Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Blind Chance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2011)
Разпознаване и корекция
Dani (2012)
Допълнителна корекция
sonnni (2012)
Форматиране
hrUssI (2012)

Издание:

Мерил Сойър. Танцът на късмета

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 1998

Редактор: Анелия Христова

История

  1. — Добавяне

Глава 2

Марк се взираше през прозорчето на самолета към голия пейзаж около летището на Лос Кабос. Алекса, усмихна се той. Господи! Каква изненада! Беше очаквал авторката на такъв интелектуален роман да бъде някоя размъкната жена на средна възраст, а не едва навършила трийсетте блондинка, с живи зелени очи и чувствено тяло. Не, усмихна се на себе си, изобщо не беше очаквал Алекса. От мига, в който влезе във фургона, трябваше да полага усилия, за да отклони погледа си.

Изостави мислите за нея и се протегна в удобната седалка, като изпъна дългите си крака, благодарен, че частният самолет на „Хънтър Филмс“ е от класическия модел „Джет стар“ на Локхийд. По-новите самолети, като „Фолкън 50“, може и да са по-бързи, но то е за сметка на вътрешния простор на помещението. Седеше от едната страна на пътеката, с лице към втората седалка, до сгъваема масичка, отрупана с документите, които преди това беше измъкнал от куфарчето си. Неспособен да се съсредоточи, Марк насочи поглед от другата страна на пътеката, където Стивън и Джайлс седяха един срещу друг и обсъждаха снимачния график. Останалите четири места, с които разполагаше самолетът, се намираха на свободното в момента, тапицирано в сиво кадифе канапе, точно срещу добре заредения бар и малката кухничка. В задната част имаше дискретна врата, вградена в ламперията, която отделяше стаята за почивка и багажното отделение от главната кабина.

Подготвяйки се за излитане, самолетът се засили напред и пое по неравната писта. Край него прелитаха редици от кактуси и отделни малки горички. Постепенно набра скорост и се издигна високо над полуострова. Докато машината завиваше и се насочваше към Лос Анджелис, от юг се надигаше буря. В далечината мрачно тъмнееха облаци. Тънки остриета на светкавици потрепваха на хоризонта. Когато обаче достигнаха нормалната височина, от север ги посрещна ясното синьо небе.

Поредният случай на желание от пръв поглед, каза си Марк, когато мисълта за Алекса отново го завладя. Запита се какви ли са шансовете му да я вкара в леглото си за малкото дни, които оставаха до отпътуването му за Лондон. Господи! Трябва да получи някаква отплата за това, че беше инвестирал парите си в тази финансова черна дупка. Мислено изруга собствената си глупост. Не, поправи се бързо, не глупост, а алчност. Неудовлетворен от внушителните си финансови успехи, той искаше още. Смяташе, че е открил нещо сигурно, инвестирайки във филм, изграден върху получил международна известност роман и продуциран от финансово стабилен филмов производител, какъвто бе Найджъл Хънтър.

Марк затвори очи и прецени възможностите си. Нямаше такива. Сега вече не може да се оттегли от филма. Ако го направи, ще се изправи пред сигурна загуба на пари и репутация. Истината е, че веднъж задвижи ли се камерата, независимите продуценти държат инвеститорите в ръцете си. Те трябва да наливат пари до окончателното завършване на филма, в противен случай не разполагат с нищо реално срещу инвестицията си. Загубите, напомни си той, са необходима част от поемането на финансови рискове. Голямото богатство никога не се постига с придържане само към консервативни методи. И все пак, лично той никога не беше претърпявал сериозни финансови поражения и не желаеше това да му се случи сега.

— Ще ни струва твърде много да сменим Мелани. Не си ли съгласен, Марк? — запита Стивън и прокара пръсти през модерно подстриганите си руси коси.

Марк с усилие успя да се съсредоточи, за да отвърне на въпроса, на който вече многократно си беше отговарял, откакто се разделиха с Алекса и Колин. Погледна от другата страна на пътеката, където седяха Джайлс и Стивън, и категорично поклати глава.

— Заслужава си, ако нещата ще се оправят.

— Не мислеше така на отиване. — Сините очи на Стивън се присвиха насреща му.

— Беше преди да видя как Алекса изпълнява сцената. Ще ни струва твърде скъпо да преснимаме, но когато разполагаме с човек, който удовлетворява изискванията на режисьора, това е най-практичното решение. Джайлс смята, че Алекса ще изиграе ролята по-добре от Мелани, и аз съм съгласен.

Марк едва прикриваше раздразнението си от неспособността на Стивън да вземе решение. Беше настоял да изоставят снимките и да замъкне Джайлс чак до Ел Ей, за да се консултира с баща си. Майната му! Какво разхищение на време и пари. Неговите пари. Защо, по дяволите, Найджъл го е определил за продуцент, след като няма кураж да вземе и най-простото решение? На Марк му се искаше да разполага с властта сам да вземе решението. Но той бе само инвеститор.

— Мислеше, че Алекса е поредната авторка, която надава вой за съхраняване на художествената цялост, прав ли съм? — запита Джайлс. Късното следобедно слънце, което вече се гмуркаше в Тихия океан, хвърляше яркочервени отблясъци по мъхестата, посивяла глава на режисьора. Изглеждаше по-спокоен и не толкова притеснен, колкото сутринта, при пристигането на Марк.

— Нещо такова — отвърна Марк. Художествената цялост и пресъздаването на действителността нямаха нищо общо с онова, което си мислеше. Все още му беше трудно да нагоди предварителната си представа за авторката на „Последна възможност“ към жената, която беше видял.

— Знам, знам. От двайсет и пет години съм зад камерата — тя харесва Алекса. Но най-важното е химичната реакция. Колин и Алекса го постигат. Не смяташ ли?

— Абсолютно — отвърна Марк. — Двамата заедно постигат химична реакция, вярно е. Самата Алекса излъчва сексапил.

Стивън стана и се приближи до бара.

— Само не знам какво ще каже баща ми за договора на Мелани. — Пусна две бучки лед във висока стъклена чаша и я напълни с водка. — Тези договори крият много уловки, както знаете.

Марк сви рамене. Какво нищожество! Договорът на „Хънтър Филмс“ лесно може да се развали. Найджъл Хънтър е твърде обигран, за да се впрегне в нещо, без да си остави вратички за измъкване. Стивън изхлузи луксозните си мокасини и се изпъна на канапето. Приглади русите си коси и отпи голяма глътка.

Марк погледна през прозореца, грубо прекъсвайки разговора. Нямаше нужда от хора като Стивън Хънтър. Той бе от онези мъже, които цял живот разчитаха на името на баща си, за да им отвори с магическа пръчка всички врати. Ако този номер не минеше, Стивън използваше красивата си външност, за да получи онова, което искаше. Марк трябваше да признае, че момчешката усмивка на Стивън му печели допълнителни симпатии, особено сред жените. Само като погледнат в прочувствените му сини очи, веднага се връзват на глупостите му.

Имаше дни в юношеските му години, когато Марк завиждаше на Стивън Хънтър. Струваше му се, че той има две неща, които за себе си Марк знаеше, че никога няма да притежава: изумително красива външност и известен баща. Сега, когато се връщаше назад през годините, Марк се чувстваше виновен. Фактът, че баща му беше шофьор на камион, а не прочут продуцент, не му даваше никакви основания да се срамува. Усети как го пробожда лека тъга. Само ако баща му бе доживял да сподели успехите му. Но той си бе отишъл и Марк не можеше да направи нищо за това, също както не можеше да направи нищо и за външния си вид. Жените никога не реагираха на него по начина, по който Алекса бе реагирала, когато я запознаха със Стивън. За Марк вече нямаше значение, че възприемат външността му почти за посредствена. Беше се научил, че само успехът е от значение. С парите бяха дошли и властта, и жените, които някога бе пожелавал. Изпитваше огромно задоволство от мисълта, че е постигнал всичко това съвсем сам.

Погледна надолу и видя, че океанът е погълнал слънцето и над девствените земи се стелят тъмни сенки. Мелани, каза си наум, пищна фигура, изрусени коси и амбиция, която превишава таланта й. Образът й незабавно бе заменен от този на Алекса. Тя не е така красива, но притежава онова типично очарование на момичетата от Калифорния. Нещо повече, притежава талант и решимост. Несъмнено се беше държал отблъскващо с нея, но смяташе, че трябва да действа практично и делово, докато не я видя да играе сцената. Когато се върне в Мексико, ще вземе пример от похватите на Стивън Хънтър и ще упражни чара си върху Алекса.

Енергичната червенокоса стюардеса се появи откъм кабината, където изчакваше по време на излитането.

— Мога ли да ви предложа нещо за пиене?

Въпросът бе зададен и към двамата, но Марк забеляза, че очите й гледат право в него, със същата изкушаваща усмивка, с която го посрещна на борда.

— „Гленливет“… чисто — отвърна Джайлс.

— За мен бренди и сода — допълни Марк и отбеляза как плътно прилепналата й сива туника, обточена с бургундско червено е в тон с интериора на самолета.

Джайлс прекоси пътеката и се настани на седалката срещу него.

— Почти съм сигурен, че Найджъл ще одобри промяната, но никак не съм убеден, че Алекса ще се съгласи.

Марк остана удивен, че изобщо не бе допуснал такава възможност.

— Защо не? Всяка жена иска да стане звезда. — Джайлс отпи от чашата, която тъкмо му бяха подали.

— Не и Алекса. Знам го, защото двете с жена ми Рената доста се сближиха. А още по-близка приятелка е с една от помощничките ми, Линда Карлайл. Познаваш ли я?

Марк пое брендито и содата си, без да обръща внимание на стюардесата, която се приведе напред, за да му осигури по-добра възможност да хвърли поглед към впечатляващото й деколте.

— Срещал съм се с Линда… преди години. — Как би могъл да я забрави? Изваяна като статуетка, синеока, с пищни коси. Покорителка на мъжки сърца от световна класа. Както и Рената Тремейн — някога най-ярката звезда на английската театрална сцена. Сега имаше късмет, ако изобщо успееше да получи някаква работа. Защо преуспяващ режисьор като Джайлс Актън ще се жени за очевидно склонна към самоунищожение актриса? Ами какво да кажем за Алекса? Шеметният успех, изглежда, й е замаял главата и я е подтикнал да се разведе с мъжа си. Алекса Макензи несъмнено е обсебена от собственото си величие, от тази мисъл му стана неприятно. Сега изпитва влечение към нея, но ако я опознае по-отблизо, ще остане разочарован. Откъдето и да го погледнеше, ще трябва да стои настрана и от трите.

— Алекса вижда себе си като писател, не като актриса — прекъсна мислите му Джайлс. — И може да прояви забележителен инат, когато е убедена в нещо.

— Защо е настоявала да я включат като консултант? Реално погледнато, няма какво толкова да прави, освен да наблюдава.

Мисълта да се плаща на авторката, за да се мотае наоколо и да дава „консултации“ по декорите и костюмите, след като и без това си имаха цели отдели за тази цел, направо го вбесяваше. Филмовата индустрия сигурно е най-неорганизираният бизнес, с който се е занимавал. Веднъж да се измъкне от това финансово тресавище… Ще трябва лед да скове ада, преди отново да инвестира в изкуство.

— Алекса е малко объркана. — Кехлибарените очи на Джайлс гледаха съчувствено на светлината на ранния следобед, която се процеждаше през малките прозорчета. Хвърли поглед през рамо към Стивън, който беше изпил водката и сега спеше. — Миналата година съпругът й поиска развод и тя все още е твърде разстроена.

Марк внимателно преглътна информацията. Веднага беше забелязал, че не носи халка, и Стивън му каза, че е разведена. Затова реши, очевидно неправилно, че е заменила съпруга си срещу новата кариера. Някъде в дъното на съзнанието му напираха да изплуват нежелани спомени. Каролин — собственият им развод. Потисна въздишката си, обзет от някогашната тъга. Винаги се удивляваше как след всичките тези години Каролин успяваше да се промъкне в настоящето му, когато най-малко го очакваше.

— Да разбирам ли, че не Алекса е пожелала развода? — изрече на глас, внимателно проверявайки новата си теория.

— Да, тя дори не го е очаквала. — Марк съчувствено поклати глава. Той също не го беше очаквал. — Мисля, че не е искала да остане в Лос Анджелис след развода — добави Джайлс. — Но разбра до каква степен досадно може да е заснемането на един филм — часове за подготовка, гримиране, ранни повиквания, бързане и после чакане. Човек трябва да го обича, за да може да понесе месеците на такава агония. — Марк кимна, напълно разбирайки какво е изпитала Алекса. Самият той се намираше в Лос Анджелис през последната седмица, за да се опита да установи защо се получава такова изоставане в снимките. След като изгледа километри филмова лента със заснети без всякакъв порядък кадри, Марк се отказа от опитите си да проумее този процес. Очевидно при редактирането някакъв вълшебник ще направи последната магия, за да превърне километрите заснета лента в свързан филм. — Алекса се предаде и се оттегли на онзи свой плаж, за да пише.

— Свой плаж? — Когато пристигна рано сутринта, Марк видя множеството тела, изпънати на пясъчната ивица пред разхвърляната снимачна площадка. При мисълта за всички тези хора, които се припичаха на слънце, парещата болка под лъжичката му се поднови. След като снимките изоставаха, а разходите за филма растяха непрекъснато, защо цял куп хора не можеха да си намерят по-добро занимание от това да си подобряват тена?

— Скалистият склон, който се спуска по хълма към брега — поясни Джайлс. — Забеляза ли го?

— Да. — Марк се опита да се отпусне, да забрави за финансовата каша, която представляваше този филм. — С много кактуси и големи скали.

— Алекса прокара пътека до заливчето от другата страна. Труднопроходимо е. Само няколко човека знаем за това, така че може да се усамотява на воля. Казва, че й е нужно, за да пише. — Марк си представи Алекса на пустия плаж, загорялото й тяло съблазнително изпънато върху хавлиена кърпа. Усмихна се вътрешно. — Алекса пише пиеса за Рената — оживи се Джайлс. — Това ще бъде завръщането й на сцената. Знам, ще си помислиш, че не искам Алекса да стане актриса и че ми се ще да продължи да се занимава с пиесата заради Рената.

Не, каза си Марк, изобщо не мисля така. Театрална пиеса, в която да играе Рената, би довела Алекса в Лондон. Усети как по тялото му пробягват тръпки на възбуда, но само докато си спомни за проблема на Рената.

— Ами… — Марк внимателно подбираше думите си. — Чудя се само дали Рената е готова за сцената.

— Не е докосвала нищо вече две години — отвърна на неизречения въпрос Джайлс. — Но е невъзможно да си възстанови работата. Нямаше да се съглася да режисирам този филм, ако не й бе осигурена поне малка роля. Трябва отново да възстановя репутацията й. — Марк кимна. Значи така е получила ролята си Рената. Как ли е успяла Мелани да се докопа до своята? — Мястото на Рената е на сцената! — Въодушевлението на Джайлс беше съвсем очевидно. — Няма проблем с малката си роля във филма, но цялата й професионална подготовка е в театъра. Гласът й е прекалено точен, синхронизацията й прекалено драматична, за да постигне най-доброто пред кинокамера.

Марк усети, че самолетът започва да се снижава. Сигурно наближаваха Лос Анджелис.

— А Алекса?

— Родена актриса. Камерата показва нещата отблизо. Тя вижда в очите ти онова, което никога не се вижда пред публиката в театъра. — Марк се съгласи. Актьорските й способности го бяха изненадали. Припомняйки си казаното от Джайлс за развода й, изведнъж му хрумна, че може би не всичко е било само майсторско изпълнение. — Знам колко си загрижен за преразхода на средства — продължи Джайлс — и за отражението им върху инвестицията ти.

Марк още веднъж кимна. „Загрижен“ бе твърде слаба дума.

— Знам, че ще бъде скъпо да снимаме изцяло на място, но… — Нарочно не довърши изречението. Искаше да чуе какво ще каже Джайлс. Досега цялата му информация идваше от Найджъл с посредничеството на Стивън. Нямаше доверие на Стивън. Никога не е имал и никога няма да има. Когато Марк сключи договор за съвместна продукция с Найджъл Хънтър, Стивън работеше към телевизионното поделение на компанията „Хънтър Филмс“. Ако знаеше, че ще определят точно него за продуцент на този филм, нямаше да даде на Найджъл и пукнат цент. Беше приел за естествено, че Найджъл, с присъщия си професионализъм, лично ще го продуцира. Никога нищо не приемай за сигурно, напомни си Марк, никога.

— Виж, никак не е необичайно да възникнат проблеми в първите дни от снимките на някой филм. Изпълнителите и техническият екип пристигнаха от Кралството, както ти пожела, но много от тях никога не са работили заедно. — Джайлс отпи нова глътка от скоча си. — Сега вече действат като споен механизъм. Най-добрият, с който някога съм работил. А и този роман е най-горещата придобивка, до която Найджъл някога се е добирал. Цял Холивуд опита да придума Алекса Макензи да филмира книгата си, но трябваше накрая един британец, за да я склони. — Марк се усмихна. Знаеше как я е склонил Найджъл. Освен това беше успял да убеди и Марк, че трябва да инвестира в този филм. Значи с Алекса не минават разни изтъркани номера. Ще трябва да го запомни. — Отново ще влезем в график, веднага след като се справим с тази последна спънка. Аз също искам да наваксаме с времето. Размерът на печалбата ми зависи от това дали ще успея да го подготвя за пускане през декември.

— Разчитам на това — отвърна Марк.

Пускането на филма по екраните през декември ще го включи в сметките за наградите на Филмовата академия през април следващата година. Една или повече награди, дори само номинации, ще осигурят възвръщаемост на разходите от два и половина до три пъти, необходима, за да приключат без загуба. Марк се почувства по-уверен от факта, че Джайлс е зависим от клаузите за финансовия резултат. Това ще го кара да се стреми да спази крайния срок и ще предотврати непрекъснатото източване на пари. Всъщност, Марк добре съзнаваше, че голяма част от изоставането се дължи на причини извън режисьорските пълномощия. Снимките бяха забавени от лошото време, повреди в оборудването и проблеми с местните власти.

Като се придържаше към обичайната за бранша практика, Джайлс снимаше без последователност, филмирайки с възможно най-голяма скорост отделни епизоди, за които ползваше същите декори.

— Господа — прекъсна разговора им стюардесата, — ще се приземим след десет минути. — Докато се отправяше към мястото си, тя извърна глава и още веднъж се усмихна на Марк, преди да изчезне в кабината.

Докато прекосяваха разстоянието до частния хангар, в който се приютяваше самолетът на „Хънтър Филмс“, обгърналата ги струя леден въздух прогони всеки спомен за горещото мексиканско слънце. Лъскавата, сребриста лимузина, която ги очакваше до постройката, отразяваше светлината от почти кръглата луна. Шофьорът отвори вратата с отработен жест и всички се качиха вътре. После посочи луксозния телефон и съобщи на Стивън, че трябва незабавно да се обади в Мексико.

— Сега пък какво има? — възкликна Стивън, докато изчакваше да го свържат с Кабо Сан Лукас.

Марк нагласи седалката, за да му бъде по-удобно на краката. После изгледа как Джайлс налива три чаши от малкия бар, вместен между тонколоните на стереоуредбата. Шофьорът явно си води точни бележки, каза си Марк, след като забеляза, че в барчето има скоч „Гленливет“ за Джайлс и „Хенеси екстра“ за него самия. Стивън очевидно напоследък беше минал на водка „Абсолют“, защото бутилка от нея ги очакваше в една от двете сребърни кофички, заедно с шампанското в другата.

Стивън беше успял да се свърже с някого. Слушаше напрегнато и само клатеше глава. Още лоши новини, реши Марк, докато Джайлс му подаваше питието.

— Проклетата кучка ме прекъсна! — Ядът разкриви красивото лице на Стивън. — Оператор! Оператор! Прекъснахте ме по средата на много важен разговор. — Стивън покри слушалката с длан. — Мексиканската полиция претърсва хотела, където са отседнали всички от екипа… Да, оператор? Добре, продължавайте да опитвате. — Затръшна слушалката на апарата.

После се обърна към Джайлс.

— Разполагат с достоверна информация, че в една от стаите може да се намери наркотик. — Думите му всъщност прозвучаха като обвинение. — Даваш ли си сметка, че могат да отменят всички снимки, ако открият нещо.

Ръката на Джайлс потрепери, от което кубчетата лед издрънчаха в стените на чашата.

— Сигурен съм, че Рената не е замесена.

 

 

Алекса намръщено се взираше в хлебарката, която щъкаше по тавана над леглото й. Тези буболечки, изглежда, бяха част от живота в Мексико. Досадната твар си намери приятел и двете затанцуваха някакъв екзотичен танц. Изпълнена с отвращение, тя погледна часовника си — осем часът. Време е да се облича за вечеря, но все още се чувстваше изморена. Оказа се безполезно да прави опити да поспи следобед, след сцената с Колин — твърде много бяха спомените. Лицето на Пол изплуваше върху екрана на съзнанието й. Още незарасналите рани продължаваха да болят, макар че разводът от месеци бе окончателно приключен. С потресаваща яснота си спомняше последната им нощ заедно.

Вече месеци наред бяха престанали да се любят. Студен и резервиран, Пол поддържаше отношенията им автоматично. Приписвайки поведението му на търканията около продажбата на филмовите права над книгата й, Алекса реши да изглади нещата и да възстанови нормалния ритъм на връзката им. След проточилата се вечеря в „Спаго“, където отидоха по настояване на Пол, за да може цял Холивуд да разбере, че той е договорил феноменалната продажба на книгата й с елитния британски кинопродуцент Найджъл Хънтър, двамата с Алекса се прибраха в дома им в Бенедикт Кениън.

Алекса закачи млечнозелената рокля, която носеше, в гардероба си и не пропусна да забележи колко бързо Пол успя да прибере дрехите си и да се пъхне в леглото.

— Не заспивай! — извика му от стаята, обзаведена в различни нюанси на лилавото. — Нека си направим малко празненство в тесен кръг. — Той не отговори, но Алекса не се отказа и се пъхна в черната нощница, която Пол винаги бе намирал за страшно секси. Притича през коридора до барчето и измъкна бутилката ледено шампанско, което преди това бе поставила в хладилника. Гръмна тапата и грабна две високи чаши, преди да се върне в спалнята и да установи, че е угасил осветлението. — Скъпи — повика го тихо, но не получи отговор. Остави бутилката и чашите върху нощното шкафче. Докосна рамото му с ръка и лекичко го побутна.

— Уморен съм — измънка Пол.

Алекса остана да седи така за момент, като се питаше защо цяла вечер бе толкова необщителен. Отвръщаше приятелски на хората, които наминаваха към масата им да ги поздравят, но с нея се държеше дори още по-резервирано от обикновено. Нещо не е наред — и не беше наред от известно време насам. Няма да остави това недоразумение да се задълбочава повече. След като утре потегли на обиколка за поредицата от телевизионни участия, няма да се прибира вкъщи в продължение на седмици. Натисна копчето на нощната лампа.

— Искам да знам какво не е наред. Защо се държиш с мен по този начин? — Ненавиждаше по детски жалните, умоляващи нотки в собствения си глас.

Пол отвори кафявите си очи и седна в леглото. После отметна русите си коси и промълви:

— Искам да приключим.

— Да приключим? Развод? — Не може да го казва сериозно. Имаха си своите разногласия. В кое семейство ги няма? Но винаги се беше съобразявала с желанията му. Дори продаде правата за филмиране на романа си против собствените си инстинкти. Договорът, за който Пол толкова настояваше, бе подписан само преди два дни.

— Адвокатът ми внесе молбата тази сутрин.

— Защо? Нека обсъдим нещата. — Успя да продума, все още неспособна да повярва на онова, което й казваше.

Пол извърна очи — този отегчен поглед с едва забележимо отвращение, който толкова често бе виждала на лицето му напоследък. Обви ръце около него, притисна го, започна да го моли да й даде още една възможност. Някакъв първичен инстинкт й казваше да използва единственото оръжие, на което Пол не успяваше да устои — тялото си. Само ако можеше отново да я люби, пак ще се почувстват близки и той ще й обясни в какво е сбъркала. И тогава ще знае какво трябва да направи, за да го задържи.

Нямаше никакви проблеми да го възбуди, но той я облада с такова бездушно настървение, че я остави съсипана и ридаеща. Само след минути чу свистенето на колата му надолу по каньона, за да го отведе завинаги от живота й.

Не поглеждай назад, каза си тя и продължи да наблюдава забързаните хлебарки. Мисли за бъдещето, за кариерата си. Нищо не можеш да направиш за миналото.

На вратата й се потропа силно и Алекса скочи на крака. Прекоси боса хладните мексикански плочки и предпазливо отвори тясна пролука. Навън бурята се готвеше да излее насъбраната си ярост. Вихрушката, която свистеше в клоните на палмите, създаваше впечатление за аеродинамичен тунел. Линда и Рената бързо се вмъкнаха покрай нея и затръшнаха вратата след себе си.

— Полицията пристига насам. — Думите на Линда излизаха задъхани и накъсани.

— Кажи им, че ти си Мелани Терънхолт — нареди й Рената и с отрупаната си с пръстени ръка отметна разрошените си червени коси от сините си очи.

— Какво? — Алекса бе твърде объркана.

— Имаш ли някакъв документ с името, или някоя твоя снимка тук? — попита с тревожен израз на лицето Линда.

— Не, защо? — отвърна й с въпрос Алекса, вече доста разтревожена. — Не помниш ли, че ти взе торбата ми преди срещата. Там са паспортът и портфейлът ми — всичко. Къде е тя?

— В моята стая. — Линда изтича към бюрото на Алекса и издърпа едно от чекмеджетата. — Престори се, че си Мелани.

— Защо? — отново попита Алекса. По ръцете й пробягаха ледени тръпки. — Какво търсиш?

— Наркотици — извика Рената откъм вградения гардероб, който беше в съседство с банята, и продължи да тършува в дрехите й. — Полицията ще пристигне всеки момент.

— Спрете! — настоя Алекса. — Кажете ми какво става?

Линда застана близо до нея и се вгледа изпитателно в лицето й.

— Полицията има информация, че държиш скрит кокаин в стаята си.

— Невъзможно! — простена Алекса. — Знаете, че не… никога не съм…

— Тук е — обади се от банята Рената. — Ето това търсят. — В ръката си държеше пакетче с бял прах.

— Това не е мое — изрече Алекса, с глас, който приличаше на едва доловим шепот. — Не бях тук цяла сутрин!

Рената бръкна с пръст в пакета и опита съдържанието. После кимна, като отметна от раменете екзотичните си червени коси.

— Кока.

Силен тропот по вратата бе последван от викове на испански. Единствената дума, която Алекса разбра, беше „полиция“.

— Кажи, че си Мелани — прошушна Линда и се запъти към вратата. — Довери ми се. Ще ти обясня по-късно.

Алекса я сграбчи за рамото.

— Защо? Не съм направила нищо. Този пакет не е мой. Това просто е някаква налудничава грешка. Ще им обясня всичко.

— Момент! — провикна се Линда с пресилено весел и бодър глас. После разкопча блузата си, събу сандалите и като се извърна към Алекса, разбра, че тя няма и най-малка представа за бедственото положение, в което се намираше. — За бога, това Мексико! Не знаеш ли какво става тук?

Алекса кимна безмълвно. В съзнанието й застрашително се появи мисълта за доживотен престой в някой мексикански затвор. Откъде, по дяволите, се е взел този пакет? Как се беше озовал в козметичния й несесер, най-отгоре на рафтчето, където полицията със сигурност щеше да го открие?

Когато Линда отвори вратата, в стаята нахълтаха четирима униформени полицаи с извадено оръжие.

— Алекса Макензи? — запита със силен акцент капитанът им.

— Не, аз съм Линда Карлайл. Какво желаете? — Линда отвори широко сините си очи, с надежда, че на лицето й е изписана невинна загриженост. Леко побутна разкопчаната си блуза, така че тя се разтвори и разкри значителна част от дантеленото бельо и едрите й гърди.

Мъжете продължиха за момент да я зяпат цинично, после капитанът се извъртя на токове и застана пред Алекса.

— Алекса Макензи?

— Мел-Мелани Терънхолт — заекна тя. — Проблем ли има? — Устоя на желанието да стисне ръце в юмруци, за да спре треперенето им.

С дулото на пистолета капитанът й даде знак да се отстрани. После се насочиха вкупом към банята, като непрекъснато подвикваха нещо на испански. Изведнъж Алекса осъзна, че душът работи. Какво е това, за бога? Защо Рената реши точно сега да се къпе? Тъкмо се канеха да влязат в банята и някой почука на входната врата. Линда бързо я отвори. На прага стоеше Колин Ейвъри. Над главата му осветените от светкавици върхове на палмите се прегъваха под вятъра.

— Мелани — изрече Колин и прекоси стаята, след което обви свойски ръка около Алекса, — някакви проблеми ли има тук?

Капитанът прибра пистолета в кобура си и се приближи към тях.

— Сеньор Ейвъри! — усмихна се той, разкривайки острите си бели зъби изпод тънките, като изрисувани с молив мустачки. Поклони се почтително и въодушевено разтърси протегнатата ръка на Колин. Останалите полицаи изчакаха, докато Колин си побъбри дружески с него на свободен испански. Очевидно славата му на звезда от световна величина се простираше чак до тази отдалечена част на Мексико.

— Мелани, скъпа! — Колин се извърна сияещ към Алекса и я притегли още по-близо. — Капитанът беше така добър да ни разреши да не пропускаме уговорката си за вечеря в града. Не им трябваш ти. Търсят Алекса Макензи.

— Но… — Не може да ги остави тук просто така! В мига, в който полицаите открият пакета, Линда и Рената ще бъдат арестувани.

— Да вървим, закъсняваме! — Колин отправи към капитана свойски поглед като между мъже, сякаш искаше да каже: „Какво да се прави, жени!“.

Алекса намери обувките си до леглото. Приглушеното свистене на водата продължаваше. Как може да си тръгне просто така? Рано или късно ще разберат, че не е Мелани, и ще арестуват Колин, също както и Линда, и Рената.

Ръката на Колин се плъзна по рамото й и пръстите му се впиха по-здраво. Поведе я решително към вратата, която Линда държеше отворена. Навън вятърът фучеше яростно, а тъмното небе кипеше. Блясък на светкавица освети стаята с ослепителна синкавобяла светлина. Лампите трепнаха за момент, после оглушителният трясък на гръмотевицата разтърси сградата.

Алекса се обърна и видя отражението на Рената в голямото огледало в банята. По великолепните й гърди се стичаха ситни капчици вода. Стоеше изправена като закована, а изразителните й сини очи бяха широко отворени от изненада. Беше напълно гола пред похотливите погледи на четиримата полицаи.