Мерил Сойър
Танцът на късмета (9)

Глава 9

Алекса леко се размърда в прегръдката му и усети грубата материя на дрехите му върху голото си тяло. С изключение на задъханото им дишане, нищо друго не нарушаваше необичайната тишина. Бързо разкопча копчетата на ризата му, като мачкаше твърдия колосан плат под пръстите си. Докато той я смъкваше от раменете си, Алекса освободи колана и издърпа панталона му. Катарамата издрънча на пода. Алекса сластно се притисна в тялото му и зърната й се втвърдиха от допира до гъстите косъмчета по гърдите му.

— Кажи ми, че ме обичаш — прошепна тя. Пръстите й се вкопчиха в косата му, тялото й предизвикателно се изви под неговото. Единственият му отговор бе груба целувка. Ръцете му болезнено стиснаха голите й бедра и пръстите му се забиха в нежната й кожа. — Моля те, кажи го — изрече умоляващо — само веднъж!

Блъсна я върху леглото и се стовари отгоре й, като й се нахвърли брутално. Алекса усети соления вкус на кожата, докато захапваше рамото му, за да сподави вика си. От очите й рукнаха парещи сълзи. Най-после той се отпусна тежко отгоре й.

— Спри! — извика някой отзад.

— Край! — изкрещя друг и светлините над главите им угаснаха.

Колин се смъкна от Алекса.

— Добре ли си?

Тя кимна и дръпна чаршафа върху голото си тяло. Колин нехайно се извърна на една страна и подпря брадичката си в ръка.

— Мислиш ли, че свършихме? — запита Алекса, без да отделя поглед от лицето му. — Това е седмият дубъл. Винаги ли повтаряте по толкова пъти?

— Често се случва. — Колин плъзна пръсти по голото й рамо. — Ще ни кажат. Да изиграеш нещо толкова лично е трудна работа. Ти си върхът. Трябва да се замислиш за актьорска кариера.

— След това, което се случи първия път? — Алекса усети как страните й се сгорещяват при спомена. Справяше се добре — докато не дойде моментът да съблече нощницата. После цяла минута остана да стърчи съвсем гола, а накрая се чу да пелтечи нещо за това, че не е актриса. Някой милостиво бе извикал „Спри!“ и Линда дотича при нея с халат. — Паникьосах се.

— Глупости, сценична треска. И досега ме държи. Вторият път беше чудесна.

Алекса забеляза, че Колин тактично не споменава за почти целия час, който бе нужен, докато я успокоят. След като подновиха снимките, той с нищо не намекна за кризата й. Отнасяше се с нея с цялото уважение, полагащо се на професионална актриса. Колин Ейвъри се оказа не някоя самомнителна суперзвезда, а непресторено мил човек. Фактът, че беше поел такъв риск, за да й помогне да се измъкне от полицията, продължаваше да я изненадва.

— Не знам как да ти благодаря за това, което направи онази вечер — за десети път повтори благодарността си тя. — Сега щях да съм в затвора, ако не…

— Забрави! Нямаше да допусна онази кучка Мелани да те прати в затвора.

— Благодаря ти. Не мисля, че Мелани го е направила. Защо ще…

— Проклятие! — изръмжа Колин при появата на екипа гримьори. — Още един път.

Алекса уморено се остави да я облекат в свободен халат и да я отведат до преносимата гримьорна, за да възстановят прическата и грима й. По дяволите, как би могла още веднъж да изиграе тази сцена? Суетяха се около нея и с мека кърпа попиваха финия слой пот, причинен от знойната горещина на ярките прожектори. Появи се поредното творение на Хелга и Алекса отново бе готова.

— След минута по местата — извика някой. — Всички навън!

Неясни очертания на облечени в дънки техници нагласяваха и проверяваха наклона на камерите. Правеха се двойни проверки на осветлението и на мониторите.

— Освободете помещението… ако обичате!

— Отвори си устата — нареди една от помощничките и челюстите на Алекса покорно се разтвориха, за да поемат впръскването на тоалетна вода. — Ето, готова си отново да го целуваш.

— По местата… Тишина!

Алекса се напрегна. Още веднъж чувство, каза си мислено, пак връщане към миналото. Към Пол.

— Всички да млъкнат… Светлини… Камера… Действие!

Летвичката на табелката се спусна, помощникът извика номера на сцената и дубъла и Алекса отново пристъпи в обсега на камерата. По гръбначния й стълб пробяга хладна тръпка на страх, някакво неочаквано лошо предчувствие. В дъното на съзнанието й заседна една-единствена мисъл — не трябваше да прави това.

 

 

Микробусът рязко спря пред „Дайкири Дик“ и Колин плъзна вратата пред Линда и Алекса. Докато изскачаше навън, тя се почувства глупаво щастлива. Най-после приключи! Нямаше търпение да види Марк.

— От часове висят тук. Сигурно вече всички са се накиснали — засмя се Колин и ги побутна към входа.

Разположен само на няколко метра от морето, ресторантът представляваше обикновена сламена колиба с градина. Алекса прощаваше на Дик за посредствената храна, защото правеше най-добрата „Маргарита“ в Кабо и ресторантчето му имаше страхотен изглед към залива Сан Лукас.

Вътре тъмнината ги принуди да спрат за момент, за да се ориентират. Закачените високо мексикански фенери придаваха на палмовите клонки, от които бе направен покривът, жълтеникав отблясък. По масите горяха свещи, закрепени в празни бутилки от бира, и разпръскваха неясна светлина. Оркестърът шумно свиреше изопачена версия на „Толкова съм развълнуван“.

— Насам! — помаха им Стивън.

Но очите на Алекса бяха вперени в Марк. Той бързо прекоси стаята, като се провираше между масите. Тъмносиньото му поло плътно прилягаше на широките му рамене, а снежнобелите панталони подчертаваха дългите му крака. Алекса обви ръце около него и се наслади на усещането за силното му тяло, докато го притискаше към себе си. Марк я притисна на свой ред, изненадан от явната демонстрация на чувства от нейна страна. Снимките се бяха проточили толкова дълго, че нямаше никаква представа в какво състояние ще бъде тя, когато свършат. Ако не се налагаше да замине утре, щеше да настоява да отложат това празнуване.

— Свърши — изрече с видимо облекчение Алекса, докато я водеше към масата. — Благодаря ви — обърна се към цялата група. — Извинявам се, че вдигнах толкова шум около тази малка сцена, но за мен беше наистина много трудно.

Марк долови задавените нотки в гласа й и разбра, че действително й е било много тежко. Знаеше, че точно така ще бъде. Алекса не е от хората, които ще подходят повърхностно към нещо такова.

— Искаш ли „Маргарита“? — попита я.

— Нека бъде двойна — отвърна тя. Докато Марк поръчваше питието й, Алекса огледа масата. На другия край седеше Стивън и гледаше навъсено. Изпрати му въздушна целувка и той й отвърна с измъчена усмивка. Срещу него седеше Линда и бъбреше с Джайлс и Рената, а Колин се беше отпуснал изтощен на стола до Алекса. Добри приятели са — всички. Изпълни я топло чувство. Осъзна какво й е липсвало толкова години: истински приятели и чувството, че принадлежи към някого.

Сервитьорът пристигна с напитките. Алекса прокара език по ръба на чашата, за да оближе солта, преди да поеме първата глътка. После бавно отпи и се облегна назад, усещайки небрежно прехвърлената през облегалката на стола й ръка на Марк.

— Когато приключим, всички ще ми липсват.

— Това важи ли и за мен? — приведе се по-близо Марк и се вгледа в блесналите й зелени очи.

— Кое дали важи за теб? — Алекса с престорена свенливост сведе очи, докато отпиваше нова глътка.

Развеселен, Марк се усмихна насреща й. Ама че дяволски секси е! Това, че може да флиртува с него, вече е някакъв прогрес.

— Ще ти липсвам ли?

— Разбира се — преднамерено закачливо отвърна тя. Протегна ръка и отметна къдрицата, паднала на челото му. — Кога заминаваш?

— Утре в девет.

— Не! Защо? — Беше я сварил неподготвена. Знаеше, че ще си замине, но защо трябва да е толкова скоро?

— След два дни трябва да съм в Брюксел на заседание на Търговската асоциация. — Марк се стараеше да говори шеговито. Не е необходимо да разбира колко много му се иска вместо това да остане тук, при нея.

— Не може ли някой друг да отиде?

— Боя се, че не. — Марк спря. Златистите лъчи от свещите искряха в зелените й очи. Разочарованието й от думите му беше очевидно. Не беше очаквал от нея да прояви такива чувства. От друга страна Алекса бе първата жена, към която проявяваше истински интерес от години, и му се искаше да знае какво изпитва към него.

— Вероятно ще останем тук до края на април или средата на май. Мислиш ли, че пак ще можеш да дойдеш?

— И дума да не става. Програмата ми е уговорена отпреди почти година. — Марк не добави, че възнамеряваше да се освободи от колкото е възможно повече пътувания, за да не му се налага толкова често да напуска Англия, след като Алекса пристигне там. И без това, при скоростта, с която се трупаха проблемите в бизнеса, щеше да се наложи да се задържи за по-дълго у дома. — Трябва да планираме много добре времето си. Ще бъда в Лондон към средата на май и след това няма много да напускам страната. — После се усмихна. — Нека се възползваме максимално от тази нощ.

Алекса изцяло съсредоточи вниманието си в остъргването с пръст на останалата по ръба на чашата сол. Преди да отпие отново, внимателно облиза кристалчетата от върха му. Някъде дълбоко в съзнанието й се надигаше тихо вълнение. Текилата започваше да действа и караше мислите й да се блъскат несвързано, но намекът в думите на Марк беше повече от ясен. Какво трябва да каже? Просто е прекалено бързо. Не може да реши какво да прави, но и не може да се отърси от вълшебното чувство за предвкусвана наслада при мисълта да се люби с Марк.

Смущението на Алекса ясно му разкри, че не се е опитала да лекува раните от развода, хвърляйки се в безразборни връзки с мъже. Хрумна му, че може и изобщо да не е имало мъж.

— Гладна ли си?

— Като вълк — потвърди Алекса, доволна от смяната на темата.

Джайлс я чу.

— Вече са затворили кухнята, но уговорихме специална поръчка. Всички ще се възползваме.

— Страхотно! — засмя се неловко Алекса. Усещаше погледа на Марк върху себе си, който я изучаваше смущаващо.

Докато се смееше, Алекса отметна глава назад и разпиля златистите си коси по раменете. Марк нехайно премести ръката си от облегалката на стола върху рамото й. Бледозелената й рокля без гръб подчертаваше добре оформените й гърди. Без да мести ръката си, Марк бавно очерта кръг с палец по меката й плът.

Алекса усети как кожата по гърба й настръхва. Понеже не смееше да погледне към Марк, извърна очи към другия край на масата и видя Стивън. Той я наблюдаваше с мрачен израз на лицето. Усмихна му се, но Стивън й отвърна само със слабо кимване. Сърдит е, осъзна Алекса. Тази вечеря, спомни си тя, я беше замислил за нея, а тя най-безцеремонно се хвърли в ръцете на Марк. Ще се реваншира на Стивън по-късно, но не тази вечер, не и след като Марк си заминава утре.

Сервитьорът пристигна с огромни димящи подноси с храна. Марк неохотно отдръпна ръка от рамото на Алекса.

Вече не се чувстваше гладна и само побутваше храната в чинията си, докато размишляваше. Няма да спи с него само защото утре си заминава. Ако нещо се случи между тях, то трябва да стане в Лондон.

— Хайде да танцуваме — каза той и я хвана за ръка.

Когато стигнаха до малкия дансинг, оркестърът свиреше валс и беше абсолютно невъзможно да се движат, сред плътно населения подиум. Марк я притегли ловко към себе си и я завъртя в центъра на тълпата. Алекса остана скована в ръцете му. Усещаше как кракът на Марк леко се прегъва между нейните, докато пристъпваха в такт. Той постави дланта й върху солидната опора на гърдите си и с вече освободената си ръка леко отметна косата й и я докосна по тила. Палецът му бавно потърка голата кожа, като едновременно я предразполагаше да се отпусне и пораждаше трепетни усещания, които пробягваха по гръбнака й. Алекса облегна глава на рамото му и вдъхна топлото му, тръпчиво ухание.

Марк я привлече по-плътно към себе си. Гъвкавата мекота на тялото й го разтърси с внезапен копнеж, примесен с болезнена нежност. Няма никакво съмнение, каза си той, по-добре общува с Алекса чрез тялото, отколкото чрез думите. В бъдеще не трябва да го забравя.

Алекса усещаше ударите на сърцето му под гърдите си. Боязливо обви ръка около кръста му. Неговата изостави тила й и бавно се спусна по голия й гръб, пробуждайки трепетно очакване в глъбините на стомаха й. Поне веднъж беше благодарна, че не е по-висока. Така не й се налагаше да гледа в очите му и да му позволи да види колко много го харесва. Колко много го желае.

Оркестърът свърши мелодията и множеството около тях заръкопляска, но Марк и Алекса не помръднаха. Когато над дансинга прозвучаха тактовете на нов валс, двамата се залюляха в ритъма на музиката. Някаква друга двойка се блъсна в тях и това принуди Алекса да погледне нагоре. Разбра, че Марк нежно се взира в нея.

Той видя как миглите й леко трепват, докато му се усмихваше. Забравил за хората край тях, сведе устни и срещна нейните — меки и топли. Ръката му стисна шепа златисти къдри на тила й, за да я задържи неподвижна, докато езикът му разтваряше устните й.

Не беше само целувка, каза си Алекса, когато той се отдръпна. Беше обещание за предстоящи ласки. Разтреперано положи глава на рамото му, с пълното съзнание, че решението й да му устои вече бе неизпълнимо. Марк лениво прокара длан по цялата дължина на гърба й, като милваше леко с върховете на пръстите си голата й кожа и я оставяше без дъх. Вече почти не помръдваха, само се преструваха, че танцуват. Широката му длан поглаждаше основата на гърба й. Плъзна я надолу и погали меката извивка на хълбока. Бавно и предпазливо я притисна към себе си и тя почувства възбудата му. Без да съзнава действията си, Алекса се надигна на пръсти и потърка изтръпналото си тяло в подутината му.

— Не мислиш ли, че е време да се връщаме в хотела?

 

 

Алекса стоеше пред „Дайкири Дик“ заедно с Марк в очакване да пристигне едно от двете таксита, които продължаваха да работят след полунощ. Светлините на хотел „Финистера“ примамливо блещукаха в далечината. Сгуши се в него и посочи към каменната арка, известна като „Краят на земята“, която обозначаваше върха на полуостров Байа.

— Не е ли красиво? Финистера означава „край на земята“.

Кръглата луна гордо се извисяваше над скалистия хребет на арката и разпръсваше трепкащи светлинки във водите отдолу. Сребристите й лъчи подчертаваха нащърбените ръбове на разядената от времето брегова линия, а хвърлените от лунната светлина сенки задълбочаваха неравните пукнатини, издълбани в скалите от вятъра и водата. Небето отгоре бе черно кадифе с примигващи като светулки звезди.

Алекса отметна глава и разпиля водопад от златисти къдри по рамото на Марк. Целуна я по върха на главата и лекичко я притисна. Алекса бе красива жена — без блясъка на онзи подчертано търсен шик, към който толкова жени се стремят, но прекрасна по свой начин. Бе изчистила тежкия грим, с който участваше във филма, и бе оставила лицето си така, както най-много му харесваше — напълно естествено.

Вдигна глава нагоре към него и видя в очите му да блести сребристо сияние. Погледът й се плъзна надолу към твърдите му устни — така подканящи и близки. Разтвори своите и леко се приведе напред, с мълчалива молба за целувка.

Силните пръсти на Марк обхванаха врата й и устните му се впиха в нейните. В целувката му нямаше настойчивост, само безкрайна нежност, която остави Алекса притисната в него, жадуваща за още. С въздишка на примирение обви ръце около врата му и прокара пръсти през гарвановочерните му коси. После плъзна длан под яката и се наслади на топлината на кожата му под пръстите си. Възбуждащо бавно, Марк премести ръка от основата на косата й към извивката на скулите. Съвсем леко очерта контура им с палец, докато целувката му ставаше все по-настойчива.

Точно в този момент някаква кола, пълна с местни жители, изскърца със спирачки на паркинга. Алекса и Марк мълчаливо се разделиха и се загледаха към ивицата златист пясък, известна като Медано Бийч. В това време шумната група влезе в заведението.

— Иска ми се… да не се налагаше да заминаваш — прошепна Алекса със задавен глас. Тялото й болезнено жадуваше отново да усети ласките му.

Марк я притегли към себе си и здраво я обви с ръце.

— Знам — отвърна шепнешком и топлият му дъх раздвижи косите й. — Нямаше да замина, ако не беше абсолютно наложително да бъда в Брюксел. — После се отдръпна от нея и посегна в задния си джоб. — Това е визитната ми картичка. На гърба съм написал домашния си телефон. Когато пристигнеш в Лондон, незабавно ми се обади. — Отвори торбата й и пъхна картичката във вътрешното джобче, след това затвори ципа. — Тук ще бъде ли в безопасност?

— Да, мястото е добро. Всичко ценно е в тази торба. Всичките ми бележки, записки с нови идеи и документите ми. Не рискувам да ги оставя в стаята си.

— Затова е така дяволски тежка — усмихна се Марк и я преметна през рамо в момента, в който пристигна таксито.

Алекса се пъхна във вътрешния ъгъл на задната седалка. Марк я последва, после протегна дългата си ръка и я привлече към себе си.

— Сега трябва да се наспиш хубаво — прошепна й, след като тя отпусна глава на рамото му.

„Грешка — помисли си Алекса и се сгуши по-близо. — В момента не ми трябва точно това. Мога да спя и утре.“ Посегна към него и обходи с пръсти добре оформената му челюст, после го целуна. Ръката му леко се опираше в коляното й, докато езикът му изследваше гладката вътрешност на устата й. Плъзна я по бедрото, нагоре към приятната закръгленост на хълбока и нежно стисна стегнатата й плът.

Алекса бегло усещаше как старият шевролет с усилие вземаше завоите по стръмния склон към хотела. Когато разпозна неудържимата болка в гърдите си и горещото набъбване между бедрата, тя се увери, че желае Марк тази вечер, а не след два месеца. Ръката й смело се стрелна нагоре по бедрото му.

Без никакво предупреждение колата рязко се закова на място пред входа на хотела. Марк плати на шофьора и й помогна да слезе. Никой от двамата не проговори, докато стигнаха пред стаята на Алекса. Той пъхна ключа във вратата и леко я отвори.

Алекса едва сега осъзна колко е късно. Само звукът от грохота на вълните долу на брега нарушаваше мъртвата тишина. И неспирният екот на сърцето й. Защо не поиска да влезе? Марк стоеше безмълвен и неподвижен.

— От балкона ми има страхотен изглед… искаш ли да го видиш?

Той въздъхна с облекчение. За момент си помисли, че няма да го покани. Искаше утре тя да си спомня, че е станало по нейно желание. Беше почувствал неувереността й и разбра, че още не е готова за това. По-късно може да го намрази. Искаше му се да е тук, за да я успокои, но нямаше такава възможност. По дяволите утрешният ден — той ще трябва сам да се погрижи за себе си.

Алекса побърза да влезе в стаята и припряно отвори балконската врата.

— В-виж — заекна и посочи с ръка към океана и към брега под тях. — Има пълнолуние.

Престореният интерес към гледката й осигури някакво занимание в тези първи нервни минути. Океанът поклащаше облените си в лунна светлина вълни, стигащи до безкрая. Тишината помежду им, нарушавана единствено от ритмичния плясък на вълните, които се разбиваха в брега под тях, също изглеждаше безкрайна. Усещаше топлото му тяло до себе си, но нямаше кураж да го погледне. Дробовете й се изпълниха с панически страх и дишането й стана по-трудно. Покани го в стаята, но сега той трябваше да направи нещо. След развода си Алекса не беше спала с мъж. Не беше готова за това. Тялото й, така нетърпеливо преди това, сега сякаш бе от олово. Грешка беше, че го покани да влезе. Как не можа да го разбере? Как би могла сега да се освободи любезно от него?

Марк наблюдаваше как ръцете на Алекса здраво стискат перилата. Не можеше да го заблуди с интереса си към гледката. Беше го поканила в стаята си, а сега умираше от страх. Точно това и очакваше. Бе започнал да я разбира. Точно затова не искаше първата им съвместна нощ да бъде последната нощ от престоя му в Мексико. Това, от което Алекса Макензи най-малко има нужда, е мъж, който да я люби и след това да изчезне. Но как би могъл да си тръгне сега, без тя да се почувства отхвърлена?

Приближи се зад нея и постави ръце от двете й страни, покривайки нейните, които продължаваха да стискат здраво парапета. Наведе се и леко я целуна по бузата. Отмести с нос къдриците с цвят на шампанско и целуна топлата кожа зад ухото й.

— Само си помисли… Китай е точно отсреща — едва чуто изрече тя. Опита се да запази самообладание, докато устните на Марк се разтваряха и езикът му лекичко облиза ухото й. — Ако можехме да преплуваме това разстояние.

— Филипините.

— Какво? — прошушна Алекса, макар вече да не проявяваше ни най-малък интерес към плуването до Китай. Дори плясъкът на вълните се беше превърнал в далечен, приглушен звук.

Марк обсипа врата й с влажни целувки и прошепна отговора в ухото й.

— Ако плуваме, ще стигнем до Филипините, а не до Китай. Ако държиш курс все направо.

Алекса мъчително преглътна. Нека някой друг плува.

— Винаги ли си толкова точен?

— Да. — Марк издърпа ръцете й от перилата и я извърна с лице към себе си. — Моля те, не се страхувай от мен.

Алекса вдигна очи към него. Лунната светлина очертаваше строгите контури на лицето му и го правеше да изглежда още по-мъжествено, някак по-силно.

— Не съм била с мъж след развода си — прошепна тихо. Видя, че очите й са замъглени, с толкова много обида, толкова много мъка.

— Знам, няма нищо.

Целуна я бавно и внимателно. Както и бе подозирал, не е имало други мъже след съпруга й. Не беше използвала секса като панацея за разбитото си сърце. Тази мисъл едновременно го изпълваше с радост и тревога. Ще трябва да се получи добре. Не искаше Алекса да съжалява, че точно него е избрала.

— И аз не съм го правил от месеци. — А и тогава никак не беше добре, каза си наум. При случайните връзки обикновено става така. Вплете пръсти в жълто-кафявите й коси и допълни шепнешком: — Чаках теб.