Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Half Moon Bay, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 52 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2011)
Разпознаване и корекция
Dani (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Мерил Сойер. Заливът на полумесеца

Американска. Първо издание

ИК „Унискорп“, София, 2004

Редактор: Любомира Якимова

История

  1. — Добавяне

Двадесет и пета глава

По челото му избиха ситни капчици пот, докато наблюдаваше двойката Шели-Кайл. Вдигна ръка и избърса потта с опакото на дланта си, макар да бе наясно с факта, че Айрини следи всяко негово движение. Хич не му пукаше какво си мислеше тя — оставаха й броени дни на тази земя.

Тревър поведе групичката към тях и Декстър инстинктивно посегна да оправи възела на вратовръзката си, забравяйки, че не е облечен в костюм. Бе предпочел да се появи в лек блейзър и спортна риза, разкопчана на врата — беше избрал тоалета си специално за Ейми, вярвайки, че тя е жената от снимките.

Не беше я удостоявал с нещо повече от бегъл поглед, но знаеше, че тя си пада по него. Тази жена тук беше различна — той не можеше да се надява, че тя веднага ще си падне по него. Дженсън и Паркър вече тичаха подире й. Ако имаше намерение да я спечели, трябваше да действа с финес.

— Това са нашите нови съседи — представи ги Тревър на Шели. — Айрини Хенсън и Декстър Фокс. Айрини, Декс, запознайте се с Роушъл Ралстън.

Декс протегна ръка към нея, нямащ търпение да я докосне:

— Наричайте ме Декс. Пиша го с двойно С, както и фамилията си Фокс между другото.

Блондинката го погледна право в очите и се изкикоти:

— Мили боже, звучи ми като хромозомна верига, не като име на човек!

Всички — с изключение на Айрини — също се разсмяха, а Декс продължи да стои на мястото си, тъпо протегнал ръка напред. Невероятно! Не можеше да повярва! Тази тук си позволяваше да се майтапи за негова сметка!

Шели му показа ръката си със свити навътре пръсти и рече:

— Съжалявам, не мога да се ръкувам. Наскоро претърпях катастрофа и ръката ми още не се е оправила. И се извинявам, не исках да си правя шега с името ви. Намирам го за… интересно.

Лъжкиня. „Интересно“ беше думата, която хората използваха, когато се опитваха да бъдат любезни.

— Понякога казвам странни неща — продължи Шели, — просто изникват в съзнанието ми. Имам този навик от години, нали, Мат?

— Шели винаги е притежавала склонността да забърква големи каши — засмя се Мат.

Като гледаше лицето на Дженсън, Декстър без проблем можеше да се досети за какви каши точно ставаше въпрос. Неудобството, в което го бе поставила блондинката с коментара си във връзка с името му, обаче започна да изчезва. Отблизо Шели беше дори по-красива. Звукът на гласа й го замайваше — приличаше на шумолене на коприна.

Тази жена нямаше нищо общо с Ейми Конрой.

— Твоите родители трябва да са прекарали месеци в размисъл какво точно име да ти изберат, докато стигнат до това, а, Декс? — подхвърли червенокоската. — Родителите вечно вършат глупости. Моите например са ме кръстили Бабълс. Можете ли да си представите? Бабълс е истинското ми име! Как да впише човек подобно име в някой документ, питам аз?

Кой пък се интересуваше от нея, изруга наум Декстър. Май всички, установи той, обхождайки с поглед гостите. Те изразяваха съчувствието си към червенокосата досадница, коментираха странни имена, споделяха опит. Дори Айрини се беше включила във всеобщата лудост, отбелязвайки, че нейното име я правело да изглежда по-стара и че когато била малка, си имала проблеми с другите деца заради него.

Докторът педераст, който бил прекарал години наред, мечтаейки си за всяко друго име, но не и за Клайв, поднесе на Шели чаша вино. Кайл побърза да привлече вниманието й с някаква история за рими, в които е включено името му и за подигравките на съучениците му в основното училище.

Шели се приведе леко към Декстър и каза:

— Всичките ми приятели ме наричат Шели. Вие също може да ми казвате така.

Тя май започваше да се интересува от него. Ръката на Дженсън продължаваше да обгръща талията й, но Мат разговаряше с Кайл и Тревър, затова Декс си позволи да й се усмихне заговорнически.

Айрини без съмнение, усещайки накъде бият нещата, побърза да пропее:

— Ние с Декс скоро ще се женим.

— О! Но това е прекрасно! — възкликна Шели.

Декстър се почувства засрамен — не му се искаше тази красавица да си мисли, че мъж като него може да падне толкова ниско, че да иска да се ожени за повлекана като Айрини.

Ноктите на бъдещата му съпруга се забиха в ръката му, подсказвайки му, че от него се очаква коментар.

— Дойдохме в тази част на страната, за да започнем нов бизнес — каза той на Шели.

— Мат и аз сме репортери.

— Наистина ли? Да сте попадали на някой вълнуващ случай? — Декстър се намести по-близо до нея, докато очакваше отговора й.

Шели поклати глава и русата й коса се плъзна по голите й рамене.

— Аз съм работила предимно за таблоиди — призна тя. — Нали се сещате, онези вестници, дето се занимават с интимния живот на звездите и именията на Елвис Пресли. За сметка на това пък Мат е работил за „Експозе“.

— За списанието „Експозе“ ли говорите? — попита Айрини.

— Точно така. — Шели извърна глава към Дженсън, който продължаваше да разговаря с Кайл. — Мат е разкривал множество интересни случаи.

— Хей, Мат, кой е бил любимият ти случай, за който си писал? — подвикна му Бабълс.

Мат спря нежен поглед върху Шели — интимен жест, който не убягна от вниманието на Декстър — и отвърна:

— Случаят с онази жена от Хаваите, открита тежко ранена от човек, трениращ кучета за спасителни операции. Навременната поява на мъжа я е спасила от сигурна смърт.

— Спомням си този случай — каза Айрини с нехарактерен за нея ентусиазъм. — Жената била ранена в главата и загубила паметта си. Всъщност никога не успяла да си я върне. Така и не успяха да я идентифицират.

— Аз пък гледах предаване за нея по телевизията. В предаването „Издирва се“. Опитваха се да открият някой, който да я познава — добави Клайв. — Най-интересното беше, че едната от обувките, които носеше, принадлежала на жена, смятана убита година преди това.

— Аз отидох до Хаваите — каза Мат. — Статията, която написах по случая, придружена със снимков материал, изведе „Експозе“ на челни позиции.

— Здравейте. — Полицай, облечен в униформа в цвят каки, излезе от кухнята и застана насред терасата. В ръката си държеше плик. — Позвъних, но никой не ми отвори. Чух гласове, затова си позволих да вляза.

Декстър хвърли светкавичен поглед към Айрини. Полицаите отдавна бяха престанали да го притесняват с присъствието си, но Айрини продължаваше да бъде нащрек след появата на агента от ФБР в офиса на Декс. Сега тя вдигна многозначително вежди и му намигна.

Тревър приближи до мъжа и рече:

— Не ви познавам. Трябва да сте от полицаите, прехвърлени в Кий Уест от Кий Ларго.

— Точно така, сър. Командироваха ни тук заради фестивала.

— Нещата стават напечени по време на карнавалните дни — обясни Клайв на Декс и Айрини. — Голяма част от туристите се напиват и стават големи сбивания.

— С какво можем да ви бъдем полезни? — поинтересува се Тревър.

— Изпраща ме шериф Обермайер. Той се опита да се свърже с вас днес следобед, но телефонът ви не работеше.

— Без да искам съм се спънал в жицата и съм го изключил. Едва няколко часа по-късно разбрах.

— Шерифът ми нареди да ви информирам, че жената, загинала при катастрофата, е идентифицирана.

Полицаят протегна ръката с плика напред, но очевидно не беше сигурен на кого трябва да го предаде. Айрини смушка Декстър в ребрата, но той продължаваше да се блещи в Шели. Ново смушкване го принуди да отмести поглед встрани и да прошепне:

— Сигурен съм, че Зейн е сгрешил.

— Не знам. Цялата тази работа е много странна. — Айрини сви рамене.

— Трябва да разпитам госпожица Ралстън — продължи полицаят.

— Защо? — Гласът на Шели прозвуча малко неспокойно. — Нищо не съм направила.

— Шерифът спомена, че онази Конрой била включена в програмата за защита на свидетелите. Може да ви е казала нещо, преди да е загинала.

— Охо!

Офицерът се усмихна възторжено.

— Тази история може да се превърне в истински хит!

Ами ако Ейми се беше раздърдорила пред красивата блондинка, рече си Декстър. Не беше много вероятно. Когато Тревър ги запознаваше, Шели с нищо не бе дала да се разбере, че името на Декстър й е познато.

Тревър отбеляза:

— В момента празнуваме. Не може ли Шели да дойде в участъка утре?

— Онази жена не ми е казала нищо — каза Шели. — През цялото време, докато пътувахме, мълчеше.

— Мислех, че нямаш спомен от катастрофата — учудено я погледна Мат.

— Наистина доскоро не си спомнях. Сега обаче се сещам, че спрях на бензиностанцията „Стоп&Гоу“, а после се събудих в болницата и ти беше до мен. — Тя погледна влюбено Мат и на Декстър му се прииска да срита щастливеца в топките. Ама с все сила!

— Да отидем да позвъним на шерифа — предложи полицаят. — Ще го попитам дали може да дойдете на разпит утре.

 

 

Докато вървеше по коридора след полицая, Ейми трескаво мислеше. Сигурно ФБР стоеше зад цялата тази комедия. Отпечатъците и личните й данни бяха изтрити от компютъра. Ако Ейми Конрой беше мъртва, то бе единствено защото от ФБР искаха да бъде така.

В момента, в който двамата се озоваха вътре, полицаят я спря и прошепна:

— Казвам се Скот Филипс, специален агент от ФБР. Възложено ми е да се свържа с вас и да ви отведа на безопасно място.

— Защо? Декстър Фокс смята, че съм мъртва.

— Може и да е повярвал, но може и да не е. В момента сме на крачка от образуването на дело срещу него и затова сте ни страшно необходима.

— Вие през цялото време сте знаели къде съм, нали?

— Да. Когато доктор Бъроуз поръча биоинженерна кожа от дермаграфт, компанията побърза да ни сигнализира. Технологията все още е на експериментално ниво и е под стриктно наблюдение. Направихме проверка и установихме, че Клайв Бъроуз е направил пластична операция на една жертва от автомобилна катастрофа. — Агент Филипс сви рамене. — Решихме, че тук сте в по-голяма безопасност, откъдето и да е другаде.

Декстър Фокс бе заподозрян в убийството на федералния шериф. Смяташе се, че той е поръчал още две убийства. Ейми трябваше да се досети, че ФБР няма да остави единственото лице, което можеше да свидетелства срещу Декстър, да изчезне вдън земя.

— Как ме открихте?

— Чрез офиса в Маями. Колегите безуспешно се опитваха да идентифицират другата жертва от катастрофата. Един от агентите ни разгледа детайлно случая и се натъкна на теб. Мислехме да те скрием и да започнем процедурата по разследването на Декстър Фокс наново, но после решихме, че е по-добре да подменим данните в досието на Роушъл Ралстън с твоите. Отпечатъци, зъболекарски картони, жизнени показатели. Вече си Шели Ралстън, само не забравяй, че моминското име на майка ти е Меримън.

Побиха я тръпки. След като толкова време се бе преструвала на Шели, сега беше Шели за пред останалите.

— Хайде, да се махаме оттук.

— Чакайте. Помислете малко: ако внезапно изчезна, Декстър веднага ще се досети, че има нещо гнило. Близо сме до Мексико — може да избяга и никога повече да не го видите.

Агент Филипс се поколеба:

— Наредиха ми да те отведа със себе си.

За частица от секундата Ейми взе решение, което — надяваше се — няма да й коства живота. Чу гласът на Мат, връщайки я от света на мъртвите. Обичаше го от цялото си сърце и не искаше да го загуби.

Беше гледала Декстър право в очите, докато се правеше на нахакано момиче и негодникът се беше хванал на въдицата. Дори и не допускаше, че тя може да има нещо общо с бившата му служителка Ейми Конрой. Ако имаше опасност някой да заподозре нещо, това със сигурност беше Айрини. Двете никога не се бяха познавали добре — закръглената брюнетка нямаше време да обръща внимание на хората, които работеха в компанията; напразно се опитваше да привлече вниманието на Декстър.

— Няма да дойда с вас. Не вярвам, че може да ме защитите.

— Имаше изтичане на информация, но проблемът е отстранен.

— Защо тогава не ме предупредихте, че Декстър Фокс има намерение да се установи на острова? Тук са най-малко от два дни.

Мъжът поклати глава:

— Айрини Хансън бе тази, която уреди наемането на къщата и всички подробности около преместването им. Айрини не беше под наблюдение и когато Декстър изчезна ни отне малко време, за да го открием.

— Страхотно. Още няколко часа и можех да не съм между живите.

— Малко вероятно. По случая работи и психиатърка. Тя смята, че Декстър има сериозни проблеми. Вярва, че е красив и неустоим, и не е достатъчно смел, за да убие собственоръчно, когото и да било.

— Красив? Декстър? — Е, това вече е силно преувеличение — Декс беше нисък и безличен. Не можеше да се каже, че е грозен, но не беше и хубав като Мат например. — Винаги съм се чудела какво намира Айрини в него.

— Двамата се познават от деца. Не сме я проучвали подробно, защото до момента Декстър не беше показвал особен интерес към нея.

— Двамата са сгодени.

— Наистина ли? Това наистина ще изненада нашата психиатърка. Според профила, който е направила на Декстър, той не поддържа връзки с жени. Използва проститутки. Самият Фокс може и да не си дава сметка за това, но в основата на тази негова странност лежи страхът от отхвърляне.

— Айрини никога няма да го отхвърли. Докато работех при тях, тя тичаше като вярно куче подире му. Ако Декстър обърнеше внимание на някоя колежка, Айрини намираше причина да уволни въпросната жена. Носеха се дори слухове, че е бутнала някаква служителка надолу по стълбите само защото нещастницата е имала лошия късмет да работи до късно с Декстър.

— И ето че след всичките тези години нашият човек внезапно решава да предложи брак на Айрини. Не се връзва.

— И пристигането му тук също не се връзва с профила, който сте му направили. Той е поръчал двете убийства в Азия, нали? — Скот замислено кимна и Ейми продължи: — Наел е човек, който да взриви къщата, в която вие ме бяхте скрили. Няма логика да се мести тук, с цел да ме убие.

— Значи има и нещо друго, но какво?

— Ще се опитам да разбера.

— Не, стой настрани от него. Прекалено опасен е. От доста време го захранваме с фалшива информация, така че той няма никаква представа колко близо сме до арестуването му.

— В такъв случай побързайте. Когато се наложи да свидетелствам, ще ме намерите тук.

— Мога да изискам съдебно разпореждане, за да те отведа на защитено място.

— Можеш, но няма да го направиш. Ако вие, момчета, сте умни, ще видите, че имам право. Не се намесвайте точно сега. Оставете ме сама да се оправя с Декс.

Скот я изгледа продължително, после подхвърли:

— Ще трябва да обясниш откъде имаш кучето. Открили са те именно чрез него.

Ейми мислено се поздрави за проницателността си. Продуцентът, интересуващ се от странно изглеждащи кучета й, се беше видял съмнителен още в началото.

— Ще измисля нещо.

Агентът я накара да повтори няколко пъти телефонния му номер, докато го запамети, после неохотно си тръгна. Ейми реши, че най-простото обяснение за Джигс в случая щеше да е най-доброто. Усмихна се лъчезарно и тръгна обратно към групата на терасата.

— Защо се забави толкова? — полюбопитства Кайл.

— Отговорих на въпросите на шерифа по телефона.

— Да седнем и да опитаме специалитета на Клайв — покани ги Тревър.

Щом стигнаха до масата, Мат издърпа един стол и го поднесе на Шели. Тя седна. Продължаваше да се усмихва като идиот. Декстър побърза да се намести на съседния стол, но след като Айрини на два пъти предупредително се изкашля, той трябваше да стане и да отстъпи мястото си на нея.

Убийственият поглед, който Айрини хвърли на Ейми, би накарал и самия дявол да се разтрепери, но Ейми имаше далеч по-сериозни проблеми от злобата на някаква ревнива жена. Трябваше на всяка цена да убеди Декстър, че пред него е Роушъл Ралстън.

Кайл и Бабълс седнаха срещу нея. Двамата си разменяха шегички и се заливаха в смях. Тревър помогна на Клайв да сервира предястието — омари, задушени в собствен сос — после двамата се присъединиха към гостите. Ейми не знаеше как да започне, но Кайл, без да ще, й помогна, като я попита:

— Успя ли да помогнеш с нещо на полицията?

Очите на всички се приковаха в нея с интерес. Би трябвало да се притеснява повече от Декстър, но в момента тя се тревожеше повече от реакцията на Мат. От него се очакваше да я познава най-добре от всички присъстващи; той можеше да долови нещо, което можеше да остане незабелязано от околните и да разбере, че Шели лъже. Издадеше ли я, с нея беше свършено.

— Страхувам се, че не им бях кой знае колко полезна. Спомних си няколко дребни детайла, но нищо съществено.

Положи усилия да гледа Декс в очите, докато говори. Онова, което прочете в погледа му бе по-скоро похот, отколкото подозрение. Силно стиснатите устни на Айрини й подсказваха, че тя е забелязала същото.

— И какви детайли по-точно? — поиска да знае Бабълс.

— Да не отегчаваме Декс и Айрини…

— Изобщо не сме отегчени — побърза да я увери Айрини. — Докато ти говореше с шерифа по телефона, приятелите ти ни разказаха всичко за катастрофата, както и за забележителната работа на Клайв по възстановяването на лицето ти.

— Какво научи от шерифа? — отново попита Кайл.

Ейми леко се приведе напред, сякаш онова, което имаше да им казва беше силно интригуващо:

— Изглежда, че жената, която съм взела на стоп, е разполагала с информация във връзка с някакъв особено важен случай. Искаха да разберат дали не ми е казала нещо, преди да се блъснем в камиона.

— И? — не се стърпя Клайв.

— Както вече казах, тя почти не говореше. Дори не ми каза и името си.

— Чакай да изясним нещата: казваш, че е била в твоята кола, а не в камиона, както първоначално се смяташе.

Предизвикателният тон на Мат не й хареса. Декстър ядеше и си даваше вид, че слуша единствено от любезност. Очите на Айрини обаче странно проблясваха.

— Точно така. Малко преди Маями спрях на една бензиностанция, за да заредя колата. Тя ме помоли да я кача…

— Не трябва да качваш никого на стоп — прекъсна я Декстър, накланяйки се към нея.

— Всичко може да се случи — добави Айрини.

Ейми обърна очи към Тревър; знаеше, че той ще разбере, и няма да я издаде.

— Жената държеше малко кученце в ръцете си. Изглеждаха толкова отчаяни, че ми стана мъчно за тях. Половината ухо на кученцето липсваше, а лицето на непознатата бе обезобразено от ужасно виненочервено петно. Каза, че били по пътищата дни наред, и ме попита дали няма да се съглася да я откарам до Маями.

В погледа на Тревър припламна съчувствие към бедната жена с нещастно кутре в ръцете. Той би видял красавицата в Звяра, помисли се Ейми. Дори да бяха се срещнали при различни обстоятелства, пак щяха да станат приятели.

— Взех я за скитница и си казах, че няма да е зле да направя едно добро.

— О, Шели, това е толкова сладко!

Тя се усмихна на Бабълс, но дори не погледна по посока на Мат. Дали гласът й не я издаваше все пак?

— А разговаря ли с нея, докато пътувахте? — попита я Кайл.

— До вчера не си спомнях почти нищо.

— А защо не отиде в полицията? — Въпросът дойде от Клайв.

— Какъв смисъл би имало? — отвърна Тревър вместо нея. — Жената и без това е била мъртва, а Шели не си е спомняла нищо съществено.

— Исках да изчакам, за да видя дали няма да си спомня още нещо, но не мисля, че има какво да си спомням. Жената каза, че е изморена, сви се на задната седалка и заспа.

— Защо не си я свалила в Маями? — попита Мат.

Ейми сви рамене и си придаде объркано изражение:

— Нямам представа.

— Може пък жената да е споделила страшната си тайна с теб и затова си решила да я доведеш в Кий Уест със себе си!

О, Бабълс, не!

— Един ден ще си спомниш всичко, свързано с въпросния инцидент — подхвърли Айрини, а гласът й прозвуча някак заплашително.

Каква глупачка беше само, изруга се наум Ейми. Сама се бе поставила в положение да бъде приклещена в ъгъла.