Мерил Сойър
Заливът на полумесеца (21)

Двадесета глава

Декстър приключи с разчистването на бюрото си. Очакваше Айрини всеки момент да нахлуе в офиса му. Някакъв тъп репортер се беше докопал до информацията за продажбата на „Фокс Ентърпрайзис“ и беше публикувал кратка статия в раздела за бизнес в сутрешния вестник. Обедната пресконференция, която Декс свикваше, щеше да е лишена от елемента на изненадата.

— Дявол да го вземе! — изруга той. С такова нетърпение беше очаквал да се наслади на удивената физиономия на Айрини при съобщаването на важната вест.

Какво му пукаше! Беше неприлично богат, благодарение на няколкото азиатски кретена, които смятаха, че закупуват просперираща софтуерна компания, а не въздух под налягане.

Декс щеше да започне отново. На чисто. Щеше да се захване с нещо легално. Нещо като… Е, за това щеше да мисли по-късно. Все щеше да стигне до някоя брилянтна идея. Както винаги.

Чу как вратата на офиса му се отваря и как токчетата на Айрини гневно почукват по мраморния под.

— Виж какво съобщение получихме по един куриер от Кий Уест.

Айрини сияеше от задоволство. Очевидно не беше отваряла вестниците.

— Зейн е успял да заснеме тази жена. — Тя хвърли дебело тесте цветни снимки върху бюрото на Декстър.

Най-отгоре се виждаше снимката на една блондинка, потапяща пръстите на краката си във водата. Изпод миниатюрните оранжеви триъгълници на горнището на банския й се подаваха страхотните й гърди. Краката й бяха дълги и стройни — като на балерина, а талията й можеше да бъде обхваната с длани.

Беше наклонила леко глава, така че не можеше да се каже дали жената от снимката беше Ейми Конрой. Декс много се съмняваше. Ейми имаше навика да се облича консервативно. Декстър беше забелязал невероятния й бюст, но ако талията й беше толкова тънка и краката — толкова прелестни, това също не би убягнало от вниманието му. Той се гордееше със способност си да разсъблича жените с поглед.

Следващата снимка беше направена в близък план. Жената явно се беше гмуркала — тъкмо подаваше глава над водата. Сините очи може и да бяха като тези на Ейми, но носът и формата на лицето бяха напълно различни.

— Губиш ми времето.

— Разгледай и другите снимки.

По-продължителното гледане го остави убеден единствено в едно — че по всяко време с удоволствие би изчукал тази красавица. Много лошо, че бе толкова далеч, на някакъв си забутан остров.

— Не забравяй, че тя е претърпяла тежка катастрофа, скъпи. И че й се е наложило да мине през скалпела на козметичен хирург.

Скъпи? Защо си въобразяваше, че може да го нарича така тази нещастница? Нямаше търпение да види каква физиономия щеше да направи на пресконференцията. Добре щеше да се посмее за нейна сметка. Последната дума беше негова.

— Зейн проучи подробностите около катастрофата. Камион, натоварен с дизелово гориво, се е блъснал в кола. От превозните средства са изхвърчали телата на трима души. Двамата са умрели — телата им били така овъглени, че е било почти невъзможно да бъдат идентифицирани. Според полицейския доклад едната жена е пътувала в камиона, но Зейн допуска, че е възможно истината да е друга. Според него двете жени са се возили в колата.

— Да не намекваш, че Ейми си е присвоила самоличността на собственичката на колата? Не вярвам. Хората имат роднини, приятели — все някой би разбрал, че оцелялата е друго лице.

Той отново прехвърли снимките, макар да беше повече от сигурен, че апетитната блондинка не е Ейми. Почти не слушаше сведенията, които Айрини му даваше за семейството на Роушъл Ралстън, собственичката на катастрофиралата кола.

— Единственият човек, който я е познавал и е бил помолен да я идентифицира, е някой си Матю Дженсън. Той е излизал с Роушъл Ралстън един-единствен път, след което тя започнала да го преследва.

— Тази жена е тичала след някой мъж? И има психически отклонения? Не мога да го повярвам!

На драго сърце би се навил това апетитно парче да тича подире му. Красавицата слабо му напомняше за някого, но Декстър не можеше да се сети за кого. Беше изчукал цяла дузина блондинки от службата за момичета на повикване. Сигурно му приличаше на някоя от тях. Изведнъж му прищрака.

— Майка му стара! Наистина е Ейми!

Досети се от начина, по който жената на снимката накланяше главата си на една страна. Това бе типичен за Ейми Конрой жест — често го правеше, за да скрие грозното петно на лицето си.

Загледа се втренчено в една от снимките. Така щеше да изглежда Ейми, ако не беше обезобразяващият я белег.

— Разбира се, че е тя… скъпи. И онова грозно животно е с нея. Как иначе отвратителното куче би се озовало в Кий Уест?

Айрини отново го бе нарекла „скъпи“, но той отмина това фамилиарничене без коментар. Каквито и да ги замисляше тази кучка, нямаше да я огрее. Вече беше приключил с нея, но плановете му, свързани с Ейми, едва сега започваха да се заформят.

— Хвърли един поглед и на тези. — Айрини му подаде няколко неясни снимки, направени от доста голямо разстояние с помощта на специален обектив.

Блондинката лежеше опъната на един шезлонг, а някакъв мъж се бе надвесил над нея и я целуваше. На друга снимка същият мъж целуваше гърдите й. Не беше нужно да си врачка, за да се досетиш какво се канеха да правят тези двамата.

Декстър се усети заслепен от гняв. Ейми Конрой му принадлежеше. На него и на никой друг.

Ако навремето, докато Ейми работеше за него, Декс й беше обръщал достатъчно внимание, сега тя щеше да пълзи в краката му. Жалко, че не му оставаше нищо друго, освен да я убие.

 

 

В залата за пресконференции се събраха двойно повече репортери, отколкото Декстър беше очаквал. Без съмнение малката статия в онзи вестник беше разпалил интереса на медиите. Никой от персонала и ръководството на „Фокс Ентърпрайзис“ нямаше представа за онова, което се случваше. Служителите развълнувано бъбреха, явно очакваха да научат за някой нов суперпечеливш софтуерен продукт.

Айрини погледна към него и вдигна палец нагоре, заявявайки подкрепата и одобрението си. Декс трябваше да положи върховно усилие да не се изхили. Чакай само да чуеш новината, кучко!

След като Айрини бе излязла от офиса му, Декстър се беше разположил в креслото си и бе отправил поглед към небето на Сиатъл. Само че Ейми Конрой не излизаше от главата му — неговата Ейми, опъната по гръб и с разтворени крака. Онзи мъжки от снимката сто процента я чукаше. Слабините на Декс потръпваха така, сякаш сам той усещаше прелестното тяло на зашеметяващата блондинка под себе си.

Фантазията му така се беше развихрила, толкова реална му се беше сторила, че той бе разкопчал панталоните си и бе мастурбирал.

Сега, докато оглеждаше множеството, събрало се в залата, отново усети възбуда — по-различна, но също толкова силна. Бъдещето на подчинените му висеше на косъм, а проклетите глупаци нямаха ни най-малка представа за това.

Декс щеше да промени живота им завинаги. Азиатците преместваха централата на „Фокс Ентърпрайзис“ в Сингапур. Само след две минути тези отрепки щяха да установят, че са изхвърлени на улицата.

Айрини щеше да бъде изтрита с един замах от живота му.

Декс почука с пръст по микрофона, за да привлече вниманието им, после съобщи новината с бавен и безстрастен тон. Не спираше да следи Айрини с периферното си зрение.

Първоначално очите й се разшириха от изненада, после тя се усмихна с изкуствен ентусиазъм. Останалите служители на компанията също правеха опити да се усмихнат, но беше очевидно, че са шокирани от новината.

Ядосваше се, че Айрини не е толкова разстроена, колкото бе очаквал. Но пък негодницата бе прекалено горда, за да позволи останалите да разберат какво става в душата й. Всички знаеха, че тя му беше дала първоначалния капитал, с който да основе фирмата.

— На кого му е притрябвал Сиатъл? — извика той в мига, в който се озова сам в офиса си, след като бе отговорил най-подробно на всички въпроси. — Кий Уест предлага слънце, бял като захар пясък и… — Членът му се втвърди в мига, в който си представи облечената в бански Ейми. — И сладката мила Ейми.

— Е, скъпи, не може да се отрече, че изненада всички.

Докато Декстър се носеше на крилете на фантазиите си, Айрини беше влязла безшумно в кабинета му и беше застанала зад него. Пръстите й се впиха в раменете му, а силиконовите й бомби опряха в гърба му. Той тихо изпъшка. Какво ли щеше да предприеме тази повлекана?

— Свърши се, Айрини. „Фокс Ентърпрайзис“ вече не съществува.

Айрини завъртя стола му така, че Декстър да се озове лице в лице с нея. Тази кучка сигурно тренираше вдигане на тежести, изруга наум той. Тъмните й очи опасно проблясваха и ако Декс не знаеше колко много беше хлътнала тази жена по него, със сигурност щеше да се уплаши.

— Знаеш ли къде сгрешихме с тази компания? — попита тя, но продължи, без да изчака отговора му: — Имахме на разположение цяла сграда, също и множество подчинени. Прекалено много бяхме изложени на показ. Ако се бяхме установили някъде из Азия и се бяхме заели с производството на фалшиви чипове и продажба на пиратски софтуер, никой нямаше да успее да ни хване.

Той бавно кимна. Опитваше се да изглежда сериозен и концентриран. Айрини не беше особено умна — май продължаваше да се изживява като негов бизнес партньор. Отвори уста да й каже, че тя вече е история за него, но спря, забелязвайки странната й усмивка.

Айрини знаеше всичките му мръсни тайни. Обичаше го от години и Декстър се съмняваше, че би го предала, още повече че по този начин щеше да накисне и себе си. Но в този момент съвсем не беше сигурен какво можеше да очаква от тази зловеща жена.

— Онова, от което се нуждаем, е машина за пари, която да работи незабелязано — без много шум, без неблагодарни служители от рода на онази Конрой.

Декстър се усмихна. При споменаването на името на Ейми го осени върховна идея. Как не се беше сетил за това по-рано? Щеше да изпита също толкова огромно удоволствие — че и по-голямо — да очисти собственоръчно Айрини.

Не биваше да прибързва. Трябваше да приспи бдителността й и да изчака подходящия момент, в който да се отърве от нея. Ами да, Айрини щеше да го остави на мира единствено ако беше мъртва.

— Е, Декс — рече провлачено тя и плъзна пръсти под реверите на сакото му, — не изгаряш ли от желание да чуеш плана ми в резултат на който милионите, изкарани чрез „Фокс Ентърпрайзис“, ще ти се видят като нещастни жълти стотинки?

Тая май се канеше да го целуне, помисли си Декс и му се повдигна от отвращение. Но само глупак би отказал да чуе плана на Айрини. Тя може и да не беше радост за окото, нито пък се отличаваше с интелекта на Ейми, но въпреки това бе хитра като лисица и притежаваше силно развит усет за практичното.

Той плъзна ръка около талията й, давайки й знак, че е готов да я изслуша.

— Давай, кажи ми повече — измърмори той.

— Кой е най-процъфтяващият и най-бързо разрастващият се бизнес в Америка? Хазартът.

— Хазартът ли? — Щеше да я отблъсне, ако ръцете й не бяха обгърнали здраво шията му. — Казината бият къде-къде повече на очи от някаква си компания.

— Говоря за хазарт по Мрежата. Много е просто — отваряш си уебсайт в Интернет и ето, че си в бизнеса.

— Не може да е толкова просто.

Бяха толкова близо един до друг, че усещаше дъха й върху лицето си. Опасните искрици бяха изчезнали от очите й, но за сметка на това пък зениците им се бяха разширили. Декс знаеше точно какво й минава през главата в този момент.

— Знам точно как да поставя началото на хазартна операция в Интернет. Освен уебсайт имаме нужда само от още едно нещо — офшорна банка, в която да си внасяме печалбите. Така федералните няма да могат да ни закачат дори с пръст.

— Наистина ли?

Едва успя да изрече тези две думи и устните й се впиха в неговите. Декс се дръпна гнусливо назад и попита:

— Този уебсайт може да се ръководи отвсякъде, нали така?

— Разбира се. Можеш да се излежаваш на плажа в Кий Уест и да се наслаждаваш на тропическото слънце, докато сметката ти набъбва.

Тая жена, да не би да умееше да чете чужди мисли?

— Кий Уест ли каза?

— Да. Дори вече съм наела за шест месеца къща на острова.

Мили боже, тя беше на светлинни години пред него! В известен смисъл това дори бе по-добре. На Декс нямаше да му се налага да върши каквото и да било.

— Мисля, че двамата с теб трябва да отидем там и след като се уверим, че жената от снимките е Ейми Конрой, да я очистим. Наоколо има толкова много вода. Можем да организираме някой инцидент с лодки или нещо от този род. Все нещо ще измислим.

Това не се покриваше много с неговия собствен план във връзка с Ейми, но пък идеята за нещастен случай с лодки можеше да се окаже добра, що се отнасяше до Айрини. Серия от убийства в Кий Уест само щеше да привлече вниманието на полицията. А убийството на Ейми щеше да е… Още не беше решил как точно искаше да отнеме живота й, но със сигурност знаеше какво ще направи преди това.

— Признай си, че имаш нужда от мен, Декс.

Айрини дръпна ципа на панталоните му надолу и плъзна ръка в процепа. Сръчните й пръсти обгърнаха члена му и за частица от секундата тя го възбуди толкова силно, колкото и опитните проститутки, услугите, на които ползваше.

Мразеше я за тази й способност.

Докато тя се занимаваше с него, Декстър не спираше да мисли. Планът му как точно да се отърве от нея придоби реални очертания. Трябваше да се възползва от ситуацията и в никакъв случай не биваше да събужда подозрителността на Айрини.

Той стисна ръката и каза:

— Права си. Нуждая се от теб, и то в много повече отношения, отколкото предполагаш. Да се оженим в Кий Уест.

Очите й пламнаха като черни въглени.

— Сериозно ли говориш?

— Да, Айрини. — „Боже, тази глупачка направо щеше да се побърка от радост“! — Познаваме се от деца и знаем, че сме създадени един за друг, нали така?

— Да, но понякога ми се струва, че искаш да се отървеш от мен.

— Защо ще ми е да те разкарвам? Ти си умна и привлекателна. Сърцето ми принадлежи на теб — затова не съм си хванал сериозно гадже, а ползвам проститутки.

Това бе невероятно хитра лъжа, поздрави се мислено той и й помогна да стане. Това беше най-страхотното чукане в живота му. Беше придобил тази невероятна техника с помощта на момичетата на повикване. Чукаше Айрини и си представяше, че го прави с Ейми.