Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Blind Chance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2011)
Разпознаване и корекция
Dani (2012)
Допълнителна корекция
sonnni (2012)
Форматиране
hrUssI (2012)

Издание:

Мерил Сойър. Танцът на късмета

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 1998

Редактор: Анелия Христова

История

  1. — Добавяне

Глава 23

— Не мога да повярвам! — Рената размаха ръце във въздуха и разпръсна светли искри от пръстените по тях.

— По-добре, отколкото се надявах — потвърди Алекса. — Доверявам се изцяло на рекламната кампания на „Уилкинс“. — Кимна към лъскавия зелен плакат на вратата на кабинета, който сякаш изпълваше малката стаичка.

— Куинт намина тази сутрин с касетата. Чу ли я вече на „Волфшмида“? — Алекса само кимна и Рената продължи:

— Страхотно е, но все пак ще трябва да синхронизираме още по-добре репликите си, за да се чува музиката. Сега го отработваме с Туик.

— Добре — промърмори Алекса. Самата дума „Волфшмид“ предизвикваше тъпа болка. — И аз се видях с Куинт. Каза ми, че студиото вече е задръстено от поръчки, въпреки краткото време, откакто е в ефир.

— Парите потекоха, точно както ти предричаше. Божичко! — възкликна Рената и погледна часовника си. — Седем часът! Изчезвам! В осем трябва да съм в студиото на Би Би Си в Илинг. Пак имам интервю.

— Лека нощ! — извика след нея Алекса.

Нещата едва ли можеха да се подредят по-добре. Всички смятаха, че Алекса има щастлива ръка. Рекламната кампания излезе по-евтина от предвиденото в бюджета, а продажбите на музиката вече започваха да изплащат разходите. Предварителната продажба на билети още от първия ден предизвика опашки по цялата улица. Би трябвало да е на седмото небе, а вместо това се чувстваше нещастна.

Загледа се в стола на Марк, на който дремещият Т.С. се разполагаше сам през последния месец. В мига, в който каза, че не е искала той да разбере, Марк изскочи през вратата. Обажда се в офиса му, остави му многобройни съобщения, но той не й отговори. Мислеше да използва личния номер, който й беше написал на визитната си картичка, но после се отказа и вместо това му изпрати писмо. В него му обясняваше действията си и му съобщаваше, че е закупила дял от правата върху музиката на негово име.

Получи кратко и категорично писмо от адвоката на „Трайъд“, в което й съобщаваше, че всеки следващ опит за замесване на господин Кимбръф в нейните „начинания“ ще доведе до юридически действия от тяхна страна.

Час по-късно Алекса също си тръгна от театъра. Излезе от станцията на метрото под влажното и тъмно небе. Как се страхуваше от самотните нощи! Докато беше в театъра се опитваше да изхвърли Марк от мислите си и да се съсредоточи само върху пиесата. Но като постоянен, невидим придружител, той често се намесваше в работата й. Как би постъпил тук? Какво ще каже за това? Ако не се потапяше изцяло в работата си, насилвайки се да работи без почивка, споменът за него заплашваше да обсеби и дните й, също както пустите й нощи. Принудена да признае, че изпитва силно влечение към него, независимо от онова, което бе причинил на жена си, Алекса бе изправена пред пълно опровергаване на досегашните си схващания за любовта. Възможно ли бе наистина да се е влюбила в четиринайсеткаратов негодник! Отново! Последния път не знаеше — но сега вече нямаше никакво извинение.

Придърпа шлифера по-плътно около тялото си и забърза през Шепърдс Маркет. Затворен по това време, с изключение на кръчмите и кафенетата, пазарът представляваше остров от Англия през деветнайсети век, заобиколен от изискания Мейфеър с неговите претенциозни бутици по „Бонд Стрийт“ и огромни универсални магазини по „Оксфорд Стрийт“. Често пазаруваше тук, защото й доставяха удоволствие старомодните магазинчета и павирани улици, които не бяха отстъпили пред модернизацията на двайсети век, нито пък бяха позволили да ги издокарат като за туристи.

Макар че бе едва началото на октомври, във въздуха се усещаше повеят на зимата. Докато стигна до къщата, беше здраво измръзнала и вече валеше. Зарови в чантата си за ключовете. Луната бе обградена от мъглив ореол и слабата светлина пред входа затрудняваше очите й. Чу как в далечината телефонът звъни. Сърцето й спря за няколко секунди, преди разумът да я върне към реалността. Марк няма да се обади. Нека проклетото нещо си звъни!

Горе в стаята й бавното и монотонно стичане на дъждовните капки от стрехата се придружаваше от печалния вой на вятъра в голите клони на дърветата. Алекса потрепери и не изпита никакво желание да свали шлифера си. Преди да се заеме с работата по романа, имаше нужда от гореща баня, за да прогони студа. Напълни ваната и постави соли в горещата вода, преди да се потопи и отпусне назад. Блаженство! Абсолютно блаженство! В главата й се въртяха мисли за вече свършената работа по ръкописа и за онова, което трябва да направи тази вечер. И тогава отново чу звъна на телефона на долния етаж.

Изскочи от ваната, грабна хавлията си в движение и хукна по стъпалата. Подхлъзна се на излъскания мрамор, но успя да стигне задъхана до телефона точно при поредното му силно иззвъняване.

— Ало?

— Алекса? — Мъжкият глас звучеше познато, но не успя веднага да го идентифицира.

— Да? — отвърна, опитвайки се да не издава разочарованието в гласа си.

— Уорън се обажда.

Уорън? Бързо си припомни наум кой ден е и изчисли, че Линда трябва все още да е в Париж на покупки за бутика.

— Как си?

— Чудесно. Тази сутрин говорих с Линда. Каза ми да те убедя да престанеш да работиш непрекъснато и да дойдеш с мен на вечеря. Яла ли си вече?

— Не.

— Какво ще кажеш за „Льо Каприс“ — предложи Уорън, назовавайки един от най-шикозните лондонски ресторанти. — Да мина ли да те взема след час?

 

 

По времето, когато влязоха в заведението — обичайното местенце за заможните младоци от Сейнт Джеймс — Уорън вече бе накарал Алекса да се разсмее. Заразителният му хумор и приятните му маниери я накараха да проумее каква невероятна щастливка е приятелката й. Блясъкът в топлите му кафяви очи, когато произнасяше името на Линда, й казваше всичко, което искаше да знае. Независимо колко подло е било поведението на приятелката й в миналото, Уорън й беше простил.

— Алекса, каня се да направя нещо, което никога досега не съм правил, а то е да си пъхна носа в работата на Марк — започна Уорън и веселото му изражение изведнъж стана сериозно. — Никой не знае, че ще говоря с теб за това, и не искам никой да разбере, дори и Линда. Страшно много държа на приятелството си с Марк.

— Добре. Какъв е проблемът?

— Надявах се, че ти ще можеш да ми кажеш. Мисля, че между вас двамата става нещо, но Марк отказва да говори за теб.

— Никога повече няма да ми проговори — продума тя и гласът й потрепери. — Никога!

— Искаш ли да поговорим за това? — попита Уорън, след като сервитьорът им донесе менюто. Алекса му обясни накратко и с жестока самокритика историята с озвучителната система. — Чакай малко. Върни назад. Тази работа започна много преди това, нали? Когато Марк се върна от Мексико, той ми каза, че се е запознал с много интересна жена. За първи път от години го чувах да казва такова нещо. После ти се появи на партито на Одри със Стивън и Марк пощуря.

— Наистина ли? — попита тя и усети лек прилив на надежда.

Уорън се усмихна и кимна. Алекса беше необикновена и много особена жена. Тази вечер влезе в ресторанта, без да се впечатли, че я настаниха на най-хубавата маса, и изобщо не забеляза, когато той поръча бутилка специално отлежало вино „Шато Марго“. По същия начин, изглежда, изобщо не си даваше сметка, че е завладяла сърцето на един от най-богатите и най-недостъпни ергени във Великобритания.

— Какво каза Марк, когато се появих със Стивън? — отново попита Алекса, след като поръчаха.

— Нищо. Но аз го познавам достатъчно добре, за да мога да преценя доста неща само като гледам и двама ви. Финансира пиесата ти, след като никой друг не пожела, но въпреки това ти се държа непростимо грубо онази вечер в ресторанта. Държите се един към друг толкова непостоянно, а е съвсем ясно, че всеки ужасно много държи на другия.

— Аз да, но Марк…

— Върви при него. Обясни му.

— Обаждах се. Писах му.

— Изяж си вечерята, преди да е изстинала — подхвърли Уорън, след като им сервираха ордьовъра. После хвана вилицата в лявата си ръка и се зае с морския език. Изчака за момент, след това попита: — И наричаш това, което си направила, опит? Линда ме притискаше при всяка възможност.

Алекса с усилие преглътна хапка сърнешко месо. Как би могла да каже на най-добрия приятел на Марк, че не само този случай се изпречва помежду им? Онова, което бе сторил на Каролин, не можеше да се обясни лесно.

— Възможно е да не ти прости веднага. Марк може да е невероятен инат на моменти, но не е безразличен. Ще отстъпи. Това, което си направила, не е чак толкова тежко, както да изоставиш приятеля си и да му оставиш бележка от три реда. — Уорън пое нова хапка и замислено я сдъвка, докато решаваше откъде да започне. — Има някои неща, които трябва да знаеш за Марк. Запознахме се преди много години в Билбро Хол. Тъй като семейството му беше изключително бедно, Марк учеше с държавна стипендия. Баща му караше камион, а майка му работеше като учителка по пиано. Както всички останали престижни училища у нас, и в Билбро Хол има строг правилник за облеклото. Марк пристигна със сако и раиран панталон, който беше с няколко сантиметра по-къс. Между яката на ризата и врата му можеха да се пъхнат три пръста. Първия ден, на вечеря, беше съвсем ясно, че не е виждал повече от една вилица при хранене. По цялата маса се носеше хихикане и момчетата демонстративно го изоставиха сам. Аз седях на друга маса. Не разбрах какво става, докато не вдигнах очи и не видях това върлинесто момче, загледано в чинията си да се храни само. Трябваше да видиш израза на лицето му, когато отидох и седнах при него.

— Сигурна съм — продума Алекса и сърцето й се сви от болка заради изоставеното момче. После благослови Уорън заради неговата чувствителност.

— Оказа се, че това е било най-добрата ми стъпка. — Уорън отпи глътка вино. — Станахме най-близките приятели. После им даде да се разберат. Когато ставаше дума за спорт, Марк нямаше равен на себе си — особено на футбол. Беше израснал в труден квартал в Манчестър, докато ние, останалите, бяхме водили лек живот. Ако се справиш там, можеш да играеш навсякъде.

— Ами в учението?

— Винаги първенец на класа.

— Значи си е спечелил приятели след първите седмици?

— Може би за теб, като американка, ще е трудно да го разбереш, но класовата принадлежност винаги е била от голямо значение в Англия. Вече не говорим много за това, но то си съществува. Повечето момчета приеха Марк — спортът е силен фактор — но двама-трима през всичките следващи години се посветиха на мисията непрекъснато да му напомнят за произхода. Независимо колко награди печелеше на спортния терен и извън него, те винаги успяваха да му покажат, че не са забравили.

— Това притесняваше ли го?

— Никога не го показа външно. В Деня на родителите с гордост представяше баща си и майка си на всички. Но винаги когато имаше забава, Джейсън и Стивън имаха грижата всички момичета да разберат колко е беден. На тази възраст момичетата могат да бъдат големи снобки.

— Джейсън Толбът и Стивън Хънтър? — смаяно попита Алекса.

— Не ти ли е казал Марк? Четиримата никога не сме се обичали. Винаги сме били ние двамата срещу тях. Естествено, сега вече сме твърде стари за това.

— Искаш да кажеш, че Джейсън и Стивън наистина са правили такива неща?

— Определено, до самия ден на дипломирането ни. Аз и Марк постъпихме в Лондонския икономически институт, а те минаха в категорията на „безгрижните“. През годините не сме се засичали много. Така че, когато ти се появи със Стивън, Марк беше шокиран.

Алекса въздъхна.

— Не съм знаела. Марк наистина ми хареса в Мексико, но когато дойдох тук, изглеждаше толкова различен. Резервиран, груб. Изобщо не съм спала със Стивън — сметна за нужно да поясни тя. — Ползвам къщата му, нищо повече.

— Марк знае ли?

— Не е питал.

— Върви при него. Обясни му всичко това. Сложи всичките си карти на масата и му дай шанс.

— Не. Харесвам го, но може би така е по-добре — отвърна тя и се опита да преглътне буцата, заседнала в гърлото й. — Ще го преживея. Ако изобщо е изпитвал нещо, ще му мине. Не отричам, че постъпих зле, но мисля, че не мога да приема онова, което е причинил на Каролин.

— За какво говориш? — След като Алекса му каза, че Марк се е възползвал от парите на Каролин и после я е изоставил, Уорън бавно поклати глава. — Това, което си чула, Алекса, е версията на таблоидите за развода им. Изобщо не беше така. Марк се запозна с Каролин, след като се беше върнала от някакво девическо училище в Швейцария и живееше с група момичета в Лондон. Руса, красива, синеока, със синя кръв — това е доста точно описание. Започнаха да излизат, но никой не смяташе, че ще продължи дълго. Каролин беше маниачка на тема магазини и партита. Нямаше други интереси в живота. Помислих, че Марк ще се отегчи от нея за ден-два. Не бях прав. Щом погледнеше в невинните й сини очи, и се разтапяше. После си помислих, че тя ще се отегчи от него — нямаше достатъчно пари, за да издържи на начина й на живот. Оказа се, че пак не съм бил прав. Очевидно Марк притежава други качества, които жените ценят.

Алекса усети как страните й пламват, но гласът й остана спокоен.

— Какво беше отношението на нейните родители?

— Отначало помислиха, че е само временно и ще й мине. Но когато Каролин го заведе вкъщи и има дързостта да го представи на някакво семейно събиране, баща й й забрани да се вижда с него. — Уорън бавно поклати глава. — Честно казано, смятам, че това беше причината. Нищо не е по-примамливо от забранения плод. Ако баща й беше махнал с ръка, сигурен съм, че Марк щеше да й омръзне. Беше прекалено интелигентен за нея, а и прекалено беден.

— Но той сигурно е намирал в нея нещо… освен външните й качества — каза Алекса. — Беше ли излизал с много жени преди това?

— Всъщност, с доста. Жените винаги са го намирали привлекателен, дори снобките. Каролин се вкопчи в него, накара го да се почувства значим. Веднъж ми каза, че тя действително имала нужда от него.

— Оженили са се без разрешение на родителите й?

— Не, съгласиха се, макар и неохотно, предполагам. Вдигнаха голяма сватба. От все сърце се надявах и се молех бракът им да потръгне. Но Каролин скоро се умори да живее с ограничени средства и в апартамент, който бе малко по-голям от гарсониера. Харчеше пари, с каквито не разполагаха, и непрекъснато се оплакваше, но Марк се примиряваше. Смяташе, че Каролин има нужда от тези неща, защото винаги е разполагала с тях. Работеше без прекъсване и от малкото наследство на някакъв далечен сродник успя да изгради истинска империя. Никога не взе и една лира от Хемптънови, макар че те искаха да го включат в бизнеса си. И не разреши на Каролин да използва значителната си зестра.

— Значи не се е оженил за нея заради парите? — прошепна Алекса, обзета от пълно отчаяние след чутото.

— В никакъв случай. И до момента на развода им, Марк вече беше натрупал доста пари. Даде й голяма издръжка, за да е сигурен, че ще може да живее спокойно.

— Защо се разделиха? Щом е печелел достатъчно пари, за да поддържа начина й на живот, би трябвало да е щастлива.

— Разбери едно нещо — Марк Кимбръф е затворен човек. Почти е невъзможно да го накараш да говори за такива деликатни неща. Никога не ми каза какво точно се е случило, но знам, че хванал Каролин да го мами. И я напусна.

— О, не — простена Алекса и си помисли, че двамата имат много повече общи неща, отколкото изобщо е предполагала.

— Отначало нямаше никакви вести от Каролин, но после нещата с любовника й нещо се разпаднаха. Никога не ми каза кой е той, но мисля, че беше някакъв френски граф, с когото се запознала същото лято в Марбела. Във всеки случай започна да звъни в службата му и у дома, където той живееше. Плачеше и го умоляваше да се върне при нея, но Марк не отстъпи.

— Но ако я е обичал… — Алекса побутна чинията си само на милиметри, но сервитьорът, който се навърташе на дискретно разстояние, незабавно я вдигна.

— Казваше, че ако се сдобри с Каролин, това само ще се повтаря отново и отново.

Последва потискащо мълчание. Алекса изпитваше дълбоко, мъчително усещане за загуба. През цялото време преценката й за Марк е била погрешна, обвинявала го е за нещо, което изобщо не е извършил.

— Около година след развода им Каролин загина при автомобилна злополука. Марк се обвиняваше, защото тя започна да пие много, след като я напусна. Била е мъртвопияна в онази нощ, когато седнала зад волана. Някой подхвърли пред вестниците версията, че Каролин Хемптън е загинала трагично, защото не могла да се възстанови, след като Марк я напуснал. Таблоидите писаха, че бил натрупал богатството си за сметка на попечителския й фонд. По-късно Едуард Хемптън — баща й, го опроверга в няколко интервюта, но, изглежда, никой не помни такива неща.

— Сигурно никой от приятелите му не е повярвал.

— Разбира се, че не. Много хора знаят как стоят нещата, но така или иначе, у него остана твърде силно огорчение от живота — и жените. Докато не се появи ти.

— А аз провалих всичко. Наистина го провалих.

— Алекса — хвана ръката й Уорън и лекичко я стисна. — Върви при него!