Даниел Стийл
Един ден, някога (9)

9

В средата на август майката на Клоуи се обади на Лесли. Била поканена на яхта за круиз покрай бреговете на Южна Франция за две седмици. Обикновено прекарваше уикендите в Саутхамптън с Клоуи, а вече от година участваше в пиеса на Бродуей.

— Съжалявам, че те притеснявам, Лесли — извини се Моника. Обикновено го предупреждаваше по-отрано. — Нуждая се от почивка, а навярно скоро нямам да имам друга подобна възможност. Намерили са ми добра заместничка, а много бих искала да отида до Сен Тропе с яхта. Би ли могъл да вземеш при себе си Клоуи за две седмици? — обикновено вероятността да прекара известно време с дъщеря си щеше да го зарадва, но сега нямаше представа как ще приемат Лиз и Джейн новината, че в къщата им ще има дете. Вече очакваха свое, но това беше различно. Едно шестгодишно дете можеше да наруши ритъма в дома им. Но много му се искаше да запознае Клоуи с Коко и се надяваше да не възразят.

— Мисля, че ще мога — отвърна той малко колебливо. — Всъщност в момента гостувам на приятели. Ще трябва да ги попитам дали имат нещо против присъствието на малко дете в къщата им. Предполагам, че ако не се съгласят, бих могъл да отида на хотел — но там щеше да изгуби анонимността си и всички щяха да разберат, че е в града. А му се щеше още малко да запази в тайна връзката си с Коко. Нямаха нужда любопитни журналисти да се ровят в живота им. — Ще ти се обадя — обеща той и веднага позвъни на Джейн. Обади се Лиз, тъй като Джейн в момента беше на снимачната площадка и мобилният й телефон не бе у нея. Той й обясни проблема и побърза да я увери, че ще отиде на хотел с дъщеря си, ако не са съгласни тя да отседне в дома им.

— Не ставай глупав — засмя се Лиз. — По-добре да свикваме с дете в къщата. Нали скоро ще си имаме наше. — Не беше сигурна дали Коко му е съобщила новината, или дали са достатъчно близки, за да му я сподели. Знаеше, че Коко е казала на Джейн, че почти не се виждат, но Лиз малко се съмняваше.

— И аз така чух. Поздравления и за двете ви. Наистина съм ви много благодарен, че сте съгласни Клоуи да дойде тук. Тя е много кротко и добре възпитано дете. И се държи като зряла личност, макар да е толкова малка. Майка й я взима навсякъде със себе си.

„Но очевидно не и на яхта в Южна Франция“, помисли си Лиз.

— Нямам търпение да й покажа Сан Франциско. Мисля си, че двамата с Коко бихме могли да я заведем на плаж.

— Сигурна съм, че ще й хареса — съгласи се Лиз, меко заинтригувана. Думите му не се връзваха с твърдението на Коко пред сестра й, че двамата рядко се насичат. — Между другото, вие, двамата, с Коко как се разбирате? — попита Лиз невинно, не можейки да устои на изкушението да поразузнае малко. Поради някаква странна причина й харесваше идеята Коко и Лесли да се сближат. Изпитваше голямо уважение към по-малката сестра на партньорката си, много повече от самата Джейн. За разлика от нея, Лиз въобще не смяташе, че Коко е безнадежден случай, а просто беше по-различна от амбициозната си сестра. Освен това знаеше, че смъртта на Иън беше тежък удар за нея. Лиз винаги бе харесвала Лесли и независимо че беше прочут актьор и голяма филмова звезда, винаги го бе смятала за добър човек, с високи морални принципи.

— Разбираме се чудесно — отвърна той малко стеснително. — Тя е забележителна жена. Удивително добър, мил и почтен човек — продължи да сипе хвалебствия, макар че едва ли имаше нужда да изтъква качествата на Коко пред Лиз.

— Звучи, сякаш двамата си прекарвате добре — подхвърли тя одобрително.

— Да, когато Коко не е заета със своите сто и един далматинци. Работата й е малко странна, но има доста клиенти, а и тя е щастлива с нея засега — не смяташе че настоящето й занимание ще е за цял живот и не разбираше защо майка й и сестра й са толкова разстроени. В крайна сметка това бе уважавана и добре платена работа, а и тя се справяше чудесно със задълженията си. Това беше доста доходен малък бизнес.

— Те я обожават — потвърди Лиз. — За кучетата Коко е като Пайд Пайпър^[1].

— Подозирам, че и с децата ще има такъв успех. Сигурен съм, че дъщеря ми ще я обикне. Още веднъж благодаря, че разрешавате да дойде тук. Наистина го оценявам. Струва ми се, че трябва да ви плащам наем за престоя си — вече беше в къщата два месеца и половина.

Лиз се засмя.

— Така Коко си има компания. Чувствам се виновна, че още не сме й намерили заместник. И двете Джейн опитахме, но всички си имат планове за лятото, или през есента отиват на училище. Но поне има възможността да живее с красива кинозвезда. Това би трябвало да я възмезди по някакъв начин, задето се налага да остане да се грижи за къщата и Джак — докато говореше с него, Лиз си даде сметка, че Коко не се бе оплаквала от месеци, нито пък бе настоявала да я освободят от задълженията й. Само по себе си това бе достатъчно да събуди подозренията й, че става нещо. А и Лесли се изказа толкова въодушевено и приятелски за нея, но пък и не заяви, че двамата са безумно влюбени един в друг. Може би са само приятели, въпреки Лиз не вярваше много да е така, или просто бяха дискретни. Това й се струваше по-вероятно. Или пък още не бе станало нищо важно и никога нямаше да научи. Най-малко предполагаше, че двамата се бяха любили страстно още през втората нощ от пристигането му в къщата, при това в тяхното легло. Имаше неща, които нямаше защо да знае, затова Лесли постара да звучи небрежно. Коко винаги бе казвала, Джейн никога не я е питала и навярно изобщо не й е хрумвало, че двамата могат да имат връзка. Отдавна бе заявила на Коко, че тя не е негов тип.

— Предай поздравите ми на Джейн — каза той, преди да затвори — и още веднъж поздравления и на двете ви за бебето. Това ще бъде огромна промяна за вас.

— Джейн казва, че ще си вземе шест месеца отпуска, но аз ще повярвам едва като го видя. Ако мога, аз ще остана една година у дома. Нищо не ми пречи да пиша вкъщи. През целия си живот съм мечтала да имам дете — винаги бе искала да има деца, но не и с мъжа, за когото беше омъжена, което беше доказателство, че връзката им е била грешка. Сега всичко беше идеално. Нямаше търпение бебето да се роди. Съжаляваше единствено, че не тя е майката, но лекарката предпочете да е Джейн, така че тя се съобрази с препоръките й. Джейн беше в по-добра форма, а и четири години по-млада, което намаляваше риска от аборт. Не искаха отново да се разочароват и този път всичко вървеше добре. — Поздрави Коко от мен. Тя как прие новината за майка си? — напоследък не бе говорила с нея, въпреки че Джейн често й се обаждаше. Лиз предпочиташе двете сестри сами да се разберат. От своя страна се бе опитала да успокои Джейн. Беше постигнала успех, макар че Джейн още мърмореше. Но не беше чак толкова бясна, както в първия момент, когато бе узнала новината. А и Коко също я бе успокоила. Лиз беше сигурна, че ще й повлияе благотворно. Коко беше много по-толерантна към хората, отколкото сестра си.

— Струва ми се, че го приема добре. В началото беше доста разстроена, но постепенно осъзна, че майка й има право да изживее живота си, както намери за добре и с когото си избере. А напоследък все по-често се случват такива неща. Възрастта вече не е от такова значение, както някога, дори жената да е по-възрастна от партньора си.

— Точно това казах и аз на Джейн. Тя още не го преглътнала напълно — въздъхна Лиз. Но за щастие бременността и очакването на бебето бяха смекчил донякъде характера на Джейн.

— Предполагам, че не е — съгласи се Лесли тъжно, защото добре познаваше Джейн. — Струва ми се, че Джейн е по-труден характер от Коко — додаде, издавайки по този начин повече, отколкото смяташе. И изпускането му не остана незабелязано за Лиз, но тя нямаше намерение да казва нищо на Джейн. Партньорката й си имаше достатъчно свои грижи и нямаш смисъл да я товари с допълнителни. Тя изпитваш доста собственически чувства към приятелите си. Лиз предполагаше, че едва ли ще остане очарована от новината, че Коко се е забъркала с Лесли. Това бе някакво странно съперничество между двете сестри. Джейн искаше Лесли да бъде неин приятел, а не на Коко.

— Коко сподели ли ти, че Джейн е доста властна и безцеремонна към нея? — попита Лиз с искрен интерес. Това беше нещо, което винаги я бе притеснявало и никога не й се бе струвало честно спрямо Коко. По-малката сестра се нуждаеше от подкрепа и разбиране от семейството си, а не от постоянните упреци и натяквания от страна на майка си и Джейн.

— Не съвсем — Лесли се опита да замаже положението, понеже се опасяваше, че се е издал твърде много. Лиз не беше глупава и ако не внимаваше, щеше да заподозре какво става, ако още не се е досетила. — Подразбрах от нейни откъслечни изказвания.

— Каквото и да ти е казала, не те е излъгала — въздъхна Лиз. — Майка й и сестра й от години я тормозят, още откакто се отказа от правото, а дори и преди това. Флорънс и Джейн са се съюзили срещу нея, а на Коко й е трудно да се изправи срещу двете. Приема всичко стоически, но тя просто е прекалено добра.

Вместо отговор Лесли едва не изтърси, че тъкмо паради това я обича, но навреме се спря.

— Е, може сега двете да се съюзят срещу приятеля на Флорънс — засмя се Лесли. — Приятно ми беше да си поговорим. Не съм те виждал от векове. Чувствам се малко виновен, че съм окупирал дома ви, но тук ми е много приятно. Никой не знае, че съм в града. През септември ще се наложи да се върна в Ел Ей. През октомври започвам снимките на нов филм. Гостуването на Клоуи ще е като черешката в тортата, преди да си замина оттук.

— Забавлявайте се — подметна Лиз загадъчно.

Той й благодари още веднъж и двамата затвориха. Той веднага се обади на Моника.

— Няма проблем, Клоуи може да дойде — съобщи й той радостно. — Кога ще я изпратиш?

— Довечера става ли? — попита Моника с неудобство. — След като я изпратя, утре ще се кача на самолета на един приятел, който ще ме отведе до Ница. Яхтата е в Монте Карло, а оттам ще отплаваме за „Сен Жан Кап Фера“ и „Сен Тропе“. — Това бяха най-модните и светски курорти в Европа.

— Явно водиш доста труден живот — подкачи я Лесли.

— Заслужила съм го — отвърна Моника твърдо. — Цяла година си скъсах задника от работа на Бродуей и не съм почивала нито ден. Две седмици не са кой знае колко. Благодаря ти, че ще се грижиш за Клоуи.

— За мен е удоволствие — увери я той и наистина го мислеше.

— Ще ти пратя есемес за точния час на полета.

— Ще ти се обадя веднага щом я посрещна на летището — обеща Лесли. Разбираха се добре като родители и се редуваха в грижите за детето си. Клоуи беше истинска благословия и за двамата. Лесли и Моника бяха останали добри приятели дълго след като любовта помежду им си отиде, което беше добре за дъщеря им. Клоуи очакваше с нетърпение посещенията при баща си в Ню Йорк, а той винаги се радваше прекара няколко седмици с нея.

Съобщи новината на Коко веднага щом тя се прибра.

— Довечера? — смая се Коко. Не беше очаквала толкова скоро да се запознае с Клоуи. — Надявам се, че тя няма да се разстрои от присъствието ми — каза с разтревожено изражение. — Може да не остане доволна, че ще трябва да дели баща си с друга жена.

— Сигурен съм, че ще те обикне — заяви Лесли убедено и я целуна. — Побъбрихме си доста приятно с Лиз, когато й се обадих, за да я попитам дали Клоуи може да отседне в къщата.

— Тя подозира ли нещо? — поинтересува се Коко.

— Не мога да кажа, но Лиз е много умна.

— Повече от сестра ми — ухили се младата жена. — Джейн е толкова погълната от себе си, пък и едва ли би й хрумнала подобна мисъл.

— Имам чувството, че си права — съгласи се Лесли и отиде да провери съдържанието на хладилника. Преди два дни бяха пазарували и бяха добре заредени с нещата, които Клоуи обичаше. Овесени ядки, гофрети, замразена пица, фъстъчено масло и конфитюр. Имаха дори кроасани, които момиченцето много обичаше. Той често бе виждал дъщеря си да яде охлюви във френски ресторанти. Майка й я водеше навсякъде със себе си и се държеше с нея като с възрастна. Но в крайна сметка Клоуи си беше малко момиченце и предпочиташе лакомствата, любими на всички хлапета.

Преди да потеглят за летището, двамата хапнаха салата и Лесли забеляза, че Коко е нервна. За нея беше голямо преживяване да се запознае с дъщеря му.

— Ами ако ме намрази? — попита младата жена разтревожена, докато паркираха колата в гаража на летището. Бяха дошли с мерцедеса комби на Джейн, а не с неугледния микробус на Коко. А и в него нямаше да има място за Клоуи, тъй като на микробуса всички седалки, с изключение на предната, бяха извадени, за да има място за кучетата.

— Тя ще се влюби в теб — увери я Лесли. — И не забравяй, че аз вече съм — напомни й и я прегърна.

 

 

Самолетът бе кацнал десет минути по-рано и те пристигнаха тъкмо навреме, за да посрещнат Клоуи, която минаваше през пропуска за пътници. Придружаваше я един от членовете на екипажа, който предаде очарователното малко момиченце в ръцете на баща му. То се хвърли радостно в прегръдките му. Надникна над рамото му и се усмихна на Коко. Имаше огромни сини очи и дълги руси плитки. Беше облечена в розова рокля с волани и притискаше към гърдите си овехтяло плюшено мече. Детето бе наследило боята на майка си и удивителната красота на баща си. Отсега си личеше, че като порасне, ще стане истинска красавица.

Лесли я пусна нежно на земята, а тя протегна ръка, когато я представи на Коко.

— Това е приятелката ми Коко — каза просто той, а тя я погледна с интерес. — Отседнали сме в къщата на есетра й. Тя е много хубава и съм сигурен, че ще ти хареса. В градината има басейн и водата е топла — информира я баща й.

Коко внезапно осъзна, че докато детето е в къщата, тя няма да може да спи с Лесли. Не бяха говорили за това, но в никакъв случай не искаше да шокира Клоуи, а беше сигурна, че и баща й не би искал.

— Добре — поде Лесли, — хайде да отидем да вземем багажа ти. Сигурно си много уморена — двамата се запътиха ръка за ръка към багажното отделение, а Коко ги последва. Клоуи постоянно й хвърляше коси погледи, сякаш се опитваше да прецени каква е.

— Аз спах в самолета — информира ги, — а за вечеря ни дадоха хотдог и сладолед.

— Звучи чудесно. И ние сме ти купили сладолед. В къщата има и две големи кучета, но те са много добри, макар че едното е огромно — той я предупреждаваше за Джак, за да не се изплаши, като го види.

Коко си помисли, че Лесли се държи много мило с дъщеря си. Докато го наблюдаваше в ролята на баща, внезапно й се стори много достолепен и зрял. Беше очевидно, че Клоуи го обожава и се радва да е с него. Изобщо не пусна ръката му.

— Обичам кучета — обяви тя и вдигна глава към Коко. — Баба ми има френски пудел. Той не хапе.

— Нито пък нашите — успокои я младата жена. — Казват се Джак и Сали. Като се изправи, Джак е висок колкото баща ти — засмя се тя.

— Много смешно — реши детето, а Лесли взе двете й чанти от въртящата се лента и ги остави до Коко.

— Ще отида да докарам колата — оповести той и изчезна, оставяйки дъщеря си с Коко. Тя не знаеше какво да й каже, но момиченцето не спираше да бъбри.

— Мама е актриса на Бродуей — обясни то, докато чакаха баща му. — Тя е много добра, ама пиесата е много тъжна. Всички умират. На мен повече ми харесват мюзиклите, но мама не играе в тях, а само в тъжни пиеси. Накрая я убиват. Аз бях на премиерата — тя беше точно такава, както я описа Лесли — едновременно очарователно дете и малък възрастен. — И ти ли си актриса? — попита Клоуи любезно.

— Не. Аз разхождам кучета — Коко се почувства глупаво, като го каза. Беше й трудно да го обясни на едно дете. — Аз разхождам кучетата на различни хора, докато те са на работа. Доста е забавно.

Двете продължиха да говорят непринудено още няколко минути, когато Лесли се върна. Остана доволен, като видя, че Клоуи се чувства съвсем добре с Коко. Той отнесе чантите до колата, нагласи Клоуи на задната седалка и я върза с колана, след това сложи чантите в багажника и след минута потеглиха.

— Какво ще правим, докато съм тук? — попита Клоуи на път за града. — Има ли зоологическа градина?

Коко отговори вместо Лесли, тъй като познаваше града по-добре.

— Да, има. Както и въжени трамваи, каквито няма никъде другаде. Също и едно място, което се казва Чайнатаун. А може и да отидем на плаж.

— Коко има много хубава вила край брега и аз мисля, че там много ще ти хареса — обади се Лесли, а Коко му се усмихна. Бяха заедно от два месеца и половина, но сега й хрумна, че с дъщеря му ще са нещо като истинско семейство. Или по-скоро Клоуи и Лесли щяха да са, а тя щеше да им прави компания. Това беше неговият истински живот. И за двамата беше като полъх на реалността. Перспективата малко я плашеше, но й харесваше.

Щом пристигнаха, Лесли изключи алармата, отвори широко вратата, а после се обърна към Клоуи с усмивка.

— Добре дошла в къщата, която през следващите две седмици ще бъде твоят дом.

После я поведе към кухнята и й предложи сладолед. Тя все още стискаше плюшеното мече. Докато чакаха баща й на летището, бе казала на Коко, че се казва Александър. Беше много хубаво име за такова старо поизтъркано мече. Тримата се настаниха край масата и Коко извади сладоледа. За неин ужас Лесли разказа на дъщеря си за сцената с кленовия сироп, когато се запознаха. Клоуи се хвана за корема от смях. Сладоледът бе потекъл по брадичката й, както и по тази на баща й. Сърцето на Коко се изпълни с нежност, докато ги гледаше. Двамата изглеждаха като истинско семейство — сякаш Клоуи всеки ден е с него, а да бъде баща беше съвсем естествено за Лесли.

След като приключиха със сладоледа, Коко запозна момиченцето с кучетата. Тя накара Джак да протегне лапа и да разтърси ръката й, на което Клоуи само се изкиска. Изобщо не се страхуваше от него, а през това време Сали обикаляше около тях и Коко обясни, че е пазила стадо овце в Австралия. После всички се качиха горе. Тази нощ Клоуи щеше да спи с баща си в стаята за гости. Той й смигна над главата на дъщеря си и Коко разбра, че й подсказва, че ще дойде в стаята й, но чак когато малката заспи.

Коко й разопакова багажа, а Лесли я наблюдаваше, докато си мие зъбите. Тя си изми лицето, облече си пижамата, а накрая Коко й помогна да си разплете плитките. Дългата й, копринено мека коса се стелеше на вълни по раменете й. Клоуи се покатери в голямото легло, младата жена я целуна за лека нощ и се върна в спалнята си, а Лесли остана край дъщеря с докато заспи.

Двайсет минути по-късно той влезе при нея с щастлива усмивка и се тръшна на леглото.

— Тя е прекрасна — усмихна му се Коко, като се наведе и я целуна. — Прилича на теб, само че е руса.

— Така твърдят всички — подчерта той гордо. — Тя смята, че ти си много мила и хубава. Поиска да узнае дали те обичам и аз й казах, че те обичам. Винаги съм честен с нея. Тя ми заяви, че ако искам мога да спя тук. Оставих вратата й отворена и лампата в банята да свети. Можем да оставим и твоята, ако не възразяваш.

— Много мъдро — изкиска се Коко и заприлича на малко дете, а Лесли се засмя.

— Да, нали? Бащинството винаги ми се отразява по този начин. Тя ме кара да се чувствам отговорен. Бих искал да я виждам по-често — промълви той замислено. — Тя е страхотно хлапе.

— Да, така е — съгласи се Коко, а той се пъхна в леглото до нея. — Сигурен ли си, че може да спиш тук?

— Тя ми каза, че може. Дъщеря ми е много досетлива — беше доволен, че тя се чувства толкова непринудено с Коко и му допадна начинът, по който любимата му бе разговаряла с нея. Сега, след като я бе видял с дъщеря си, я обичаше още повече. Беше прекрасно любимите му хора да са под един покрив. Очакваше с радост следващите две седмици, които щяха да прекара заедно. Привлече Коко в обятията си и двамата останаха дълго да лежат така. Въпреки че Клоуи не можеше да ги чуе от съседната стая, а и вече беше дълбоко заспала, те разговаряха шепнешком.

Половин час по-късно Коко също заспа. Кучетата бяха на долния етаж и спяха кротко в кухнята. Коко ги остави там, за да не притесняват Клоуи, а и да не се катерят в леглото при нея.

Цялата къща потъна в тишина. Когато на другата сутрин Коко се претърколи по корем, за да спре будилника, и отвори очи, видя Клоуи да се усмихва насреща й. Явно се бе събудила и бе дошла при тях в леглото. Лесли още спеше, а Коко се засмя, като я видя.

— Гладна ли си? — попита шепнешком малката си ранобудна гостенка и Клоуи кимна с широка усмивка. — Хайде да слезем долу и да потърсим нещо за хапване.

Двете излязоха на пръсти от стаята, за да не събудят баща й. Коко пусна кучетата навън, а Клоуи бе настани непринудено край кухненската маса, сякаш цял живот го бе правила.

— Какво обичаш да ядеш за закуска? — попита младата жена, докато двете се усмихваха една на друга.

— Овесена каша с банан, препечена филийка и чаша мляко.

— Ей сега идват — обяви Коко, извади продуктите и сложи да се топли вода за чая. — Добре ли спа?

Детето кимна щастливо, а сетне се взря изпитателно в Коко.

— Баща ми каза, че те обича. Ти обичаш ли го? — попита със сериозно изражение.

— Да, обичам го — отвърна Коко и постави чиниите със закуската пред нея. — Много. А той много обича теб, най-много от всички — увери тя момиченцето.

— Мама ми позволява да гледам филмите му, когато си поискам — осведоми я Клоуи, докато загребваше с лъжицата овесената каша. Отпи малко от портокаловия сок.

— Аз също обичам да ги гледам — призна си Коко и седна срещу нея. — В нашата стая има огромен екран и ако искаш можем да гледаме някои от филмите му или други. Много е забавно да се гледа на такъв голям екран.

— Татко не обича да гледа своите филми — информира я Клоуи и Коко кимна.

— Зная. С него можем да гледаме някои други.

— За какво заговорничите вие двете?

Те подскочиха, когато Лесли влезе в кухнята. Не го бяха чули, защото беше бос.

— Говорим си как ще гледаме филмите ти на големия екран — обясни Коко, а Клоуи се опита да заговори с уста, натъпкана с банан, и едва не се задави.

Лесли я имитира и всички се засмяха. Кучетата влизаха и излизаха, докато тримата закусваха. Приличаха на щастливо и задружно семейство.

— Искаш ли да заведем Клоуи на плажа днес, когато свършиш работа към обяд? — предложи той. Беше събота и идеята се стори страхотна и на тримата.

— Може ли да плуваме? — попита Клоуи развълнувано, но баща й й обясни, че водата е твърде студена, за да се плува. Не й спомена за акулите, но й каза, че могат да плуват в басейна.

Заведе я да го видят, докато Коко почисти кухнята и се качи горе, за да се облече. Клоуи се върна с баща си и тя предложи да сплете косата й, преди да отиде на работа. Беше забавно да се грижи за детето. Преди да тръгне, пусна водата в банята и обеща скоро да се върне. Клоуи й махна от прозореца, когато Коко потегли с микробуса. Стопляше я мисълта, че като се прибере, те ще я чакат у дома. Това бе съвсем различен живот от този, който бе водила в Болинас, особено от самотните й последни две години. Харесваше й да си представя, че с Лесли и дъщеря му са семейство.

 

 

Коко се върна навреме, за да обядват заедно, и веднага след като се нахраниха, потеглиха към плажа. По пътя Клоуи се оглеждаше с интерес наоколо, задаваше въпроси и разказваше на баща си какво е правила през лятото в Хамптън. Осведоми ги, че майка й си имала нов приятел, който имал лодка, и тя щяла да замине за Сен Тропе, след като се срещнат в Монте Карло. Коко се опита да не се усмихва, докато я слушаше. Клоуи правеше остроумни коментари за хората в живота й и вероятно щеше да разкаже на майка си за Коко, щом се върне вкъщи.

— Той изглежда много смешно — описваше детето единия приятел на Моника. — Има голямо шкембе и няма коса, но е много добър. А мама казва, че лодката му била много голяма — Моника винаги бе излизала с богати мъже, помисли си Лесли, докато слушаше дъщеря си. Но щом имаше възможност, защо не? Виждаше, че Коко едва се сдържа да не прихне. — Освен това е стар — добави Клоуи. Беше взела плюшеното мече със себе си и сега го вдигна, за да погледне морето, когато минаваха покрай скалите. След това насочи вниманието си към Коко. Този път шофираше Лесли. — А ти защо не си омъжена и защо нямаш деца? — полюбопитства момиченцето. Тази сутрин отново бе казала на баща си, че Коко е много мила и й харесва.

— Още не съм срещнала подходящия мъж — отвърна младата жена. — И моята майка ме пита същото.

А имаш ли братя и сестри? — Клоуи искаше да знае всичко и не се стесняваше да задава въпроси.

— Имам сестра, която се казва Джейн. Тя е единайсет години по-голяма от мен.

— Това е странно — промърмори Клоуи и я погледна вече съжаление, като се спускаха надолу по хълма към Стинсън бийч. Над океана се стелеше мъгла, но небето бе синьо и времето топло. Климатът винаги бе непредсказуем през август, а в града често ставаше студено и духаше вятър. Местните жители бяха свикнали, а туристите оставаха разочаровани, но Клоуи, изглежда, не я беше грижа. Беше щастлива, че е с баща си и Коко. Май нямаше нищо против да споделя компанията му с друга жена. През годините се бе запознавала с доста негови приятелки. Беше обяснила това на Коко по време на закуска и тя само кимна, докато я слушаше. — А сестра ти омъжена ли е? Има ли деца? — попита с надежда момиченцето. Обичаше да е и играе с други деца, но се чувстваше удобно и в компанията на възрастни, както бе казал Лесли. Явно бе много контактно и приветливо дете. За шестте си години бе водила доста светски живот.

— Не, тя също не е омъжена — поклати глава Коко. — И няма деца. Тя живее с приятелка, нещо като съквартирантка. Казва се Лиз.

— Сестра ти обратна ли е? — изстреля Клоуи с широко отворени очи и Коко едва не падна от седалката.

Обърна се и погледна детето с предпазлива усмивка, а Лесли се засмя. Беше изтърпял доста подобни разпити от дъщеря си, но за Коко беше нещо ново.

— Какво означава обратна? — Коко реши да се преструва на невежа, за да чуе обяснението й.

— Не знаеш ли? Това означава, когато момчета живеят с момчета и момичета с момичета и понякога се целуват. Но не могат да имат деца, защото само момичета и момчетата могат. Искаш ли да ти кажа как стават бебетата? Мама ми е обяснила — обяви тя важно и прегърна мечето си. Беше странна смесица от дете и възрастен, една прелестна малка палавница, истинска женичка. Коко никога досега не бе срещала създание като нея и вече я обичаше. Беше трудно да не я обикне човек. Клоуи беше най-забавното момиченце на света.

— Мисля, че не ми се ще да го чуя — побърза да я спре Коко. — Моята майка също ми е казвала. Макар че бях малко по-голяма от теб, когато ми разказа — добави тя. Коко беше на четиринайсет и вече бе научила основните неща от Джейн.

— Звучи доста странно, нали? — отбеляза Клоуи. Вече преминаваха през малкия град Стинсън бийч и се насочиха към Болинас. — Не искам някой да си пъха пениса в мен, когато порасна — обяви тя със сърдито изражение, сетне отново извърна поглед към Коко. — Татко прави ли го с теб? — втренчи се в нея безцеремонно, а Лесли едва не се задави и стрелна с поглед Коко, която се изчерви.

— Ъъъ… ъъ… не, не го прави — излъга със заекване тя. Имаше неща, които бе невъзможно да признае пред едно шестгодишно дете, без значение колко добре информирано бе то.

— Ето защо нямаш деца — заключи Клоуи спокойно. — Но един ден ще ти се наложи, ако искаш да имаш бебе. Мама го е правила с татко — заяви го, сякаш това беше нещо глупаво, но е трябвало да го направят преди много години. Очевидно не разбираше пълното значение на онова, което й бяха казали, макар че бе схванала основното.

— Е, много се радвам, че си се родила — каза Коко весело, опитвайки се да се съвземе от детските откровения. Лесли зави към Болинас и те продължиха по неравния тесен път, водещ до къщата й. — Ето, че пристигнахме — обяви Коко и побърза да слезе от колата, преди Клоуи да се впусне да обсъжда по-деликатни теми, за които младата жена още не бе готова.

Тримата слязоха, Коко отключи вратата на малката си къща, а детето нетърпеливо подскачаше зад нея. Двете кучетата, настанени отзад в микробуса, хукнаха към плажа.

— О, колко е хубаво! — плесна с ръце Клоуи, пъхнала плюшеното мече под мишница. Остави го на дивана и се огледа. — Прилича на къщата на Голдилокс^[2] или Снежанка.

Коко се засмя. Само за пет минути бяха преминали от секс към Снежанка. Клоуи излезе на предната тераса, а Лесли й се усмихна.

— Това е то моето момиче — прошепна. — Казах ти, че е като голям човек. Майка й се отнася така е нея, но в същото време си остава дете. Ти се справи много добре. Обещавам ти, че повече никога няма да правя онова отвратително нещо с теб, освен ако не искаме да си имаме бебе.

Коко се разсмя гръмко и те се присъединиха към момиченцето на терасата.

— Може ли да поиграем на брега?

— Разбира се, нали затова сме дошли. Искаш ли да построим пясъчен замък, или просто да се пошляем наоколо?

— Искам замък! — Клоуи отново плесна с ръце.

В отговор Коко извади няколко тенджери и купи от шкафа и една малка кофа, за да пренасят вода. Малко по-късно, след като си свалиха обувките, тримата се запътиха към брега.

Коко носеше водата, а Лесли построи по-голямата част от замъка. Клоуи го украси с малки камъчета, раковини, плавеи и водорасли. Тя прояви голям творчески размах. Накрая се получи много внушителен и красив замък и всички бяха много доволни. Беше късно следобед, когато се прибраха у дома.

Коко имаше две замразени пици във фризера и достатъчно маруля, за да си направят голяма салата. Коко и Клоуи разтопиха бонбони с пълнеж в един тиган върху печката, защото Коко й бе обещала да й направи десерт „Искам още“ — две бисквити с разтопени бонбони между тях. Изядоха вечерята около разнебитената стара кухненска маса, а после излязоха на терасата, за да се насладят на десерта и полюбуват на залеза.

Лесли разказа смешни случки от най-ранното детство на Клоуи. Тя вече ги бе слушала, но с удоволствие ги чу отново. Накрая я сложиха да спи в леглото в стаята на Коко. Младата жена бе предложила да прекара нощта на дивана, въпреки че Лесли настояваше той да спи там, но тя смяташе, че е по-добре да е при Клоуи. Дневната беше удобна и топла, а и след като Клоуи си легна, запалиха огън в камината. Коко беше отишла да целуне момиченцето за лека нощ, а то й подаде за целувка и мечето.

— Благодаря ти. Прекарах си страхотно днес — каза Клоуи.

— Аз също — усмихна й се Коко и я зави.

Детето заспа почти веднага, след като тя излезе.

— Дъщеря ти е най-забавното хлапе на земята — прошепна Коко на Лесли, докато седяха прегърнати на дивана.

— Зная — кимна гордият баща. — И безумно я обичам. Никога не съм си го представял, но Моника се оказа добра майка. В някои отношения може би е прекалено модерна за мен като например по въпросите на сексуалното образование и други подобни теми, но мисля, че Клоуи е много отворено, емоционално стабилно и контактно дете. Но не и благодарение на мен. Аз щях да я разглезя най-безобразно и щях да й позволявам да не ходи на училище, за да си играем по цял ден у дома — усмихна се щастливо, а Коко се сгуши до него.

— Ти си много добър баща.

Той беше търпелив, мил, обичлив и грижовен, какъвто беше и към нея.

— Построихте много красив замък — усмихна й се Лесли. — Трябвало е да станеш архитект.

— Предпочитам да съм плажна скитница — подметна младата жена закачливо.

— Е, и с това се справяш чудесно — Лесли я целуна, сетне плъзна ръка под пуловера й, за да погали гърдите й.

— Не смяташ да правиш с мен онова отвратително нещо, за което Клоуи говореше, нали? — подкачи го ти, докато той с престорено сериозно изражение милваше гърдите й.

— Никога! Никога не бих направил подобно нещо особено след като Клоуи спи в съседната стая… но при други обстоятелства бих могъл да бъда убеден да го сторя… ако някога искаш да имаш бебе… — гласът му заглъхна, а Коко му се усмихна загадъчно.

— Може би един ден — напоследък често си мислеше за това. Мисълта да има едно малко момиченце като Клоуи я привличаше все повече.

Двамата останаха до полунощ да лежат прегърнати на дивана. После излязоха на терасата, за да се полюбуват на нощта. Небето бе осеяно с милион звезди, а голямата красива луна сияеше кротко над тях. Седнаха на шезлонгите и побъбриха още около час на различни теми, а след това Лесли се раздели неохотно с нея и отиде да си легне при дъщеря си. Коко се разположи да спи в спален чувал на дивана.

Тримата се събудиха рано, свежи и отпочинали. Лесли направи закуска. Приготви палачинки с форма на Мики Маус с пълнеж от банани, за които Клоуи обяви, че са любимите й. После отиде да се види с Джеф и да му помогне по ремонта на колата. Беше го видял, че цяла сутрин човърка нещо по мотора, и нямаше търпение да му предложи помощта си. Коко го наблюдаваше с усмивка през прозореца, докато двете с Клоуи разтребваха кухнята. След това излязоха на терасата и тя й прочете приказка.

След два часа Лесли се върна с ръце, оплескани с машинно масло, но с щастливо и доволно изражение на лицето. Обяви гордо, че са поправили колата на Джеф. Беше прекарал страхотна сутрин, заврян под капака на двигателя.

Малко по-късно тримата отидоха с микробуса в Стинсън и дълго се разхождаха по плажа с кучетата. Върнаха се в къщата на Коко навреме за обяд. Лесли и Клоуи поиграха на домино, а Коко ги наблюдаваше. След това изядоха сандвичите с картофки и накрая се настаниха в шезлонгите на терасата, за да се попекат на слънце. Вечеряха с хотдог и си похапнаха за десерт от бисквитите с разтопени бонбони. Никой от тримата не искаше да си тръгва, Клоуи спа през целия път на връщане. Бяха прекарали чудесен уикенд.

Същата нощ тримата гледаха „Мери Попинс“ върху големия екран в спалнята, а когато Клоуи заспа, Лесли я отнесе в стаята за гости. Коко й бе обещала на следващия ден да я заведе в Чайнатаун, където щяха да вечерят в китайски ресторант „с пръчици“, както бе настояла Клоуи. По-късно през седмицата планираха да посетят зоологическата градина, а преди да си тръгне, на всяка цена щяха да се повозят на въжен трамвай.

— Благодаря ти, че си толкова мила с нея — промълви Лесли, след като се настани в леглото до Коко.

— Никак не ми е трудно — отвърна младата жена с щастливо изражение. Лесли стана и заключи вратата. — Какво правиш? — попита с усмивка тя, сгушена под завивките. Последните дни с Лесли и дъщеря му бяха едни от най-хубавите в живота й.

— Мисля, че трябва да се уединим няколко минути ни спокойствие, което не е никак лесно с дете в къщата — дотогава се бе разглезил, защото бяха само двамата, но в същото време се радваха компанията на Клоуи.

Лесли угаси лампата и взе Коко в обятията си. Установи с удоволствие, че тя е гола. Беше съблякла нощницата, когато той бе отишъл да сложи Клоуи да спи. Той изу боксерките си и след секунди двамата се наслаждаваха на любовта си. Имаха чувството, че идването на Клоуи ги е сближило още повече. А Коко бе осъзнала какво й е липсвало досега и за пръв път се чувстваше цялостна и завършена.