Стивън Хънтър
47-ият самурай (37)

37.
Стратегията

— Ето най-добрият ни шанс — мрачно каза Сюзан Окада.

Седяха в кафенето „Старбъкс“ в Ропонги сред обичайната тълпа от програмисти, продавачи, майки с деца, юноши и девойки с обеци по носовете и устните.

— Добре обмислих плана и мисля, че ще свърши работа. Ще отида при посланика. Ще му обясня какво е положението, колко е спешно, как няма време. Той ще говори с министър-председателя. Ще извикат министъра на вътрешните работи. Ще поемем някакви задължения и ще дадем гаранции. Ще направим компромис, така че за никоя от двете страни да няма вредни последствия или да са сведени до минимум. Ако те се съгласят — забележи, че така пропускаме токийската полиция и цялата система, върху която Мива и Кондо имат някакво влияние — извикваме отряд от „тюлените“ в Окинава. Повечето ни войници сега са в Близкия изток, но Седми отряд е в Окинава и те са много добри. Правили са чудеса в Северна Корея и по китайското крайбрежие. И така, когато ти се обадят в пет и половина сутринта, момчетата ще бдят над теб като предпазен щит, ще те проследят до мястото на срещата и ще действат мълниеносно. Ще имаме нужда от сътрудничеството на полицията само дотолкова, доколкото районът трябва да се отцепи, за да не пострадат цивилни. Нашите „тюлени“ ще хванат Кондо и Мива, ако и той е там. Ще овладеят положението. Ще спасим момиченцето, ти ще останеш жив, Кондо и Мива ще бъдат убити или ще отидат в затвора, специалният отряд ще се върне в Окинава и всички ще са доволни и щастливи.

— Моите уважения, госпожо, но не можем да се бием с тях на тяхна територия, когато са имали време да се подготвят. Това е урок номер едно от Виетнам. Щом чуят хеликоптерите, ще убият детето. „Тюлените“ ще са още на хиляда метра над земята и ще си пият кафето. Когато се приземят, ще намерят само едно мъртво момиченце. Може би и аз ще съм мъртъв. Междувременно цяло Токио ще е чуло хеликоптерите и за две минути на мястото ще гъмжи от телевизионни камери и репортери. Когато чуят, че Мива е замесен, японците ще побеснеят. Не, планът не струва.

— Суогър, не съм твърдяла, че е идеален. Поставени сме пред свършен факт и трябва да измислим кое е най-добро в тази ситуация. Така ще си осигурим подкрепата на правителството, ще извикаме най-опитния отряд за спасяване на заложници в света, ще хванем лошите и всичко ще свърши за секунди.

— Има безброй неща, които не могат да се предвидят.

— Няма друга алтернатива. О, освен варианта, когато ти отиваш, даваш им меча, те те убиват, убиват и Мико, защото е свидетел, изчезват и всичко става, както са го планирали, Юичи Мива бива преизбран за председател на Японската видео асоциация, прогонва американците и продължава да живее с убеждението, че е голям патриот, защото благодарение на него и занапред в японските порнофилми само японки ще въртят свирки.

— Не, има друга алтернатива. Нощно нападение. Преди да отидат на мястото за срещата. Влизаме под прикритието на нощта и измъкваме детето. След това, когато го закараме на сигурно място, си разчистваме сметките с негодниците. Ще го направим с мечове. Така няма да има гърмежи и няма да ни дават в обедните новини или на първата страница на „Тайм“.

Тя се изсмя:

— Шегуваш ли се? Звучи много добре, само дето: А: нямаме представа къде я държат и няма начин да узнаем бързо. Ако имах на разположение хиляда души и една седмица, можеше и да я открия, но остават по-малко от четирийсет и осем часа, а се намираме в най-големия град на света. И Бе: нямаме хора. Не мога да пратя специалния отряд, защото няма кой да одобри такава мисия. Кой тогава ще отиде? Ти сам? Знам, че си способен войник, но не си достатъчно добър. Никой не е толкова добър. Не можеш да отидеш сам.

— Не, не съм толкова добър.

— Връщам се на точка А. Дори да намериш хора, които да тръгнат с теб, не знаеш къде е Мико. Нямаш представа къде я държат.

— Могат да бъдат намерени за десет минути.

— Стига бе.

— Може би пет.

— Суогър, пак ли си пиян? Как по дяволите, ще…

— Не съм казал, че аз ще ги намеря. Не мога. Но познавам някого, който може.

— Кой?

— Ти, Окада сан.

Тя го погледна изненадано.

— Ти си, нека да отгатна… поне заместник-началник или оперативен директор в токийския клон на Централното разузнавателно управление. Кодово име: „Свирепата кучка“.

— Боже!

— На челото ти е написано, че си от ЦРУ. Сигурно ме мислиш за пълен идиот. Цял живот съм имал работа с такива като тебе. Работил съм съвместно с Управлението в мисия за пленяването на съветски снайперист във Виетнам през седемдесет и трета. Преди шест години помагах на колегите ти във вътрешен проблем с един заместник-директор на име Уорд Бонсън, който не беше точно такъв, за какъвто се представяше. Затова познавам Управлението.

— Кодовото ми име не е „Свирепата кучка“!

— Знам. Опитах да се пошегувам.

— Името е „Марта Стюард“. Не ми харесва, но такова са ми дали.

— Някой негодник в главното управление ли те подреди така?

— Да. Имам някои врагове.

— Сигурно си добра. Както и да е, ето как виждам нещата. Ти ми кажи колко близо съм до истината. ЦРУ следи случая от самото начало. Целта е да откриете кой е убил Филип Яно и семейството му. Защото Филип Яно е бил ваш човек. Събирал е информация за някоя стратегическа цел като Северна Корея или Китай.

— Нещо такова.

— Затова е имал толкова добра кариера. Затова е учил в Америка, затова са го изпратили в Ирак и е имал възможност да участва в сражение. Дори са отложили пенсионирането му, за да може да командва. Всичко е минало по плана, ако не броим загубата на окото му.

— Беше прекрасен човек. Имах удоволствие да работя с него през последните три години от кариерата му. Никога не е предал страната си и в същото време служеше отлично на нашата. Голям късмет беше, че работеше за нас.

— И така, две години след като се пенсионира, някой убива него и семейството му. Появява се проблем. Кой е убил Филип Яно? Дали сред вас има предател? Дали някой, който не е трябвало да знае, се е досетил? Китайците ли са го убили? Или севернокорейците? Дали някоя подмолна японска групировка? Или, което е напълно възможно, убийството няма нищо общо с кариерата му? Дали това е поредната трагична случайност в този лош свят? Проблемът се усложнява от това, че самите японци не проявяват особено желание да разнищят случая. Защо? Кой дърпа конците? Какво става? Какво означава това?

Тя кимна:

— Знаех си, че имаш усет към тези неща.

— Може би. Така… чия беше идеята да извикате неконтролируемия, случаен външен човек?

— Моя.

— Така си и мислех. Какво можех да ви помогна аз? Не знам нищо за Япония, не съм в системата, но имам предимството, че не се отказвам от това, което съм започнал, не се плаша да пребия няколко души, не ме е страх от червената течност и бях приятел на Филип Яно. Ето как Ал Ино успя да ми осигури толкова добър фалшив паспорт, ето откъде сте знаели адреса ми, за да ми изпратите доклада от аутопсията на Яно, ето защо толкова се интересуваш от мен. Пък аз си мислех, че е заради сините ми очи и тесните ми дънки.

— Дънките ти са прекалено тесни, Суогър — измърмори тя. — Не мога да разбера как не ти стягат. Както и да е. Северна Корея. Не Китай, Фил имаше достъп до японската разузнавателна мрежа в Северна Корея и знаеше всичко за тази страна. Научаваше новините месеци преди всеки друг.

— Да, и затова преди два дни реши да ми подрежеш крилцата. Защото се разбра, че Фил Яно е бил убит, защото Боб Лий Суогър му донесе меч, който, един на милион, се оказа онзи, с който преди три века някакъв старец е отсякъл главата на друг дъртак, и това няма нищо общо със севернокорейците. Не влиза в националните интереси на Съединените щати. Не е наша работа. Нищо повече от пътна катастрофа. Трагично, тъжно, много лошо, но без връзка с твоята кариера. Затова да спрем кранчето, край на играта, разследването е приключено и Суогър може да си ходи.

— Суогър, това решение беше взето на много високо ниво. Ако те интересува, аз бях против. Нямаш представа колко съм се съпротивлявала, как всички тук бяха против. Но всички служим на нашия даймьо.

— Разбрах. И аз съм служил на даймьо. Заплатата е лоша, храната не струва и много често те раняват. Както и да е, време е даймьото да направи нещо за нас.

— Накъде биеш, Суогър?

— Нищо не бия. Седя си тук и смятам да си взема още едно капучино фрапе. Япойците сигурно слагат рибено масло в кафето, затова е толкова ободряващо.

— Суогър, не мога…

— Ти си тази, която ще свърши работата. Ще се качиш в кабинета си на четиринайсетия етаж, ще извадиш онова магическо кодиращо устройство от кутията му и ще се обадиш на шефа си във Вирджиния. Ще му кажеш, че по непотвърдена информация някой тук чака пратка експлозиви от Северна Корея за терористично нападение в Токио. Смятат да взривят хотел „Хаят“, централния стадион или телевизионната кула. В Лангли ще се хванат на въдицата. Ще поискаш спешно сателитно засичане. Спътникът ще направи снимки от всички имоти на Мива в Токио и момчетата от разузнаването ще ги разгледат хубаво. Доколкото знам, става дума за седем имения, пет или шест магазина, десет склада, две-три телевизионни студия, четири-пет редакции на вестници. Най-много двайсет обекта, фокусираме голямото око от космоса върху тях и след пет минути специалистите ще забележат необичайна активност: много хора на едно място, привидно безцелно обикалящи наоколо, може би тренировки по кендо, джудо или нещо подобно. О, и необичайно струпване на коли, засилена охрана, може би дори патрули. Ще прилича на военна база. Предполагам също, че е близо до някой парк или друга открита площ с един-единствен вход, който лесно се наблюдава. Там ще определят мястото на размяната, там Кондо ще убие Мико пред очите ми само за да види ужасеното ми изражение. Там ще ме убие.

Тя го погледна изпитателно.

— Добре — заговори след малко. — Да приемем, че сме ги открили.

— Може би се интересуваш кого смятам да включа в отряда.

— Имаш ли на разположение четирийсет и седем самураи?

— Не, но ти имаш четирима бивши бойци от южнокорейските специални части, които не са служители на ЦРУ, а лична охрана на госпожица Окада. Всеки път, когато съм около теб, все едно си играем на блъскащи се колички. Младежът във втората кола е твърде агресивен. Когато се връщахме от Киото, за малко не ни размаза. Надявам се, че си го смъмрила за това. Караше прекалено близо зад нас. Познавам обаче този тип хора. Вероятно са влюбени в теб и са готови да се бият. Подходящи са.

— Прав си, вземаме ги. Това прави четирима.

— Сега идва веселата част. Ще се обадим на моите тайни съюзници.

— Какво означава това?

— Още една изненада за теб. През цялото време поддържам връзка с майор Албърт Фуджикава от Японските сили за самоотбрана. Той знае какво става и сега е в Токио с четирийсет от войниците си. Бил е заместник-командир под командването на Яно в Самауа. Филип спасил живота му, като го измъкнал от горящ бронетранспортьор. Отрядът му е разузнавателна рота в Първа военновъздушна бригада на Източната армия с главен щаб в Нарашино. Парашутисти са, но основното им занимание е да се млатят с дървени мечове. Мога да се обзаложа, че са най-добрите бойци в Япония.

— Ако ги замесим, ще нарушим всички съществуващи закони по отношение на японската армия.

— Те добре разбират значението на он. В тази страна някои нещо са по-важни от други и верността към убития господар стои по-високо от спазването на законите на шогуна. Те са тук, въоръжени и готови за бой. Само ни дай координатите и до двайсет и четири часа започваме.

Сюзан се втренчи в лицето му.

— Ти наистина си опасен — каза след кратко мълчание. — Замислил си всичко от самото начало, нали?

— Ще ги изненадаме. Няма да ни очакват. Всичко ще се реши за няколко минути, защото, макар да оставят много кръв, мечовете не вдигат шум. После си тръгваме по живо — по здраво. По някое време на другия ден някой ще забележи, че около имението се въртят мухи. Тогава ще открият труповете, но ние вече ще сме си вкъщи и Мико ще е в безопасност. Главата на Кондо Исами ще е набучена на кол. Мечът ще е в сейфа на доктор Отова, където му е мястото. Ти ще станеш началник на местното представителство на ЦРУ.

— Чакай. Четирийсет парашутисти плюс майор Фуджикава и четирима души от корейските специални части прави четирийсет и пет.

— Достатъчно са.

— Не съвсем. Забрави четирийсет и шестия.

— Кой е той?

— Аз.

— Окада…

— Не ми противоречи, селяко. Дори не си помисляй. Няма да си седя вкъщи да пека курабийки, докато ти съсипваш кариерата ми.

— Прекалено си упорита, за да споря с теб.

— Четирийсет и шест — заяви тя. — Ако ще и само за късмет, трябва да намерим още един. Кого пропускам? А, да. Теб. Ти си четирийсет и седмият самурай.