Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Blind Chance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2011)
Разпознаване и корекция
Dani (2012)
Допълнителна корекция
sonnni (2012)
Форматиране
hrUssI (2012)

Издание:

Мерил Сойър. Танцът на късмета

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 1998

Редактор: Анелия Христова

История

  1. — Добавяне

Глава 37

Накараха я да предаде паспорта си и я заведоха в една чакалня, където чу познат глас.

— Какво правиш тук? — изгледа я подозрително Мелани.

— Проверявам дали посолството може да ми помогне да замина. В края на краищата, живея и работя в Лондон. — Беше неубедително обяснение, но, изглежда, задоволи Мелани.

— Марк Кимбръф е тук, знаеш ли? Три негови самолета идват да ни вземат. Казах му, че съм лична приятелка на посланик Толбът и ще е по-добре да се погрижи да бъда в първия самолет.

— Ей, бейби, как попадна тук? — приближи се към тях през претъпканата стая Брад. — Абдула ми намери паспорт.

Алекса повтори обяснението си и добави:

— Благодаря, че ме изостави.

— Всеки се спасява поединично — сви рамене той. — Но щом са те пуснали тук, сигурно възнамеряват да се погрижат за теб. Аз доста се поизпотих, докато се опитвах да вляза — дори с паспорта. Онзи негодник, Кимбръф, не спря да ми проверява паспорта. Нищо нередно не можа да му намери. Трябва да се довериш на Абдула, той винаги се оправя. Уредил е място на Стивън за вчерашния полет на SAS.

Вниманието им беше привлечено от шумни възклицания в далечния край на помещението, където хората се трупаха и надничаха през прозореца. Алекса последва Брад към групичката и го заобиколи, за да погледне навън. Над джамията „Ел Кабир“ се издигаха стълбове черен дим.

— Американското посолство — каза някой и Алекса си припомни колко близо се намираше то до главната джамия на Хартум.

— Не гори — осведоми множеството Брад с престорен английски акцент. — Мюсюлманското братство само ги плаши с малко огън пред вратите.

Алекса преглътна. Плаши ги? Можеше да си представи какъв ужас изпитваха хората, които са вътре. Техеран. Американското посолство. Изминаха доста години, но споменът за заложниците все още бе жив. Няколко щастливци бяха успели да стигнат до канадското посолство, където се бяха скрили, докато успеят да ги снабдят с фалшиви паспорти и изведат от страната. Бяха се спасили — благодарение на канадците. Ще има ли и тя този късмет?

След вечеря ги инструктираха да се съберат в залата, за да може вицеконсулът да им разясни плановете за утре. Когато Алекса се настани до Брад, видя зад катедрата мъжа, който унищожи паспорта й, придружен от Марк.

— За тези от вас, които не ме познават — започна ниският рус мъж — аз съм Хърбърт Ръсел. Искам да съобщя на всички ви, че от суданското правителство ни увериха, че всичко това са само временни смущения, които те се надяват да разрешат в кратък срок. Отношенията на Обединеното кралство със суданския народ, въпреки затрудненията, които може би преживяват някои други нации, си остават приятелски. Независимо от това, правителството на Нейно величество ни разпореди да помогнем на нейните поданици с всички средства, с които разполагаме, за да напуснат Судан. — Пое си дълбоко дъх и хвърли бърз поглед към Марк, преди да продължи: — Както някои от вас вече знаят, посланик Толбът беше в неизвестност. Късно днес следобед полицията откри тялото му в Омдурман.

Мъртвата дотогава тишина се наруши от тих шепот. Някъде на първата редица Мелани изхлипа отчаяно. Алекса погледна към Брад, който й прошушна:

— Гърлото му било прерязано.

Тя се зачуди откъде ли знае. Брад беше невероятно коравосърдечен човек — тази сутрин я бе изоставил, без да му мигне окото. Също така беше обзет от маниакалната идея да накаже Стивън, задето му беше взел бележника. Алекса нямаше никаква представа какво може да има в него — той отбягваше въпросите й за това. Но като си припомняше за папките, тя се питаше дали не е свързан с контрабандните операции. Възможно ли е точно той да стои зад тях?

— Убедени сме, че смъртта на Толбът не е резултат от безредиците, а вследствие на лични неприятности — продължи Ръсел. — Ненавременната му кончина прехвърля отговорността за посолството върху мен. От жизненоважно значение е да следвате указанията ми. — Отново замълча и погледна към Марк. — Имаме късмет, че Марк Кимбръф се намира в Судан. — При споменаване на името му много от тези, които бяха чували за него, но не го бяха разпознали, започнаха да шушукат. — Той уреди три от неговите самолети да ви евакуират. След смъртта на посланик Толбът трябва да се погрижа за твърде много неща, така че поверих на господин Кимбръф грижата да изготви списъци с реда за евакуиране на пътниците. Давам думата на него. Той ще ви съобщи какво е решението му.

Ръсел отстъпи встрани и Марк се качи на подиума.

— Няма никакъв начин да кача всички ви само на три самолета — замълча и изчака ефекта от думите си. — Освен ако не се съгласите с моя план — продължи да говори, като им обясни, че ще трябва да седнат по двама на по-широките седалки в първа класа, а някои от мъжете ще се наложи да останат и на пода в кухнята, за да могат да се поберат всички. — Естествено, това е в нарушение на международните разпоредби за безопасност. Ако някой иска да си уреди сам нещата, напълно ще го разбера. След минута ще ви дадем номер на мястото и на полета. Подготвил съм схеми на самолетите. Искам да запомните точно къде е мястото ви. При качването трябва да действаме колкото е възможно по-бързо. Всеки момент могат да затворят летището. Заради това ще заемаме местата отзад напред — така става по-бързо. Освен това ще трябва да се ограничите само до един ръчен багаж. Вземете само онова, което ви е абсолютно необходимо, а останалите си неща оставете тук. Посолството ще ги придвижи веднага щом кризата приключи. Мисля, че това е всичко, освен още едно последно нещо от господин Ръсел.

Хърбърт Ръсел се прокашля.

— Имаме причини да смятаме, че някои от вас са граждани на Съединените щати, снабдени с фалшиви британски паспорти. Това няма да мине и може да застраши безопасността на всички. По време на засилената терористична дейност през последните месеци Хартум монтира нов компютър, свързан чрез терминали към Интерпол. Когато суданците наберат номера на паспорта ви, той трябва да съвпадне с номера на британските служби за сигурност, въведен в базата данни. Първокачествена корица, много добра снимка и официални на вид печати могат да заблудят мен, но не и компютъра. След събранието трябва да дойдете при нас. Ние можем да ви помогнем.

 

 

Часове по-късно Марк стоеше на прозореца в кабинета на посланика. Заревото в далечината беше изчезнало. Вероятно демонстрантите се бяха разотишли по домовете. За доброто на американците се надяваше да е така.

Помисли си да отиде заедно с Хърб в информационния център, но после се отказа. Нямат нужда от него, за да подадат към Лондон имената на американците с подправени паспорти. Като работят през цялата нощ, програмистите могат да променят информацията, така че всеки задоволително добър на вид паспорт да може да получи благословията на компютъра.

Но кой ще даде благословия на Робърт Толбът? Със сигурност не и убийците му. Марк с изненада узна, че смъртта му не е дошла като неочакван удар за Хърб Ръсел. Явно Толбът доскоро е въртял съвършено организирана система, но тогава в действие се е опитала да се включи някаква жена. След като била разкрита, тя изплюла името на Толбът и Хартум. Очевидно това е принудило местните му свръзки да го убият.

Марк се извърна и срещна проницателните очи на Кралица Елизабет, която се взираше от портрета на отсрещната стена. Образът й красеше кабинетите на всички посланици. Правосъдието на Нейно величество скоро ще открие Джейсън Толбът, след като утре Ръсел изпрати доказателствените материали по Марк в Лондон. Интересно, помисли си той, едно толкова отдавна чакано отмъщение не би трябвало да го изпълва с такова чувство за празнота. Но не отмъщението го тревожеше, а Алекса. Държа се сурово с нея — прекалено сурово. Трябва да отиде и да й каже за паспорта. Достатъчно дълго я остави да се измъчва. Глупаво е. И двамата се държат като малки деца.

Провери десетки различни места, където хората се бяха събрали, за да прекарат нощта, преди да я открие. Тя спеше, свита в един фотьойл. Застана прав, загледан надолу към нея. Искаше му се да я вземе в ръце и да я отнесе, но посолството бе така препълнено, че не можеше да се мине по коридорите, без да настъпиш някого. Пък и какво щеше да й каже? Трябва да я заведе в Уиндам Хол и да седнат заедно да обсъдят проблемите си. Наведе се и отметна златните къдрици от врата й, за да целуне любимото си място, точно зад ухото.

 

 

Със схванат врат и вкус, сякаш в устата й е умряла камила, Алекса влезе в трапезарията за закуска. Бързо си намери място, преди Брад да я забележи. Не искаше да я виждат с него. Снощи двамата с Мелани се държаха невъзможно. Тя изпадна в истерия, защото не я бяха поставили в първия полет, а в третия, заедно с Брад и Алекса. Марк остана непреклонен. После пък Брад отказа да съобщи на Хърб Ръсел за фалшивия си паспорт. Алекса по никакъв начин не успя да го убеди.

— Само си подсигуряват задниците — заяви Брад. — Ще ме оставят, ако им кажа.

— Ако ти не кажеш на Ръсел, аз ще му кажа. Може да изложиш на риск сигурността на всички останали.

Студеният блясък в очите на Брад се засили.

— Само си отвори устата, и хубавичко ще подредя Кимбръф. Ще кажа на всички, че прикрива американска актриса — при това порно кралица.

— Да не си посмял!

Брад се изкикоти, после подхвърли:

— Наблюдавах те, докато той изнасяше малкото си слово. Лигите ти щяха да изтекат. Той е мъжът, за когото ще се омъжваш, нали?

— Това изобщо не ти влиза в работата.

— Не? Но ще ти кажа какво ми влиза. Да се измъкна от тая шибана дупка жив. Ако кажеш и една думичка, ще вдигна такава патърдия за Кимбръф, че ще се чуе чак до Бъкингамския дворец. Мислиш ли, че ще им хареса как господин Благородство е излъгал, за да измъкне годеницата си? Прибави към това и че се е сдобил с паспорт на черно — с него е свършено.

— Няма да го направиш.

— Можеш да се обзаложиш. Така или иначе, не се притеснявам за проверката на паспорта ми. Абдула каза, че вече е кодиран в службите за сигурност. Ще мине без проблем, ще видиш.

Малко след пладне ги извикаха в залата, Марк и Хърб Ръсел отново бяха застанали зад катедрата. Алекса забеляза, че Марк се е обръснал и си е сменил ризата, но лицето му имаше изпит, притеснен вид. Докато очакваше всички да се настанят по местата, той барабанеше с пръсти по плота. Обясниха, че първият полет се е забавил с четири часа. Очевидно войсковата част, изпратена да охранява летището, се състои от членове на Мюсюлманското братство. Правили си щателна проверка на багажа и двойна проверка на паспортите, за да търсят хора, които биха могли да са сътрудничили на бунтовниците. Следващите два полета ще закъснеят, но се надяват да успеят до полунощ, когато изтича срокът, след който правителството ще затвори летището и ще го превърне във военна база.

Стана десет часа, преди и третата група да потегли от посолството. Всички непрекъснато си поглеждаха часовниците, знаейки, че летището ще бъде затворено точно в полунощ. В залата за международни полети един военен служител ги осведоми, че техният полет ще бъде предпоследният.

Безпокойството, което Алекса едва успяваше да потисне, отново се надигна в нея, докато чакаше в края на опашката заедно със Стейси, младото момиче, с което трябваше да си поделят едно от местата в първа класа. Зад тях бяха Брад и още неколцина мъже, определени да седят в предната кухня, а някъде по-напред се намираше Мелани. Група французи се суетеше на гишето за проверка на багажа, подготвяйки се да минат през паспортната проверка след групата на „Уиндзор Еър“. Полетът на „Ер Франс“ щеше да е последният.

Появи се Хърб Ръсел, понесъл паспортите в ръка. Когато Алекса получи своя, бързо го разтвори и се вгледа в снимката. В очите й бликнаха сълзи и тя вдигна глава, за да открие Марк, но той стоеше на гишето с гръб към нея. Отново сведе поглед и се усмихна невярваща, после изтри сълзите с опакото на ръката си. Очевидно Марк беше преминал през невероятни перипетии, за да донесе този паспорт от Лондон. Беше успял някак да се сдобие с нейна снимка от онази нощ в Сохо, тъй като на нея Алекса беше с лъскавата черна рокля, достатъчно за цял живот количество грим по очите и обилно намазани със спирала мигли. Дори беше снел подписа й от някой документ. В паспорта пишеше, че е родена в Пилдаун Кросинг, но всички останали данни си бяха нейните собствени. Сигурна бе, че компютърът няма да отхвърли този паспорт. И въпреки това студените, метални пръсти на страха, които я бяха сграбчили, отново се забиха в нея.

Най-после дойде и техният ред и Алекса избута Стейси напред. Единствените оставащи за проверка след тях бяха Брад и другите, определени да седят в кухнята на първа класа. По-назад нервно стоеше групата за „Ер Франс“, вперили погледи в часовниците си.

Допусната на борда, Стейси отстъпи встрани и Алекса се придвижи към Марк и Хърб, които следяха проверката. Не смееше да погледне към Марк. Ако го направи, сълзите можеха да потекат отново. Веднага щом се отделят от земята, ще отиде при него. Подаде паспорта и визата на служителя на гишето и му се усмихна мило. Той кимна, после набра номера на клавиатурата на компютъра. Нужни бяха цели десет секунди — истинска вечност — за да се появи нейният файл на екрана. Служителят огледа монитора, подпечата паспорта й и понечи да й го върне обратно. Един от войниците се приближи към него и каза нещо на гърлен арабски. Служителят подаде паспорта й на дежурния офицер. Стомахът й се сви мъчително, когато той насочи към нея най-безмилостните очи, които някога бе виждала, и й даде знак да остане.

— Стейси — изрече тя, след като забеляза, че момичето я чака, — върви в самолета. Идвам веднага.

После застана встрани, за да пропусне останалите през контролата. Не можеше да си представи какво не е наред, но войниците продължаваха да се взират в снимката и отново към нея. Каквото и да беше, то нямаше нищо общо с компютъра.

Марк се приближи към Алекса и остави последните мъже сами да се оправят с проверката. Усмихна й се окуражително, но напрегнатите му рамене никак не я успокояваха.

— Има ли някакъв проблем? — попита Хърб дежурния офицер и след като той не му отговори, повтори въпроса си на арабски.

— Американска актриса!

Сякаш студени клещи се впиха в нея. Как може да са виждали филма й? Та той току-що бе пуснат в Америка и изобщо не е бил показван в чужбина!

Хърб прошушна нещо на Марк и той видимо пребледня. Ръката му се обви около раменете й.

— Мис Макензи е моя годеница. — В спокойния му глас имаше някаква напрегнатост, която никога преди не беше чувала. — Аз съм собственик на „Уиндзор Еърлайнс“. За вашето правителство е важно самолетите ми да продължат да летят между страната ви и континента. Лично ще гарантирам за мис Макензи. Вземам я с мен.

Офицерът кимна, очевидно убеден, но точно в този момент служителят на компютъра му извика нещо на арабски. Алекса видя Брад Уилингам да стои сам на гишето. Беше последен на опашката — останалите бяха минали проверката и стояха встрани да го изчакат. Последва яростна размяна на реплики на арабски, преди офицерът да размаха паспорта към Брад.

— Не добър! Не добър!

Изневиделица се появи Мелани.

— Какво става? Защо не потегляме? — Гласът й трепереше истерично. — Нали няма да ни задържите всички заради тях? И двамата са американци.

Марк остави Алекса и бързо се приближи до Мелани, сграбчи я за рамото и я издърпа встрани, преди офицерът, който явно не беше разбрал думите й, да успее да зададе въпроси. Но беше твърде късно — един от войниците знаеше достатъчно английски, за да информира началника си.

— Пусни я — каза Хърб с аленочервено лице след ожесточен диалог на арабски с офицера. — Иска да чуе какво има да каже.

Стомахът на Алекса се преобърна. Мелани сграбчи ръкава на офицера.

— Виждали ли сте филма й? Сваля си всички дрехи и казва: „Не мога да го направя“. Не ни наказвайте всички само защото те са американци.

Изумена, Алекса се вкамени. Колко добре си спомняше тези думи!

Застаналите наблизо войници закимаха. Въпреки че слабо владееха английски, точно тези думи явно всички разбраха. Офицерът замахна с ръка и група войници заобиколи Алекса и Брад. Марк се хвърли към Алекса, но те насочиха оръжието си към него.

— Настоявам да спрете това… — започна Марк, но един от войниците, реагирайки на заповед на арабски, замахна с приклада на пушката си и го улучи под брадичката. Друг заби оръжието си в корема му, а трети го удари силно по тила и го събори на земята. Папката изхвърча изпод мишницата му и се плъзна по пода. Алекса изпищя и се опита да стигне до него, но войниците я задържаха. Офицерът изкомандва нещо на арабски към Хърб.

— Качете го на самолета — каза Хърб и даде знак на мъжете, определени да седят в кухнята, които изчакваха наблизо. — Махайте се всички оттук. Кажете на пилота да потегля. Аз ще се погрижа за тези двамата.

Алекса остана на място, като се молеше той да се оправи. Последното, което видя, бяха групичката мъже, понесли кървящия и изпаднал в безсъзнание Марк.

И усмихнатата Мелани.

 

 

Двама мъже го носеха нагоре по стълбата, когато Марк отвори очи. Отначало не можа да проумее къде се намира чувстваше главата си, сякаш някой е забил чук в нея, а в устата усещаше вкуса на собствената си кръв. Вкараха го в самолета, на пода в кухнята, преди да успее да проговори.

— Алекса — простена той. Жестока болка прониза челюстта му и се сля с нетърпимото пулсиране в главата му. — Не тръгвайте без нея!

Твърде късно — самолетът потегли напред, набирайки скорост. Светът отново причерня пред очите му и една-единствена гледка изплува в съзнанието му: ужасеното лице на Алекса. Разбърканите му мисли се концентрираха върху Стивън Хънтър. Той е разпространил изрязаните кадри с Алекса из целия Хартум. В мига, в който Хърб му го прошушна, Марк прокле себе си. Защо не се беше свързал втори път с Найджъл?!

Отвори очи и малката кухня се завъртя около него, предизвиквайки гадене. Някой беше поставил до него папката му с доказателствата, които щяха да уличат Джейсън. Но това нямаше никакво значение. Отмъщението му няма да струва и пет пари, ако нещо се случи с Алекса.

Потъналите преди в пълна тишина пътници шумно започнаха да се поздравяват, след като самолетът се издигна над пистата. Марк се изправи, олюлявайки се, като се опираше на плота, докато самолетът се издигаше в небесата под ъгъл от трийсет и пет градуса. С неуверена стъпка влезе в отделението на първа класа.

Кръв се стичаше по тила му и капеше от разкъсаните му устни. Усети всички погледи върху себе си, но изобщо не го бе грижа. Съзря отпред Мелани, която го наблюдаваше как се приближава. Вчерашната спирала се беше размазала под очите й, а една от изкуствените й мигли се бе килнала встрани и допълнително подчертаваше блесналите й от уплаха очи.

— Кучка — изсъска той, без да се интересува от пълното с любопитни очи помещение и пробождащата болка в челюстта при всяко раздвижване. — Егоистична кучка! Как смееш? Как смееш да се наричаш британка? — Замахна неуверено с ръка, за да посочи останалите хора в кабината. — Ние… ние сме хората, които устояхме на Хитлер. Ние сме хората, които разкриваме най-доброто от себе си в кризисни ситуации. Ние се подкрепяме и не се предаваме. Това, което направи, доказва само едно — не те е грижа за никой друг, освен за теб самата. Само едно мога да ти обещая. Ако нещо се случи с Алекса, ще те унищожа.

Обърна се, глух за поздравленията и ръкоплясканията, последвали речта му. Успя някак да не припадне отново, докато се олюляваше напред, за да намери определеното му място в кабината срещу бордовия инженер.

Самолетът рязко изви и пулсиращата глава на Марк се удари в багажното отделение. Знаеше, че полетът е получил коридор на юг и по план трябваше да завие на изток веднага след издигането, за да не лети над позициите на бунтовниците. Пилотът го беше обсъдил с Марк, като му напомни, че миналата година, използвайки противовъздушни снаряди, бунтовниците бяха свалили цивилен самолет и всички бяха загинали. Никой не можеше да каже с какви оръжия разполагат сега. Марк се стовари на седалката, като се молеше Хърб да успее да помогне на Алекса.

— Кучи синове! — извика пилота.

— Исусе! — възкликна и вторият пилот.

— Какво? — приведе се напред Марк и се помъчи да разбере какво става. Под тях, на стотици метри височина се издигаха оранжево-червени огнени езици и озаряваха безлунното небе.

— Шибаните бунтовници взривиха летището!