Мерил Сойър
Заливът на полумесеца (30)

Двадесет и девета глава

— Мисля, че чух гласовете на Декстър и Айрини — каза Тревър на Мат. — Снощи ги поканих да минат оттук, за да видят последния ми обект.

Първото нещо, което му мина през ума бе, че Ейми — не, Шели! — трябваше да бъде изведена незабавно оттук.

Агентът от ФБР може и да следеше Декстър, но невинаги можеше да реагира скоростно. Задължение на Мат беше да я предпазва. Той силно се съмняваше, че Декс ще се опита да направи нещо на Шели пред толкова много хора — ако изобщо планираше някакви действия.

Двамата с Трев тръгнаха към терасата. Завариха Клайв, Шели, Декстър и Айрини, унесени в разговор. Айрини се хвалеше с годежния си пръстен. Толкова се гордееше с него, че не спираше да навира ръката си под носа на Шели.

— Поздравления — рече Мат с целия ентусиазъм, на който бе способен, после приближи до Шели, стисна дланта й в своята и добави: — Прилича на пръстена, който исках да ти купя от „Тифани“, спомняш ли си?

— Разбира се, че си спомням. Беше направо зашеметяващ.

Ейми му се усмихна — беше разбрала, че Мат е влязъл в играта. Целта му бе да убеди Декстър и Айрини, че двамата с Шели имаха връзка от дълго време. Но да се сравнява този евтин боклук, с който и да е пръстен от „Тифани“ си беше безсрамно преувеличение.

В очите на Тревър светна едва прикрит интерес. Без съмнение се питаше защо приятелят му Мат говореше по този начин за връзката им в Ню Йорк, при положение че по онова време отношенията им бяха на светлинни години от закупуването на годежни пръстени.

— Нека да ви разведа наоколо — предложи Трев.

— Здрасти, Тревър! — извика откъм входа Питър Холт. След миг застана на прага, облечен в дизайнерски костюм с къса пола и с неизменните обувки с високи токчета.

Мат трябваше да признае, че травеститът беше зашеметяващо красив. Не можеше да се мери с Шели, разбира се, но Айрини с нейните криви крака и цици като на някоя порнозвезда определено оставаше в сянка.

Декстър плъзна одобрителен поглед по доктор Холт. Айрини се намръщи — очевидно бе надушила конкуренцията. Все още не включваха, че Питър е мъж. Нищо чудно — единственият издайнически белег бе малко по-изпъкналата адамова ябълка на шията на травестита.

— Декстър, Айрини, това е доктор Холт — представи им го Мат, умишлено пропускайки малкото име на Питър, за да ги остави в неведение възможно най-дълго. После се обърна към доктора и каза: — Те са наели една от къщите на Сънсет Кий.

— Знам. Съжалявам, че пропуснах снощното парти, но имах сеанс с една група сексуални маниаци.

Доктор Холт разтърси ръката на Айрини, после пое дланта на Декстър, протегната нетърпеливо към него.

— Наричайте ме Питър — рече той. — Всичките ми приятели ми викат така.

Декс се втренчи изумено в Питър. Челюстта му увисна. Мина доста време, докато възвърне способност си да реагира, и тогава от гърлото му излезе тежка въздишка.

Тревър се намеси, за да разсее настъпилото напрежение.

— Моля, последвайте ме. Искам да ви разведа навсякъде — рече той и поведе групата нагоре по стълбите.

Мат пусна ръката на Шели и прошепна:

— Разговаряй с Декстър. Искам да наблюдавам реакциите му. — Мат пропусна цялата група пред себе си. Айрини се беше вкопчила здраво в ръката на Декстър, но погледът на възлюбления й не се отделяше от Шели, която вървеше току зад гърба му.

— Тази къща е принадлежала на Уилям Ото, производител на пури, който избягал от един кубински затвори и се установил на нашия остров.

— През коя година се е случило това? — попита Декстър, преструвайки се на заинтригуван.

— Непосредствено след Гражданската война. Къщата е построена от човек, който се е занимавал със строителството на кораби. Тези майстори не са използвали гвоздеи. Ето, вижте. — Тревър посочи особените сглобки, при които се избягваше употребата на пирони.

— Реставрацията е много детайлна, нали? — попита Шели.

— Това беше първото нещо, което забелязах и аз — побърза да я подкрепи Декс. — Вниманието, което обръщате на всеки отделен детайл.

Тревър кимна и се впусна да разказва историята на Кий Уест. Беше в стихията си и нищо не можеше да го спре. Не че Мат имаше нещо против. Разказите на Трев му даваха възможност да наблюдава и да си вади заключения. Одобрителната усмивка на Клайв например му подсказваше колко сериозна беше станала връзката между него и приятеля му. Изглежда Трев най-сетне беше открил подходящия си партньор.

За разлика от Айрини. Годежният пръстен, поставен на пръста й, не я правеше щастлива. Мат не можеше да я упреква. Коефициентът на интелигентност на Декстър можеше да се изрази с едноцифрено число. Как можеше да показва предпочитанията си към Шели толкова открито?

Предната вечер му беше направило впечатление, че Декс е по-скоро самовлюбен, отколкото интелигентен. Днешните наблюдения само потвърждаваха правотата на снощните му заключения. Защо се беше сгодил за Айрини, след като намираше другите жени — включително и травестита Питър — за по-привлекателни от нея?

Отново застана нащрек. Нещо не се връзваше. Може би тези двамата само се преструваха на сгодени.

 

 

Декстър не разбираше как някой можеше да влага толкова време и средства във възстановяването на някаква си стара съборетина. Кий Уест го объркваше с всичките си барове, педерасти, откачалки като онзи доктор, който изглеждаше толкова сексапилен, колкото и най-готината проститутка, която Декс някога беше чукал.

След като обходиха целия втори етаж, Тревър ги свали в подземието, където се намираха помещенията на прислугата. Стъпалата бяха тесни и всички трябваше да се движат поединично, което най-сетне му даде възможност да се отскубне от желязната хватка на Айрини. Беше се надявал пръстенът да я успокои, но вместо това тя бе станала още по-обсебваща и ревнива.

Голяма работа. Нека тази кучка се самоизяжда, на Декстър не му пукаше за нея. Имаше да преследва далеч по-голям дивеч. Огледа се наоколо, съзря Шели и се залепи за нея.

— Била ли си в Одюбон хаус? — попита я той.

— Не — отвърна тя с този свой нисък леко задъхан глас, който Декс беше чувал снощи в съня си.

— Одюбон е бил световноизвестен природозащитник, интересен мъж — отбеляза Декс, опитвайки се да започне интелигентен разговор с тази красива жена. — Много бих искал да разгледам дома му, а ти?

Шели му хвърли ослепителна усмивка и кръвта му кипна.

— Одюбон хаус е построена по поръчка на капитан Грегър — каза тя. — Джордж Одюбон никога не е живял там.

— Наистина ли? — Декс не беше сигурен дали му се подиграваше, или просто се правеше на труднодостъпна. Прекалено много време бе прекарал в компанията на проститутки, рече си той. Имаше нужда от общуване с нормални жени. — Къщата може и да не е негова, но доколкото разбрах вътре са изложени много от рисунките му.

— Да, така е. А разбирате ли, че този човек е бил известен с хобито си да убива птици? — попита Шели, когато той скъси разстоянието помежду им с още половин стъпка.

— Това е неоспорим факт — намеси се Питър. — Одюбон е смятал деня си за загубен, ако не е убил поне стотина птички.

— Удивително е, че се е превърнал в идол за всички природозащитници — каза Шели на Питър.

Декс изруга наум травестита. Защо не си беше останал при другите, ами се буташе, където не му е мястото? Едва се сдържаше да не попита откачения доктор какво е направил с оная си работа, че да може да носи такива къси и впити в задника му поли. Но Шели беше истинска дама и Декс не можеше да си позволи да ръси нецензурни изрази в нейно присъствие.

— След малко ще отидем и в Одюбон хаус — обърна се Декстър към Шели в мига, в който Айрини се уви като влечуго около ръката му. — Защо не дойдеш с нас?

Преди Шели да е успяла да отвърне, Дженсън се изтъпани пред тях и заяви:

— Време е да си тръгваме. Ще закъснееш за терапията си.

Шели протегна извинително ръка и рече:

— Все още не мога да си мърдам пръстите. Трябва да ходя на физиотерапия всеки Божи ден. Желая ви приятно прекарване в Одюбон хаус.

Дженсън я поведе навън, вземайки си довиждане с останалите. Ръката му беше обгърнала тънката талия на Шели с подчертано собственически жест — жест на мъж, уверен в себе си и в чувствата на жената до себе си.

За пръв път на Декстър му хрумна, че може би щеше да му се наложи да елиминира Дженсън, за да се добере до Шели. Това усложняваше малко нещата, но за човек с таланта на Декс Фокс премахването на пречки не беше проблем. Щеше да измисли нещо. Както винаги.

 

 

— Терапия. Страхотно извинение, за да ме изведеш оттам — засмя се Шели, докато излизаха на улицата.

Мат й се усмихна и отбеляза:

— Всъщност не беше извинение. Наистина бих могъл да ти предложа един кратък терапевтичен секссеанс.

Тя се опита да си придаде вид на шокирана:

— Ами в такъв случай да се запишем при Питър!

Мат се изкикоти, после я придърпа към себе си и я целуна. Ейми затвори очи и се отдаде на вълнуващото усещане. Никога нямаше да се насити на близостта си с Мат.

Когато отвори очи, първото нещо, което видя беше Декстър Фокс, застанал на прага на къщата и гледащ към тях. Цялото й тяло се стегна.

— Какво ти става?

— Да вървим — тя го хвана за ръката. — Декс ни наблюдаваше. Побиват ме тръпки от този човек.

— Защото е дребна злобна гадина. — Мат огледа улицата. — Не виждам опашката, която са му закачили, а ти?

Ейми също се огледа наоколо.

— Агентът може да се е скрил някъде — предположи тя.

— Може и да е така, но нещо не ми се вярва. Нещата могат да се объркат за секунди. Не забравяй, че може да ни се наложи да се справяме сами с Декстър Фокс.

Тръгнаха към дока, за да хванат водно такси.

— Какво според теб замисля Декс? — попита Ейми.

— Не съм сигурен, но ми се струва, че наистина е дошъл тук да провери дали ти не си Ейми Конрой. Сега обаче той е прекалено заинтересуван от теб… като от жена. Помни ми думите, Декс иска да те вкара в леглото си.

Самата мисъл й беше толкова противна, че й се доповръща. Когато стигнаха до водното такси, Мат й помогна да се качи, а после сам влезе и седна до нея.

— Не мога да разбера какво е накарало Декстър изведнъж да подари годежен пръстен на Айрини.

— Много евтин годежен пръстен при това. — Мат бутна слънчевите си очила нагоре и се замисли. Елементите на пъзела постепенно си дойдоха на мястото. — Не го е грижа какво си мисли тя, нито пък очаква връзката им да просъществува за дълго.

— Това, което казваш, ми звучи логично. Очевидно става дума за някакво временно обвързване. Само дето…

— Само дето Айрини е безнадеждно влюбена в него.

* * *

— Това се казва терапия! — възкликна Мат.

Бяха в неговата стая в Залива на полумесеца. Шели лежеше на леглото, а той размазваше лосион по тялото й. Вече бяха се любили и пак щяха да го направят.

— Знаеш ли, че си много схватлива ученичка — осведоми я Мат. — Ако лично не се бях уверил, че си девственица, нямаше да повярвам. Е, не можем, разбира се, да пренебрегнем и факта, че имаш за учител истински майстор на спорта.

— Тук не става дума за олимпийски шампионат, Дженсън! — засмя се тя. Беше й приятно да чувства ръцете му върху себе си — действаха й невероятно отпускащо.

Не беше сигурна колко дълго е лежала в прегръдката му. Когато се събуди, в стаята беше тъмно.

— Шели! Шели! — Спомни си, че именно гласът на Тревър я беше събудил.

— Тревър?

— Да. Клайв иска да дойдеш в клиниката. Има една пациентка, която е изпаднала в дълбока депресия и той иска ти да дойдеш и да й поговориш.

— Какво? — попита сънено Мат и седна в леглото.

— Веднага се връщам — успокои го Ейми и започна бързо да се облича.

Беше сигурна, че Клайв има новини във връзка със случая на Мат. Молеше се само тези новини да бъдат добри.