Даяна Палмър
Ловен инстинкт (11)

Единадесета глава

Джени остави чинията си в умивалника и отиде да отвори вратата, малко ядосана. Кой ли се бе сетил за нея? През изминалите месеци се чувстваше толкова нещастна и едва сега бе започнала да идва на себе си. Бавно се бе примирила с отсъствието на Хънтър и дори бе започнала да се среща с един геолог от нейната група, който също се чувстваше много самотен след развода си. И това, че почти всяка вечер той й говореше за бившата си жена, я караше да му съчувства. И тя често споменаваше за Хънтър.

Отвори вратата и замръзна. Толкова самотни нощи бе мечтала за това сурово, тъмно лице и ето го сега пред нея. Тя почувства как цялото й същество запърха от радост. Един негов поглед й бе достатъчен да усети, че живее.

Тя го гледаше в очите с безпомощен възторг, уязвима и тръпнеща. Колко дълго не бяха се виждали. Мъчителната раздяла бе оставила тъжен отпечатък по лицето й.

Хънтър се взря в нея също толкова напрегнато. Тъмните му очи се задържаха на нейните за един безкраен, късащ нервите миг, преди да се спуснат по тялото й и отново да се върнат на лицето.

— Толкова измъчен вид имаш — тихо промълви той. — Добре ли си?

Загрижеността му я вцепени. Не трябваше да се разплаче от нежността в гласа му. Насили се да се усмихне. Стегни се, момиче, каза си. Можеш да го направиш. Правила си го и преди, дори тогава, когато ти беше най-трудно. Той навярно е дошъл по работа, така че не се хвърляй в краката му.

— Бях на диета. Заповядай, ще направя кафе. А ти как си?

Той пристъпи вътре, оглеждайки се с чувството, че е чужд в този дом. Очите му бяха неспокойни, блуждаеха. Нейното жилище олицетворяваше личността й.

— Как живееш? По работа ли идваш? Юджийн ли има нещо за мен? Аз съм в отпуск и не предполагах, че…

— Юджийн ме изпрати да ти дам тези документи — и той извади от вътрешния си джоб няколко листа и ги остави на кухненската маса. — Става въпрос за някакви скални образувания, които твоите колеги искат да провериш — изтегли един от столовете и седна, проследявайки я с присвити очи как прави кафето. — Мислех, че може би си се върнала на терена, след като аз заминах. Какво се случи?

— Реших, че е по-добре да работя в офиса. Сближих се с един мъж, мой колега. Познаваш го. Разведен е. С две деца. Ние… излизаме заедно от време на време — тя го погледна. — А ти?

Мисълта за геолога го вбесяваше. Ревност. Очите му проблеснаха и той реши да й върне удара.

— И аз се виждам с една вдовица, която живее в съседство с дядо ми в резервата. Няма деца. Страхотна готвачка е.

— И е индианка — засмя се тъжно тя.

— Да — призна Хънтър. — От племето на апахите е. Няма затруднения. Няма социални бариери. Няма противопоставяне…

— Браво на теб. Ще се ожениш ли за нея?

Той извади цигара и запали, без да отговори. Подигравателният му поглед я изнервяше. Постави чашите за кафе и ги напълни.

— Няма ли да си свалиш шлифера или е залепнал за гърба ти?

Той се засмя и го съблече. Запали нова цигара.

— Трябва да тръгвам.

— Нова мисия? — тя се опита гласът й да прозвучи весело.

— Не — отговори той и я погледна. — И аз ще се откажа от експедиции. Вече не ми харесва.

Тя вдигна шлифера му от леглото. Това можеше да бъде последната им среща. Той щеше да се ожени за вдовицата и Дженифър никога вече нямаше да го види. Притисна дрехата му до устните си и тайно я целуна, навеждайки глава с някаква непозната до този миг болка. Шлиферът му леко миришеше на неговия одеколон и на цигарите, които пушеше.

В този момент Хънтър се извърна и онова, което видя в огледалото на стената, го смрази. Нейната равнодушност го бе убедила, че вече не държи особено на него и явно никога не бе държала. Но тази жена притискаше шлифера му към гърдите си, сякаш прегръщаше самия него. Чувствата, които прочете по лицето й, щяха да го преследват винаги, никога нямаше да забрави болката в сините й очи. Тя не беше щастлива.

Когато Хънтър пое шлифера от ръцете й, тя отново бе надянала маската на безразличието на лицето си. Откъде можеше да знае, че я бе видял в огледалото.

— Хубаво е, че се видяхме отново — каза Джени и тръгна след него към вратата.

— И аз мисля така — той отвори вратата и силуетът му се очерта в рамката. Стори й се някак чужд и недостижим. — Ти не ми каза дали се зарадва, че ме виждаш, Дженифър?

— Винаги ми е приятно, когато те виждам, Филип… — тя сведе очи към пода.

Той си пое дълбоко въздух. Името му, произнесено с нежния й глас, върна непоносимите спомени.

— Бяхме ли приятели?

— Не. Наистина не… Аз се радвам, че си срещнал онази вдовица… Искам да кажа, че… — тя не можа да скрие мъката си.

— Вдовицата е точно на осемдесет и две — въздъхна той, все още с гръб към нея. — И ми е кръстница.

Сърцето й подскочи.

— Онзи разведен геолог само ме кани на вечеря, за да има с кого да говори за бившата си жена. Той все още я обича.

Хънтър се извърна и поклати глава. Пламъкът в очите му я смути и срази.

— О, Господи, какъв разговор водим! Ти наистина ли мислиш, че дойдох по работа? — той протегна ръце и тя се хвърли в прегръдките му.

Самотата на миналото си беше отишла завинаги.

Той се наведе над устните й и Дженифър откликна мигновено. Простена и се предаде.

— Ще затворя вратата и здраво ще я заключа — прошепна Хънтър разтреперан. — Не искам съседите да ни обезпокоят докато се любим.

— Докато се любим… — повтори като ехо тя.

— Обичам те! — пламенно прошепна той и я вдигна на ръце. — Обичам те… — прошепна още веднъж, без да откъсва очи от удивеното й лице. Ще ти го докажа в леглото, поне няма да те нараня нали моя малка Джени!

Тя се притисна към него треперейки безпомощно, заровила глава на гърдите му.

— Но никога няма да имаме дете, нали?

Той затаи дъх. Спря се пред вратата на спалнята и срещна тъжните й очи. Понечи да каже нещо, но замълча. Сведе поглед към устните й и прошепна:

— Ще те оставя ти да решиш… Ако ти пожелаеш… — не довърши той и потърси очите й, пълни с любов. — Всичко ще е наред… — гласът му бе изпълнен с нежност — Едно дете създадено с любов би било щастливо…

Тя плачеше. Той я разсъбличаше нежно, но тя дори не го виждаше през мъглата от сълзи. Обичаше го. И той я обичаше. Щяха да имат деца и дълги години щяха да живеят заедно, докато смъртта ги раздели. В резервата или извън него… В пустинята… или където и да било…

Тя говореше и го виждаше как се хвърля до нея в леглото — махагоново тъмна кожа и мускули.

— Говори ми докато те любя — прошепна той.

— Какво искаш да ти кажа? — прошепна тя, извивайки се и докосвайки с устни стегнатия му стомах.

— Че ме обичаш — бавно произнесе той — Аз ти казах, че те обичам, а ти нищо не ми каза…

— Как може да не си разбрал?! — простена тя — Аз ти го казвах с очи всеки път, когато ме погледнеше. Направих всичко възможно, но не можах да си разкопчея само едно копче от… О! — тя застина, когато устните му докоснаха едно тъй неочаквано място.

Той вдигна глава, в тъмните му очи бушуваше огън.

— Искаш ли го?

Тя нямаше сили да му отговори. Имаше чувството, че жените с опит, които той познаваше, биха го поискали и че той би направил всичко заради нея, а не заради себе си.

Тя се надигна, докосна скулестото му лице и прошепна:

— Както ти искаш… Аз ще направя всичко, което пожелаеш…

— Ти не го ли искаш? — очите му се впиха отново в нейните.

— Съжалявам… — поклати глава тя.

— Съжаляваш? — той се засмя с нежно задоволство и се премести. — Аз съм толкова старомоден, колкото и ти… За някои неща. Не съм наистина достатъчно свободомислещ за днешния ден и за днешния век. Но ако ти пожелаеш тази интимност…

— Може би един ден — прошепна тя, — когато задръжките ми изчезнат — лицето й пламна. — Сега всичко това ми се струва малко страшно…

Той вдигна глава и тъмните му очи я пронизаха.

— Този път ти можеш да контролираш всичко…

Тя поруменя. Той докосна устните й.

— Не се срамувай. Това е толкова ново за мен, колкото и за теб, да правиш любов, да си влюбен… Не искам да те разочаровам.

— Никога не можеш да ме разочароваш — увери го тя — Не и ти.

— Опитай се да си представиш, че да се любиш, е едно изкуство, като всички други — той целуна косите й. — Отначало не се получава съвършено, може да ти се струва неудобно, въпреки че го направихме в моето легло онази нощ, и може би няма да изпиташ удоволствие. Ще го изпиташ по-късно — той си пое дълбоко дъх. — Не съм бил с жена от много време и невинаги мога да се контролирам. Ще се сдържам колкото мога…

Неговата тревога я накара да се почувства защитена. Целуна го по лицето, по затворените клепачи… Възбуждаше я мисълта, че е обичана, че е желана.

— Каквото и да правиш с мен, ще бъде хубаво — прошепна тя. — Обичай ме сега, моля те! Докосни ме!

— Господи, какво изкушение за един мъж — простена той. Положи я на леглото, тръпнещите му устни намериха нейните. Целуна я и я гали, докато не възпламени нежното й тяло. В един миг тя извика и започна да се извива към устните му. Копнежът й по него бе примесен с болка.

Дженифър смътно съзнаваше, че той се движи и се хваща за рамката на леглото, която беше откъм главите им, и намества тялото й върху неговото. Ръцете му я вдигнаха, леко разтреперани, и я поставиха върху горещите му слабини.

Очите й се разшириха, без да се откъсват от неговите. Той хвана ръцете й и ги постави на хълбоците си.

— Сега! — прошепна й.

Тя се поколеба, но напрежението по лицето му я накара да разбере на какво мъчение се бе подложил заради нея. Тя прехапа долната си устна и се раздвижи. За нейна изненада, почувства само леко дразнене, но не и болка. Задъха се от удоволствие. Той се усмихна нежно, въпреки че беше много възбуден.

— Да — прошепна Хънтър — Мисля, че така е добре… Сега вече няма от какво да се страхуваш…

Ръцете му, горещи и силни, докосваха хълбоците й. Той й зашепна нещо, от което тялото й затрепери, нещо толкова интимно, че тя се задъха и кръвта й се разлудува във вените. И в този миг ръцете му я притиснаха безмилостно към тялото му и тя почувства жарката страст на внезапното удоволствие, което сякаш разкъса вътрешностите й.

Той проникна в нея и сякаш се превърна в част от нейната плът. Гласът му шепнеше и нежно я увещаваше да продължи сладкото мъчение. Устните му се впиха в нейните, ръцете му я замилваха трескаво, докато тялото му поддържаше ритъма.

— О, Филип! — възкликна тя, докато неизпитано досега удоволствие я накара да застине.

— Задръж за малко — прошепна той до устните й — Ще те накарам да ме пожелаеш така силно, че да полетиш заедно с мен. Целувай ме, хапи ме! Господи… — продължи да шепне яростно той.

Тя си бе мислила, че всичко ще протече много бавно, сред нежна лунна светлина, сред розови облаци… А то беше една жестока треска и удоволствието беше толкова импулсивно, яростно и безмилостно, че не можеше да бъде обуздано…

Ноктите й се забиха в тялото му. Той я повали по гръб върху леглото с груб натиск на тялото си и тя се изви, за да го приеме, краката й се вплетоха в неговите. Тя го гледаше, очите й се впиваха в зениците му, дъхът й секваше, когато лицето му се приближаваше към нейното и се отдалечаваше, а леглото пружиниращо от тласъците, издигайки и спускайки я като гребен на вълна.

— Погледни надолу — каза й шепнешком той.

Тя се подчини. Беше твърде разпалена, за да бъде свенлива. Погледна надолу и когато очите им отново се срещнаха, страстта ги изпепели.

— Покажи ми къде да те докосна, Дженифър — прошепна той, намествайки ръцете й на хълбоците си. — Научи ме къде чувстваш най-силно удоволствието, когато се движа.

Тя пламна, но се подчини, насочвайки тялото му. Извика, когато той изпълни желанието й. И след миг като че ли всичко около тях избухна в пламъци. Неговите движения бяха груби и бързи. Мощното му тяло се движеше силно, ръцете му овладяваха дивото й буйство, притискайки я към него и подчинявайки я на волята си. Устните му се впиваха в нейните и тя чуваше мъчителното му дишане. Дрезгавите му вопли изпълниха тишината, когато удоволствието го накара да се извие като дъга над нея.

Невероятно й се стори това, че бяха постигнали такова единение, което ги издигна шеметно високо. Чак до слънцето. Изгаряха в огън и студ едновременно, преплели тела, превърнали се в едно същество.

Когато накрая отвори очи, Джени почувства невероятно изтощение. Краката й се бяха вцепенили, както и останалите части на тялото й. Поне бе в състояние да диша. Ритъмът на сърцето й бавно започваше да се нормализира.

Едни тъмни очи се взираха в нея.

— Това — прошепна той — беше най-сладкото нещо, което някога съм изживявал. Ти си моята жена!

— Да — отвърна тя със свенлива гордост, защото всичко беше приключило. Магията беше изчезнала, но магьосникът беше останал. Тя докосна устните му очарована — Ще забременея ли сега?

— Надявам се — усмихна се нежно той. — По този начин се зачева… От семе посято с любов. Сега разбираш ли какво имах предвид, когато ти говореше, че не трябва да се превръща в обикновено забавление чувство толкова съкровено като любовта. Най-висшата точка на любовта е актът на зачеването — той се наведе и я целуна нежно. — Аз искам дете от теб. Нищо, че пак ще бъде дете на две раси, аз го искам.

— Аз също — тя се притисна към него пламенно. — О, аз също! Обичам те Филип!

— И аз те обичам, безкрайно те обичам… — прошепна замечтано той. Беше изненадан от това колко бързо неговото тяло отговори на пламенната им целувка.

— Не, не спирай — прошепна Джени, когато той се поколеба за миг.

— Доста скоро е…

— Не… — тя го придърпа към себе си и впи устни в неговите стръвно. Отвори очи, когато тялото му се плъзна върху нейното и двамата отново се завъртяха във вечния танц на любовта.

— Виждаш ли? — прошепна тя разтреперана. — Вече е толкова лесно…

— Толкова лесно — усмихна се той нежно и устните му се приведоха към нейните. Захапа ги леко и ръцете му я прегърнаха. — Онази нощ във Вашингтон… Исках да те любя по този начин, спомняш ли си? Сега можем да се любим безкрай. Сложи си крака над моя, тук — той я побутна нежно.

Тя наблюдаваше как лицето му се стяга в мига, когато ръцете му притеглиха хълбоците й внезапно към неговите. Възбуждаше се, когато гледаше, когато четеше страстта във всеки негов жест.

— Дженифър, гледаш ме — прошепна той.

— Искам да те гледам — прошепна в отговор тя. Очите й се разшириха от нежно любопитство. — Добре ли е, че те гледам?

Той потрепери. Нейната възбуда го накара да изпита силно удоволствие. Тялото му се изви и затрепери. Почувства познатото напрежение да се издига до точката на възпламеняването, да го разтърсва и сякаш да разкъсва вътрешностите му. Погледна в очите й и почувства ръцете й да притеглят свенливо хълбоците му и изкрещя.

Конвулсията на неописуемата наслада отново го разтърси. Съзнаваше, че тя продължава да го гледа, видя поруменялото й лице в мига, когато страстта му стигна връхната си точка и се взриви. Тялото му затрепери още повече. Чувстваше се безпомощен и тя виждаше това. Но нищо вече нямаше значение. Нищо нямаше значение…

Той изгаряше. Изгаряше. Изгаряше!

Изкрещя отново, тялото му се разлюля над нейното. Тя се притисна в ръцете му и му помогна да свърши, галейки ръцете му, хапейки устни и любувайки се на необузданото удоволствие, което бе изписано на лицето му. Той вече наистина й принадлежеше.

След време заспаха. Когато тя се събуди, откъм кухнята се носеше апетитна миризма. Стана и се облече бавно, спомняйки си онова, което се бе случило. Споменът гореше като свещ в съзнанието й.

Филип стоеше до печката и приготвяше бифтеци. Беше обул само панталона си. Погледна я, когато тя се приближи към него. Очите му бяха изпълнени с нежност.

— Гладна ли си? — запита я той и протегна едната си ръка, за да я притегли към себе си и да я целуне.

— Малко — прошепна тя. Очите му срещнаха нейните — Наистина ли ме обичаш?

— С цялото си сърце — прошепна той и очите му потвърдиха думите. — Животът ми без теб не е живот, Дженифър… Ще трябва да свикнеш с факта, че съпругът ти е апах.

— Ти искаш да се ожениш за мен?! — тя затаи дъх.

Той остави вилицата и я притисна към себе си, приведе се да я целуне, жаден за устните й.

— Разбира се, че искам да се оженя за теб! — изрече и нетърпеливо вдигна глава. — Винаги съм искал. Но споменът за майка ми съсипа целия ми живот. Докато дядо не ми каза истината, че баща ми никога не е бил за нея нещо повече от едно мимолетно преживяване и тя никога не го е обичала. Той ме изпрати при теб — добави Хънтър дрезгаво. — Каза ми, че съм глупак.

— Не, просто си човек, който се страхува да повярва на другите — усмихна се плахо тя — Но аз никога няма да те нараня, скъпи! — тя плъзна ръка около врата му и положи русокосата си глава на голите му гърди. — Ще ти родя деца и ще живея с теб, където пожелаеш…

— А работата ти? — погледна я той.

— Геологията не е нещо, което можеш да забравиш. Ще отглеждам децата ни няколко години, а след това, когато тръгнат на училище, ще работя в офиса в Тулса или Финикс. Юджийн ще ми запази мястото.

Жилестите му ръце застинаха на гърба й.

— Не мога да позволя да направиш такава жертва за мен.

— А ти как се отказваш от експедициите — погледна го тя — При това зная колко обичаш да работиш навън. Правиш го заради мен, нали?

— Да — призна той най-накрая. — Не искам да рискувам. Мисля си затова как ще живеете ти и децата, докато мен ме няма у дома.

— И все пак, когато напусна, ти се кълнеше, че не искаш да имаш нищо общо с мен.

— Късоопашата лъжа — добави той и се засмя. — Подлудих дядо ми…

Тя протегна ръка и докосна гъстите му тъмни вежди.

— Ние сме различни по цвят. Питам се на кого ли ще приличат нашите деца, на теб или на мен…

— Надявам се, че ще приличат и на двама ни — отговори й той. — Дядо ми каза, че съм живото доказателство за това, че един мъж може да живее и в двата свята — той се усмихна. — Дядо ми по принцип не обича много белите, но ще те хареса.

— Моите родители също ще те харесат — отвърна тя.

— Сигурна ли си? — намръщи се той.

— Е, случвало се е да им разказвам… хиляди пъти през изминалите няколко години за теб, изпратих им дори една твоя снимка, с която се сдобих от личната картотека. Майка ми мисли, че си поразителен, а баща ми е сигурен, че си способен да ме защитаваш, ако някога се омъжа за теб.

— И те нямат нищо против различните ни раси?!

— Те ме научиха да мисля със собствената си глава — каза Джени — Сам ще се убедиш колко разумни и добронамерени хора са, когато ги видиш. Те са високо образовани, с толерантни разбирания. Освен това, толкова искат да имат внуци…

— Разбирам. Убеди ме — прошепна той.

— Тогава да определим дата на сватбата и да се заемем с…

Той се наведе и я целуна, без да обръща внимание на миризмата на изгоряло, която идваше откъм печката.

— Какво ще кажеш за следващия петък?

— Чудесно! — грейнала от щастие, тя му върна целувката.

Бифтеците задимяха, но на никой от двамата не му беше до тях.

Те вече пътуваха към брачната служба, за да заявят датата за сватбената церемония.