Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Blind Chance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2011)
Разпознаване и корекция
Dani (2012)
Допълнителна корекция
sonnni (2012)
Форматиране
hrUssI (2012)

Издание:

Мерил Сойър. Танцът на късмета

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 1998

Редактор: Анелия Христова

История

  1. — Добавяне

Глава 44

Над дулото на оръжието насреща й се взираха гарвановочерните очи на Джейсън Толбът, с такъв неудържим тържествуващ блясък, толкова ужасяващи, че всички инстинкти за самосъхранение на Алекса се взривиха изведнъж. Хвърли мъртвата котка в лицето му, приклекна и хукна към входната врата. Отвори я широко и запищя колкото й държаха силите, докато тичаше към колата. Джейсън се хвърли отгоре й, издърпа я за косата, заклещи я в здрава хватка и я повлече обратно в къщата. Мъглата заглуши виковете й, а влажната пелена притъпи схватката. Малко вероятно беше да е привлякла вниманието на някой от гостите по-надолу по улицата.

Джейсън я завъртя гневно и притисна оръжието към слепоочието й.

— Щях да те убия начаса, ако не бях обещал на Брад да го изчакам — побутна я с цевта, за да я насочи към дивана. — Мислеше си, че си ни заблудила, а?

— Н-не знам за какво говориш — заекна през стиснати зъби тя и почти падна върху кожените възглавници.

— За бележниците с източниците ни. Отвън в колата са, нали?

— Не знам…

— Преструвките доникъде няма да те доведат — прекъсна я Джейсън и седна до нея, все така насочил оръжието насреща й — задейства специалната аларма в мига, в който ги докосна. Много си добра, няма що. С удоволствие ще го направя и сам, но Брад иска лично да се погрижи за теб. — Джейсън се облегна на възглавниците, давайки ясно да се разбере, че се чувства много удобно, докато тя продължаваше да седи сковано. — Не знаеше, че Брад е с нас, нали? — Въпросът беше риторичен и той не очакваше отговор. — Изобщо не се хвана на приказките на Стивън, че е загубил бележника му. Наложи се да го включим в играта.

Алекса не хранеше никакви илюзии относно по-нататъшната си съдба. За момент се запита дали наистина съществува задгробен живот. Мелани сигурно вече знае. Но проклета да е, ако се остави да я убият, без да вдигне колкото се може повече шум.

— Брад ще ми пререже гърлото — изрече невъзмутимо, наблюдавайки реакцията на Джейсън. Нещо трепна в очите му. — Също както направи с брат ти — от едното ухо до другото, точно под брадичката.

— Не знаеш какво приказваш — процеди със стиснати устни той.

— Така ли? Каза ми, че е убил Робърт. Станал някакъв провал с продажбите на черно. С очите си видях как Брад уби и друг мъж по същия начин. Знаеш ли колко бавно може да умира човек? Прерязано гърло — звучи като че ли става бързо. Но не е така. Течността бълбука, а в това време прерязаната трахея се дави за въздух. Получава ли кислород, човек живее… докато му изтече кръвта.

— Млъкни! Измисляш си!

— Нима? — Въпреки привидното му изражение на отегчено презрение, чувстваше, че го е засегнала. — Колко време, смяташ, ще мине преди Брад да се обърне срещу теб?

— Никога. Нямаше да го направи и с теб, ако не се беше издала. — Не желаеше да му достави удоволствието да пита как е станало, но въпреки това се зачуди. След толкова седмици преструвки какво ли се беше объркало? — Онази малка сценка с Кимбръф те издаде. — Трябва да е изглеждала не по-малко шокирана, отколкото наистина се чувстваше, защото от гърлото му се надигна сатанински кикот.

— Ти не си казала на Брад за пръстена, но той знаеше, че Марк ти го е дал. Подслушвал ви е. Ама че наивник! Дотогава си успявала да го заблудиш. Брад наистина вярвал, че си се влюбила в него, особено като си казала на Кимбръф, че го обичаш. Колко жалко, че не си проявила достатъчно съобразителност и не си му казала за пръстена. Тогава може би щеше да успееш да го измамиш.

— Няма да се измъкнете. Бележниците вече са в ръцете на полицията.

— Досега не постигнаха особен успех в залавянето ми.

— Този път ще ти отрежат финансовите източници. Подготвят международна акция за залавяне на всички престъпници, включени в мрежата ти. А няма да можеш още дълго да разчиташ и на Стивън. Със скоростта, с която вдишва наследството си през носа, съвсем ще се скапе. След като и Мелани си замина, ще трябва да…

Блъсна я с дългата цев на заглушителя и я събори на възглавниците.

— Никога, ама никога повече не смей да споменаваш името й или хич няма да чакам Брад…

— Защо пък не? — промърмори Алекса, разбирайки, че сега единственият й шанс е Остин да забележи, че закъснява, и да се обади в Скотланд Ярд. Но дали ще се сети да ги изпрати тук? — Мелани се опита да ме изпрати на оня свят. Какво съм й направила?

— Прекалила е, но не го е направила нарочно — отвърна Джейсън. За момент забрави преструвките си и в очите му трепна мъка.

— Опита се да ме накисне в Кабо — упорстваше Алекса, за да печели време.

— Не, не е била тя. Стивън го е направил. Така ми казаха и двамата.

Алекса се замисли за момент над това и разбра, че Джейсън казва истината.

— Тя е предизвикала убийството на брат ти, като се опитала да върти някакви игрички с билетите в Хартум. Оплескала всичко, естествено, и раздрънкала името му из целия град. И тогава се наложило Брад да се погрижи за него. — Това си бяха чисти предположения, основани на някои изпуснати от Брад реплики, но видя, че е налучкала правилно.

— Кучка такава… — Внезапни удари по вратата го прекъснаха. — Само ако мръднеш, ще стрелям — прошушна той.

Последва нова серия удари и вътре долетяха викове на немски.

— Старецът от отсрещната къща — импровизира в движение Алекса. — Казва нещо за колата ми. Оставила съм я със светнати фарове и работещ двигател.

Джейсън изглеждаше объркан, но й нареди:

— Върви и говори с него. Разкарай го!

Изправи се с разтреперани крака и се приближи до вратата, като се опитваше да прецени дали има някакъв начин да се измъкне.

— Да, кой е? — извика високо.

Отсреща прозвуча поток от думи на неясен немски, прекалено бърз, за да го разгадае.

— Какво казва? — попита Джейсън.

Очевидно и той знаеше немския почти толкова, колкото и тя.

— Казва, че от колата ми тече бензин и се бои да не се запали.

— По дяволите! По-добре да изключиш двигателя. Но се кълна, че ако се опиташ да направиш нещо, ще застрелям и теб, и стареца. — Алекса посегна към дръжката. — Не забравяй — отново й напомни Джейсън и застана до нея, — аз нямам какво да губя.

В мига, в който отвори вратата, във въздуха изсвистя тежък бастун и някой я повали на земята. Марк! Видя как Марк избива пистолета от ръката на Джейсън, после се хвърля отгоре му. Алекса се протегна към пистолета, но Джейсън го изрита. Двамата с Марк се вкопчиха на пода, размахвайки ръце, като си нанасяха ожесточени удари. Тя скочи на крака и изтича до мястото, където се беше плъзнал пистолетът под една масичка до стената. Вдигна го с треперещи ръце и се опита да си спомни единствения си урок отпреди години. Провери — предпазителят беше освободен. Сега само трябва да натисне спусъка. Зае стойка на полицай и насочи оръжието. Безполезно беше. Двамата се търкаляха по пода с такава бързина, че дори и снайперист би се затруднил да се прицели.

— Марк, отдръпни се от него. Взех пистолета.

— Има нож — извика Марк.

До този момент Алекса не беше забелязала сгъваемия нож, който Марк отблъскваше в ръката на противника си. Ясно беше, че няма да може вечно да удържа Джейсън. Отново се сборичкаха по пода, като събаряха предмети от масичките и се ругаеха взаимно. Макар преди това да се бе изправила спокойно срещу Джейсън, сега почувства, че я обзема панически ужас, само като гледаше колко лесно може да убие Марк. Мислите й се блъскаха в главата. Трябва да има все нещо, което може да направи. Изчака да се претърколят обратно през стаята и да се озоват точно под аквариума. После натисна спусъка — бавно, мъчително бавно — докато от оръжието се разнесе силно свистене. Едва сега осъзна, че е забравила за заглушителя. Куршумът улучи стъкления съд и той се пръсна, отприщвайки водопад от вода, риби и камъчета върху двамата. Те се пуснаха за момент. Алекса не се поколеба. Улови оръжието, прицели се в Джейсън и натисна спусъка. Продължи да стреля в него, макар всеки изстрел да пронизваше мъчително рамото й. Когато пълнителят се изпразни, тя пусна оръжието и се свлече на колене.

При вратата се чу внезапна суматоха, последвана от викове.

— Полицията — простена тя. — Най-после.

В стаята влезе Остин, следвайки групичката полицаи.

— Добре ли си? — попита той, като видя няколкото сантиметра вода, изпълнила всекидневната, и надупчените от куршуми стени, опръскани с кръв.

— Никога преди не съм убивала човек — отвърна потресена Алекса.

— Не е мъртъв — успокои я Остин. — Само е ранен.

Докато полицаите преглеждаха изпадналия в безсъзнание Джейсън и разпитваха Марк, Алекса се обърна към Остин.

— Ти си казал на Марк, нали?

— Разбира се. Свързах се с него, когато научих, че си загинала. Всеки глупак би могъл да види колко много те обича той. Не желаех да те оставя да се занимаваш с тази история сама. Знаех, че Марк разполага със средства, за да наеме частни детективи, които да те наблюдават. Нали не се сърдиш?

— Не, не се сърдя. Но Брад всеки момент ще дойде и…

— Той е на топло. Когато ми каза за онази работа с кокаина, уведомих полицията и те направиха обиск на партито. Цялата група е в затвора. Така ще останат мирни, докато съответните власти разполагат с време да прегледат Кралската поща за пакетчето, което си адресирала до мен. След като го намерят, ще могат да предявят и по-сериозни обвинения срещу Брад и Стивън.

— А специалното телевизионно предаване? Готово ли е всичко? — попита Алекса, като се чудеше дали органите на реда ще му позволят да прегледа бележниците. Когато решиха, че най-безопасното място за тях ще бъде пощенската кутия на „Маунт Стрийт“, тъй като щяха да я приберат в единайсет и половина, двамата смятаха, че пакетчето ще бъде доставено в понеделник. Така Остин щеше да има време да поработи с информацията, преди да я предаде на полицията.

— И аз си имам връзки. Ще прегледам бележниците още тази нощ. Филмът ще се излъчи утре вечер в ранните новини, точно преди премиерата на пиесата. — Остин се усмихна и кафявите му очи заискриха. — Успя, дете!