Йордан Матеев
Война на видовете (5)

XIII глава

През последните дни не се чувстваше никак добре. Тялото му излъчваше топлина като от добре накладена печка, а освен това го наболяваше и гърлото.

Петър Горанов отдаваше здравословните си проблеми на грипната епидемия, заради която бяха затворили училищата в града.

Възрастните също страдаха от върлуващата болест и се тъпчеха с лекарства, за да се преборят с прилепчивия вирус.

Инспекторът реши да си почине няколко дни. Беше се преуморил, а това на неговата възраст означаваше отслабване на организма.

Много му се искаше да отиде за риба, но вдигна такава температура, че предпочете аспирина и топлата постеля пред въдичарството.

Следобед бе толкова изтощен, че потъна в дълбок сън, напомнящ повече на мъртвешки.

На другата сутрин беше по-добре, но само докато не го поде треската и бълнуването. Хем тракаше със зъби като с кастанети, хем си въобразяваше, че не е вече Петър Горанов, че не е дори човек, а е някакво агресивно и уродливо създание.

Облян в пот, се събуди с широко отворени очи.

Слава Богу, беше си самият той, но същевременно го беше обзела параноя, че нещо ужасно се е настанило в него.

Приближи се до огледалото, окачено на боядисаната в бежаво стена и разкопча ризата си. Белегът от раната, нанесена му от кмета Стоян Митрев на онзи злощастен митинг, се беше възпалил и го болеше.

Може би тази инфекция беше предизвикала боледуването му, а най-вероятно и преследващите го кошмари.

В този миг той се сгърчи болезнено.

Видя в огледалото как се превръща в едно от онези ужасни чудовища, наречени превъплащенци.

Войната на видовете не беше свършила, злото се беше завърнало!!!

— Много съжалявам, приятелю — чу зад гърба си тъжният, но напълно спокоен глас на Михаил Соколов.

Обърна се рязко; вече не беше полицейският инспектор, а някакъв кошмарен звяр.

Самурайския меч на въдворителя се впи в шията му, убивайки го на място. Трупът потрепери в собствената си локва от кръв.

— Най-сетне това безумие приключи — заяви на образа си в огледалото Оби.

Сега можеше да си отиде наистина — лошите бяха победени, без право за реабилитация.

гр. Варна

12 септември 2006 г. — 5 март 2007 г.

телефони за контакт: 052/ 62 00 71 и 0889/ 923 566