Айрис Йохансен
Дъщерите на Пандора (23)

Глава 22

Танзания

Мегън се напрегна, когато чу превъртането на ключа в ключалката на хотелската стая.

— Не е заключено, Грейди! — извика.

Грейди отвори вратата и остана така, загледан в нея, без да проговори. Беше облечен в панталони цвят каки и ботуши, удобни за пустинен терен, тъмната му коса изглеждаше по-светла от последния път, когато го беше видяла, кожата му — по-загоряла, станала бронзова от африканското слънце.

— Подкупих служителя на рецепцията — каза тя. — Не исках да се срещнем долу във фоайето. — Навлажни устни. — Би трябвало да отседнеш в някой по-класен хотел. Подкупът, който дадох, беше наистина нищожен. А бих могла да бъда крадец, убиец или…

— Хотелът ме устройва. — Затвори вратата, но не направи крачка към нея. — Преговарям с един племенен вожд, и ако отседна в скъп хотел, цената, която ще трябва да заплатя, ще се покачи.

Тя смръщи вежди.

— Преговаряш? Купуваш продадените момиченца?

— Не мога просто така да ги взема от собствениците им. Тук те се смятат за роби и ако се опитам да ги отвлека, вероятно ще ги убият. — Усмихна се. — Обикновено успявам да убедя вождовете, че искат да се отърват от момичетата и че всъщност им правя услуга.

— Ще промениш мисленето им, реалността им — поклати глава тя. — Това е особена дарба, Грейди.

— Нима прелетя хиляди мили, за да ми кажеш това? — запита той тихо. — Нима не осъзнаваш, че аз знам кои са препятствията по пътя ми? Аз те контролирах през тези дванайсет години и ти подсъзнателно се страхуваш, че ще го направя отново. Няма значение, че се кълна, че няма да го сторя. Възможността съществува. Бих могъл да стана по-силен. Възможно е ти да станеш по-слаба. Кой, по дяволите, би могъл да каже как ще се развие даден талант? Или, от друга страна, може да загубя силата, която имам сега, а ти можеш да се превърнеш в някакъв вид психически силна супер жена. Все пак ти си Пандора. Потенциалът съществува.

— Не говори така. — Тя потрепери. — Струва ми се, че ще повърна, всеки път, когато мисля за това. Успях да направя нещо полезно в случая с Харли, но в други случаи бих могла да бъда заплаха. А какво щеше да стане, ако Харли не беше успял да се справи с освобождаването на психичните си сили? Ако бях унищожила и него? Мисля много за това през последните няколко дни. Ключът, изглежда, е избухване на силни чувства. Колко силни обаче трябва да бъдат? Майка ми е била изнасилена няколко пъти, но едва последното е успяло да задейства механизма на Пандора. Каза, че никога повече не е проявила този талант. Защо не се прояви в случая с мъжа, който я уби?

— Може и да се е проявил. Но аз го убих толкова бързо, че не успяхме да видим дали е имало последици.

— Аз лекувам пациенти от години и никакъв талант не се е проявявал. Дори да е вярно, че дарбата се проявява в края на двайсетте години на човека, не би ли трябвало да има някакви признаци напоследък? Може би твоят контрол й е попречил да се развие, обаче не мога да съм сигурна. Бях ядосана и изпитвах силна болка в случая със Сиена, но това трая само миг. И се е оказало достатъчно да причини експлозията на чувствата? Страхувах се за живота си, когато докоснах Харли, и виждам как това може да бъде причината. Какво е накарало Харли да приеме дарбата, а Сиена — да полудее? Да не би подсъзнателно да съм направила нещо изкривено и смъртоносно, защото бях изпълнена с омраза към Сиена? Харли успя да излекува Рената час, след като го докоснах. Защо Сиена не показа признаци на полудяване веднага, както е станало със Стивън Молино?

— В доклада на Трибунала пише, че един от доброволците на Роза Деванес бил намерен мъртъв по-късно — каза Грейди. — Което означава, че нещата не се развиват винаги по един и същи начин.

— Но от какво е причинена разликата? Може ли процесът да бъде спрян, преди човекът да е полудял? За какви признаци трябва да гледам?

— Това са много въпроси.

— Върхът на айсберга. Има още много, които се въртят в главата ми. И всеки един от тях ме ужасява.

— И какво ще направиш?

— Ще изуча параметрите и капаните. Не мога да се върна към медицината, докато не съм сигурна, че ще съм безопасна за пациентите. Реших да последвам Рената и да я принудя да ми позволи да прочета Книгата. Няма да е лесно. Тя вероятно ще ме застави да я чета в уединение и окована във вериги. От онова, което тя спомена, съдя, че Книгата не е просто списък с имена и адреси. Тя документира историята на семейството, трябва да има записки и за други случаи на Пандора. Поне една от тях сигурно се е научила как да се справя с дарбата. Това е единственият начин, който мога да измисля, за да я контролирам. — Усмихна се накриво. — Ти би трябвало да разбереш. Защото си Контрольор.

— Бих могъл да ти помогна.

Тя поклати глава.

— Научих нещо от Харли. Способностите на Пандора са или моята дарба, или моето проклятие. Това не е, като да си Слушател. Прекалено е опасно. Трябва да поема отговорност за това, което правя. Не искам да обвинявам никого, освен себе си.

— Звучи така, сякаш ще бъдеш много самотна — каза той тихо.

— О, Господи, надявам се да не е така — пое си дълбоко дъх, — защото мразя дори идеята да съм сама. Знаеш го. След смъртта на майка ми, ти ми изпрати Филип, за да не бъда сама. Ти ме познаваше по-добре от всеки друг в света.

— А ти ме намрази, като разбра какво съм направил.

— Сега чувствата ми са напълно различни. — Усмихна се несигурно. — Прав си. Тогава се страхувах, сега не се страхувам.

— Така ли?

Тя поклати глава.

— Мога да се справя. Аз… те обичам, Грейди. Обичам и тялото ти, и нещата, които правиш с мен. Винаги се чувствам по-жива, когато си с мен. Опитах се да не усещам липсата ти, когато замина, но много ми липсваше.

— Добре.

— Но аз всъщност не те познавам, нали? Ти ми разказа малко за детството си и как възприемаш някои неща от живота, но не сме имали време да се задълбочим.

Той се усмихна.

— Какво има да се знае? Аз не съм толкова дълбок.

— Лъжец.

— Добре, ще се впуснеш ли тогава в моите неизследвани дълбини? — запита той весело, безгрижно.

— Може би.

Той я гледаше с присвити очи.

— Предупреждавам те. Ако това ще означава да си край мен, ще те карам да ме изучаваш през остатъка от живота ти. Ще ти разказвам приказка всяка вечер като Шехерезада.

До края на живота. Опита се да потисне радостта, която я обзе.

— Не моля за обвързване като това.

— Много лошо. Защото го имаш. — Тръгна към нея. — От теб искам едно. Ти направи точен разбор на чувствата си към мен. Прецени ги поотделно. Сега искам да сглобиш всичко като едно цяло. Независимо дали мислиш, че ме познаваш или не, обичаш ли онова, което познаваш?

— Трябва ми време да…

— Признай.

— Нямаше да дойда тук, ако не мислех, че можем да имаме връзка.

— Признай.

— По дяволите, Грейди, опитваш се да контролираш…

— Признай.

— О, за бога! Аз… те… обичам. — Поклати глава. — По дяволите, не исках да прибързвам. Много е важно да…

— Шшш, тихо. — Той я целуна. Страстна, сладка целувка. — Знам. Не те карам да вземеш необмислено решение. Питам само дали в този ден, в този момент, ме обичаш. Ще се обичаме всеки ден. До края на живота си. — Дланите му обгърнаха лицето й. — О’кей?

Тя обърна глава и устните й докоснаха дланта му.

— О’кей.

— А сега, като се споразумяхме за това, може ли да си легнем?

— Дяволски си прав. — Тя се усмихна и се отдръпна от него. — Все пак това е един от най-добрите ти таланти. Харесва ми много повече от…

Звънна мобилният телефон на Грейди.

— Грейди, да не си посмял да отговориш! — каза тя тихо, но убедително.

— Няма опасност. Ще… — Погледна екрана. — По дяволите. — Натисна бутона. — По-добре да е нещо важно. Слуша няколко секунди, после широка усмивка озари лицето му. — Тя е тук, до мен. — Подаде телефона на Мегън. — Някой иска да говори с теб.

— Кой? — запита тя нетърпеливо. — Не могат ли да се обадят по-късно?

Някой говореше от другия край на линията, обаче тя не можеше да го разбере.

— Говориш прекалено тихо. Не те чувам. Говори по-високо.

После внезапно стисна силно слушалката, а гласът й се сведе до шепот:

— Филип?