Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Half Moon Bay, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 52 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2011)
Разпознаване и корекция
Dani (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Мерил Сойер. Заливът на полумесеца

Американска. Първо издание

ИК „Унискорп“, София, 2004

Редактор: Любомира Якимова

История

  1. — Добавяне

Двадесет и осма глава

Ейми се облече веднага след като Мат отиде до своята стая да си вземе душ и да се избръсне. Щом беше готова, тя се спусна да търси Тревър. Мат я беше заклел да пази тайната му, но Ейми нямаше намерение да стои и да гледа как любимият й бавно умира. Все трябваше да има нещо, което лекарите да направят, за да спасят живота му.

Откри Тревър в кухнята.

— Трябва да говоря с теб — каза му тя.

— Разбира се. Какво има?

— Става дума за Мат. Той е… Той е… много болен. Той…

— Обади се на 911. — Тревър посегна към телефонния апарат върху кухненския плот.

— Чакай. Не ти говоря за състоянието му в момента, а за онова, което предстои да му се случи.

Тревър я хвана за ръката и я поведе към терасата.

— Говориш несвързано. Седни и започни отново.

Ейми се отпусна върху едно от креслата до масата, на която обикновено закусваше цялата група, обитаваща къщата.

— Снощи Мат ми каза, че има тумор в мозъка — изстреля на един дъх тя.

Кръвта се отдръпна от лицето на Тревър:

— Като при майка му ли?

— Изглежда, става дума за рядко заболяване, което се предава по наследство.

— Ами сестра му? Тя как е?

— При Емили все още не се забелязват никакви признаци на заболяването, но тя е под непрекъснат лекарски контрол. — Ейми замълча и впери поглед в Тревър. Зелените му очи отразяваха нейното безпокойство. — Мат не иска никой да знае, че умира.

— Сигурен ли е?

— Консултирал се е с трима специалисти. И тримата са на едно и също мнение. Ако оперират тумора, Мат ще остане инвалид за цял живот.

— Сега разбирам защо е напуснал работата си — замислено каза Тревър.

— Имам идея — рече Ейми, докосвайки рамото на Трев. — Ще помолиш ли Клайв да изиска здравната документация на Мат от Слоун-Кетъринг?

— И с какво ще ни помогне тази документация?

— Клайв може да се свърже със свои колеги из целия свят и да види дали някой не е в състояние да помогне на Мат. — Надигащата се в нея паника я задушаваше. Какво щеше да стане, ако никой не бе в състояние да спаси Мат? — Не знам какво друго да предприема.

Тревър бавно поклати глава:

— Нито пък аз.

— Запомни, че когато си около него, не бива с нищо да се издаваш, че знаеш за състоянието му.

 

 

— Едно от нещата, на което те учат, когато влезеш в програмата за защита на свидетелите, е да използваш улични телефони. Така никой няма да може да подслушва разговорите ти — обясни Ейми на Мат.

Наближаваха „Планета Холивуд“. Точно на ъгъла се намираше телефонна кабина. Ейми вдигна слушалката и набра номера в Маями, който Филипс я беше накарал да запомни. Леко отдели слушалката от ухото си, за да даде възможност на Мат да чува разговора. Обади се Скот Филипс.

Ейми обясни набързо, че Мат е наясно със ситуацията. Агентът не беше във възторг, но нищо не можеше да направи.

— Докато Декстър се забавляваше на партито, един друг наш агент, Бари, се промъкна в къщата му и монтира миниатюрни камери и подслушвателни устройства. Сега можем да следим всяка стъпка на Декстър.

— От Маями? — не се сдържа и попита Мат.

— В момента разговаряме по мобилния ми телефон. Бари и аз сме тук, в Кий Уест, и наблюдаваме бръмбарите в дома на Фокс.

— Дали повярваха на версията на Ейми? — отново попита Мат.

— От разговорите им става ясно, че не вярват Ейми Конрой да е сред живите. В началото Айрини се колебаеше, но Декс успя да я убеди, че само си губят времето. После Айрини му вдигна луд скандал заради вниманието, което Декстър бил отделял на Шели по време на вечерята у Тревър, а всичко завърши с такъв див секс, че направо ни проглушиха ушите.

— Знаете ли защо Декстър и Айрини са тук в момента? — попита Ейми.

— Замислят да се захванат с хазарт по Интернет и да използват някоя банка на Каймановите острови, които са на хвърлей разстояние оттук.

— Добре че този път няма да поставят живота на хората в опасност — отбеляза Ейми.

— Копелето е отговорно за смъртта на шерифа и двамата мъже от Сингапур — изсумтя Скот. — А при катастрофата с еър лайнера загинаха сто осемдесет и пет души. Бих казал, че… — В слушалката се чу някакъв неясен шум, после агент Филипс ги информира: — Бари е забелязал нещо. Чакайте.

Изглежда хората от ФБР най-сетне бяха овладели нещата, но въпреки това Мат не можеше да се отърси от притесненията си.

— Декс и Айрини тръгват към Кий Уест. Бари ще ги проследи — каза Скот след малко.

— Ами ако решат да се разделят? — попита Мат.

— В такъв случай Бари ще остане с Декстър.

Тази работа изобщо не му харесваше. Айрини имаше неприятен поглед. Репортерската му интуиция му подсказваше, че всъщност тя бе по-опасната от двамата.

 

 

Предната вечер Декстър си бе изработил нов план на действие. Това се беше случило, когато се бе събудил доста след полунощ и бе установил, че гледката на полегналата до него Айрини е в състояние да го накара да повърне. Нямаше проблем да я чука, защото си представяше, че на нейно място е друга жена, но да спи в едно легло с нея — това си беше направо гадно. Мечтите му бяха насочени към сочната блондинка, с която се беше запознал на партито на Тревър Адамс. В началото бе оставил да го убедят, че жената от снимките е Ейми Конрой, но сега беше сигурен, че двете нямат нищо общо една с друга.

Роушъл Ралстън. Какво страхотно име.

Айрини Хенсън — име на дъртачка с разхлопано чене.

И така, предната вечер беше стигнал до идея за инцидента, който щеше да го отърве от Айрини веднъж завинаги. Първо трябваше да се откопчи за около час, за да отиде до града и да купи онова, което му беше необходимо. Проблемът беше, че тя се беше впила в него като пиявица и не го оставяше да мръдне.

— Айрини, защо не си купиш някоя нова дреха? Ще те чакам в „Карумба“ в един. Можем да обядваме там.

— А ти къде ще ходиш?

— Искам да те изненадам.

— Не обичам изненадите.

— Тази обаче със сигурност ще ти хареса.

Тя неохотно влезе в един магазин и Декс забърза към Бахама вилидж. Къщите в квартала бяха построени плътно една до друга. Из миниатюрните дворчета се разхождаха пилета и ровеха с човки из сухата земя. Наоколо бе пълно със сергии, по които бяха подредени плодове и зеленчуци. В малките магазинчета се продаваха платове с африкански мотиви и аксесоари, необходими за вуду магии. Цялото място бе едно истинско предизвикателство.

Декстър откри магазинче за оръжия точно до ресторант „Блу Хевън“. Не би се хранил в тази дупка дори да умираше от глад. Повдигаше му се от самия вид на хлебарките, лазещи спокойно нагоре-надолу.

Плати за нервнопаралитичното оръжие, което си бе наумил да използва и внимателно изслуша инструкциите на едрия чернокож собственик на магазина.

— Трябва да знаеш, мой човек, че силата на този тейзер е в батерията — ломотеше чернилката. — Трябва да е винаги заредена.

Декстър с мъка разбираше твърдия акцент на бахамеца, но му беше нужно да получи потвърждение на информацията, която бе свалил от един уебсайт за оръжия.

— Ако използвам пълната му мощност, по жертвата ще остане белег, нали така?

Мъжът присви малките си очички:

— Да. Даже може да строши някоя кост.

— Ако обаче оставя батерията на половин мощност, тогава няма да има следи, предполагам. Човекът ще бъде просто зашеметен и няма да е в състояние да диша и да се движи в продължение на около минута, нали така?

Гигантът опря ръце на тезгяха и впери подозрително поглед в Декстър. Трябваше да се омита от тук час по-скоро, каза си Декс.

— Просто питам. Приятелката ми си пада по садо-мазо изпълненията, когато правим секс, а аз не бих искал да я нараня.

Снежнобелите зъби моментално блеснаха на черния фон на лицето и подсказаха на Декстър, че всякакви подозрени са изличени.

— Хей, човече, онова, от което имаш нужда, са пукала. — Бахамецът бръкна под тезгяха и измъкна цяла шепа мънички капсули.

Декстър нямаше представа за какво служат въпросните „пукала“, но въпреки това взе една дузина от тях, за да докаже на тази отрепка, че Декстър Фокс е мъж и половина. Пътьом се отби в няколко магазина и накупи разни дребни неща, сред които да скрие оръжието. Не искаше да събужда подозрителността на Айрини и да отговаря на въпросите й.

Вече закъсняваше, но беше задължително да спре в магазина за бижута. Вътре беше пълно с туристи, но той разбута тълпата с лакти, информира се за най-евтините изделия и за по-малко от пет минути беше отново навън.

 

 

Айрини вече го чакаше в „Карумба“. Изглеждаше леко раздразнена. Декстър едва успя да прикрие усмивката си, докато приближаваше към масата. Мисълта за инцидента, при който тази кучка щеше да бъде основната и единствена жертва, го изпълваше с огромно задоволство. Много скоро щеше да може спокойно да засвидетелства цялото си внимание на прекрасната Шели.

— Защо се забави толкова? — попита Айрини в мига, в който Декстър се отпусна уморено на стола срещу нея.

Той й се усмихна с една от чаровните си усмивки, после измъкна една малка кадифена кутийка от пазарската чанта и рече:

— Отне ми цяла вечност, докато открия най-подходящото за теб.

— Ооооо! — възкликна тя, когато той отвори кутийката и пред очите й блесна златна халка, украсена с миниатюрен диамант. — Аз… Не знам какво да кажа.

„Кажи сбогом на този свят“ — изхили се наум Декстър.

 

 

Мат й разказваше за последната къща, с реставрирането, на която се занимаваше приятелят му Тревър. Ейми кимаше, но мислите й бяха заети със здравето на любимия й.

След като приключиха разговора със специален агент Филипс, двамата се бяха отбили в едно ресторантче, където приготвяха вкусна италианска паста, след което Ейми бе помолила Мат да я заведе до къщата, където работеше Тревър. Надяваше се, че Трев вече е успял да се свърже с Клайв и може да й даде някаква информация по въпроса, който я вълнуваше. Опита се да бъде спокойна и щастлива — ФБР държеше Декстър Фокс под контрол — но не можеше да избяга от чувството на тревога, което я бе завладяло.

Трябва да имаше начин да се помогне на Мат.

— Тревър! — извика Мат, щом влязоха в кухнята.

— Хей, насам.

Трев и Клайв бяха в задната част на къщата и в момента оглеждаха пантите на една врата.

— Трябва да преброим точно колко панти като тази са ни необходими, за да мога да ги поръчам — казваше Тревър на Клайв.

— Хей, Мат, Шели!

Гласът на Клайв прозвуча някак прекалено възторжено. Ейми знаеше, че той и Трев са обсъждали състоянието на Матю.

— Решихме да се отбием и да видим докъде сте стигнали — каза Мат. — Много сте напреднали, откакто за последно минах оттук.

— Наистина отбелязваме прогрес — с гордост рече Тревър.

— Хей, Шели, защо да не ти спестим разходката до клиниката утре? — подхвърли Клайв. — Мога да те прегледам още сега, тук. Ще отнеме само минутка. Само трябва да дойдеш на терасата, за да те огледам на светло.

Ейми нямаше записан час при Клайв, но той очевидно имаше да й казва нещо важно и си бе измислил извинение, за да остане с нея насаме.

— Тревър ми разказа всичко — каза докторът в момента, в който двамата излязоха навън. Лицето му изразяваше дълбока загриженост. — Това е… Това е невероятно! Вече говорих с колегите от Слоун-Кетъринг. Ще получа документацията във връзка със здравословното състояние на Мат още тази вечер.

— Мислиш ли, че има някаква надежда?

— Няма да знам със сигурност, дори и след преглеждането на резултатите. Може и да съм страхотен специалист по реконструктивна хирургия, но не смея да се ангажирам с категорични изказвания в други области на медицината. В Интернет има един сайт, наречен Медлинк. Веднага, щом получа документацията във връзка със случая на Мат, ще въведа данните в сайта и те ще стигнат до всички специалисти, които биха могли да помогнат с нещо. Още преди полунощ ще сме получили първите отговори.

— Толкова бързо?

— Революцията в областта на информационните технологии промени света дори повече, отколкото индустриалната революция. Ако ни е нужна информация, можем да си я доставим в рамките на няколко минути. Впоследствие ще трябва да филтрирам получените файлове и да реша кое касае пряко нашия случай.

Ейми въздъхна:

— Страхотно. Знаех, че можем да…

— Слушай, не искам да ти давам напразни надежди. Мат се е консултирал с трима от водещите специалисти в тази област. Ако някой се наеме да му помогне, това ще е чисто експериментална процедура.

— Здравейте! Има ли някой тук?

Стомахът на Ейми се сви от неприятни предчувствия. Гласът й беше до болка познат.

Надникна зад ъгъла и видя Декстър и Айрини, застанали по средата на фоайето с пълни пазарски чанти в ръце. На безименния пръст на Айрини проблясваше пръстен с диамант, а по тънките й устни играеше самодоволна усмивка.

Това беше неговият щастлив ден, мислеше си Декстър. Беше се надявал, че ще открие Шели при Тревър и не се беше излъгал. В първия момент му се стори, че тя не е особено доволна да го види, но после му се усмихна.

Айрини също се усмихваше — злорадо. Чудно как един евтин пръстен бе в състояние да промени дори змия като Айрини. Тъпата кучка беше повярвала, че Декс я обича и че иска да се ожени за нея.

Неговите мечти обаче бяха свързани със зашеметяващата блондинка, застанала до доктора педераст. Помръдна ръката, в която държеше торбата с оръжието, и се усмихна. Щеше да получи онова, което искаше. Винаги го получаваше, нали така?