Мерил Сойър
Танцът на късмета (22)

Глава 22

— Намеренията му към Алекса са сериозни, нали? — попита Линда веднага щом Марк се отдалечи.

— Надявам се, че не. Знам, че ти е приятелка, но се държи отвратително, когато става дума за Марк. Той не го заслужава. — Уорън не добави, че точно в момента Марк си има сериозни проблеми с бизнеса. Не му трябваха допълнителни тревоги с Алекса.

Линда се поколеба, чудеше се какво да отговори. Уорън сам я бе потърсил тази вечер, след като няколко седмици я отбягваше. Не искаше да спори с него, но трябваше да бъде честна.

— Алекса е най-добрата приятелка, която някой би могъл да си пожелае — заяви тя и му разказа всичко, което беше направила за Рената. — Проблемите й идват от развода. Съпругът й ужасно я е наранил. Не вярва на мъжете, дори и на човек като Марк Кимбръф. Опитах се да й обясня, че той е по-различен, но тя не може да го види. Ще трябва време, това е.

Уорън остана мълчалив и за хиляден път си помисли, че не трябваше да се връща към Линда — само отново ще го накара да страда! Но някакъв вътрешен глас не преставаше да му напомня колко щастлив бе някога. Тя неколкократно му се извини. Сега вече не може да направи друго, освен да избира — да й прости или да се отдръпне завинаги. Споменът за самотата, за търсенето на друга, която да заеме мястото й, все още бе твърде жив. Времето, прекарано с Линда, макар и преди толкова години, си оставаше най-щастливият период в живота му. Златните години. Винаги така ги наричаше в мислите си. Беше сгрешила, но трябва ли Линда — или пък той — вечно да плаща?

— Хайде да поговорим за това у дома — предложи Уорън.

В гърдите й заседна гореща буца от вълнение, докато се извиняваха на домакините и напускаха тържеството.

Веднага щом влязоха в къщата на Уорън на „Адамс Роуд“, очите на Линда се напълниха със сълзи. Този дом в Мейфеър от поколения принадлежеше на семейството му.

Родителите му сега живееха в имението им в Дарбишър, а Уорън обитаваше градската им къща след завършването на колежа. Като повечето английски къщи, които се предаваха от поколение на поколение, обстановката съвсем малко се бе променила от началото на века. Колко пъти си беше мечтала отново да бъде тук! Нищо не се бе променило — и все пак всичко бе променено.

— О Уорън… — обърна се и се озова в прегръдките му. „Недей да плачеш! Не разваляй момента!“

Уорън силно я притисна, вдъхвайки лекия й парфюм и уханието на чистите й коси. Прокашля се, без да знае какво да каже. Изглеждаше съвсем нормално да е с нея. Толкова нормално! В мига, в който влязоха, времето се върна назад. Заприлича повече на някогашната Линда — свежа и прекрасна като английска роза. И невинна. О, толкова невинна!

— Скъпи — прошепна със задавен от сълзи глас тя. — Заведи ме горе. Позволи ми да те любя.

Уорън се усмихна в мрака. Това беше новата Линда, която поемаше инициативата.

Линда продължи да води играта. Събличаше дрехите му, целуваше го, милваше го, възбуждаше го отвъд всичко, което бе изпитал след нейното заминаване. Всичко в ласките й бе до болка познато и същевременно напълно ново.

— Обичам те — прошепна тя, след като двамата се озоваха върху леглото.

Уорън се вгледа в небесносините й очи, които му говореха през годините и го приветстваха у дома. И там, в глъбините на тези очи, той видя живота такъв, какъвто винаги е бил — щастлив и пълен с обещания.

Пое дълбоко дъх, защото изведнъж осъзна, че само за минути се е възбудил до полуда. Линда изстена и прошушна нещо в разтворените му обятия. Ръката й се плъзна нагоре към мястото, в което се срещаха бедрата му. Цялото му тяло пулсираше за нея, помисли си, зашеметен от силата на собствената си страст. Други жени бяха минавали и заминавали, но само една можеше да го накара да се чувства така.

— Скъпа… скъпа — простена той.

— Надявам се, че предварителната продажба на билети и на музиката към пиесата ще даде резултати — отбеляза Рената, докато седяха в звукозаписното студио заедно с Джайлс и Алекса. — Мисля, че на Марк ще му се отразят положително малко добри новини точно сега.

— О — възкликна Алекса. — Защо? — Все още бе под въздействието от записа на музиката и умът й за първи път от дни не беше зает с Марк. Беше взела аванс от издателя си за новата книга и го беше използвала за финансиране на касетата. Половината от новосъздадената фирма бе записала на името на Марк.

— Не следиш ли провала на „Уиндзор Ейр“ във вестниците?

Алекса поклати глава. Цялото й време бе заето с постановката и проучванията за Уиндам Хол. Не можеше дори да си спомни кога за последен път е имала време да прегледа вестник.

— Според „Таймс“ — намеси се Джайлс — „Уиндзор“ не са успели да се справят с черния пазар на билети, но сега ги е връхлетяло и ново бедствие с фалшиви билети. Очевидно местата за някои от най-търсените полети са били продадени по два или дори три пъти. Наложило се част от разярените пътници да останат или да ползват други авиокомпании, а „Уиндзор“ трябвало да им върне парите.

— Не могат ли да го оправят с компютри? — попита Алекса. — В Щатите пътническите агенции и гишетата на авиолиниите проверяват мястото, датата и не знам още какво на компютри. Не могат ли билетите да се проверят някак?

— Не съм чак толкова добре запознат — отвърна Джайлс, — но доколкото разбрах, в много от представителствата на „Уиндзор“ в страни от Третия свят не се използват компютри. Явно фалшивите билети идват от такива страни.

Алекса се замисли съсредоточено върху всичко това. Нищо чудно, че Марк изглеждаше толкова уморен напоследък. В съзнанието й премина лека сянка на угризение, прогонена от мисълта, че скоро ще потекат пари и това ще е компенсация за измамата й. Знаеше, че е детинско да се опитва по този начин да поправи прегрешението си, но друго нищо не можеше да стори. Няма да са кой знае колко пари, като се имат предвид огромните размери на сумите, поглъщани от авиокомпанията, но пък могат да му послужат за повдигане на духа.

На следващия ден огледаха ливърпулския „Бректън Тиътър“. Макар и много по-малък от „Риджънси“, всички се съгласиха, че е напълно подходящ за предпремиерните представления.

— Рената е толкова добра, та ми се струва, че напразно губим пари за постановки в провинцията през целия януари — каза Алекса. — Разходите за издръжка на актьорите и персонала тук ще бъдат астрономически.

— Не си права — прекъсна я Джайлс. — Всяка постановка се нуждае от доизпипване. Всички ние сме прекалено вътре в нещата, за да го видим. Разликата между успеха и провала се състои в дребните неща. Всяка лондонска постановка първо прави предпремиерни представления в провинцията. Така се дава възможност на режисьора — той се извърна към Туик — да направи поправките, преди да се изправи пред критичната лондонска публика.

— Може би трябва да намерим по-близка до театъра лаборатория за тестовете за наркотици — каза Алекса, когато двете с Рената пристигнаха в „Риджънси“ в десет сутринта в понеделник. — Туик трябва да чака цял час, докато дойдеш.

— Господин Кимбръф ви очаква — подвикна един от техниците.

Настроението на Алекса изведнъж се срина. Марк! Какво може да иска? Нагласи зелената барета на главата си, пое дълбоко дъх и едва тогава отвори вратата на кабинета.

— Привет — поздрави я Марк. Седеше отпуснато, изпънал дългите си крака с кръстосани глезени, и милваше Т.С., който мъркаше върху бюрото. — Къде беше?

— В лабораторията — отвърна тя, свали палтото, а после и баретата си. Доброто му настроение я успокои, че не е разбрал за озвучителната система.

— Опитах се да се свържа с теб през почивните дни.

— Ходих до Ливърпул да видя един театър за януари — отвърна Алекса и забеляза, че изглежда облекчен. — Как беше рожденият ден?

Пристегнати във фин английски туид, раменете му изглеждаха по-широки от обикновено. Весела гримаса оживи лицето му.

— Оживях — усмихна се дяволито, после избута стола си назад и кръстоса ръце зад тила си. — Едва. Не разбрах, че ти няма да идваш.

— Какво те води толкова рано? — попита Алекса, без да коментира пропускането й в списъка на поканените.

— Очаквам доставка.

— На какво?

— Какво ще кажеш за нова озвучителна система?

По тялото й пробягаха ледени тръпки. Извъртя се обратно и зарови сред купчина компютърни разпечатки върху бюрото си.

— В първоначалните планове за реконструкция не е предвидена такава. — Опита се да овладее треперенето в гласа си, но въпреки това ясно го чу.

— Защото не знаех кога ще имат готов за инсталиране прототип. Има една нова британска фирма със страхотни съвсем малки високоговорители, но не бях сигурен кога ще могат да ги доставят. Не исках да задържам ремонта.

„Ама че късмет! Сега вече няма как да скрие истината от него.“

— Хей — подсмихна се Марк, — ако не я искаш, ще я върна!

Алекса не знаеше откъде намери сили, но все пак успя да застане с лице към него. Изглеждаше толкова доволен от себе си, че сърцето й се сви.

— Може би така ще е най-добре.

— Какво искаш да кажеш? — попита той тихо. Твърде тихо.

— Вече имаме нова система — продума Алекса и гласът й изневери, след като всички добре обмислени начини да му обясни положението се изпариха от ума й.

— Кога? Не съм забелязал нищо в отчетите. Как си платила? — В гласа му, все така опасно тих, прозвучаха застрашителни нотки, като далечен гръмотевичен тътен.

— Използвах парите, предназначени за костюми. Очаквам постъпления през декември. Ще ги прехвърля по сметката за костюмите, които ще ни трябват чак през януари.

Марк скочи на крака.

— Не си спомням никакви сметки за монтаж в компютърните отчети.

Алекса мъчително преглътна, преди да отговори.

— Нямаше.

— Платила си на черно, след като изрично ти казах да не го правиш? — Очите му се присвиха и той продължи сякаш цяла вечност да се взира в нея. Накрая попита: — Защо? Защо не дойде при мен?

— Защото не исках да разбереш.

Смисълът на думите й се взриви веднага щом ги изрече и разкриха цялата истина. През цялото време го е мамила.