Мерил Сойър
Танцът на късмета (7)

Глава 7

Бялата й рокля, закрепена само с тънки презрамки около врата, шумолеше приятно, докато Алекса прекосяваше фоайето, нехаеща за възхитените погледи, отправени към нея. Къде е Марк? Погледна в ресторанта и видя, че вече се е настанил, с Колин и Рената насреща му и Линда до него. Единственото свободно място беше в другия край на масата, срещу Стивън Хънтър. Алекса се поколеба. Не това беше очаквала, когато Марк я покани да вечерят заедно. Надяваше се на нещо значително по-романтично — както предишната вечер на терасата.

Марк още не я беше забелязал, когато Стивън се втурна въодушевено насреща й, открито възхищавайки се на прелестта й.

— Запазил съм ти местенце, скъпа.

Издърпа стола и й помогна да седне, докато останалите от групата се извръщаха да я поздравят. Марк й хвърли бърз поглед и очите му светнаха одобрително. Настроението й мигновено се подобри, но само след секунди отново се сгромоляса, тъй като Марк насочи обратно вниманието си към Линда. Защо Алекса бе останала с впечатлението, че те двамата не се харесват особено? Определено изглеждат в дружески отношения.

— Всичко ли е готово за утре? — попита Рената.

Утре? Беше забравила за утре. Как би могла?…

— Да. — Утре ще трябва да си свали дрехите и да заснеме сцената.

— Няма да губя много време в репетиции — обади се Джайлс. — Искам те естествена и спонтанна, както онзи ден. След като те гримират и облекат, Линда ще ти обясни постановката. После снимаме.

— Не се тревожи, скъпа — успокои я Стивън с мек като кадифе глас, — толкова добра ще бъдеш, че всички ще те преследват, за да се снимаш и в други филми.

— Аз не съм актриса — гневно изсъска Алекса. Стивън изглеждаше толкова стреснат, че тя незабавно съжали за пресилената си реакция. — Съжалявам. Ужасно се изнервям всеки път, когато си помисля за снимането на тази сцена.

Стивън й се усмихна съчувствено и се зае да я успокоява. Докато й говореше за успехите на „Хънтър Филмс“, Алекса си мислеше колко красив е наистина. За разлика от Марк, Стивън не беше така открито мъжествен. Но с русите си коси и големи сини очи, сякаш току-що бе слязъл от страниците на някое лъскаво мъжко списание. Оригиналните му италиански дрехи бяха в унисон със съвършенството на красивото му лице — стилни и скъпи, с точно необходимата доза небрежност. Прекалено е съвършен, прекалено излъскан, прекалено обработен, прекалено… холивудски. Приличаше на толкова много мъже от шоубизнеса, с които се беше срещала, откакто написа книгата си. Неизменните им, макар и доста изкуствени, усмивки бяха само тънко лустро, прикриващо безмилостните им амбиции.

— Алекса, работиш ли в момента над някой проект, от който бих могъл да се заинтересувам? — запита Стивън, а усмивката му изглеждаше почти искрена. Но когато му заговори за пиесата си, видя, че изобщо не се интересува. — Регистрирах собствена фирма и търся някой друг екшън сценарий, за да направя филм. Всичко съм уредил, за да започна след приключването на този. Но не ми харесва нищо от ръкописите, с които разполагам. Помислих, че може да имаш нещо, което да използвам.

— Няма ли да работиш с баща си? — любезно попита Алекса, докато надничаше към Марк. Очите му срещнаха нейните и той й намигна. Мислено прокле мексиканския състав, който свиреше толкова силно, че беше невъзможно да чуе каквото и да е от разговора в другия край на масата.

— Не, скъпа — отвърна Стивън и на лицето му се появи някакво странно изражение. — Искам да стана самостоятелен. Първата ми работа ще бъде филм с много нисък бюджет, но съм сигурен, че ще има огромна възвръщаемост. Мога да те включа — протегна се и леко стисна ръката й, която си играеше с вилицата. — Ако не като актриса, то като сценарист.

Алекса си помисли за няколкото нахвърляни проекта, които имаше. На този етап все още бяха само груби идеи, но би могла да развие някой от тях в сценарий вместо в роман, както възнамеряваше. В едно нещо нямаше съмнение — нуждаеше се от пари. След онова, което бе направил Пол, нямаше да може да преживее със средствата, с които разполагаше, докато успееше да напише друг първокласен роман като „Последна възможност“.

— Имам няколко проекта. Могат да се разработят за романи или филми. На този етап са само идеи.

— Може ли да ги видя? Първо ще уведомиш агента си, естествено.

— Точно в момента нямам такъв. — Не добави, че агентът й през цялото време е знаел за Пол, но беше пропуснал да й каже. — Пиесата трябва да е на първо място…

Развеселеният смях на Джайлс прекъсна разговора.

— Брат ми… обувният магнат.

— Наистина ли? — запита Алекса в стремежа си да се включи в разговора на Марк. — Брат ти е собственик на фирма за обувки?

— Не — отвърна Рената, — брат му е управител на обувна фабрика. — Марк улови погледа на Алекса и й се усмихна със същия магнетизъм, който едновременно я пленяваше и плашеше. С известна трудност успя отново да се съсредоточи върху разговора.

— Беше останал без работа цели две години и определено се беше поизнервил — поясни Джайлс, — докато Марк не направи нова фабрика в района.

— Не съм го направил лично, разбира се. Беше част от проекта на Търговската асоциация за осигуряване на работни места за мигриралите работници в района. — Думите му бяха насочени към цялата група, но очите му нито за миг не се отделяха от тези на Алекса.

Тя сведе поглед и му се усмихна. Искаше й се да има някакъв възпитан начин да помоли някого да си сменят местата, но нямаше такъв. Пристигна сервитьорът и започна да приема поръчките откъм страната на Марк. Алекса забеляза, че веждите на Стивън са здраво сключени.

— Не му позволявай да те заблуждава. — Стивън снижи глас и се приведе по-близо до нея. — Всички тези филантропични глупости на Кимбръф… Не е на заплата, но не мисли, че не си докарва адски добри печалби от тези обиколки по света за сметка на Търговската асоциация.

— Как? — Беше й трудно да си представи, че някой би могъл да отделя толкова много време, за да върши нещо, без да получава поне символично заплащане. Пол със сигурност никога не би приел подобно нещо.

Стивън надзърна към другия край на масата, преди да й отговори с още по-снижен глас.

— Ти как мислиш? Под масата. Взима дял от всяка сделка, която уреди — изсмя се цинично. — Естествено, никой не трябва да разбере. Не би било етично, но мен не може да заблуди. Познавам го от години.

Наистина ли Марк би направил такова нещо?

— Какво ще кажеш за твоите проекти? — усмивката на Стивън се беше възвърнала. — Ако реша да ползвам някой от тях, ще имаш ли време да започнеш да работиш по него още докато сме в Мексико? Трябва ми колкото е възможно по-скоро. Искам да започна подготвителните работи веднага щом приключим тук.

— Да, пиесата е завършена. — Алекса за момент прецени положението. — И преди съм писала пиеси. Работех с една театрална група, знаеш ли? Писала съм пиеси, но едва наскоро се научих да правя сценарии. Като наблюдавах как преработват романа ми. Не съм сигурна…

— Направи най-доброто, на което си способна, скъпа. Имам нужда от някаква страхотна идея. Винаги мога да го преработя, ако е необходимо.

През цялото време, докато траеше вечерята, Стивън не престана да говори за плановете си за своята продуцентска компания, но Алекса почти не го слушаше. Продължаваше да хвърля крадешком погледи към Марк. Не можеше да повярва на казаното от Стивън, но здравият й разум настояваше, че това е напълно възможно. Жизнерадостното й въодушевление помръкна и празнотата, която й беше постоянен спътник, откакто Пол я напусна, отново се завърна. Независимо от преструвките си, Марк беше същият безскрупулен използвач като Пол.

— Алекса — извърна се към нея Джайлс, след като приключиха с вечерята, — утре трябва да ставаш рано. Нали знаеш?

Тя кимна с глава — опитваше се да забрави. Как ще се справи с утрешния ден?

— Хайде утре вечер всички да го отпразнуваме — обяви Стивън. — След като Алекса приключи, ви каня всички в онова малко заведение на плажа — „Дайкири Дик“.

— Добра идея — възкликна Рената. Златистите отблясъци от мексиканските фенери, придаваха на косата й повече ръждив, отколкото червен оттенък. Дълбоките й сини очи искряха, вперени в Джайлс.

— Предполагам, че е по-добре да си лягам — каза Алекса, усуквайки тънък кичур коса около малкото си пръстче.

Когато стана да си върви, Марк привлече погледа й.

— Ще се справиш, Алекса.

— Идвам с теб. — Линда стана и я последва. — Напълно съм скапана.

Докато се качваха нагоре, Алекса не можа да се сдържи да не попита:

— Линда, не знам защо, но бях останала с впечатление, че двамата с Марк не си допадате особено.

Линда се поколеба, чудеше се дали й се иска да разкрива нещо толкова лично. Макар че харесваше Алекса и напълно разбираше колко е разстроена след развода. Самата тя бе преживяла подобна ситуация. Но Линда никога не обсъждаше личните си проблеми с когото и да било.

— Марк има пълното право да не ме харесва. — Съзнаваше, че във всяко приятелство идва момент, когато или трябва да направиш тази допълнителна стъпка към откровение, или двамата завинаги да си останете само повърхностни приятели. — Казах ти за развода си, но това не е цялата история.

Алекса си припомни как Линда й беше казала, че от две години е разведена и има малка дъщеричка в Лондон. Очевидно имаше и още нещо, освен вече изреченото, но пък и Алекса също не беше напълно откровена за нещата около развода си.

Стигнаха пред вратата на стаята й и Алекса я покани да влезе за малко. После внимателно открехна вратата и надзърна вътре. Ще престане ли някога да очаква, че всеки път от полицията може да я очакват?

— Ела да седнем. — Посочи двата плетени стола и се запъти да отвори вратата към балкона.

Линда се настани и впери поглед към океана. Кръглата луна хвърляше ивици трептяща светлина по леко накъдрените води. Това й напомни за нощта, когато се запозна с Йън. Водата в Темза блещукаше под първото пълнолуние след есенното равноденствие и пръскаше звезден прах в очите й, така че не забеляза какъв мошеник е Йън Карлайл.

— Както вече ти казах, ожених се за Йън по-малко от месец след като се запознахме. После веднага забременях и реших, че ще запазя брака си.

— Спомена ми, че ти е изневерявал. — Също като Пол. Усети прилив на съчувствие към Линда и я заля нова вълна на тъга заради стореното от Пол.

— Да, Йън започна почти от мига, в който се оженихме. Всички са знаели, освен мен — пресипналият смях на Линда бе изпълнен с горчивина. — Удивително е как всички се надпреварват да ти казват, че през цялото време са знаели — но след като вече и ти разбереш.

— Знам какво имаш предвид — отвърна Алекса и преметна крака върху перилата на балкона. — Всички се оказаха толкова добре осведомени, след като разбрах, че Пол си има друга.

— Иън никога не ме е обичал — изрече Линда с накъсан от вълнение глас.

— Линда, сигурна съм, че те е обичал. Толкова си красива, толкова талантлива. — Алекса замълча, защото не знаеше, какво друго да каже. Невъзможно бе да си помисли, че Йън би могъл да не обича Линда с нейната изваяна фигура, гладка като сметана кожа и големи виолетови очи, подчертани от кестенявите й коси.

— Той се ожени за мен заради връзките на семейството ми. Разбираш ли, Алекса, дори и днес в Англия произходът е всичко. Имах достъп до всички важни личности. Йън имаше инвестиционна компания и след женитбата ни намери много клиенти сред приятелския кръг на семейството ми. — Линда замълча, изпълнена с омерзение към себе си заради това, което бе сторила. Не бе особено очарована да го признае пред приятелка, чието мнение ценеше. — Има нещо, което трябва да направя, когато се върна в Лондон, и точно затова ми е нужен Марк. Между другото, аз настоях да седна до него, макар да знаех, че пази мястото за теб.

— Така ли? — нехайно подхвърли Алекса, но Линда долови доволната усмивка в гласа й. Господи, помисли си тя, няма нищо по-хубаво за едно разбито сърце от нова любов — или от преоткриване на старата.

— Познавам Марк от години — продължи Линда. — Най-добрият му приятел, Уорън Ръдърфорд-Джеймс е мъжът, когото винаги съм обичала. Проблемът беше в това, че срещнах Уорън, когато все още бях твърде млада — едва на осемнайсет. Срещахме се през следващите две години, докато учех в художественото училище „Сейнт Мартин“. После бяхме неофициално сгодени още две години. Уорън не искаше да ме принуждава да бързам. Беше с шест години по-голям от мен и смяташе, че трябва да започна собствена кариера като дизайнер, преди да се оженим. Запознах се с Йън, докато Уорън отсъстваше от страната по работа. Йън беше толкова вълнуващ! Непрекъснато ми повтаряше, че ме обича, и ми изпращаше подаръци и цветя. Уорън беше нежен и мил, но не вълнуващ. После Йън настоя да се оженим. Вместо да изчакам да видя дали връзката ни ще се закрепи, аз му пристанах.

Не приличаше много на практичната, рационална жена, която Алекса познаваше, но влюбените жени вършат странни неща.

— Не обясни ли на Уорън какво изпитваш?

— Не, оженихме се преди завръщането му. Дори не му се обадих. Оставих му бележка.

— Бележка? — рязко смъкна краката си от парапета Алекса. — Бележка — след цели четири години?

— Да, това беше най-подлото нещо, което някога съм вършила. — Светлината от стаята зад тях осветяваше сълзите в очите на Линда. Бръкна в чантата си и извади кърпа, като в същото време си мислеше, че отдавна би трябвало да е престанала да плаче за това. — Не мога да повярвам, че постъпих толкова зле с човек, който ме обичаше и беше толкова добър с мен.

— Разговаряла ли си някога с Уорън? — Алекса си спомни как самата тя бе очаквала някакво обяснение от Пол, но то така и не дойде. Не можеше да повярва, че Линда е постъпила толкова коравосърдечно.

— Не, а трябваше. Едва ли щях да поправя нещата, но щеше да е справедливо. Уорън сигурно се е почувствал дълбоко засегнат и унизен. Всичките ни приятели се движат в едни и същи кръгове. Всички знаеха как съм го зарязала, както по-късно всички знаеха, че Йън ме е мамел.

— Какво общо има Марк с всичко това?

— Натрапих му се тази вечер, защото от години се прави, че не ме познава. Исках да говоря с него, да му покажа, че съм се променила. Уорън и Марк са като братя. Искам малко да посмекча отношението на Марк, преди да отида при Уорън. Веднага щом се върна в Лондон, възнамерявам да го помоля да ми даде още една възможност.

В последвалата тишина, Алекса чуваше плясъка на вълните долу на брега и пискливия крясък на чайка, кацнала на перилата на някой съседен балкон. Още една възможност? Знаеше, че тя никога няма да даде на Пол нова възможност. Всичко беше приключило — той се бе оженил отново.

— Защо не отиде при него веднага след като се раздели с Йън?

— Бях разстроена и унижена от това, което ми причини. Исках просто да се скрия, затова приех работата в „Хънтър Филмс“. Последните две години прекарах извън Англия в изчакване да възстановя живота си. — Линда запази спокоен тон. Не беше необходимо да казва на Алекса колко й бе трудно да остави малката си дъщеричка през цялото това време в Лондон, но нямаше никакъв смисъл да разнася Холи насам-натам, докато обикаля света с „Хънтър Филмс“. Но сега вече, независимо какво ще стане с Уорън, отново ще бъде при дъщеря си. Сега вече Линда разполагаше със средства да отвори свой собствен бутик и животът й отново ще стане такъв, какъвто беше, преди Йън да й завърти главата.

— Знам точно как си се чувствала. Настоях да ме включат като консултант на филма само за да мога да се махна от проблемите си. Казах, че искам да изуча писането на сценарии, но всъщност исках да се скрия.

— Алекса, с Пол е било по-зле, отколкото ми каза, нали?

Чувстваше се уморена до мозъка на костите си, а утре й предстоеше истинско изпитание. Дали наистина й се искаше да се разстройва с разговори за Пол тази вечер? Но реши да говори. Разказа на Линда всичко, включително и факта, че Пол бе укривал връзката си с друга жена, за която се беше омъжил два дни след развода им.

— Съжалявам, Алекса, беше нахално от моя страна да те товаря с проблемите си след всичко, което сама си преживяла. Никога нямаше да го направя, ако знаех. — Линда чувстваше, че Алекса премълчава най-съществената част в предателството му. — Но има и още, нали?

Алекса мъчително преглътна, за да не позволи на сълзите да потекат.

— Да, разбрах, че Пол е останал с мен, докато подпиша договора за филма. Разбираш ли, Калифорния е щат, където е в сила общата съпружеска собственост. Пол изчака с развода, докато „малкият ми проект“, както го наричаше, бъде продаден на издател. Изчака, докато агентът ми водеше преговори за филмовите права и докато подпиша договора. После ме напусна. Аз не исках да превръщам романа си във филм. Боях се, че ще го развалят, но Пол настояваше. След като се разведохме, той получи половината от парите, а аз наследих половината от дълговете му. Не знаех колко големи са загубите му — или би трябвало да кажа „загубите ни“ — на борсата, докато адвокатът не ми каза. Сега разполагам с много малко пари.

— Но не от това те боли, нали?

— Не, ако ме беше обичал толкова, колкото го обичах аз, щяхме да разрешим финансовите си проблеми. Не се интересувах от парите, но сега трябва да бъда практична. Да си осигуряваш пари за живот с писане е несигурна работа. Ще трябва да печеля достатъчно, за да не се налага да приемам друга работа, с която да издържам писането си.

— Ела в Англия и ще си помагаме взаимно. — Линда погледна часовника си и си помисли колко ще се ядоса Джайлс, ако разбере, че е задържала Алекса до толкова късно. — Вече е чудовищно късно, а утре трябва да ставаш рано. Веднага си тръгвам.

Алекса я последва до вратата.

— Изпитвах ужас да говоря за това, но след като го направих, се чувствам по-добре.

— Когато го задържаш в себе си, само удължаваш агонията — прегърна я Линда и здраво я притисна. — Поспи малко. Ще се видим утре сутринта.

След като си пожелаха лека нощ, Алекса се приближи до вазата с розовите пъпки. Разсеяно измъкна клюмналите цветя и ги пусна в кошчето за боклук. Кой се беше опитал да предизвика арестуването й? Защо? До утре остават само няколко часа. Как ще изиграе тази сцена?

Извади една от още свежите рози от букета и накъса листчетата й едно по едно. Нещо вътре в нея изщрака, като звук от зареждане на пистолет, и разпрати по тялото й неясен, но безпогрешен предупредителен сигнал… Утре.