Айрис Йохансен
Дъщерите на Пандора (18)

Глава 17

Мобилният телефон на Мегън звънна късно в онзи следобед. И тя чу гласа на доктор Джейсън Гарднър. А той беше казал, че ще се обади само в случай, че има какво да й каже. О, Господи, надяваше се новините да са добри.

— Как е той? — запита тя веднага. — Казахте, че според вас има промяна. Добра или лоша?

— Не се вълнувайте толкова — каза той предпазливо. — Не мога нищо да обещая. Казах ви, че чичо ви…

— Той е по-добре? Не бъдете така дипломатичен, разговаряйте с мен.

— Мисля, че е по-добре. Вече два пъти стисна ръката ми, когато го помолих да отговорите на въпроса ми с „да“ или „не“.

— Сигурен ли сте?

— Стискането беше слабо, но не мисля, че беше автоматичен рефлекс. Апаратите не показват никаква промяна, но е възможно това да е началото.

— Слава богу!

— Имаме обаче нужда от внезапно и значително подобрение. Сега той като че ли броди из лабиринт, от който не може да намери пътя навън. Виждал съм няколко такива случая, в които този слаб отговор изчезва само след няколко седмици. Не мога да позволя състоянието му да се влоши.

— Какво можем да направим?

— Аз прекарвам при него толкова време, колкото мога да отделя. Главната ми сестра, Мадж Холоуей, е с него през останалото време. Говорим му. Задаваме му въпроси. — Направи пауза. — Но мислим, че той има нужда от контакт с човек, който го обича и когото той обича достатъчно, за да направи усилие да се върне в този свят заради него.

— Той има нужда от мен?

— Мисля, че ще… помогне.

— Ще бъда там още тази вечер. А вие ще бъдете ли в болницата, за да мога да разговарям с вас?

— Ще се погрижа. В колко часа?

— В девет или дори преди това. Може да се наложи да променим плановете си. В коя стая е той?

— 14 Б. В края на коридора.

— Ще бъда там.

— Ще ви чакам. Благодаря ви, доктор Блеър.

— Не, аз ви благодаря. — Тя затвори и се обърна с лице към Грейди. — Възможно е Филип да излезе от комата.

— Това е прекрасно! — каза той тихо. — Намерението ти да отидеш там не е добро.

— Няма да успееш да ме разубедиш. Той има нужда от мен.

— Не бих и помислил. Не обичам да правя напразни усилия. Просто отбелязвам фактите.

— По-добре е от това да седя тук, да кръстосвам палци и да чакам. Имам възможност да направя нещо полезно. Възможно е присъствието ми там да е решаващо за излизането на Филип от комата.

— Добре. — Изправи се. — Ще ми позволиш ли да се погрижа пътуването да е възможно най-безопасно за теб? Възможно е Молино да наблюдава болницата.

Тя кимна.

— Да, щом ще мога да прекарам известно време с Филип.

— Можеш ли да се ограничиш до едно посещение? — Видя я да смръщва вежди. — Ще импровизираме. Аз ще вляза с теб в стаята. Харли и Рената ще огледат района около болницата, за да се уверят, че е безопасен. О’кей?

— Ще трябва да съм доволна. — Тръгна към стълбите. — Ще отида да взема куфарите и медицинската си чанта. Може да се наложи да прекарам нощта с Филип. Както каза Гарднър, онова, което Филип преживява, е като лутане в лабиринт. Не се знае кога може да стигне до изхода.

— Да се надяваме, че ще е скоро — каза Грейди тихо.

— Не само се надявам, но и се моля.

— Аз също.

Тя се поколеба.

— Благодаря, че не ми създаде трудности, Грейди.

— За бога, той е и мой приятел — каза той рязко. — Иска ми се това да се беше случило в някой друг ден, но човек не може да контролира съдбата. Ще отидем там и ще се погрижим да останеш жива. — Тръгна към вратата. — Ще отида да кажа на Харли и Рената да се приготвят.

 

 

Гарднър се обърна към сестра Мадж Холоуей, след като приключи разговора с Мегън.

— Тя ще дойде, Мадж.

Мадж се усмихна.

— Нима се съмняваше? Каза, че е една от хората, които са готови да пожертват себе си за другите. — Сведе поглед към Филип Блеър. — Не се случва много често да дадем надежда на роднините на пациентите. Господи, надявам се, че ще го върнем в този свят. Има ли шанс?

— Има. — Приближи се до леглото и хвана отпуснатата ръка на пациента. — Винаги има шанс, нали, Филип? Ти си добър човек и Господ трябва да е на твоя страна. И това би трябвало да означава нещо.

— Той има и теб — каза Мадж. — Трябва да има значение и фактът, че ти също си на негова страна.

— Кажи го на останалите петима пациенти в това отделение, които не се справят така добре като Филип — каза той уморено. — Аз обаче трябва да се надявам, Мадж. — Обърна се. — Охраната на Филип все още ли е пред вратата?

— Джордън? — Мадж кимна.

— Кажи му днес да стои в стаята. Искам да съм сигурен, че Филип и Мегън са в безопасност.

— Веднага. — Тя излезе забързано от стаята.

Гарднър дълго време гледа Филип.

— Продължавай да се бориш, Филип Блеър. Ще си добре, ако продължиш да се бориш.

По дяволите, надяваше се, че казва истината.

 

 

— Това не е умно — каза Харли. — Молино може да е подслушал разговора и вече да е изпратил там хората си. Не трябваше да й позволяваш да отиде.

— Знам — каза нетърпеливо, дори сприхаво, Грейди. — Знаех, че той е слабото ни звено, още когато го настаних в „Белхейвън“. Затова и накарах Мегън да ограничи времето на разговорите си. Винаги има вероятност да проследят обажданията.

— А сега дори няма да има нужда да ги проследяват, ако Мегън се втурне към леглото на Филип.

— Не сме сигурни, че разговорът е бил подслушан. — Вдигна ръка, когато Харли понечи да каже нещо. — Добре, знам, че не можем да поемаме рискове. Затова и трябва да й разчистим пътя. Обади се на охраната, която уреди за Филип… Как се казваше той?

— Лий Джордън. Добър е.

— Нека бъде нащрек. Аз ще вляза с нея в стаята на Филип. Ти и Рената ще огледате паркинга и близките околности за снайперисти. — Бръкна в джоба си и му подаде копие на снимката, която беше дал на Мегън, както и на снимката от шофьорската книжка на Дарнел. — Снимки на Молино, Сиена и Дарнел. Ако е изпратил други хора, ще трябва да се справиш сам.

— И Дарнел кара пикап „Шевролет“?

— Ако все още го използва.

— Той, изглежда, е доста упорит. Като насъскано куче. Мъжете, които бият жените, обичат хората да ги смятат за мачовци. Вероятно му харесва мъжественият вид, който един камион придава на шофьора си. Обзалагам се, че вече го е сменил обаче.

— Не се обзалагай. Просто не му позволявай да се изплъзне, ако го видиш.

— Не можеш ли да я разубедиш?

— Не. — Грейди се обърна. — Не се и опитах. Тя реагира чисто емоционално. Не мога да се боря с тази нейна страна. По дяволите, не искам да се боря с емоционалността й. Защото тя е прекрасна.

— Ако не стане причина да я убият.

— Няма. Защото няма да го позволя. — Тръгна с широки крачки към входната врата. — Просто свърши твоята част от работата.

 

 

Белхейвън

На паркинга пред четвъртото крило на болницата имаше само няколко коли, паркирани сравнително близо до малката сграда.

— Очевидно часовете за посетители са приключили — каза Грейди още със слизането от колата. — Или пък нямат много посетители в отделението за пациентите в кома. Предполагам, че за роднините е по-лесно да ги забравят, след като веднъж са уредили да се грижат добре за тях.

— И, спомни си, в отделението има само шестима пациенти. Гарднър вярва, че така ще може да се концентрира по-добре върху лечението на всеки. — Мегън тръгна към входа. — Аз обаче няма да забравя Филип.

— Знам. — Той й отвори стъклената врата. — Точно затова сме тук.

Коридорът на правоъгълната сграда беше мрачен, слабо осветен, зад кръглото бюро до вратата седеше само една сестра. Мегън и Грейди тръгнаха към нея и тя вдигна глава от документите, върху които работеше. Беше обикновена на вид, леко пълна, прехвърлила трийсетте. На значката беше изписано името й: Мадж Холоуей. Усмихна се, сякаш се извиняваше.

— Съжалявам. В отделението не допускаме посетители след девет часа вечерта. Тъкмо се канех да заключа. Ще ви помогна ли, ако погледна последния доклад за състоянието на вашия близък?

— Ние вече получихме доклад от доктор Гарднър — каза Мегън. — Трябва да се срещна с него в четиринайсета стая.

— О, да. — Лицето на сестра Холоуей изведнъж грейна. — Става въпрос за Филип Блеър. Надявах се да съм тук, когато дойдете. Бяхме толкова развълнувани от неговото подобрение. Доктор Гарднър никога не се отказва. Имате късмет, че именно той работи по случая.

— Осъзнавам го — каза Мегън, без да спре. — Далечният край на коридора?

— Точно така. Желая ви късмет.

— Благодаря.

— Изчакай ме. — Грейди я хвана за ръката. — Почти тичаш.

— Иска ми се да тичам. Развълнувана съм. — Погледна го. — Знам, че, искаш да ме предупредиш да не храня напразни надежди. Не го прави. Не мога да постъпя различно.

— Не бих и помислил. — Погледът му оглеждаше всяка врата, покрай която минеха, шареше ту наляво, ту надясно. — Ще бъде напълно безполезно. Аз обаче съм реалист. Ще запазя вълнението си до момента, в който видя, че Филип е по-близо до връщането в този свят.

Той спря на няколко метра от вратата в края на коридора.

— Остани тук. Нека вляза първи.

Тя хвърли поглед през рамо към сестрата зад бюрото и смръщи вежди.

— Всичко изглежда наред.

— Надявам се, че е същото с Харли и Рената отвън. — Грейди тръгна към вратата. — Нека обаче не разчитаме на онова, което виждаме на пръв поглед. Аз самият доста често съм придавал форма на реалността, за да имам вяра в нея.

— Да, но Молино не е Контрольор. А това е… Какво има? — Той гледаше над рамото й към входната врата. — Защо…

— По дяволите! — Той отвори вратата на стаята на Филип, сниши се и влезе. — Залегни!

 

 

Сестрата излезе от сградата. Вървеше бързо, едва ли не тичаше, към джипа, паркиран до входната врата.

Това не се харесваше на Рената. Сестрата вървеше прекалено бързо, а Мегън и Грейди току-що бяха влезли в сградата. Марк винаги беше казвал на Рената, че всяко необичайно поведение е като червен флаг. Разбира се, ставаше въпрос за медицинска сестра, а спешни случаи имаше винаги. Огледа джипа, който сестрата в момента изкарваше от паркинга.

Не, по дяволите, нещо не беше наред. Рената протегна ръка към телефона си, в същия миг запали двигателя и последва джипа вън от паркинга. Трябваше да предупреди Мегън. И да се надява, че Грейди ще се окаже достатъчно наблюдателен да я опази жива.

 

 

Грейди извади оръжието си и се претърколи под болничното легло, което беше на няколко метра от вратата. Не последва стрелба. Нямаше нито ругатни, нито възклицания. От мястото си под леглото, той не виждаше никого в стаята.

— По дяволите, Грейди. Какво става?

— Остани на мястото си, Мегън. Няма проблеми, доколкото виждам.

В банята? Започна бавно да изпълзява изпод леглото. Нещо топло се разля по ръката му. Кръв. Замръзна, като видя кръвта, която се стичаше от леглото и капеше върху ръката му и върху бежовите плочки. О, Господи! Нямаше да погледне към мъжа върху леглото. Не още. Не и докато не се увереше, че в банята няма никой.

 

 

Мегън някак смътно осъзна, че телефонът й звъни. Нямаше да му обърне внимание. Всеки нерв от тялото й беше напрегнат. Беше изцяло фокусирана върху онова, което ставаше в стаята на Филип. Бяха минали само секунди, откакто Грейди й беше казал да остане в коридора, но на нея й се струваха векове.

— Грейди.

Не последва отговор.

— Ако не ме пуснеш да вляза, ще се обадя на полицията.

— Не искаш да влезеш тук, повярвай ми. Аз ще изляза.

Обзе я паника.

— Ако няма проблем, защо не искаш да… — Тя не довърши изречението. Скочи на крака и предпазливо влезе в стаята на Филип.

Кръв. Чаршафът на леглото беше пропит с кръв от гърлото и лицето на мъжа, който лежеше в него.

— Мили боже!

Тя се сви до стената. Коленете й се огънаха и тя се плъзна на пода.

— Филип…

— Не. — Грейди коленичи до нея. — Аз също си помислих така. Но мъжът не е Филип. Трудно ми е да го идентифицирам по тази каша, останала от лицето, но мисля, че е Гарднър.

— Гарднър? — Погледът й се спря на лицето на Грейди. — Мъртъв?

Той кимна.

— Мисля, че се е случило през последните няколко часа. — Направи пауза. — Има още два трупа в банята. Според личните документи, единият е на Джордън — охраната, наета от Харли. Бил е прострелян от упор. Най-вероятно е бил изненадан. Другият е на жена в медицинска униформа. Почти сигурно това е главната сестра Мадж Холоуей. Вратът й е бил счупен.

Мадж Холоуей.

— Жената зад бюрото носеше значка с това име.

— Видях я да излиза бързо веднага, щом влязохме в стаята на Филип. Изчака само да ни посрещне и веднага излезе.

Мегън разтри слепоочията си.

— Но къде е Филип?

Грейди поклати глава.

— Трябва да е… Как са го изкарали от сградата?

— Как е успял Молино да убие Гарднър и сестрата? Ако Гарднър е бил негов затворник известно време преди смъртта си, той вероятно му е нареждал какво да прави. Изглежда, са си играли с него, преди да му прережат гърлото.

— Кучи синове! — Гласът му трепереше от гняв. — Гарднър беше добър човек. Интересуваше се от Филип. Всъщност беше еднакво загрижен за всичките си пациенти. Искаше да ги върне…

Звънна мобилният й телефон.

— Отговори — каза Грейди.

Тя вече натискаше зеления бутон.

— Дарнел ми каза, че имало страшно много кръв — каза Молино. — Не е ли добре, че си лекар и следователно няма да повърнеш?

— Копеле такова! Какво ти е сторил Гарднър?

— Нищо. Той много ни помогна, но ни излизаше много скъпо, а вече не ни беше полезен.

Обзе я силен шок.

— Какво?

— Предложих му астрономическа сума пари, за да те примами там. Сиена преговаря с него известно време.

— Той не би ти продал пациент.

— Всеки си има цена. Той беше идеалист, който вярваше, че един човек може да се принесе в жертва заради много други. Щяха да спрат парите за неговия център.

— Не ти вярвам.

— Можеш да вярваш, на каквото желаеш. Разбира се, на него казах онова, в което искаше да вярва той. Че единствената причина, поради която искаме да те заловим, е Книгата. И той се хвана, защото отчаяно се нуждаеше от пари. И улесни Дарнел. Обади се на охраната в стаята и така тихомълком се отървахме от него. Сиена го увери, че просто ще завържем Джордън и ще го затворим в банята. Гарднър трябваше просто да отпрати сестрата, обаче Дарнел пристигна малко по-рано.

„Убиецът пристигал по-рано и само поради тази причина бил отнет още един скъпоценен човешки живот“, помисли си Мегън и й прилоша.

— Филип все още ли е жив?

— Толкова жив, колкото може да бъде купчина немислеща и несъзнаваща плът. Бях истински изненадан, че ти не се отърва от него веднага, щом приятелят ми Дарнел го превърна в неподвижен труп.

— Той не е труп — процеди тя през зъби. — И състоянието му се подобрява.

— Така чул и Дарнел, докато се опитвал да те проследи. Подслушвахме телефона на Гарднър от момента, в който ти излетя за Швеция.

— Твърдението на Гарднър, че Филип се подобрява, отговаряше ли на истината?

— О, да, и Гарднър се разкъсваше. Обаче не достатъчно, че да жертва малкото си царство. Двамата със Сиена спорехме дали ти ще поемеш риска. Макар нито един от двама ни да не разбира начина ти на мислене, решихме, че вероятно ще го поемеш заради подобрението на чичо си. Ние, разбира се, никога не бихме били толкова глупави.

— И защото двамата сте леденостудени — като буци лед.

— Не бях студен към сина си. Няма нищо студено и в омразата ми към теб, кучко. Тя е гореща, нажежена до червено и ме разяжда всеки ден от живота ми. Можех да изпратя Дарнел и още неколцина да те убият, щом научих, че ще отидеш в „Белхейвън“. Помислих по това, но после реших, че няма да го направя. Щеше да е много рисковано в присъствието на Грейди и Харли, но това беше само едната причина. Искам да те видя да умираш бавно. — Гласът му беше надебелял от злоба. — Искам да те убия така, както убих Едмънд Гилъм. Искам сам да го направя. Искам да гледам лицето ти и да знам, че изпитваш нечовешка болка.

— Това няма да се случи.

— Напротив. Защото в ръцете ми е този отвратителен зомби, към когото ти, изглежда, си силно привързана. Разбира се, няма да се грижим толкова добре за него, колкото доктор Гарднър и неговите медицински сестри. Няма да разполага с топло легло. Ще го оставя в мазето, а там е малко студено и влажно.

— Това ще го убие. Имунната му система…

— Тогава ела да го вземеш.

— Ще го освободиш ли, ако се предам в ръцете ти?

Чу как Грейди тихо изруга.

— Възможно е. Нямам никаква полза от него.

Тя стисна силно слушалката.

— Къде?

— Редуинг, Тенеси. Какво приятно име за град, нали?

— Отседнали сте там?

— Разбира се, че не. Ела на гробището на хълма и ще обсъдим размяната.

— Ще обсъдим? Не съм глупачка, Молино.

— Обаче мислиш по странен начин, когато са замесени безпомощни хора. Ела на гробището утре вечер в единайсет. Ако имаш късмет, единият от труповете там няма да бъде на Филип Блеър. — Той затвори.

— Размяна? — запита Грейди.

Тя кимна рязко.

— Редуинг, Тенеси. Гробище на хълма. Иска да обсъдим споразумението. Утре вечер в единайсет.

— Това е капан. Няма да ти предаде Филип. Иска да те нарани, а знае, че ще ти причини огромна болка, ако убие Филип.

— Това го знам. — Погледът й се спря на просмуканото с кръв болнично легло. — Гарднър се оказа истински Юда. Молино го е убил, за да не му плати. Убил е Джордън и сестрата просто защото са били на погрешното място в погрешния момент.

— Трябва да тръгваме, Мегън — каза тихо Грейди. — Ако смяната на сестрата свършва скоро, ще дойде друга, а не искаме да ни видят тук. Ще последват страшно много обяснения, а такива не ни трябват в момента.

Тя все още не искаше да тръгне. Гарднър беше предал Филип и тя не даваше пет пари за него. Не се интересуваше дали причината за всичко това е идеализмът му. Поне веднъж не изпитваше съчувствие към чуждата болка. Той е могъл да намери и друг начин да събере нужните му средства. Обаче Джордън и сестрата бяха намерили смъртта си в същата тази стая. Струваше й се безчувствено да ги оставят просто така.

— Мегън.

— Добре, добре. — Тя се изправи и тръгна към вратата. — Знам какво ми казваш. Но то просто не ми харесва.

Тя тръгна с широки крачки по коридора към изхода. Той беше все така почти тъмен, мрачен и смълчан, както когато влязоха в сградата. Тих като мъртвите. А такива бяха тримата души, които са били живи и пълни с намерения само преди часове.

Тя извади мобилния си телефон, когато стигна до колата.

— Ще се обадя на 911 и ще им кажа, че има спешна ситуация в това крило. Не мога да си тръгна оттук просто така, без да се погрижа. Тук има и безпомощни пациенти и е възможно те да се нуждаят от непрекъснати грижи или пък от спешна помощ.

— Обади се. — Той запали двигателя. — Ще сме на няколко пресечки, преди да са изпратили тук човек от главната сграда. — Телефонът му звънна и той отговори. — Тръгваме, Харли. И вие двамата с Рената изчезвайте бързо оттук. — Слуша няколко секунди. — Добре, ще се свържем с нея. — Сложи край на разговора. — Рената следяла сестрата, която бързо изтича навън. Тръгването й толкова скоро и бързо предизвикало подозрения у нея. Освен това, колата й нямала разрешително за този паркинг. Опитала се да ти се обади, но не получавала отговор. Затова се обадила на Харли и го помолила да се свърже с нас.

— Харли видял ли е Дарнел, или някои от хората на Молино тук?

Той поклати глава.

— Не, но открил камион, който отговарял на описанието. Вероятно се е наложило Дарнел да транспортира Филип в линейка, за да избегнат подозренията, и е бил принуден да зареже камиона. Харли претърсва жабката в момента.

— Ако Дарнел е толкова умен, колкото твърдиш, не би оставил никакви доказателства.

Грейди сви рамене.

— Човек никога не знае. Поне имаме две следи, които водят към Молино. И можем да работим по тях.

— Ако Рената не изпусне сестрата, която преследва.

— Не мисля, че Рената е от хората, които губят онова, след което са се впуснали — каза той сухо. — Обади й се.

— След като се обадя в полицията. — Тя вече набираше. — Пациентите са най-важни.

Той кимна.

— Да, така е. Човешкият живот трябва да се спасява на всяка цена.

 

 

Мобилният телефон на Рената се включи незабавно на „гласова поща“, когато Мегън й се обади. Тя опита още три пъти, но резултатът беше все същият.

— Изключила е телефона си. — Прехапа долната си устна. — Или го е направил някой друг.

— Сестрата?

— Ако работи за Молино, вероятно е толкова лоша, колкото е и той. За бога, най-малкото е стояла там, без да се намеси, и е позволила да бъдат убити трима невинни души.

— Не мисля, че е успяла да залови Рената. Според думите на Харли тя е забележителна.

Мегън набра отново.

— Рената е ранена. И не знае със сигурност, че сестрата… О, отговори ми. Слава богу! Добре ли си, Рената?

— Да — отговори Рената. — Просто бях малко заета. Капан ли беше?

— Да. Доктор Гарднър, главната сестра Мадж Холоуей и Джордън, охраната, са били убити. Филип не беше там. В ръцете на Молино е. Жената, която преследваш, не е медицинска сестра и вероятно работи за Молино.

— Това вече го разбрах. Е, всъщност знам малко повече. Името на жената, която проследих, е Хеда Киплер. Наистина работи за Молино и също като него е добра в налагането на грозотата в света.

— Ти как разбра?

— Казах ви, че бях заета. Ние двете сме в стая в мотела „Феърфийлд“ на 40-та магистрала. Елате да я вземете.

— Тръгваме.

— Не бързайте. Ние си бъбрим приятно, нали, Хеда?

Мегън затвори и се обърна към Грейди.

— Мотел „Феърфийлд“ на 40-та магистрала. Каза, че няма нужда да бързаме, обаче аз не съм сигурна, че това е вярно.

— Защо?

— Тя вече знае истинското име на жената. Не знам точно какво е преподал братовчедът Марк на Рената по отношение на методите на разпит.

 

 

Първото, което Мегън видя, когато Рената отвори вратата, беше завързаната за стола Хеда Киплер. Устата й беше запушена, лицето й беше силно наранено, кърваво и подуто. Мегън погледна Рената със смръщени вежди.

— Рената.

— Нямаше да го направя, ако не бях принудена — побърза да каже Рената. — Тя се нахвърли върху мен, когато спрях колата пред мотела. Трябваше да се защитя. — Направи гримаса. — Тя също ме удари няколко пъти. Ще трябва пак да ме зашиеш.

Мегън забеляза кървавото петно на рамото на Рената.

— Раната се е отворила. Седни и ще я зашия.

— Не сега — каза Грейди. — Трябва да узнаем какво й е заповядал Молино, преди той да е разбрал, че тя е в ръцете ни. — Погледна Рената. — Колко успя да изтръгнеш от нея, преди да дойдем?

— Трябва да се погрижа за раната — каза Мегън. — И, по нейни думи, тя само се е защитавала.

— Хм, предполагам, че не е съвсем невинна, нали така, Рената?

Тя срещна погледа му.

— Не съм. Вече я поразтърсих. Не можем да губим дни с нея. Марк би сметнал това за „неефективно“. — Обърна се към Мегън. — Не съм й нанесла постоянни телесни повреди. Просто й дадох да разбере, че съм сериозна. Тя им е помогнала да отведат твоя Филип. Нима би предпочела да й позволя да ни лъже, да съчинява разни истории, докато не стане прекалено късно за него?

Мегън поклати уморено глава.

— Не, но не ми харесва фактът, че ти си се заела с това. Защото са нанесени рани и на теб.

— Какво откри? — запита повторно Грейди.

— Тя е работила за Молино в Париж, Атина и Маями в последните десет години. Правила е всичко — от пренасянето на пари от наркотици до поръчки като тази. Според нея той разполага с убежище в Тенеси, но никога не е била там.

— По дяволите!

— Била е обаче в апартамента, който той държи в Маями. 1230 на „Оушън Вю“. Миналия месец му е доставила там пакет от Централна Африка.

— Той не е в Маями сега, по дяволите.

— Не, но ЦРУ могат да влязат в апартамента и да ми донесат негова вещ. Имам нужда от такава, за да го открия. Защото не успяха да намерят нищо на други места.

— Сигурна ли си, че в онзи апартамент има нещо, което ще можеш да използваш? — запита Мегън.

Рената изкриви устни.

— О, да. Хеда Киплер казва, че държи нещата, които му е занесла, във второто чекмедже до вратата на банята. Кажи ми да донесат каквато и да е вещ от чекмеджето и ще успея да открия Молино.

— Изглеждаш сигурна.

Погледът на Рената срещна злобните очи на Хеда Киплер.

— Абсолютно.

— Мегън трябва да се срещне с Молино в Редуинг, Тенеси, утре вечер. Редуинг може да ти бъде отправна точка. — Грейди сви рамене. — А може би не. Той би могъл да избере място на другия край на щата от онова, където се крие.

— Ще опитам Редуинг. Ако накараш ЦРУ да действат бързо, ще започна търсенето още утре.

— Ще се обадя веднага на Винъбъл — каза Грейди. — Той може да изпрати някого да прибере Хеда Киплер и да изпрати друг в апартамента на Молино в Маями. Молино ще очаква ли тя да се свърже с него?

Рената поклати глава.

— Тя се обади на Сиена, когато излезе от болницата. Дарнел заминал час по-рано с Филип и с една от линейките. Престорил се, че кара нов пациент в отделението, а друг от хората на Молино бил изпратен в стаята на Филип, за да се погрижи за Гарднър. Да, а после всичко приключило. — Тя погледна Мегън. — Знаеше ли, че Молино плаща на Гарднър?

Мегън кимна.

— Молино ми каза.

— Гарднър е заложил капана. По това време на нощта в отделението дежурят само две сестри. Не може да се направи много за пациентите в кома. Гарднър им казал, че няма нужда от тях тази вечер, и ги изпратил в главната сграда. Задачата на Хеда била да остане, докато Мегън влезе в стаята на Филип, и тогава Молино щял да се свърже с нея.

— Кучка.

— Такава е. Почти се надявах, че ще ми даде извинение да я убия — каза Рената. — Обаче притежава смелост. Всеки би могъл да влезе в болницата и да се усъмни в правото й да бъде там. Тя обаче се подчинила на заповедите и останала.

— И не се е обаждала на никого другиго?

— Щеше да ми каже, ако беше. — Рената седна на стола. — А сега ме заший. Проклетото рамо започва отново да кърви.