Мерил Сойър
Танцът на късмета (29)

Глава 29

Алекса рязко се извърна.

— Марк — извика и гласът й звънна от облекчение и радост. — Какво правиш тук? — Тогава видя, че в ръката си държи камшика. Усмивката замръзна на устните й. Сигурно е намерил чантата.

Той я посрещна враждебен и недостъпен, с леден блясък в сивите си очи. Прекоси стаята, като пляскаше с камшика върху разтворената си длан. Обзета от ужас, Алекса остана на място, безпомощно загледана насреща му.

— По-правилно е да попитам ти какво правиш тук?

— Линда каза… — замълча, защото осъзна, че той се взира в шлифера й. Без да поглежда, Алекса се досети, че глупавият сутиен вероятно виси от джоба й. Във вълнението си напълно бе забравила за него.

— Мисля, че това обяснява всичко. — Пъхна върха на камшика през едната презрамка и го издърпа навън.

— Марк, не е…

— Не е ли? — Отметна сутиена. Вената отстрани на врата му пулсираше бързо. — Намерих атрибутите на партньора ти отвън в коридора.

— Мога да ти обясня — отстъпи назад Алекса. — Нека седнем пред камината и… — Отстъпи настрани покрай чупката, към застлания с карирано одеяло диван пред камината. Колко от всичко това иска да разкрие пред Марк? Той никога не би го одобрил и направо ще побеснее, като разбере, че е замесила Рената. Но тя го обичаше и ако още веднъж го излъжеше, никога нямаше да й прости.

— Не си прави труда — подхвърли Марк, но я последва.

— Искам да ти кажа — настоя тя и спря зад дивана. Трябва да го накара да я изслуша. — Има разумно обяснение за облеклото ми. Ела да седнем — покани го с ръка — и да го обсъдим.

— Няма какво да обсъждаме.

Преди Алекса да разбере какво прави, той издърпа колана на шлифера. Незакопчаната дреха се разтвори, откривайки голите й гърди и рязани пликчета, а от студения въздух кожата й настръхна.

— Марк, чуй ме…

Яростната му целувка заглуши обясненията й. Стисна ръцете й и ги прикова към тялото. Силата, с която я притискаше, изтласкваше всичкия въздух от дробовете й и затрудняваше дишането й. И въпреки това се почувства невероятно приятно да се озове отново в прегръдките му. Мислено продължи да търси начин да го накара да я изслуша. Думите на Линда изплуваха в съзнанието й. „Никой мъж не може да продължи да се сърди на жена, след като се е любил с нея.“ Предишния път подейства, каза си тя и се отказа от идеята да прави опити да разговарят. Неотслабващият натиск на изгладнелите му устни отприщи насъбрания в нея копнеж. Обви ръце около врата му и отвърна на жадните му целувки с необуздана жар.

Толкова силно я притискаше към облегалката на дивана, че металната катарама на колана му се впи дълбоко в плътта й. Почувства се странно замаяна, докато отвръщаше разгорещено на целувките му. Усети как Марк смъква шлифера й със свободната си ръка и как го пуска да падне на облегалката. После прекъсна целувката и отстъпи половин крачка.

Алекса посегна към копчетата на ризата му и успя да разкопчае първите три, преди да осъзнае, че той се взира напрегнато насреща й. Ръката й замръзна на място и стомахът й се стегна на възел под унищожителния му поглед. Сивите му очи огледаха всеки сантиметър по нея и се задържаха на долнопробните гащи. Стоеше разголена до кръста, а гърдите й се надигаха и спускаха от тежкото й дишане. Заля я срам, че трябваше да я види в този вид.

— М-Марк! — Името му прозвуча като накъсан шепот. Той се опита да се изтръгне от ръката й, но Алекса го държеше толкова здраво, че последните две копчета на ризата се откъснаха заедно с плата под тях.

— Това ли искаш? — Издърпа краищата на ризата от панталона и оголи гърдите си, после я захвърли встрани.

След като тя не отговори и извърна глава, Марк плъзна студена ръка по пламналата й кожа. Обхвана гърдата й и стисна силно чувствителната й плът. Вдигна разтреперана очи към него. Това не може да е Марк, нейният Марк. Мигновената болка, когато ощипа зърната й между ледените си пръсти, извика в съзнанието й образа на Джейсън. Трябва да е било сън, каза си тя, защото на лицето на Джейсън беше изписано същото жестоко изражение и той също й причиняваше болка.

— Престани — извика и улови ръката му.

— О, но нали харесваш по-грубите игрички — отвърна той, сграбчи я и я задържа здраво към себе си.

— Не — изплака Алекса и заудря със стиснати юмруци по гърдите му, но той не я пусна. — Нека поговорим — простена сред гората от гъсти косми. Това бе нова страна у него, за която никога не беше предполагала, че съществува, и с която нямаше абсолютно никаква представа как да се справи. — Моля те — изрече със задавено ридание.

Марк изсумтя презрително, блъсна я и я запрати по гръб върху наредените плюшени възглавници по дивана. Метна камшика в огъня, хвърли й отвратен поглед през рамо и тръгна към вратата.

— Не си отивай — извика тя и се изправи седнала.

Марк огледа тялото й с неприкрита ярост.

— Защо? Какво… — Гласът му се изви гневно насред изречението, когато я видя да издърпва падналия върху канапето шлифер и да го притиска към голите си гърди. — Срамуваме се? В тази премяна? — Заобиколи дивана и я издърпа на крака. — Пожела да остана — провлече, като издърпа шлифера от ръцете й, — сега се постарай да не съжалявам.

Заповедта му не подлежеше на разискване, но тя все пак опита.

— Марк, изслушай…

После затаи дъх, когато той прокара ръце по голите й гърди. Този път докосването му беше нежна милувка, която противоречеше на дивашкия блясък в очите му. Започна да кръжи около зърната, без да ги докосва, докато те закопняха за допира на пръстите му. Накрая плъзна загрубелия си палец по напрегнатото връхче. Алекса потисна мъчителното стенание и се опита да не обръща внимание на влажната топлина, напираща между краката й. Нуждаеше се от време да помисли, да обясни, но докато я милваше, не можеше да разсъждава ясно. Ръката му се плъзна по плоския й корем и надолу по копринения колан, докато търсещите му пръсти намериха снопчето къдрици, които преди това беше измъкнала, за да изтъкне процепа в бельото. Възбуждащата примитивност на действията му възпламени още по-силно кръвта й. Разтърси я почти дивашко нетърпение на всяка цена да го усети дълбоко в себе си, когато пръстите му разтвориха прихлупените дантелени краища и се шмугнаха сред влажните косъмчета.

— Мокра — промърмори в ухото й. — Вече? Никога не се насищаш, нали?

— Не — призна тя и си помисли, че и сам е достатъчно убеден. — Никога.

Той прокара горещия връх на езика си по ухото й, а в това време пръстите му бавно се плъзнаха под овлажнените къдрички. Алекса потръпна, когато те упражниха лек натиск, докато я милваха. Започна да се притиска в пръстите му с бавно и въртеливо движение, докато единият се заби дълбоко в нея. Чу се как надава тих стон и се разтапя в него. Притисна се и продължи да движи ханша си и да го насърчава до момента, в който повече не можеше да издържа.

— Сега… — прошепна едва чуто. — Моля те!

Отговори й с порой от груби целувки, които я оставиха без дъх, но дори не помръдна, за да й даде онова, което тя желаеше.

— Наистина не можеш да чакаш, а? — Бавно потърка ръката си напред и назад, докато се увери, че гъстите къдри са добре овлажнени.

— Не мога — изрече тя, наслаждавайки се на това, което правеше с нея.

Отвърна й с нова разтърсваща целувка. Имаше нещо в настойчивостта, с която езикът му се гмуркаше в устата й, нещо, което я накара изведнъж да се почувства безразсъдна и дръзка. Почти без да съзнава какво прави, тя се вкопчи в гърба му и заора с нокти в месото. Марк за момент се вцепени и понечи да издърпа ръката измежду бедрата й, но Алекса заби нокти още по-дълбоко. Той захапа силно до кръв долната й устна.

— Значи наистина искаш да играем грубо? — отвърна на стреснатия й вик. — Болката засилва удоволствието. Нали това е идеята?

Не изчака отговор. Устните му намериха нейните и неуморният му език донесе в устата й вкуса на евтиния парфюм, с който щедро се беше заляла по-рано. Но вместо да се съпротивлява, Алекса отвърна на целувката му и задърпа тъмните му коси с вкопчените си в тях ръце. Дишайки тежко, Марк рязко прекъсна целувката и посегна да освободи катарамата на колана си. Щом разкопча ципа, Алекса плъзна ръка в гащетата му. Набъбналата и твърда мъжественост изпълни дланта й.

— Махни ги — настоя Марк и тя издърпа панталона през стегнатите му хълбоци. Освободен от дрехите си, той се отпусна на едно от креслата до дивана. — Ела тук!

Тя хвана петите на високите ботуши в опит да ги събуе.

— Недей! — заповяда той и с жест я подкани да се приближи.

Алекса пристъпи неуверено напред с чувството, че изглежда глупаво в този си вид — гола, само по пликчетата, колан с жартиери и черни копринени чорапи, които се губеха във високите до бедрата й войнишки ботуши. Улови я за ръката и я дръпна към себе си, като я принуди да седне върху него с разкрачени крака и гърди само на сантиметри от лицето му.

— Сега — прошепна тя.

Но Марк изобщо не обърна внимание на това, което искаше. Повдигна едната тръпнеща гръд и пое напрегнатото зърно в устата си, като започна да го смуче и хапе. Вълни на страст пробягаха надолу към корема й и се съсредоточиха във влажния участък между краката. Сякаш разбрал какво изпитва, Марк премести едната си ръка нагоре по разтворените й бедра. После, без никакво предупреждение, свободната му ръка се плъзна по хълбоците й и грубо я плесна. Алекса извика. Ръката му се мушна под пликчетата. Започна да масажира изтръпналата й кожа с дълги, облекчаващи поглаждания, докато тя престана да усеща болката от удара. Продължаваше да си повтаря, че всичко ще е наред. По-късно ще може да говори с Марк, да му обясни, но точно сега единственото, за което можеше да мисли, е колко прекрасно се чувства. Неочаквано Марк я изправи на крака.

— Сега… сега… — притисна се към него.

Издърпа я за косата, за да я принуди да извие главата си назад. Започна да целува диво оголената й шия и да се притиска в нежната й кожа. Алекса заби нокти в гърба му, смътно съзнавайки, че може би му причинява болка, но изпитваше безумна нужда да го накара да побърза. Отговори й, като засмука със зъби чувствителната извивка на шията й и още веднъж с все сила я плесна по задника. Някъде дълбоко в съзнанието си даваше сметка, че нещата преминават границата на нежната любов, но същевременно впи зъби в рамото му. Разбра, че не е пуснала кръв, но самият факт, че иска да го нарани, я изуми. Онова обаче, което още повече я изненада, беше удоволствието, което изпита. Да го усети как потрепва от болка и реагира с нова плесница, последвана от нежен масаж, възпламени кръвта й по начин, който дори не беше сънувала, че е възможен. Двамата бяха минали отвъд ръба и вече бе твърде късно да се върнат назад.

Марк я завъртя и я притисна по лице върху дивана. Преди да успее да се намести, той вече беше отгоре й. Изхлипа в опита си да му каже да я освободи, но силната ръка я задържа надолу, с лице заровено във възглавниците. Другата груба ръка я издърпа в удобно положение и той рязко проникна в нея отзад. С гърлен стон се заби напред и я изпълни с нажежената до бяло твърдина. Изви се под него, но силното му тяло я задържа на място.

Алекса отметна глава на една страна, опитвайки се да си поеме въздух и се отдаде на тези съвсем нови усещания, които предизвикаха мощен прилив на хедонистична наслада. Захапа възглавницата, за да не извика от удоволствие. Марк се хвърли в последен тласък и тя изстена, когато взривната вълна на оргазма му съвпадна с нейната. Стовари се с измъчен стон отгоре й и я притисна в меките възглавници. Горещият му дъх излизаше на къси тласъци и пареше врата й. Алекса лежеше напълно изтощена, затисната под тежестта му. Искаше й се да му каже колко го обича, колко й хареса да я люби така, но не успяваше да събере достатъчно сила.

В следващия миг Марк скочи на крака и я остави да лежи по лице върху дивана. Този път не я взе в прегръдките си, не я помилва и нищо не й прошепна. Тя се обърна на една страна. Стаята беше почти тъмна, осветявана единствено от тлеещите въглени в камината и малката настолна лампа на бюрото зад чупката. Но не й беше нужна много светлина, за да види здраво сключените му вежди. Невероятно, но той все още беше сърдит.

— Марк, мога да обясня за тази вечер…

— Не си прави труда — прекъсна я и закопча панталона си, после посегна за ризата. — Ти си една жалка уличница. Готова си да се чукаш, с когото и да е. Разбрах го в мига, в който те видях. Косата ти винаги изглежда, сякаш току-що си станала от леглото, и то си е така. Мъкнеш се навсякъде с разпуснати гърди, с надежда да примамиш мъжете.

— Не! — Алекса се изправи и притисна шлифера към себе си. Очите й се изпълниха с парещи сълзи. Такова ли бе мнението му за нея? Обхваната от болка и срам, тя се напъха в дрехата и тръгна към вратата.

— Не знам защо те обичам.

Алекса затича по стъпалата към стаята за гости, където беше преместила всичките си вещи. Възнамеряваше да остане тук до завръщането на Уорън и Линда. По страните й се стичаха горещи сълзи и тя ги изтри с опакото на ръката си. Мрази го! Обича го! Не знае какво изобщо да прави с него! Едва сега, след като бе в състояние да мисли ясно, проумя, че той не я беше любил, а само унижавал. Прекалено силно го обичаше, прекалено силно го желаеше, за да го разбере навреме. Но какво го беше разстроило толкова? Ако имаше качества, които да са безспорни у Марк Кимбръф, това бяха умението му да се владее, да действа рационално — до крайност.

Свали шлифера, погледна се в огледалото и видя отговора. Разбира се, има разумно обяснение за облеклото й — но той не искаше да го чуе. Вгледа се по-внимателно в косата си. Наистина ли й придава вид на току-що станала от леглото.

Задърпа несръчно високите ботуши и най-после успя да ги смъкне. Свали противното бельо от себе си и застана пред огледалото, за да огледа бюста си. Беше по-голям от средния, но не чак толкова. Вярно е, че предпочиташе да не носи сутиен, но можеше с чисто сърце да заяви, че никога не е използвала гърдите си, за да съблазнява мъжете. Наистина ли мисли така?

„Готова си да се чукаш, с когото и да е.“ Думите още кънтяха в ушите й. Е, в това обвинение определено нямаше и грам истина. В очите й отново бликнаха сълзи.

Обърна се да извади чифт дънки и пуловер, готова да си събере нещата и да се махне оттук. Тръгна към бюрото, но после спря насред пътя. Какво прави, по дяволите? Линда й беше казала да използва къщата, а след това й се обадиха и от Хонг-Конг, за да потвърдят поканата си. Защо ще напуска? Има пълното право да остане тук. Нямаше друго място, където може да се скрие от Джейсън. Нека Марк си върви! Дори не беше казал какво търси тук и колко време смята да остане. Да върви по дяволите! Захвърли дрехите, влезе в банята и пусна душа.

Все още кипнала от възмущение заради поведението на Марк, тя изчака водата да се затопли. Трескавото вълнение, което я беше обхванало още откакто подмами Джейсън, я напусна. Почувства се уморена, изтощена и отчаяна.

Като внимаваше да не намокри косата си, пристъпи под силната струя. Остави водата да се стича отгоре й и се опита да реши как да постъпи с Марк. Постави се на неговото място. Намерил е чантата с дрехите и камшика. Но не е могъл да знае, че тези неща са на Джейсън. После изведнъж си спомни, че ризите на Джейсън винаги бяха с монограм — Дж. Л. Т., за Джейсън Лангсфорд Толбът. Марк може да е видял инициалите, след това е дочул разговора й и си е помислил, че говори с Джейсън. Фактът, че това до такава степен го беше влудило, я караше да мисли, че е възможно да ревнува. Можеше да го разбере — наистина излиза, че е уличница.

Разнородните й чувства изкристализираха в гняв, насочен към самата нея.

— Никога ли не можеш да постъпиш както трябва? — извика към облицованата стена. Спря крана и реши, че ако Марк все още е в къщата, ще намери начин да го накара да я изслуша.

Подсуши се енергично с кърпата и тъкмо посягаше към четката за коса, когато й се стори, че чува Марк да я вика по име. Изтича в спалнята и лекичко отвори вратата към коридора.

— Алекса… Алекса?

— Да?

— Скъпа, слез долу, веднага — извика Марк, а гласът му вече не звучеше сърдито.

— Идвам.

„Скъпа? Скъпа?“ Звучеше помирително, сякаш бе готов да се извини. Какво, за бога, го е накарало да промени решението си? Няма значение — готова е да му прости. Притича до гардероба и измъкна късия черен халат — творение на Джанет Ригър, което бе купила, за да изненада Марк. Смолисточерната коприна имаше строга кройка, с изключение на дантелените къдрици, които излизаха от широкия ръкав, разпиляваха се свободно покрай врата и стигаха малко над пъпа й. Беше невероятно секси. Щеше да му хареса. Пъхна се в хладната дреха, без да се бави да я закопчава. Само прехвърли копринения колан и я затегна около себе си.

Забърза боса надолу по стъпалата, като едва не се спъна. Взе завоя на стълбата и се закова на място. Долу стоеше Марк, в компанията на двама намръщени непознати.