Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Half Moon Bay, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 52 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2011)
Разпознаване и корекция
Dani (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Мерил Сойер. Заливът на полумесеца

Американска. Първо издание

ИК „Унискорп“, София, 2004

Редактор: Любомира Якимова

История

  1. — Добавяне

Тридесет и четвърта глава

Дори чайките още спяха, когато на следващата сутрин двамата потеглиха за Кий Уест. Ейми поглеждаше крадешком към Мат — изглеждаше пращящ от здраве. Сякаш нищо не би могло да го притесни. И все пак — предната вечер той се беше тревожил. За нея. Силата на чувствата му я беше поразила. Познаваха се отскоро, но Ейми имаше чувството, че двамата са заедно, откакто се помнят. Не можеше да си представи живота без него, нито пък искаше да мисли за подобен развой на събитията. Предпочиташе да гледа напред към бъдещето. Тяхното общо бъдеще.

— Да видим какво ще ни кажат от ФБР — рече Мат, когато слязоха на кея.

— С малко повече късмет още днес ще мога да кажа на сестра ти коя всъщност съм.

Набраха номера на Скот Филипс.

— Огледахме терасата — осведоми ги той. — Единственото нещо, което не се връзва с версията за нещастен случай, е, че Декстър е изпуснал пълната с уиски чаша по средата на терасата, а не до парапетите, както би могло да се очаква.

— Мислите ли, че е възможно Айрини да го е блъснала? — попита Ейми.

— Не е изключено.

— Какво показват записите? — намеси се Мат.

— Нищо особено. Устройството ни е уловило разговорите на терасата, но записът не е ясен. Следва обаждането на Айрини до Бърза помощ. Изпратихме неясния запис в Маями за анализ. До довечера ще сме получили резултатите.

— Означава ли това, че трябва да продължавам да се представям за Шели Ралстън?

— Да. Може да започнем дело срещу Айрини. Ти ще си главният ни свидетел. Имаме нужда от теб.

Затвориха телефона и хванаха такси за клиника „Бел Еър“.

— Чудя се дали е възможно хората да разберат, че са подслушвани — подхвърли Ейми.

— Разбира се, че е възможно. Ако човек е достатъчно умен, може да си монтира специално устройство към телефона си, което да го предупреждава за наличието на скрит микрофон. Предполагам, че Декстър не се е притеснявал от агентите на ФБР.

— Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат на пръв поглед — каза Ейми. — Може на онази тераса да се е случило още нещо, за което никой не подозира.

— Права си. Аз бях сред групата журналисти от „Експозе“, които отразяваха подробностите около смърт на Макс Бейсингър.

— Спомням си този случай: петролен магнат умира, докато наблюдава как една известна актриса прави секс с друг мъж.

— Такава бе официалната версия — каза Мат, смръщвайки вежди. — Впоследствие се оказа, че смърт на Бейсингър има връзка с друг съмнителен случай. Само шериф Зак Колтър се досещаше за истината. След като го интервюирахме, се поразровихме надълбоко и стигнахме до сензационни разкрития.

— Бас държа, че и този път ще стане така. Падането на Декстър от покрива не е просто нещастен случай.

Таксито спря пред централния вход на клиниката. Мат и Ейми слязоха и хванати за ръце тръгнаха към вратата.

— В пластичната хирургия май има повече пари, отколкото съм допускал — отбеляза Мат, щом се огледа наоколо.

— Чакай само да видиш как изглеждат стаите на болните! Като апартаменти в петзвезден хотел.

На рецепцията ги посрещна същата красавица, която бе направила силно впечатление на Ейми при първото й посещение тук. Жената им обясни накъде да вървят.

— Ще те видя отново, нали? — попита го Ейми, спирайки по средата на дългия коридор. — Ще можем да си поговорим преди операцията.

— Няма да сме сами. Да си вземем довиждане сега.

— Снощи го направихме, нали? — Стараеше се да бъде смела, макар сълзите да напираха в очите й. — Обичаме се. Ти правиш това в името на нашето съвместно бъдеще.

Тя срещна погледа му. Опита се да му каже нещо успокояващо, но думите заседнаха в гърлото й.

Мат я прегърна и докосна устните й със своите, после се отдръпна, загледа се в нея и рече:

— Скъпа, нямаш представа колко много те обичам. — Обърна се рязко и пое надолу по коридора, без нито веднъж да погледне назад.

— Всичко ще бъде наред — прошепна на себе си Ейми. — Няма основание за тревога.

Бавно тръгна към фоайето, в което чакаха близките на пациентите. Въздухът бе наситен с аромат на рози. Наоколо бяха пръснати меки дивани и фотьойли. На една от стените бе монтиран огромен телевизионен екран. Ейми имаше чувството, че се намира във всекидневната на някой богаташки дом, а не в болнично заведение. Приближи до прозореца и се загледа навън. Малките вълнички плавно приближаваха към брега и умираха в златистия пясък. Операцията на Мат бе насрочена за единадесет и щеше да продължи три часа. После трябваше да минат още два или три часа, за да го преместят от интензивното отделение в нормална стая. Три часа или хиляда години…

— Шели, тук сме — чу зад гърба си гласа на Тревър и се обърна. Дори и да не знаеше, че Трев има намерение да посреща сестрата на Мат на летището, пак щеше да се досети, че жената до него е Емили. Тя и Мат много си приличаха. Същите тъмни очи, същата гъста черна коса, същият нос и леко квадратна челюст — разбира се, в по-мек, по-женствен вариант.

Когато погледите им се срещнаха, тя разбра, че Емили я мрази.

 

 

— Още не е късно да се откажеш — каза Клайв, преди да вкарат Мат в операционната.

— Нямам подобно намерение — отвърна Матю. — Само искам преди това да видя сестра си и Тревър.

— Добре, ще ги доведа — кимна Клайв.

Няколко минути по-късно Емили се втурна в стаята и извика:

— О, Мат! Направо съм изпаднала в шок. Не мога да повярвам, че се каниш да го направиш!

— Ем, успокой се. — Той потупа с длан по матрака на леглото си. — Седни за малко.

Тя се подчини, а в очите й напираха сълзи:

— Имаш година… Ако не и повече. Защо не се наслаждаваш на времето, което ти остава? Защо?

— Говори ли с нея?

— Шели ли имаш предвид? Да, разменихме няколко думи. Изглежда ми по-различна отпреди, но пък съм я виждала един-единствен път — когато ме нападна. Никога няма да забравя как ме заплашваше, че ще ме убие.

— Има много неща, които не знаеш.

Искаше му се да може да й разкаже всичко, но не биваше да поставя живота на Ейми в опасност. Един от най-големите му страхове, свързани с операцията, бе, че можеше да умре и да не бъде до нея, за да я защити, ако се наложеше.

— По телефона ми каза, че я обичаш. Защо тогава не прекараш следващите няколко месеца с нея, вместо да поемаш риска с тази операция?

— Защото няколко месеца не са ми достатъчни. Искам да прекарам живота си с нея. Не разбираш ли? Това е единственият ми шанс. Рискът е голям, разбира се, но си заслужава.

Емили бавно кимна. Сълзите се затъркаляха по страните й:

— Мисля, че те разбирам. Но защо не обсъди опасностите с Шели? Нейното мнение не е ли от значение?

— Не. Става дума за моя живот. Ако знаеше колко е рисковано, тя щеше да се опита да ме спре.

— Трябва да ти кажа нещо — рече Емили и се усмихна през сълзи. — Аз… Аз… Ще си имам бебе.

— Хей, това е страхотно! — Мат знаеше колко силно копнееше тя за детенце. — Значи ще ставам чичо, а?

Изведнъж се спря. Може би никога нямаше да види бебето. Детето щеше да расте, но той можеше да не е там, за да му се радва.

— Един ден ти също ще имаш деца. Ще прекарвате ваканциите си в нашата къща в Нантъкет — каза Емили и Мат отбеляза наум, че сестра му не включи името на Шели в предстоящата семейна идилия.

— Да — кимна той. — Виж, за всеки случай искам да ти кажа… колко много означаваш за мен. Ти ме отгледа.

— Ти сам се отгледа.

— Добре де, добре. Онова, което всъщност искам да ти кажа, е, че съм ти благодарен за подкрепата, която винаги си ми оказвала. Без теб никога нямаше да се запиша в Йейл и да стана това, което съм.

— Ти беше невероятно умен, Мат. Бях само на осемнадесет години — достатъчно голяма, за да ти стана настойник, но не дотам опитна, че да се справя с един див тийнейджър.

— Ти се жертва. Постъпи в държавен колеж и започна работа на две места, за да можеш да ме издържаш. Благодаря ти, Ем — наклони се към нея и я целуна. — Нека Бог благослови теб и бебето.

Забеляза, че Тревър е застанал на прага и неловко пристъпва от крак на крак. Очевидно не знаеше как да прекъсне срещата между брата и сестрата.

— Тръгвай, Ем — подкани я Мат. — Ще се видим довечера.

Емили го прегърна и рече:

— Няма да си вземам довиждане с теб. Сигурна съм, че ще се справиш. Трябва да оцелееш, Мат!

Тревър гледаше разтревожено приятеля си. Очевидно Клайв му беше казал колко рискована бе операцията.

Щом Емили излезе, Трев пристъпи в стаята, изправи се до леглото и рече:

— Мат, ти си единственото семейство, което имам. Не искам да ти се случи нищо лошо.

— Нищо няма да ми се случи, Трев, но ще се чувствам по-спокоен, ако знам, че си щастлив.

— Щастлив? — Тревър вдигна вежди. — Връзката ми с Клайв ли имаш предвид?

— Че какво друго?

— Да. Много съм щастлив. Ще сключим брак възможно най-скоро.

— Но това е страхотно! Радвам се за теб. — Мат се усмихна и си каза, че първото нещо, което ще направи, щом излезе от болницата, е да купи пръстен за Ейми. — Ще ми направиш ли една услуга?

— Кажи. — Тревър приседна на леглото — там, където допреди минута бе седяла Емили.

— Ако нещо… се случи с мен и аз не се събудя, искам да съм сигурен, че някой ще се погрижи за Шели.

— Разбира се. — Очите на Тревър се насълзиха. — Ще бъда до нея, не се тревожи.

— Благодаря ти. Има още нещо, което държа да ти кажа: ти си ми като брат. Искам да ти благодаря за всичко, което си направил за мен.

— О, Мат! Аз съм този, който трябва да ти благодари. След като семейството ми се отвърна от мен, ти беше човекът, който ме спря, когато ми идеше да посегна на живота си. Задължен съм ти до гроб.

В стаята влезе една сестра. В ръката си държеше спринцовка.

— Ще ви сложа това, а после ще ви откараме в операционната — рече тя.

Иглата се заби в ръката му и няколко секунди по-късно Мат усети как погледът му се замъглява.

— Не искаш ли да се видиш и с Шели? — чу гласът на Тревър.

— Вече си взехме довиждане с нея.

Тревър крепко го прегърна и подсмръкна, опитвайки се да сдържи сълзите си.

О, Господи, не беше имал представа колко трудно щеше да се окаже всичко това!

— Кажи на Шели, че страшно много я обичам. Нямах представа какво е любов, преди тя да се появи в живота ми.

 

 

Откакто бе излязла от стаята на брат си, Емили не беше спряла да плаче. Не си беше направила труда да каже на Шели дори една дума. Седеше на възможно най-отдалеченото място и подсмърчаше.

Тревър се зададе откъм коридора. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще избухне в сълзи. Приближи и се отпусна тежко в креслото срещу Ейми. Извади носна кърпа и избърса очите си с нея.

— Защо си толкова разстроен? Ако Мат не си направи операцията, той ще умре. Трябва да си доволен, че приятелят ти има такъв шанс.

Трев вдигна глава и я погледна.

— Права си. Това е едничката му възможност за спасение.

— Не бива да губим вяра. Утре Мат ще излезе жив и здрав през тази врата.

Риданията на Емили се засилваха с всяка следваща дума, излязла от устата на Ейми. Защо и двамата бяха толкова притеснени? Мат не я беше излъгал, когато й беше казал, че няма причина да се очакват усложнения, нали?

— Тревър, при прилагането на този нов метод няма особено голям риск, нали?

Трев отбягна погледа й.

— О, Господи! Мат не би… Не може да ме е излъгал!

— Т-т-той го направи заради теб. — Омразата в гласа на Емили беше повече от очевидна.

— Какво е направил заради мен? Трев, моля те, кажи ми!

— Кажи на тази глупачка какво е направила, Тревър — проплака Емили. — Туморът е прекалено голям, за да има гаранции, че операцията ще бъде успешна. Мат не искаше да те притеснява, но има голяма вероятност той да не оцелее.

Мили боже, какво беше направила!

— Брат ми можеше да се порадва на още една цяла година — задъхано рече Емили. — Но той искаше да прекара живота си… С теб. Не знам как си успяла да го…

Ейми не чу останалото. Сигурно още не беше късно! Тя скочи от мястото си и се спусна към операционната. Защо? Защо? Защо?

Нищо чудно, че Емили я мразеше. Та тя самата се мразеше! Как бе възможно да е такава егоистка?

Беше настояла Мат да поеме този риск. Думичката „експериментален“ метод трябваше да изостри вниманието й, да я постави нащрек. Но не! Беше го подтикнала към тази крачка, която всъщност бе крачка към смъртта.

Когато наближи операционния блок, видя Клайв да минава през летящите врати.

— Спри доктора! Не бива…

— Страхувам се, че е прекалено късно, Шели. Операцията вече започна.

— Клайв, той не ми каза колко рисковано е всичко това! Ако знаех, никога нямаше да го оставя да се оперира.

Клайв обгърна раменете й с ръка и рече:

— Изборът беше лично негов, Шели. Не ни остава нищо друго, освен да се молим.