Мерил Сойър
Заливът на полумесеца (34)

Тридесет и трета глава

— Мат, мислиш ли, че Бабълс е организирала парти? — попита Шели, когато наближиха Залива на полумесеца. Наближаваше полунощ, но цялата къща светеше.

— Възможно е.

Бяха оставили Тревър и доктор Дитц в къщата на Клайв в Кий Уест. На сутринта Тревър щеше да отиде до летището, за да посрещне Емили. Мат се беше обадил на сестра си и тя бе заявила, че в никакъв случай не би пропуснала операцията. Очевидно искаха да оставят Шели и Мат сами за през нощта, но бяха забравили за Бабълс.

Когато спряха на дока, Ейми забеляза Джигс, застанал на брега, вперил тъжен поглед във водата.

— Бинго му липсва — отбеляза тя.

— Ъхъ — отвърна Мат.

От мига, в който беше разбрал, че туморът му може да се оперира с новата апаратура, разработена от доктор Дитц, той се беше затворил в себе си. Ейми бе щастлива, но нещо тревожеше Мат и тя бе почти сигурна, че се досеща какво бе то.

— Притесняваш се какво ще каже сестра ти, когато разбере, че си подновил връзката си с Роушъл Ралстън, нали?

— Ни най-малко.

— Предлагам ти да й кажем истината. И без това ще се притеснява заради операцията — нека й спестим допълнителните тревоги.

— Не. Вече съм обяснил на Емили колко много означаваш за мен. Да изчакаме хората от ФБР да арестуват Декстър и тогава ще разгласим тайната ти. Емили със сигурност ще бъде враждебно настроена спрямо теб, но ти не й обръщай внимание. Сестра ми е с буен темперамент.

— Ябълката не пада по-далеч от дървото — засмя се Ейми. — И ти не си от най-кротките.

Не искаше да спори с него, затова забърза по алеята, водеща към входа на къщата. Вътре светеше, но от Бабълс нямаше и следа.

— Какво ли може да й се е случило? — обърна се тя към Мат.

Той сви рамене. Беше му все тая. Чувстваше се ужасно уморен, досети се Ейми. Случаят с Бинго, а после ранният полет до Маями и продължителните изследвания го бяха изтощили. Дори не беше имал сили да изрази радостта си от възможностите, които му предлагаше доктор Дитц. Всички бяха много впечатлени от немския специалист, но реакциите на Мат бяха сдържани.

— Какво ще кажеш да си починем, а?

Започна да изгася лампите в кухнята, оглеждайки се за бележка от Бабълс. Нищо. Нямаше съобщения и на телефонния секретар. В стаята на момичето светеше, но то не беше вътре.

В един момент Ейми осъзна, че Мат не я беше последвал. Върна се в кухнята и го видя да стои на терасата, прегърнал Джигс. Приказваше на малкото кученце и макар, че Ейми не чуваше думите му, тя знаеше какво казва.

От Мат щеше да излезе невероятен баща. Не, че й беше предложил да се омъжи за него, сети се тя, но това не променяше нещата.

— Мат — Ейми приближи до него. — Хайде да си лягаме.

Той се обърна към нея, пусна Джигс на земята и кученцето моментално се озова до водата.

— Не искам да спя. Аз…

— О! Върнали сте се! — прокънтя гласът на Бабълс откъм кухнята. Миг по-късно тя вече бе при тях, бъбрейки задъхано: — Няма да повярвате какво се случи! Нещо ужасно! Ама наистина ужасно!

— Колко ужасно може да бъде, след като се усмихваш? — повдигна вежди Мат.

— Усмихвам се, защото току-що се запознах с най-невероятния мъж, който можете да си представите! Той е долу при къщичките. Разпитва всички. — Тя прокара език по изпръхналите си устни и металното топче проблесна на лунната светлина. — Декстър Фокс е мъртъв.

— Какво? — извикаха Ейми и Мат в един глас.

— Паднал е от покрива и си е счупил врата. Айрини веднага се обадила на 911, но било прекалено късно. Докторите казаха, че е починал веднага.

Декстър беше мъртъв. Мозъкът й отказваше да възприеме този факт. Странна примитивна тревога човъркаше съзнанието й. Нещо не беше наред.

Хвърли бърз поглед към Мат. В мига, в който очите им се срещнаха, Ейми разбра, че той си мислеше за същото. На този свят определено имаше хора, които заслужаваха да умрат, но точно те обикновено не ставаха жертви на нещастни случаи.

— Защо са разпитвали и теб? — попита Мат.

— Защото видях Декстър и Айрини малко преди залез-слънце. Бяха в моторницата си и се наливаха с шампанско. По-късно — вече се беше стъмнило — видях Джигс да плува покрай брега и…

— Джигс е плувал? — не се сдържа и я прекъсна Ейми. — За пръв път го чух да лае снощи, когато приятелят му Бинго пострада, а ето, че сега и плува. Много странно.

— Продължава да търси Бинго — отбеляза Мат.

— Както вече казах, забелязах Джигс да плува във водата. Влачеше тази спасителна жилетка към брега. Точно тогава видях Декс и Айрини. Изглежда аз съм последната, която е видяла Декстър Фокс жив, като изключим Айрини, разбира се.

— Имало ли е някакви свидетели на инцидента? — попита отново Мат.

Бабълс поклати отрицателно глава:

— Айрини казва, че са се прибрали вкъщи едва след като са пресушили и трите бутилки шампанско. Качили се на покрива, за да се насладят на светлините на Кий Уест. Декс си сипал уиски. Айрини си отбелязала наум, че годеникът й е пил прекалено много и слязла до кухнята, за да вземе нещо за ядене. Точно тогава чула шума, предизвикан от удара на тялото в земята.

Мат хвана Шели за ръката и каза:

— Да отидем до града. Тук е твърде депресиращо. — Двамата тръгнаха към дока, а Бабълс подвикна след тях:

— Ей, ами мен къде ме оставяте?

— По-добре да си вкъщи, Бабълс. Онзи симпатяга може да реши да те потърси — отвърна й Мат.

— Какво става? — попита го шепнешком Ейми.

Той й отговори едва след като се качиха в моторницата и потеглиха към Кий Уест:

— Не вярвам на версията на Айрини. Трябва да говорим с агентите от ФБР. Нали наблюдаваха къщата? Сигурно знаят какво точно е станало.

— Съгласна съм с теб, но какво значение всъщност има? Мъртвият си е мъртъв, а аз отново съм Ейми Конрой.

— Нека първо да се свържем с ФБР, после ще решим какво да правим.

Използваха един уличен телефон на Сънсет Пиър. Мина доста време, преди Скот Филипс да вдигне слушалката.

— Какво, по дяволите, става? — извика Мат без предисловия.

— Дженсън, не биваше да отвеждаш Ейми в Маями, без да си ни уведомил.

— Бяхме там за няколко часа — информира го Ейми. — Мислехме да ви се обадим от летището, но не ни остана време. Знаеш ли какво се е случило с Декстър?

— Да, разбрахме за инцидента. Е, това спестява доста пари на данъкоплатците.

— Значи приключвате с разследването? Мога ли отново да си бъда Ейми Конрой?

— Не бързай. Може да организираме процес срещу Айрини. Ще знаем със сигурност след няколко дни.

— Подозирам, че тя е убила Декстър — каза Мат.

— Ще прегледаме записите си и ще уведомим полицията, ако открием нещо подозрително.

— Нали уж наблюдавахте къщата през цялото време? Не знаете ли какво е ставало там?

— Не. Собственикът на сградата, в която сме отседнали, получи анонимна заплаха за бомба и всички бяхме евакуирани. Току-що влизаме обратно в стаята си. Ще ни отнеме малко време, докато прегледаме дисковете, но първо ще отидем до местопроизшествието, за да проверим версията на Айрини Хенсън.

— В такъв случай ще ви се обадим сутринта, за да видим дали има някакви проблеми. Около пет.

— Хей, това е много рано!

Ейми се намеси и с няколко думи обясни защо Мат трябва да бъде в клиниката на Клайв Бъроуз в шест часа сутринта.

— Добре тогава, звъннете ми. Надявам се, че ще мога да ви кажа нещо конкретно.

 

 

Мат обгърна раменете на Шели с ръка и насочи моторницата към къщата на Тревър. Минаваше полунощ. На следващата сутрин трябваше да се яви в клиниката в шест, за да го подготвят за операцията. Щеше да разполага с един-два часа между подготвителните процедури и самата операция, през които да разговаря със сестра си и приятелите си. Можеше да се окаже, че това е цялото време, което му бе останало да живее. За сметка на това пък жената, която обичаше, щеше да е до него до самия край. Как му се искаше да е сигурен, че нищо не заплашва Шели!

Тя го гледаше тревожно, но той не можеше да сподели с нея страховете си от предстоящата интервенция.

— Когато отразявах разкриването на някое престъпление, полицаите често заявяваха, че постигнатите успехи до голяма степен се дължат на вътрешното им чувство — започна Мат, колкото да разпръсне надвисналото мълчание. — В този случай мога да кажа същото и за себе си. Нещо ми подсказва, че смъртта на Декстър не е случайна.

— Айрини беше влюбена до полуда в него. Трудно ми е да повярвам, че може да го е убила.

— Не съм съгласен. Тя е от онези жени, които е по-добре да не ядосваш. Ако Декс я е вбесил с нещо… Кой знае?

Спря моторницата на кея и здраво завърза въжетата — тази вечер беше ветровито, не му се щеше на сутринта да се събуди и да установи, че лодката е заплувала към Мексико.

— О, Боже! Бабълс беше права. Ето го Джигс — плува! Не мога да повярвам колко много се е променил.

Мат се взря в тъмното. Бинго обикновено ловуваше покрай брега, а кученцето навлизаше доста навътре във водата.

— Изглежда, иска да стигне до онзи предмет. Прилича ми на парче дърво или нещо от този род.

— Сигурно продължава да се надява, че ще открие приятеля си — замислено рече Шели и скочи на дока.

— Ела тук, Джигс! — повика го Мат. — Насам, момчето ми.

Изчакаха животинчето да излезе на брега. Джигс застана пред тях, отърси мократа си козина и ги изпръска с вода.

— Да вървим, Джигс. Ще се поразходим на лунна светлина.

— Мат, не трябва ли да си починеш?

— Не. И без това няма да успея да заспя.

Тръгнаха по мекия пясък, а Джигс се заклатушка подире им. Когато стигнаха до храсталака, кученцето изведнъж се спря, подуши наоколо и се шмугна в храсталака.

— Джигс, не прави това — ще се изгубиш. — Ейми отчаяно извърна очи към Мат.

— Какво да ти кажа? Това куче нещо се е побъркало — сви рамене той.

Тръгнаха обратно към къщата.

— Да седнем на тревата и да започнем да броим звездите… или нещо такова.

— О, Мат, не ми казвай, че в момента си мислиш за секс.

— Хей, не сме го правили от двадесет и четири часа! Това е истински рекорд по въздържание за нас!

Излегнаха се по гръб на поляната. Ейми сложи глава на гърдите му. Как му се щеше да можеше да спре времето!

— Много те обичам — каза Ейми, срещайки погледа му.

— Ти си най-хубавото нещо, което ми се е случвало някога — отвърна задавено Мат.

Целуна я. Ако не го беше направил, щеше да загуби контрол над емоциите си и да се разплаче. Преди да е успял да си поеме въздух, Ейми плъзна език в устата му. Тялото му потръпна от желание.

— Хей, ако не внимаваш, можеш да се простиш с аматьорския си статус! — подхвърли й той.

— Аз бях просто една неопитна девственица, когато ти се появи с валсова стъпка в живота ми — засмя се тя и отново впи устни в неговите.

След минута дрехите й лежаха на тревата, а пръстите й сръчно смъкваха ципа на панталоните му.

— Този път ще бъда отгоре — заяви Ейми.

Мат нямаше нищо против. Забавляваше се да я наблюдава как го разсъблича.

— Толкова по въпроса за любовната игра — подразни я той.

— Защо да губим време?

Права беше, не можеха да си позволят да губят нито минута. Когато се отпуснаха на тревата, обзети от сладостно изтощение, Мат реши, че е време да си поговори с нея.

— Утре ще бъде много напрегнато — започна той. — Ще ме подготвят за операцията, а сестра ми също ще бъде там. Както и Тревър и Клайв. Няма да мога да говоря с теб насаме.

— Знам. — Тя се извърна и го целуна по едната страна. — Ще ти пожелая късмет още сега. Не забравяй, Мат: характерът определя съдбата. Твоят истински характер се прояви в момента, в който остана до леглото на една безпомощна жена, независимо от факта, че тя бе заплашила да отнеме живота на сестра ти. Всичко ще бъде наред, ще видиш.

— Вероятно — кимна той. — Въпреки това искам да ми обещаеш нещо.

— Не говори така. Плашиш ме.

— Скъпа, чуй ме — никоя операция не дава сто процента гаранция. Ако нещо се случи, искам да ми обещаеш, че няма да скърбиш дълго по мен. Не си видяла нищо от този живот — искам да започнеш да го живееш истински и да му се наслаждаваш.

— Без теб?

— Има стотици страхотни мъже. Обещай ми, че ще позволиш на някой друг да те обича така, както те обичам аз. Не се спирай и не отблъсквай хората, не тъгувай за мен и за времето, което двамата с теб сме прекарали. Искам да се влюбиш в някой друг, ако аз умра.

Тя протегна ръка и докосна лицето му с върховете на пръстите си.

— Мат, без теб животът ми няма смисъл. От мига, в който чух гласа ти в онази болнична стая, се влюбих в теб. Нищо, нищо не е в състояние да промени чувствата ми към теб — нито времето, нито разстоянието, нито дори смъртта. Не разбираш ли, че си единствен за мен?

Той я прегърна и я притегли към себе си. Думите засядаха в гърлото му:

— Ако нещо се случи с мен, запомни, че никога не съм обичал някого толкова силно. Смъртта няма да промени този факт. Духът ми ще бъде с теб. Завинаги.