Чарлс Буковски
Всичко на масата (56)

56.

На прозореца на едно общежитие видях табела, че има свободни стаи, и накарах шофьора да спре. Платих му, отидох на верандата и натиснах звънеца. Едното ми око беше насинено от боя, край другото имах драскотина, а носът и устата ми бяха подути. Лявото ми ухо беше яркочервено и всеки път, когато го докосвах, сякаш ме удряше ток.

Един старец се появи на вратата. Беше по потник и май се беше накапал с боб и люти чушки. Косата му беше сива и разрошена, имаше нужда от бръснене и пафкаше някаква влажна цигара, която вонеше ужасно.

— Ти ли си портиерът? — попитах го.

— Аха.

— Трябва ми стая.

— Работиш ли нещо?

— Писател съм.

— Не ми приличаш на писател.

— Ти как мислиш, че изглеждат писателите?

Той не отговори.

После каза:

— Два и петдесет на седмица.

— Може ли да видя стаята?

Той се оригна, преди да отговори:

— Влазяй…

Тръгнахме по дълъг коридор. На пода нямаше мокет. Дъските скърцаха и тракаха, когато стъпвахме по тях. От една стая се разнесе мъжки глас:

— Духай, кучко!

— Три долара — отвърна женски глас.

— Три долара? Ще ти скъсам гъза!

Чу се как силно я плесна и жената изпищя. Ние продължихме.

— Стаята е отзад — обясни човекът, — но имаш право да използваш общата баня.

Зад къщата се издигаше барака с четири врати една до друга. Той отиде до номер три и отвори. Влязохме. Вътре имаше матрак, завивка, гардеробче и шкафче. На шкафчето се мъдреше котлон.

— Имаш и котлон — обяви той.

— Супер.

— Два и петдесет, предварително.

Платих му.

— Ще ти дам разписката утре сутринта.

— Хубаво.

— Как се казваш?

— Чинаски.

— Аз съм Конърс.

Той свали един ключ от ключодържателя си и ми го подаде.

— Тук е тихо и спокойно. Искам да си остане така.

— Естествено.

Затворих вратата след него. Имаше само една крушка на тавана, без абажур. Но всъщност беше доста чисто. Ядвяше се. Станах, излязох, заключих вратата и прекосих задния двор, за да изляза на алеята.

Помислих си, че не биваше да му казвам истинското си име. Може би наистина бях убил онзи мургав дребосък на улица „Темпъл“.

Зад къщата имаше дълго дървено стълбище, което се спускаше покрай стръмна скала и излизаше на долната улица. Много романтично. Повървях, докато намерих магазин за алкохол. Значи все пак щях да мога да пийна. Купих си две бутилки вино и тъй като бях леко гладен, се снабдих и с голяма опаковка чипс.

Когато се върнах в стаята, се съблякох, седнах на матрака, облегнах се на стената, запалих цигара и си налях вино. Беше приятно. Тук отзад беше тихо. В нито една от другите стаи на моята барака не се чуваше никой. Трябваше да се изпикая, затова си обух долните гащи, отидох откъм задната страна на бараката и се изпиках навън. Оттам се виждаха светлините на града. Лос Анджелис беше хубаво място, имаше много бедни хора и нямаше да е трудно да потъна сред тях. Върнах се вътре и седнах на матрака. Докато човек разполага с вино и цигари, няма страшно. Допих чашата и я напълних отново.

Може би щях да успея да изкарвам пари с ума си. Осемчасовият работен ден беше нещо отвратително, но все пак почти всички живееха така. Пък и войната, всички постоянно говореха за войната в Европа. Аз не се интересувах от световната история, а само от собствената си лична история. Която беше адски тъпа. Първо родителите ти контролират периода, в който растеш, и тотално те преебават. После, когато пораснеш достатъчно, за да живееш сам, другите веднага искат да те опаковат в униформа и да те пратят някъде, където ще те гръмнат.

Виното беше страхотно на вкус. Налях си още.

Войната. А аз седях тук, девствен. Можеш ли да си представиш какво е да те гръмнат още преди да си разбрал какво значи да бъдеш с жена? Преди да си имал собствена кола? И кого щях да пазя? Някой друг. Друг, на когото не му пукаше за мен. Войните никога не свършват, само защото някой е умрял в някоя от тях.

Щях да се справя някак си. Можех да печеля състезания по надпиване и да играя комар. Може би щях да се справя и с няколко обира. Не ми трябваше много, само да ме оставят на мира.

Довърших първата бутилка вино и започнах втората.

По средата на втората бутилка спрях и се изтегнах на леглото. Първата ми вечер на новото място. Не беше зле. Заспах.

Събудих се от звука на ключ в ключалката. После вратата се отвори. Седнах в леглото. В стаята влезе някакъв човек.

— ИЗЧЕЗВАЙ ВЕДНАГА, МАМКА ТИ! — изревах аз.

Той веднага се махна. Чух как тича по алеята.

Станах и затръшнах вратата.

Хората правеха и така. Живееха някъде, после спираха да плащат наем, но не изхвърляха ключа и се връщаха тайно, за да спят там или за да оберат жилището, когато настоящия наемател го няма. Е, този поне със сигурност нямаше да се върне. Беше разбрал, че ако се опита, ще го скъсам от бой.

Върнах се в леглото и си налях още вино.

Бях леко изнервен. Трябваше да си намеря нож.

Допих чашата, налях си пак, изпих и нея и пак заспах.