Даниел Стийл
Един ден, някога (8)

8

През следващите дни и Коко, и Джейн разговаряха няколко пъти с майка си. Джейн все още бе разстроена заради толкова по-младия й любовник и макар Лиз и Коко я убеждаваха, че майка им има право да се среща с когото пожелае, Джейн продължаваше да смята, че е крайно неуместно и дори срамно майка й да има връзка с мъж на възрастта на Гейбриъл. Освен това не бе напълно сигурна, че той не преследва парите й. Но поне се съгласи да се запознае с него и да му даде шанс, когато двете с Лиз се върнат на Западното крайбрежие. А дотогава имаше още няколко месеца. Джейн още не бе казала на майка си за бебето. Заяви, че още имало много време, но накрая Лиз я убеди и няколко дни по-късно тя капитулира и съобщи на Флорънс, че ще става баба. Майка й бе едновременно удивена и развълнувана.

— Знаеш ли, едно от нещата, които толкова много ме разстроиха, когато ми каза, че си лесбийка — призна тя, — беше, че си помислих, че никога няма да имаш деца. Никога не ми е хрумвало, че може по този начин да станеш майка. Не те ли притеснява — запита откровено Флорънс, — че не знаеш кой е бащата?

— Не. Ние избрахме спермата на донора от много сигурна банка след задълбочено проучване. Знаем фамилната му история, произхода, здравния профил, образованието, личните предпочитания и хобита. И той, и баща му са учили в Йейл — като родителите си и Джейн беше сноб по отношение на образованието и не би избрала някого, който не е ходил в колеж. Мъжът беше студент по медицина, здрав, млад, от шведски произход. Знаеха всичко за него, освен името му.

Джейн каза на майка си, че смята да си направи амниоцентеза^[1], за да е сигурна, че бебето е здраво, а и щеше да й е забавно да разбере пола му. И двете с Лиз се надяваха да е момиче. Флорънс не можеше да повярва, че ще стана баба. И когато се замисли за това, се запита дали чувствата на Гейбриъл няма да се променят. През последните дни дъщерите й здравата я бяха разтърсили.

Беше по-мека с нея, но беше явно, че и тя е разстроена. Но тя имаше малко повече време, за да свикне с мисълта, че майка й има връзка с много по-млад мъж, след като ги видя да се целуват в градината на „Бел Еър“.

— Благодаря ти, че не си ми ядосана — промълви майка й.

Накрая, както винаги, Коко се държа мило с нея.

— Не съм ядосана. Просто се тревожа за теб — обясни по-малката й дъщеря. Чувстваше се странно да бъде в ролята на родителя. А Флорънс изглеждаше по-склонна да се довери на нея, отколкото на Джейн, което също беше странно. През годините майка й и по-голямата й сестра винаги са били по-близки. Това се дължеше отчасти на възрастта на Джейн, както и на това, че Флорънс и по-голямата й дъщеря се бяха радвали на връзката между майка и единственото й дете доста години, преди Коко да се роди. В резултат Коко винаги бе имала чувството, че е на второ място в сърцето на майка си, както и че двете с Джейн имат връзка, която рядко, да не каже никога, не включваше и нея. Те просто не я допускаха до себе си. Имаха сходен начин на мислене, бяха еднакво критични към останалите, обичаха да налагат мнението си, споделяха почти едни и същи възгледи и принципи. Почти от самото си раждане Коко се чувстваше като чужденка сред тях. Откакто се помнеше, майка й и Джейн бяха най-добри приятелки.

Джейн бе напуснала дома, за да отиде в колеж, когато Коко беше на шест години, но вместо да се превърне в любимата дъщеря, тя си остана едва ли не нежеланото дете, отглеждано и забавлявано от бавачки, докато майка й работеше. Флорънс се интересуваше много повече от писането на книгите си, отколкото да прекарва време с по-малкото си дете. Джейн беше тази, заради която Флорънс зарязваше работата си, с която прекарваше част от времето си, с която пътуваше, която й бе много по-интересна, защото вече бе голям човек. Неясно как, но Коко винаги се бе чувствала, сякаш никога не е пораснала. А сега изведнъж се оказа, че винаги идеалната, недостижимата, знаещата всичко, арбитърът на доброто и злото, прочутата Флорънс Флауърс бе изпаднала в немилост — съвсем непознато за нея чувство. И тя бе потърсила утеха и подкрепа не от Джейн, а именно от по-малката си дъщеря.

— Как се запозна с Гейбриъл, мамо? — попита Коко по време на един от дългите им разговори за него. След като той явно щеше да присъства в живота на майка й, тя искаше да знае всичко за приятеля й.

Флорънс прие интереса й като одобрение и й бе благодарна. Все още се чувстваше много наранена от нещата, които Джейн й бе казала. И макар че тя й се извини по-късно, горчилката и обидата си останаха. Тя я бе обвинила, че вече е абсолютно изкуфяла, че сигурно е прихванала болестта на Алцхаймер, че е оглупяла възрастна жена, оставила се да я използва един млад мъж, който не се интересува от нищо друго, освен от парите и славата й. Коко осъзнаваше, че не е изключено това да е истина, но беше много по-внимателна в думите си. Въпреки че отношенията с майка й все още си оставаха трудни, тя поначало беше много добър и чувствителен човек и не искаше да я нарани.

— Миналата година продадох правата на една от книгите си на „Кълъмбия пикчърс“, за да заснемат филм по нея, а Гейбриъл бе избран за продуцент и режисьор. Двамата работихме усилено върху сценария, въпреки че ми се струва, че ще започнат да го снимат чак през следващата година. Съвместната ни работа беше доста забавна. Той е много интересен и чувствителен мъж — изведнъж в тона й прозвуча стеснителна нотка, което науми дъщеря й. Това беше толкова необичайно за майка й. — Той казва същото и за мен. Докато е бил в колежа, е имал връзка с по-голяма жена, макар и не толкова възрастна като мен — призна Флорънс. — А когато е бил на осемнайсет, е имал трийсетгодишна приятелка. Явно го привличат по-възрастните жени.

— Нямам търпение да се запознаем — подхвърли Коко тихо. Беше истина по много причини. Въпреки че не го каза, тя все още изпитваше дълбоки подозрения към него. Не й се струваше правилно или нормално мъж като Гейбриъл да бъде с жена, която е двайсет и четири години по-голяма, макар майка й да изглеждаше доста млада за годините си, а и той не знаеше истината за възрастта на Флорънс. Но все пак смяташе, че тя е седемнайсет години по-голяма от него, което никак не беше малко. Питаше се дали майка й е имала нещо подобно наум, когато си направи втория лифтинг на лицето след смъртта на баща й. Вероятно не, но не беше изключено. А и тогава си бе направила много процедури за подмладяване като липосукция на корема, бедрата и талията. Флорънс беше много суетна. Това бе едно от нещата, срещу които Коко толкова се бунтуваше, но които бяха неизменна част от холивудския стил на живот. Джейн също бе суетна, макар и не толкова, колкото майка им, и Коко знаеше, че през последните години си инжектираше редовно ботокс^[2]. Подобна суета и егоцентризъм й бяха напълно чужди.

— Той също иска да се запознае с теб — каза Флорънс в отговор на думите на дъщеря си. Изпита облекчение само да ги чуе. Ужасяваше се от мисълта, че и двете й дъщери ще престанат да се виждат с нея. Джейн го бе обмисляла, но Лиз я бе разубедила.

— А какво мислиш за бебето? — попита Коко между другото.

Едва ли мисълта, че ще става баба занимаваше особено майка й през последните дни. Но това със сигурност бе непривично за нея.

— Мисля, че е хубаво за тях. Макар винаги да съм смятала, че ти ще си тази, която ще има деца. Никога не ми е хрумвало, че Джейн и Лиз ще направят подобно нещо. Малко е странно да не знаеш кой е бащата — но това, което майка й правеше, също беше малко странно.

— Джейн каза, че не иска усложнения в случай, че използва спермата на някой приятел. По този начин бебето ще е само на двете с Лиз. Разбирам я. Вероятно ще се чувства особено, ако има бебе от човек, когото познава. Но има още доста време — оставаха цели шест месеца. — Предполагам, че дотогава всички ще сме свикнали с мисълта.

— Аз не съм сигурна, че ще успея — отвърна Флорънс честно. — В момента ме занимават други неща. Започвам нова книга — притеснението и кротостта вече изчезнаха от гласа й. Тя рядко забравяше коя е, въпреки че яростната реакция на Джейн доста я бе разтърсила и бе нанесла сериозен удар по самочувствието й, поне за няколко дни. Вече почти бе убедена, че да я направи баба сега, когато в живота й има доста по-млад мъж, беше последният акт на отмъщение от страна на Джейн. Никой от тези, които я познаваха, не се съмняваше, че най-важното в живота на Флорънс Флауърс е самата тя. И единственият човек, когото допускаше от време на време в интимния си свят, беше Джейн. Сега с тъга осъзна, че с бебето това ще се промени. Предаността и обичта на Джейн ще се насочат много повече към детето и Лиз. И внезапно Флорънс се почувства излишна, а това още повече я сближи с Гейбриъл.

Същата вечер разговаря с него за дъщерите си. Той знаеше, че им е казала за него, и се чувстваше нервен. Не можеше да си представи, че ще одобрят връзката им и беше напълно прав.

— Те още ли са разстроени? — попита притеснено Гейбриъл, докато двамата вечеряха на терасата на „Айви“.

Флорънс бе облечена в бели джинси и копринена тюркоазна риза, обута в златисти сандали на високи токчета. Изглеждаше по-добре отвсякога и докато го гледаше с нескрито обожание, се чудеше защо толкова се притеснява и страхува от реакциите на дъщерите си.

— Ще го преживеят — увери го тя. — Коко беше изненадана, но тя е много сладко момиче. Каза, че иска само да съм щастлива и няма търпение да се запознае с теб, когато следващия път дойде в града. В момента не може да пътува, тъй като наглежда къщата на сестра си и кучето й — не каза нищо за бебето и нямаше намерение да го прави, докато не стане наложително. Не искаше той да започне да я възприема като баба. Огромната разлика във възрастта им бе достатъчно усложнение и нямаше нужда от още. През последната година това не й се бе сторило толкова значимо, но явно Джейн не бе на това мнение. — По-голямата ми дъщеря е по-трудна — добави тя, докато той поръчваше шампанско за двамата. Имаха повод за празнуване: най-после връзката им бе излязла наяве и нямаше защо повече да се тревожат, че дъщерите й ще разберат. Флорънс се безпокоеше и за пресата. Тя беше знаменитост, а любовта им беше пикантна клюка, която рано или късно щеше да стане достояние на таблоидите и развлекателните списания. Досега имаха късмет, а и бяха изключително внимателни и дискретни.

— Джейн много ли ти се разсърди? — попита с разтревожен вид Гейбриъл, докато вдигаше чашата си за гост. Носеше тениска и бели джинси, а на краката си кафяви мокасини от кожа на алигатор, без чорапи. Обувките му бяха подарък от Флорънс. Беше му купила и черни и обичаше да го вижда с тях. Той ги носеше често, когато беше с нея.

Отначало да — отвърна Флорънс откровено. — Едва ли й е хрумвало, че нещо подобно може да се случи. Мисля, че новината ги разтърси толкова силно заради баща им. Ти си първият мъж в живота ми, след като той почина — не беше съвсем вярно, но тя реши, че това ще му прозвучи добре. В годината след смъртта на Бъз бе имала две краткотрайни връзки, които никога не бе споменала пред дъщерите си. Те бяха с посредствени и скучни мъже и Флорънс не беше влюбен в нито един от двамата. Но сега беше лудо влюбена Гейбриъл Уайс и така беше още от първата им среща. Той твърдеше, че е почувствал същото към нея. Любовта им беше бърза и гореща и все още си оставаше такава. — Мисля, че ще им трябва време, за да свикнат и да го приемат. Джейн има много мила и много интелигентна партньорка. Когато я видях за последен път, тя ми обеща да се застъпи за мен пред Джейн. И ми се струва, че го е направила. Лиз изобщо не беше шокирана от връзката ни — той й се усмихна, съчувстваше й заради дъщеря й. От това, което самият той знаеше за нея, а и от това, което бе чувал от колегите в бизнеса, Джейн Барингтън беше дявол в пола.

— Възрастта ми сигурно е била немалък шок — отбеляза Гейбриъл спокойно. — Но когато съм с теб, никога не мисля за това — усмихна й се и я целуна по шията, възбуден от гледката на стегнатите й гърди, които се виждаха през процепа на ризата. Харесваше стила й на обличане — едновременно секси и елегантен. Беше най-съблазнителната жена, която познаваше. — Чувствам се така, сякаш сме на една и съща възраст — винаги й казваше хубави неща и Флорънс му вярваше. Връзката им може и да бе лудост, но тя беше сигурна, че любовникът й е искрен. И Лиз беше права. Ако тя беше мъж, никой нямаше да се впечатли от възрастовата разлика, всъщност щяха да я одобрят и да й завиждат.

— Джейн ще го преживее — увери го тя отново. — В момента има други неща на главата си. Затънала е до уши в проблеми с профсъюзите. Нашата малка любовна история е последното, за което ще мисли — без да се споменава бебето, за което той още не знаеше и Флорънс се надяваше, че още дълго няма да узнае. Дотогава може би вече щяха да бъдат женени. Гейбриъл говореше за това през цялото лято и идеята я изпълваше с щастие и трепет. Единственото препятствие, което трябваше да преодолеят, бяха дъщерите й. Тя не желаеше да ги разстройва допълнително с разговори за брак. Искаше те да го опознаят и се надяваше, че ще се успокоят и ще го приемат.

През останалата част от вечерта разговаряха за филма, върху който Гейбриъл работеше в момента. Двамата от месеци обсъждаха сценария и Флорънс му бе дала отлични съвети. Бяха чудесен екип. Всъщност си пасваха идеално във всичко, което правеха. Тя забеляза, че няколко жени я поглеждат завистливо, докато вечеряха. Други се взираха в Гейбриъл, после в нея с неприкрито възхищение, или поне тя така мислеше. Никой досега не бе изказвал предположение, че й е син, а и той изглеждаше малко по-възрастен от годините си. Хората смятаха, че разликата помежду им е десет години, никой не допускаше, че може да са двайсет и четири. А една жена с десет години по-голяма от приятеля си не беше нещо необичайно в наши дни. Деми Мур и Аштън Кътчър вече бяха проправили път за двойки като тяхната. Така че трябваше да й завиждат, или поне така смяташе тя, а не да я критикуват или отхвърлят.

След вечеря, както обикновено, се върнаха в дома й. През последните месеци той оставаше при нея почти всяка нощ. От време на време, когато искаха нещо по-специално, прекарваха уикенда в хотел „Бел Еър“. Когато отсядаха там, винаги плащаше Гейбриъл. Никога не позволяваше на Флорънс да плаща вместо него и бе приел само няколко подаръка от нея. Той й бе подарил диамантена гривна за шестия месец от връзката им и възнамеряваше следващата година да й даде годежен пръстен, но тя още не знаеше за това. Дори вече го бе избрал. Надяваше се, че дотогава дъщерите й ще са се запознали с него и ще е спечелил одобрението им. Не желаеше да е причина за раздор в семейството й, но беше безумно влюбен в майка им, за добро или лошо. Смяташе, че тя е изключителна жена.

Гейбриъл се протегна собственически върху леглото, изпълнен със задоволство и радост, че тази прекрасна жена е негова. За Флорънс сексът с него бе на вълнуващото преживяване в живота й. Никога не изпитвала нещо подобно през трийсет и шестте години, които бе прекарала с Бъз, дори и когато бяха млади. Гейбриъл беше невероятен любовник. Наскоро казал на майка си за връзката им и тя бе не по-малко разстроена от Джейн. Но в същото време разбираше, че е безсилна да стори каквото и да било. Гейбриъл беше влюбен във Флорънс Флауърс и вече бе решил, че ще е с нея. А тя познаваше добре сина си и бе убедена, че не може да направи нищо, за да накара Гейбриъл да се откаже от нещо или някого. Той беше най-упоритият и настоятелен мъж на земята. Беше се държал така и с Флорънс, която в началото се бе опитала да го отблъсне, макар че съпротивата й не трая много дълго. Тя се бе отдала до забрава на безбройните удоволствия, които споделяха. Сексът не беше на първо място в списъка, макар че имаше значение, но той обичаше да разговаря с нея, да се смеят заедно, да я държи в прегръдките си часове, след като се бяха любили. Харесваше всичко у нея — ума й, тялото й, стила й, силата, славата, репутацията и огромния й талант. Нямаше друга като нея. Боеше се, че ще се чувства незначителен до нея, но в много отношения тя го бе издигнала до своето ниво. Той бе научил толкова много неща от Флорънс за писането, дисциплината, таланта, хумора. Благодарение на нея писането и режисьорските му умения значително се бяха подобрили. Сам го виждаше, а и Флорънс го бе забелязала. Чувстваше се като покорен обожател в нозете на своята господарка и в много отношения беше точно такъв.

Гейбриъл я привлече върху леглото, свали златистите й сандали и ги хвърли на пода. Последваха ги белите джинси и тюркоазната копринена риза. Тя носеше прашки и секси сутиен от бледосиня дантела. Той я погледна с усмивка.

— На тази планета няма по-сексапилна жена от теб — прошепна с искрено възхищение. Тялото й все още беше стройно и слабо. Тя тренираше усилено всеки ден с един от най-добрите фитнес инструктори в Ел Ей. Да се люби всяка нощ с Гейбриъл бе достатъчна награда за усилията й. А в леглото го бе научила на някои неща, за които той не подозираше.

Флорънс съблече бавно дрехите му, с което го подлуди още повече, и миг по-късно двамата лежаха голи в обятията си. Напоследък тя отпращаше прислугата за през нощта и в топлите вечери двамата се любеха край басейна. Но тази нощ предпочетоха огромното легло с четири колони и розов балдахин, което в последната година се бе превърнало в уютно любовно гнездо за младия мъж.

Тя впи устни в неговите, плъзна се отгоре му и започна да го язди. След секунди Гейбриъл започна да стене и да се извива под нея. Тя продължи със същото темпо, дразнеше го и го предизвикваше, дарявайки го в същото време с невероятна наслада, сетне се плъзна по него и устните й откриха пулсиращата му мъжественост. Той простена, отдръпна нежно главата й, притегли я нагоре, а езикът му се стрелна към съкровеното място между бедрата й. Сега тя се замята, пометена от бушуващите вълни на страстта, и докато тялото й тръпнеше в наслада, той проникна в нея и я облада, изтръгвайки викове на екстаз. Мина доста време и двамата се отпуснаха отмалели и задоволени, а тя се сгуши до гърдите му. Гейбриъл дишаше учестено и изглеждаше напълно изтощен. Изведнъж се разсмя. Не знаеше какво мислят дъщерите й за него, но в този миг изобщо не му пукаше. Никога не бе обичал друга жена толкова силно и докрай. След минути двамата заспаха отмалели и щастливи в прегръдките си. Останалият свят не съществуваше за тях.