Мерил Сойър
Танцът на късмета (39)

Глава 39

Тих като гробница на фараон, осветяван единствено от тънките лъчи светлина, проникващи през процепите на покрива, складът имаше форма на голяма буква Г. Алекса чу тихи стъпки да се промъкват край постройката и да спират пред вратата. Не може да е Брад — той току-що бе излязъл. Разкрити ли са? При астрономическите цени на храната, някой може да е решил да прегледа изоставените складове.

Приближи се на пръсти до мястото, където си бяха направили импровизиран бивак, и взе пушката. Този, който стоеше пред вратата, в момента опитваше ключалката. Заключено беше, разбира се — лично се погрижи, след като Брад замина. Стъпките се отдалечиха бавно и Алекса въздъхна с облекчение, после подпря тежката пушка на торбата с ориз. Няма да мине много време, докато ги открият, помисли си и отново седна. Имаха късмет, че не загинаха, когато бунтовниците разрушиха летището.

За стотен път през последните пет дни въображаемата камера се включи и за пореден път с мъчителна яснота възстанови преживените изпитания. Както винаги, в гърдите й се затегна студен, мъчителен възел при спомена как отнасят Марк към самолета.

— Върви, върви — изкомандва един войник и сръчка Алекса в ребрата с цевта на пушката си.

Тя последва Брад, в когото бяха насочени три дула, през залата за заминаващи. Погледна за Хърб, но той стоеше на гишето и продължаваше да спори нещо с офицера. Без никакво предупреждение оглушителен трясък разлюля сградата, пръсна прозорците и парчета стъкла се разхвърчаха като стрели из въздуха. Инстинктът я запрати на пода. Докато залягаше, закрила глава с чантата си видя, че залата за вътрешните линии на отсрещната страна на улицата гори в пламъци. Силата на взрива беше изпочупила прозорците на терминала за международни полети, където се намираха те, и сега черният дим се стелеше в сградата. Над истеричните писъци на паникьосаните пътници, очакващи последния полет, чу кресливите мъжки гласове на войниците, които издаваха отривисти команди на арабски. Тези, които ги охраняваха, се бяха втурнали назад, където стоеше офицерът им заедно с Хърб Ръсел. Алекса потърси Брад — той пълзеше към една от изкъртените врати. Пришпорвана от страха и адреналина, тя се понесе на колене през осеяния със стъкла под. Последва Брад, който се провря през отвора във вратата, където секунди преди това имаше стъкло.

Навън объркани войници търчаха във всички посоки. Подхвърляха си трескави реплики на арабски, но никой не й обърна внимание. Тичаше, принудена от страха, след Брад… и тогава международното летище зад тях се взриви. Повалена от ударната вълна, тя остана да лежи зашеметена, опитвайки да си поеме дъх. Сградата се превърна в крематориум, а по земята край тях се посипаха пламтящи отломки. Покривът се срути с грохот и запрати вълна от палещи, задушаващи пламъци насреща й. „Какво ли е да умреш? Боли — само чуй виковете от ада на хората, затиснати вътре. О, Господи, моля те, не ме оставяй да умра!“

Парещ дим нахлу в ноздрите й. Задави се и се закашля, а дробовете й се напънаха, докато се задъхваше за въздух. „Стани! Бягай!“ Изправи се неуверено на крака от инстинкта си за самосъхранение, който я тласкаше напред. Затича слепешком през стелещия се на талази дим и зърна Брад, преди нов облак да закрие погледа й. Заповяда на краката си да тичат с пълни сили в посоката, в която беше поел и той.

— Брад… Брад! — чу се да крещи истерично.

Той продължи да тича, без изобщо да поглежда назад. После внезапно рязко се закова на място и клекна до стената на багажното отделение. Алекса прелетя край него и той я сграбчи за рамото, принуждавайки я да спре. Остра болка прониза ръката и рамото й, след като я притисна до стената и запуши устата й с ръка.

— Млъкни! Погледни там! — Пъкленият огън зад тях ясно осветяваше стар джип от Втората световна война и единствения войник, който го охраняваше.

— Не ме оставяй — прошепна тя, щом махна ръката си от устата й.

— Стой тук!

Брад се промъкна тихо покрай сградата. Съвсем естествено, вниманието на войника беше насочено към огнената буря вдясно от него. Брад прекоси откритото пространство със светкавичен спринт и се хвърли върху него откъм гърба. С ловък удар го повали в безсъзнание. После, измъкна ножа, пушката и кобура с пистолета на войника. Когато Алекса притича до него, вече обличаше униформата му.

— Това е билетът ми за измъкване оттук — посочи към джипа той. — Ако идваш с мен, трябва да седиш на пода. Ясно? Искам да виждат само войник, изпълняващ задачата си, а не истерична блондинка.

Алекса скочи в джипа, седна на пода и се пъхна между предната седалка и таблото. Брад застана над все още изпадналия в безсъзнание, полуразсъблечен войник, измъкна ножа, който току-що бе взел от него, и го постави под едното му ухо. С бързо замахване на китката, направи разрез до другото ухо. От дълбокия процеп рукна кръв на алени потоци, докато животът на войника попиваше в зажаднелия африкански пясък. Чу звука от бълбукането на кръвта и задавените хрипове на прекъснатата му трахея. Стомахът на Алекса се сгърчи от спазми, които предизвикаха пристъпи на неудържимо гадене. Това не беше нужно. Брад изтри кръвта от ножа в голите гърди на войника, скочи в джипа и го подкара.

Изведнъж си припомни момента, когато Брад й каза как е умрял Робърт Толбът. Той го бе убил — сигурна бе в това. Защо?

Главата й се удряше в таблото, докато се опитваше да се предпази от резките подскачания на джипа, който летеше през голата пустош. Трябваха й няколко минути, преди да разбере, че не се насочват към Хартум.

— Къде отиваме? — извика през мощния рев на двигателя, опитвайки се да забрави за убития войник. И за факта, че се намира с убиец.

— Нали помниш Гордън? Няма да се завра в Хартум, притиснат между двете реки и напредващите от юг бунтовници. Не, мерси!

Думите му удивиха Алекса, изобщо не очакваше, че е обърнал внимание на разговора им за Гордън.

— Видя колко бързо гръмнаха летището. Поставили са бомби — свръхмодерни взривяващи устройства. Следващият им удар ще е по мостовете.

Притиснала глава между коленете, Алекса подскочи във въздуха, докато джипът преминаваше по железопътните релси на път към моста над Сини Нил. Намираха се вече по него, с натиснат докрай педал на газта, когато Брад извика:

— Мамка му! — Мостът над Бели Нил при остров Уад Дакин към Омдурман избухна и освети небето на запад с хиляди ярки фойерверки. — Започни да се молиш — изкрещя Брад. — Може да останем в историята. Този мост ще е следващият!

Страхът, третият пътник в джипа, й заповяда да се моли. Опря глава в коленете си и поиска от Всевишния да запази Марк жив и да го накара да й прости, че е била такава глупачка.

— Юххуу! — извика Брад и я потупа по главата. — Успяхме, бейби! Продължавай да се молиш да прекосим и Северен Хартум и по моста Шамбат право в Омдурман. Знам там едно място, където да се скрием.

Бяха изминали две трети от пътя през Северен Хартум, когато мостът на Сини Нил зад тях полетя в небето. Сега вече се надпреварваха с времето. Но точно когато мостът Шамбат се зададе насреща им, джипът изхърка и спря.

— Кучи син! — изкрещя Брад. — Няма бензин. Да вървим. Предполагам, че тоя мост ще гръмне след четири минути.

Втурна се напред и затича с всички сили през моста. Трябваше й само част от секундата, за да вземе решение — да остане с Брад беше единственото разумно нещо. Алекса затича, като си поемаше мъчително въздух и се опитваше да не обръща внимание на острата болка в слабините, причинена от изтощението и трескавото дишане. Трябва да премине моста. Не е готова да умре. Още не!

Съзнанието й избра точно този момент, за да повтори отново сцената на летището. Не разбра всичко, казано от войниците, но едно нещо й стана ясно: Стивън беше използвал изрязаните кадри и ги беше превърнал в порнофилмче. Той беше взел и чековете, а после я бе излъгал. За какво още я е лъгал? Смяташе да оживее — за да му го върне на този мръсник. И на Мелани — егоистичната, амбициозна Мелани.

Успяха да преминат по моста. Той не избухна още цели двайсет минути. По това време вече бяха навлезли далече навътре в Омдурман. Стори й се, че часове наред тичаха, като извиваха и сменяха посоката, притичваха и се провираха през тесен лабиринт от улички и затънтени проходи. Накрая откриха олющеното здание и се шмугнаха вътре. Алекса беше толкова изтощена, че вече дори не можеше да мисли ясно. Само се свлече, свита на кълбо, върху мръсния под. Обърканите й мисли се въртяха бързо, докато се сляха в ужасяващ, нереален образ на Марк, войниците и огъня, преди да потъне в безпаметност.

 

 

Когато се пробуди, всяко мускулче по тялото я болеше. Краката и ръцете й бяха схванати и покрити с драскотини, докато беше пълзяла по натрошените стъкла. Изправи се внимателно и се огледа за Брад. Изоставил ли я е? Твърде вероятно. Ако не го беше последвала, щеше да си остане на летището. Докато се чудеше къде може да е отишъл, забеляза издутите чували, струпани в триметрови купчини из целия склад. Вниманието й привлече емблемата — син гълъб, обграден от лаврови клонки. Международната общност. Бързо разтвори един чувал и откри, че е пълен с ориз. Провери още няколко и разбра, че съдържат жито.

Бялото злато, помисли си тя и се върна при мястото, където бе прекарала нощта, после седна до чантата, която някак бе успяла да остане през раменете й по време на цялото безумно бягство. Брад ще се върне — не заради нея, а заради скривалището с храна. С обградилите Хартум бунтовници и взривените мостове над Нил, храната ще стане рядкост. Това ще бъде неговият — техният — билет за спасение. Загледа се в неравния таван и си спомни разговорите с Остин. Без съмнение, Брад и Стивън са били част от групата, продавала хранителни помощи на черно. И е много вероятно те да са снабдявали и бунтовниците. Съществува реална възможност да разкрие липсващото звено в разследването на Остин. А ако е така, значи е попаднала на нещо по-ужасяващо от всичко друго, с което някога се е сблъсквала.

Ключалката на вратата на склада изщрака и докато се отваряше със скърцане, Алекса се скри зад купчина чували. Дори на дневната светлина помещението тънеше в полумрак. Единственото осветление идваше от пролуките в покрива. Вътре влезе мъж, облечен в джелаба и с чалма на главата, понесъл тежка торба през рамо.

— Алекса… Алекса, къде си? — повика я познат глас.

— Брад? — излезе от скривалището си тя.

Той пусна платнената торба и смъкна чалмата от главата си, като я захвърли на пода.

— Анархия… чиста анархия. Никой нищо не знае. Бунтовниците са разрушили телевизионната станция и радиото. За щастие имах в себе си достатъчно ориз, за да купя тези дрехи. Не смятам, че е много умно да се разхождам наоколо във военна униформа. Някой може да се зачуди защо не съм заминал да се бия с бунтовниците. — Измъкна от торбата шепа въглища и малък мангал за готвене, както и изсъхнал морков и спаружена глава лук. — Направи каквото можеш. — Подаде й стомна с вода. — Господ ни е свидетел, че поне ориз имаме колкото искаш. Но първо се преоблечи в това, бейби.

Алекса сведе поглед към някога белия си ленен костюм, сега петнистосив. Освен дима по него бяха полепнали масло и мръсотия от пода в джипа. Ръкавът се беше разкъсал, когато скочи през счупеното стъкло на вратата. Тя също се бе порязала, осъзна едва сега, като видя засъхналата кръв, от която блузата й беше залепнала за кожата. Един Господ знае на какво прилича. Прокара ръка по лицето си и усети саждите от огъня и полепналите песъчинки, изхвърлени от джипа. Извади кърпа от чантата, избърса лицето си, после откри гребена и бързо среса косата си. Какво не би дала за една гореща вана, помисли си Алекса и вдигна очи, за да улови погледа на Брад, който я наблюдаваше внимателно. Очите им се впиха един в друг. Сърцето й заби смутено. Грабна чантата си и се престори, че търси нещо в нея. Не може да има никаква грешка относно онова, което той желае, както не може да се отрече и фактът, че тя няма никакъв избор. Брад олицетворява най-голямата й надежда да се измъкне жива оттук и пак той може да осигури информацията, с която да изпрати Стивън на бесилката. Въпреки плановете си да го използва, не трябва да забравя колко е опасен.

— К’во търсиш? — приближи се по-близо до нея той.

— Парфюм — излъга тя, като много ясно си спомняше, че бе оставила шишенцето от „Флорис“ в къщата на Марк.

— Ела тук.

Пое си дълбоко и неуверено дъх, приближи се до него и спря точно на такова разстояние, на което не можеше да я достигне.

— Съблечи се.

— Какво? — простена тя.

— Чу ме.

Дай му каквото иска, предупреди я вътрешният й глас. Изхлузи обувките си и бавно започна да разкопчава сакото, после го захвърли на пода. Събличането на копринената блуза я затрудни, защото засъхналата кръв я бе залепила към рамото й. Когато издърпа плата от кожата си, от петсантиметровия разрез отново протече кръв.

— Кървя.

— Изчакай за момент. Ще спре — поколеба се, изправена пред него в сексапилното бельо, купено от бутика на Джанет Ригър. Не си беше представяла, че друг, освен Марк може да го види. — Побързай.

Измъкна се от комбинезона и го пусна да падне върху разранените й крака. Белият изрязан сутиен повдигаше гърдите, а прозрачните копринени бикини прилепваха предизвикателно към ханша й. Пое си дъх за кураж и разкопча сутиена, после смъкна бикините.

Очите на Брад я обходиха похотливо, като я преценяваха критично. Пристъпи към нея, сграбчи кичур коса на тила й и издърпа главата й назад.

— Никога повече… никога повече не ми казвай „не“. Ясно? Изтърпях всичките ти глупости. Не съм достатъчно добър за теб, а? Ще видим!

Плъзна грапавите пръсти на свободната си ръка по голите й гърди. Задържа ги при зърното и започна да го търка с палец. Другата му ръка все още беше впита в косата и задържаше главата й под неестествен ъгъл.

— Причиняваш ми болка.

— Искаш ли да знаеш какво е болка? Истинска болка! — Пусна косата и сграбчи ръката й, за да я пъхне грубо между краката си. Твърдият му пенис напираше изпод широката туника. Брад притисна пръстите й около късия си дебел ствол. Лицето му се напрегна и той мъчително пое въздух. — Боли да ти е надървен за жена от седмици. А когато тази жена те третира като нищожество, боли нещо друго. Сега е мой ред.

Ръцете му се стрелнаха нагоре и я стиснаха за раменете, после с такава сила я повали по гръб на мръсния под, че дъхът й секна. Без никакво усилие той се освободи от туниката и застана над нея, все още обут в ботушите. Стовари се отгоре й и сгорещеното му тяло я притисна болезнено в твърдата земя. Устата му намери нейната и езикът му проникна вътре.

„Трябваше да избягам“, помисли си тя, нямаше да може да изтърпи това, но в същото време много добре разбираше, че вече е твърде късно да промени нещата. Опита се да се успокои, като си поеме дъх, но усети как от потното ухание на тялото му й се повдига. Трябва да се овладее. „Представи си, че е някой друг“, каза си, докато устата му търсеше гърдите й. Марк. Плъзна ръце в косата му, но миризмата на дим и правите му, провиснали кичури, толкова различни от тези на Марк, предизвикаха сълзи в очите й. Не може да се разплаче сега — ако не му се подчини, той е способен да я изостави или дори да я убие.

Изведнъж осъзна, че похотливите му устни са напуснали гърдите й и се спускат надолу по стегнатия й корем, докато потната му ръка разтваря краката й. Покритите с косми ръце обхванаха хълбоците й и ги надигнаха към лицето му. Прокара език по гладката кожа от вътрешната страна на бедрата й. Като последователно хапеше и поглаждаше с език плътта й, той спря точно до гнездото от ситни къдрици. После стрелна горещия си език в нежната плът, за да потърси чувствителната издатина между гънките. Устата му се впи в нея. Алекса неволно простена.

— Харесва ти, нали? Вълшебната смазка на Уилингам.

Той отново се притисна в нея и устните му затърсиха набъбналата ядка, откриха я и я поеха. Искаше да му каже, че го ненавижда, но беше прекалено уплашена.

От гърлото му се отрони тихо ръмжене и той се надигна на колене. Изписаната на лицето му неподправена страст я порази. Вряза се в нея с един-единствен див тласък. Ръцете му я притискаха към него, докато пет-шест пъти се забиваше яростно, напред и назад, преди да се отпусне в потна маса отгоре й. Алекса остана да лежи за момент, борейки се с почти неустоимото желание да сграбчи пистолета, който бе свалил заедно с туниката си.

Отвращението, изглежда, се беше изписало на лицето й, защото, докато сядаше и се извръщаше, той я сграбчи за косата и я издърпа обратно на пода. Със същата светкавична бързина, която беше забелязала, когато нападна войника, охраняващ джипа, той се хвърли отгоре й, повали я и я прикова към земята.

— Не ми разигравай мръсните си номерца. Хареса ти всяка минутка. Не се прави, че не ти е харесало.

По челото му бяха избили капчици пот. Той ги изтри с бавно движение. После прокара длани по гърдите й, улови ги и започна да ги стиска, докато Алекса примижа от болка. Очите му се присвиха и той се ухили самодоволно, като се плъзна между гърдите й. Притисна ги с две ръце и започна ритмично да се движи напред и назад. После се премести малко по-напред и се надигна над нея.

— Поеми го — каза и побутна стиснатите й устни. — Направи го корав.

Алекса се опита да се обърне, но не можеше да помръдне, притисната под тежестта на тялото му. Разтвори устни и стисна очи, за да спре напиращите горещи сълзи. Задави се и се опита да се закашля, но не можа. Той продължаваше да се забива и отдръпва, като стенеше. За нейно облекчение, скоро стигна до пълна възбуда. Отдръпна се, погали члена си с доволна въздишка. Плъзна се от гърдите към ханша й и пъхна косматото си коляно между бедрата й, принуждавайки я да разтвори крака, за да проникне отново в нея.

— Добре — простена доволно, — толкова си стегната. Харесва ми, бейби. Щях да почакам за по-късно, но ти ме предизвика. Сега ще ми трябва малко време да свърша още веднъж. Но това хич няма да ми попречи да се порадвам на стегнатата ти малка катеричка.

Не беше сигурна колко дълго продължи в действителност — струваше й се, че е увиснала над преизподнята — преди той най-после да стигне до края. Но докато се извиваше и забиваше в нея, търсейки облекчение, обладан от обичайната си мъжка заблуда, че това й харесва, Брад не спираше да й шепне. От разгорещените от страстта му брътвежи успя да разбере, че е видял кадрите с нея миналата есен, веднага след завръщането на Стивън от Лондон, когато й бе откраднал чековете. С изненада научи, че Джейсън също е видял филмчето и това било причината да й се обади.

— Доста се позабавлявахме — прошепна задъхано в ухото й той. — Мелани пощуря, като разбра, че се виждаш с Джейсън. Стивън, естествено, го направи нарочно. Запазил беше филма само за да възбуди Джейсън. Готов бе на всичко, за да го раздели с Мелани. И аз, като видях филмчето на Стивън, само за две минути се надървих. Но вече няма, нали? — изгрухтя измъчено. След като най-после свърши, Брад се простря безжизнено отгоре й и каза: — Гладен съм, вземи да сготвиш.

Загледа се в окосменото му тяло и си обеща да му го върне!

И оттогава вече почти седмица следваха този установен режим. Брад излизаше да намери каквото им трябва, а тя оставаше да се крие. На първо място в издирванията му беше начин за измъкване от Хартум. Искаше да намери превоз до Порт Судан, но след като бунтовниците бяха минирали магистралата на юг през Вад Медани, единственият открит проход към крайбрежието оставаше черният път през Атбара.

Мислите й бяха прекъснати от две бързи почуквания по вратата. Върна се към действителността, докато изчакваше паузата, после и третото почукване. Брад се връщаше — ще бъде гладен и груб.

Отключи вратата и примижа срещу ярката светлина. Брад бързо се шмугна вътре и пусна платнената торба, която носеше със себе си при ежедневните си набези.

— Довечера тръгваме.