Мерил Сойър
Заливът на полумесеца (37)

Тридесет и шеста глава

Кайл бе наел частна моторница, която да ги върне на Сънсет Кий. Вземането на Бинго от ветеринарната лечебница беше отнело повече време, отколкото Ейми бе допускала. Освен това фестивалът беше в разгара си и това значително бе затруднило придвижването им по улиците на Кий Уест.

Ейми се беше обадила до клиниката на Клайв и оттам й бяха казали, че са отвели Мат в реанимацията, но той още не бе дошъл в съзнание. Нямаше да знаят дали операцията е успешна, докато Мат не отвореше очи. Тя трябваше веднага да се върне в клиниката — не искаше да губи нито минута повече.

— Исусе Христе! Пусни този котарак — извика Кайл в мига, в който стъпиха на дока на Сънсет Кий. Бинго не бе престанал да вие от мига, в който двамата ветеринари го бяха напъхали в клетката, в която трябваше да бъде пренесен до дома.

— Джигс! Джигс! — извика Ейми. — Виж кой е тук.

Горната част на тялото на Бинго бе стегната в плътен корсет, но краката му си бяха наред. Котаракът излезе от клетката и се заклатушка като стар пияница по пътечката.

— Поне млъкна — отбеляза Кайл.

Джигс полетя към тях като стрела и се хвърли с радостен лай върху приятеля си. Започна да го ближе с език, после двамата заедно потеглиха нанякъде.

— Поразително! — възкликна Кайл.

— По-скоро — странно — рече Ейми. Трябваше да се обади до клиниката и да провери какво е състоянието на Мат.

Толкова бе притеснена, че дори не беше намерила сили да сподели тревогите си с Кайл. Втурна се към къщата, а Кайл я последва.

— Къде са останалите? — попита я той, когато се озоваха вътре.

— Бабълс е срещнала мъжа на мечтите си — отвърна уклончиво тя. Не й се щеше да се впуска в обяснения за Мат. — Бих ти предложила да пийнеш нещо, но за съжаление трябва да тръгвам.

— Да не искаш да ми кажеш, че имаш намерение да се връщаш в Кий Уест? Там става напечено след залез-слънце.

— Не, отивам в клиника „Бел Еър“.

— Добре. В такъв случай ще се видим по-късно — каза Кайл и тръгна към изхода.

— Благодаря ти, че ми помогна да пренесем Бинго дотук — викна тя подире му. — Не знам как щях да се справя без теб, Кайл.

Когато той се отдалечи, тя се спусна към телефона, за да провери дали Тревър не се е обаждал. Лампичката на телефонния секретар не светеше. На ниската масичка се виждаше лист хартия, сгънат на две, с нейното име отгоре. Не познаваше този почерк. Бавно разтвори бележката.

„Матю Дженсън умря, без да дойде в съзнание“.

— Не! — извика тя. — Не! Не може да е истина!

Сграбчи телефонната слушалка и набра номера на клиниката, но линията беше заета.

Върна слушалката на мястото й. Какъв смисъл имаше да се обажда? От клиниката само щяха да потвърдят жестоката истина. И без това шансовете на Мат да оцелее бяха минимални. Той беше умрял по нейна вина.

Тялото й се разтресе от ридания. Ейми изтича на терасата и се взря в сгъстяващата се тъмнина. Изведнъж раят бе загубил очарованието си. Онова, което виждаше пред себе си бе просто една безбрежна морска шир и едно бездънно небе. Огромен празен свят.

Беше сама. Съвсем сама на този свят.

Как щеше да живее с чувството за вина, което я измъчваше? Тя бе убила Мат, тласкайки го към фаталната стъпка!

Стоеше на терасата и беззвучно плачеше. Чу телефонът да звъни, но дори не си направи труда да отиде и да вдигне слушалката. Нямаше смисъл.

„Ако още утре умреш, ще танцувам боса върху гроба ти!“

Така бе казала на Мат по време на едно от техните скарвания. Колко жестоко от нейна страна! Тогава тя още не знаеше, че Мат е обречен да умре, но въпреки това не можеше да си прости, че е изрекла тези думи.

Откъм Кий Уест долитаха дива музика и весели смехове. Животът продължаваше, но не и за нея.

Джигс залая — така тревожно, както през нощта на инцидента с Бинго. Ейми събра сили и тръгна към къщата. Влезе в кухнята и светна лампите. Джигс стоеше пред вратата на килера и се скъсваше от лай.

— Тихо, Джигс, тук съм. Какво има?

Надникна в килера и видя, че Бинго е вътре, заклещен между стената и един кашон. Извади котарака.

— Вече не можеш да опустошаваш килера, момчето ми — промълви тя.

Понесе Бинго към кухнята. Щом стигна там, забеляза нов лист хартия върху плота. Сигурна бе, че преди малко го нямаше. Приближи и прочете текста, набран на компютър.

„Сега, след като Мат си е отишъл, животът ми няма никакъв смисъл. Благодаря ти за всичко, което направи за мен, Тревър. Не тъгувай. Напускам този свят, за да бъда с любимия си.

Шели“

— Какво е това, за бога? — възкликна на глас тя.

— Твоето предсмъртно писмо.

Ейми рязко се извърна и видя Айрини Хенсън, насочила пушка към нея.

— Н-не разбирам — заекна тя, отчаяно търсейки изход от ситуацията.

— Мислех си да инсценирам някакъв инцидент, но после разбрах, че ще оперират Мат. Колко удобно! Научаваш за смъртта му и това те довежда до такова отчаяние, че решаваш да се самоубиеш. По-точно — да се удавиш.

— Няма да стане.

— О, разбира се, че ще стане. Напечатаната бележка няма да събуди подозрения. Никой няма да очаква да напишеш предсмъртното си писмо на ръка, при положение че не можеш да си движиш пръстите.

Ейми усети, че я изпълва сляпа ярост. Смъртта на Мат щеше да е напразна, ако тя позволеше на тази жена да я убие. Нямаше какво да губи. Бъдещето, за което двамата с Мат си бяха мечтали, вече бе сапунен мехур.

Звяра също си беше отишъл, но новата Ейми Конрой отказваше да умре, без да се бори.

— Мърдай! — заповяда й Айрини.

Ейми отвори уста да изкрещи, но се сети, че все още не беше в състояние да вика. Едва ли щеше да успее да привлече вниманието на Кайл — той вече се беше прибрал в съседната къща. Трябваше да разчита единствено на себе си.

— Мърдай! — повтори Айрини.

— Накъде? — попита я Ейми. Постара се да изглежда парализирана от ужас, но истината бе, че я бе обзело хладнокръвно спокойствие.

— Към дока.

Бавно тръгна пред Айрини, притискайки Бинго към гърдите си.

— Айрини, защо правиш това? Не мога да разбера.

— Може и да успя да заблудиш Декс, но мен — не. Декстър бе глупак, но аз от самото начало разбрах, че пред мен стои Ейми Конрой. Когато те премахна, властите няма да могат да заведат дело срещу мен.

— Ако ме убиеш, ще те осъдят за убийство.

— Нямам намерение да използвам тази пушка, драга. В джоба си държа тейзер — нервнопаралитично оръжие. Ще изглежда досущ като самоубийство.

Спомни си какво й беше казал Кайл за този вид оръжия. Щеше да остане парализирана за около минута и ако междувременно паднеше във водата, със сигурност щеше да се удави.

Бяха подминали терасата и сега наближаваха дока. Времето сякаш летеше, а Ейми още нямаше план за действие.

— Между другото — ехидно подхвърли Айрини — операцията на Матю Дженсън премина успешно. Любовникът ти не е мъртъв.

Жив! Мат беше жив! Благодаря ти, Господи!

Щом Мат беше оцелял, значи имаше смисъл да живее. Трябваше да намери начин да надхитри Айрини. Бъдещето, за което цял живот бе мечтала, беше залогът, за който щеше да играе. Твърдо бе решена да спечели.

Спъна се нарочно. Айрини се блъсна в нея. Ейми използва момента, за да застане лице в лице с врага си.

— Остави ми бележка, в която се казваше, че Мат е починал. Защо го направи?

— Исках да страдаш така, както страдах аз всеки път, когато Декстър обръщаше поглед към теб.

— Аз нямам вина за това. Аз…

— Не ме интересува. Обичах го с цялото си сърце, но това не му беше достатъчно.

— Ти ли го уби?

— Разбира се. — Айрини зловещо се ухили и я смушка с дулото на пушката. — Продължавай напред.

Ейми стигна до края на дока и спря.

— Обърни се.

Подчини се на командата и видя как Айрини измъква тейзера от джоба си. Нямаше време.

Ейми инстинктивно протегна ръце напред и хвърли Бинго към нападателката си.

Котаракът изврещя и заби нокти в лицето на Айрини. Жената загуби равновесие и полетя към водата. Миг преди да изчезне под водната повърхност, нещо в ръката й просветна и удари Ейми в гръбнака.

Зави й се свят. Миг след това потъна в мрак.

* * *

— Когато ми се обади от ветеринарната клиника, Шели беше с Кайл — каза Тревър на Мат.

— Може да са спрели да пийнат по нещо — добави Емили.

— Не, сигурен съм, че нещо не е наред.

— Обадих се вкъщи — никой не вдига телефона — каза Трев. — Кайл също не отговаря. Искаш ли да отида дотам и да проверя?

Преди Мат да успее да отговори, Клайв надникна в стаята и ги уведоми:

— Агент Скот Филипс от ФБР иска да ви види.

Скот влезе с маршова стъпка и попита:

— Къде е Шели?

— Не е тук — отвърна Мат. — Не сме сигурни къде се намира в момента.

— По дяволите! — изруга тихо агентът и силно се плесна по челото.

— За последно се обади преди няколко часа — рече Тревър.

— Какво стана със записа? Разчетоха ли го? — попита Мат, макар да предчувстваше какъв ще бъде отговорът.

— Очевидно Декстър се е опитал да убие Айрини — това е причината, поради която тя го е бутнала от терасата. Но първо го е уведомила, че ще убие Шели и ще го направи така, че да изглежда като нещастен случай.

Стомахът на Мат се сви от тревога. Точно от това се беше страхувал. През цялото време беше усещал, че Ейми е в опасност. Той понечи да стане.

— Какво правиш? — извика сестра му.

— Отивам да търся Шели.

— Мат, не можеш да го направиш — спря го Тревър. — Само преди час претърпя сериозна операция. Не можеш да хукнеш по дирите на опасна убийца.

— Ако бях в Германия, щяха да ме изпишат още днес, нали така? — възрази той.

— Това е нелепо! — възкликна Клайв. — Настоявам да останеш тук. Ще те държим под наблюдение, за да сме сигурни, че всичко е наред.

— Аз ще се погрижа за Шели — намеси се Скот Филипс.

— Добре.

Мат се върна в леглото. Чудеше се как да се отърве от всички и да се измъкне.

— Какво всъщност става? — попита Тревър. — Защо й е на Айрини да убива Шели?

Мат набързо обясни коя всъщност бе Шели и каква бе връзката й с Декстър Фокс и Айрини.

— Сега всичко си идва на мястото — отбеляза сестра му. — Съжалявам, че се държах така с приятелката ти. Не исках да й повярвам.

— Мат те разбира, Емили — каза Тревър.

— Малко съм уморен — въздъхна Матю. — Смятам да си почина, но държа да ме събудите веднага щом научите нещо за Ейми.

 

 

В мига, в който вратата се затвори зад тях, той скочи от леглото и навлече панталоните си. Напъха болничната нощница в тях. Изобщо не го беше грижа колко глупаво би могъл да изглежда, облечен така. Надникна през вратата: в дъното на коридора стояха две сестри и си говореха. Най-сетне си тръгнаха.

Наоколо не се виждаше жива душа. Изскочи навън. Смяташе да вземе поршето на Трев, но едно такси точно сваляше някаква жена пред входа. Мат се метна в колата и извика:

— Ще ти дам сто долара, ако веднага ме закараш до дока, откъдето се тръгва за Сънсет Кий. Спешно е.

Слезе на дока и подхвърли няколко банкноти на таксиметровия шофьор. Слава богу, че късметът не му беше изневерил — моторницата на Тревър беше там. Скочи вътре и включи двигателя. По средата на пътя забеляза, че на брега на Залива на полумесеца се беше събрала голяма група хора. Молеше се Шели да е сред тях.

— Къде е Шели? — извика той в мига, в който зърна Кайл и Айрини, разговарящи с някакъв полицай.

— Не знам — отвърна Кайл. — Каза, че тръгва към клиниката. Към брега приближи втора моторница. Скот Филипс и още един мъж.

— Ти какво правиш тук? — попита го агентът.

— А вие къде бяхте, дяволите да ви вземат?

— Имахме проблеми с двигателя — отвърна Скот. — Какво става тук? — попита и показа полицейската си значка на полицая.

— Господин Паркър ни се обади.

— Чух няколко изстрела. Веднага дойдох тук и открих Айрини — рече Кайл Паркър. — Веднага позвъних в полицията.

— Едноокият котарак ме нападна и аз стрелях по него — оправда се Айрини. — Това е всичко. — Цялото лице на закръглената брюнетка бе изподрано. Следи от нокти се виждаха и по ръцете й.

Мат я стисна за гърлото и изкрещя:

— Къде е тя?

Двамата полицаи и Скот Филипс трябваше да положат доста усилия, докато го отделят от Айрини. А дяволската кучка не бе изпуснала нито дума! Гневът заслепяваше Мат, но същевременно го зареждаше в огромна енергия.

— Имаме запис, който доказва, че вие сте убийцата на Декстър Фокс — обърна се Скот Филипс към Айрини. — На същия този запис се чува как се заканвате, че ще убиете Шели. Арестувам ви.

— Знам си правата! — извика Айрини. — Искам да се свържа с адвоката си.

Мат хукна към къщата, следван по петите от Кайл Паркър. Подминаха Бинго, който се отриваше в стената, опитвайки се да се освободи от досадния корсет.

— Ще проверя вътре — извика Кайл.

Мат хукна към брега. Не спираше да вика името й.

Айрини беше казала, че ще инсценира удавяне — значи Шели трябваше да е някъде във водата, близо до мястото, където Кайл бе намерил Айрини.

Огледа се наоколо, обезумял от тревога. Изведнъж до слуха му достигна някакъв звук, подобен на стенание. Дали не му се беше причуло? Отново се ослуша. Да. Чу звукът отново. Джигс.

Мат отново се втурна към къщата. Пак подмина Бинго и изведнъж се сети, че Джигс никога не се отделяше от рижия си приятел. Сега обаче го нямаше. Воят му се чуваше откъм храсталака. Какво ли правеше там?

Нещо сякаш го теглеше към кученцето. Спусна се натам и след малко различи очертанията му в тъмното. Джигс бе застанал на една пясъчна дюна и виеше жално. До него се виждаше неподвижното тяло на жена.

— Шели! Шели!

Изведнъж тялото помръдна и след секунда Шели бавно повдигна глава. Косата й бе мокра, а мъртвешки бледото й лице — охлузено.

— Мат, защо не си в болницата? — попита немощно тя.

Той се свлече на колене до нея.

— Трябваше да ти помогна. Добре ли си?

Ейми понечи да седне и простена.

— Добре съм, честна дума. Ами ти? Защо не си на легло?

— Притеснявах се за теб — призна Мат и изведнъж усети как силите го напускат. — И без това утре сутринта щяха да ме изпишат. Просто си тръгнах малко по-рано — за да видя дали си добре.

Ейми посегна към Джигс и го потупа по гърба:

— Този мъничък смелчага ми спаси живота. Айрини ме зашемети с тейзера си. Паднах във водата. Не можех да дишам. Айрини се прицелваше в мен, когато Джигс скочи във водата и ме задърпа към дъното, за да не може Айрини да ме види. После ме завлече под мостика. Когато се съвзех, доплувах дотук под вода и се скрих.

Мат я взе в прегръдките си.

— Не ни ли чу, когато те викахме?

— Не. Тази вечер е доста шумно, не мислиш ли?

— Всичко е наред. Айрини е арестувана. Да се приберем в къщата.

Тя мълчаливо го изгледа, после рече:

— Знаеш ли как ме изплаши, Мат? Защо не ми каза за рисковете от операцията?

— Не исках да се опиташ да ме разубедиш. Знаеш колко си упорита, когато почнеш да настояваш, нали? Между другото си права: характерът определя съдбата. Ти спаси това нещастно животно от жестокия му стопанин и то ти се отплати за добрината. А нещо в мен не ми позволи да обърна гръб на Роушъл Ралстън и бях възнаграден за това, като срещнах теб.

— Мат, имаш ли достатъчно сили да вървиш?

— Добре съм, повярвай ми. — Беше изтощен, но умората му се дължеше по-скоро на безсънието, отколкото на операцията — Мат беше сигурен в това. — Айрини все още е на дока. Пазят я двама полицаи и нашите приятели от ФБР.

— Чудесно! Искам да види, че пъкленият й план не е успял. Тя е в дъното на всичките престъпления, извършени от Декстър. Сега ще си плати.

— Тогава да вървим, скъпа — изрече Мат и тежко се надигна. Двамата се прегърнаха и бавно поеха към дока. Джигс ги последва. Щом приближиха, Мат забеляза още една лодка, вързана за пристана.

— Мат! Ейми! — извика сестра му и се спусна към тях. — Вие… Вие сте добре! Благодаря ти, Боже!

— Мат! Казах ти да не напускаш клиниката! — Беше Клайв.

— Шели… Искам да кажа — Ейми… Добре ли си? — попита загрижено Тревър.

— Нищо ми няма. Наистина. Мат е добре и това е единственото, което има значение за мен.

— Какво стана? — поиска да знае Скот Филипс.

Айрини стоеше малко по-назад, окована в белезници и пазена от един полицай. Лицето й бе навъсено като буреносен облак.

— Айрини се опита да ме убие. Имаше нервнопаралитично оръжие и револвер. Сигурно ги е хвърлила във водата.

Скот доволно се усмихна и се обърна към колегата си:

— Запиши, че обвиняваме Айрини Хенсън в опит за убийство. Останалите обвинения ще й ги съобщим по-късно.

— Да вървим. Трябва да те сложа да си легнеш — прошепна Ейми на Мат.

— Това се казва добра идея — усмихна се той. — Да се омитаме от тук.

Двамата поеха към къщата.

Емили се спусна след тях:

— Шели… Ейми… Прости ми за нападките. Моля те.

Ейми се усмихна и Мат разбра, че тя вече е простила на сестра му.

— Ти обичаш Мат. Аз — също. Разбирам как си се чувствала. Знам, че просто се опитваше да го предпазиш.

— Ще се видим утре, Ем — каза й Мат. — Време е да се опознаете с Ейми. Скоро тя ще стане част от нашето семейство.

Сестра му се засмя:

— Защо ли не съм изненадана?

Изведнъж почувства, че едва се държи на краката си. Силите го бяха напуснали. Този път слабостта му не се дължеше на операцията, нито на умората.

Беше Ейми.

За малко да я загуби и сега облекчението му, че тя отново е до него бе толкова огромно, че отнемаше и последните му сили.

— Не знам какво щях да правя, ако Айрини те беше убила.

— Нямаше да й позволя да го направи. Дори когато тя ме заблуди, че си мъртъв, нямах намерение да се предам без борба.

— Ти винаги си била борец — отбеляза той, докато тя отваряше вратата на стаята си. — Прав ли съм?

— Предполагам. — Ейми го целуна по страната и го поведе към леглото. — Трябва да си починеш. Не ме е грижа колко революционен метод е микрохирургията. Ти мина през огромно изпитание и ти е нужен сън.

Мат бе прекалено изморен, за да спори. Строполи се върху леглото и остави Ейми да свали обувките му.

— Характерът определя съдбата — прошепна тя и полегна до него. — Съдбата се показа благосклонна към теб. Сега двамата имаме цяла вечност на разположение.

— Повярвай ми, рискът си струваше.