Мерил Сойър
Танцът на късмета (30)

Глава 30

Алекса отстъпи две крачки назад и събра отвореното деколте на халата.

— Само за момент. Ще си облека…

— Няма нищо — прекъсна я Марк. — Тези господа са от Скотланд Ярд. Искат да поговорят с теб. Ела насам.

Скотланд Ярд? Какво се е объркало? Как са я открили? Ще я арестуват ли? Предполагаше, че кражбата на дрехите на Джейсън може да се приеме като престъпление, ако той реши да повдигне обвинение. Разчиташе, че ще има време да приведе в действие втория етап от операцията, преди някой да успее да я намери. А после, след като Джейсън разбере какво още му е подготвила, няма да посмее да я намесва. Усети как страхът започва да я сковава. Шлиферът. Беше го захвърлила на леглото. Все още бе напълно изложен на показ заедно с пакетчето кокаин в джоба му. Възнамеряваше да се отърве от него веднага щом стигне в къщата, но там беше Марк.

Запази привидно спокойствие, докато слизаше по стъпалата към протегнатата ръка на Марк. Той стоеше бос, с разтворена риза там, където тя беше изтръгнала копчетата преди това. Изглеждаше напълно успокоен и уверен, докато стоеше в очакване тя да се приближи. Когато посегна към ръката му, той я притегли по-близо и я прегърна.

— Алекса, това са сержант Кафри и инспектор Море. Току-що ми казаха, че Джейсън Толбът е в затвора и те обвинява. Господа, нека отидем да поговорим в библиотеката. — Марк ги насочи по коридора, после ги въведе в стаята.

Слаб и болнав на вид човек, с остри кичури бели коси и набраздено от бръчки чело, инспектор Море имаше странно изражение, което й напомняше за неспокоен бобър. Сержант Кафри пък имаше рошава кестенява грива и бързи, стрелкащи се очи, които й даваха да разбере, че нищо не може да му убегне.

Влязоха в библиотеката и Алекса усети как и без това пламналото й лице поруменява още повече. Очевидно и Марк беше излязъл също толкова бързо, колкото и тя. Ексцентричният й черен сутиен лежеше все така преметнат през едното кресло, обувките и чорапите й бяха разхвърляни по земята, възглавниците на дивана бяха безнадеждно разбъркани, а килимчето пред камината стоеше килнато на една страна.

Докато Марк поддържаше непринуден разговор и всички се настаняваха в стаята, мислите на Алекса се опитваха да намерят обяснение за всичко това. Само идиот няма да разбере какво е ставало в библиотеката. Прокара език по подпухналата си устна. После си спомни как Марк я бе ухапал по шията. Като се стараеше движенията й да изглеждат непринудени, тя плъзна ръка по деколтето на халата. Нямаше никакъв начин то да прикрие белезите на яростта му в основата на шията й. Усети, че и двамата мъже я зяпат. Горещината по лицето й стана непоносима. Каква каша! Била е глупачка да си мисли, че ще й се размине. Молеше се да нямат у себе си заповед за обиск. Ако намерят кокаина, ще я затворят или депортират. Отмъщението, което преди й се струваше толкова сладко, сега й се видя глупаво. Не, направо безразсъдно.

Марк продължи да бъбри свободно, докато поставяше две нови цепеници върху проблясващите въглени в камината. Алекса забеляза, че дръжката на камшика още не е напълно изгоряла, но дърветата я закриха. Седна до нея и преметна дългия си, обут в безнадеждно смачкания панталон крак върху другия. Обви ръка около раменете й и я стисна окуражително.

Инспектор Море се прокашля.

— Историята е доста объркана, мис Макензи… господин Кимбръф. — В гласа му се долови почтителна нотка, която показваше, че познава и уважава Марк. — По-рано тази вечер Толбът излязъл от една гарсониера в Сохо без нищо друго по себе си, освен палто и обувки. Обвинен е, че се е опитал да се разголи пред минаващо оттам младо момиче. Майка й била наблизо и се разпищяла. Собствениците на съседната кръчма и нощния клуб отсреща веднага се озовали на мястото. Толбът се опитал да се скрие в сградата, но вратата, изглежда, се била заключила зад него. Тълпата го задържала до нашето пристигане.

— Боже мой — възкликна Алекса, като се опита да придаде на думите си точно необходимата доза загриженост, без да прозвучи мелодраматично. — Горкото момиче! Сигурно се е уплашило до смърт. Добре ли е?

— Все още се опитваме да я открием, за да се уверим. Навсякъде е било пълно с репортери и фотографи. Както изглежда, са имали достоверна информация, че принцеса Даяна ще бъде в нощния клуб — инспектор Море изви скептично една от дебелите си вежди и се изсмя недоверчиво. — След като някой извикал, че Джейсън Толбът се разголва, хората от пресата се нахвърлили като глутница разярени питбули. В суматохата момичето и майка й се измъкнали. Без тях не може да му се предяви обвинение.

Алекса едва сподави смеха си при мисълта за Джейсън Толбът, закрил лице от фотоапаратите. Мръсник! Така му се пада! Дори целият й замисъл да е погрешен, Джейсън сигурно е бил унижен до крайност. И независимо как ще се оправдава, таблоидите ще бъдат във вихъра си.

— Когато го арестувахме, той заяви, че вие сте го подмамили в гарсониерата, излъгали сте го да вземе наркотици и сте го накарали да си свали дрехите, преди да го изпратите навън — продължи инспектор Море.

— Навън? И за какво?

Инспекторът се зачерви леко.

— Твърди, че двамата сте правили някакъв особен секс. Каза, че сте имали камшик и…

— Не! — извика Алекса. Чувстваше се като скиор, който се опитва да се движи пред застигаща го лавина. — Никога не съм… а и дори да съм била там…

— Повярвайте ми — намеси се Марк. — От известно време съм доста… близък с Алекса. Понякога е малко буйна — разроши косата й с ръка, — но определено не си пада по садомазохизма. Освен това изобщо не е имала вземане-даване с Джейсън Толбът.

— Разбира се, че не — потвърди и Алекса, вгледана право в очите на Марк. — Не мога да го понасям.

Запази присъствие на духа, докато умът й се блъскаше да намери начин да предпази Рената. Тези мъже разполагат с фактите, но въпросът се заключава в думата на Джейсън срещу нейната. Ще трябва да докажат, че е била там. Беше се постарала да не оставя отпечатъци. Така или иначе, ще се задълбочават ли изобщо да разследват едно обвинение в неприлично поведение, или непристойно разголване? Съмняваше се.

— Предполагам — отново заговори инспектор Море, — че можете да посочите къде сте били тази вечер, госпожице Макензи?

— Разбира се — отвърна Алекса, решавайки да си измие ръцете и да остави Джейсън да доказва вината й. — Бях…

— Тук — прекъсна я Марк. — Цялата вечер. Обсъждахме някои… делови въпроси.

Инспекторът запази сериозното си изражение, но всеки глупак можеше да разбере, че е напълно наясно с положението и „обсъждахме“ не покрива точно развилите се тази вечер събития. Алекса усети нова гореща вълна да се надига по шията й и да зачервява страните й чак до корените на косата. Посегна и улови кичур от оплетените си къдрици. Готовността на Марк да излъже заради нея я свари напълно неподготвена. Едва ли знаеше в какво се забърква, като й осигурява алиби. Изнудване. Не може да му позволи да го направи.

— Марк, аз…

— Няма нищо, скъпа. Просто отговори на въпросите им. Трябва да проверят някои факти. Вече знаят, че си била тук цялата вечер. Обясних им го още когато поискаха да говорят с теб.

Алекса се поколеба, но едва доловимият натиск на ръката му върху рамото й и фактът, че вече се е ангажирал, я накара да се съгласи.

— Точно по кое време пристигнахте? — попита сержант Кафри. Като строг човек, който очевидно не губеше излишно време в любезности, той вече бе извадил малък бележник и си записваше.

Алекса понечи да посочи определен час, но промени решението си. Колко хора могат да кажат кога точно са пристигнали някъде?

— Н-не съм сигурна. — Гласът й остана спокоен и тя замислено вдигна поглед. — Излязох от театъра някъде между шест и шест и половина. Трябва да съм била тук около седем.

— Разбирам — отвърна с изключителна любезност инспектор Море. — Госпожице Макензи, излизали ли сте някога с Джейсън Толбът?

Алекса въобще не се поколеба. Колкото по-малко лъжи изрича, толкова по-малки са рисковете да я уличат.

— Да… веднъж… нещо такова.

— Нещо такова? — В лешниковите очи на сержант Кафри проблеснаха подозрителни пламъчета. Усещаше внимателния му поглед от мига, в който влязоха в библиотеката. Ясно беше, че той повече вярва на разказа на Джейсън Толбът.

Алекса спокойно започна да разказва събитията в цялата им последователност, като се започне от розите и нагласените писания, до инцидента с психотропните вещества. През цялото време изобщо не поглеждаше към Марк, но всяка дума беше предназначена за него. Да става каквото ще, но искаше той да знае всичко.

Когато приключи с момента, в който полицаят я беше намерил и завел в участъка, сержант Кафри попита:

— Защо не сте казали за участието на господин Толбът?

— Аз съм чужденка, а Джейсън Толбът е влиятелен човек. Боях се, че е възможно да ме обвинят и депортират, или дори да ме изпратят в затвора. Всички знаят какво се случи със Стейси Кийч. Реших да ги оставя да си мислят, че съм била пияна.

— Ясно — беше лаконичният коментар на сержанта. — Може ли да ползвам телефона? Искам още сега да се обадя в участъка на „Пекъм“ и да проверя разказа ви.

Марк водеше някакъв незначителен разговор с инспектора, докато сержант Кафри говореше по телефона. Алекса се сгуши по-плътно в него и в отговор той я прегърна, без да се опитва да се крие от инспектора. Беше се изпълнила с огромна надежда. Явно Марк я обича достатъчно, за да й се притече на помощ, независимо от предишните му груби нападки. А сега вече знаеше достатъчно от истината за тази вечер, за да има желание по-късно да поговорят.

— Спомнят си вашия случай — потвърди сержант Кафри, след като затвори телефона. — Защо не ни казахте, че са ви пуснали след намесата на Рената Тремейн?

— Н-не смятах, че това е от значение — заекна Алекса. Нарочно пропусна името на Рената, защото се боеше, че ще се свържат с нея и тя ще й осигури второ алиби за вечерта.

Липсата на алиби е по-малко подозрителна от наличието на две за една и съща вечер. А едва ли може да има нещо по-лошо от това, да забърка в престъпление двама души, които обича.

Инспектор Море стана от мястото си и сержант Кафри бавно го последва.

— Мисля, че засега това е всичко. Къде можем да се свържем вас? Тук ли сте отседнали?

— Ще ви дам един номер — отвърна Марк. — Това е в моя офис. Обадете се и оттам незабавно ще се свържат с Алекса.

— Добре — изрече инспектор Море и двамата със сержанта последователно се ръкуваха с Марк. — Съжалявам, че ви обезпокоихме, но трябваше да проверим разказа на господин Толбът. Няма да ви търсим, освен ако не ни представи нещо по-съществено от тази заплетена история, за да докаже участието ви.

„Не мога да повярвам, че ще се отърва така“, помисли си Алекса, докато изпращаха двамата мъже до вратата и им пожелаваха „лека нощ“. След като тежката врата се затвори, тя не успя да сдържи тържествуващия си смях.

Марк постави ръка на устата й.

— Какво още ще измислиш, по дяволите? — Думите му бяха сърдити, но усмивката на лицето му говореше друго.

Обви ръце около врата му и силно го притисна.

— Съжалявам, че те забърках. Още ли ми се сърдиш?

— Как бих могъл? Да бъде човек с теб, означава от луди по-луди приключения. — Лекичко я целуна по устните.

— За да помогнеш на мен ли излъга, или защото мразиш Джейсън Толбът?

Марк улови лицето й в двете си ръце.

— Излъгах, защото бях глупак, че не те оставих да ми обясниш. — Гласът му беше тих и самообвиняващ се. — Излъгах, защото ти наговорих такива груби неща, за да те нараня. Изобщо не мисля така. Но ти го знаеш, разбира се.

Алекса кимна, съзнавайки, че обидните му думи са наранили повече него самия, отколкото нея.

— Но го направих най-вече, защото каза, че ме обичаш, а аз се държах толкова грубо, че щях да те загубя.

— Невъзможно — възрази Алекса и се повдигна на пръсти, за да обвие ръце около врата му. — Аз съм упорита — не се предавам толкова лесно.

Устните му бавно се сведоха, за да посрещнат нейните.

— Съжалявам за непростимите неща, които изрекох. Когато намерих торбата с нещата му и те чух по телефона да му казваш, че никой не може да го прави по-добре — същите думи, които беше казала и на мен — направо полудях. Прощаваш ли ми?

— Разбира се, скъпи — отметна глава и му предложи устните си за нова целувка.

— Причиних ли ти болка?

— Не, изобщо не. Беше грубичък, но не прекалено. Никой никога не ме е обладавал така. Изобщо… не съм знаела, че мога да съм толкова… необуздана. — Плъзна ръка през разтворените краища на ризата и напипа мястото, където го бе одрала. Зарови глава в извивката на врата му. — И аз не исках да те нараня. Не мога да си обясня какво ме прихвана. Освен това нямах никакво намерение да те забърквам в тази история с Джейсън. Ако разберат истината, могат да ти предявят обвинение.

— Шшт — целуна я по челото Марк. — По-добре ми разкажи цялата история. После ще решим как да действаме — заедно.

Докато се връщаха обратно в библиотеката, тя му обясни, че в основни линии всичко, което бе разказала пред детективите, е истина. Настаниха се на дивана пред вече разгорелия се огън и Марк загъна босите й крака с одеялото.

— Върнах се от командировката по-рано, за да те видя. Вкъщи ме очакваше плик с надпис „лично“. Вътре имаше изрезки от вестници с материалите за теб и Джейсън, както и снимката. Не можех да повярвам, но снимката изглеждаше истинска. Следващите няколко дни се пържих на бавен огън и когато те видях тази вечер, направо полудях.

— Снимката е фалшификация, но много умело направена. След нея и случката с наркотика реших да отвърна на Джейсън с неговите средства.

— Пищящата жена? Рената ли?

Алекса кимна.

— Тя се обади по телефона. И повярвай ми, никой не го прави по-добре. Писъците й подплашиха всички дървеници в онази дупка. Но с нея не е имало дете, а някакво дребосъче, нейна позната. Естествено, аз пуснах слуха на пресата за очакваната поява на лейди Ди. Това само доказва, че са готови да повярват на всичко. Представяш ли си я в „Рио Хоц“? Вероятно не си го виждал, но можеш да ми повярваш, че това място е истинско долнопробно свърталище, достойно за Сохо.

— Господи! Какво още ще измислиш? — Марк замълча и замислено се вгледа в нея. — Как успя да минеш седмичния тест за наркотици?

— Рената влезе първа и ми остави малко от чистата си урина в пластмасова торбичка зад тоалетното казанче. Аз само я сипах в чашката си и им я предадох.

— Окей — притегли я в прегръдките си той и я сгуши, — наистина си умна, може би дори прекалено умна. Току-що си създаде много силен враг. Ако не успее да докаже, че си замесена, ще…

— Помислих и за това. Докато бяхме в стаята, бях монтирала скрита камера. Точно в този момент един приятел на Туик наглася снимките, за да се види как Джейсън си играе с младо момче.

— Откъде намерихте момчето? — намръщи се Марк.

— Използвахме снимки от Дания. Утре ще изпратя на Джейсън три дузини рози и копия от подготвените снимки. Бележката ми ясно ще му покаже, че ако още веднъж се опита да ме закачи, ще разпратя снимки до всички вестници.

— Никога няма да ги отпечатат.

— Естествено, но ще пишат за това. Заедно със случката от тази вечер, той ще е съсипан. Мислиш ли, че инспектор Море и сержантът ни повярваха?

— Определено. С това петно на шията ти, с тази премяна и непрекъснатото ти изчервяване, непременно са ни повярвали. И защо не? Нашият разказ звучи много по-логично от този на Джейсън. Освен това аз имам репутация на консервативен бизнесмен, докато лудориите на Джейсън са добре известни на полицията. И все пак не съм спокоен. — Издърпа я да стане. — Ти не познаваш Джейсън Толбът, както аз го познавам. Няма да миряса, докато не те унищожи. Ще те махнем оттук.

— Къде ще отидем? — попита тя и го последва по стълбите.

— В Уиндам Хол. Там ще прекараме Коледа. Дотогава тази история ще трябва да се е уредила.

 

 

Дъждът вече се беше превърнал в гъста, кишава лапавица, когато Марк подкара ягуара по пътя към Кент. Погледна към Алекса. Добре загъната във вълненото си палто, сгушила брадичка в обърнатата му яка, очите й изглеждаха по-големи от обикновено. Меки зелени кръгове обграждаха уголемените й от слабата светлина зеници. Усмихна му се и в отговор усети как гърдите му се напрягат. Сърдечна и любяща, тя беше точно това, от което се нуждаеше. Какъв безумен глупак е бил. Той направо я изнасили, а тя му прости, като каза, че й харесало. Е, може и да й повярва, като се има предвид как откликна. Силата на собствената му страст го порази, но начинът, по който бе загубил контрол над себе си, беше онова, което го изпълваше с тревога. До такава степен ли е завладян от магията й, че беше готов по-скоро да я нарани — или унищожи — отколкото да я изгуби?

— Джейсън спомена ли нещо за мен?

— Н-не, не мисля… но не съм сигурна. Не мога да си спомня всичко, което каза онази вечер, когато ме захвърли в южните квартали. Защо?

Марк се поколеба в нежеланието си да изравя неща от миналото, когато копнееше само да изградят бъдещето си.

— Чудех се дали знае нещо за нас двамата.

— Помоли ме да не казвам на никого и не съм. — Думите й прозвучаха отбранително.

— Не съм си помислил това. — Усмихна й се за момент, преди отново да насочи вниманието си към пътя и приближаващите фарове. — С Джейсън никога не сме се обичали. Това води началото си още от годините в училище. Той положи всички усилия да вгорчи живота ми. И не бях единственият. Двамата със Стивън се нахвърляха на всички момчета, които смятаха за по-низши от тях. На мен се падна най-голямото внимание, защото предизвиквах Джейсън. — Имаше и още нещо, което можеше да добави, но се задоволи с това.

— Но Стивън няма титла. Защо ще се счита за толкова извисен?

— Името на Найджъл Хънтър още тогава носеше ореола на успеха и славата. Филмовите звезди, особено в очите на още незрелите тийнейджъри, лесно могат да заемат място до аристократичните особи.

Марк намали скоростта, докато преминаваха през Пилдоун Кросинг и сви по страничния път към Уиндам Хол. Изминаха няколко минути, докато осъзнае, че Алекса доста дълго бе мълчала. Погледна я и видя, че го наблюдава с безпокойство.

— Какво има?

— Чудя се кога ли ще ми разкажеш цялата история за Джейсън.