Мерил Сойър
Танцът на късмета (4)

Глава 4

Алекса прекоси тичешком фоайето на хотела.

— Къде може да са? — обърна се към Колин. — Цяла нощ се молих да не са ги арестували.

— Не се тревожи. Дай да проверим в стаята ти. Може би са там. — Гласът на Колин звучеше разтревожено, въпреки успокоителните му думи.

Докато вървяха забързано към стаята й, Алекса забелязваше навсякъде поражения от бурята. Прислужниците метяха счупени стъкла и палмови клонки, а от алеята се виждаше, че значителен по размери отрязък от плажа е откъснат от яростните вълни.

— Чубаско — възкликна саркастично Колин, — почти като ураган, но не съвсем. Сега дори не е сезонът за този вид бури.

Алекса се намръщи. В сравнение с онова, което би могло да се случи на Линда и Рената, ужасът от снощната буря изглеждаше нищожен. Арестували ли са ги?

Пъхна ключа в ключалката и силно натисна заяждащата врата. После втрещена надникна вътре. Изглеждаше сякаш епицентърът на „чубаско“ е минал през стаята й, сякаш бе станала експлозия във фабрика за производство на пъзели! Съдържанието на чекмеджетата беше изсипано и разпиляно, дрехите бяха измъкнати от гардероба и разхвърляни, матракът на леглото беше срязан и късове от пълнежа се търкаляха в безпорядък, всички мебели бяха преобърнати, а скъпоценните й ръкописи бяха разпръснати като отломки след парад с конфети и хартиени ленти.

— В затвора са. — Подпря се на един от прекатурените столове Алекса. — Аз съм виновна. Трябваше да остана и да се опитам да обясня. Изобщо не трябваше да ти позволявам да ме измъкнеш.

— Хайде, хайде, празни приказки. Нека най-напред разберем как стоят нещата, преди да решаваме каквото и да е.

Двамата тъкмо оглеждаха около басейна, когато Линда им помаха от съседния бар. Алекса хукна през просторната веранда, издадена над Тихия океан, и спря пред меките шезлонги, в които се бяха настанили Линда и Рената. Двете пиеха „Маргарита“ и лениво се взираха в разбиващите се на брега под тях вълни.

— Толкова се разтревожих за вас — възкликна Алекса. — Какво стана?

— Всичко наред ли е? — намеси се и Колин.

— Да. — Отговорът на Линда бе предназначен за него. — Благодаря ти, че се притече на помощ. — Отново се обърна към Алекса. — Полицията не намери нищо. Убедихме ги, че е било грешка.

— Слава богу! — едва чуто прошепна Алекса.

— Сеньор Ейвъри — повика го един от сервитьорите, — моля, телефонирайте в Лондон. Съпругата ви се тревожи за вас.

— Ще се изправи на нокти, като разбере, че съм прекарал нощта с такава красива блондинка. Няма да споменавам, че това е станало в сградата на кметството, заедно с десетки други туристи, връхлетени от „чубаско“ — разсмя се Колин. — Искам да чуя всички подробности по-късно.

— Какво стана? — отново попита Алекса.

Линда рязко се изправи от мястото си.

— Да идем да си поговорим за това на брега.

Рената и Алекса я последваха по каменните стъпала, издълбани в скалата, върху която се крепеше хотелът. Когато стигнаха до пясъка, Линда седна на най-долното стъпало и им направи знак да се настанят до нея.

— Защо е цялата тази потайност? — нетърпеливо попита Алекса.

— Не искам никой да ни чува — отвърна Линда.

Рената се наведе напред и загреба пълна шепа пясък.

— Полицията беше насочена да търси в точно определена стая. — Пусна пясъкът да изтече между отрупаните й с накити пръсти.

Алекса остро пое дъх и се запита как е могла да бъде толкова недосетлива. Наркотици… Рената, разбира се. Полицията е търсела Рената. Това обясняваше всичко. Обзе я някакво неприятно чувство. Рената нямаше нужда от нови проблеми, след като отново се беше върнала към кариерата си. Тя вече е добре — не е ли така? Взря се в небесносините й очи.

— Дойдоха в моята стая по грешка. Търсели са теб.

Рената отметна червеникавия си бретон от челото, при което пръстените й проблеснаха с многоцветни искри.

— Не, Алекса, имали са нареждане да претърсят твоята стая.

— Какво? — възкликна тя, докато Рената се взираше открито насреща й. Изобщо не пушеше, пиеше само в компания и никога не се беше докосвала до наркотици. Трябва да е станало някакво объркване. — Сигурна ли си?

— Напълно — отвърна вместо нея Линда. — Джон Дънфирт, каскадьорът, говори свободно испански. Чул разговорите на полицаите и ни намери. Ние го изпратихме за Колин.

Неприятното усещане се засили — работата бе сериозна. Цялата предишна вечер си беше повтаряла, че е станала грешка, че има някакво логично обяснение. Тишината се проточи, нарушавана единствено от шума на високите вълни, които се разбиваха в брега на няколко метра от тях.

— Знаете, че не…

— Разбира се. — Рената постави ръка на рамото й. — Точно затова дойдохме да ти помогнем.

— Защо тогава претърсихте стаята ми?

Лек повей на вятъра повдигна меките кестеняви коси на Линда. Тя ги отметна назад и сви рамене, като се питаше как ли би могла да го обясни.

— В мига, в който Джон дойде при нас, разбрах, че си в беда. Имах чувството…

— Предчувствие?

Линда само кимна. Притежаваше силно изострено шесто чувство, което често я предупреждаваше. Миналият опит я бе научил да се вслушва в тези предчувствия — или да си понесе последствията. Тъй като беше прекарала по-голямата част от последните десет години, заплащайки за пренебрегването на това свое чувство, Линда остави интуицията си да я води при снощния обиск. Оказа се права — някой се беше опитал да натопи Алекса.

— Какво направи с торбата ми? — запита Алекса, която не вярваше в предчувствия, но не желаеше да противоречи на Линда, след като тя й се беше притекла на помощ. — Даде ли я на полицията? Искат ли да говорят с мен?

— Не — отвърна Рената. — Погрижихме се за всичко.

— По-точно, Рената.

— Какво по-точно?

Рената се изкикоти закачливо.

— Не можех да пусна дрогата в тоалетната, защото щяха да чуят. Престорих се, че се къпя, и я пуснах в канала.

— Не ви ли попитаха полицаите защо сте в моята стая?

— Да — потвърди Линда. — Запазих пълно спокойствие и им обясних, че сме в твоята стая, защото в нашата душът не работи много добре, което по случайност си е самата истина.

— Видях те как излизаш изпод душа. Опитах се да се върна, но Колин ме издърпа навън, а Линда затръшна вратата. Какво стана?

Линда се засмя.

— Просто продължиха да я зяпат, докато единият не се съвзе, колкото да й подаде кърпа. Докато Рената се изсуши, те попиляха стаята ти.

— Какво стана с пликчето?

— Смачках го в ръката си, докато дърпах пердето на душа. Но те изобщо не гледаха в ръката ми. — Рената завъртя сините си очи и се усмихна самодоволно. — След като се подсуших, го загънах в мократа кърпа. Нея въобще не я пипнаха, нали сами ми я бяха дали.

— Сега звучи смешно, но като се замисля, тогава изобщо не ми беше до смях — изрече Линда и лицето й отново стана сериозно. — Работата беше наистина сериозна, бяхме уплашени до смърт.

— Знам. Ужасно беше. Благодаря ви… и на двете, както и на Колин. Разбира се, само с „благодаря“ изобщо не мога да се отплатя за това, което направихте. Не знам какво друго да кажа. Кой може да е сложил този пакет в стаята ми? Защо? Ако ви бяха хванали, и двете щяха да ви арестуват заради мен. — Алекса се повдигна на колене, наведе се и прегърна най-напред Линда, а след това и Рената. После отново се отпусна на пясъка и поклати глава с недоумение. — Не мога да си представя кой иска да ме прати в затвора.

— Мелани — убедено отвърна Линда и Рената кимна утвърдително.

— Не! — Алекса се ужаси от това предположение. — Току-що я срещнахме пред хотела. Едва ли би могла да е по-мила с мен. Заминава за някакво телевизионно предаване в Лондон.

— Заминава? — вдигна вежди Линда. — Договорът й не е приключил. Ами ако потрябва за филма?

— Предполагам, че е разговаряла с някого тази сутрин, след като възстановиха телефонните линии. Изглеждаше очарована. Каза, че „умирала, просто умирала“ да се махне от този пек и да се върне в Лондон. Останах с впечатлението, че ще доведат друга актриса за нейната роля.

Линда продължаваше да я гледа невярващо.

— Обзалагам се, вчера някой й е казал, че ще я отстранят, и тя те смята за отговорна.

— Но как е възможно? — възкликна Алекса. — Още не знаем какво са решили. Как би могла тя да знае?

— Джайлс не ми се обади снощи — вметна Рената. — Очевидно не е успял да се свърже. Нямам и най-малка представа какво е решението им. Но съм съгласна с Линда. Мелани е известна с отмъстителността си.

Трудно можеше да повярва, че Мелани ще направи такова нещо. Пред погледа й се мярна лицето на Пол. Мисълта за развода все още я пареше като жива рана — всеки път, когато си спомнеше за това. Вече бе взел от нея всичко, което желаеше, и едва ли би имал друга причина да иска да я види в затвора. Не можеше да си представи кой друг би искал това.

— Нищо не можем да докажем, но в бъдеще стой далече от Мелани Терънхолт — каза й Линда.

Алекса ги последва нагоре по стъпалата до нивото на хотелското фоайе. Очите й се напълниха със сълзи, след като проумя напълно случилото се. Знаеше, че от Мексико пристигат големи количества кокаин. Мексиканците нямаха нищо против да печелят пари от нелегалния трафик, но хванеха ли някого с наркотик, бяха безмилостни. По тялото й пробягаха ледени тръпки на страх при мисълта за месеците, прекарани в някой отвратителен мексикански затвор, в очакване на законен процес при съмнителна съдебна система. Алекса се вмъкна между приятелките си и обви ръце около кръста им.

— Още веднъж ви благодаря. Никога няма да го забравя.

Рената я притисна към себе си.

— Знам какво е да си загазил и да има някой, който да ти помогне.

— Имаш предвид Джайлс? — запита Алекса. Линда й беше разказвала, че битката на Рената с наркотиците е провалила театралната й кариера, но Алекса никога не беше разпитвала за това. Даваше си сметка, че британците предпочитат да не споделят много-много личните си чувства, докато не опознаят някого истински.

— Да, страшно бях загазила. Загубих всичко, включително работата си, но изобщо не ме беше грижа. Точно така става. Интересуваш се само как да си осигуриш следващата доза. — В сините й очи проблеснаха сълзи. — Ако не беше Джайлс, не знам какво щеше да стане с мен. Не ми бяха останали никакви пари, не можех да получа никаква работа, да не говорим за роля в театъра. Той ме намери и плати лечението ми в клиниката. Когато отново се оправих, двамата се оженихме.

Алекса не можа да потисне лекия пристъп на завист. Джайлс е имал достатъчно любов и вяра в Рената, за да застане до нея по време на най-тежката криза. Любовта на Пол се оказа повърхностна, без никакво обвързване.

— Защо дойде да ми помагаш? Ако те бяха арестували, това щеше да убие Джайлс. При твоето досие никога нямаше да ти повярват.

— Нямаше да мога да го понеса, като знам, че си в затвора за нещо, което не си извършила.

— Сега е мой ред да ти помогна. Щом приключим с този филм, заминавам с пиесата си за Лондон. Ти ще играеш в нея.

— А аз ще направя костюмите — допълни Линда.

— Сериозно ли говориш? — Гласът на Рената прозвуча пресипнало, почти като шепот. — Знам, че говорихме, но не смеех да се надявам…

— Разбира се, че говоря сериозно. Написах пиесата специално за теб. Възнамерявам лично да я продуцирам. — Спряха се пред стаята й. Алекса разрови в чантата си за ключа, после го пъхна в ключалката. — Линда, ти няма ли да работиш по друг филм?

— Не, този ми е последният. Спестила съм достатъчно пари, за да отворя бутик, в който да продавам собствени дрехи. И ще убедя бившия ми приятел да ме приеме обратно.

— Наистина? — Линда беше казала на Алекса за развода си, но никога не беше споменавала за предишна любов. Като натисна с цялата тежест на тялото си върху вратата, Алекса успя да я избута. Хаосът, който се разкри пред погледа й, напълно прогони думите на Линда от главата й.

— Ръкописите ми — простена тя. — Всичките ми бележки и записки бяха тук. Как ще успея отново да ги сложа в ред? — Удари с юмрук по удобния някога матрак, сега превърнат в купчина отломки. — Слава богу, че торбата ми с пиесата е в теб, Линда!

— Кажи какво можем да направим — предложи Линда.

— Да съберем листите, а после ще ги подредим. — Алекса поклати глава, осъзнавайки, че това ще отнеме часове.

Започнаха да събират записките сред руините на някога добре подредената й стая. Два последователни силни удара по вратата отново поставиха Алекса нащрек. Полицията? Ще я арестуват ли? Чу се ново, по-силно и настоятелно почукване. Нервно изтръска полепналата по роклята й дреб от матрака и се приближи до вратата.

Линда въздъхна облекчено, когато видя, че там стои Марк Кимбръф. Той я погледна, но с нищо не показа, че я е разпознал. После се обърна към Алекса.

— Искам те горе за съвещание. Веднага.

— Тъкмо… — измънка Алекса, като видя как оглежда безпорядъка.

— Остави го — нареди с тон, който не търпеше възражения. — Събираме се в апартамента на Джайлс.

Никой от двамата не проговори, докато изкачваха трите етажа каменни стъпала до стаите на Джайлс. Алекса се взираше надолу, съсредоточена върху всяка своя стъпка.

Без да почука, Марк отвори вратата и се дръпна встрани, за да я пропусне. Джайлс и Стивън седяха в два огромни плетени стола, покрити с тъмносини възглавнички. Пред тях беше поставена малка стъклена масичка, отрупана с множество копия на сценарии и бележки. От другата страна на масата имаше двуместно плетено канапе в комплект към столовете.

— Ела, седни — посочи към канапето Джайлс. — Чухме, че тук сте имали неприятности. Разкажи ни какво стана.

Нещо в кехлибарените му очи незабавно накара Алекса да застане нащрек. Затова ли Марк беше толкова враждебно настроен? Явно беше, че още преди изобщо да са разговаряли с нея, те са я осъдили.

— Разкажи ни какво се случи. — Гласът на Стивън звучеше меко и успокоително. Поне той не я съдеше предварително.

— Не знам. — Как би могла да обясни онова, което и сама не разбираше? — Поради някаква причина — нямам представа защо — на полицията е било съобщено, че в стаята ми има наркотици.

Марк седна до нея.

— Откога имаш такъв проблем? — В думите му прозвуча жестока нотка.

Алекса рязко се извърна с лице към него.

— Нямам проблем с наркотиците. — После стисна устни, удивена от собствената си бурна реакция. Без изобщо да се трогва от злобния й отговор, Марк продължи да се взира насреща й.

— Преживял съм всичко това с Рената и знам колко е трудно да признаеш, че се нуждаеш от помощ — обади се Джайлс. — Прекалено си талантлива, за да провалиш всичко.

Алекса скочи на крака, с ръце на хълбоците.

— Никога… изобщо… не съм вземала нищо! — Прекоси стаята и се приближи до широкия прозорец с изглед към океана. В последвалата неловка тишина тя продължи да стои, разтреперана от гняв пред явната им несправедливост. Какво би могла да каже? В стаята й имаше пакет с кокаин и нямаше как да обясни наличието му там.

Чу през стъклото грохота от вълните, които се разбиваха долу на брега. Слънцето се спускаше на хоризонта и само след минути щеше да се скрие. Как изведнъж нещата се бяха променили. Преди да тръгнат за Лос Анджелис, тя им помогна да разрешат проблема си. Сега самата тя беше проблем.

— Полицията не намери нищо, нали? — попита Марк. — Ако бяха намерили нещо, можеха да спрат снимките за дни, седмици, дори и за повече. „Лойдс“ щяха да анулират застраховката ни.

— Рената и Линда се оправиха с всичко. — Погледна го право в очите, като много добре разбираше как ще прозвучат думите й. Неговите сиви очи се присвиха, а между веждите му се очертаха бръчици. Реши да не споменава за намесата на Колин.

— Боже мой! — хвана се за главата Джайлс. — Не и Рената! Къде е тя?

— Нищо й няма. Не се тревожи. С Линда са долу в стаята ми, за да пооправят бъркотията след претърсването на полицията.

— Защо изобщо се налагаше приятелките ти да ти помагат? — Отново я подхвана Марк. Очите му нито за миг не изпускаха лицето й. Внимателно приемаше отговорите й и преценяваше доколко може да й се вярва.

— Някой е искал да ме арестуват. — Алекса предложи единственото обяснение, с което разполагаше. Но когато чу собствения си глас, разбра, че думите й прозвучаха необичайно колебливо.

— Кой? Защо? — запита Стивън и се надигна от стола си. После се приближи до бара и си наля нещо за пиене. — Не виждам никакъв смисъл.

— Как са разбрали приятелките ти, че трябва да се отърват от наркотика, след като никога не си вземала? — Марк не пропусна да забележи очевидното противоречие.

— Интуицията на Линда. — Алекса изостави всякаква логика и незабавно съжали за това. Би трябвало да помисли повече, преди да отговори, да го обясни по друг начин може би.

— Да не би да става дума за Линда Карлайл? — попита Марк с още по-саркастичен тон.

— Така доникъде няма да стигнем — прекъсна ги Джайлс. — Не можем да си позволим спиране на снимките дори за ден. Трябва да внимаваш, Алекса. Не замесвай Рената в неприятностите си. Тя трябва да мисли единствено за работата си. — Изглежда, се канеше да добави още нещо, но се отказа. — Нека сега да поговорим за онази любовна сцена.

Все още кипнала вътрешно, Алекса кимна. Бяха я провъзгласили за виновна, без да им е известно друго, освен че срещу нея е имало обвинение. Какво искат сега?

— Решихме, че Мелани няма да играе тази роля — продължи Джайлс.

— Тази вечер ще я освободим.

— Няма да е необходимо — подхвърли Алекса, все още неспособна да овладее възмущението си. — Замина си за Лондон.

— Невъзможно! — заяви безапелационно Марк. — Още не сме разговаряли с нея.

— Двамата с Колин я видяхме да си заминава. Каза ни, че ще прави специално предаване за Темз Телевижън.

— Няма значение. — Джайлс изчака за момент. — Искаме ти да играеш ролята. Найджъл видя кадрите с теб и ги одобри.

Алекса простена.

— Не говориш сериозно! Аз не съм актриса!

— Скъпа — успокои я Стивън, — ще бъдеш, когато този филм излезе на екран. Ще получиш цял куп роли. Ще бъдеш звезда и „Хънтър Филмс“ ще бъдат твоите откриватели.

— Не! — решително повтори Алекса, ужасена от мисълта. — Не мога! Отказвам!

— Имай ми доверие, скъпа — утешително изрече Стивън.

— Можеш да го превърнеш в своя професия.

— Имам си професия — възрази Алекса с нарастваща тревога, осъзнавайки, че говорят сериозно. — Можете да пропуснете сцената или да използвате заснетото с Мелани. Аз няма да играя. — После рязко се изправи.

— Чакай, Алекса — проговори и Джайлс. — Седни! Разбирам, че ти си писател. Никой не познава по-добре сюжета, не го чувства така, както ти. Ще бъде ли същото без тази сцена?

— Не — призна Алекса.

— Изигра ли я Мелани така, както си я замислила?

— Не — отвърна, отново принудена да признае истината.

— За теб това е една възможност, скъпа — намеси се Стивън.

Алекса го изгледа втренчено.

— Алекса — кротко изрече Джайлс. — Мога да работя с теб. Притежаваш талант. Напълно съм убеден.

Тя поклати глава, като тръсна предизвикателно коси.

Джайлс продължаваше да я убеждава, но Алекса сякаш престана да го слуша. Събитията се развиваха прекалено бързо и тя губеше контрол. Целият й живот се бе превърнал в лудешко препускане нагоре и надолу. Изобщо не можеше да го овладее. Предателството на Пол, разводът, обискът за наркотици, а сега и това. Трябва да го спре.

Марк леко я докосна по рамото. Тя го погледна предпазливо, после отметна няколко паднали на челото й кичура.

— Заради това, че трябва да се съблечеш в тази сцена ли се притесняваш? — Гласът му прозвуча неочаквано меко.

Алекса не беше допускала, че може да е толкова чувствителен. Сведе поглед и се вгледа съсредоточено в плочките.

— Да. — Едва чу собствения си глас. — Наред с още някои други неща.

— Сама знаеш, че във филма няма нищо порнографско или дори най-слаб намек за нещо безвкусно — добави той още по-внимателно.

— Знам, нали аз съм го писала. — В книгата й се струваше съвсем естествено героите да се разсъблекат. Но когато бе писала тази част, и през ум не й беше минавало, че тя ще е тази, която ще застане пред камера.

— Ще ограничим достъпа — увери я Марк. — Ще присъства само задължително необходимият персонал. Това ще помогне ли? — Алекса поклати глава и нави дълъг кичур коса около пръста си. — Тогава ти трябва да направиш избора — приключи той, като нарочно наблегна на думичката „ти“. — Или ще изиграеш сцената, или изцяло я махаме.

Алекса не отговори веднага. Мислите й кръжаха в кръг и отново и отново се връщаха в изходната си точка. Без тази сцена основното внушение на сюжета ще се загуби. Изборът й всъщност се свеждаше до пълна липса на избор.

— Добре… ще го направя… ако ограничите достъпа.

— Разбира се — увери я и Джайлс. Обясни й, че ще има два дни, за да научи репликите и да направи предварителни тестове за грима и прическата. Докато разясняваше още куп други подробности, Алекса бе обзета от нов пристъп на страх. Би могла да запамети ролята за нула време, но ще може ли да я изиграе? Когато настъпи моментът, ще може ли да съблече дрехите си? Джайлс й подаде копие от сценария. — Поспи малко и не се тревожи.

Алекса бавно пое към вратата, притиснала листите. Обърна се и погледна към Джайлс:

— Кой влиза в задължително необходимия персонал?

— Моля те, престани да се тревожиш.

Тя сви сценария на стегнато руло и излезе в коридора. После се обърна и с изненада откри до себе си Марк.

— Аз не влизам в категорията на задължително необходимите.