Мерил Сойър
Заливът на полумесеца (22)

Двадесет и първа глава

— Пръстите ти са много по-подвижни от преди — отбеляза терапевтът, който помагаше на Ейми да преодолее схващането в ръката си.

— Да — съгласи се тя.

Макар че можеше да свива леко пръстите си, дясната й ръка все още не бе възвърнала пълния си двигателен капацитет. Благодари на терапевта и излезе от кабинета. Мат стоеше на площадката в долната част на стълбището и напрегнато я наблюдаваше.

Какво правеше той тук? Преди три нощи внезапно бе напуснал стаята й и оттогава не го беше виждала. Определено я отбягваше. Всеки път, когато се сетеше за случилото се през онази вечер, срамът и неудобството й нарастваха.

— Как е ръката ти? — попита я той сега, а очите му я гледаха напрегнато.

— По-добре — отвърна Ейми. Устата й беше пресъхнала. Стигна до последното стъпало и спря. — Какво търсиш тук?

— Имаме час при доктор Холт.

— Ние? За нас двамата ли говориш? И защо?

Той я хвана за здравата ръка и я дръпна към себе си. Потърси погледа й. Очите им се срещнаха и помежду им надвисна напрежение.

Най-сетне Мат проговори:

— Уговорих този час, защото аз съм не по-малко откачен от теб. От няколко дни се опитвам да те изтръгна от съзнанието си, но не успявам.

Дистанцирането на Мат й се беше отразило по-зле, отколкото Ейми искаше да признае. В началото беше като замаяна от случилото се, после в душата й постепенно се бе възцарила пустота.

Нямаше представа какво мислеше да предприеме Мат сега, но тя лично нямаше намерение да играе повече игрички.

— Дженсън, това си е лично твой проблем — изтегли ръката си от неговата. — Отиди и се виж с Питър. Сигурна съм, че той ще ти помогне.

Гласът й леко потрепваше. Не искаше Мат да разбере колко я бяха зарадвали думите му, че е мислел за нея.

— Да говорим открито — между нас съществува привличане. Господи, нещо по-силно от обикновено привличане!

Ейми се помъчи да се усмихне и дори нехайно вдигна рамене, сякаш онова, което той казваше, изобщо не я засягаше.

— Приеми истината, Дженсън — просто страдаш от свръхпроизводство на хормона тестостерон. Намери си някоя по-отзивчива жена в една от кръчмите на улица „Дювал“ или по-добре потърси такава из малките хотелчета по крайбрежието…

— Не можеш ли да бъдеш сериозна поне за миг? Ако желанието ми да правя секс беше отговор на проблема ми, щях да съм повече от щастлив. — Мат нервно прокара пръсти през гъстата си черна коса. — Само че на мен ми се иска не само да правя любов с теб, но и да разговарям с теб… да бъда край теб.

За момент Ейми се запита дали да вярва на ушите си.

— Я повтори — рече тя, преди да се е усетила.

— Искам да съм с теб, Шели. — Думите бяха произнесени със силно чувство и сякаш някакви невидими нишки я привлякоха към Мат.

— Наистина ли?

Той я прегърна през раменете. Очите му бавно обходиха лицето й. Гърлото й се сви от вълнение и Ейми се принуди да извърне поглед встрани.

— Луд съм по теб.

— Луд си по мен? — Още не беше сигурна дали просто не си правеше майтап с нея. — Дженсън, ти май наистина имаш проблем!

— Мат или Матю, не Дженсън.

— Добре… Мат.

Само тя си знаеше колко самотна се беше чувствала през годините, как бе копняла да има някого до себе си. Някой, който да я обича. Някой, който да запълни празнотата в гърдите й. Не, не някой. Мат беше мъжът, който й беше липсвал през цялото време, докато бе живяла в кожата на Звяра.

Той повдигна брадичката й нагоре и през очите му премина сянка на тревога. После устните му срещнаха нейните и тялото й запламтя. От болката не остана и помен.

Когато спряха да се целуват, Мат тихо рече:

— Виждаш ли какво имам предвид? Имаме нужда от помощта на професионалист.

Тя покорно тръгна с него. И без това скоро ръката й щеше да се оправи и Ейми щеше да си тръгне оттук. Беше стигнала до заключението, че единствената й алтернатива е да се свърже с ФБР. Преди те не бяха успели да я защитят, но сега, след като знаеха колко опасен бе Декстър Фокс, щяха да внимават повече.

Мечтаеше си да види Декстър наказан за всичките злодеяния, които бе извършил. Колкото и да й се искаше да остане в Кий Уест и да се радва на живота, не можеше да си го позволи. Неин дълг беше да се погрижи справедливостта да възтържествува. Онзи гнусен тип трябваше да си плати.

— Утре започва фестивалът, който се организира всяка година преди деня на вси светии. Подобен е на Марди Грас — с балове с маски и парад.

— Бих искала да го видя.

Усмивката му разпали у нея желанието да обвие отново ръце около шията му и да го целуне.

— Ще наблюдаваме празника заедно — каза й той. — Тревър е запазил целия балкон на „Ла-Те-Да“ само за обитателите на Залива на полумесеца, така че ще можем да видим всичко от начало до край, без да се налага да се бутаме из тълпата.

Плановете му да правят едно или друго нещо заедно звучаха толкова… естествено.

— Тук ли трябва да слезем? — попита я след малко той.

— Да. Кабинетът на доктор Холт се помещава в дома му. — Нямаше търпение да види реакцията на Мат, когато Питър се изправеше пред него. Беше готова да се обзаложи, че Тревър не беше го предупредил за сексуалната ориентация на приятеля си психоаналитик.

Не беше сигурна защо Мат настояваше и двамата да присъстват на разговора с Питър, но според нея той просто си търсеше повод да оправдае странното й държание. Забележката му във връзка с шока, който тя трябва да бе претърпяла поради загубата на цялото й семейство, потвърждаваше това й подозрение. Беше й омръзнало да се преструва на откачена. Искаше да сложи край на тази игра.

Когато доктор Холт, облечен в елегантна тъмносиня ленена рокля, отвори вратата, Ейми рече:

— Питър, това е Матю Дженсън.

Докторът ги поздрави и им направи път да минат, после ги последва. И да беше шокиран, Мат с нищо не го показа. Тримата седнаха в просторната всекидневна, където Питър я бе поканил при първото й посещение.

— По телефона ми казахте, че двамата с Шели имате проблем — обърна се Питър към Мат. — Какво точно имате предвид?

Мат извърна очи към нея и Ейми разбра, че той очаква тя да подхване темата.

— Аз съм си напълно в ред. Мат е този с проблемите.

Мат й хвърли поглед, който тя не успя да разчете, после я потупа снизходително по рамото и рече:

— Шели продължава да е в плен на самозаблудата си.

— Не съм. Ако мислиш, че не съм в ред, защо тогава ми каза, че си луд по мене?

— Наистина ли сте й казал това? — попита Питър.

— Да, разбира се. Луд съм по Шели. Не твърдя, че аз също нямам проблем. Точно затова исках да дойдем тук заедно.

— И какъв според вас е проблемът ви? — попита го Питър.

Мат замълча, после сви рамене и отвърна:

— Колкото и да се опитвам, не мога да престана да мисля за нея. А тя е жената, заплашила да убие сестра ми.

„Да“! — Радостно пропя сърцето й. Мъжът на живота й наистина я обичаше. Беше се опитал да се пребори с чувствата си, но те бяха по-силни от него. Двамата бяха създадени един за друг.

Ако Декстър Фокс не съществуваше, всичко щеше да е идеално. Само дето животът рядко биваше идеален. ФБР може би щеше да я скрие в някоя къща на някое забутано място и да я държи там в продължение на месеци, че дори и години, докато се образуваше дело срещу Декстър.

Доктор Холт изглеждаше объркан:

— Какво точно ви притеснява?

— Не искам да бъда толкова привлечен към жената, нападнала сестра ми. Емили пое грижата за мен, когато майка ни почина. Тогава бях на тринадесет години и сестра ми ме отгледа. Ако не беше тя, сега най-вероятно щях да лежа в някой затвор.

— Шели…

Гласът на Питър увисна във въздуха. Ейми се опита да влезе в ролята:

— Семейството ми… загина при самолетна катастрофа. Изведнъж всички, които обичах, изчезнаха от живота ми. Останах съвсем сама. После се появи Мат. Аз… Аз предполагам, че имах нужда от човек, върху когото да прехвърля цялата си обич, и когато реших, че Мат е подходящ за тази цел, просто се вкопчих в него.

Мат я гледаше напрегнато, сякаш претегляйки всяка нейна дума.

— А една сутрин се събудих и установих, че съм в болница — на крачка от смъртта, неспособна да изрека дори една-едничка дума. Осъзнах, че ми е даден втори шанс и си обещах да бъда по-добра. Ако Мат вече не ме обичаше, просто трябваше да приема този факт.

Мат отчаяно поклати глава. Нима някой можеше да помогне на Шели? Понякога изглеждаше толкова сладка и невинна, друг път отново се потапяше в света на илюзиите си. Двамата бяха излизали само веднъж и помежду им не се беше случило нищо, но тя си беше въобразила, че той е лудо влюбен в нея.

Противно на всякаква логика сега Мат се чувстваше привлечен от нея така, както от никоя друга жена в живота му. Преди няколко вечери замалко не я беше любил; единственото, което го бе спряло бяха думите й за секса, който двамата бяха правили на Карибите.

Той никога не беше спал с нея. Беше я целунал няколко пъти, но усещането дори не си заслужаваше да бъде запомнено.

След като Шели бе изчезнала, той бе научил нещо, което бе променило коренно вътрешния му свят. За няколко минути бе разбрал колко ужасяващо е да очакваш смъртта и как това обстоятелство слага отпечатък върху целия ти живот.

Смъртта беше окончателна, неизбежна. Пренасяне в свят, в който понятието „утре“ не съществува. Срещата със смъртта променяше хората. Той лично бе стигнал дотам, че да напусне работата си, която обожаваше. Нима не беше възможно и у Шели да е настъпила такава радикална промяна? Би могло.

Тя твърдеше, че е превъзмогнала проблема си, но очевидно се лъжеше. Продължаваше да вярва, че е имала сериозна връзка с Мат. За нула време той се бе оказал в нейната власт и сега беше готов да направи всичко по силите си, за да й помогне.

— Шели — започна той, — какво те кара да вярваш, че някога съм те обичал? Да си ме чувала да казвам това?

Тя не отвърна, вместо това хвърли многозначителен поглед към доктора.

Питър нищо не каза. Вероятно прилагаше някакви техники от антуража на психоаналитиците, но единственото, което Мат изпитваше беше неудобство. Ама че работа! Секундите бавно отлитаха.

Накрая той се предаде — докторът травестит се бе оказал с по-здрави нерви от неговите:

— Шели, не можем да ти помогнем, ако не ни съдействаш. Нима не искаш да се оправиш?

— Разбира се, че искам. — Невинният поглед на сините й очи би могъл да разтопи дори сърцето на дявола.

— Тогава признай истината. Никога не съм ти казвал, че те обичам. Излизали сме един-единствен път и това е всичко. И никога не сме правили любов. — Опита се да й се усмихне окуражително, после добави: — Макар че намирам идеята ти за плажа за много интересна.

Кръвта се отдръпна от лицето й и за момент му се стори, че Шели ще избухне в сълзи. Тя като хипнотизирана се втренчи в него, после неочаквано отметна глава назад и звънко се разсмя.

По дяволите, тя беше безнадежден случай!

— Какво толкова смешно казах?

Тя продължаваше да се смее, но в очите й нямаше смях.

— Смея се на себе си. Задето съм такава глупачка. Как е възможно да си измисля цялата тази невероятна история само след една среща? Предполагам, че желанието фантазиите ми да са действителност е било толкова силно, че накрая сама съм си повярвала.

Имаше Господ, каза си Мат. Шели започваше да вижда проблема си.

— Живеенето в измислен свят е нещо типично за хората с този вид психически проблем — каза й докторът. — Случвало ли ти се е подобно нещо и след инцидента?

— Не, съвсем не.

— Стига, Шели — нежно я прекъсна Мат. — Само преди три вечери ми говореше за плажа на Бермудите.

— Повярвай ми, не е нищо сериозно. Мечтата за Карибските острови се роди през един мрачен зимен ден, когато — докато бродех из Ню Йорк — видях плакат, предлагащ ваканция на Карибите.

Мат не знаеше дали да й вярва или не. Изражението на лицето й бе някак странно.

— Шели, преследвала ли си Мат след инцидента? — попита Питър.

— Не — твърдо заяви тя.

Докторът оправи полата си и погледна Мат за потвърждение.

— Шели казва истината. Не тя, а аз тичах подире й. Предполагам, че всяка обсебеност си има граници.

— Точно така — кимна Питър. — Психическото здраве е пътуване, не направление. Всеки от нас е малко луд.

Никой не оспори твърдението му.

— Смятате ли, че за нас е безопасно да бъдем заедно? — попита Мат.

— Нямам никаква представа — призна докторът. — За пръв път се сблъсквам с подобен случай. — Питър стана, давайки знак, че сеансът е приключил. — Искам да поддържам връзка с вас двамата и да ви наблюдавам отблизо. Мисля да документирам този случай — направо сте за учебник по психология! Без майтап.

Сега, след като беше разбрала истинския характер на връзката на Мат с Роушъл Ралстън, Ейми напъваше мозъка си да стигне до правдиво оправдание за държанието си до момента. Кой да предположи, че Шели си беше измислила всичко, което бе записала в дневника си? Срещите, подаръците сексът — всичко бе продукт на нейното развинтено въображение. Ейми знаеше, че младата жена се е държала странно, но не допускаше, че психическият й проблем е бил толкова сериозен.

Разкриването на истината обаче й беше донесло огромно облекчение. Вече нямаше да й се налага да внимава за всяка своя стъпка, защото Мат на практика почти не познаваше Роушъл.

— Шели, да се върнем в града — предложи й той сега. — Има нещо, което искам да взема.

Хвана я за ръка и двамата поеха надолу към центъра. Под сянката на едно огромно дърво Мат неочаквано спря, повдигна лицето й към своето и страстно впи устни в нейните.

— Гордея се с теб — рече той. — Знам какво ти костваше да признаеш, че си лъгала.

Ейми потисна смеха си, защото знаеше, че Мат беше истински загрижен за нея.

Облекчението, което бе изпитала преди малко в кабинета на доктор Холт отстъпи място на радостно очакване. След като Роушъл не беше спала с Мат, значи Ейми спокойно можеше да му се отдаде. При тази мисъл сърцето й заби по-бързо.

Той прехвърли ръка през раменете й и двамата отново тръгнаха. По пътя разговаряха за наближаващия фестивал. Тревър и Клайв бяха решили да организират частен бал с маски. Мат предложи той и Ейми да се облекат като Антоний и Клеопатра. Тя естествено се съгласи — беше толкова щастлива, че не можеше да му откаже нищо.

— Освен това трябва да предприемем нещо по отношение на дрехите ти — добави Мат.

— О, я стига! Да не искаш да кажеш, че не одобряваш това? — Тя посочи към гърдите си, където се мъдреше един от онези глупави надписи, които често можеха да се видят по блузите. — Държа да те уведомя, че закупуването на тази тениска си беше истински удар: взех я само за двадесет и пет цента!

— Истински пладнешки обир. Трябваше да ти платят, задето си се навила да я носиш.

Мат спря пред витрината на един бутик и попита:

— Какво мислиш за тази рокля?

Роклята, облечена на манекена, беше изработена от ябълковозелена коприна. Платът падаше тежко надолу, а отгоре бе пришит слой от ефирна дантела. Кройката беше много изчистена и невероятно стилна.

— Прекрасна е! Никога не съм виждала друга подобна.

Мат леко я притисна към себе си и се засмя с момчешки ентусиазъм.

— Вчера, докато се опитвах да те забравя, минах покрай тази витрина най-малко десет пъти. Всеки път погледът ми се спираше върху тази рокля и в главата ми веднага изникваше мисълта, че е ушита специално за теб. — Той я хвана за ръка и пое към входа на магазина. — Хайде да я купим.

Ейми се дръпна назад:

— Мат, не! Вече дължа пари на Тревър.

— Това ще бъде подарък от мен.

— Благодаря ти, много ти благодаря, но не мога да те оставя да пръснеш цяло състояние за рокля, която няма къде да нося. — Не можеше да му каже, че съвсем скоро ще си замине от Кий Уест. Животът под прикритие, който щеше да й се наложи да води, едва ли създаваше условия за носене на шикозни тоалети. — Тук жените се обличат предимно в тениски и къси панталонки.

— Утре вечер нашият приятел Тревър организира коктейл в чест на една новопристигнала двойка.

— Бабълс ми спомена за това. Тревър направи същото, когато аз се настаних в Залива на полумесеца, но събитието не беше толкова снобско, че да изисква официално облекло.

— Този път ще е различно. Клайв предложи да се даде истинска вечеря. Масите ще бъдат изнесени на терасата, ще има аперитиви, предястия, основни ястия, десерти.

— Той и Тревър май наистина си пасват.

— Да. И трябва да призная, че в момента са заедно единствено благодарение на теб. Ти настоя Клайв да присъства на помена, а това сложи началото на сериозните взаимоотношения между двамата.

Управителката на магазина ги посрещна с любезна усмивка и с удоволствие заведе клиентката до пробната. Ейми смъкна тениската и шортите, после посегна към зелената рокля. Спомни си как навремето нарочно бе избирала невзрачни дрехи, за да се слива с тълпата. Сега можеше да гледа хората в очите и да носи красиви рокли.

Нахлузи роклята през глава и леко поклати тялото си, за да оправи двата пласта нежна материя. Коприната прошумоля приятно и погали кожата й. Ейми се завъртя пред огледалото и се огледа от всички страни.

Мили боже! Дори в най-смелите си мечти не се беше виждала такава! Жената, която я гледаше от огледалото, беше красива, предизвикателна, секси.

— Хей, какво става там вътре? — подвикна нетърпеливо Мат. — Излез да видим как ти стои.

Ейми пое дълбоко дъх и отвори вратата.

— О, Боже!

Никога мъж не я беше гледал с такова искрено възхищение. Усети, че всеки момент ще заплаче.

— Шели, аз гениален ли съм или какво? Тази рокля наистина е създадена само за тебе!