Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Half Moon Bay, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 52 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2011)
Разпознаване и корекция
Dani (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Мерил Сойер. Заливът на полумесеца

Американска. Първо издание

ИК „Унискорп“, София, 2004

Редактор: Любомира Якимова

История

  1. — Добавяне

Четиринадесета глава

Наближаваше два часът след полунощ, когато Кайл изпрати Шели до Залива на полумесеца. След като вечерята в заведението на Луи беше приключила, Тревър отиде да пие кафе в дома на Клайв, а Кайл беше настоял да запознае Шели с нощния живот на Кий Уест. Слава богу, че Бабълс се бе залепила за тях.

Мат, който главно мълчеше по време на вечерята, бе хванал такси към Сънсет Кий. Шели облекчено въздъхна, когато той изчезна от погледа й.

Дали подозираше нещо? И ако отговорът беше „да“ — кога щеше да я разобличи?

— Следващия път ще бъде още по-забавно — обеща Кайл, когато двамата поеха по пътеката, водеща към къщата на Тревър. — Тогава ще можеш да танцуваш.

Следващият път? Беше така шокирана, че единственото нещо, което успя да направи, бе да кимне. Това й приличаше на покана за среща и й се случваше за първи път в живота.

Спряха пред входната врата, гледаща към централната част на малкия частен остров. През цялата вечер Кайл не беше спирал да се грижи за нея — прегръщаше я през кръста или раменете, за да й помогне да се придвижва по-лесно, кавалерстваше й на масата. В началото й беше неловко, но постепенно свикна с докосванията му.

Сега обаче Ейми наистина се притесняваше — двамата бяха останали сами. По време на обиколката им из града Бабълс бе налетяла на някакъв познат и отиде с него в един текила бар, оставяйки Ейми насаме с Кайл.

Всъщност тя не се беше чувствала насаме с него, защото улиците бяха препълнени с хора. Когато обаче тръгнаха да се прибират по обратния път към острова се оказа, че освен тях двамата наоколо нямаше жива душа.

— Ще отсъствам в продължение на няколко дни. Имам да изпълнявам специална задача — уведоми я Кайл, а очите му напрегнато се взряха в тъмнината, сякаш се оглеждаше за скрити в тъмните сенки престъпници. — Ще ти се обадя, щом се върна.

Думите му се отразиха благотворно на самочувствието й. Беше сигурна, че Кайл я е харесал. Щеше й се да има повече опит с мъжете.

— Благодаря ти. Нямаш представа колко приятно си изкарах тази вечер. Беше страхотно.

— Наистина ли? — Гласът му прозвуча изненадано. — На мен пък ми се струваше, че си малко… разсеяна. Помислих си, че си обвързана с някого.

Тя поклати отрицателно глава и дори успя да се усмихне. Обвързана? Разбира се, че не. Никога не беше ходила на среща, никога не я бяха целували. Особеният блясък в очите му потвърди подозренията й. Кайл се канеше да я целуне. В мига, в който го направеше, той щеше да се разочарова. Такъв красив мъж, около когото се носеше аурата на истински плейбой, едва ли щеше да извлече удоволствие от целувката на жена, която имаше по-малко опит и от тийнейджърка.

— Хей, Шели, гледаш ме така, сякаш съм извънземно! Какво става?

— Нищо. Бабълс ми продаде застраховка против отвличане от извънземни, така че вече нямам никакви грижи на този свят.

Кайл направи крачка назад и извърна отегчено очи нагоре. Доколкото бе успяла да схване, той едва ли беше от типа мъже, които прекарваха свободното си време в молитви.

— Сега си спомних, че Джигс сигурно ме чака. Джигс е моето куче. Сигурно се е побъркал от притеснение, че ме няма. — Тя се понадигна и леко докосна с устни страната му. — Обади ми се, когато се върнеш.

Озова се вътре толкова бързо, че дори не успя да чуе как той й пожелава лека нощ.

Облегна гръб на затворената врата и пое дълбоко дъх. Колко добре щеше да й дойде един наръчник със съвети относно поведението на жена по време на среща! Другите й посестрими нямаха подобни проблеми — научаваха правилата в резултат на собствения си опит.

Тръгна към кухнята. Джигс сигурно беше там в компанията на котките.

Вместо това вътре завари Зийк и Зоуи — възрастна двойка, която Тревър бе намерил да рови в контейнера на Хардрок кафе и бе прибрал под покрива си. Двамата си бяха намерили „занимание“, както би се изразила Бабълс: продаваха пакетчета с някакъв безвреден сладък прах, който представяха за афродизиак на туристите, чакащи на опашка пред къщата на Хемингуей. Ейми хранеше доста резерви по отношение на силата на пакетчетата, но много хора се хващаха на въдицата на старците, в резултат, на което Зийк и Зоуи бяха успели да си наемат миниатюрно студио, разположено над един гараж. След няколко дни напускаха къщата на Тревър и се нанасяха в новия си дом.

— Много до късно сте останали тази вечер — отбеляза Ейми, оглеждайки се наоколо за Джигс.

— Утре къщата на Хемингуей ще бъде посетена от пет автобуса японски туристи — осведоми я Зийк, ухилен до уши.

Не се сдържа и отвърна на усмивката му.

— Синовете на Нипон много си падат по афродизиаците, както знаеш — добави Зоуи и сипа малко бял прашец в пакетчето с надпис: „Сексуална мощ“.

Идеше й да се изсмее с глас. Двамата старци бяха от малко градче в щата Уисконсин, но някъде по пътя към рая бяха прихванали тийнейджърския жаргон, който определено звучеше странно в устата на хора, отдавна прехвърлили младежката възраст.

Ейми беше почнала да се привързва към Зийк и Зоуи. И към Кий Уест. Тук нищо не беше прекалено диво или необичайно, за да не бъде прието. Може би именно заради това се чувстваше толкова сигурна и защитена на това място — не беше проблем да се впише в средата, без да бъде забелязана.

— Да сте виждали Джигс?

Зийк поклати тъжно глава:

— Бедното създание…

— Случайно се натъкна на кочата трева, която Тревър държи в килера и хапна от нея — додаде Зоуи.

— После изведнъж се разбесня — започна да обикаля в кръг, гонейки опашката си, а накрая се опита да се изкатери по една палма по примера на Бинго.

Въпреки че му липсваше едно око, Бинго беше истинска напаст и хвърляше в ужас обитателите на Залива на полумесеца — особено чайките по брега. Ейми беше сигурна, че точно Бинго е обърнал буркана с тревата, само не можеше да си обясни какво бе накарало Джигс да яде от нея.

— Джигс издаваше страхотни звуци — продължи Зоуи.

— Страхотни ли ги наричаш? — направи гримаса Зийк.

— Мисля, че може би се е опитвал да лае — каза Ейми замислено. — Никога не съм го чувала да лае. Понякога скимти, но нищо повече.

Зийк поклати отрицателно глава:

— Според мен той по-скоро правеше опити да мяучи. Внушил си е, че е котка.

— Като онази Одет, помниш ли? Но Мат успя да го спаси.

О, не, Джигс, само не това! Бедното кутре вече беше страдало достатъчно. Ейми усети, че я обзема отчаяние, примесено с раздразнение. Значи Мат го бил спасил, а? Трябваше да стои възможно най-далеч от Матю Дженсън, а ето че сега щеше да й се налага да му благодари.

— Беше готино — засмя се Зийк. — Мат хвана Джигс, отвори му устата и му изля шише рибено масло в гърлото…

— При което Джигс започна да се мята отчаяно наляво-надясно. — Зоуи поклати глава. — Но затова пък повърна всичката трева, която беше погълнал.

— Къде е Джигс сега?

Зоуи кимна с глава по посока на терасата:

— Почива си навън с Мат.

Ейми с неуверена стъпка се отправи към терасата. Мина малко време, докато очите й свикнаха с тъмното. На един от шезлонгите, обърнати с лице към океана, се виждаше тъмна фигура. Мат. Дано да беше заспал. Ейми тихо приближи.

Мат лежеше опънат върху шезлонга, скръстил ръце под главата си. Бледата лунна светлина бе достатъчна, за да се види, че очите му бяха широко отворени и обърнати нагоре — към звездите. Джигс лежеше свит на топка в краката на спасителя си и спеше.

— Благодаря ти, че помогна на кученцето ми — каза Ейми. — Разбрах, че му е било зле.

— Няма нищо — отвърна Мат, без дори да си прави труда да поглежда в нейната посока. — Просто някой трябва да му обясни, че не е котка.

— Точно така — кимна тя. Джигс беше почнал да преодолява зависимостта си от пуканките и напоследък разнообразяваше менюто си с котешка храна от марката „Девет живота“. На размери беше по-скоро колкото котка; и държанието му беше такова. — Очевидно преживява криза по осъзнаването на собствената си идентичност. Сигурна съм, че много скоро ще го преодолее.

Окачи бастуна на ръката си и посегна да погали кученцето. Бедното животинче, изглежда, силно се беше противило, когато Мат му беше давал рибеното масло — нямаше и помен от трите му посещения в луксозния фризьорски салон за кучета „Грумингдейл“; приличаше на едър плъх с дълга мазна козина.

Щом усети допира й, Джигс потръпна и се дръпна назад, още по-близо до краката на Мат. Страхотно! Ейми го беше спасила, а той предпочиташе мъжа, който го беше натъпкал с гадното рибено масло!

— Трябва да има по-грозно куче… някъде на тази планета — рече Мат.

— Красотата идва отвътре, не отвън. Джигс е сладур. Той е…

— Права си. Започнах да се привързвам към него. — Мат погали животното по главата и то доволно размаха опашка. — Сутринта ще го заведа в салона за кучета, докато ти си в болницата за свалянето на шините.

— Чудесно.

По време на вечерята Ейми беше споменала на Кайл, че на следващия ден трябва да отиде при лекаря, но нямаше представа, че Мат беше следил разговора им. На нея й се беше сторило, че младият мъж е отегчен.

Сега помежду им се възцари заредено с напрежение мълчание — като пред силна тропическа буря.

Неочаквано Мат седна на шезлонга, хвана Ейми за ръката и я дръпна към себе си с думите:

— Крайно време е да спреш да се преструваш.

Сърцето й замря. Нямаше смисъл да продължава с опитите си да залъгва Матю Дженсън. Той беше познавал Шели в интимен план; Ейми знаеше, че рано или късно той ще я разкрие. Тази вечер тя нарочно бе избягвала да поглежда към него, но през цялото време бе усещала погледа му, впит подозрително в нея.

— Няма да се излекуваш от манията си, като не ми обръщаш внимание и се преструваш, че не съществувам.

Минаха няколко секунди, докато съзнанието й асимилира смисъла на изречените от Мат думи. Значи той не беше разбрал измамата и продължаваше да я мисли за Шели!

— Дженсън, защо не вземеш да се откажеш от коментарите по тази тема, а? — „Господи, звучеше нахакано, нали?“ — Отдавна съм се отърсила от чувствата си към теб. Нима егото ти не може да се примири с този факт?

— Моето его няма нищо общо. — Очите му гневно проблеснаха, но гласът му си остана подозрително спокоен.

— Не се преструвам, наистина вече не съм обсебена от мисълта за теб.

Това си беше чиста лъжа. Ейми знаеше, че Матю Дженсън никога нямаше да й стане безразличен. До края на живота си щеше да помни гласът му, звучащ в тъмнината, окуражителните думи, с които я беше върнал към света на живите.

Една част от нея силно копнееше по този мъж. Осъзна, че е много близо до него, че двамата седят рамо до рамо на шезлонга. По тялото й премина чувствена тръпка.

Опита се да си внуши, че в действителност не е привлечена от Мат, а от представата, която си бе изградила за него.

— Шели, ако не внимаваш, ще си навлечеш неприятности… И то — големи.

— За какво говориш?

Той хвана брадичката й и извърна лицето й нагоре. Кожата й настръхна от допира му, после пламна. Сърцето й бясно запрепуска и Ейми трябваше да събере всичката си смелост, за да го погледне право в очите.

— Кайл Паркър не е подходящ за теб — информира я Мат, а от всяка негова дума лъхаше объркваща враждебност. — Ако хукнеш да го преследваш, ще трябва да се оправяш с цял куп военни копелета.

— Да го преследвам ли? — отдръпна се назад, така че той да не я докосва повече. — Мислиш, че се каня да хукна след Кайл?

— Експертите смятат, че хората, страдащи от мании, обикновено пренасочват вниманието си от една жертва на друга.

Тя се опита да се концентрира върху думите му, тонът му силно я притесняваше. Застана нащрек. Какво ли щеше да последва?

— Кайл не вярва дори на собствената си сянка. Това ми подсказва, че той е или отлично трениран тюлен, или работи за ЦРУ.

Макар да беше красив и надарен с дяволски чар, Кайл излъчваше хлад — дори тя с липсата й на всякакъв опит с мъжете можеше да долови това.

— Ако започнеш да преследваш Кайл, да залягаш зад храстите, за да му правиш снимки например той ще извади пистолета си и първо ще стреля, а после ще пита.

— Но това е абсурдно! Кайл и аз сме просто…

Мат наведе глава към нея и устните му се впиха страстно в нейните, настоявайки за отговор. Ръцете му я притиснаха плътно към тялото му, а целувката му стана още по-настойчива. Ейми замръзна от изненада. Дълбоко в съзнанието й отекна предупредителна камбанка — знаеше, че не бива да прави това, но не можеше да се въздържи: обви ръце около раменете на Мат. Помнеше колко приятно й бе да усеща прегръдката му и копнееше да й се наслади отново.

Мат откъсна устни от нейните за секунда и се вгледа настойчиво в очите й. Беше тъмно и Ейми се затрудняваше да разчете изражението на лицето му. Нямаше смисъл да си губи времето в празни догадки по отношение на мислите, които в този момент минаваха през главата му. Ето, той отново приближаваше устни към нейните и я притискаше към гърдите си.

Ейми разтвори устните си така, както беше виждала, че правят в сапунените сериали. Езикът на Мат се плъзна в устата й и главата й се замая. Гърдите й набъбнаха от удоволствие.

Вдъхна дълбоко от аромата на Мат — имаше чувството, че ще припадне от вълнение. В съзнанието й се върна споменът за рицаря, който я беше спасил. Мъжът от нейните сънища.

Сега обаче тя не сънуваше — живееше в реалността.

Желанието на Мат сякаш нарастваше с всяка изминала минута. Езиците им се сплетоха и затанцуваха бързо, после забавиха темпо и се докоснаха нежно. Слепоочията на Ейми пулсираха, цялото й същество тръпнеше от наслада.

Това беше чакала цял живот, нали? Не можеше да си представи, че някой друг — Кайл например — би могъл да я целува сега. Не искаше никой друг — единствено Мат. Само той.

Усети, че ръката му се плъзва под изрязаната й тениска. Пръстите му докоснаха нежно гърба й и се придвижиха напред, към гърдите й.

Дан! Звънчето, което до този момент звънеше тихо, сега оповести предупреждението си с оглушителна сила. Не беше готова за това. Извърна се рязко в ръцете му и успя да се откъсне от тях.

Посегна към бастуна си с цялото достойнство, на което бе способна.

— Ти все още ме желаеш страстно, Шели. Ще ме обичаш, докато умра, помниш ли?

Гласът му звучеше дрезгаво, възбуждащо. Ейми отново усети познатото замайване, но изведнъж се сепна: защо Шели му беше казала, че ще го обича, докато той умре? Странно.

— Ако така и така ще фиксираш вниманието си върху някого, нека това бъда аз. И преди съм минал по този път с теб, скъпа. Мога да се справя.

Ейми онемя от гняв и обида. Същата тази вечер можеше да целуне един друг мъж, но тя не го беше направила. Бе си мечтала Мат да е първият, който ще я целуне.

За нея тази единствена целувка си струваше всичките години на унизително чакане, всичките години, през които Ейми бе живяла в кожата на Звяра. Колко пъти беше наблюдавала държащи се за ръце влюбени и си беше мечтала един ден и на нея да й се случи… Преди минута си беше помислила, че желанието й най-сетне се сбъдва, а ето че за него целувката им не беше нищо повече от начин да докаже своята гледна точка.

Здравият разум й казваше да си тръгне веднага, но така би постъпил Звяра. Не беше Роушъл Ралстън, но вече не беше и чудовище. Бе се превърнала в нов човек, в някой, който нямаше да понесе подобно отношение.

Ейми размаха предупредително пръст пред лицето на мъжа насреща и рече:

— Знаеш ли, Мат, ако умреш, ще играя хоро върху гроба ти!

Мат присви очи, но не каза нито дума.