Мерил Сойър
Заливът на полумесеца (27)

Двадесет и шеста глава

Вечерята беше истинско мъчение за Ейми. Едва преглъщаше хапките. В стремежа си да даде някакво обяснение за това откъде се е сдобила с Джигс се беше накиснала още повече. Бе дала на Декстър основания да смята, че в бъдеще би могла да се сети за нещо уличаващото. Не че на него много му пукаше. Продължаваше да флиртува с нея и да пренебрегва Айрини. Мат, от друга страна, се бе затворил в себе си. Говореше с другите, но рядко продумваше на Ейми; определено не се държеше така, както обикновено.

Подозираше, че не бе повярвал на историята й за Джигс. Опита се да измисли по какъв начин да се справи със ситуацията, но й беше трудно да се концентрира, при положение че всички й говореха, а змийските очи на Декстър следяха всяко нейно движение.

— Наистина трябва да вървим — заяви Айрини, когато привършиха с кафето.

Декс отвори уста да протестира, но погледът, който му хвърли Айрини, го смрази.

— Много ми беше приятно да се запозная с всички ви — каза Декс, надигайки се от мястото си, но без да отмества очи от Ейми. — Нямам търпение да ви опозная по-добре.

Ейми пък нямаше търпение час по-скоро да го види окован в белезници.

Айрини и Декс си тръгнаха заедно с Кайл, който живееше в съседство с Тревър, а Бабълс се спусна да помогне с разчистването на масата и миенето на съдовете.

— Не се притеснявай, ще се оправим и сами — обърна се Клайв към Ейми.

Тя се озърна, очаквайки да види Мат до себе си, но него го нямаше. Нещо не беше наред и тя не изгаряше от нетърпение да разбере какво.

Лъжите, които бе казала, бяха прекалено много.

Изкушаваше се да признае истината на Мат, но Декстър беше прекалено близо, а Ейми не искаше да излага на риск живота на хората, които обичаше и на които държеше.

До тази вечер, когато опасност да го изгуби се бе превърнала в реалност, тя не си беше позволявала да се замисля върху въпроса за чувствата си към него. Сега обаче трябваше да признае, че е хлътнала до уши. По-скоро би умряла, отколкото да допуснеше нещо да му се случи.

Излезе на терасата и го видя, застанал на брега, вперил поглед във водата. Забави крачка, но знаеше, че няма избор — трябваше да се изправи лице в лице с него. Нямаше смисъл да отлага разговора, който така или иначе щеше да се състои.

Прекоси тревата, събу сандалите си и ги остави до обувките на Мат.

— Кога ще ми кажеш какво става? — попита я той, без да се обръща назад.

— Какво искаш да кажеш?

— Много добре знаеш. Видях как се държа в болницата — плака, когато ти донесохме Джигс. Не очаквай да ти повярвам, че е бил чуждо куче.

Извърна се към Ейми и обгърна кръста й с ръце. Пръстите му се плъзнаха по тънката материя на роклята и докоснаха гърдите й.

— Това тук не е произведение на Клайв — промълви Мат. — Самият той отрече да ти е слагал имплантанти в бюста. Тези гърди тук са истински. — Той доближи лице до нейното и носът му опря в нейния. — Коя си ти? И защо се представяш за Шели?

Ейми се поколеба, разкъсвана от противоречиви чувства. Не можеше да му каже, трябваше да го предпази.

Извърна се и затича през пясъка. Дори не спря да си вземе сандалите. Скот Филипс й беше дал телефонен номер, на който можеше да се обади в случай на тревога. Ако му се обадеше сега, още тази вечер той щеше да я изведе от Залива на полумесеца и да я скрие.

Стигна до терасата. Стъпките на Мат се чуваха зад гърба й. Ръцете му я хванаха здраво за раменете и я извърнаха с лице към него.

— Дори не си и помисляй да бягаш от мен, скъпа.

Беше виждала този негов поглед и знаеше какво означава. Той я опря на една от колоните, изработени от бял варовик. Камъкът беше твърд и студен, а тялото на Мат, притиснато към нейното — топло и упорито.

— Успяваш да ме възбудиш дори в случаите, когато съм ти бесен — тихо рече той и притисна твърдия си член към слабините й. — Направо загубвам ума и дума.

— Изненада. Изненада.

— Която и да си, не ми казвай, че не ме желаеш също толкова силно, колкото и аз — тебе.

Ейми се опита да се измъкне от силната му хватка, но не успя.

Мат обгърна с длан едната й гърда и погали зърното й с палец:

— Виждаш ли? Не можеш да го скриеш.

Нямаше смисъл да отрича очевидното. Тялото й се стремеше към неговото. Така беше от самото начало.

— Макар че не знам името ти, продължавам да те искам толкова силно, че чак се мразя за слабостта си.

Устните му потърсиха нейните, езикът му проникна в устата й и потърси нейния. Ейми впи пръсти в раменете му.

Мат обхвана бедрата й с ръце и притисна долната част на тялото й към своето. Всеки момент щеше да я обладае тук — права, на терасата.

Ейми извърна лице встрани, за да си поеме дъх от жадната му целувка, и накъсано рече:

— Д-да… влезем… вътре.

В отговор Мат вдигна полите на роклята й нагоре и смъкна чорапогащника й. Тънката материя се разкъса и оголи бедрата на Ейми.

— Хей, какво правите там? — извика Бабълс откъм кухнята.

— Гледай си работата — сряза я Мат.

— Ама аз… никога не бих… — Гласът на Бабълс трепна и тъжно замря.

— Моята стая е по-близо — прошепна Ейми, докато Мат я целуваше по шията.

— Няма да издържа дотам.

Вярваше му. Тя самата бе на стъпка от оргазма.

Мат разкопча панталоните си и те се смъкнаха до коленете му. Членът му се изправи. Мат го насочи към Ейми, докосвайки главичката му до деликатното място между бедрата й.

Дъхът му стана тежък, накъсан. С мощен тласък проникна в нея и простена:

— Няма нищо по-хубаво от това, да се усещам в теб. Нищо.

Ейми долавяше, че той е ядосан на себе си заради слабостта си към нея. Обзе я сладостно чувство. Обичаше този мъж и не можеше да му устои дори когато той я обладаваше, воден от силен гняв.

— Да, да. — Чу се да стене тя, докато Мат проникваше все по-навътре и по-навътре.

Миг по-късно серия от контракции разтърси тялото й. Оргазмът й беше мощен и продължителен; Ейми не бе предполагала, че подобно усещане можеше да съществува.

Отвори очи. Мат продължаваше да се движи, а лицето му бе сякаш изкривено от болка. После цялото му тяло примря и се сгърчи. От устните му се откъсна ругатня, която сигурно се чу чак в Кий Уест.

С всичкото достойнство, което успя да събере, тя свали разкъсания си чорапогащник и оправи роклята си, после се втурна към стаята си и заключи вратата зад гърба си.

Бинго и Джигс се бяха вмъкнали вътре и сега спяха блажено на леглото й.

— Преоблечи се и се обади на Филипс — заповяда си гласно тя.

По вратата се разнесоха гневни удари. Бинго и Джигс скочиха подплашени и се спуснаха към банята. Не беше нужно да пита кой е. Знаеше отговора.

— Махай се. Утре ще говорим. — Разбира се, на следващия ден той нямаше да я завари тук.

— Пусни ме да вляза или ще разбия проклетата врата!

Последва нов оглушителен удар и Ейми разбра, че той наистина щеше да изпълни заканата си. Дръпна резето и Мат като вихър влетя в стаята.

Застана срещу нея, дишайки тежко като бегач на дълги разстояния. По слепоочията му се процеждаха тънки струйки пот.

— Не ме остави да се доизкажа.

— Доколкото си спомням, умът ти съвсем не беше зает с мисълта да водиш разговори.

— Напротив, докато бяхме на плажа, намеренията ми бяха именно да разговарям с теб.

— Добре, слушам те. — Ейми затвори вратата и се обърна към него.

— Мислех си, че между нас става нещо… Нещо специално. Но ти ми нямаш доверие. Какво е една връзка без доверие? Нищо.

Гласът му потрепна. Човек, който не познаваше Мат, би си помислил, че в тона му се долавя гняв, но Ейми знаеше, че не е така — онова, което прозираше бе дълбока болка и обида.

Гърлото й се стегна, очите й се наляха със сълзи. Ако не направеше нещо, щеше да провали тази така скъпа за нея връзка.

— Грешиш, Мат. Вярвам ти. И те обичам — с цялото си сърце.

Той очевидно не бе очаквал подобна развръзка. Лицето му придоби още по-сериозно изражение.

— О, скъпа — промълви и я взе в прегръдките си. — Знаеш, че съм луд по теб. Кажи ми коя си. Ще направя всичко по силите си, за да ти помогна.

Точно от това се беше страхувала Ейми. Мат беше от онзи тип мъже, които биха рискували живота си, за да предпазят жената, която обичат. Реши да му каже част от истината.

— Ще ми помогнеш много повече, ако не позволиш на останалите да разберат, че не съм Шели Ралстън. Шели загина при катастрофата. Аз съм Ейми Конрой и ако някои хора разберат, че съм жива, ме заплашва смъртна опасност.

— Не разбирам. Преди малко полицаят каза, че…

— Скот Филипс е агент от ФБР. Само се представяше за полицай. Всъщност бе дошъл, за да ме отведе на сигурно място, само че аз не се съгласих да тръгна с него. Сега, след като те открих, не искам да те загубя.

Мат я прегърна така силно, че чак дъхът й секна.

— Не искам да ти се случи нищо лошо. Тук в безопасност ли си?

— Да — кимна Ейми. — Поне докато всички вярват, че съм Шели. Дори съм по-добре, защото ще съм с теб.

Беше доволна, че му призна чувствата си.

— Защо си в програмата за защита на свидетелите?

— Ако ти кажа, може да бъдеш убит. — Тя погали нежно страната му. — За твое добро е да не знаеш, повярвай ми.

Мат смръщи недоволно вежди, но кимна. Изглежда, бе склонен да приеме решението й.