Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Half Moon Bay, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 52 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2011)
Разпознаване и корекция
Dani (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Мерил Сойер. Заливът на полумесеца

Американска. Първо издание

ИК „Унискорп“, София, 2004

Редактор: Любомира Якимова

История

  1. — Добавяне

Дванадесета глава

— Хайде, закъсняваме! — Викаше Бабълс и буквално препускаше пред Ейми. — Тревър ще има да се чуди какво се е случило с нас.

Какъв дявол се бе вселил в нея? Беше позволила на Бабълс да я замъкне в Бахама вилидж уж за да си купи сутиен, а в крайна сметка се бе оказало, че е похарчила няколкото долара, които Тревър й бе дал за джобни. Сега бе горда притежателка на няколко чифта шорти и тениски, два сутиена и един бански. Толкова евтини бяха, че по всяка вероятност щяха да се разпаднат при първото изпиране.

Колко дълго щеше да се възползва от добрината на Тревър? Той й беше помогнал достатъчно… Ейми възнамеряваше да му върне всичко до последния цент, но това щеше да стане, след като се оправеше и си намереше работа. За пореден път отхвърли идеята да се обърне към ФБР. Декстър можеше да има информатор в Бюрото. Беше успяла да изкара в малката къщичка, в която я бяха настанили под нова самоличност, едва седмица — и къщата бе вдигната във въздуха!

Не вярваше, че ФБР може да я защити. Докато не станеше възможно да се защитава и с двете си ръце, най-добре щеше да е да си остане там, където си бе.

Може би Бабълс беше права: трябваше да намери начин да изкарва по малко пари, докато разработваше плана си за обезвреждането на Декстър Фокс. Но какво би могла да върши?

Компютрите бяха нейният живот: интелигентен и забавен събеседник, който не се интересуваше от вида ти.

Дювал стрийт беше препълнена с хора. Ейми едва смогваше да следва Бабълс, която най-безцеремонно разбутваше с лакти тълпата, за да си проправи път.

— Виж! — извика по едно време Бабълс. — Кайл!

— Кой е Кайл?

— Кайл Паркър е страхотен тип. Живее в къщата, разположена в съседство със Залива на полумесеца. Снощи не беше на партито, защото ходи на някакви тренировки или нещо от този род. — Бабълс замаха с ръка на високия тъмнокос мъж. — Не му задавай въпроси във връзка с работата му, защото е строго секретна. Цивилен е, но май работи за флота.

Кайл приближи до тях и им се усмихна. Тъмносините му очи обходиха Ейми от главата до петите и тя изведнъж съжали, че е оставила роклята на Шели на жената, която й беше продала новите й дрехи. Широката рокля скриваше тялото й почти напълно, докато шортите и тениската показваха доста разголена плът.

Беше си купила шорти и тениски, защото това бе най-удобното облекло за този топъл климат. Добре поне, че си беше сложила сутиен, помисли си Ейми, спомняйки си саркастичната забележка на Мат за полюшкващите й се свободно гърди.

— Не мислиш ли, че за мъж като Кайл си заслужава да се умре? — прошепна й възторжено Бабълс.

Ейми не беше свикнала мъжете да я гледат право в очите, нито пък — да оглеждат тялото й с такъв интерес. Успя да се усмихне принудено и обхвана Кайл с периферното си зрение. Носът му беше доста дългичък, а овалът на лицето му — ъгловат, но като цяло той беше истински красавец.

— Кайл, това е Шели. Отседнала е в Залива на полумесеца.

Той й протегна ръката си и повтори:

— Шели.

Стисна дланта й в своята и я задържа по-дълго от нормалното. Очите му продължаваха да се взират настойчиво в нея.

Идеше й да извика от притеснение. Всичко в нея се обръщаше, когато някой мъж я погледнеше по този начин. После си напомни, че трябва да загърби Звяра и да остави Красавицата да действа. Тя се овладя и срещна смело погледа на Кайл. Макар усмивката му да бе очарователна, очите му бяха уморени, лишени от емоция. Приличаха й на очи на циганин — виждащи всеки и всичко, забелязващи и най-малката подробност наоколо.

Ейми интуитивно долови, че работата му — каквато и да беше — бе свързана с огромна опасност за живота.

— Счупила си си крака — отбеляза Кайл.

— Шели претърпя катастрофа, от която едва оцеля — услужливо го информира Бабълс.

— Шината ми е специална — добави Ейми. — Може да се маха и да се слага.

Тя измъкна дланта си от неговата и се престори на погълната от карнавалната атмосфера наоколо, което никак не беше трудно.

— По-добре ми позволи да те изведа от тази лудница — предложи й Кайл след малко и плъзна ръка около талията й.

Бабълс завъртя многозначително очи и намигна на Ейми. Мили боже!

— Това първото ти посещение на тукашния карнавал ли е? — попита я Кайл.

— И преди съм идвала в града, но никога — по време на това тържествено честване на залеза. Тревър беше този, който настоя на всяка цена да видим шоуто.

— Прилича по-скоро на езически ритуал — обясни Кайл, когато подминаха мъж с тясна препаска около бедрата, стъпил върху огромна топка с единия си крак и вдигнал другия високо назад, в позата на балерина.

— Той може да остане в тази поза в продължение на часове. Без да помръдне — каза Бабълс и хвърли монета в кутията, оставена в основата на топката.

— Всичко е за пари — отбеляза Кайл. — Повечето от тези хора си изкарват прехраната по този начин.

— Точно както ти казах — изчурулика Бабълс. — Всички те си имат доходно занимание.

— Аз пък очаквах, че хората ще си стоят мирно и кротко и ще се любуват на залеза — промълви Ейми и извърна очи от тълпата, която заплашваше да прегази всеки, който не внимаваше, за да види алената топка на небесното светило, потъваща във водите на океана.

— Залезът е просто повод всички да се съберат и да се насладят на този огромен и пъстър уличен театър — каза Кайл. — Аз съм един от мнозината, които съжаляват, че полицията забрани изпълнението на голите гайдари.

Бабълс се изкикоти и махна с ръка.

— Ето го и Тревър. И Мат е с него.

Мат. Кръвта замръзна във вените й, независимо че топлата ръка на Кайл продължаваше да обгръща талията й. Господи, дали щеше да се справи успешно ролята си? Не биваше да забравя, че вече е момиче с характер.

Мат отдалеч забеляза Шели: беше с някакъв мъж, който си бе позволил да я прегърне през кръста. Усети пламналата в него яростна искра, но побърза да я задуши.

Предната вечер, докато си разменяше реплики с Шели на плажа, се беше усетил силно привлечен от нея. После бе легнал в хамака и бе прекарал часове наред, зареял поглед в нощното небе и анализирайки това ново чувство. На зазоряване бе стигнал до заключението, че вероятно бе изкарал прекалено дълго без жена. Бе решил да забрави за Шели, но установи, че прелестната блондинка е завладяла напълно мислите му.

— Кой е мъжът с Шели? — обърна се към Тревър той.

— Кайл Паркър — отвърна приятелят му. — Работи във Флеминг Кий.

— Косата му е прекалено дълга, за да служи във военноморската флота. — Дори от разстояние Мат улавяше самонадеяността в държанието на Кайл — сякаш целият свят бе в краката на този мъж.

— Мисля, че навремето Кайл е бил тюлен, но с какво се занимава в момента — това не мога да ти кажа.

— То пък кой ли знае какво става на Флеминг Кий? — изкоментира Мат. — Там със сигурност е тренировъчната база на военноморските тюлени, но имам информация, че там се намира и база за борба с наркотиците, влизащи в страната от Карибите.

— Кайл е свестен младеж и това е най-важното.

Свестен младеж, човек, на когото може да се разчита по време на криза. Добре, Трев може и да беше прав, но собственическият жест, с който този свестен човек бе преметнал ръка около кръста на Шели, определено го вбесяваше.

— Кой ще съобщи на Шели лошата новина — ти или аз?

— Аз — отвърна Мат, без да откъсва очи от Шели. Гласът му прозвуча като глас на ранен звяр дори в собствените му уши.

— Кайл, запознай се с най-добрия ми приятел Матю Дженсън — рече Тревър.

Мат не чу какво каза едрият мъж, докато посягаше да се здрависа с него. Шели дори не го бе удостоила с поглед — зяпаше Кайл така, сякаш последният беше някой бог!

Осъзна, че красотата й привличаше като магнит погледите на околните. По лицето й нямаше и следа от грим, не беше си сложила дори червило на чувствените пухкави устни, готови сякаш всеки момент да се извият в усмивка. Копринената й руса коса бе леко развяна от морския бриз, а тялото й бе идеално — като тяло на фотомодел. Никой не би могъл да допусне, че Шели е произведение на козметичната хирургия, а не творение на природата.

И ако кракът й не бе шиниран от коляното надолу, тя щеше да е самото съвършенство. Поне на външен вид.

— Ето че потъва! — прогърмя мъжки глас по мегафона и тълпата притихна.

Всички впериха погледи в хоризонта, където се виждаше тънка оранжева ивица. На фона на океана приличаше на разтопено злато.

Множеството избухна в бурно ликуване, когато океанът погълна напълно слънцето. Мат внимателно наблюдаваше Шели. Възторгът, изписан върху лицето й, бе завладяващ.

След като слънцето се скри, повечето хора отново насочиха вниманието си към продължаващото улично шоу, но Шели продължаваше да гледа към обагреното във виолетово и кехлибарено небе. На Мат му се искаше да извърне очи встрани, да гледа, накъдето и да е, само не и към нея, но беше безсилен да го стори: тя го привличаше с някаква свръхестествена сила, хипнотизираше го.

— Да отидем да видим шоуто с котки — предложи Бабълс.

Шели се извърна към нея, погледна през Матю, сякаш бе празно пространство и се усмихна мило на Тревър. Нищо ново под слънцето, помисли си раздразнено Мат — всички жени се лепяха на приятеля му като мухи на мед.

Приближиха до празното място на тротоара, където един мъж със зелена коса, подобна на изкуствената трева, която ползваха за великденска украса, нареждаше обръчи на равно разстояние един от друг. Отстрани се виждаха клетки с котки.

— Пълна мистерия е как успява да ги дресира — каза му Бабълс и Мат осъзна, че от десетина минути насам момичето се движеше плътно до него.

Със сигурност флиртуваше с него, но Шели изобщо не забелязваше. Очевидно твърдо възнамеряваше да спази обещанието, което му беше дала предната вечер.

— Това е любимият на всички номер — продължаваше да бъбри Бабълс. — Никой не е успял да разбере по какъв начин успява да накара котките да скачат през запалени обръчи.

Кайл стоеше вдясно от Мат и момичето. Час по час се привеждаше към Шели и й шепнеше нещо в ухото, а тя му отвръщаше с колеблива усмивка.

— На моменти Шели ми се струва доста срамежлива — рече тихо Тревър.

— Много често видът лъже — отвърна троснато Мат. — Не забравяй, че нападна сестра ми.

— Просто е изпуснала няколко излишни думи в момент на афект, това е — изкоментира Тревър.

Мат изруга наум: тази жена май въртеше приятеля му на малкото си пръстче.

— Тя се закле, че ще убие Емили. Сестра ми бе ужасно уплашена и разстроена — наистина вярваше, че Шели ще я нарани.

— Но след тази случка Шели е изчезнала, нали? И ти повече не си я видял, до деня, в който те извикаха да я идентифицираш в болницата.

— Вярно е, но се наложи полицията да й наложи забрана да доближава до мен, за да успея в крайна сметка да си отдъхна от преследванията й.

Докато траеше този разговор, шоуто с котките стигна до кулминационната си точка.

— Удивително! — викаше Бабълс, когато поредната котка прескочеше пламтящите обръчи и пляскаше с ръце.

Реакцията на Шели бе твърде различна от тази на момичето. Очите й бяха замислено присвити, а между веждите й се бяха вдълбали две дълбоки бръчки. Същото изражение можеше да се види и върху лицето на Тревър.

— Мислиш ли, че може да са дали някакво наркотично вещество на тези котки? — попита Мат приятеля си.

— Нямам представа, но е твърде вероятно. Така поне говорят хората. Аз лично отдавна не съм наблюдавал този карнавал.

Мат не беше изненадан от изявлението на Тревър. Честването на залеза на дока „Малори“ бе забавление за туристите, а не за местните жители. Беше сигурен, че Трев е тук единствено защото искаше да покаже на Шели това значително събитие, за което се говореше из цялата страна.

— Всяко животно инстинктивно се плаши от огъня — каза Мат.

Тревър кимна:

— Да вървим. Не мога да гледам това.

— Омитаме се оттук — викна Бабълс към Кайл и Шели.

Мат и Тревър тръгнаха напред, пробивайки си път през изпадналата в транс тълпа. Мат често поглеждаше през рамо, за да се увери, че Кайл и Шели ги следват. Огромният негодник я бе прегърнал през раменете.

В другия край на дока имаше по-малко хора, а въздухът бе значително по-свеж. Шумът от главната улица все така изпълваше пространството. Реге, джаз, блус, рок — човек можеше да чуе всичко тук. След като слънцето залезеше, улица „Дювал“ се превръщаше в рай за туристите, дошли да си поживеят. Тя беше осеяна с клубове и барове за всякаква категория хора и предлагаше възможност за пируване до зори.

— Вижте! Доктор Бъроуз! — извика радостно Шели.

— Той ще вечеря с нас — осведоми ги Тревър.

Един красив мъж с ниско подстригана тъмна коса и очила с телени рамки стоеше облегнат на оградата пред Одюбон хаус. Мат беше зърнал доктора предната вечер; струваше му се приятен мъж.

— Къде ще вечеряме? — поинтересува се Бабълс.

— В Маргаритавил — каза Тревър и махна на Клайв.

— Шегуваш се! — възкликна Кайл. Обикновено местните проявяваха достатъчно здрав разум да стоят настрана от улица „Дювал“ след залез-слънце. Вярно че там имаше доста добри ресторанти, но те обикновено бяха претъпкани с туристи.

Тревър се усмихна на Шели и каза:

— Обещах на Шели чийзбургер в рая.

Шели погледна към Кайл, после към Клайв, после — към Тревър, и накрая — към Бабълс. Какво беше Мат? Човешкият еквивалент на тарантулата ли?

— Можем да ядем чийзбургер в заведението на Джими Бъфет и някой друг път — отвърна Шели.

— Скъпа, ако това е нещото, което ти се ще да направиш, аз напълно те подкрепям! — извика Кайл.

Какъв мъж само! Би казал всичко, за да омае една жена и да я вкара в леглото си, помисли си Мат.

— Не, наистина нямам нищо против да оставим вечерята в Маргаритавил за някой друг път.

— Шели, имам предложение — рече Клайв. — Утре съм в почивка и двамата с Тревър можем да те заведем там по време, когато ресторантът не е толкова препълнен.

— Страхотно, много ще се радвам. — Очевидно Шели бе доволна, че се е превърнала в център на мъжкото внимание.

— Защо тази вечер не отидем в „Задният двор на Луи“? Можем да се качим на рикши и да стигнем дотам с тях — предложи докторът. — Хем ще се позабавляваме, хем ще си похапнем добре — кухнята на Луи е страхотна.

— Супер. Да тръгваме.

Бабълс поведе групата към ъгъла, където бяха строени в редица рикши, очакващи своите пътници.

Клайв се уговори с тримата мъже, които ги откараха в заведението на Луи, да дойдат по-късно и да ги вземат.

Когато дойде ред да се качват в екзотичните превозни средства, Мат се изпречи пред Шели и заяви:

— Ти ще си с мен. Искам да обсъдим един личен въпрос. — Хвана я за кръста, повдигна я и я настани в близката рикша.

— Ще ти дам допълнителна двайсетачка, ако минеш по панорамния път — тихо каза той на водача на рикшата.