пампасите (24)

Заключение

Един месец след като напуснаха чифлика, Балдо и Камерлан стигнаха в Сантяго.

Останаха няколко седмици в многолюдния град като агенти на едно транспортно дружество, за да могат да съберат необходимата сума за връщането си в своето отечество. Когато узнаха, че към средата на следния месец от пристанището на Валпасар ще потегли един параход направо за Италия, те отпътувала за морския град и се отнесоха до властите, за да ги снабдят с необходимите документи.

— Не мислиш ли, че всичко завърши добре? — каза Камерлан видимо доволен.

— По-добре от това не можеше и да бъде.

— Но помисли си, колко пъти видяхме пред себе си лицето на смъртта…

— Всичко това е толкова далече. Да се върнем сега в нашето отечество, към величественото слънце на Италия!

Една априлска сутрин, светла и спокойна, при лекия морски ветрец, параходът „Тринакрия“ вдигна котва от водите на Валпасар и се откъсна бързо от брега на Чили.

Балдо и Камерлан, на борда на парахода, казваха в себе си сбогом на земята, където бяха прекарали най-драматичните дни от своя живот. Най-сетне, постепенно, тя сякаш потъна в морето…