Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Blind Chance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2011)
Разпознаване и корекция
Dani (2012)
Допълнителна корекция
sonnni (2012)
Форматиране
hrUssI (2012)

Издание:

Мерил Сойър. Танцът на късмета

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 1998

Редактор: Анелия Христова

История

  1. — Добавяне

Глава 26

— Не, влез.

Полагайки невероятно усилие да си възвърне самообладанието, Марк пое бутилката и чашите. Поне веднъж стегнатият, горещ възел в стомаха нямаше нищо общо с деловите му проблеми. Беше очаквал почти всичко, каза си наум, докато я наблюдаваше как прекосява напето стаята и се настанява на двойното канапе, но не и това. Желае го — това не подлежи на съмнение. Но след като му е паднала в ръчичките, възнамеряваше да се наслади. Уорън се оказа прав. Да бъдеш преследван, може да е доста приятно преживяване — ако те преследва подходящата жена.

За момент продължи да стои непохватно на мястото си. После си спомни за бутилката в ръцете си. Господи! „Льо Паради“. Дори се беше охарчила за любимия му коняк. Марк наля две чаши с кехлибарена течност и й подаде едната. Настани се до нея на канапето, като се постара да седне възможно по-далече, доколкото позволяваше тясното пространство.

— Стопли го в ръцете си — посъветва я, като видя, че се кани да отпие. Улови чашата между дланите си и й показа какво има предвид. Явно, няма голям опит с хубавите коняци. — За какво искаш да говорим — запита с преднамерена сдържаност.

Тя сви рамене и зелените й очи се усмихнаха над кокетно извитите устни, после сведе мигли, за да разгледа задълбочено чашата в ръцете си. Марк установи, че прозрачната черна коприна изобщо не скрива бледата пищност на добре оформените й гърди — нито втвърдените им зърна. Всичко, което трябва да направи, е само да отвърже една тънка връзчица…

— Благодаря ти за Боб Уиксън — проговори Алекса и като погледна внезапно нагоре, го хвана на местопрестъплението. — С него ми е по-лесно. Вече не се налага да си нося работа вкъщи. Вечер мога да пиша. Така няма да имам проблеми да спазя крайния срок през май.

— Радвам се, че не се чувстваш застрашена от него. — Погледът му отново се върна на очите й — меки като кадифе на светлината на огъня. — Знаеш, че ми е далечен братовчед, нали?

Тя кимна, без да откъсва големите си зелени очи от него.

Той продължи:

— Ще се смаеш колко отдавна забравени роднини те намират, след като забогатееш. Но всъщност нямам нищо против. Един ден Боб ще бъде превъзходен мениджър. Помислих си, че постановката е добър начин да натрупа опит.

— Опитвал ли се е Стивън да осребри някой от чековете? — След като той поклати глава, Алекса допълни: — Надявам се да не се опита. Това ще ми възвърне доверието в хората.

Марк се въздържа от коментар. Каквото и да направи Стивън Хънтър, нищо не би могло да възвърне доверието му в него.

— Очакваш ли го да се прибере за премиерата на „Последна възможност“?

Алекса поклати глава и разпиля златисти къдри по покритите си с дантела рамене.

— Ще бъде на снимки чак до Коледа.

— Ами Найджъл? Виждала ли си го?

— Н-не, от няколко месеца не съм го виждала.

Марк отпи глътка коняк. Течността се плъзна в гърлото му като гореща коприна, която оставяше след себе си приятна топлина. Къде, по дяволите, се губи Найджъл напоследък? Изглежда, никой не го беше виждал много-много, откакто се върнаха от Мексико. Спомни си разговора им за отпадналите кадри от сцената с Алекса. Той го бе уверил, че ще се погрижи за това. Улови погледа на Алекса над ръба на чашата си и реши, че ще му се обади още веднъж. Макар отдавна да бяха приключили с редактирането и с окончателния монтаж, и дори бяха насрочили датата за предварителна прожекция, никога не бе излишно човек да се подсигури.

— Притесняваш ли се за премиерата?

— Да — отвърна тя. — И не. Джайлс ми каза, че е монтирано много професионално. Сцената няма да покаже нищо повече, освен задължително необходимото. — Замълча и отпи от коняка. — Но все още се притеснявам. Самата мисъл, че ще се появя гола във филм, все още ме смущава.

— Не бих казал. — Марк завъртя острието в раната, знаейки колко е чувствителна на тази тема. — Ако се съди по роклята, с която беше тази вечер и по сегашната ти премяна.

— Не ти ли харесва зелената рокля? — Обиденият й поглед го накара да отстъпи.

— Красива е, но прекалено разголена. Но е нищо в сравнение с това, което носиш сега. Винаги ли ходиш в стаята на мъжете, облечена като професионалистка?

— Никога не съм ходила в стаята на мъж, облечена така. Сложих я специално заради теб… Би трябвало да знаеш, че си специален.

— Ако съм толкова специален — започна, неспособен да се въздържи, — защо тогава не отговори на обажданията ми в Мексико? Защо не…

Неочаквано тя се хвърли в скута му, като блъсна ръката му и разпиля коняк по панталона.

— Обаждал си се? Наистина ли се обажда? — Обви ръце около него и силно го прегърна.

— Разбира се, че се обаждах. Поне десет пъти. Не получи ли съобщенията ми?

— Не! — Смаяният и объркан израз в разширените й, зелени очи го убеди, че казва истината. — В хотела сигурно са… Няма значение. Важното е, че си се обаждал. — Наведе се напред и леко го целуна.

— А защо се настани при Стивън, Алекса?

Без никакво колебание тя му разказа за развода и за финансовите си затруднения. Беше преживяла много повече, отколкото той смяташе. Изповедта й прогони съмненията, които го терзаеха от месеци. Докато тя говореше, Марк не можа да се сдържи и помилва заоблените й хълбоци. Плъзна ръка по гладката коприна и едва устоя на изкушението да не проникне през цепката, която разкриваше бедрото й. Цял ден му се искаше да я вземе в ръцете си. Нищо не би могло да е по-приятно от възможността да я докосва, докато тя говори. Но не бе достатъчно. Изобщо не бе достатъчно.

— Между нас никога не е имало нищо физическо — завърши Алекса. — Само бизнес.

— А какво има между нас?

— Всичко, каквото пожелаеш.

От думите й, произнесени с невероятна нежност, почувства как в гърдите му заседна огромна буца. Осветена от огъня зад гърба й, косата образуваше светъл ореол около лицето й. Трябваше да напрегне цялата си воля, за да не се поддаде на всепоглъщащата й власт.

— От теб зависи. Покажи ми какво искаш.

Без да откъсва замъглените си очи от него, тя посегна с ръка и докосна страната му с върховете на пръстите. После ги плъзна в меките къдри на косите му. Притегли главата му по-близо и уханието на цветя го обгърна отвсякъде. В докосването й имаше някаква чувственост, която не си спомняше отпреди. Остави я да го целува, без да помръдне. Езикът й очерта долната му устна и поиска да я пусне навътре. Но той не се предаде и я накара сама да се потруди. Надигна се в скута му и се притисна в него с невъздържана настойчивост. Усещаше през ризата си високо очертаните хълмчета на гърдите й и трептенето на острите им зърна. Несъзнателно охлаби стиснатата си челюст и езикът й се стрелна напред, за да намери неговия.

В продължение на няколко минути изглеждаше доволна само да го целува, бавно и с наслада, но и с неприкрита страст. Колкото по-дълго го целуваше, толкова повече бариери оттегляше той. След това Алекса се отдръпна и бавно започна да освобождава редичката копчета на ризата му. През цялото време другата й ръка оставаше вплетена в косата му и лекичко го поглаждаше по тила. В слабините му неудържимо се зараждаше топла напрегнатост, но Марк продължи само леко да я придържа с ръце и остави инициативата изцяло на нея.

— Махни я — нареди тя, след като разкопча и последното копче.

Измъкна се от ризата си и я захвърли встрани. Тя нададе гърлен звук и посегна да докосне гърдите му. Никога не беше смятал, че буйната растителност по него може да е особено привлекателна. Но тя изглеждаше очарована от гъстотата й, защото не спираше да прокарва пръсти през косъмчетата и да ги роши. Ръката й действаше като магия, от която слегнатите кичурчета настръхваха.

Докато Алекса се занимаваше с окосмяването на гърдите му, като неспирно прокарваше пръсти през тях, Марк наблюдаваше заоблените била на гърдите й изпод черната дантела. Бяха толкова леко прикрити, че можеше да види тъмните розови кръгове около напъпилите зърна. Копнееше да сведе глава към тях, но си напомни, че сега тя води играта.

Нямаше представа какво смята да прави, докато не посегна сама към връзките, които крепяха нощницата й. Освободи ги с три бързи движения на ръката. Гърдите й изскочиха прекрасни и пищни, с прелестно настръхнали зърна. Раздвижи се в скута му и промени ъгъла на тялото си, така че да застане с лице към него. С натежали клепачи пое дълбоко дъх и се притисна напред, за да докоснат втвърдените й зърна голата му кожа. След това започна да се извива лениво нагоре и надолу. Усети как от слабините му изригнаха горещи спазми, които обковаха цялото му тяло в обръчите на страстта.

— Имаш прекрасни гърди — прошепна Алекса и се протегна, за да го целуне отново.

Хипнотизиран от очите й, от устните й, от докосването и от хилядите усещания, които пробуждаше у него, Марк се оказа неспособен да се сдържа повече. Плъзна една ръка по бедрото й и нагоре под копринената нощница. Алекса я изблъска.

— Не трябва да пипаш. Нека ти покажа…

— Ами ако ми го покажеш в леглото — успя да продума той.

Тя се изправи и бавно се изви, докато шумолящата черна коприна се свлече на пода. Сърцето му пропусна два удара, после се втурна в трескав ритъм. Тя беше всичко, което търсеше в жената. Усмихна се вътрешно. Когато я видя миналия път, кожата й имаше навсякъде един и същи цвят. Сега едва забележими следи от банския очертаваха изкусителни бели участъци. Протегна малката си ръка към неговата и го издърпа да стане.

Поведе го към леглото с балдахин и Марк продължи да стои бездеен, докато тя се суетеше с колана му. Когато най-после успя да се справи, ръката й се плъзна по ствола му и лекичко го притисна, преди да освободи ципа. Невъзможно бе да се преброят ударите на сърцето му, които още повече ускориха ритъма си. Остави панталона си да се смъкне на пода и застана прав да я наблюдава как издърпва гащетата му. После се усмихна на смаяното й изражение. Съвзе се, отвърна на усмивката му и го побутна, за да му подскаже, че трябва да легне. Марк се отпусна по гръб.

— Не обичам да се любя с обувки — заяви преди това той.

Издърпа ги бързо, смъкна и чорапите му и после се покатери на леглото до него. Тялото й се притисна в неговото — порой от златни къдри, разпилени по гърдите му. Мъчително бавно започна да го целува, хапеше го закачливо, докато се смъкваше надолу. Продължи да напредва и лениво да очертава кръгове по стегнатия му стомах с влажното връхче на езика си. Плъзна се още по-надолу… Той затаи дъх и автоматично напрегна мускулите на слабините си. Алекса се приведе напред и посипа водопад от разбъркани къдри по краката му. Устните й опариха нежната кожа по вътрешната част на бедрото му. После, горещи и влажни, те се обвиха около него. Марк отметна глава назад и изпусна дълга въздишка. Вълшебното докосване разтърси цялото му тяло с вълна от палеща страст.

Посегна надолу и погали главата й, като прокара пръсти през разрошените коси. Твърде дълго бе останал без нея, за да издържи още от това.

— Ела тук. — Издърпа я нагоре.

Отблясъците от огъня стопляха кожата й и й придаваха цвят на златен мед. Сведе поглед към него с нескривано обожание в очите. Прехвърли се отгоре му, обхващайки го с кадифените си крака. Дъхът му спря, докато внимателно я придържаше, а в същото време се притисна нагоре и я изпълни.

Господи! Наистина е стегната. Готова за него, в това нямаше съмнение, но стегната — още по-стегната, отколкото си спомняше. Изви се напред и наведе глава да го целуне. После отново се изправи седнала; голите й гърди се полюшваха в такт, докато се движеше ритмично нагоре и надолу. Постави ръце на хълбоците й, за да я направлява според желанието си, и разгорещеното им дишане изпълни тихата стая.

— Чакай! — извика и отново я притегли върху себе си. Побутна бедрата й, за да й покаже, че трябва да изпъне краката си върху неговите. Ако сега не забави темпото, няма да й бъде от особена полза.

Алекса се излегна лениво отгоре му и погали влажните коси по слепоочията му.

— Колко ми липсваше, как се нуждаех от теб — прошепна тя и пак се раздвижи, намирайки нов, по-удовлетворителен ритъм. — Не ме пускай!

— Скъпа — чу се да изрича задавено. Обхвана лицето й с две ръце и притисна устни в нейните. Изхлипа тихо и той разбра, че няма никаква вероятност да свърши преди нея. Беше й липсвал не по-малко, отколкото тя на него. Прокара нежни ръце по извитите й хълбоци, за да я насърчи, докато сам едва се сдържаше.

— Марк — изстена тя, заровила глава в чувствената извивка на врата му. Тръпнеща, продължи да шепне: — О, да… о, да…

Марк се усмихна в мрака, вдишвайки уханието от парфюма, все още запазено на тила й. Целуваше я, в очакване спазмите да отшумят. Изгарящ от копнеж, той я задържа плътно към себе си, докато дишането й стана не чак толкова трескаво. После я прехвърли по гръб, без изобщо да се отделя от нея. Целият разтреперан, той се заби в нея. Тялото й се изви, за да го посрещне. Гладките й крака се обвиха около неговите и го притеглиха още по-дълбоко. Заби нокти в раменете му и после ги прокара надолу по гърба. Пришпорван от остриетата на болката, която му причиняваше, той се заби още по-силно. Вече чувстваше как го разтърсват приближаващите вълни на освобождаването, когато усети, че тя е на ръба на нов оргазъм.

— По-силно… по-силно — умоляваше го.

С бързи и резки движения, Марк вложи повече сили от всеки друг път, когато е бил с жена. Най-после през тялото му препусна неудържима топлина, а с нея дойде и сладкото облекчение.

Изтощен, той се извъртя на една страна и без да се отделя от тялото й, я сгуши в прегръдките си. Никога не си бе представял, че нещо може да надмине онази нощ в Мексико.

— Никой не го прави по-добре — прошепна тя и прокара ръка по влажната кожа на рамото му и надолу по извивката на кръста и ханша му. — Никой!

Марк вплете пръсти в косите й и ги отметна по възглавницата.

— Този път няма да заспиш върху мен, нали?

— За нищо на света!

Той я целуна по върха на главата. Задоволството и щастието, които толкова време му се изплъзваха, вече не го тревожеха. Сега имаше всичко, което наистина бе важно. Прав беше, че я остави тя да го преследва. Това бе единственият начин да е сигурен, наистина сигурен, че действително държи на него. Не е възможно една жена да отдаде тялото си по начина, по който го направи тя, ако преди това не е отдала и сърцето си. Сега не може да поема никакъв риск с щастието им, дори това да означава, че ще се наложи да запазят връзката си в тайна.

— Алекса — изрече на глас, — не казвай на никого, дори на Рената и Линда. Стават някои неща, които трябва да оправя. Имай ми доверие.

— Имам ти. Няма да кажа на никого.

— Утре рано сутринта заминавам за Австралия. Ще се върна след две седмици. Дотогава трябва да съм уредил нещата.

— Две седмици? — простена тя. — Не знам дали ще мога да изчакам толкова. След тази вечер мога направо да… — Обви ръце около врата му и го целуна.

Усети леко пробождане в слабините. Права е — две седмици са ужасно дълго време.

— Алекса — изрече едва чуто изпод настойчивите й устни, — притисни ме. — Отвърна му със силна прегръдка с едната си ръка. Марк преглътна напиращия смях. Въпреки цялата си вродена чувственост, тя беше неопитна в сексуално отношение. И това му харесваше. Той ще я научи. — Не така. — Плъзна ръка по голите й хълбоци и я притисна към себе си.

— О — смутено промърмори тя и го прихвана предпазливо.

— По-силно — инструктира я той, когато стегна мускулите си, за да го задържи в себе си. Стягаше се и се отпускаше и отново се стягаше. Тлеещата жарава се разгоря наново. — Искам да ми кажеш точно какво ти се иска да правя, когато се любим. — Той завърна глава, за да може да му го прошепне в ухото. — Трябва да знам.

Докато изричаше шепнешком неща, които Марк знаеше, че никога не би събрала кураж да произнесе на глас, тя продължи последователно да го притиска и отпуска. Същевременно пръстите й чертаеха еротични линии по гърба му. Комбинацията от тихия шепот, който му разкриваше най-съкровените й желания, и вълшебните спазми на мускулите й го възбуди повече от всички изпълнения, на които се бе наслаждавал с далеч по-опитни жени. Отново потръпващ от възбуда, той й прошепна:

— Виждаш ли какво направи?

— Усещам го — тихичко се изсмя тя. — Не знаех, че мога да го направя.

Претърколи я по гръб.

— По-добре се приготви да понесеш последствията. Може да отнеме цяла нощ.

— Надявам се — отвърна тя и притегли лицето му към своето за целувка.

Марк бавно се изпъна назад, после отново се плъзна напред. Повтори го десетина пъти, без да спира да се наслаждава на невъздържания й отклик. Всеки път тялото й се извиваше да посрещне неговото и да го насърчи да засили натиска и скоростта. Често спираше, за да я подразни, като отъркваше гърдите си във възбудените й зърна. Тя тихо стенеше, молеше за още и забиваше нокти в гърба му.

Марк навлезе в онзи неудържим ритъм, с който мъжете обикновено обладават жените. Тихите й стонове и задъхано дишане му разкриваха, че се движи заедно с него. Освобождаването му беше дълго и бавно, последвано от странна смесица от върховно изтощение и въодушевление. Цялото му тяло рухна в гостоприемните й обятия. Остана така няколко минути, преди да събере сили да се изправи, подпрян на една ръка. Косата й лежеше безнадеждно разпиляна по възглавницата, а очите й грееха изпод натежалите клепачи. Смъкна се от нея и легна по гръб, загледан в тавана. Тя се промъкна по-близо и се сгуши в извивката на рамото, положила глава върху гърдите му.

Господи! Смяташе, че знае всичко, което може да се знае за чувствата, които един мъж е способен да изпитва към жена. Колко се е заблуждавал!

— Две седмици не са чак толкова много време. — Лекичко я залюля в прегръдките си. — Продължавай да работиш по книгата си. Така ще можем да прекараме почивните дни, след като се върна в Уиндам Хол, без да се налага през цялото време да пишеш.

— Добре — отвърна с нескрити радостни нотки в гласа. — Коледа в Уиндам Хол.

Марк я целуна по върха на косата. Знаеше съвсем точно какво да й донесе за Коледа.

Сигурно се е унесъл, защото някакъв вътрешен часовник го изтръгна от доволния сън. Внимателно издърпа ръката си изпод Алекса и отметна китката, за да използва слабата светлина. Разполагаше с двайсет минути да се изкъпе, да се облече и да слезе долу, за да вземе таксито, което беше поръчал да го закара до хеликоптера. Измъкна се неохотно изпод чаршафите и на пръсти се приближи до прозореца. На изток светлееше перлената ивица на зората и обагряше небето в сини и бледолилави отблясъци, предвещаващи настъпващия ден. Слънцето, все още само сияние на хоризонта, разпръсваше трептящите ивици мъгла, увиснали над залива. Обзе го разочарование. Няма начин да отложи пътуването си заради лошо време. Достатъчно ясно е, за да може хеликоптерът му да кацне.

Тихо се промъкна в банята. Алекса му бе обещала да не казва на никого. Но ще бъде ли това достатъчно, за да я предпази? Откакто бе принудил мрежата от нелегални пътнически агенции да излезе от играта, заплахите и инцидентите в „Трайъд“ бяха зачестили. Някой беше обезобразил картината на Хогарт, а хората от охраната му обезвредиха две писма-бомби.

Когато излезе от банята, бързо нахвърля нещата си в куфара, без да светва лампата. Не му се искаше да буди Алекса, но и не можеше да я напусне, без да я целуне, затова внимателно приседна на леглото. Загъната до кръста, тя лежеше свита като доволно котенце и дишаше равномерно между изкусително разтворените си устни. Марк очерта с палец кръг около зърното й и то се открои отчетливо, докато тя се обръщаше по гръб. Издърпа завивката върху раменете, после я целуна, без да бърза, и очите й трепнаха.

— Довиждане — прошепна полусъбудена.

— Довиждане, Алекса. Грижи се… и бъди внимателна.