Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сестрите Марист (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hunter, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 78 гласа)

Информация

Сканиране
Слава (2010)
Разпознаване и корекция
sonnni (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
in82qh (2012)

Издание:

Даяна Палмър. Ловен инстинкт

ИК „Арлекин-България“, София, 1995

Американска. Първо издание

Редактор: Саша Попова

ISBN: 954-11-0379-0

История

  1. — Добавяне

Седма глава

Джени не можеше да повярва, че той действително я бе допуснал близо до себе си. Беше цяло щастие да бъдат сами.

— Не е ли великолепно?

Той я наблюдава напрегнато един миг, преди да погледне към хоризонта.

— Предпочитам залеза в пустинята — запали цигара и пуши мълчаливо няколко минути. — Наистина ли искаше да танцуваш с мен? — запита той и леко се усмихна. Можеше да опита, но би рискувал да притисне Джени в прегръдките си. Тя не му даваше покой дори да бе на няколко крачки от него.

— Не беше ли очевидно, че искам?

— Не — той издуха облак дим и отново впери очи в далечния хоризонт. — Не умея да танцувам, Дженифър. Във всеки случай не и такива танци — той не каза „не искам“, а „не умея“. Лъжата беше табу за него. Апахите я считаха за нещо лошо.

— О, съжалявам! Ти наистина правиш всичко друго много добре и аз предполагах, че и танцуването ще е нещо естествено за теб.

— Не е така — отговори той. — Къде си се учила да танцуваш?

— В курса по танци — засмя се тя.

— Учила си танци?!

— Класически балет, всъщност. Майка ми все повтаряше, че бих станала дебелана, ако само си завирам носа в книгите и в изучаването на камъните.

— На кого от родителите си приличаш? — запита той с любопитство.

— На майка ми — усмихна се Джени. — Баща ми е висок и много тъмен. Те и двамата са добри хора. И са много интелигентни.

— Щом имат такава умна дъщеря.

— Благодаря — засмя се свенливо тя. — Трябваше да уча много, за да стана това, което съм — усмихна се замислено тя.

— Разбираш от работата си — каза Хънтър и я погледна. — Научих за молибдена толкова неща…

— Понякога говоря много и ставам досадна — изчерви се тя.

— Не исках да кажа това. Беше ми интересно. Господи, не понасям отбрано общество.

Тя се приближи още по-близо, така че можа да види скулестото му тъмно лице на светлината, която идваше откъм залата.

— Хънтър, какво има?

— Нищо — той мразеше и тази нежност в гласа й.

Тя го изкушаваше и го вбесяваше едновременно.

— Предполагах, че тази територия ти е позната — прошепна замислено тя. — Имам предвид светското общество.

— Моля?! — намръщи се той.

— Е, ти вършиш толкова работа на Юджийн, а това е неговата среда — поясни тя. — Зная, че си следил дори политици по негова поръчка, затова предположих, че това изисква много връзки.

— Не толкова — той скръсти ръце на гърдите си. — Не си падам по този вид цивилизовано благополучие. Прекалено много хора. Прекалено много шум…

— Зная как се чувстваш — въздъхна тя, поглеждайки към залата. — И аз предпочитам да бъда навън, далече от тълпата.

Той я изгледа с интерес. Тя не лъжеше. Спомни си колко добре се бе чувствала в пустинята през онези първи дни, които прекараха заедно, как се смееше на странното поведение на птиците, как съзерцаваше тихо здрача и зората. Това удоволствие не беше фалшиво. Но за нейната красота и образованост тук беше нейната сцена.

— Но ти си тук като у дома си — той запали нова цигара и издуха облак дим. Ставаше все по-нервен. Роклята й беше фантастична, беше толкова красива в нея…

— Странно — прошепна тя и се усмихна. — Друго забавление от този род, което си спомням, бе училищният бал… Но не отидох, защото тази нощ гледах малкото момченце на съседите.

— Не си ли била поканена? — цигарата му просветна.

— Изглеждаш изненадан — тя се обърна и го изгледа. — Всичките ми съученици предполагаха, че вече съм имала приятел, защото бях хубава. Имаше един, когото харесвах, но той беше много обикновен. Той не вярваше, че ще има шанс с мен, така че никога не ми предложи нещо сериозно. Не разбрах, докато не пораснах, че си е падал по мен — засмя се тя, но смехът й бе тъжен. — Жените ме мразят, защото мислят, че съм заплаха за тях. Мъжете не ме възприемат сериозно в работата, защото знаят, че хубавите блондинки не са интелигентни. И ако бях поканена на среща, се очакваше да бъда като динамит в леглото. Ти спомена веднъж, че не съм достатъчно опитна. Вече знаеш защо.

— Такава ли си?

— Каква?

— Динамит в леглото?

— О, не започвай пак, Хънтър — погледна го тя.

Той хвърли цигарата си и я стъпка с тока на обувката си, но очите му не се откъснаха от нейните.

— Защо не? — запита той и се приближи, леко поклащайки се, от което сърцето й заби учестено. — И аз съм човек.

— Нима? — тя си спомни онази нощ в пустинята, когато я бе видял да се къпе. Сподави стона си. Неговото, въздържание беше я съкрушило.

— Престани да трепериш — той улови ръцете й и ги постави на врата си.

— Ти… Ти каза, че не… танцуваш — прошепна тя.

— Научи ме — отвърна й с шепот той.

Но не пролича, че той се нуждае от някакви наставления. Започна да се движи в такт с музиката, като я притегли към себе си. Чувството, че той е толкова близо до нея и допирът на топлите му, силни ръце я накараха да потрепери. Когато той почувства трепета й, я притисна още по-плътно към себе си. Тя се почувства безпомощна, когато ръцете му започнаха да я галят под ритъма на бавния блус, който свиреше оркестърът. Това не беше просто танц, а любовна игра под звуците на музиката. Джени почувства гърдите му да допират нейните при всяка стъпка, силните му, дълги крака да се преплитат с бедрата й. Спомни си как очите му изгаряха голите й гърди и ръцете му я прегръщаха, спомни си вкуса на устните му и почувства болка. Опита се да отстъпи, но ръцете му я притеглиха властно.

— От какво се плашиш? — прошепна до челото й той.

— От теб…

— Джени — приведе се той над нея и устните му я изкушиха. Едва се овладя. Тъмните му очи й се сториха и спокойни, и напрегнати. Той спря да танцува, но ръцете му продължаваха да галят гърба й. Той се вгледа в унесеното й и измъчено от копнеж лице, в полуотворените й устни. Би дал всичко да я люби. Това беше същият поглед, който си спомняше от нощта, в която я видя да се къпе. Отново бе запленен.

— Моля те! — прошепна тя и гласът й потрепери. Не можеше да скрие чувствата си, не можеше да се преструва, беше толкова уязвима. — Ще умреш ли, ако ме целунеш отново? Само веднъж! О, Хънтър, моля те!

Той вдигна глава с тежка въздишка и се огледа. Подхвана я леко и я отведе към края на балкона. Бавно я опря в стената. Подпря ръце от двете страни на главата й, а тялото му притисна нейното и бавно, чувствено се раздвижи.

— Вдигни устни — прошепна.

Тя се подчини и тялото й се устреми към неговото. Простена безпомощно, цялата разтреперана от копнеж. Той миришеше на цигарен дим и бренди, но целувката му я опияни бавно и болезнено като наркотик. Притисна се към тялото му с отчаяние, загубила самоконтрол, неспособна да прикрие желанието си. Тялото й пулсираше и тръпнеше от допира. Двайсет и седем години въздържание изгаряха в пламъците на неговите ръце.

— Господи, ти си толкова жадна за любов — изрече дрезгаво Хънтър. — Това е добре, малката ми — задъха се той, когато тъмната му глава се приведе отново над нея. — Това е добре… Аз ще ти дам любов…

Устните му покриха нейните, превръщайки бавно натиска в диво, дълбоко и зашеметяващо усещане. Почувствал бурния й отклик, той се нахвърли върху нея с необуздана страст.

— О, спри… — прошепна задъхано Джени. — Не, не спирай…

Хънтър вече губеше самоконтрол. Устните му се впиваха в нейните с ярост, ноздрите му вдъхваха сладкия аромат на тялото й. Вцепенен от желание, той блъскаше обезумял бедра в нейните в познат ритъм. Устните му захапаха сочната й долна устна в гневен порив.

— Искам те — прошепна тя до устните му. Самообладанието й бе изчезнало, гордостта й също. Не бе в състояние да разсъждава разумно. — Искам те, искам те толкова много…

Той вдигна глава. Ръцете му сграбчиха раменете й в опит да се овладее. Тя трепереше безпомощно. Очите й бяха изпълнени с диво желание. Беше негова. Тук, сега, изправена, тя можеше да го посрещне и той знаеше това. Но всичко, което той можеше да направи, бе да се отдръпне. Трябваше да си спомни кои бяха и къде се намираха.

— Дженифър — изрече тихо и напрегнато. Опитваше се да се успокои. — Спри! — разтърси я той. Ръцете му я стиснаха и след това се отпуснаха. — Хайде, Джени. Поеми си дълбоко дъх…

Знаеше, че е уязвима. Съзнаваше го особено в момент като този. Сълзите се стичаха по страните й, горещи и солени, и мокреха ъгълчетата на плътните й устни.

Той вдигна главата й, ръцете му погалиха тила й.

— Всичко е наред, малката ми — каза й тихо, стиснал зъби, мъчейки се да укроти демоните в собственото си тяло. — Всичко е наред, нищо не се е случило…

— Искам да умра! — прошепна тя задъхано. — Толкова… ме е срам!

— От какво? — обхвана лицето й с жилестите си топли ръце и го повдигна към своето. — Не е срамно да си жена.

— Пусни ме! — тя едва различаваше образа му през сълзите си. — Моля те! — блъсна го в гърдите Дженифър. — Моля те…

Видът й не му харесваше. Беше отчаяна. Ужасена. Като че ли бе извършила смъртен грях. Не можеше да й позволи да си отиде в такова състояние.

— Ела на себе си, Джени — повтори по-строго, хвана я за раменете и я разтърси отново. — Няма да те оставя, докато не се успокоиш.

Тя прехапа набъбналата си долна устна, по нея все още беше останал вкусът му. Облиза я. Затвори очи. Не можеше да не вижда лицето му.

— За бога! Какво ти става? Какво искаш?

— Искам да си измия лицето — тя вдигна ръце и изтри сълзите си. — Не мога да се върна в залата в този вид…

Той се наведе и изтри нежно устните й, но тя се отдръпна от него с разширени от ужас очи.

Той вдигна глава и я погледна, прозрение просветна в разума му. Скритият страх. Бе я направил безпомощна и тя щеше да се бори със зъби и нокти, за да не се случи това отново.

— Искаш ли да направя нещо… за теб? — запита той.

Гласът му бе дълбок и тих, когато зададе въпроса, който тя никога не бе предполагала, че ще чуе от него.

— Какво? — запита глухо.

— Да те любя — каза той сухо. — Зная, че ме желаеш. Зная го отдавна. Но сега разбрах колко отчаяно се нуждаеш от мен.

Не можа да повярва, че той казва всичко това. Лицето й беше пламнало, съзнаваше, че го гледа безпомощно, докато той й предлагаше да изпълни най-съкровеното й желание от много време насам.

— Искаш ли да те отведа до хотела, Джени — запита той тихо, изражението му беше безизразно, въпреки че тялото му все още трепереше. И той очевидно я желаеше. Усещаше дъха й до устните си. Искаше да я усети цялата така, както лекия й дъх. Искаше да я съблече и да целува всеки сантиметър от тялото й, от главата до пръстите на краката.

— Може… да забременея — прошепна тя, прекалено възбудена, за да бъде разумна, и прекалено зажадняла за него, за да го отхвърли. — Ти каза…

Не обичаше да му напомнят какво е казвал.

— Ще те пазя — каза той твърдо. — По всякакъв начин. За да няма никакви последствия. Никога не бих рискувал да създам дете, което да бъде разкъсано между две култури, твоята и моята — добави той с горчивина.

Тя беше на двайсет и седем. Почти на двайсет и осем. Никога досега не бе познала интимността с мъж, но с Хънтър жадуваше да я познае. Щеше да го обича до края на дните си, поне така й се струваше. Той й предлагаше неизказано блаженство. Тя знаеше, че той е опитен мъж. Разбираше това от начина, по който я целуваше. Нямаше да я нарани. Ако имаше късмет, нямаше и да разбере, че е девствена.

— Искам те! — прошепна тя безпомощно. Гърдите му се издигаха мощно, докато търсеше очите й, изненадан от страха и меланхолията в тях. Никога не бе получавал дар като този. Хвана нежната й ръка и я поведе обратно към залата.

След това тя си спомняше твърде малко за това, което се случи. Извиниха се и се сбогуваха мило с домакинята и с Юджийн и Синтия. Едно такси ги откара в хотела и когато се озоваха пред вратата на стаята му, той я въведе вътре, без да запали лампата.

Притиснаха тела. О, небеса! Той зарови лице в косите й, преди устните му бавно да потърсят нейните. Тя се притисна още по-силно към него, докато той продължаваше да я целува. Не издържаше повече права. Почувства изгарящите му устни и ръце върху голата си кожа — той я разсъбличаше трескаво. След това я вдигна и я занесе до леглото.

— Искам да те гледам — произнесе с хриплив глас.

— Добре — изрече тя и лампата край леглото обля стаята в светлина. Джени се изчерви, въпреки че я бе виждал и преди полугола. Потрепери под яростния глад в ненаситните му очи, които бавно я обходиха цялата с чувство за притежание.

— Розов атлаз… — прошепна той възхитено в тишината. — Исках да те видя така онази нощ, когато се къпеше. Цялата! Исках да те докосна, но не посмях. Нямаше да мога да се въздържа да продължа — той протегна ръка и разпиля косите й по възглавницата, очите му потъмняха още повече. — Изящество! — прошепна отново и очите му я обгърнаха.

Тя потрепери. Не беше очаквала такива възторжени слова.

Хънтър приседна край нея, все още облечен, без да я докосва. Очите му потърсиха нейните.

— За първи път… — сърцето й трепна. Дали не бе разгадал тайната й? Ала той продължи: — … от толкова много години аз ще бъда отново с бяла жена. Това е нещо, което се бях заклел да не правя.

— Не се терзай — прошепна тя, макар самата да се чувстваше нервна.

Той се пресегна и погали гърдите й, наблюдавайки как тялото й мигновено реагира на докосването.

— Аз съм апах. Има духовни пространства у мен, които ти не можеш да усетиш, не можеш да се издигнеш до тях. Различни религии, различни обичаи, различен начин на живот… Аз живея във вашия свят, но предпочитам чистата простота на моя… — той се загледа в твърдите зърна на гърдите й и долови ускореното й дишане. — Години се опитвах да не спирам очи на теб, Дженифър. Години изгарях по теб, изтезавах тялото си… — той се наведе бавно над гърдите й с пламнали устни.

Не можеше да повярва, че той й казва всичко това. Потрепери и се изви към устните му, милвайки лицето му.

— Искаш да кажеш… че също си ме желал? — запита задъхана от вълнение тя.

— Да — вдигна глава и я погледна в очите. — Но само този път — добави сурово. — Само тази нощ. Никога повече.

Джени преглътна мъчително думите му. Искаше много повече от това, но какво би могла да направи. Щеше да се опита да живее със спомена за този миг до края на живота си.

— Добре — прошепна.

Той се изправи с тежка въздишка и започна да съблича дрехите си. Правеше го с лекота, без притеснение, което я караше да си мисли, че всичко това му е до болка познато. Сигурно мразеше другите жени в живота му, защото го бяха научили на тази вещина. Острите му очи сякаш разгадаха изражението й и той присви вежди, когато се наведе над нея.

— Защо ме гледаше така?

В следващия миг укорът в погледа й бе изчезнал напълно, когато проследи със замъглени очи голото му тяло. Бронзовите му мускули бяха като изваяни. Бе толкова красив, че тя се надигна и затаи дъх пред съвършенството на тялото му.

— Има една статуя в Лувъра — прошепна тя. — Виждала съм фотографии. Гръцка е, мисля… Спомних си, че бях поразена от силата и красотата й и мислех, че смъртен човек не би се доближил до такова съвършенство… — тя извърна очи. — Не искам да гледам. Предполагам, казвали са ти колко си хубав и мъжествен.

Хънтър се отпусна на леглото до нея и я обърна срещу себе си. Почувства уплахата й при първото докосване до възбуденото й тяло и повдигна леко лицето й, така че да го вижда.

— Всяка жена се страхува при първия допир с мъж, нали? Не се знае дали мъжът ще бъде внимателен, или груб, дали я обича, или само я желае?

— Да, така е — прошепна тя. Можеше да почувства топлината му, застрашителната мъжественост, която никога не бе и сънувала, че ще докосне.

— Няма да бъда груб — каза Хънтър, обръщайки я по гръб. Почувства лекия трепет в тялото й и вцепенението й миг преди да се отпусне и да му позволи да я придърпа към себе си. — Нито жесток… — той плъзна ръка по хълбока й, по извивката на гърдите, по талията и се спусна към стомаха, по издълженото бедро. Намести крака си между нейните и я привлече нежно към себе си. — Обещавам ти да бъда много страстен, заслужаваш го… — тя се задъха от неочаквания рязък допир. — Тихо… — прошепна той, галейки косите й на тила. — Спокойно… По-добре така настрани, по-интимно е. Качи си крака върху моя…

Тя се изчерви. Молеше се той да не смъква завивката. Направи така, както й бе казал, и вкопчи ръце в раменете му с отчаяна надежда. Болезненото й вцепенение предизвика любопитството му.

— Никога ли не си го правила по този начин? — прошепна й той на ухото, когато ръката му започна да я докосва по-интимно.

— Не — беше ужасена. Наистина ужасена. Защото не бе го правила по нито един начин.

— Погледни ме.

Трябваше да преодолее ужаса. Уплашените й очи срещнаха неговите и тя забеляза как се присвиха, наблюдавайки я с любопитство. Той я докосна прекалено възбуждащо и тя стисна зъби, за да не извика.

Твърдите му устни се стегнаха, когато започна да я изследва безкрайно предпазливо. Видя го как се намръщи, защото нещо беше му се сторило различно. Много различно…

— Ще използваш ли… презерватив? — успя да произнесе тя, за да отвлече вниманието му.

Не, защото имаше достатъчно опит, за да се контролира. Не трябваше да е лекар, за да проумее кое у Дженифър бе толкова различно. Не можеше да повярва.

— Господи! — прошепна. Ръката му застина, но не се отдръпна.

— Хънтър… — започна тя, забелязвайки как страстта му угасва.

Той я погледна в очите и ръката му я помилва. Тя прехапа устни и сълзи напълниха очите й.

— Няма да боли, малката ми — прошепна нежно той и отново раздвижи ръка. Тя се опита да не трепне, но интимността на движението и слабото чувство на неудобство я сломиха.

— Добре — отговори.

Лицето му бе променено. Той я погледна, като че ли никога досега не я бе виждал. И тази влудяваща негова ръка все още не се отдръпваше от слабините й. Той не можеше да повярва. Една жена с нейната красота и на нейната възраст… Девственица?!

— Не мислех, че ще разбереш — промълви тя. — В книгите пише, че само лекар може да познае…

— Сигурно е така — отговори меко той, — но при теб толкова личи, че си недокосвана, малката ми. Разбираш ли? Недокосвана!

Тя сведе очи към трескаво повдигащите се бронзови гърди.

— Моето време дойде.

— И ти искаш да ми отдадеш своята девственост — запита той нежно.

— Да.

Той отново я положи по гръб. Очите му тъмнееха спокойни, любещи.

— В такъв случай ще го направим сега — прошепна той. Устните му докоснаха нейните толкова нежно, че сърцето й ускори ритъм, а ръката му продължи бавно и сигурно да изследва слабините й.

Тя се напрегна, внезапно изпаднала в шок от удоволствие и се опита да се измъкне, но той постави единия си крак върху нейните.

— Не — прошепна нежно до устните й той. — Ще те издигна до звездите. Не се противи…

След първоначалния шок, удоволствието започна да приижда на талази и да залива цялото й тяло при всяко докосване. Устните му неспирно целуваха лицето й, докато той правеше магията с тялото й. Прочете в очите й страх и й се усмихна окуражаващо. Почувства конвулсивното й стягане, когато стигна точката на взрива. Знаеше какво точно да направи и кога. Гърбът й се изви и тя се задъха, плачейки от възторг, оставяйки се сладостните вълни да я заливат под изпълнения му с нежност поглед. Пожарът връхлетя и него. Опустоши го в мига, в който чу вика й.

След това, векове по-късно, тя лежеше отпусната, сълзите й, горещи и солени, проникваха в неговите устни и той ги изпиваше с целувки.

— Сексът грях ли е за теб? — запита я нежно. — Затова ли си останала девствена?

— Нямаше мъж, когото да пожелая достатъчно силно — прошепна задавено тя. — А теб, още от първия миг те пожелах! Толкова силно, че бих дала живота си, за да те имам…

Той я целуна по устните, покорен и благодарен.

— Девствеността е рядък дар — прошепна. — Не биваше да го отдаваш извън брака. Уважавам чувството за чест, Джени. Но отнемайки твоята девственост, без да поема отговорност, аз опорочих всичко, в което вярвам — той се вгледа в очите й. — Няма да те имам отново, въпреки че толкова го желая.

— Съжалявам, ако съм ти причинила болка — преглътна тя сълзите си, изтри ги с опакото на ръката си и отбягна погледа му.

— Да си ми причинила болка ли? — страните й пламнаха. — О, не, аз изпитах голямо удоволствие, от това, което направих — той се превъртя по гръб лениво и се протегна, чувствайки се с години по-млад, изпълнен с живот. Изтегна се, съзнавайки, че тя го наблюдава очарована. — Господи, беше чудесно. Чудесно! Като първата глътка вода в пустинята…

Тя се изправи, изпитвайки лек срам от голотата си, но очите му бяха топли и възторжени и тя бързо забрави свенливостта си.

— Но ние не направихме наистина нищо толкова…

Той притегли ръката й върху гърдите си и я погали.

— Аз почувствах точно това, което и ти. Същият порив. Същото сладостно усещане… — обърна глава към нея. — Остани да спиш при мен.

— Но ти тъкмо каза… — тя пламна отново.

— Че не бих правил отново секс с теб — съгласи се той. — Не за това те помолих. Остани през нощта, ще лежим един до друг, преплели ръце, и ще спим.

— Ще успеем ли да заспим?

Той я притегли към себе си, полагайки главата й върху силното си рамо.

— Да, ще можем — ръката му посегна към лампата и след като я загаси, притегли тялото й към неговото. — Тази нощ сме любовници — прошепна й той. — Само тази нощ…

— О, небеса — прошепна тя.

Той не повтори думите й, макар да му се искаше. Никога не бе прекарвал цяла нощ с жена в ръцете си. Остана буден дълго след като тя беше се отпуснала и заспала.

На следващата сутрин я целуна още щом тя отвори очи. Вече беше облечен и й се любуваше с очи, преизпълнени с нежност. Тя отхвърли завивките и се размърда.

— Нимфа… — прошепна той, прокарвайки собственически ръка по тялото й. — Как си могла да останеш девствена!

— Водила съм праведен живот — каза тя и се засмя мило.

Той я изправи на крака и я целуна нежно.

— По-добре да се облечеш. Сутринта е много лошо време за мъжете. Всичките ми скрупули няма да помогнат, ако те погледам още малко.

Тя въздъхна и се облегна на него.

— Не бива — прошепна. — Никога повече…

Той стисна зъби. Защо, за Бога, тя повтаряше думите му?

— Облечи се! — каза й с раздразнение.

Джени бе ужасена от внезапната промяна в настроението му, от яростния му гняв. Отдръпна се оскърбена и потърси дрехите си. Той не се обърна. Не можеше. Наблюдаваше я как си облича роклята и сърцето му биеше лудо, тялото му жадуваше нейното. Струва му върховно изпитание на волята да се оттегли от леглото тази сутрин, когато я желаеше до полуда. Трябваше да вземе един студен душ и да си изнесе лекция по самоконтрол.

— Желаех те миналата нощ — каза й с хриплив глас, — а тази сутрин още повече. Не искам да бъда жесток, но рискът наистина е голям.

Тя се облече, кимна и без да го погледне, излезе, за да си вземе чантичката от гардероба, където той навярно я бе оставил миналата вечер. Взе четката и я прокара няколко пъти през косата си. Не трябва да се чувствам паднала жена, каза си. Но се чувстваше точно такава. Беше му се предложила и той не беше я пожелал достатъчно силно, за да поеме риска да се обвърже с нея. Всичко беше само едно приятно забавление за него.

Хънтър се появи зад гърба й. Жилестите му ръце стиснаха раменете й и той погледна отраженията им в огледалото. Очите му се присвиха.

— Тъмно и светло… — произнесе той. — Индианец и бяла. Ако бях ти направил дете, то щеше да принадлежи на два свята и нито на един от тях изцяло. Ние никога не бива да създаваме дете.

Затова той бе толкова нервен. Защото не бе подготвен за нея, защото не искаше тя да роди негово дете. Това беше толкова жестоко… Почувства се разбита и заплака.

— Мога да те обичам и ти да се превърнеш в най-важното нещо в моя живот. Но аз няма да допусна това да се случи. Ние не бива да се обвързваме. Ти имаш своя свят, аз — моя. Целуни ме за сбогом…

Тя си пое дълбоко дъх и го целуна. Отстъпи бавно. Нещо бе умряло в нежните й сини очи, когато отново го погледна. Но успя да се усмихне.

— Имаш ли първо име?

— Филип — отвърна той. — Не мисля, че съм го казвал на някой друг…

— Благодаря ти — тя се помъчи да спре сълзите си. Грабна чантичката си с трепереща ръка и избяга.

Хънтър видя затворената врата и се облегна, опирайки чело във вратата на своята стая. Това беше най-доброто, което можех да направя, каза си отново. Но споменът за нощта, прекарана с Дженифър, сякаш заличаваше целия му досегашен живот и обезсмисляше бъдещето му.