Мерил Сойър
Танцът на късмета (41)

Глава 41

Марк отвори вратата и с изненада видя насреща си Линда и Уорън със сериозни лица.

— Какво има?

— Алекса е жива, в Джида — тържествено обяви Уорън.

За момент Марк остана зашеметен.

— Слава богу! — прегърна Уорън и силно притисна Линда, доколкото позволяваше изпъкналото й коремче. — Как се е измъкнала?

Уорън постави ръка на рамото му, за да го върне на земята. С натежало сърце, той се чудеше как да му съобщи новината. Марк се беше врекъл, че е готов да даде всичко, което има или което някога ще има, ако може тя някак да бъде спасена. Какво ще прави сега приятелят му?

— Нека го видим по Би Би Си — каза накрая Уорън. Може би е по-добре Марк да го чуе от самата Алекса. — Видяхме интервюто с нея тази сутрин. Сигурно ще го повторят.

— Как се е измъкнала? — Молитвите му бяха чути. Нищо не може да се сравни с чувството на безкрайно щастие, което го изпълни. Скоро ще си бъде у дома, тук.

Линда малко се поколеба.

— Брад Уилингам я е извел.

Този мръсник, помисли си Марк. Толкова самоуверен, че не беше признал за фалшивия си паспорт. Всъщност точно това, заедно с изрязаните кадри от филма, стана причина за злата участ на Алекса. Марк вече беше успял да убеди войниците да я пуснат, когато паспортът на Уилингам не издържа на проверката. „Не го проклинай, каза си той, докато включваше телевизора в кабинета. Той я е извел. Бъди благодарен за това.“

— Ей, ама какво ви става? — попита Марк. Двамата се настаниха на дивана с най-мрачните физиономии, с които някога ги беше виждал. Но после дори не забеляза, че никой от тях не отговори, защото екранът се изпълни с лицето на Алекса.

С изключение на огромните й зелени очи, едва я позна. Болезнено отслабнала, с неравно отрязани златисти коси, които едва покриваха ушите й, тя изглеждаше изтощена и безкрайно сериозна. Само един поглед му беше достатъчен, за да разбере, че е минала през ада. Искаше да я прегърне, да я обича, да направи така, че всичко отново да е наред.

Предварително записаното интервю беше започнало и Марк се вслуша внимателно, за да не изпусне нито една подробност. Тя разказваше най-безумната история за преследване, укриване и схватки, която някога бе чувал. Ако ставаше дума за друг, а не за Алекса, вероятно изобщо не би повярвал. Но всеки можеше да види искреността й, докато говореше, вперила поглед право в камерата, с блеснали от сълзи очи.

„Защо не се е опитала да се свърже с него?“ — учуди се Марк. Лесно би могла да му се обади от Саудитска Арабия.

Алекса продължи, като приписа цялата заслуга за спасението им на Уилингам. Когато свърши, беше обрисувала портрет на герой, достоен да си съперничи с Рамбо.

— Понякога всяко зло е за добро, независимо колко тежко изглежда. Двамата се намерихме взаимно. Веднага щом се върнем в Лондон, ще се оженим.

Марк се взираше в екрана дълго след като образът й се беше скрил, но думите й оставаха дълбоко запечатани в съзнанието му. Беше я изгубил в нещо много по-трудно за проумяване от смъртта, но не по-малко безвъзвратно.

Докато управляваният от шофьор автомобил „Бентли“ ги отвеждаше към елегантния Белгрейвия, Брад остана впечатлен от посолствата на „Итън Скуеър“. Кимаше одобрително към големите резиденции по „Честър Роуд“, а в това време Стивън ги осведомяваше за всичко случило се, докато ги нямаше.

Значи Мелани е мъртва, помисли си Алекса. Съдбата се беше погрижила за нея. Сега от Алекса зависи да разкрие Стивън Хънтър и да го остави да повлече Джейсън и Брад заедно със себе си. Хвърли крадешком поглед към Стивън, който бъбреше безгрижно с Брад. Беше успяла да го убеди, че обвинява единствено Мелани за случилото се на летището. Историята с кадрите от филма беше само дребна подробност, а не нарочно нагласен еротичен филм. За чековете пък изобщо не спомена.

Свиха от булеварда по „Минера Мюз“ и поеха покрай редиците тесни къщи, наредени една до друга като цигари в кутия. Стивън беше наел за тях последната — бяла с бледосиня украса.

Откакто му се бяха обадили от Джида, той просто се чудеше как да им угоди. Не само че им беше наел къщата, но беше разкрил и сметка в банката и в големите магазини. Алекса обаче изобщо не се заблуждаваше. Никога повече нямаше да му се довери. Ще го остави да си мисли, че е все същата наивна Алекса, докато е готова с доказателствата за него. Шестото чувство й подсказваше, че трябва да действа бързо. Макар Стивън с готовност да беше прегърнал идеята за филмирането на бягството им, продължаваше да се чуди колко точно ще ги търпи край себе си. Знаеха прекалено много.

— Какво точно означава „мюз“? — обърна се Брад към Стивън.

— Малката уличка зад градските къщи, която водела към конюшните им, се наричала „мюз“. Когато Лондон навлязъл в ерата на автомобилите, тези конюшни вече не били необходими. С годините те били отделени от първоначалните им къщи и превърнати в елегантни жилища.

— И вземат по един милион лири за тези теснотии? — попита скептично Брад, след като Стивън му каза колко са скъпи.

— Да, за тази тук искат дори повече. — Посочи къщата на отсрещната страна на тясната уличка, точно срещу наетата за тях. — Щях да я наема, но не се даваше под наем.

— Божичко — възкликна Брад, докато излизаха от лимузината. — Аз не бих платил такива пари. Толкова е близо до нашата, че мога да виждам през прозорците без бинокъл. — Сръчка Стивън и му намигна. — Надявам се вътре да се нанесе някое маце с готино задниче.

Докато влизаха в обзаведеното жилище, Алекса се опитваше да не мисли за два пъти по-голямата къща, която Марк бе превърнал в една от най-елегантните резиденции в Мейфеър. Беше се изкушавала — толкова се беше изкушавала — да му се обади веднага щом слязоха на брега в Саудитска Арабия, но не го направи. Беше оставила Марк твърде често да й се притичва на помощ. Последният път, когато се опита да я спаси, това едва не го погуби. Играта, с която се е захванала, бе опасна. Няма право отново да подлага живота му на риск.

Влязоха във всекидневната на тясната триетажна къща и Алекса установи колко различна е тя от автентично възстановената от Марк конюшня на „Лийс Плейс“. Тук модерният декор в сиви цветове подчертаваше мебелировката от хром и кожа. Едната от стените представляваше тропически аквариум, пълен с бляскави екзотични риби, осветени от изкусно скрити лампи.

— Не се тревожете за почистването и храненето на рибите — каза Стивън и ги поведе по стъпалата, за да огледат къщата. — Три пъти седмично идва прислужница.

След като Стивън си тръгна, Алекса се замисли как да вземе бележниците от него. Не може да приведе плановете си в действие, ако не се измъкне от Брад.

— Трябва да се срещна с хората от фирмата за сервиране, с цветаря и да си купя рокля. Нали разбираш, че една седмица няма да ми стигне, за да организирам сватбата.

— Бях готов да се оженим в Джида — раздразнително отвърна Брад и я накара отново да се запита дали наистина иска да се ожени за нея, или играе някаква странна игра.

— И да изпуснем цялата реклама? Когато направим филма, ще се види, че не само си герой, но и първокласен продуцент.

— Права си — ухили се Брад. — Отивам да изпробвам един „Астън-Мартин“. Ще се видим тук за вечеря.

Половин час по-късно Алекса пристигна в скромна къща от червеникавокафяв пясъчник в Мейда Вейл. Изкачи стъпалата по две наведнъж, но Остин отвори вратата още преди да е почукала. Взе я в ръцете си и въодушевено я прегърна.

— Толкова се радвам, че успя да се измъкнеш от Судан, дете — въведе я вътре той. — Кажи сега, какво е толкова секретно, че не можеш да говориш дори по телефона?

Алекса огледа удобната приемна, докато се настаняваше на канапето.

— Има ли някой вкъщи? — Остин поклати глава и тя продължи: — Мога да ти осигуря цялата необходима информация за черния пазар в Судан.

— Наистина ли? — изви едната си вежда той.

— Има два бележника. В единия са описани подробно всички международни доставчици на оръжие и хората от Световната организация, замесени в схемата. Другият бележник съдържа информация за международната група, организирала черния пазар на самолетни билети — групата на Толбът.

— Мисля, че властите вече разполагат с тази информация. Има издадени няколко заповеди за задържане на Джейсън Толбът.

— Знам. Когато пристигнахме в Джида, разбрахме, че Толбът е изчезнал. Дори и в бележника да няма нищо ново, вътре са номерата на сметките в швейцарски банки. Но аз искам другия бележник. Това, което са правили братята Толбът, е нищожно в сравнение с контрабандната кражба на американско оръжие и продажбата на хуманитарни помощи.

— Как разбра всичко това?

Следващият един час Алекса прекара, като му разказа цялата история, започвайки от Мексико, до срещата им със Стивън тази сутрин.

— Боже мой, да не би да искаш да ми кажеш, че Брад е повярвал на разказа на Стивън, че бележникът с международните доставчици на оръжие е бил конфискуван от властите в Хартум? — попита Остин, след като приключи.

— Стивън може да е много убедителен — аз най-добре би трябвало да го знам. А и наистина беше голяма суматоха при измъкването от Хартум. Но не му вярвам. Брад е толкова влюбен в новата си кариера в шоубизнеса, че не му пука. Според моята теория, Стивън ще предостави на Джейсън Толбът информацията, за да може да организира нова мрежа за контрабанда. Как иначе ще могат да си осигуряват достатъчно пари, за да поддържат начина си на живот и да останат извън обсега на закона? Очевидно Робърт Толбът е бил мозъкът на операцията. Без източниците, посочени в бележника, ще им трябват години да изградят надеждна мрежа.

Остин се замисли над думите й, докато палеше лулата си.

— Какво те кара да мислиш, че Джейсън няма свои собствени записки?

— Стивън каза на Брад, че Робърт е настоявал да има само едно копие. Той го е държал, защото сам е уреждал сделките. Стивън попаднал на него при поредното си гостуване във вилата в Марбела за една Коледа. Нямало как да го изнесе от къщата, за да го прекопира, затова си преписал всички доставчици в един бележник от „Смитсън“, който получил като подарък.

— Ама че приятел — поклати глава с отвращение Остин.

— По своя си изкривен начин той е приятел на Джейсън. Обадил му се е от Хартум и го е предупредил да напусне Лондон. Джейсън е побягнал преди завръщането на Стивън, така че все още не е имал възможност да вземе бележника. Сигурна съм, че веднага щом разследването се поуспокои, Стивън ще даде бележниците на Джейсън. Но възнамерявам аз първа да ги взема.

Остин дръпна здраво от лулата, задържа я за момент, после я остави с въздишка.

— Имаш ли изобщо представа в какво се забъркваш?

— Да, в момента съм в центъра на медийното внимание. Но ще помогне ли с нещо това на онези умиращи от глад деца, които си снимал, или на момичетата, принудени да проституират? Не! Скоро нещо друго ще грабне вниманието на публиката. Но с твоя филм и доказателствата от бележниците международният натиск за преговори с бунтовниците ще бъде огромен. Редактира ли вече филма си? Ще бъде ли готов за пускане в момента, в който се добера до бележниците?

— Задръж малко. Ще бъдеш убита на мига, стига някой да заподозре какво си замислила. Ами Марк Кимбръф? В Хартум ми каза, че го обичаш. Дали ще иска да те остави да рискуваш живота си?

— Той не знае за бележниците и не искам да научава. Обещай ми! — След като Остин кимна, тя продължи: — Тази битка е моя. Той достатъчно ми е помагал. Повярвай, нямаше да дойда дори и при теб, ако не разполагаше с филма. Хората чуха колко ужасен е гладът, но това не ги трогва, защото не са го видели с очите си. Когато филмът ти излезе по телевизията, подкрепен от твърди доказателства, никой няма да може да остане равнодушен.

Остин поклати глава.

— Добре, нека се свържем с властите и ги накараме да претърсят у Стивън…

— Не! — Алекса скочи на крака, приближи се до прозореца и видя, че навън вече е привечер. Трябва да се връща в къщата. Брад беше станал доста властен след завръщането им. Остана изненадана, че днес отстъпи толкова лесно. Без съмнение, мисълта за шикозния „Астън-Мартин“ го беше разсеяла, но щеше да очаква от нея подробен отчет за всяка минута от времето й. Алекса не можеше да си позволи да събуди подозренията му точно сега. — Мисля, че знам къде са тези бележници. — Обърна се с лице към Остин. — Но ако се лъжа и само подплашим Стивън, като му изпратим полиция, той ще ги скрие така, че никой никога няма да ги намери. Трябва сама да го направя. Стивън дава годежен прием за нас в петък вечер. Тогава там ще има толкова много хора, които ще се мотаят навсякъде, че никой няма да забележи, докато потърся бележниците. — Седна отново и попита: — Ще ми помогнеш ли?

Остин остави лулата си в пепелника и внимателно се взря в нея.

— При едно условие. Веднага щом се сдобием с бележниците, ще съобщим на властите. Това вече е безотговорна журналистика — да даваме гласност на нещо подобно за наши собствени цели — колкото и алтруистични да са те. Полицията трябва да бъде уведомена предварително, за да може да направи арестите. В противен случай само ще осигурим на тези хора време да потънат под земята.

— Разбира се. Не искам нито един от тях да се измъкне. Искам само да съм сигурна, че Стивън и Брад ще разберат, че го дължат на мен.

След като уговориха план как да скрият бележниците, щом ги вземе, Остин каза:

— Искам да ми обещаеш, че ще се отървеш от тях незабавно, след като ги вземеш. По този начин, ако нещо се обърка, ще можеш да отречеш, че ти си ги взела. Каквото и да направиш, бързо изчезвай оттам.