Мерил Сойър
Танцът на късмета (5)

Глава 5

Алекса точно това искаше да разбере. Не желаеше да се съблича, ако Марк Кимбръф ще стои там да я зяпа. Тръгна надолу по стъпалата и разбра, че той все още върви до нея.

— Нека уредим да ти дадат друга стая. Хотелът е пълен, но след като Мелани си е заминала, би трябвало да можеш да вземеш нейната стая.

Алекса продължи да слиза мълчаливо. Марк Кимбръф е арогантен нахалник, свикнал да нарежда на другите какво да правят. Трябва да види какво става с Рената и Линда. Говори, кажи му, че отиваш в стаята си! Стигнаха до края на стъпалата и свиха към фоайето. Неохотно си призна, че Марк бе прав. Преместването в друга стая бе наложително.

На рецепцията Марк поиска да види управителя, а Алекса изчака до него. Насреща й се зададе усмихната Линда и размаха ръце, но след като видя Марк, усмивката й помръкна и тя смени посоката. Той вдигна поглед и навъсено изгледа отдалечаващата се фигура.

Управителят пристигна и Марк със сдържана властност настоя нещата й да бъдат прехвърлени в освободената от Мелани стая. Поиска всички ключове от новата стая и попита кой ще разполага с резервни. След като направи множество запитвания за сигурността в хотела, той благодари на управителя и се отдалечи заедно с Алекса.

— Мисля, че бях съвсем ясен. Сега знаем, че само управителят и домакинът имат резервни ключове. Съмнявам се, че ще те притесняват повече.

Ръката му придържаше голото й рамо, докато я превеждаше през фоайето до трапезарията. В непринудената естественост на този му жест имаше нещо, което не й се нравеше. Фактът, че в един момент може да е толкова рязък, а в следващия така интимен, я смущаваше.

— Кога заминаваш?

— Оставам — отвърна Марк, докато следваха сервитьора към терасата на ресторанта. — Трябва да съм сигурен, че всичко е наред, преди да си тръгна.

Алекса огледа залата за маса, към която биха могли да се присъединят. Нямаше кой да й се притече на помощ. Къде ли бе Линда? Ще трябва да изкара вечерята сама с този мъж.

Настаниха ги в края на терасата. Слънцето вече бе залязло в океана, но от хоризонта струеше достатъчно светлина, за да багри небето в коралово сияние под напиращата пелена на нощта. Шумоленето на бриза в палмовите клони се заглушаваше от плискането на вълните долу на брега.

— Виждаш ли нещо навън?

— Не. — Алекса посрещна настойчивия му поглед с хладна увереност. — Благодаря за смяната на стаята… — Замълча, търсейки подходящите думи, но нищо не й хрумваше. — И благодаря, че се погрижи за всичко. — Марк кимна едва забележимо. — Защо ще иска някой да ме натопи? — попита тя, след като поръчаха напитките.

Марк сви рамене и леко повдигна вежди. Алекса внезапно осъзна, че всъщност е красив, по свой начин. Приглушената светлина на лампите позлатяваше черните му коси и смекчаваше израза на строгите му сиви очи.

— Не знам, ти ще ми кажеш. — Облегна се на стола и я изгледа внимателно.

— Нали ти казах — троснато отвърна Алекса. — Не знам.

Той се приведе напред и опря лакти върху масата.

— Алекса, двамата с теб изобщо не се познаваме. Съвсем естествено е да предположа най-лошото.

— Защо? — Дълбоко в нея се надигна нова вълна на враждебност.

— Даваш ли си сметка, че в Мексико все още ползват Наполеоновия кодекс?

— Виновен до доказване на невинност?

Сивите му очи се вгледаха изпитателно в нейните.

— Държат те в затвора, докато дойде време за процеса — когато и да е това.

— Напълно си ясен. Ако ме бяха арестували, можеха да ме задържат за неопределено време.

— Какво се намира на изток, точно на отсрещната страна на морето?

— Мазатлан?

— Провинция Синалоа — отвърна той и снизходителният му тон за пореден път възпламени гнева й. — Точно оттам тръгва по-голямата част от наркотика, който идва от Мексико. Основният канал минава през Байа до Калифорния. Съединените щати напоследък оказват много голям натиск върху Мексико и на местните власти страшно им се иска да покажат, че полагат старание да сътрудничат. Нищо няма да им достави по-голямо удоволствие от това да поставят Вашингтон в неудобно положение, като арестуват американци за трафик на наркотици. Джайлс не предупреди ли целия състав още вечерта при пристигането, че трябва да внимавате?

— Да, но това едва ли е спряло някого. Трябва човек само да се разходи зад фургоните и да подуши въздуха и веднага може да си представи как техниците вдишват направо от коленете си. А това е само частта, която може да се надуши. Не ми се говори какво става зад заключените врати.

— Съгласен съм, но грижата ми е за теб.

— Защо? Да не би автоматично да приемаш, че всеки калифорниец има проблеми с наркотиците?

— Не си справедлива и го знаеш. Обединеното кралство също си има своя дял и Рената е идеален пример.

— Тя го е преодоляла, а аз никога дори не… Всъщност не те е грижа, нали? Само да не пречи на снимките. Права ли съм?

— Заложили сме милиони лири стерлинги и професионализма на множество хора в този филм. Трябва да бъдем внимателни. Мексиканските власти веднъж вече спряха снимките заради незначителни технически подробности, което очевидно беше претекст да ни измъкнат повече пари.

Сразена, Алекса кимна безмълвно. Прав е, разбира се. Това е бизнес и като всеки друг бизнес заслужава професионално отношение от страна на всички, които са включени. Да го приемаш лично е проява на ужасна незрялост. Спомни си за враждебната си реакция на въпросите на Джайлс. Защо се държеше толкова отбранително? Отговорът се съдържаше в една-единствена дума: Пол. През годините на съвместния им живот, тя му бе позволила непрекъснато да я поставя в отбранителна позиция.

Марк се протегна през масата и улови брадичката й в ръка, за да я накара да го погледне право в очите. Тя се отдръпна, но страните й се зачервиха от интимността на жеста му.

— Алекса, аз ти вярвам. — Уверените му сиви очи нито за миг не се отделяха от нейните. — Тревожа се, защото си най-открояващата се американка в състава. Ако някой се е опитал да те натопи, може би точно това е причината.

— Изобщо не ми е хрумнало… Благодаря — прошепна тя. Изпълни я смесица от объркани мисли и чувства. Може би се е заблудила относно този мъж. Би трябвало да се опита да види нещата и откъм неговата страна. Несъмнено му е тежко с товара на нарастващите задължения, причинени от различните преразходи, от поддържането на толкова много хора на снимачната площадка. Кой знае какви други проблеми може да си има? Засрамена от пресилената си реакция, сега не знаеше какво да каже. Като по чудо точно в този момент пристигна сервитьорът с менюто.

Алекса се скри зад него и продължи да се взира в написаното, макар че отдавна бе взела решение. Както обикновено, сервитьорите действаха според мексиканските стандарти за време — бавно, много бавно — така че разполагаше с възможност да събере мислите си. Не знаеше какво да прави с Марк. Беше груб и арогантен, но и изненадващо внимателен. Някак си долавяше у него една по-тъмна страна, някакво силно подводно течение в характера му, което я предупреждаваше да внимава. Никой мъж след Пол не беше успял да привлече вниманието й, макар че няколко бяха опитвали. Мисълта за Пол извика познатата тъпа, мъчителна болка, която я караше да подхожда с подозрение към всички мъже.

След като поръчаха, Алекса отново се загледа навън през балкона, но светлината беше угаснала и в падналия мрак не се виждаше кой знае какво. Нави кичур коса около пръста си. Обичаше да разговаря с хора, които живеят в различна от нейната среда, но нямаше идея какво да каже на Марк.

— Знаеш ли, че полуостров Байа за кратък период е бил част от Съединените щати? — Съзнаваше, че темата е доста отвлечена, но може пък Марк да се интересува от история. При проучванията си за книгата тя беше натрупала задълбочени познания върху района.

Марк се облегна назад и намести стола, за да може да изпъне дългите си крака.

— Присвоен е по-точна дума. По време на Мексиканската война няколко от вашите генерали са си присвоили този полуостров. Някъде по същото време пак вашият генерал Фремонт заграбва Калифорния от Мексико.

Заграбва? Марк правеше придобиването на Калифорния да звучи като някакъв нагъл грабеж на територия. Погледна го и осъзна, че се шегува с нея. Ще успее ли някога да свикне с уловките на британския хумор? Ще престане ли някога да изпитва нужда да се защитава? Очите му се плъзнаха по лицето й и в крайчеца на устните му трепна усмивка. Не само се шегуваше — той я предизвикваше.

Алекса не можа да се сдържи да не му се усмихне и в същото време си помисли, че наистина има необикновени очи. Изглеждаха тъмносиви, когато искаше да прикрие чувствата си, но в този момент имаха меката сивота на ранното утро. За миг й хрумна мисълта, че може би се опитва да флиртува с нея. Странен е — не би могла да определи какво иска. Някаква далечна камбанка я подсещаше да го държи на разстояние, иначе ще съжалява.

— Всъщност, намирам книгата ти за необикновено точна.

— Така ли? — Алекса не беше сигурна дали й прави комплимент, или отново се шегува с нея.

— Лорд Томас Кокран — усмихна се Марк. — Винаги съм се възхищавал на предприемчивостта му. Обеднял благородник без особени перспективи пред себе си решава да спечели богатство като пират.

— Хиляда осемстотин двайсет и втора — разсмя се Алекса и се почувства по-спокойна, защото обсъждаха нещо, което й беше познато. — Закъснял е с повече от сто години. Всички големи имена и богатства вече са били създадени.

— Можеш ли да си представиш как е изглеждал Байа, когато Кокран претършувал полуострова в търсене на плячка? — Марк поклати глава и се разсмя силно и от сърце.

— А искаме ли? — присъедини се към смеха му Алекса. Колко е приятно да се смеят заедно, вместо да изстрелва насреща й враждебните си въпроси.

Когато най-после им сервираха, вече бе успяла да му обясни как е превърнала мексиканския епизод от живота на Кокран в бестселър. Установи, че Марк е по-запален дори и от нея по историята. Докато очакваха сметката, Алекса се отпусна в стола. Въпреки усилията, усещаше как очите й се затварят.

— Гроги ли си?

— Абсолютно. С Колин прекарахме нощта на пода в кметството, докато траеше „чубаското“. — Подръпна тънката материя на роклята, която носеше. — Цяло щастие е, че се бях преоблякла, преди да пристигне полицията, иначе още щях да съм с онзи бански, с който бях, когато се запознахме. Помниш ли?

Марк кимна съвсем бавно.

— Успях да му хвърля бегъл поглед. — Думите бяха последвани от странна усмивка, в която определено се съдържаше сексуален подтекст.

Алекса стреснато осъзна, че наистина е била права — опитваше се да я сваля. Продължаваше да се взира в нея, без дори да прави опит да прикрие интереса си. Затвори очи и се престори, че не е забелязала намека в думите му.

След като напуснаха ресторанта, Марк я изпрати до новата й стая. Извърна се да му пожелае „лека нощ“, но той пристъпи вътре и светна лампите.

Стаята беше два пъти по-голяма от предишната и имаше балкон с изглед към Тихия океан. Нещата й бяха преместени, а материалите й стояха подредени в спретнати купчинки върху скрина. Мълчаливо благослови Линда и Рената за старанието им. На нощното шкафче имаше огромна ваза с букет бледорозови пъпки от рози, очевидно наследство от предишната обитателка.

Алекса отново се извърна да се сбогува и видя, че Марк се взира в розите с някакво странно изражение в очите. Щастливият поглед, който забеляза в тях по време на вечерята, беше изчезнал, заменен от изумително дълбока горчивина.

— На Мелани са — почувства се задължена да поясни. — Някой ги изпращаше всяка седмица от Лондон, струва ми се. — Задържа вратата отворена, така че да схване намека й и да си тръгне.

Внезапно той рязко се извърна с лице към нея.

— Утре ще ти помогна за сценария.

Утре? Значи Марк възнамерява утре да бъде с нея? Вечерята се оказа по-приятна, отколкото очакваше, но нямаше намерение да насърчава този мъж. Дръж го на една ръка разстояние, а даже и по-далече.

— Къде ще бъдеш?

— На плажа — заобиколи въпроса тя.

Марк спря на прага и зачака, докато Алекса изучаваше мексиканската керамика на пода под краката си. После постави пръст под брадичката й и повдигна лицето й, за да я целуне лекичко. Алекса се отдръпна, но той я издърпа към себе си и я целуна отново, този път по-силно. Изпълни я някаква болка, дълбока и замайваща, и тя се притисна в него. Усещаше топлината на стегнатото му тяло. Собствената й телесна температура се повиши и тя разпозна тръпката на сексуално желание, която не се беше появявала от месеци. Някъде в главата й светна предупредителен сигнал. Бързо се издърпа навътре в стаята.

— Лека нощ — прошепна, затваряйки вратата.

— Лека нощ, Алекса — чу го да изрича от другата страна.

Алекса се облегна на затворената врата. Една ръка разстояние няма да е достатъчно. Слава богу, че отговорът й беше съзнателно уклончив — има толкова много плажове.

 

 

Марк нагласи стола си и протегна крака под масата. Ярката светлина на късната утрин превръщаше терасата на ресторанта на хотел „Финистера“ от романтично местенце в оживено кафене. Докато чакаше да вземат поръчката му, той се взираше в празния стол насреща си, където предната вечер бе седяла Алекса. Споменът за гледката, която представляваше, със закрепените в съзнателно търсен изискан безпорядък карамелено руси коси, големите зелени очи, вирнатата и леко наклонена на една страна в отбранителна поза брадичка, го накара да се усмихне.

— Сеньор? — обърна се към него сервитьорът.

Марк не беше гладен, но по навик си поръча солидна закуска. После зарея поглед над океана. Не беше очаквал Алекса да откликне с такава готовност, да го целуне с такава страст. Когато я видя за първи път, а и по-късно, по време на прожекцията, беше почувствал неоспоримо сексуално привличане. Чисто плътско желание, беше си казал. Но докато разговаряха насаме, отношението му се промени. От опит знаеше, че обикновено остава разочарован от жени, които отдалече са му се сторили привлекателни. Красивите им лица и тела често бяха единственото им качество. Не и при Алекса.

— „Хуевос ранчерос“ — обяви сервитьорът и му поднесе чиния, пълна с доста съмнителни на вид яйца.

Бодна веднъж с вилицата от желираната смес и побутна чинията настрана, като остави мислите си отново да се върнат към Алекса. Харесва го, независимо дали й се иска да го признае. Целувката й разсея всякакви съмнения, също както внезапното й отдръпване беше сигнал за неувереността й. Била е наранена, и то тежко. Тя е от онзи тип жени, които са много предпазливи по отношение на връзките си. Алекса няма да рискува да се обвърже с някого, освен ако не е сигурна в него. Това го караше да изпитва силно желание да я защити. Чувстваше се толкова нещастен, когато Каролин го напусна, така че много добре можеше да си представи какво й е на Алекса.

— Привет — каза Стивън. Без да чака да го поканят, той се настани на мястото срещу Марк.

— Привет — бездушно отвърна Марк. И сега не харесваше Стивън повече от деня, в който преди години за първи път се срещна с него в училище.

— Как изкара снощи? — На деликатното му лице трепна едва забележимо пренебрежение. Изпод безупречно сресаните му светли коси сините му очи горяха от любопитство.

— Снощи? — невъзмутимо запита Марк, не особено доволен от насоката, която вземаше разговорът.

— С Макензи. Готино парче, а? Страхотно тяло.

— Тя е много приятна дама. — Марк нарочно наблегна на думата „дама“. Знаеше, че Стивън се ползва с репутацията на един от най-големите развратници в страната. Мераците му бяха насочени не към дами, а към амбициозни млади актриси, с надежди за издигане в кариерата.

— Точно така. — Сега вече на лицето на Стивън се четеше неприкрито пренебрежение. Нетърпеливо даде знак на сервитьора да му донесе менюто.

— Стивън, защо освободи Мелани по телефона от Лос Анджелис, вместо след завръщането ни тук, както се разбрахме?

— Не съм. — Твърде бързият му отговор и начинът, по който извърна поглед, убедиха Марк, че точно така бе станало. — Нямам и най-малка представа как е успяла да разбере.

Защо ще лъже Стивън? Няма никакво значение, че е освободил Мелани по телефона, освен че прикрива самия факт. Защо? Марк го наблюдаваше как се преструва, че проявява голям интерес към вълните, които се разбиват на брега. Някои неща никога не се променят. Стивън и сега си беше същият лъжец, както в ученическите им години.

Стивън наруши неловкото мълчание.

— Как я кара Уорън?

— Чудесно. Не съм го виждал много напоследък. През по-голямата част от годината бях извън страната. — Остана изненадан от въпроса му. Стивън не понасяше най-добрия приятел на Марк, Уорън Ръдърфорд-Джеймс, почти толкова, колкото ненавиждаше и самия Марк. Не устоя на изкушението да го контрира. — А Джейсън? — Ненавистта на Марк към Джейсън Толбът беше по-силна дори от тази към Стивън. Не беше отмъстителен човек, но в случая с Толбът смяташе да направи изключение. От цели дванайсет години очакваше подходящ случай да си отмъсти. Той е търпелив. Ще чака вечно, ако се налага.

— О, чудесно. Нали знаеш, катерене в Хималаите, сафарита в Африка, лов на едър дивеч — все същото — отвърна Стивън, с открито високомерен тон. — Ти с какво ще се занимаваш днес?

— Чакам да проведа разговор с Лондон — поясни Марк, което беше само половината истина. Разговорът снощи, след като се раздели с Алекса, го беше алармирал за нов проблем.

— Аз пък си мислех да помогна на Алекса. — Стивън се ухили кръвожадно и многозначително изви едната си вежда.

Сервитьорът пристигна със сметката на Марк и менюто за Стивън.

— Съмнявам се, че има нужда от помощта ти. — Подписа чека и каза „довиждане“ на Стивън, убеден, че той няма да е в състояние да открие плажа на Алекса.

На връщане към стаята си Марк се замисли за възникналия проблем. „Уиндзор Еърлайнс“ няма да преживеят годината, ако не успеят да спрат измамите със самолетни билети. Ако авиокомпанията фалира, хиляди британци ще загубят работата си. Припомняйки си месеците на работа като представител на Британската търговска асоциация, Марк знаеше, че всички успехи, които беше постигнал до този момент, ще бъдат забравени, ако не предотврати фалита на авиокомпанията.

— Лондон, ако обичате — помоли телефонистката веднага щом се върна в стаята си. После се строполи на леглото в очакване да го свържат. Какво ли бе успял да открие помощникът му? Успели ли са да проследят препраните билети по веригата от пътнически агенти?

— Ало, Ед? — Марк разтърси слушалката в безплоден опит да премахне смущенията по трасето. — Говори по-високо. Връзката е отвратителна. — После поклати глава, докато слушаше. — Това са пълни боклуци. Как може една пътническа агенция да купи цял пакет билети и да не знае откъде идват? — Изправи се и разкопча панталона си. — Продължавай проверките. Опитват се да се измъкнат. Знаят откъде пристигат тези билети. — Освободи се от панталона и старателно го преметна през таблата на леглото. — Продължавай. След два дни ще си бъда у дома.

Недоволно затръшна телефона. Обърна се към скрина и разрови дрехите си, докато откри банския. След като го обу, застана пред огледалото, за да се убеди, че загарът, който бе добил в Калифорния, изглежда добре. Излезе от стаята и си обеща, че в бъдеще ще понамали работата и ще си почива малко повече на слънце. Преметна хавлиената кърпа през рамо и се подсмихна. Алекса със сигурност ще остане изненадана, че го вижда.