Стивън Хънтър
47-ият самурай (28)

28.
Драконът

Стигнаха в полунощ. Обикновено по това време на денонощието в квартала на Ник почти нямаше движение, но сега беше ужасно. На четири пресечки от апартамента на журналиста улиците бяха задръстени с коли и никой не се движеше.

— Отпред някакво ченге се опитва да въдвори ред — отбеляза Сюзан.

— Ще отида да видя какво става. Ако не се върна навреме, ще се видим у Ник.

— Това е глупаво. Всички ще те забележат, защото си чужденец. Нека аз да отида. Ти стой тук и пазѝ колата.

Окада слезе, а Боб се настани зад кормилото и зачака.

След десет минути колоната не беше мръднала и със сантиметър. Сюзан се появи. От бавната походка и мрачното й изражение личеше, че новините са лоши. Тя се качи в колата.

— Изгорили са го. Като Яно. Къщата е изгоряла до основи, съседните също.

— Може би се е измъкнал.

— Не — разсеяно отговори тя, — не се е измъкнал. Един полицай ми каза, че имало една жертва. Самоубийство. Запалил къщата и си прерязал гърлото. Преди час са го закарали в моргата.

Суогър се опита да не мисли за Ник, бедния Ник. Опита се да потисне гнева и отчаянието си. Спомни си думите на Дошу: „Има само сега“. „Само сега. Да, точно така, но само да се махна от тази проклета чужда планета, това враждебно място, където неизвестни мъже, които не мога да видя, убиват жестоко всеки, който се опита да ми помогне, в игра, чиито правила не разбирам.

Само сега. Само сега. Мисли за сега.“

Окада седеше мълчаливо. Гледаше невиждащо в далечината.

— Горкият Ник — проговори след известно време. — Мисля, че най-накрая показа на какво е способен.

— Умен човек. Смел мъж. Един от най-добрите.

— Горкият…

— Виж, не се опитвам да командвам или нещо такова, но мисля, че трябва да обмислим нещата. Ако Ник е прерязал сам гърлото си, значи Кондо Исами го е открил и той е знаел, че ще го измъчват. Познавал е тези хора. Затова е постъпил като самурай.

— Не ми се мисли за това.

— Все някой трябва да изясни нещата. Както гледам, това трябва да съм аз, затова смятам да се заема веднага.

— Знаеш ли, повдига ми се като си помисля колко те бива за това.

— Разбирам. На много хора им се повдига от мен. Аз съм сержант, такава ми е работата. Това е война, умират хора, други са в опасност, затова нека да обмислим какво ще правим отсега нататък.

Тя се замисли. След малко каза:

— Не мога да мисля в тази кола. Да отидем в някое кафене. Трябва да изляза някак от това глупаво задръстване.

* * *

Кафенето беше полупразно. Взеха си кафе от касата и седнаха на една маса в дъното. „Старбъкс“. Все едно бяха в Айова.

— Добре — заговори Суогър, — кажи ми дали съм прав. Ти си по-умната. Аз имам само гимназиално образование.

— Ново правило: без подигравки. Подигравките са забранени. Ясно ли е? — изръмжа тя.

— Извинявай. Беше глупаво. Няма да се повтори. Добре, ето какво знаем. Ник е открил нещо. Още не знаем какво. Те обаче някак са научили и са го намерили. Той искаше да те предупреди. Имал е достатъчно време да скрие онова, което е намерил, и да ти се обади. „Сюзан, нахраних дракона.“ После прерязва гърлото си, знаейки, че ако го хванат жив, ще го принудят да им разкаже всичко. Дребният, хилав Ник се оказа по-храбър самурай от всички онези негодници. Ето още нещо, което ми хрумна. Кажи дали си съгласна.

— Слушам те.

— Те не са опожарили къщата му без причина. Досетили са се, че е научил нещо, и са се опасявали, че го е скрил някъде. Подпалили са къщата, та онзи, за когото работи Ник, да не открие нищо. Иначе няма логика да я опожаряват. Така привличат ненужно внимание, а тези хора искат да останат незабелязани.

— Звучи логично.

— Добре, хайде сега да помислим за последните думи на Ник. Може би греша, но не би трябвало да е толкова трудно да ги разгадаем. Той е имал секунди, за да измисли какво да прави. Каза, че по телефона звучал уплашен. Знаел е, че убийците са там. Трябвало е бързо да скрие онова, което е намерил, и бързо да измисли как да ти подскаже къде е, така, че само ти да се досетиш.

— Да, но какво означава това?

— Означава, че има нещо, което трябва да ти е познато. „Нахраних дракона.“ Не, „Сюзан, нахраних дракона.“ Не кой да е дракон, не някой дракон от историята, не някой дракон от литературата, от филмите или от песните, а дракон, който Сюзан знае. Трябва само да намерим допирна точка между следните три неща: Сюзан, Ник и дракона. Какво знае Сюзан за драконите?

— Нищо.

— С него никога ли не сте говорили за дракони?

— Не.

— Не е ли споменавал дракони пред теб?

— Не. Никога. Първият път, когато съм чувала да споменава дракон, беше снощи.

— Какво беше първото, което си помисли, когато чу „нахраних дракона“?

— О, това много ще ни помогне. Помислих си: „Какви, по дяволите, ги дрънка?“

— В миналото имала ли си нещо общо с дракони?

— Навремето ходех с двама. За кратко бях омъжена за един.

— Помисли с какво може да бъде свързан този „дракон“. Име на отбор? Училищният ти футболен отбор, сигурен съм, че си била главна мажоретка… не се ли казваше „Драконите“?

— Наистина бях главна мажоретка. Отборът беше „Пантерите“.

— Да си учила нещо свързано със… динозаври?

— Палеонтология, археология, геология. Не, нищо такова. Само руска и японска литература.

— О, ето вече нещо полезно. Мога да извлека много важна информация от това.

— Суогър, вече те предупредих за подигравките. Още едно нарушение и излиташ за Арканзас.

— Айдахо. Да пробваме с асоциации, свързани с дракони. Ти казвай какво ти хрумва. Може да си спомниш нещо.

— Казвай.

— Летящи дракони.

— Нищо.

— Спящата красавица.

— Нищо.

— Красивият принц.

— Нищо особено.

— Влечуги.

— Драконите влечуги ли са?

— Ами, зелени са и имат люспи. Приличат на динозаври, на големи крокодили.

— Имат ли двукамерно сърце? Студенокръвни ли са?

— Не знам.

— И аз не знам.

— Китайски дракон?

— Не.

— Карнавални дракони. Хора, с костюми на дракони?

— Това не са ли китайските дракони?

— Драконски кости. Драконски криле. Драконски следи. Драконски дух?

— Не, не, не, не.

— Летящи дракони.

— Това вече го каза.

— Банда, която се казва „Драконите“?

— Не.

— Триада на име „Драконите“?

— Не.

— Удар от каратето, който се казва „летящ дракон“?

— Не.

— Спящ дракон? Това е удар от кендото, възходящ.

— Знам какво е. Не, нищо не ми говори.

— Китайски ресторант, който се казва „Драконът“?

— Не.

— Свети Георги?

— Не.

— Свети Андрей?

— Не.

— Красивият принц.

— Това вече го пробва. Не става.

— Е, асоциациите ми с дракони почти се изчерпиха. Дали не е картина, филм, книга, стихотворение, вестник, статия…

— Хъммм.

Той се вгледа в очите й. Погледът й беше зареян нанякъде, сякаш виждаше далечни планини.

— Вестник ли?

— Статия, есе… Ако драконите са влечуги, това означава ли, че са гущери?

— Дракони не съществуват, така че не могат ли да бъдат каквото си поискат?

— Ти сам каза, че са зелени и имат люспи. Това означава, че са влечуги. Тъй че не могат ли да са гущери?

— Вероятно могат. Защо?

— Ами, просто… нищо.

— Пробвай. Нищо не губим.

— Гущери. Спомням си една случка с гущери. Само не знам дали съм я споменавала пред Ник.

— Не си сигурна, така ли?

— Суогър, никой не си спомня със сигурност какво е казвал на приятел, когото познава от пет години.

— Разбира се. Извинявай. Спомена обаче есе. Училищно есе? За гущери?

— Да, разказвала съм тази случка няколко пъти на разни партита и служебни вечери. Дали съм я разказвала и на Ник? Възможно е. Запознахме се на едно парти в резиденцията на японския посланик във Вашингтон преди около пет години. Беше неофициална среща: аз трябваше да го забавлявам, той трябваше да си приказва нещо с мен. Може и да съм му споменала за това.

— Разкажи ми случката.

— Като ученичка имах смешната амбиция да завърша гимназия с пълно отличие. Трябваше да съм безупречна и в продължение на три години наистина бях. Последната година обаче получих ниски оценки по биология. Трябваше да наваксам, иначе щяха да ми пишат „много добър“ и сбогом на пълното отличие. Отидох при учителя и му казах, че не мога да наваксам на следващите тестове. Даже да ги изкарам с отличен, средната ми оценка пак нямаше да е пълна. Попитах го дали има начин да получа допълнителни точки. Учителят ми беше добър човек. Каза ми: „Сюзан, ако напишеш есе на хубава, оригинална тема, не виждам причина да не ти пиша пълен отличен.“ Проблемът беше, че не разбирах нищо от биология. Само зубрех. Нямах талант за тази наука и нямаше начин да напиша есе за шестица на каквато и да било тема. Нямах вдъхновение, нищо. Затова отидох в библиотеката, взех старите броеве на „Нашънал джеографик“ и започнах да ги разглеждам. Търсех нещо, което да възбуди въображението ми.

— Намери ли нещо?

— Да. Един гущер. Огромен, грозен гущер. Бога ми, какъв грозник беше. Дълъг около шест метра, хищен, с раздвоен език. Живее само на седем острова около Ява. Най-големият от островите се казва Комодо, затова гущерът е кръстен комодски варан. Така за една вечер станах специалистка по комодските варани — трябва да подчертая, че тогава още нямаше Интернет. Написах статия за шансовете на този вид да оцелее при сегашните екологични проблеми в света. Получих отличен, завърших с най-висок успех, родителите ми бяха доволни от мен и животът ми продължи според плановете, ако не броим брака ми с Джак Макбрайд, но това е друга история. Странното е, че за всичко това ми помогна гущерът, който тогава ми се стори толкова интересен. Шегата е, че когато съм в добро настроение и празнувам, когато си пийна и хората около мен предлагат тостове, аз също вдигам наздравица. „Да пием за гущера.“ Това е моят тост. На всички им се струва много забавно, защото е толкова неприсъщо за Сюзан Окада, японката отличничка, която никога не греши. Може да съм разказала тази история на Ник, след като съм вдигнала тост за гущера. Струва ми се, че тогава с още няколко японски журналисти и служители от Държавния департамент отидохме в един ресторант за суши в Джорджтаун. Може тогава да съм им разказала.

— Това ли е всичко?

— Да. Има обаче още една подробност. Този гущер се нарича още комодски дракон. Може би съм вдигнала тост за дракона и точно това се е сетил Ник.

— Комодо? Това японска дума ли е? Звучи на японски.

— Не, индонезийска е, струва ми се.

— Звучи на японски. С толкова много „о“-та. Може да е японска.

— Наистина звучи на японски. Всъщност много напомня една японска дума — камадо. Това означава пещ или фурна. Представлява обърната керамична купа или нещо подобно. Навремето в повечето японски къщи е имало такава. Използвали са я за печене. Главно на риба. Дребна риба…

Внезапно Сюзан замълча. След няколко минути Боб заговори:

— Никой няма да разбере връзката между „Комодо“, името на острова, на който живее гущерът, и думата камадо, тоест фурна, освен ако не говори добре и английски, и японски. И никой освен теб няма нещо общо с комодския дракон. Сега следващият въпрос: Имал ли е Ник камадо?

— Не би трябвало. Сега всички имат микровълнови фурни. Той обаче имаше. Не си ли спомняш как миришеше у тях онази вечер, когато те заведох? Тъкмо бе вечерял и си беше пекъл месо. Изпекъл го е в камадо.

— Да си представим сега следното. Ник седи в кухнята и знае, че ще го убият. Всичко ще свърши. Той обаче не изпада в паника, не, той е смел, истински самурай. Знае, че не може да избяга, но се опитва да спаси онова, което е събрал, някакви документи. Само така ще победи врага си. Къде да ги скрие? Пъхва ги във фурната. Може би има обшивка и той ги пъха под нея. После ти се обажда, но се опасява, че подслушват телефона му и единственото, за което се сеща, е онази случка, която си му разказвала и връзката между камадо и Комодо, за която само ти можеш да се досетиш.

— Обичаше игри на думи. Казваше, че сам пише заглавията на статиите си, защото обичал игрите на думи. Колкото по-цинични, толкова по-добре.

— Мисля довечера да посетя развалините на къщата на Ник. Обясни ми какво да търся и къде може да е. Ако е там, ще го намеря.