Мерил Сойър
Танцът на късмета (42)

Глава 42

Брад се отпусна по гръб върху леглото.

— Ела тук — потупа мястото до себе си.

Алекса преглътна гримасата си и се излегна отгоре, като се усмихна съблазнително. Беше закъсняла на връщане от Остин, но Брад бе толкова захласнат по колата, която си бе купил, че дори не забеляза.

Затвори очи и се остави да я обладае. Абстрахира се от грухтенето му и се замисли над пиесата си. Дали всички последни подробности са изпипани? Как са се получили костюмите? Искаше й се да може да отиде в театъра и да провери всичко сама, вместо да залага на нелегални разговори с Рената. Но не може. Брад и Стивън трябва да останат уверени, че сега филмът е целта на живота й.

— Готова ли си за тази вечер? — попита Брад, след като се отпусна отгоре й.

Тя кимна, макар че партито в новото студио на „Хънтър Филмс“ се очертаваше като поредната отегчителна вечер, в която Стивън и Брад със сигурност ще се скъсат да се перчат.

— Утре вечер е приемът у Чонси — каза на глас, без да допълни, че следващият ден ще бъде последният, който тя ще прекара с Брад Уилингам.

— Тоя не беше ли херцог, или нещо такова? Излизала ли си с него? — присви очи Брад.

— Да. Двамата с Шърмейн Кроун скоро ще се женят. — Не му спомена, че тази новина й подейства като изненада, преди Линда да й каже, че Шърмейн била започнала да задиря Чонси още в нощта, когато организирала партито за рождения ден на Марк, а той си тръгнал рано-рано.

— Чукала ли си се с него?

— Не — отвърна тя и се зачуди дали ревнува, или е просто любопитен. Ще трябва да поизостави кроежите си за отмъщение и да приспи бдителността на Брад.

— Надявам се тоя Чонси да не е такъв превземко като другите ти надути приятели.

— Уорън и Линда те харесаха — побърза да го увери Алекса, макар да знаеше, че едва ли има нещо по-далече от истината. — Просто са изненадани, че не се връщам при Марк. Както и да е, тази вечер те няма да идват, но пък Рената и Джайлс ще бъдат там. — Алекса му се усмихна с надежда, че обяснението й за хладния прием, оказан на Брад от Уорън и Линда, когато дойдоха да я приветстват с добре дошла у дома, ще го удовлетвори. Искаше да е спокоен и щастлив, за да не я следи твърде отблизо.

— Страхотно — възкликна Брад и се усмихна, доволен от думите й. — Червенокосата фльорца ми хареса.

Алекса се съмняваше, че чувството е взаимно. Рената беше съвършена актриса и не би наранила Алекса, като се държи нелюбезно с Брад. Но Джайлс не можа да прикрие неприязънта си. Единствено угризенията му, че той я бе убедил да замине за Судан, и натискът от страна на Стивън го накараха да се съгласи да режисира филма им.

Алекса тъкмо се напъхваше обратно в бледолилавия си гащеризон, когато камбанката на вратата иззвъня. Още репортери? Не би могла да отговори на нито въпрос повече, да изрече нито лъжа повече.

— Аз ще отворя — скочи от леглото Брад и надяна дънките си. Без да си прави труда да облече риза, тръгна надолу по стъпалата. Алекса с удоволствие го остави да се разправя с репортерите и влезе в банята, за да пооправи косата си. — Марк Кимбръф е — облегна се с рамо на вратата Брад и я изгледа втренчено. — Иска да те види.

За една спираща дъха секунда Алекса си помисли, че ще избухне в сълзи.

— Нима? — изрече на глас, вътрешно доволна, че прозвуча толкова равнодушно.

— Побързай. Отиваме на парти.

И преди беше доловила собственическото му чувство, но не и в такава степен. Съмняваше се, че чак толкова държи на нея, но той беше от онзи тип мъже, които ревностно бранеха онова, което им принадлежеше. А точно сега тя беше негова. Обви ръце около врата му и го дари с дълга целувка.

— Веднага се връщам.

Алекса бавно заслиза надолу по стълбите. Бяха изминали почти три дни, откакто се върнаха. След всички интервюта, които даде, беше изненадана, че Марк е дошъл да я види. Ако имаше нещо, което да се бе постарала да стане пределно ясно на всички, то това беше новооткритата й любов към Брад. Стомахът й се сви от нетърпение. Повече от всичко на света искаше да види Марк. И въпреки това ще трябва да се отърве от него.

Марк я видя да се приближава и си помисли колко по-прекрасна е действителността от спомените. Нищо не можеше да се сравни с това да я види лично. Беше облечена в блед нюанс на лилаво, което подчертаваше невероятните й зелени очи. Косата й беше подстригана професионално в модерна къса прическа, която намираше прекалено строга за нейното лице.

— Здравей, Марк — поздрави го с приятелски, но сдържан глас, който въпреки това си оставаше по-нежен и възбуждащ, отколкото си спомняше.

Марк пристъпи напред и я притегли в прегръдките си, завладян от хиляди забравени чувства. Не устоя да не я целуне, макар че ръцете й не му отвърнаха и гърбът й остана скован. Алекса се отдръпна и пристъпи към входната врата.

— Виждам, че си ми донесъл Т.С. — каза тя и отвори чантата за котки, която той беше оставил. — Къде ти е котенцето — заговори на мяукащото животинче.

— Не успях да го хвана — отвърна Марк. Стоеше обърната с гръб към него и галеше котката. — Беше някъде из полята на лов за мишки. Чувства се щастлив в Уиндам Хол. Бих искал да го задържа, ако нямаш нищо против. — Напъха ръце дълбоко в джобовете си, за да укроти почти непреодолимото желание да я прегърне отново.

— Разбира се — отново се извърна с лице към него тя. Котката се беше сгушила в извивката на врата й и ближеше с език меката част на ухото й. — Ела, седни и ми разкажи какво ново при теб.

Шегува ли се? Последва я в салона и след като тя се настани на кожения диван, той седна до нея. Докато продължаваше да целува проклетата котка, той я огледа по-отблизо. По страните й грееше издайническа руменина, а зениците й бяха леко разширени. Винаги изглеждаше така, след като се е любила. Спомни си, че Брад му отвори вратата без риза, само по дънки, и изведнъж целият се изпълни с отвращение. И желание да убива.

— Мислех да дойда да те видя — пусна котката Алекса. — Но… — сви рамене и се усмихна с онази бавна усмивка, която винаги караше сърцето му да се свива. — Бях толкова заета.

Чак пък толкова? Хайде стига! Марк разбра, че тя очаква някакъв отговор от него и кимна.

— Нали знаеш, че „Хънтър Филмс“ ще направи филм по приключенията ни?

Щеше да е гарантирана мелодрама, която да напълни касите. Продължи да я слуша и да я наблюдава внимателно, докато тя се впусна оживено да обяснява плановете си за кинематографичния успех. Беше се превърнала в някаква непозната. Беше престанала да си играе с косата си и вече не се изчервяваше. В очите й имаше някакъв решителен блясък и ново усещане за хладина, за нетипична за нея резервираност. Откакто я беше срещнал, той я бе мразил и обичал. Но разбирал ли я бе някога? Никога. Особено сега.

— Ами ти? — попита я, след като свърши. — Ти как си?

— Добре — усмихна се Алекса. — Както виждаш, Брад ме измъкна цяла и невредима. — Марк само кимна. Цяла беше, наистина. А сега трябва да си тръгва, преди да й е казал неща, които няма да иска да чуе. — Искам да ти благодаря за онова, което се опита да направиш за мен в Хартум. — Погледът й беше станал малко по-мек и гласът й звучеше по-искрено. — Опита се да ми помогнеш, благодарна съм ти.

„Защо тогава не ми се обади веднага щом се озова на свобода, за да ми го кажеш?“ Вместо това отговори:

— Видях се с Найджъл, преди да умре. Той ми каза защо си отишла. Ако знаех, нямаше да се държа толкова сурово с теб. Съжалявам.

— Няма значение. Нещата се промениха.

— Исках да поговоря с теб за това. Не смяташ ли, че прибързваш с тази женитба? — Тя поклати глава, но Марк продължи, без да й остави време да отговори. — Знаеш ли, когато човек е преминал през такова изпитание, той често губи ориентирите си. Възможно е в известна степен да изпитваш „вината на оцелелите“, защото си останала жива. Може би прехвърляш тези чувства върху Брад.

— Марк — каза Алекса и в очите й се изписа някакъв особен, загрижен израз, — няма нищо такова. Брад е…

— Искам да кажа, че ако изчакаш известно време, може да преосмислиш връзката си. Готов съм да чакам колкото е необходимо.

— Познавам Брад по-добре, отколкото изобщо съм познавала друг мъж… и той също ме познава. Отношенията ни преминаха през изпитанията и оцеляха. Разбираш ли, Брад беше там, когато имах нужда от него.

Намекът, че той не е бил, защото се беше оставил да го качат на самолета, го засегна дълбоко. Значи не би могъл с нищо да обори думите й. Няма значение какво друго се е случило, сега те двамата споделят обща съдба, в която той никога няма да се вмести.

— Разбирам — каза на глас, макар да не разбираше и да се съмняваше, че някога ще го разбере. Бръкна в джоба си за годежния пръстен, който някога й беше дал. Онази вечер преди Коледа му изглеждаше, сякаш е била преди цяла вечност. И с друг човек. — Задръж това, заради доброто старо време — подаде й кутийката.

— Не мога да приема този пръстен, Марк — понечи да му го върне, но Марк остана непреклонен.

— Настоявам. Искам да бъде твой — независимо какво изпитваш към мен.

— Ще се омъжа за Брад — изрече тя, свела поглед надолу към пръстена.

— Обичам те. Сигурен съм, че го знаеш. Просто те моля да почакаш, докато се увериш… — Тя тръсна глава, при което меките кичури от къси къдрици се разпиляха и отново се успокоиха по местата си. Марк преглътна мъчително. — Кажи ми, че го обичаш, и повече няма да те закачам.

Алекса не се поколеба. Погледът й остана спокоен.

— Обичам Брад. Завинаги.