Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Half Moon Bay, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 52 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2011)
Разпознаване и корекция
Dani (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Мерил Сойер. Заливът на полумесеца

Американска. Първо издание

ИК „Унискорп“, София, 2004

Редактор: Любомира Якимова

История

  1. — Добавяне

Двадесет и втора глава

През целия обратен път към Залива на полумесеца Мат не спираше да се усмихва. Никога не беше доставял такава радост на някого, затова не знаеше колко щастлив можеше да се чувства самият той от това. След като купиха роклята, набавиха и обувки, обеци и подходяща чантичка.

Шели беше във възторг от всяка нова придобивка.

— Знаеш ли, Дженсън, ти май не си чак толкова лош — отбеляза тя. — Благодаря ти за всичко.

Ръцете му вече се обвиваха около тялото й:

— Ако наистина си доволна, спри да ме наричаш Дженсън. Харесва ми, когато ми викаш Мат.

Ейми му се усмихна влюбено:

— Благодаря, Мат. Нямам търпение да дойде утре вечер, за да облека тази страхотна рокля.

— Аз пък нямам търпение да дойде тази вечер.

— Та тя е почти настъпила! Вече се стъмнява. Ако побързаме, ще успеем да пристигнем точно навреме, за да се насладим на залеза от терасата на Тревър заедно с останалите.

— Останалите ли? Бабълс ще е на голямото парти, което дават в Маргаритавил, Клайв и Тревър ще се занимават с украсата на галериите по случай откриването на фестивала. Никой няма да се прибере преди ранни зори.

— О! — В гласа й не прозвуча особен възторг.

— Мислех, че можем да наблюдаваме залеза, а после да си направим барбекю. Тревър винаги държи замразено пилешко и пържоли във фризера си. Ти какво предпочиташ?

— Каквото и да е.

Мат не беше сигурен какво имаше предвид Шели; изглеждаше разсеяна.

Спряха на кея на Сънсет Кий. Той помогна на младата жена да слезе от моторницата, взе торбата с покупките и двамата поеха по алеята, водеща към Залива на полумесеца.

Когато подминаха една къща, Шели посочи нагоре към плоския покрив, превърнат в тераса, и възкликна:

— Ето, виж! Една влюбена двойка наблюдава залеза. Те са първите, които наемат този дом. Чудя се защо някои хора строят такива красиви къщи, а после ги оставят празни.

— Не знам какво да ти кажа. Логиката на богатите е различна.

Бяха прекалено далеч, за да кажат със сигурност на каква възраст бяха мъжът и жената на терасата.

— Това трябва да е семейството, в чиято чест Тревър организира утрешното парти — отбеляза Мат.

Щом влязоха в Залива на полумесеца, бяха посрещнати от котешко мяукане. Джигс изскочи от кухнята, заподскача радостно пред Ейми, после вдигна лапичка и я опря на коляното на Мат, очаквайки да бъде взет на ръце.

— Джигс харесва повече теб, отколкото мен — малко засегнато рече тя. — След всичко, което двамата с него сме преживели, човек би могъл да очаква, че малкият нещастник ще ходи като сянка подире ми, а я го виж!

Мат се засмя и вдигна кученцето от пода:

— Може и да ти е трудно да го повярваш, но кучетата ме харесват толкова много, колкото и жените.

Ейми презрително извърна очи нагоре:

— Не може да говориш сериозно.

— Напротив. — Мат й подаде торбата с покупките и добави: — Ти се погрижи за тоалета си, а аз ще отворя бутилка вино. Ако не побързаме, ще изпуснем залеза.

Отправи се към кухнята, отвори вратата на хладилника и избра бутилка шардоне. Отвори я, после посегна към полицата, взе две чаши и тръгна към терасата. Бинго се стрелна в краката му, последван от Джигс. Мат залитна и се спъна в друга котка, накрая се удари в рамката на вратата.

— Тази стъпка твое изобретение ли е? — попита през смях изникналата зад гърба му Шели.

— Скъпа, чакай само да видиш другите ми специалитети! Хайде, многознайнице, размърдай се малко, че ще изпуснеш прелестната гледка.

Застанаха на терасата. Мат напълни едната чаша и я подаде на Шели. Тя го гледаше с такова… Такова какво?

Сложна за разбиране жена, помисли си Мат, докато сипваше вино и на себе си. Непредсказуема в много отношения. Когато двамата оставаха насаме, Шели ставаше ужасно нервна и се опитваше да скрие необяснимата си напрегнатост със саркастични забележки. Не биваше да я стресира, рече си той.

— Невероятно е — промълви Шели, без да откъсва очи от хоризонта. — Още един залез в рая. Природата е нещо прекрасно и могъщо. Кара те да осъзнаеш колко дребен и незначителен си всъщност.

Мат се приближи и тя извърна прелестните си очи към него. Изразителни и загадъчни. И някак угрижени. Мат не искаше да я вижда тъжна.

— Не знам, аз пък се чувствам страшно важен в този момент — отбеляза той.

Котките не спираха да се умилкват в краката им. Бинго стоеше малко встрани и гледаше сърдито. Джигс пък не откъсваше очи от оранжевия разбойник — погледът му бе изпълнен с нямо обожание. Върви, че го разбери!

— Трябва да ги нахраня — каза Ейми и се отдръпна от Мат.

— Да, сигурно си права. — Той се опита да прикрие разочарованието в гласа си. Нещата не вървяха така, както ги беше планирал. Какво не беше наред?

— Ти седни и си почини, Мат.

* * *

Ейми се забави възможно най-дълго в кухнята. Изчака и последния котарак, Морти, да оближе дъното на чинийката си и чак тогава излезе отново навън. Беше се стъмнило. Мат седеше на края на терасата, току до водата и гледаше към безбрежната шир на океана.

Предната вечер бе готова да се поддаде на желанието си да прави любов с Мат, но днес не се чувстваше толкова уверена. Как се държаха другите жени, когато им предстоеше подобно изживяване?

Пое дълбоко дъх и пристъпи напред, готова да влезе в ролята на нахаканото момиче. Леко плесна Мат по стегнатия задник и непринудено рече:

— Цялото място е на наше разположение. Хайде да направим едно нощно къпане.

Той се извърна бавно към нея. Беше онемял от изненада. След миг обаче в очите му блесна весела искрица.

— Става. Давай. Свали си дрехите.

Ейми отметна кокетно глава назад, за да прикрие нервността си:

— Не ти предложих да правим стриптийз, а да се къпем. По френски маниер. — Не че някога беше ходила във Франция.

— В такъв случай не разбирам защо не се събличаш.

— Мислех, че можем да се скрием зад храстите…

— Кои храсти? Онези зад къщата ли?

Ейми осъзна колко нелепо бе предложението й — въпросният храсталак бе прекалено далеч.

— Какво ще кажеш да отидем зад палмите? — Тя кимна по посока на редицата палми в края на плажната ивица. — Можем да се съблечем, после да се увием в хавлиите си и да…

— Ти си истински експерт по нощните къпания, а?

— Разбира се, хавлиените кърпи са задължителни. — Ейми го дръпна за ръката и бързо рече: — За мен е палмата, която е най-близко до водата!

— Нямаме хавлии.

— Прав си. Ей сега ще изтичам да взема две.

Втурна се към плетения кош в отсрещния ъгъл на терасата, където Тревър държеше цял куп плажни кърпи. Докато ровеше в коша се проклинаше наум. Само пълен идиот би могъл да си помисли, че тънките стъбла на палмите могат да служат за прикритие. Мат вече беше прекосил плажа и сега стоеше до водата. Беше сигурна, че се залива от смях заради тъпите й коментари. Не биваше да допуска този малък инцидент да разклати самообладанието й. Закрачи към Мат, усмихвайки му се закачливо — или поне се надяваше, че усмивката й изглежда такава. Щом приближи достатъчно, остави кърпите на пясъка, после свали тениската си и безцеремонно я хвърли през рамо.

— Какво стана с идеята ти за храстите? — подразни я Мат, а очите му жадно се впиха в сутиена й.

— Хайде, Дженсън, да не би да криеш бирено коремче или нещо от този род? — подкачи го тя, без да отвръща на въпроса му.

Ейми дръпна надолу ципа на късите си панталонки и усети как нервността й нараства. Ако обаче спреше сега, никога нямаше да събере смелост да го направи. Изрита панталонките встрани и остана по бельо.

Мат се изкашля. Тя вдигна очи и срещна погледа му. В края на краищата той вече я беше виждал по бански, нали така?

Мат изглежда нямаше никакво намерение да се съблича.

— Продължавай — промълви той, без да откъсва очи от нея. — Започва да става интересно.

Слепоочията й пулсираха.

— Не ми казвай, че не можеш да плуваш — подхвърли му тя.

— Бях капитан на отбора по водна топка в Йейл — отвърна Мат, но Ейми беше сигурна, че в момента умът му съвсем не бе зает с мисълта за водните спортове.

Очите им се срещнаха за момент и между двамата прескочиха искри. Погледът на Мат погали лицето й, плъзна се надолу по шията и се спря върху гърдите й. Ейми потръпна и зърната й набъбнаха.

— Влизам във водата — осведоми го тя.

— Вече сме във водата.

Ейми погледна надолу — водата стигаше почти до глезените й. Вдигна отново очи към Мат и за пореден път изпита нервност под настойчивия му поглед.

— Когато хората се къпят нощно време в морето, те обикновено го правят без дрехи. — Гласът му звучеше дрезгаво. — Освен ако нещата не стоят по друг начин… във Франция.

Ейми нямаше намерение да се предава. Разкопча сутиена си и го хвърли на пясъка. Гърдите й свободно се люшнаха. Миг по-късно бикините й се озоваха до сутиена. Тя изправи рамене и предизвикателно погледна към Мат. Не беше допускала, че ще събере смелост за подобно нещо, но ето че го правеше.

— Това вече е нещо друго, Шели.

— Можеш да останеш тук, колкото си искаш — рече. — Аз отивам да плувам. — Извърна се, но преди да е направила и крачка навътре в океана, ръката му здраво я хвана за китката и след миг Ейми се озова в прегръдките му. Ръцете му се спуснаха към бедрата й. Мат леко помръдна тялото си напред, за да се увери, че Шели е усетила силната му възбуда.

Ейми се задъха от вълнение.

— Това в гащите ти да не е мишка? Или просто се радваш да ме видиш?

Мат отметна глава назад и избухна в смях. Това, което Ейми току-що беше казала, бе невероятно тъпо, но хората толкова често използваха този израз, че бяха почнали да го възприемат като шега. Ейми се закиска, което само накара Мат да се смее още по-силно.

Напрегнатият му пенис опираше в слабините й и я възбуждаше до полуда. Единственото нещо, за което можеше да мисли в този момент бе, че иска да се люби с Мат. Сега.

Ръката му бавно се плъзна между бедрата й. По тялото й се разля нова вълна на желание.

— Кожата ти е нежна като на бебе — промълви той. Ейми се притисна към него и от гърлото му се откъсна протяжен стон. — Французите си нямат понятие от нощно къпане. Хавлиени кърпи! Хайде де! Да бъдем реалисти. Но пък идеята им за френската целувка е направо върховна. Не мислиш ли?

Не можеше да му отговори — разтапяше се от желание и сякаш цялото й същество се бе концентрирало върху точката, която пръстите му продължаваха да галят.

— Предполагам, че вече си доставихме достатъчно удоволствие — подхвърли невинно той.

— Не! — извика Ейми. Искаше още. Нямаше да го остави да я възбуди и след това — да я зареже, както вече беше сторил веднъж.

Мат я вдигна на ръце и закрачи към терасата.

— Имах предвид, че сме прекарали достатъчно време във водата. Ти може и да не си забелязала прилива, но държа да ти кажа, че водата вече е стигнала до коленете ти. Няма нужда да се давим, нали?

Положи я нежно на земята — там, където свършваше пясъкът и започваше терасата. Ейми жадно следеше движенията му, докато той разкопчаваше ризата и колана на панталоните си.

Последва бавно смъкване на ципа. Тя го гледаше като хипнотизирана. Под панталоните си Мат не носеше нищо.

— Не е възпитано да се пулиш така — подхвърли той.

— Ъхъ — изломоти тя.

Пенисът му гордо стърчеше напред, готов да потъне в нея. От това нямаше да излезе нищо, помисли си Ейми. Тази част от тялото на Мат беше по-голяма, отколкото си я беше представяла.

Той се надвеси над нея и промълви:

— Скъпа, бих искал да го направим бавно и ти обещавам, че по-късно наистина ще бъде така, но сега просто не мога да се сдържам повече. От вечерта, когато те видях в спалнята ти, съм с постоянна ерекция.

Мат покри тялото й с целувки. Устните му се спускаха все по-надолу и по-надолу. Късите иглички, наболи по страните му гъделичкаха кожата й. Ейми изви тяло и страстно простена.

Дъхът му опари слабините й. Мили Боже! Тя нямаше абсолютно никакъв опит, но беше чела достатъчно, за да разбере какво се канеше да направи Мат. След миг езикът му откри клитора й и го погали. Тялото й се разтресе от сладостни тръпки.

Вече бе изпитала два оргазма, а продължаваше да е девствена. Не можеше да допусне това. Повдигна бедра нагоре и простена:

— Искам те.

— Не бързай. Този път съм взел предпазни мерки.

Мат бръкна в джоба на панталоните си и измъкна пакетче с презервативи. Размаха го под носа й и извика:

— Я виж какво пише тук! Презерватив с френски грайфери.

— Много смешно!

Нямаше ли Мат най-сетне да направи нещо?

Презервативът беше поставен за секунди. Ейми бе толкова възбудена, че дори не се запита колко ли пъти бе упражнявал любимият й това действие, за да се справя с такава бързина. Той разтвори бедрата й и се настани между тях.

Върхът на пениса му я погали, после цялата му дължина потъна в нея. Ейми беше готова да го приеме, но болката от проникването бе по-силна, отколкото бе предполагала.

— Малко си тясна, скъпа.

— Такава съм си — промълви тя. — Не спирай.

— Знаеш ли, подобна мисъл изобщо не ми е минавала през главата.