Мерил Сойър
Не вярвай на никого (26)

Глава двадесет и пета

Тори се загледа за момент в Елиът, после насочи вниманието си към Броуди. Както и очакваше, Елиът изглеждаше разтревожен, а Броуди непроницаем. Той сякаш се наслаждаваше на пейзажа, което й се стори невероятно. У Елиът се таеше частица сантименталност към „Ястребово гнездо“, но брат му не беше такъв тип.

След снощния разговор в кухнята Броуди излезе да изпрати Елиът до колата. В известна степен тя бе очаквала да дойде във вилата след това, но той не се появи. Тори бе чакала, на светло и с дръпнати пердета, но никой не почука на вратата й.

Разбира се, всъщност не бе искала той да идва, опита да увери тя себе си, докато наблюдаваше мъжествения му профил. Сутринта след катастрофата двамата бяха стигнали опасно близо до правенето на любов. Късметът й я спаси. Имаше нужда от време, за да опознае този мъж.

Романтични вечери като снощната — какъв е смисълът, запита се тя. Докато вечеряха, Броуди й разказа за себе си. Обичаше работата си, но колкото и да се опитваше да принизи опасността при антитерористичните операции, не можа да я измами.

На Тори й убягваше защо е привлечена от някой, който толкова много прилича на Конър. Часове наред лежеше будна и се опитваше да анализира притегателната сила на Броуди Хок. Не успяваше да я назове. Чарът обхващаше всички аспекти на личността му — от отношението му към политиката (той бе твърдоглав и независим) до впечатленията му от киното (прекалено много преследвания с коли) и до любимите му храни (всичко, с изключение на кисело мляко).

Ще й трябва цял живот, за да опознае всички страни от характера на Броуди Хок. А той си тръгва скоро; даде ясно да се разбере. Защо си губи времето да мисли за него?

Мълчанието между двамата братя й тежеше. Най-накрая тя каза:

— Може да се обадим на шерифа.

Елиът поклати глава:

— Има още нещо, което трябва да ви кажа.

Репликата беше насочена към Броуди, който откъсна поглед от лозята и се обърна към брат си. Що се отнася до нея, това беше техен проблем, не неин. Те, двамата заедно, трябва да го разрешат.

Тори разбираше, че бе застанала между тях и много съжаляваше. Можеше само да си представя какво бе преживял Броуди през младежките си години, но знаеше, че и животът на Елиът е бил труден, макар да изглеждаше прекрасен. Ако можеха да оправят нещата помежду си и да не позволят на наследството да застане между тях, и двамата щяха да имат огромна полза.

— Рачел ми каза, че е чула Лоренцо и Джина да обсъждат как може нещо да ти се случи.

Броуди не изглеждаше шокиран от новината. Всъщност и Тори не беше. Джина беше толкова алчна, колкото и погълната от себе си, а синът й винаги бе изглеждал на Тори подлец. Нищо конкретно не беше извършил, но инстинктите й я предупреждаваха да не му се доверява.

Семейство Барзини вероятно гледаха на Броуди като на натрапник, който няма право да грабне толкова голям пай от „Ястребово гнездо“. Лоренцо имаше юридическо образование и сигурно знаеше за клаузата в завещанието, разясняваща какво ще стане с този дял, ако нещо се случи на Броуди преди наследството да е уредено.

— Ти възприе ли заплахата насериозно? — запита Броуди брат си.

— Не, не и когато Рачел ми спомена, но сега, след като някой е бърникал по поршето ми — Елиът замълча, после добави неохотно, — считам, че е възможно.

Броуди каза:

— Мисля, че шериф…

— Хайде да не му се обаждаме все още. — Елиът пъхна ръце в джобовете си. — Това е семеен проблем.

— Не и ако има убийство — накани се да протестира Тори. Тя се зачуди дали Елиът осъзнава, че звучи точно като баща си. Всичко трябва да си остане в семейството.

— Хайде да проучим и да установим със сигурност, че те са замесени. — Елиът продължи да гледа към брат си. — Джина притежава десет процента от „Ястребово гнездо“. Ни най-малко не искам… не искаме да я ядосаме и тя да продаде дела си на братята Корели. Щом веднъж прекрачат прага ни…

Тори чакаше Броуди да започне да убеждава брат си да съобщят на шерифа, но той си мълчеше. Броуди е човек, който решава проблемите си, осъзна тя. Не му пречи да запазят всичко вътре в семейството.

— Хайде да поговорим с Рачел — предложи Броуди — и да установим какво точно е чула.

Тори очакваше Елиът да се съгласи незабавно, но той не го направи. Тя винаги се бе чудила относно отношенията му с Рачел, но сега стана още по-любопитна.

— Снощи, по време на вечерята — започна Елиът и Тори си спомни думите на Броуди, че Елиът и Рачел имат среща в „Пино бланк“, — Рачел и аз имахме малък спор. Мисля, че тя няма да иска да разговаря с мен точно сега.

Очите на Броуди се присвиха, толкова леко, че повечето хора не биха забелязали:

— Всичко ми изглеждаше наред при нея.

Братята се погледнаха за миг и Тори усети, че Елиът не им казва всичко. Броуди също го разбра. Елиът наруши пръв напрегнатата тишина:

— До снощи не знаех, но Рачел е влюбена в мен. Сякаш нараних чувствата й с думите си, че ми е като сестра.

— Ти стоеше прекалено близо до Рачел и затова не си видял истината — каза Тори, преди да успее да се спре. После вдигна очи нагоре. — Разбрах, че е луда по теб в мига, в който двете се запознахме.

— И аз го забелязах — допълни Броуди, — а не съм много добър в разгадаването на жени.

— Така ли? Как съм пропуснал?

— Да се чуди човек — усмихна се Броуди. — Да говоря ли аз с нея?

Елиът се поколеба и Тори не го винеше. Броуди беше непознат, лесно можеше да предизвика подозренията на Рачел и нежелание от нейна страна да сподели цялата истина.

— Аз ще го направя — неохотно предложи Тори. — Понякога жените са по-добри в подобни неща.

— Добра идея — кимна Броуди.

— Благодаря, Тори — усмихна се Елиът. Това беше първата истинска усмивка, с която я даряваше след връщането на годежния пръстен. — Рачел вероятно е в офиса си и раздава нареждания. Ако имаш време, ела след това при нас в къщата. Днес Мария ще приготви един от своите специалитети. Ще ни разкажеш какво си научила, а после ще решим какво да правим по-натам.

Тори се съгласи да обядва с тях, след това остави двамата братя да разговарят и да гледат работниците в подножието на панорамния връх. Елиът разказваше как се разрешава само на специално обучени работници да подрязват ценните лози. Тори трябваше да отдаде на Броуди дължимото. Той изглеждаше напълно погълнат, задаваше интелигентни въпроси и слушаше внимателно.

От своите предишни посещения на винарната Тори знаеше, че офисът на Рачел не е в централната част, близо до този на Елиът. Нейният кабинет се намираше в производственото крило, срещу залата за смеси, където се правеха различни комбинации от грозде, а после се дегустираха от експерта на избата и неговите асистенти. Изборът им трябваше да бъде одобрен от Джан Хок, преди виното да бъде утвърдено и после бутилирано. Сега Елиът трябваше да одобрява вината, които щяха да носят марката „Ястребово гнездо“.

Очевидно Алдо беше свършил с наглеждането на бутилирането. Той бе в залата за смеси с двама работници. Тори надникна в офиса на Рачел, видя я да седи на бюрото си с гръб към нея и да говори по телефона. Не искаше да я прекъсва, но остана до вратата и тихичко почука.

Рачел завъртя стола си и вдигна поглед, очевидно изненадана.

— Ще ти се обадя по-късно — приключи тя, затвори телефона и се обърна към Тори. — Елиът ли търсиш?

— Не — отговори Тори и направи няколко крачки навътре в кабинета. — Исках да говоря с теб.

— Побързай — Рачел махна с ръка към компютъра, — много съм заета.

Тори не се остави да я уплашат и се настани в един от двата стола срещу бюрото. Опита с директния подход, защото знаеше, че Рачел е умна и не се лъже лесно.

— Предполагам си чула, шерифът потвърди, че някой е бърникал по поршето. Това е предизвикало катастрофата.

— Елиът ми спомена снощи на вечеря.

Забележката подразни Тори, защото Рачел намекваше, че все още е в много близки отношения с Елиът, но се опита да я пропусне покрай ушите си. Телефонът на бюрото иззвъня.

— Извинявай. Телефонът въобще не спира да звъни.

Рачел се завъртя назад и тихо заговори в слушалката. Разговорът приличаше повече на личен, отколкото на служебен и Тори се опита да не слуша. Погледът й се плъзна към екрана на компютъра, където Рачел бе писала някакво писмо. То трудно се четеше от това разстояние, но един ред привлече вниманието й: „Анулирайте поръчката ни незабавно.“ Рачел се обърна и затвори, без да каже довиждане.

— Татко и братята ми. — Тя обви кичур черна коса около пръста си. — Момчетата не се променят. Тръгват за „Пебъл бийч“ да играят голф. След като свърша тук, ще имам куп работа у дома.

Тори се усмихна с разбиране. На семейни тържества бе прекарвала известно време със Сам и Еди, по-големите братя на Рачел. Те бяха мъжкия вариант на сестра си, красиви, но още по-арогантни. Тори знаеше, че Доминик Ритво бе проверявал дали завещанието е регистрирано и това потвърждаваше чувствата й относно мъжете на семейство Ритво. Те не биха били доволни от дребния бизнес за отглеждане на грозде, ако виждаха възможност да грабнат повече пари.

А къде беше мястото на Рачел? Тори й съчувстваше, макар че тази жена никога не бе проявявала дружелюбно отношение към нея. Рачел бе отблъсната и на двата фронта. Всички знаеха, че винарната на Ритво е прекалено малка, за да може наеме на работа и нея, не само двамата й братя. Рачел имаше свое място в „Ястребово гнездо“ само ако двамата с Елиът са в добри отношения. Все пак въпреки цялата й усърдна работа, Джан Хок не я бе възнаградил справедливо.

— Какво казваше? — подкани я Рачел.

За втори път Тори бе почти изкушена да стане и да избяга, но събра кураж и продължи:

— Помагам на Броуди и Елиът. Те не искат да говорят с шерифа, освен ако не е абсолютно наложително.

— За какво?

— Джина и Лоренцо. Разбрах, че си дочула как те обсъждат нещо да се случи на Броуди, преди завещанието да бъде легализирано.

— Не разбирам за какво говориш — сряза я Рачел. Погледът й попадна на екрана на компютъра, тя се наведе настрани, натисна един клавиш и на екрана се появи скрийнсейвър с логото на „Ястребово гнездо“.

— Не си ли казала на Елиът…

— О-о, това ли! — Усмивката, която блесна на лицето на Рачел, би могла да заблуди някой непознат, но Тори прекалено често бе виждала истинските й усмивки, отправяни към Елиът, и не се излъга. — Просто се шегуваха. Знаеш колко глупости могат да наговорят хората. Леля Джина обожаваше Джан. Никога не би направила нещо, което да нарани сина му.

— Хайде, Рачел! Бъди честна, както съм и аз. Мисля, че Джина не дава и пет пари за собствения си син, а какво остава за детето на брат й.

— Ами, вярно е — призна си Рачел. — Но тя се шегуваше. Нито една дума от тези, които дочух, не беше сериозна.

— Сигурна ли си? Важно е.

— Абсолютно съм сигурна. Защо? Елиът да не е казал нещо лошо за мен?

Тори се наведе напред, облегна се на бюрото и загледа Рачел право в очите:

— Не. Той каза, че не би могъл да ръководи „Ястребово гнездо“ без помощта ти. Искаше сам да поговори с теб за това, но сега е с Броуди. Елиът не иска Броуди да си мисли, че леля му планира убийство.

Рачел бутна стола си назад и се изправи, като даде ясно да се разбере, че разговорът им е приключил.

— Добре е, че Елиът ме оценява. Той наистина не може да управлява „Ястребово гнездо“ без мен. Нито за ден.

Тори излезе от офиса и се зачуди дали е свършила друго, освен да предупреди Рачел, че Елиът и Броуди са подозрителни към членовете на семейството. Доминик дали е споделил информацията, която е получил, със синовете си и Рачел? Невъзможно бе да се каже. Впечатленията на Тори бяха, че бащата и двамата братя по-скоро изключват, а не включват Рачел, но кой знае какво се случва зад затворените им врати…

Тя зави зад ъгъла и почти се сблъска с Алдо.

— Извинявай. Бях се замислила, вместо да гледам къде вървя.

Усмивката на Алдо беше любезна, както винаги.

— Объркала си пътя. — Той посочи към отворената врата. — Това е моят кабинет. Тъкмо четях статията на баща ти във вестника. Ти видя ли я?

— Не, тръгнах от къщи преди пристигането на вестниците от Сан Франциско. Добра ли е?

Той я заведе в офиса си.

— Прецени сама. — Подаде й вестника. — Ето я.

Тори прочете статията и се възхити на човешкото отношение, което бе вложил баща й в работата си. Близнаци, разделени от раждането си, но все пак толкова еднакви. Баща й си бе поиграл с малките странности, които притежаваха и двамата, като внушаваше на читателя, че това е придобито поведение, не наследствени черти, и все пак въпреки географското разстояние между близнаците, те и двамата бяха развили подобни интереси и маниери.

А предпочитанията им към жените? Не отивай там, Тори предупреди тя себе си. Нямаше да разбере чувствата си към двамата братя за един ден и несъмнено няма да стане, ако Алдо я изучава като нов сорт грозде.

— Татко е свършил чудесна работа — каза му тя. — Ще има продължение в неделното издание.

— Ще го следя.

— Разбра ли, шерифът е открил, че някой е бърникал по кормилната уредба на поршето? — Тори наблюдаваше възрастния мъж, нетърпелива да види реакцията му.

— Какво? — Алдо изправи прегърбените си рамене, като че ли събираше сили, за да се изправи пред врага си. — Елиът не ми е казал.

— Не е искал да те безпокои — смотолеви тя и съжали, че го е споменала. — Просто се чудех дали не си видял някой близо до колата през вечерта на погребението.

Алдо присви за миг очи, като че ли не можеше да вижда ясно, после каза:

— Да, след като свърших с въртенето на бутилките, отидох в кухнята да вечерям. Вратата на гаража беше отворена, което е необичайно. След залез-слънце Елиът настоява да затваряме, за да не допускаме мъглата да влиза вътре. Лоренцо беше там. Помислих си, че ще взима назаем някоя от колите.