Мерил Сойър
Заливът на полумесеца (38)

Епилог

Три месеца по-късно

Мат се облегна на шезлонга си и се загледа в групата, разположила се на плажа на Залива на полумесеца. Сестра му и съпругът й бяха седнали на сянка под един огромен чадър, а до тях кротко гукаше дъщеричката им Саманта Лин.

До тях беше полегнала Ейми — опитваше се да хване тен. Двете с Емили не спираха да обсъждат въпроса за отглеждането на бебетата — бяха станали добри приятелки.

— Мат, виж последния брой на „Експозе“ — каза Тревър, излизайки на терасата. — Статията ти е на първа страница.

Мат отмести очи от съпругата си и ги спря върху най-добрия си приятел.

— Вече я прочетох — информира го Трев и му подаде списанието. — Сигурен съм, че ще отвориш очите на много хора за чудесата на микрохирургията.

— Надявам се — отвърна Мат.

След срещата си със смъртта и тревогите, свързани с безопасност на Ейми, възгледите му за живота се бяха променили. Беше се установил в Сънсет Кий, на хвърлей от Залива на полумесеца. Кариерата му на журналист също бе претърпяла промяна. Сега пишеше статии само за неща, които наистина го интересуваха и така разполагаше с достатъчно свободно време, което да прекарва с Ейми.

Последната му статия бе посветена на революционния метод на доктор Дитц, който постепенно печелеше признание в медицинските кръгове. Немският хирург бе спасил живота му и можеше да помогне на стотици хора с мозъчни тумори.

Тревър заби пръст в снимката, на която Мат помагаше на Ейми да стигне до къщата, направена в нощта след операцията.

— Никой няма да повярва, че са ти отстранили тумор от мозъка само няколко часа преди тази снимка да бъде направена.

— Вярно. При нормални обстоятелства лекарите щяха да ме държат на легло дни наред. — Мат се приведе напред. Цялото му внимание бе погълнато от Ейми, която бе взела бебето на сестра му и в момента го притискаше към гърдите си. От нея щеше да излезе фантастична майка. — Хората трябва да са информирани за най-новите технически постижения. Знаеш ли, че вече се правят сърдечни операции, без да е необходимо да се спира биенето на сърцето? Медицината отбелязва напредък с всеки изминал ден.

Тревър седна на стола до него и кимна с глава по посока на групичката, разположила се на плажа:

— Защо не напишеш статия и за реконструктивната хирургия и да я съпоставиш с козметичната хирургия?

— Чудесна идея. — Мат знаеше колко горд бе Тревър с обрата, който бе претърпяла кариерата на Клайв Бъроуз. След операцията на Мат Клайв бе решил да започне да помага на хора, обезобразени в резултат на нещастни случаи или от белези по рождение.

— Шели — искам да кажа Ейми — промени всички ни, нали? — отбеляза Тревър.

— Да. Аз… — започна Мат, но телефонът иззвъня и го прекъсна по средата на изречението.

Тревър влезе вътре, после се показа през вратата и извика:

— За теб е.

Тонът на Трев не му хареса.

Ейми прегърна нежно спящото бебе.

— Има ли нещо по-прекрасно от едно дете? — попита тя Емили.

— Не. А Саманта е най-красивото бебе на света, нали?

Ейми тихо се засмя. Не искаше да събуди племенницата си. Племенница. На времето не беше допускала, че подобно нещо би могло да й се случи, но чудото бе станало — имаше семейство, което можеше да нарече свое.

— О, мамо, да можеше да ме видиш сега! — промълви едва чуто тя и обърна поглед към ясното синьо небе.

Знаеше, че майка й е там горе и бди над нея. Щеше да е щастлива да я види омъжена и очакваща дете.

Сложи ръка на корема си. Беше леко подут — единственият признак за нейната бременност.

Гласът на Мат прекъсна мислите й.

— Ейми, да отидем да поплуваме.

Не беше го чула да приближава, но както винаги се зарадва да го види. Подаде спящото момиченце на Емили и се изправи. Мат я гледаше така, сякаш никога нямаше да й се насити. Ейми се усмихна на съпруга си и го хвана за ръката. Двамата тръгнаха по брега.

— О, Боже! Виж това — Мат посочи към храстите, където Бинго гонеше Джигс.

Тя се засмя:

— Странна двойка, а? Сега, когато Бинго вече не трябва да носи оня тежък корсет, той е направо неудържим.

Мат спря и я погледна сериозно:

— Преди малко ми се обадиха. Айрини се е признала за виновна. Няма да се налага да свидетелстваш на процеса.

— Това е добра новина, предполагам, макар че бих искала да се изправя пред съда и да разкажа на всички как тази жена се опита да ме убие.

Мат обгърна талията й с две ръце и притегли младата си жена към себе си:

— Такъв продължителен процес не би се отразил добре нито на теб, нито на бебетата.

— Бебета ли? За какво намекваш?

— След като ми се обадиха за Айрини, позвъних на доктор Робинсън, за да разбера какви са резултатите от ултразвука. — Той спря и доволно се усмихна. — Ще имаме син и дъщеря, Ейми.

— Близнаци?

— Да. Щастлива си, нали? Винаги съм искал голямо семейство, а мисля, че и ти си мечтаеше за същото.

В очите й блеснаха сълзи. Напоследък лесно се разплакваше. От хормоните, както я бе уверила Емили.

— Разбира се, че съм щастлива. Само се притеснявам, че може би няма да съм идеалната майка.

Мат я целуна по челото и рече:

— Това е нормално, скъпа. Аз пък се тревожа, че може да не съм добър баща. Никога не съм имал модел за подражание, както знаеш. Но ние се обичаме и това е най-важното. Все някак ще се оправим, щом сме заедно.

— Аз съм най-голямата късметлийка на този свят.

— Не, аз съм късметлията. В живота ми вече има баланс. Знам кое е най-важното. Ти… Семейството ми. Приятелите ми. — Устните му нежно покриха нейните, после Мат добави: — Всичко това дължа на теб. Не мога да намеря достатъчно силни думи, с които да изразя колко много те обичам.