Мерил Сойър
Танцът на късмета (16)

Глава 16

Алекса стана от мястото си и рязко се отдалечи към вратата. Смаян, Марк успя само да я изгледа как изскача от кабинета му, поклащайки предизвикателно буйната си коса, и как затръшва вратата след себе си. Внезапното й напускане го свари напълно неподготвен. По дяволите! Защо никога не може да обсъди нещата спокойно? Какво й става? През цялото време на срещата им едва прикриваната й враждебност го вбесяваше. Не разбира ли, че се опитва да й помогне? Очевидно не. Защо изобщо се забърква? Точно сега, когато бизнесът му е сериозно застрашен, беше поставил под въпрос и личния си живот, като й даваше пари назаем. Но беше неспособен да й откаже.

Марк се приближи до прозореца и се загледа навън през пречупените ромбоиди към купола на „Св. Павел“. Също като това изкривено стъкло животът му бе напълно объркан. Става за посмешище заради жена, която предпочита компанията на друг мъж. Марк разбра, че нещо не е наред още когато не отговори на нито едно от обажданията му в Мексико. Помисли, че не е получила съобщенията му или че заради натоварения си график той пропуска обажданията й. Безброй пъти си припомняше онази нощ в Мексико и при всеки спомен мислите му бяха сподирени от дълбока болка, която не успяваше да овладее. Какво, по дяволите, се беше объркало? Времето, прекарано с нея, се оказа капан, хлопнал така неочаквано, че дори не осъзна, че е уловен, докато не стана твърде късно за бягство.

Да я избягва след онова парти, след като разбра, че живее със Стивън, се оказа умно решение. Откажи се от губещите начинания! Този твърд принцип в бизнеса беше придобил ново значение, след като Алекса се появи със Стивън Хънтър. А в какво се забърква сега? Със сигурност в нещо повече от онова, за което се спазари, каза си Марк, като мислено направи преглед на намаляващата си банкова сметка.

На вратата се почука и след това се разнесе гласът на Уорън.

— Том каза, че си сам. Готов ли си?

— Готов? — запита Марк и се отпусна на стола си.

— За откриването. Не помниш ли? Бутикът на Линда. — Кафявите очи на Уорън искряха весело и на лицето му, както винаги, бе изписана щастлива усмивка.

— Тази вечер? — Чувстваше се изтощен. Тежкото събрание в „Уиндзор Еърлайнс“ и срещата с Алекса бяха изцедили всичките му сили. — Мисля, че ще го пропусна. И без това нямам намерение да купувам женски дрехи.

— Изглеждаш уморен. Проблеми? — попита Уорън и се настани на освободеното от Алекса кресло.

Марк кимна.

— Онази история с „Уиндзор Еърлайнс“. Пак започнаха.

— Отново фалшиви билети? Загазил ли си? Финансово имам предвид?

— Скоро ще съм, ако не успея да ги спра. Не разполагам с неизчерпаеми парични запаси, за да наливам непрекъснато.

— Не се тревожи — успокои го Уорън и си помисли, че приятелят му изглежда по-потиснат от когато и да било. — Ще разкриеш цялата работа. Миналия път почти ги хванахте. — Погледна часовника си. — Като стана дума за неизчерпаеми запаси, на излизане от асансьора налетях на Алекса. Как мина срещата? Изглеждаше ядосана?

— Почти със същия успех, както и събранието в „Уиндзор Еърлайнс“ — пълна катастрофа. Като че ли никога не мога да разговарям с нея както трябва. Всеки път става враждебна, отбранителна. Несъмнено Стивън й е внушил, че съм някакво чудовище.

— Разбра ли защо си подготвил договора по този начин?

— Каза, че разбира. — Марк прокара пръсти през косата си. — Но при нея понякога е трудно да се каже.

— Ами тогава може би е заради начина, по който разговаряш с нея. На моменти можеш да си ужасно неприветлив. Не си такъв, но така изглеждаш.

— Никога не съм притежавал твоята способност да разговарям с жените.

Уорън се разсмя и в очите му се отрази вроденото му добродушие.

— Ти винаги печелеше момичетата, а аз трябваше да говоря с тях. — Марк се усмихна. Уорън винаги успяваше да го развесели. Беше единственият му наистина близък приятел. Той като че ли винаги разбираше в какво настроение е Марк. — Сериозно ти говоря. Познавам те. Държиш се сурово с нея заради Стивън. В бизнеса може и да се получава, но не и с Алекса. Прекалено е чувствителна.

— Предполагам, че си го разбрал след двете ти кратки срещи с нея?

— Да. И от разговорите с Линда.

Марк отиде до къта за сядане и наля по чаша бренди за двамата. Уорън е прав, каза си, наистина се опитваше да засегне Алекса. Знаеше колко е чувствителна — поне това бе научил в Мексико. Детинско е от негова страна да иска да я нарани. Но пък мисълта, че прекарва всяка нощ в леглото на Стивън го влудяваше. Никога нямаше да се обърне към него, ако имаше възможност да получи парите от друго място. Амбицията й беше коз, който възнамеряваше да използва.

— Прав си. — Подаде чашата на Уорън. — Смятах, че Алекса ще прояви повече разум, вместо да се хваща със Стивън. Пак не бях прав. Както показа миналото и на двама ни, жените много повече ги бива да мамят от мъжете.

— Съмнявам се, че се е опитала да те мами. Мисля, че и пет пари не дава за Стивън.

— Не? Настоява да бъде включен като копродуцент, дори и след като изобщо няма да е тук, за да й помага. Тя ще свърши цялата работа, а той само ще се възползва от печалбата. Струва ми се, че я върти, както си иска.

— Дай й възможност. За нула време ще разбере какъв е Стивън. Мислеше, че той стои зад онази бъркотия с черния пазар на билети в Мароко, нали?

— Смятах, че това е една от възможностите. Вилата на Толбът не е далече. За Стивън или Джейсън не би било проблем да прескочат до Танжер и обратно, без отсъствието им да се забележи. Но ако са били замесени в билетните измами, единият от двамата щеше да придружи Алекса, когато е изявила желание да отиде до Мароко. Щеше да е идеално извинение.

— Успяха ли агентите ти да открият някакви следи?

— Все още разследват, но с всеки изминал ден дирите им се губят. Точно сега над главите ни се изсипаха цял порой купени на черно билети от Пакистан.

Уорън държеше Марк да го придружи на откриването. Посещението му нямаше да изглежда толкова лично, ако отидат двамата заедно.

— Мисля, че трябва да разсееш вниманието си от цялата тази неприятна бъркотия. Алекса ще демонстрира някои от новите тоалети на Линда на откриването. Ела с мен и се опитай да проявиш малко братска любов към дамата.

 

 

Движението във вечерните часове беше натоварено и Уорън бе принуден да маневрира през задръстените улици. Марк го наблюдаваше как седи, небрежно отпуснал длани върху волана, загледан в плътната редица коли отпред. Външно изглеждаше спокоен и весел, но Марк знаеше, че той се притеснява от срещата с Линда.

— Пак ли ще се съберете двамата? — запита с небрежен тон.

— Не знам. — Уорън продължи да се взира в светлините пред тях. Задръстването при кръговото движение на Пикадили до Грейн Парк ги принуди да спрат.

— Говорих с Линда в Мексико. Иска втора възможност. Наистина смятам, че се е променила.

Уорън не отговори веднага и Марк също замълча. В известен смисъл изпитваше завист към приятеля си. Линда щеше да го преследва, докато Уорън не й позволеше да го хване. В същото време Марк не успя да постигне нищо с Алекса, дори и след като й зае пари. Не го ли беше научила Каролин, че човек не може да купи любовта?

Уорън се взираше пред себе си в морето от светлинки, докато спортната кола напредваше сантиметър по сантиметър. Не си беше давал напълно сметка до каква степен Линда му липсва. До момента, в който му каза, че го обича. След това започна да я среща прекалено често, за да е просто случайност. Всеки път го даряваше с онази изкусителна усмивка, която така и никога не успя да забрави.

Миналата седмица попадна на нея на излизане от клуб „Корсар“. Беше с брат си, също член на клуба, но той бързо — твърде бързо — се измъкна с някакво извинение. И преди да се усети, Уорън вече я беше поканил на чай, а накрая се озоваха в „Риджънси“. Остана изумен до каква степен Линда се бе променила. Младежката й наивност беше изчезнала, оставяйки след себе си по-зряла и далеч по-интересна жена.

Но може ли да й прости? Съмняваше се. Дори и сега ясно си спомняше мъчителното усещане за предателство, което го прониза, когато прочете бележката й. Фактът, че се е влюбила в друг мъж, го изненада. Но да отхвърли връзката им само с една кратка бележка направо го опустоши. Никога не можеш да имаш доверие на жена, способна на такава постъпка.

Не я беше виждал от онзи ден в театъра. Отиваше на откриването не защото тя го бе помолила да отиде, а защото искаше да види дали е реализирала таланта си. Преди години той се бе съгласил да й открие бутик веднага щом завърши училище. Но тя захвърли на вятъра кариерата си — и любовта му — и избяга с онзи австралийски мошеник, Йън Карлайл.

— Каза ли на Алекса, че си купил „Риджънси Тиътър“? — запита Уорън, защото изпитваше нужда да смени темата. Напоследък прекалено много мислеше за Линда.

— Не — отвърна Марк. — Не искам никой да знае.

— Може да е от полза, ако разбере колко работа си свършил, за да уредиш цялата сделка. Не беше длъжен да го купуваш само защото собственикът отказва да го приведе в съответствие с изискванията. Можеше да намериш друг театър.

— Нямаше други. Проверих.

Останаха мълчаливи, докато колата пълзеше по „Бромптън Роуд“, покрай „Хародс“ и после по „Бийчъм Плейс“. Линда бе проявила добър вкус, настанявайки се тук, заедно с останалите бляскави бутици на водещи лондонски дизайнери, като Брус Олдфилд и Емануел. Цял куп знаменитости, известни с прозвището Слоун Рейнджъри заради предпочитанията си към магазините в близост до „Слоун Скуеър“, всички до един пазаруваха на „Бийчъм Плейс“.

Уорън остави спортната си кола на предназначеното за паркиране място.

— Трябва да й кажеш. Не притежава кристална топка, както знаеш — подхвърли той. — Тя също е инвестирала доста в това начинание.

— Една четвърт от пиесата. Аз държа половината — отвърна Марк, докато излизаха от колата.

— Алекса е вложила и последния цент, с който разполага.

Марк спря на място. Окъпаният в светлини бутик беше препълнен с хора.

— Невъзможно! Книгата й е световен бестселър, а и е продала филмовите права. Трябва да разполага с повече пари.

Запробиваха си път през навалицата на входа.

— Линда беше абсолютно сигурна — изрече Уорън през рамо.

— Ето я — сръчка го Марк. — Да вървим да я поздравим.

Докато се промъкваха към Линда, Марк продължи да се оглежда за Алекса. Помисли си, че проточилата се среща помежду им сигурно я е принудила да закъснее за откриването. Чу тихия й гърлен смях, спря насред пътя, извърна се и я видя да демонстрира ефирна бяла рокля.

Внушителен господин с издаден корем, който му придаваше повече вид на бременна жена, отколкото на дебелак, и кръглоликата му приятелка открито се възхищаваха от дълбокото деколте на Алекса. Тя отметна назад непокорния водопад от златисти коси и отново се засмя. Прозрачната копринена рокля се разлюля и подчерта оскъдната си дължина. В съзнанието му отново изплува образът й на партито у Одри с онази зашеметяваща дреха. Изглеждаше невероятно секси в това гръцко творение, което прилепваше съблазнително към тялото й. Никога досега не бе пожелавал по-силно друга жена. Беше се проявил като истински глупак, като флиртуваше с Шърмейн в напразните си опити да накара Алекса да ревнува.

Закачливо сръчкване в ребрата върна вниманието на Марк отново към Уорън.

— Казах, че сме впечатлени от бутика ти, Линда. Нали така, Марк?

Марк кимна. Впечатлен беше, наистина.

— Не му обръщай внимание — продължи Уорън със смях, — той просто се възхищава на творенията ти.

— Видяхте ли роклята на Рената? — обърна се към двамата Линда, но Марк забеляза, че очите й не се отделяха от Уорън.

Прободе го чувство на завист. Никоя жена никога не го беше гледала с такава неприкрита любов. Уж случайно плъзна поглед през тълпата по посока на Алекса. Тя стоеше и разговаряше с група жени на средна възраст. Когато се отдалечи, вдигна очи и улови погледа на Марк. Той й се усмихна сърдечно. Погледът й се поколеба, но Марк продължи да й се усмихва, докато и тя не му отвърна със същото.

— Джайлс ни покани всички на вечеря — обяви Линда. — Предполагам, че имаме повод за празнуване. Рената е толкова развълнувана, че ще финансираш пиесата, че едва успяхме да я облечем.

— Звучи съблазнително. Нали, Уорън? — отвърна Марк, съзнавайки, че приятелят му все още не може съвсем да свикне с новата Линда. Ако не отиде с него, Уорън вероятно също ще се откаже.

— Мисля, че имаме достатъчно поводи за празнуване — пиесата, твоят бутик. — Уорън спря един от преминаващите сервитьори и взе две чаши шампанско. Подаде едната на Линда, като остави Марк сам да се погрижи за себе си.

Погледът му срещна теменуженосините очи, докато поемаше чашата от ръката му. Трябваше да положи усилие, за да го отклони. Необходимо ли бе да носи това спиращо дъха творение? Шифонът с цвят на синя слива подсилваше цвета на очите и падаше чувствено по стройното й тяло.

— Това не е ли Шърмейн? — Линда зададе въпроса на Марк, но очите й все така не изпускаха Уорън.

„Господи!“ — помисли си Марк. Трябваше да се досети, че ще е тук. Като професионален манекен, Шърмейн познаваше всеки нашумял бутик и елегантен салон в Лондон, Париж и Милано.

Промъкна се изискано до тях, хванала чашата си с шампанско като скиптър.

— Как си, Марк?

Марк покорно се наведе и целуна предложената му буза.

— Чудесно.

— Линда, какво възхитително магазинче! Добре познавам квартала. Повечето си рокли купувам малко по-нагоре на улицата, от Брус.

— Брус? — Марк нямаше представа за кого говори, но можеше да различи един двусмислен комплимент.

— Брус Олдфилд — засмя се Шърмейн. — Той е водещият лондонски дизайнер. — Следващата й реплика беше отправена към Линда. — Разбира се, някои от дрехите ти са интересни. Аз предпочитам да нося черно… — Замълча и хвърли небрежен поглед по посока на Алекса. — Понякога и бяло — ако не простее прекалено.

— Създадох тази рокля специално за Алекса — отвърна Линда. — Всъщност всички рокли, които ще покажат двете с Рената тази вечер, съм създала за тях. Всяка жена, която си купи от моите модели, ще знае, че е проектиран конкретно за нея.

Уорън мълчаливо изръкопляска на Линда. Някога тя би се обезсърчила, ако такъв специалист по модата подхвърли пренебрежителни забележки за моделите й. Годините й бяха придали една целеустременост и решимост, които преди й липсваха.

— Вижте, ето го Чонси — възкликна Шърмейн. — Да идем да го поздравим — подръпна Марк за рамото.

— Ти върви. Ей сега идвам. — Марк я изгледа как се отдалечава в навалицата.

— Не се хващай на приказките на Шърмейн — обърна се Уорън към Линда. — Направила си нещо страхотно. — И наистина го мислеше. Всеки би могъл да види, че Линда притежава не просто усет към модния дизайн. Имаше уникален талант.

На входа настъпи някаква суматоха, последвана от ярки светкавици на многобройни фотоапарати. Тълпа папараци се хвърли към вратата, а из помещението се разнесе любопитно шушукане.

— Очакваш ли някоя знаменитост, или кралска особа? — пошегува се Уорън. — Може би принцеса Даяна?

— Съвсем не — отвърна Линда. — Само обичайното сборище на титулувания елит, но никой, който да заслужава чак такова внимание.

Марк простена вътрешно. Тъй като беше най-висок от всички, той пръв я видя.

Линда възкликна.

— Изобщо не съм канила Мелани Терънхолт!