Мерил Сойър
Танцът на късмета (13)

Глава 13

Небето беше безупречно синьо, а слънцето светеше ярко. За Алекса денят изглеждаше по-обещаващ, отколкото предишните два дъждовни. През това време се беше обърнала с молба към всички, които познаваше, за да поиска пари за пиесата си. Разговаря с по-голямата част от актьорите и техническия персонал на „Последна възможност“ и изслуша идеите им. Подсказаха й много имена, но и от тях получи поредния любезен отказ. Кураж, каза си тя, докато крачеше към първата си среща за новия ден. Вярваше в пиесата си. Беше най-доброто й произведение досега и идеално подхождаше за Рената.

Няколко часа по-късно, след множество не особено приятни разговори и учтиво отхвърляне на искането й, Алекса забави ход и пое по тясната уличка с отпуснати рамене. Би трябвало да е по-лесно, каза си тя. Във Великобритания по всяко време се играят стотици пиеси. Колкото и да са консервативни, те все пак са създали повечето новаторски театрални постановки през последните двайсет години. Беше разчитала точно на тази артистична предприемчивост. У дома, в Щатите, никога няма да й дадат възможност да постави пиеса. Тук непознатите, и жените получават уважение, което на Бродуей се пази само за утвърдени имена.

Проблемът не идваше единствено от лошата репутация на Рената. Хората от финансовите среди не познаваха Алекса и не бяха склонни да й се доверят. Американска романистка, която никога преди не е писала театрални пиеси, плюс доказана наркоманка се възприемаха като смъртоносна комбинация. Едва ли може да обвинява някого. Вече разбираше, че едва ли някой ще се реши да финансира постановката. Както често се случваше, откакто бе пристигнала в Лондон, името на Марк Кимбръф отново изплува в съзнанието й. Той познаваше Рената и я харесваше. Познаваше също така и Алекса и поне би трябвало да я уважава в професионален план, макар и да я беше отхвърлил в личен. Но не желаеше да позволи този човек отново да трупа дивиденти на гърба й. Достатъчно неприятен й бе фактът, че когато филмът бъдеше завършен, щеше да увеличи значително приходите му. Не искаше той да спечели нито пени от пиесата й. Трябваше да има и друг начин.

По небето препускаха сгъстяващи се сиви облаци, а в далечината дочу глух тътен. Алекса застана пред внушителните сгради, в които се помещаваха гигантите на британската филмова индустрия, и се опита да се пребори с умората, безсилието и отчаянието си. Събра целия си кураж за този последен опит да получи финансова подкрепа. Устата й беше пресъхнала от страх, докато влизаше в зданието. Какво ще прави, ако Найджъл Хънтър й откаже?

След като чака около час, тъй като нямаше уговорена среща, секретарката я пропусна в покоите от хром и стъкло. Прекоси стаята по дебелия бял килим, който заглушаваше стъпките й, и нервно протегна ръка.

— Благодаря, че ме приехте. — Погледна право воднистите сини очи на Найджъл и заяви: — Опитвам се да събера пари за пиесата си. Ще бъде…

— С Рената Тремейн? — Безцеремонно прекъсна обяснението й Найджъл и съкрати старателно подготвените й доводи.

— Да, тя е идеална за ролята. — Чувстваше, че изобщо не се справя добре. Найджъл изглеждаше незаинтересован. Беше само привидно любезен. Алекса посегна към кичур коса и го намота около пръста си.

Найджъл тежко пристъпи до остъклената стена на кабинета си. Виждаше профила му, загледан навън към проблясващите светкавици, които чертаеха своите синкави паяжини по небето.

Мислено стисна палци. Трябваше да си признае, че грубото му, рязко отношение ужасно я плашеше. Никога не би събрала смелост да дойде при него, ако Стивън не й беше казал колко впечатлен е останал баща му от играта й. Изглежда, Найджъл бе успял да надделее над решението на Марк да ползват Мелани и се беше съгласил със Стивън, че Алекса може да изпълни ролята по-добре.

— Добре — тихо изрече той и се извърна към нея. — Ще ти дам известна сума при едно условие.

Алекса слезе от таксито пред голямата сграда в джорджиански стил. Покрай ниската ограда от ковано желязо зеленината бе старателно подрязана, а над входа се виеха гроздове рози, които се разклоняваха върху сивите каменни стени. Докато удряше с месинговото чукче по вратата, отново започна да вали и въздухът се изпълни с миризмата на мъх. Типично време за май в Англия, помисли си Алекса, проливен дъжд се редува със слънце и отново дъжд. Чудеше се къде ли бе оставила чадъра си този път.

— Здравей, Малкълм. Линда ме очаква — каза на прислужника, който я пропусна вътре.

— Влизай, Алекса — надникна през вратата на библиотеката Линда. — Хладничко е. Реших, че малко топлина ще ни дойде добре, нищо че вече е лято. Нещо не е наред ли? Изглеждаш потисната.

— Исках да говоря с теб насаме, преди да дойдат Джайлс и Рената. — Алекса се отпусна тежко на мекия кожен диван и усука кичур коса около пръста си. — Стивън не можа да намери никой, който да финансира в пиесата ми. Никой не иска да поеме риск с Рената. Самата аз направих няколко безуспешни опита през последните три дни. Знам колко много разчита Рената на това. Аз също съм вложила всичките си лични пари в тази пиеса.

— Можеш ли да си го позволиш?

— Всъщност не, но искам да дам шанс на това, в което вярвам, а аз вярвам в Рената. Моля те да не споменаваш пред нея колко рисковано ще бъде това за мен. Сега смята, че разполагам с предостатъчно пари. Тя трябва да мисли само за кариерата си, а не да се притеснява за моето финансово състояние. — Размота кичур коса от пръста си, после го намота още по-стегнато. — Но не разполагам с цялата необходима сума. Имам около половината.

— Иска ми се да можех да помогна, но всичките ми пари са вложени в магазина. Ще живея тук с брат ми, докато бутикът започне да ми носи печалба.

Линда бе прекъсната от Малкълм, който обяви пристигането на Рената и Джайлс.

— Привет — поздрави ги Алекса, прегърна Рената и се усмихна на Джайлс. Виждаше го за първи път, откакто бе пристигнала в Лондон. Знаеше, че е ужасно зает с довършителните работи на „Последна възможност“. — Как върви монтажът?

— Чудесно — отвърна Джайлс. — Може да ми потрябваш някоя сутрин за малко работа по озвучаването, но още не съм сигурен.

— Само кажи. — Алекса изчака малко. — Виждал ли си нещо от заснетото с мен?

— Само предварителните снимки. В следващите две-три седмици, докато правим първа редакция, ще ги видя по-подробно. Не се притеснявай, ще се погрижа да не те разголват много. — Леко разроши косата й. — Последната дума е моя.

Алекса кимна. Знаеше, че Джайлс е настоявал да има последната дума при монтажа на филма, преди да се даде окончателното копие. Обикновено тази функция се падаше на продуцентите, известни с комерсиалния си и не толкова художествен вкус. Някак си не се чувстваше успокоена, но отхвърли страховете си на заден план. Има си и без това достатъчно тревоги. Каквото и да излезе от сцената, ще трябва да се примири.

— Хайде да пием чай в зимната градина — предложи Линда и ги поведе по коридора към просторната остъклена стая с изглед към малка градина. За разлика от библиотеката с типично мъжките миризми на стара кожа и тютюн, това помещение бе изключително романтично, обзаведено в лавандулови и розови нюанси. — Алекса е намерила половината пари за пиесата — с горда усмивка обяви Линда.

— Страхотно! — усмивката на Рената грейна по-ярко от пръстените й и предизвика нов прилив на въодушевление у Алекса. Приятелите си заслужават риска.

— И кой е ангелът? — запита Джайлс, разположил се до Рената върху пищния розов диван.

Алекса се поколеба. Беше й неприятно да мами приятелите си, но Найджъл бе съвсем категоричен — да не се споменава неговото участие.

— Аз вложих една четвърт и Стивън още толкова. — Прокара кичур коса между пръстите си. Това беше близо до истината. Тя влагаше една четвърт, а Стивън щеше да получи печалбата от инвестицията на Найджъл.

— Стивън? — На лицето на Рената се четеше изненада. — Смятах, че е вложил всичко в новата си продуцентска компания.

— И защо ще инвестира в театрална постановка? — запита я Джайлс. — Филмът му е с толкова малък бюджет, че го снима в Африка с някакъв неизвестен италиански режисьор.

— Вярва в Рената — прибави още една лъжа към предишната Алекса — и иска да постигне успех, без да зависи от баща си.

„Това не е съвсем лъжа“ — успокои съвестта си тя. Беше обещала на Найджъл да не споменава името му. Очевидно, той вярваше също и в уменията на Алекса. Беше я поканил да се обърне към него за следващия си филмов проект.

— Това, което трябва да направя сега, е да намеря другата половина от парите. — Забеляза, че щастливата усмивка на Рената бе помрачена от сянка на безпокойство.

— Иска ми се да можехме да помогнем — изрече със задавен глас тя и блесналите й от сълзи очи се разшириха. — Не разполагаме с много пари. От три години аз изобщо не съм работила, ако не се брои онази малка роля във филма. Всички пари, които спечели Джайлс, отидоха за изплащане на дълговете ми. Няма да получим никакви приходи, докато „Последна възможност“ не излезе на печалба.

Джайлс се протегна и с такава нежност я притегли към себе си, че Алекса извърна поглед.

— Не се тревожи, все някак ще намерим останалите пари.

— Няма начин да не намерим човек, който е готов да финансира пиеса с Рената в главната роля — каза Линда, докато поднасяше закуските към чая.

— Дай да видим при кого си ходила вече — предложи Джайлс. — Може би си пропуснала някого.

Алекса изреди потенциалните инвеститори, които лично бе посетила, включително и Чонси Бедингтън.

— С радост би инвестирал, но не е в състояние преди началото на следващата година. Някаква клауза в наследствения му фонд определя лимит на капитала, който му е позволено да тегли в рамките на една година. Достигнал е максимума за тази.

— Разбирам — замислено кимна Джайлс и отхапа от един сандвич. — Струва ми се, че пренебрегваме Марк Кимбръф. Той много харесва Рената и освен това знае, че аз лично ще се погрижа постановката да бъде успешна.

— Не искам да се обръщам към него. — Алекса си знаеше, че рано или късно ще стане дума за Марк. — И не мисля, че разполага с парите. — Опита се да се измъкне, възползвайки се от думите на Стивън за банкрута като спасителна вратичка. — Тази история с „Уиндзор Еърлайнс“ може да съсипе бизнеса му.

— Няма такава вероятност — отвърна Джайлс. — В „Таймс“ пише, че неприятностите са приключили и отново са на печалба. Марк ги откупи в разгара на кризата.

Алекса стана и се приближи до прозореца. Дъждът продължаваше да вали упорито и в гаснещата светлина цветовете на розите изглеждаха необичайно ярки. Как може да позволи на гордостта си да застава на пътя й? Ако има и най-малка вероятност Марк да им заеме парите, трябва да опита.

— Ще го попитам.