Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Blind Chance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2011)
Разпознаване и корекция
Dani (2012)
Допълнителна корекция
sonnni (2012)
Форматиране
hrUssI (2012)

Издание:

Мерил Сойър. Танцът на късмета

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 1998

Редактор: Анелия Христова

История

  1. — Добавяне

Глава 10

— Алекса… Алекса — прошепна Мрак. Хвана лицето в двете си ръце и го отметна назад, взирайки се в красивите й очи. Ярката луна хвърляше сребристи отблясъци сред кичурите с цвят на мед, които го обграждаха. Неувереността й събуждаше у него желание да я защити и притежава едновременно.

В гласа на Марк имаше някаква нежна и окуражителна нотка. Вдъхваше увереност с прямотата и искреността си. Не беше усетила липсата на мъж, преди да го срещне.

— Марк… аз… — изрече Алекса и изви лице от устните му. Имаше хиляди причини да го помоли да си върви.

— Всичко ще е наред. Обещавам.

Преди да успее да отговори, устните му бяха върху нейните и нежно ги целуваха. Вкопчи пръсти в косата й и притисна главата й, за да я задържи до себе си. Ненастойчивата му целувка сякаш я молеше и подканяше. Плъзна топлата си длан надолу по гърба й и нежно я притисна към силното си тяло. Тя затаи дъх, когато езикът му разтвори устните й и нетърпеливо се отърка в нейния.

Мислите на Алекса представляваха хаотични, несвързани картини и едно лице от миналото — лицето на Пол. Заливаше я водопад от чувства, които бяха заплашвали да излязат на повърхността при всяко повторение на сцената днес. Опита се да се отдръпне, да се изтръгне от прегръдките на Марк, но той не я пускаше. Обгърнал гърба й с широката си длан, шепнеше в ухото й десетки успокоителни слова. Неспособна да се бори повече със себе си, Алекса се отпусна в здравата му прегръдка. Секундите се нижеха и в нея започна да се разгаря приятна жарава. Като с магическа пръчица устните на Марк премахваха и последните й съмнения.

Той усещаше как съпротивата й се стопява, докато се притискаше в него и го притегляше по-близо. Въздържаше се, за да й даде възможност да привикне с тялото му. Топлината на кожата й разнасяше сладко, приятно ухание, а пръстите й помилваха мускулите в основата на врата му, преди да се плъзнат нагоре в косата му. Марк затвори очи да се наслади на невероятното чувство, причинено от докосването й.

Алекса усети как я разтърсва тръпка на чисто физическо удоволствие. Чувстваше се жива и безкрайно женствена за първи път след повече от година. Ще се справи, стига да не се влюби в него. Тя е интелигентна, самостоятелна жена — разбира се, че е способна да се владее. Единственото, което трябва да помни, е, че не бива да очаква кой знае какво.

— Съжалявам, че трябва да замина — прошепна Марк. — Не забравяй, че номерът ми е в чантата ти.

— Няма. — Езикът й се плъзгаше в разтворените му устни. Ханшът й предизвикателно се отърка в него.

Марк не можа да заглуши тихото стенание, което се надигаше в гърлото му. Да, Алекса има номера му.

— Как събличаш това нещо? — измърмори тя и подръпна полото му.

Марк я пусна за момент и с едно-единствено движение смъкна блузата през главата си и я запрати назад към стаята.

— Ммм! — Алекса огледа на лунната светлина изпъкналия гръден кош и широките му рамене. Къдравите черни косъмчета, пръснати по гърдите му проблясваха неясно под бледите лъчи. Посегна да докосне грапавата им повърхност, после прокара пръсти през навитите на спирали кичури и помилва твърдите мускули под тях. Мощните удари на сърцето му и мирисът на кожата му я възбуждаха още по-силно. Бавно започна да целува гърдите му, като се спускаше надолу към зърната. Езикът й се стрелна между влажните й устни и очерта бавни кръгове, от които зърното му се открои над гъстата растителност. Дишането му стана накъсано и тялото му се разтърси от едва доловим трепет.

— Колко те желаех — прошепна Марк и я притегли нагоре, за да целуне отново устните й. Тази нощ Алекса е негова, защото сама го поиска, а не защото я е принудил. Ще я вземе цялата, ще изтрие съмненията, докато утоли някакъв дълбок, вътрешен копнеж в самия себе си.

Притисна я към перилата на балкона и тя почувства горещата и набъбваща твърдина до слабините си да напира към нея. Пръстите й се забиха в стегнатата кожа на гърба му и Марк усети леките отпечатъци с форма на полумесец, които ноктите й издълбаха в плътта му. Предишната му сдържаност се замени от почти дивашко безумие. Алекса остро пое дъх, когато ръката му се спусна по гърба й и пробяга по основата на гръбначния й стълб.

После Марк вдигна глава и се отдръпна назад, сякаш се опитваше да запази някаква степен на самоконтрол. Тогава Алекса невъздържано протегна ръце и зарови пръсти в гъстите му черни коси. Без да проговори, той я вдигна и я внесе в стаята, след това спря до леглото.

В неосветената вътрешност проблясваха разпръснати лунни петна и подчертаваха тъмния цвят на косите му и металния сребрист блясък в очите му. Някъде в дълбините на съзнанието си Алекса усети лекото ухание на рози и помръдването на пердетата под повея на бриза. Но вниманието й бе съсредоточено върху Марк. Той нетърпеливо издърпа горната част на роклята й и я смъкна от раменете й. Меката материя се плъзна по гърдите й и те изскочиха освободени. Марк застина.

— О, да!

Улови ги в ръце и ги целуна последователно, изпращайки тръпки на удоволствие по цялото й тяло. Пое я в прегръдките си и ръцете й се заровиха в гъстата му коса. Сладостно стенание се надигна в гърлото й. Продължи да се извива, притисната в Марк, докато той смъкваше роклята. Меката купчинка се свлече на пода.

Притисна се в него и трескаво го зацелува, докато ръката му се спускаше по голия й гръб към копринените бикини, които оставаха единствената дреха по нея. Марк я сграбчи с длани за хълбоците и я повдигна на пръсти, за да може тя да почувства възбудата му. Алекса се впи в него, обезумяла от вълнение.

Ръцете му се пъхнаха под бельото и бавно я помилваха. Дъхът й изскачаше така насечено и неравно, че вече бе невъзможно да го целува. Зарови лице във врата му и се остави на ласките му. Едва когато Алекса се изви нетърпеливо, Марк премести ръката си по-ниско. С леко докосване, което й подейства влудяващо, той подразни деликатната извивка от вътрешната страна на бедрото й, плъзгайки върховете на пръстите си по гладката кожа. Пъхна ръка още по-навътре и свойски погали нежната плът между бедрата й. Горещи вълни на страст я заляха. Изпъната на пръсти, тя остана неподвижна, за да му даде възможност да я усети. С всяко движение на пръстите Марк придвижваше ръката си все по-високо, като умело навлизаше в крехката плът. Хлъзгавите движения на пръстите му спираха дъха й.

— О, Алекса! — Чувстваше се зашеметен да я усеща как откликва пред него, как шепне името му и се притиска в него. Колкото повече се усилваше страстта й, толкова повече нарастваше възбудата му. Задържа я здраво към себе си и бавно пъхна пръст в атлазената пещ на тялото й. Влажна и гореща, меката й сърцевина набъбна под докосването му. След като извика удивено, тя остана съвършено неподвижна, позволявайки му да я милва.

Неочаквано нежното му докосване взриви сладка експлозия от усещания дълбоко в нея. Затаи дъх и се прилепи към него, за да му даде възможност да удължи приятното изживяване. Всяко движение на ръката му водеше до неподозиран прилив на наслада. Изтръпнала от удоволствие, Алекса силно се притисна в напрегнатото му от възбуда тяло.

— Недей — простена, когато той се отдръпна.

Марк с рязко движение на ръката откопча ципа на панталона. Последва глух звук при падането на дрехата на пода. Бледата лунна светлина очерта символа на неговата мъжественост. Тръпка на предвкусвано удоволствие разтърси Алекса.

Марк издърпа покривката на леглото и припряно отметна чаршафа. После внимателно положи Алекса върху колосаната, снежнобяла ленена материя. Протегна ръка и разпиля златните й коси по възглавницата. Лунната светлина, струяща през отворената врата на балкона, къпеше леглото в меко сияние.

Желае го, за това Марк нямаше никакво съмнение. Но това не го удовлетворяваше — той искаше да го желае отчаяно. Нужно му бе да се увери, че когато си тръгне утре, няма да го забрави.

Възпламенен, той я дари с най-продължителната целувка, преди да плъзне ръка надолу, за да открие гърдите й. Гореща вълна заля Алекса и сърцето й заби неукротимо, докато Марк изследваше тяхната заобленост. Тръпнещото й тяло се изви под него. Той бавно очерта с върховете на пръстите си стегнатата извивка на корема й. Когато стигна до еластичния ръб на бикините, Марк плъзна ръка по гладката коприна и покри влажния хълм между бедрата й. Топлината от дланта му мигновено проникна през плата и Алекса почувства, че дъхът й секва. Притисна главата му към гърдите си и като обезумяла вплете пръсти в разрошените му коси. Изгаряща от страст, тя се питаше защо Марк толкова се бави.

— Сега, Марк, сега.

— Не още, ангеле, имаме цяла нощ.

„Успокой се, каза си наум, не избързвай… постарай се да го удължиш.“ Горещите му пръсти се плъзнаха под бикините й. С премерено бавни движения продължи да я милва. Ханшът й се раздвижи трескаво. Страстта й го накара да усети с болезнена яснота колко напрегнат и неудържимо възбуден е самият той.

Алекса се протегна към него и прокара пръсти през тъмното руно по гърдите му, после бавно последва дирята му надолу през твърдата, плоска равнина на корема. Марк простена и застина неподвижен.

— Не спирай — подкани го умоляващо и насърчително се раздвижи под него.

— Докосни ме, Алекса… докосни ме. — Гласът му прозвуча далечен и за самия него. Чуваше единствено ускорения ритъм на сърцето си и задъханото си дишане. Да се въздържа вече ставаше мъчително.

Ръката й се сключи около него. Той се притисна към тялото й, мълчаливо подканяйки я да затегне захвата си. Тръпката на засилената му възбуда й вдъхна нова самоувереност.

— По-силно, ангеле, няма да ме заболи.

— Марк — чуваше се да повтаря задъхано името му.

Марк нетърпеливо издърпа коприненото бельо и тя се раздвижи, за да се освободи от него. Премести се над нея и разтвори краката й. Влудяваше го. Ако продължи да изчаква още, няма да остане нищо, което да очаква. Устреми се напред и се вклини в нея. Почувства как тялото й се напрегна и Алекса простена. Марк разбра, че е действал с повече сила, отколкото му се искаше, и спря.

— Добре ли си?

— Не спирай! — задъхано прошепна Алекса. — Дали е добре? По-добре никога не е било. — „Само не спирай“, продължи да нарежда наум.

Марк проникна дълбоко и Алекса повдигна таза си, за да го посрещне. Задръж! Марк възпря въображаемия залп. Постарай се да й стане добре. Усети, че тя е на ръба на екстаза и леко отмести глава встрани, за да пропусне лунната светлина върху лицето й. По-важно от собственото му удовлетворяване бе нейното. Погледна я напрегнато в този миг на пълна самозабрава и видя как в полузатворените й очи проблясват леки искрици. Водопадът от разпилени златни коси засия под лунните лъчи, а на лицето й се изписа върховна наслада.

— Марк — въздъхна тя и невъздържано се заизвива под него, стиснала кичур от косите му в юмрука си.

Марк ускори ритъма, съсредоточен вече върху себе си, напрегна тялото си отново, и отново, и отново. Кръвта пулсираше в мозъка му и препускаше нажежена до бяло през вените, а той продължаваше мощните си движения напред и назад, с яростна страст, която не предполагаше, че притежава, докато накрая тялото му изригна с неописуема наслада. Строполи се на възглавницата до нея, поемайки мъчително въздух.

Алекса се протегна и прокара ръка по косата му. Докосването й бе почти непоносимо в нежността си. Както бе предположил, под болката и несигурността се криеше любяща и чувствена жена. Изпитвал ли е някога нещо подобно? От години е смятал, че се люби с жени, но всъщност само е изпълнявал движенията, търсейки физическо удовлетворение.

Напълно замаяна, с преливащо от удоволствие тяло, Алекса се сгуши в Марк. Харесваше й как тялото й приляга в извивките на неговото — сякаш точно там й е мястото. Защо трябва да заминава? Обърна глава да го погледне. Млечнобялата луна хвърляше опалова светлина по красивото му лице. Кадифеносивите му очи гледаха кротко, пълни с топлина, разбиране… и може би дори нещо по-дълбоко.

Марк внимателно се взираше в Алекса. Чувстваше колко голяма е нуждата й да остане в прегръдките му и да бъде утешена. Усети болезнено пробождане в гърдите — само да не се налагаше да заминава! Както лежеше със затворени очи и разпилени по рамото му медено руси коси, приличаше на ангел. Видът й го развълнува по-силно и от физическото им сливане. Само с един пръст леко очерта деликатната извивка на лицето й, нагоре чак до границата на косата. Улови кичур от нея и го нави около пръста си, както я беше виждал да прави толкова често. Тя мълчаливо се притисна в него и го прегърна силно. Марк пусна къдрицата и я разстла върху възглавницата. Нямаш ни най-малка представа какво ми причиняваш! По тялото му се разля болезнена тръпка на нежност. Обикновено, след като се е любил, рядко се отдаваше на разговори, но тази вечер имаше толкова неща, които изпитваше нужда да каже.

— Алекса — прошепна тихо и целуна вирнатото й носле. — Алекса?

Внимателно издърпа намачкания чаршаф отгоре й и грижливо обви ръце около нея. Горкото дете, денят беше толкова дълъг и изтощителен за нея. Беше заспала преди още дишането й да е възстановило нормалния си ритъм.