Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Боб Лий Суагър (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The 47-th Samurai, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
moosehead (2012)
Редакция
ultimat (2012)

Издание:

Стивън Хънтър. 47-ият самурай

 

Редактор: Димитрия Сотирова

Художествено оформление на корицата: Димитър Стоянов — Димо̀

 

Издателство ЕРА, София, 2008

тел./факс 02/980 16 29

e-mail: [email protected]

Печат: Експреспринт ООД

ISBN: 978–954–389–003–3

История

  1. — Добавяне

46.
Вътрешна политика

Сюзан пристигна в американското посолство в 8:45, защото в наши дни самото минаване през охраната отнемаше петнайсет минути. Носеше, чисто нов костюм „Бърбъри“, който наскоро бе купила в „Такашимая“ — дреха от сивкав вълнен плат с тънки райета, изискана кройка; също бяла копринена блуза, перли, обувки „Кристиан Лубутен“ с висока подметка и кръгли бомбета, очилата си с рогова рамка „Армани“. Косата й бе събрана на опашка; носеше фон дьо тен „Ланвен“, руж „Ревлон“, спирала „Шисейдо“ — все скъпи гримове.

Влезе в кабинета му точно в девет и разбира се, той я остави да чака десет минути, малко унижение като начало — което трябваше да я подготви за онова, което щеше да последва, ако изобщо оцелееше през следващите пет минути. Накрая я извикаха.

— Много любезно от твоя страна да ни удостоиш с присъствието си, Сюзан.

— Дъг, много съжалявам, аз…

Дъг бе завършил в Анаполис и макар че никога не беше командвал истински кораб, кабинетът му бе пълен с морски сувенири, като месингови секстанти, карти, рибарски куки. Подчинените му наричаха стаята „Мостика“, но само зад гърба му. Беше от онези хора, които искат да виждат резултати всеки ден, но на следващия не си спомнят какво е трябвало да се направи.

— Седни, настанявай се.

Тя седна срещу него. Дъг беше едър мъж с голяма глава и червендалесто лице, с десет години по-стар от нея, произлизаше от стар американски род и се гордееше, че е трето поколение служител на ЦРУ. Твърдата му прошарена коса бе подстригана късо и дори когато седеше на бюрото си, не събличаше сакото си. Представляваше грижливо поддържана имитация на онова, което Суогър притежаваше по природа, без стеснителност или колебание.

— Слушай, знам, че професионалист като теб няма нужда да го надзирават, но дявол да го вземе, трябва да мога да се свързвам с теб по всяко време на денонощието. Затова имаме мобилни телефони, пейджъри и други подобни. Не вършат работа, ако изключиш проклетото нещо.

— Нищо не съм изключвала. Не ти вдигах, защото ситуацията не беше подходяща.

— Би ли споделила пред прекия си началник?

— Добре, Дъг. Става дума за Суогър.

— Казах ти, че със Суогър нищо няма да се получи. Прекалено стар е, прекалено бавен, прекалено упорит, само проблеми създава.

„Искам да видя как ще го кажеш на самия Суогър, задник такъв“ — помисли си тя.

Продължи обаче да играе по неговите правила:

— Знам, че идеята да го върнем беше моя. Оказа се по-труден за контролиране, отколкото очаквах. Сега обаче нещата се наредиха, всичко върви идеално. Ще го изпратя от страната веднага щом уредя формалностите. Все пак имаше известна полза от него. Той…

— Искам писмен доклад. Още утре.

— Добре. Това ли е всичко? Защото…

— О, не. Това не е всичко, Сюзан. Не съм те извикал само за фиаското със Суогър. Това е само началото. Проблемът е много по-сериозен. Защо например си изпратила неодобрено от началството искане до САТ-Д за наблюдение на седем къщи и тринайсет търговски обекта на територията на Голямо Токио?

— А, това ли?

— Да, точно това.

— Беше свързано с мисията.

— В Лангли недоволстват.

— Взех решение, може да е грешно. Трябваше бързо да проверя нещо.

Пред егоцентрик като Дъг най-важно бе да покажеш, че се разкайваш. Непокорството просто го вбесяваше, а вбесен, вършеше още по-големи глупости, отколкото когато беше спокоен.

— Кажи ми защо ти се видя толкова важно сателитите да следят японски жилищни сгради и складове, когато можеха да наблюдават севернокорейски ракетни установки, китайски военноморски бази, талибански скривалище и Бог знае какво друго.

— Имам един информатор, дава ми все данни от втора ръка, но човек не може да е сигурен, ако не провери. Отнякъде чул слух, че определен богат японски бизнесмен имал симпатии в определена посока и можел да действа непредсказуемо. Сведенията не бяха достатъчно убедителни, за да предприемем по-активни действия. Затова не наредих да го следят и не съм се свързвала с японското разузнаване, защото щяха да го предупредят. Реших да не правя опити за проникване в къщата му или за подслушване, не съм пробвала да вкарам наш човек в организацията му. Първо трябваше да проверя.

— Изплюй камъчето, Сюзан. Стига си шикалкавила. Защо така реши?

— Дъг, в Токио има много небостъргачи. Ако някой отвлече самолет и се блъсне в един от тях, ще станем за смях. Освен това ще загинат много хора. Опитвам се да намеря златната среда между привързването и отговорния подход. Опитвам се да си върша работата. Изпратих искането, без да взема подписа ти, защото, ако чаках теб, щеше да ми отнеме седмици. Пък и доколкото си спомням, тебе те нямаше.

— Това не е аргумент, Сюзан.

— Да, Дъг. Знам. Както и да е…

— Какво откри за господин Мива?

— О, от Лангли са проучили.

— И още как. Изобщо не са доволни. Какво научи?

— Ами, честно казано, нищо. В едно от именията му забелязахме нещо, което може да се определи като необичайна активност. Струпване на много хора, коли, много движение в двора. Може да е бизнес среща, някакво фирмено мероприятие, дори семейно събиране. Хрумна ми обаче, че може да има връзка с местната мафия. Подозирам, че той има връзки с якудза. Инфрачервените скенери обаче не регистрираха струпване на експлозиви, спектроскопът не показа наличие на ядрен материал, още не сме проверили с биохимическите сензори.

— Сюзан, кажи ми, че не си направила течение на косата на Юичи Мива.

„Хъм — помисли си тя, — дали отсичането на нечия глава се брои за правене на течение на косата му?“

— Дъг, никой мой сътрудник или подчинен няма нищо общо с Юичи Мива. Наблюдавахме го дистанционно. Не можехме да бъдем по-дискретни. Ако някой узнае, то ще е, защото има изтичане на информация, което така или иначе не мога да предотвратя.

— Сигурна ли си?

— Смятах да го поставя под наблюдение за известно време, може би да го проуча дискретно, нищо повече. Само го проверявах.

Дъг се облегна назад. На лицето му личеше огромно облекчение.

— Добре, хубаво. Супер. По никакъв начин не трябва да се установява контакт с този човек, дори не трябва да го наблюдаваме. Трябва да се държим, сякаш изобщо не съществува.

— Разбира се.

— Докато не измислиш как да го премахнеш.

— Ааа…?

Затова беше цялата пушилка в Лангли. Затова толкова те издирвах.

Той придърпа към себе си дебела папка с обичайния печат „Строго секретно“ на корицата.

— Това е досието на Мива сан. Направи ни впечатление, че преди няколко години той сериозно бил загазил. Дължал много пари на якудза, дължал на банките, всичко вървяло на зле. Бил твърдо убеден, че срещу него има американски заговор, че мафията иска да унищожи японското порно, за да го разори. Смятал се за олицетворение на японското порно, едва ли не за защитник на Япония. Затова потърсил помощ при враговете на своите врагове, севернокорейците. Обещал им, ако му помогнат, вестниците му да пропагандират в тяхна полза. Те му дали пари. Народът им гладува, а те дават милиони на един японски производител на порнографски филми със сцени, които дори ме е срам да назова.

— Учителка изнасилва ученик.

— Благодаря, Сюзан. Знаех, че мога да разчитам на теб. Както и да е, той се съвзел, усетил се навреме да излезе в Интернет, намерил си ниша в някои отвратителни сцени, използвал нова техника, направил сериозни инвестиции и станал милионер. Затова подозренията на твоя човек за него може да са верни.

— Разбирам.

— Сега той участва в някакви избори за един вид крал на порнографията или нещо такова. Всичко е записано в тази папка. Иска да спечели този избор, иска да се утвърди като институция. Трябва да направи нещо велико, за да привлече на своя страна всички нищожества, всички малки хора.

Сюзан леко се усмихна. Ник беше научил за това преди една седмица. Бе изпреварил специалистите от ЦРУ с цели седем дни.

— Ако го изберат, следващата стъпка е да си осигури награждаване с Върховния орден на хризантемата, най-висшето японско държавно отличие, присъждано на цивилни. От няколко месеци неговите хора в парламента подготвят почвата за това.

Аха, ето нещо ново.

— По този начин веднага ще се сдобие с голям престиж, влияние и така нататък. Той е севернокорейски агент. Ще им дава информация за японците и за нас, каквато досега никога не са имали.

— Японците знаят ли?

— Не. Ако кажем на японците, те ще се досетят, че имаме информатор в Северна Корея. Информацията може да стигне и до корейците. Разбираш ли?

— Естествено.

— Сюзан, ето начин да се реваншираш за неуспешния план със Суогър. За тази мисия ще имаш нужда от цялата си находчивост и въображение. Това ще е главният ти приоритет: да измислиш как да дерайлираш експреса на Мива, но така, че да не останат следи, водещи към нас. Трябва да излезем чисти и невинни. Трябва обаче да го спрем, преди тази голяма рекламна кампания да бъде узаконена и императорът да му връчи медала. Ще се наложи по някакъв начин да използваш японските институции, може би така, че самите те да не усетят. Няма да е лесно, но трябва някак да го направиш, Сюзан. Твоята и моята кариера зависят от това.

— Какъв е срокът? — попита тя.

— Ами, ще ти трябва около седмица за разузнаване и събиране на информатори, още една за съставяне на оперативния план, ще се наложи да получим разрешение за действие и да ни изпратят необходимите хора. Имаш най-много три месеца. Не повече. Знам, че е трудно, но понякога на човек му се пада тежък избор.

— Добре. Мисля, че ще успея да свърша до… да речем, четири и половина днес следобед?

— Какво? Сюзан, това не е шега. Това е…

— Дъг, приличам ли на човек, който се шегува?

— Ами… е, това се казва самоувереност.

— Дъг, през пролетта трябва да се върнеш в Лангли. Пак ли смятат да изпратят някоя марионетка като теб?

— Сюзан, не си права.

— Бъди реалист, Дъг. Нищо лично, но вече ми писна да ме командват марионетки. Ще имаш доклада до четири и половина днес. Разбрахме ли се? После, до пет и половина, ти ще изпратиш една от многото телеграми, в които ще настояваш да получа специално отличие и ще препоръчаш на изкуфелите дъртаци в Лангли да ме назначат за главен агент в Токио. Разбрахме ли се?

— Какво знаеш, което…

— Разбрахме ли се?

Всъщност потвърждението за смъртта на Юичи Мива по „естествени причини“ дойде в 3:25; Сюзан изпревари срока, който сама бе определила, с час и пет минути.