Даниел Стийл
Един ден, някога (15)

15

Коко пътува по същия маршрут, който Лесли бе изминал преди почти две седмици. Единствената разлика бе, че той летя в първа класа, а тя — в туристическа. Лесли й предложи да й купи билет за първа класа, но Коко му отказа, защото предпочиташе сама да си плаща сметките. Единайсетчасовото пътуване от Сан Франциско до Париж бе дълго и тягостно. Тя спа на пресекулки по време на полета и като пристигна във френската столица, беше много изнервена, изпомачкана и мръсна. По по време на полета бе твърде възбудена, за да заспи дълбоко, и изгледа четири филма, докато летяха над океана. Използва тричасовия престой в Париж, за да вземе един душ в банята на летището и да хапне нещо в най-близкото кафене. Задряма веднага след настаняването си в самолета за Венеция. Спа дълбоко по време на целия полет и стюардесата трябваше да я събуди, когато самолетът се приземи. За нея още бе посред нощ, но имаше чувството, че е пътувала няколко дни.

Още в Париж бе преминала през митническия контрол, така че сега във Венеция трябваше само слезе от самолета и да си вземе подпечатания от имиграционните власти паспорт. Още на борда си изми зъбите и лицето, среса косата си. До Париж бе летяла е една стара тениска, но за полета до Венеция се преоблече в новия черен пуловер и си обу черните обувки без токчета. Щом слезе от самолета е голямата чанта с колелца, видя Лесли да я чака отвъд бариерата след гишето за паспортна проверка. Във Венеция беше обед и късното октомврийско слънце грееше много ярко. Но най-ярко светеха радостните искри в очите на Лесли, безкрайно развълнуван от пристигането й. Грабна я в прегръдките си, хвана дръжката на тежката чанта и я изведе от терминала до очакващата ги лимузина. Подаде на шофьора квитанцията, за да вземе багажа й, и се настани до нея на задната седалка, целуна я страстно и я увери колко се радва да я види. И двамата се държаха сякаш от месеци са били разделени, въпреки че бяха изтекли само две седмици.

— Толкова се страхувах нещо да не се обърка и да не дойдеш — възбудено бъбреше той. — Не мога да повярвам, че си тук! — изглеждаше като изпаднал в екстаз.

— Нито пък аз. Как напредват снимките?

— Имаме два почивни дни. И мисля, че ще ни отпуснат и следващия уикенд. Резервирах стая за следващата седмица в един хотел във Флоренция — съобщи той, целият сияещ. Едва отдели ръцете си от нея, когато шофьорът се появи с багажа й, сложи го в багажника и се върна на мястото си зад волана. Пътуваха в луксозен мерцедес, купен от продуцента от Германия специално за него. Той й обясни още, че филмът напредва задоволително, макар че възникнали някакви проблеми между него и Мадисън, но не се задълбочи в подробностите. След като Коко бе тук, нищо друго не го вълнуваше.

Пътуването от летището до огромния паркинг се оказа сравнително кратко. Там трябваше да оставят лимузината и да продължат с наетата от него motoscafo — той й обясни, че така наричали тук тези големи моторници, за да ги отведе до палацо „Грити“, където Лесли бе отседнал. Останалата част от снимачния екип и някои от звездите също имаха апартаменти в „Грити“, смятан за най-луксозния хотел във Венеция. Мадисън поискала да отседне в „Киприани“, но продуцентът не й разрешил, тъй като хотелът бил отдалечен и ежедневното й пътуване до снимачната площадка щеше да му създаде доста главоболия. Режисьорът се бе усамотил в „Бауер Грюнвалд“, понеже именно този хотел предпочитал. Лесли пък бе очарован от избора на палацо „Грити“.

Моторницата ги понесе с голяма скорост по Канале Гранде. Коко се оглеждаше със страхопочитание. Градът започна да се разкрива пред тях в цялото си великолепие още щом напуснаха паркинга. Църкви, куполи, базилики, древни дворци и накрая катедралата „Сан Марко“ и площада пред нея — зашеметяваща гледка под октомврийското слънце. Това категорично бе най-красивото място, което бе виждала през живота си. А Лесли се усмихваше, когато по лицето й се изписваше удивление.

— Красиво е, нали? — попита я той, прегърна я и я целуна. Не можеше да измисли по-приятно място, за да го сподели с нея. Вече бе наел гондола за тази вечер, за да преминат с нея под Моста на въздишките по пътя към ресторанта, ако тя дотогава все още беше будна. Имаше хиляди неща, които искаше да направят заедно, да й покаже. Това беше само началото. И беше благодарен на съдбата, че ще бъде напълно свободен за нея през уикенда. Целият снимачен екип беше работил здравата, за да почиват през съботата и неделята.

Когато пристигнаха в палацо „Грити“, ги съпроводиха във фоайето и Лесли я поведе към техните стаи. Тя очакваше той да е настанен в апартамент, но вместо това се оказа, че ще разполагат с няколко стаи, свързани помежду си и оформящи царствено жилище, точно като за него. Това се предвиждаше в договора му, но беше по-елегантно и по-луксозно от всичко, което Коко някога беше виждала. От прозорците се разкриваше великолепна гледка отвъд Канале Гранде и дворците, много от тях частни и все още притежавани от венециански аристократи. Венеция наистина беше забележителен и уникален град.

Няколко служители от персонала се впуснаха да се кланят и угодничат пред Лесли, а двете камериерки изчезнаха някъде в другите стаи, за да разопаковат багажа на Коко. Появи се келнер в ливрея, понесъл грамаден сребърен поднос с храна заедно с отлично изстудена бутилка шампанско „Луи Рьодерер“.

— Тук малко прекаляват с глезенето на клиента — прошепна й Лесли с леко стеснителна усмивка.

— Виждам — отвърна тя, като си напомни, че ще бъде тук само седмица или две. А когато си тръгне кралската карета, в която пътуваше с него, отново ще се превърне в тиква. Трябваше непрестанно да си го напомня. Да бъде с Лесли беше също като в приказката за Пепеляшка, а той несъмнено беше прекрасният принц. Трудно бе да се повярва, че кристалната обувка накрая наистина ще й лепне на ходилото. Това се случваше само в приказките с хубав край, но очевидно тази беше тъкмо такава.

Двамата се разположиха на огромния диван, тапициран с жълт сатен, докато келнерът й наливаше чай, после поднесе плато с изключително малки сандвичи, а накрая дискретно се изниза от стаята.

— Не съм сигурна дали съм Пепеляшка, или сирачето Ани^[1] — възкликна тя, несмееща да повярва на очите си. — Преди по-малко от двайсет и четири часа бях в Болинас. Как въобще се озовах тук?

Не беше очаквала нещо подобно. Беше мислила само, че отново ще бъде с него, никога не си бе представяла какъв е начинът му на живот по време на снимки, нито докъде са готови да стигнат продуцентите, за да му осигурят всички удобства. Това тук не беше само удобно. Беше разкош в пълния смисъл на думата.

— Такъв живот не е зле, нали? — подсмихна се Лесли дяволито. — Но бях нещастен, преди да дойдеш. Без теб никак не е забавно — добави той и й подаде ръка, за да я разведе из стаите. Спалнята беше огромна, достойна за кралски палат, пълна с прекрасни антики, а таванът бе покрит с фрески. Имаше две всекидневни и трапезария, достатъчно просторна, за да побере две дузини гости. За него бе отделен малък кабинет и библиотека. Освен това в апартамента имаше толкова много просторни бани, целите в мрамор, че тя им изгуби броя, докато той й ги показваше. Във всяка стая бяха поставени свежи цветя, а за нея бе избрал баня, облицована изцяло в розов мрамор, с прекрасен изглед към Венеция.

— Мисля, че сънувам — ахна тя, като го последва до прозореца. След това без повече церемонии той я отведе направо в грамадното двойно легло, забулено под богат балдахин. Беше като кралско ложе, но именно в него тя отново откри онзи Лесли, когото познаваше и обичаше. Въпреки луксозната обстановка, той си оставаше любящ и весел, какъвто беше с нея в къщата на Джейн и в Болинас. Една от най-хубавите черти на Лесли бе умението му да се наслаждава на живота и на всичко хубаво в него без самодоволство и показност. А в момента копнееше единствено да е с нея.

През следобеда се любиха и поспаха, после се изкъпаха в огромната мраморна баня. Накрая й каза да си обуе джинсите. Искаше да я отведе на разходка и да й покаже някои от чудесата на Венеция. Изнизаха се набързо през фоайето на хотела. Наетата моторница акостира на кея пред площада „Сан Марко“. Оттам поеха по тесни улички, обиколиха най-близките църкви, от един уличен търговец си купиха италиански сладолед джелато, продължиха по тесните мостчета, прехвърлени над по-малките канали. Тя съвсем изгуби посоката, обаче и двамата никак не се разтревожиха. Той беше поопознал града, но нямаше нищо страшно да се изгубиш във Венеция. Където и да се озовеш, все ще е красиво място, а някой накрая непременно ще те упъти как да се върнеш там, откъдето си потеглил. Видяха и други влюбени двойки като тях да се разхождат; през този сезон от годината повечето бяха от местните. Времето си оставаше хладно, въпреки че слънцето грееше щедро, а когато се скри зад хоризонта, те се върнаха при моторницата, която ги отведе обратно в хотела.

Прибраха се отново в неговите великолепни покои, а Коко застана до прозореца и дълго гледа града. Когато се обърна към Лесли, очите й издаваха по-красноречиво от всякакви думи цялата й любов.

— Благодаря ти, че ме покани тук — промълви тя тихо. Беше почти като на меден месец, да бъде с него в най-романтичното място, което някога бе виждала.

— Не те поканих — напомни й той с блясък в очите, отражение на нейния. — Умолявах те да дойдеш. Исках да споделя това с теб, Коко. Преди да дойдеш, за мен Венеция беше само работен терен — тя не можа да сдържи усмивката си. Това беше най-страхотният „работен терен“.

После все пак поговориха за филма и за това как напредват снимките. Лесли й наля чаша шампанско и накрая отидоха да се преоблекат за вечерята. Той бе загрижен дали Коко не е прекалено уморена, но този следобед тя бе спала достатъчно, за да възстанови силите си. Не искаше да се лишава нито минута от времето, което можеше да прекара с него, особено когато не беше зает с работата си.

Този път, като слязоха долу, моторницата никъде не се виждаше. Вместо това ги очакваше голяма гондола. Гондолиерът беше с раирана риза, тъмносиньо сако заради вечерния хлад и традиционния плосък рог, какъвто носеха всички гондолиери. Гондолата беше блестящо черна със златист кант, точно каквито са били столетия наред всички гондоли. Както Лесли й бе обещал, преминаха под Моста на въздишките под съпровода на песента на гондолиера. Всичко беше като на сън.

— Задръж дъха си и затвори очи — прошепна й Лесли и тя, макар досега да се оглеждаше с широко отворени очи, се вслуша в съвета му. Той я целуна нежно, задържал и своя дъх. Едва като преминаха под моста, той й каза, че отново може да диша. Тя отвори очи и му се усмихна.

— Добре, сега обетът е сключен — рече той и се усмихна доволно. — Според легендата ще бъдем завинаги заедно. Надявам се, че нямаш никакви възражения.

Тя се засмя, когато той се настани до нея на седалката. Какво имаше да възразява? Че е с най-романтичния, най-влюбения мъж на планетата? Или че е в най-красивия град, който някога бе виждала? Трудно бе да се измисли някакво възражение, пък и тя нямаше никакво желание за това.

— Искам да дойдем тук за медения ни месец, ако има такъв — прошепна младата жена, като гондолата преминаваше под друг мост, потопена в романтичната атмосфера. Невъзможно бе да е другояче, особено с него. — Искам да кажа, ако някога се оженим.

— Ето че и ти заговори за това — видимо се въодушеви той, когато спряха пред малки каменни стъпала, над които ги очакваше приветливо осветен ресторант. Гондолиерът им помогна да слязат от гондолата. Лесли тръгна към ресторанта, обвил ръка около талията й. — Портиерът на хотела ме увери, че тук е тихо и дискретно. Много от местните хора го посещавали. Не е изискано, но той каза, че кухнята е много добра.

Ресторантът се оказа малък и пълен само наполовина. Салонният управител ги поведе към малка кокетна маса в дъното на заведението. Никой не им обърна внимание и те вечеряха като всички други, без някой да ги прекъсва или да им досажда по някакъв друг начин. В началото Мадисън беше създала известна суматоха, когато прессекретарят й се бе обадил в жълтите списания, издавани единствено за феновете на клюките за кинозвездите, с някакви абсурдни истории. Но папараците ги притесняваха само на снимачната площадка, а оттогава, за всеобщо облекчение, не бе публикувано нищо. Такива номера не минаваха пред европейската преса. Лесли не й разказа за какво се отнасят тези слухове, а само отбеляза, че са незначителни и досадни и типични за нея. Добави още, че Мадисън, както по време на снимките на всеки филм с нейно участие, искала да бъде кралицата на снимачната площадка, но това не го притеснявало, стига тя да си знае репликите, да се явява навреме за работа и да не спъва графика за снимките. Той се наслаждаваше на Венеция, ала се надяваше да се прибере у дома и при Коко колкото е възможно по-скоро. Освен това добави, че засега според графика снимките напредват задоволително. През тази седмица трябвало да снимат на площад „Сан Марко“, както и вътре в базиликата; издействането на разрешителни изисквало безкрайни процедури, но техният италиански помощник-продуцент бил истински гений в уреждането на всичко необходимо.

Разговаряха оживено през цялата вечер, макар че Коко усещаше как дрямката започваше да я надвива. Биоритмите й бяха напълно объркани заради голямата часова разлика, въпреки че тази вечер се наслаждаваше на вечерята в ресторанта и последвалата разходка до площад „Сан Марко“. Както и на пътуването обратно до хотела с гондолата. Но щом се върнаха в стаите си, започна да се прозява. Едва държеше очите си отворени. В Италия вече беше полунощ, а тя беше будна от толкова много часове. Някъде от пътя над океана й се губеше една нощ, но поне беше за добро.

Коко заспа, преди Лесли да я люби. Остана да лежи до нея в леглото и да й се любува с усмивка на уста, после се сгуши до нея. Да бъде тя тук, до него, беше като сбъдната мечта. Все така прегърнати, спаха почти до пладне на другия ден. Събудиха се чак когато слънчевата светлина заливаше стаите им и след като се любиха, се приготвиха за новия ден.

Той я заведе в „Барът на Хари“^[2] за обяд, това беше любимото му място. Тя си избра ризото по милански, каквото само тук можеха да й предложат, с много шафран. Лесли си поръча салата от омар, после се заеха да обсъждат какво ще правят през днешния следобед. Той отново бе наел гондола, понеже беше много по-романтично да се плава с нея по каналите, отколкото с иначе доста по-бързата и по-практична моторница. Нямаше за къде да бързат. Следобедът посветиха на посещение в Двореца на дожите, в камбанарията на базиликата „Сан Марко“, наричана от италианците Кампаниле, и в кралските градини. Накрая продължиха разходката си с още няколко от красивите стари църкви, преди да се приберат в хотела. Измина още един прекрасен ден. Решиха да си поръчат вечеря в стаята, понеже на сутринта той трябваше още в шест да тръгне към снимачната площадка, за да му оформят косата и грима. Тя му бе обещала да го придружи поне през първия ден от престоя си. След това Коко смяташе да открие сама Венеция. В този малък град имаше толкова много за разглеждане, а и тя не желаеше да му досажда, докато той бе зает със снимките.

Лесли пътуваше съвсем скромно, като никога не влачеше антураж след себе си. Той сподели с Коко, че не се нуждае от личен асистент, след като портиерът на хотела е толкова сведущ за всичко във Венеция. А палацо „Грити“ беше прочут с отлично подбрания си персонал. За косата и грима си Лесли използваше услугите на фризьорите и гримьорите от снимачния екип и никога не водеше свои лични. За звезда от такъв ранг той бе учудващо непретенциозен и скромен. Не обичаше да създава суматоха, нито да привлича всеобщото внимание. За разлика от Мадисън, която бе довлякла във Венеция личния си фризьор, двама гримьори, сестра си, две асистентки, както и най-добрата си приятелка. Беше известна с това, че още при обсъждането на договора за всеки нов филм тя връчваше на продуцентите дълги списъци с личните си изисквания. И не подписваше контракта, преди да получи уверенията им, че всичките й капризи ще бъдат задоволени. Навсякъде пътуваше с доверения си бодигард и личния си треньор, като настояваше антуражът й да бъде настаняван в нейния хотел, за да й бъдат всички денонощно под ръка. С това естествено тя не можеше да спечели приятели сред нито една от кинопродукциите, в които участваше, но никой не дръзваше да спори с нея, след като оглавяваше боксофис класациите за киноактриси. Просто изпълняваха исканията й, за да не прави сцени, за което тя никога не би се поколебала.

— Малко е изморително да си сред всичко това — сподели Лесли с Коко на следващия ден на път към снимачната площадка.

Коко носеше дебело яке от овча кожа, за да я предпазва от въздуха, доста студен преди изгрева, и любимите си каубойски ботуши. Изглеждаше свежа, млада и красива, макар и без никакъв грим, възхитителна с големите си зелени очи и буйна като грива коса с цвят на мед. Тя въплъщаваше всичко, на което той се възхищаваше в жените — честна, семпла, естествена, непретенциозна, без излишни превземки. От нея се излъчваше доброта и прямота, някаква завършеност, озаряваща всичко около нея. Двамата представляваха красива двойка. На снимачната площадка се настаниха в личната му каравана, разположена под арките около площада „Сан Марко“. Тя не можеше да си представи как бяха уредили да се докара тази каравана чак тук, но така Лесли разполагаше с достатъчно пространство за отмора между сцените или за последно разучаване на следващите реплики.

Фризьорът и главният гримьор вече го очакваха. Бяха наети сред местните специалисти, но говореха добре английски, така че Лесли успя да размени по някоя и друга шега с тях, докато отпиваше от чашата си с димящо кафе. Коко се настани в ъгъла притихнала, и безмълвно наблюдаваше с интерес сцената.

Въпреки че екипът бе събран толкова рано, снимките започнаха едва към девет часа. Преди това поднесоха закуска на всички, а накрая почукаха на вратата, за да му съобщят, че вече са готови за появата му. Техниците довършваха настройките на осветлението, а дубльорът му, млад италианец, облечен и гримиран като Лесли, с ръст почти колкото неговия, зае полагащото му се според сценария място. Лесли носеше черен костюм, превъзходно ушит по мерките му, черни ботуши от чортова кожа и поло. Изглеждаше много секси, много красив, когато напусна караваната и се отправи към площадката с напълно готов грим. Никога не си позволяваше да прекалява с грима. Косата му беше грижливо вчесана и обработена със спрей.

Коко гледаше като омагьосана как на площадката се събираха и другите актьори. Режисьорът зае мястото си до оператора и го инструктира за изискванията си към кадрите. Той знаеше точно какви ъгли на насочване на камерата му бяха необходими. Разговаряше с актьорите, без да прибягва до викове или заплахи. Коко и преди бе присъствала на снимки, на които я бе водила сестра й, но тук цареше някаква непозната за нея напрегнатост и сериозност. Актьорите от този филм бяха сред най-добрите в бранша. Никой не подценяваше задачите си, никой не искаше да пропусне нито един кадър. Ако филмът пожънеше успех, можеха да натрупат цяло състояние, а за изключителните си постижения можеха да претендират за „Оскар“-ите. Очевидно това се въртеше в умовете на всички тук. Затова и никой не си позволяваше да върши лудории.

Тя стоеше притихнала там, където й бе казано, че може да остане, така че на никого да не пречи. Проследи внимателно как Лесли се справи с първата сцена от снимачната програма за деня. В нея Мадисън не участваше. Измина още цял час, преди тя да се появи в червена коктейлна рокля, адски съблазнителна, полуразголена, с прочутата цепка, но наметната с палто, с много секси високи токчета. В тази сцена тя се показваше заедно с него, но после трябваше да побегне през площада. Някой се опитваше да я отвлече, а Лесли тичаше след нея, опитвайки се да я спаси от преследвача, макар че се предполагаше, че тя няма представа кой всъщност я гони бясно сред навалицата. Беше някакъв сложен, заплетен заговор, но Коко се бе запознала с историята от сценария, докато помагаше на Лесли в хотела да заучава репликите си. Тя помнеше сцената, но тук всичко беше по-различно заради наелектризиращото атмосферата изпълнение на актьорите и осезаемото дори във въздуха напрежение. Италиански карабинери бяха оградили зоната за снимките и помагаха за опазването на реда. Някой мълчаливо подаде на Коко сгъваем стол, за да има на какво да седне. След няколко минути една жена с руса коса се настани на стола до нейния. Коко нямаше представа коя бе тя, освен че принадлежеше към многочисления антураж на Мадисън.

— Добра е, нали? — подхвърли жената на Коко по време на паузата. — Аз щях да се пребия, ако трябваше да бягам на такива високи токчета.

Вместо отговор Коко се разсмя.

Жената не я попита коя е или защо е тук. Толкова много хора се тълпяха около снимачната площадка, че никой никого не питаше откъде и защо се навърта наоколо. Като всички останали от екипа Коко имаше пропуск за снимачната площадка, окачен на шнур около врата й, което означаваше, че беше член на техническия или актьорския състав, или на нечий екип.

— Двамата изглеждат много добре заедно, нали? — отново поде непознатата, вперила поглед в тях.

Коко също ги следеше със затаен дъх. Не й бе хрумнало това, но те наистина изглеждаха добре заедно. В тази сцена Мадисън се озоваваше право в обятията на Лесли. Беше останала без дъх от трескавото търчане по площада преди малко, когато той най-после я застигна и здраво я прегърна. Коко малко се притесни, като осъзна каква чаровна двойка са, но нали затова ги бяха избрали на кастинга.

— Прочетохте ли какво писаха за тях в списанията миналата седмица? — попита я жената небрежно и отново погледна Коко. — Изглеждат страхотно секси. Истории като тази подклаждат интереса към филма. И всеки ще иска да узнае какво ще се случи, след като си тръгнат оттук, нали? — и тя се ухили.

Коко се насили също да се усмихне, но усмивката й се получи доста вяла. Доби още по-смутен вид, когато непознатата измъкна от голямата си пазарска чанта едно списание и услужливо й го подаде.

Коко едва не се задави, като видя фотографията на корицата. Беше снимка на целуващите се Лесли и Мадисън, най-отгоре с набрано в най-едрия шрифт заглавие: „Гореща новина! Нов романс с Лесли и Мадисън се задава в Италия“.

Коко не искаше да го чете, но беше като хипнотизирана, затова прелисти списанието на съответната страница. Там имаше още няколко снимки — две от тях също със сцени със страстни целувки, а на третата изглеждаха сепнати, сякаш някой бе прекъснал нещо, което не са желаели друг да види. Стомахът й се преобърна, докато четеше статията. В нея се казваше, че той е скъсал с последната си приятелка през май, която го обвинила, че бил гей. Продължаваше с обяснението, че Лесли никак не изглеждал съсипан, защото се потопил в пламенен любовен романс с Мадисън Олбрайт по време на снимането на новия им филм в Италия. Не се споменаваше нищо за Коко, нито за появата й с него в Ел Ей. След няколко минути тя върна списанието на жената и й благодари. Но имаше чувството, че започва да й прилошава.

Именно това имаше предвид сестра й: винаги така ставаше, когато се влюбиш в прочут киноартист, който спи с партньорките си от всеки филм. Те бяха тук заедно от две седмици. Не му е отнело много време. И не можеше да отрече това, което току-що бе видяла по страниците на лъскавото списание. Нямаше никакво съмнение, че той я целуваше, и то страстно. Стоеше там като вкаменена и го гледаше заедно с Мадисън. Що за проява на лош вкус да я покани във Венеция, докато върти любов с филмовата си партньорка? Все пак бе длъжна да признае, че той я бе поканил, преди да напусне Щатите, но ако имаше сърце, щеше да я предупреди да не идва. А на всичко отгоре беше правил любов с нея през последните два дни. Що за човек е той, щом като е способен на всичко това? Какъв ли? Ами очевидно беше какъв е — филмова звезда. За Коко бе убийствено да си го признае, но Джейн се оказа права.

През следващите три часа тя следеше като безчувствен робот как Лесли изпълнява сцена след сцена. Единственото, за което жадуваше сега, бе да се върне в хотела и да си опакова багажа. А Лесли Бакстър да върви по дяволите. Очите й се наляха със сълзи. Искаше й се само да се прибере у дома си, в Болинас, и да изплаче там сълзите си.

Лесли я потърси веднага щом снимките приключиха. Прибра се в караваната, където хората от кетъринга им бяха сервирали обяд. Тя забеляза, че на тръгване от снимачната площадка той каза нещо на Мадисън, което я разсмя, а после я притегли към себе си и я прегърна. На Коко й се искаше да повърне, докато ги гледаше, но не каза нищо, нито когато вървеше с него към караваната, нито след като влязоха вътре.

— Как ти се сториха кадрите? — той свали сакото си, отпусна се на най-близкия стол и я погледна с щастлива усмивка. — В началото всичко ми се стори много зле и все още си мисля, че сцената с преследването е глупава, но режисьорът не се отказва от нея. Повече ми допада сцената под арките — Коко не можеше да повярва, че той можеше да й говори така спокойно след онова, което току-що бе прочела в онази статия. Внезапно сякаш се бе превърнал в непознат. — Май не са ти харесали — продължи той, леко разтревожен, понеже погрешно бе изтълкувал мълчанието й като безмълвна критика на изпълнението му. Той беше перфекционист в работата си и това го притесни още повече.

— Мисля, че сцените се получиха много добре — промълви тя тихо и седна на стола срещу Лесли. Не знаеше дали да му каже какво си мисли за него сега, или да изчака, докато се върнат в хотела след края на снимките.

— Тогава какво не ти хареса? — лицето му внезапно пребледня и се стегна. Той държеше на мнението й, точно както й бе заявил, когато я помоли да прочете сценария.

— Всъщност това, което никак не ми хареса — заговори тя, решила да сложи край, без да чака нито миг, за да може веднага да се прибере в хотела и да си тръгне, преди той да се върне от снимачната площадка, — беше статията, която някой от екипа ми показа.

— Каква статия? — Лесли изглеждаше напълно незаинтересован и това още повече смути Коко. Досега той винаги бе честен с нея или поне тя така си мислеше, а ето че сега бе решил да се преструва на глупак.

— Не мога да си спомня името на списанието. Обикновено не чета такива боклуци. Беше статия за твоята любовна афера с Мадисън, започнала очевидно тук, по време на снимките. Можеше поне да ми кажеш нещо по въпроса, преди да дойда. Щеше да ми спести пътуването.

— Разбирам — кимна той, сведе глава и заби поглед в краката си; после рязко се изправи със сериозно изражение. — Мога да си представя как се чувстваш. Но, ако не възразяваш, бих искал да ме придружиш за малко. Ако правилно съм разбрал, личността, която ти е дала статията, е някоя от любимците на госпожица Олбрайт?

— Мисля, че да. Тя така и не се представи. Но я видях да идва на снимките заедно с нея.

— Чудесно. Това означава, че може би е сестра й или някоя от нейните четиринайсет асистентки или пък любимата й приятелка от гимназията. Всички пристигнаха с частен самолет — отвори вратата на караваната си и подкани Коко да го последва. Тя се поколеба за миг, но Лесли внезапно придоби толкова заплашителен вид, че не посмя да спори с него. Слезе по стъпалата и продължи под арките към близката каравана, значително по-голяма от неговата.

Лесли почука на вратата и без да дочака отговор, я отвори със замах. И със същия гневен замах издърпа Коко след себе си. Караваната бе препълнена с хора. Отвсякъде се разнасяха миризми на евтини парфюми и цигари. Някои се смееха, други говореха по мобилните си телефони, трети опипваха перуките по стойките. Коко забеляза жената, която й бе показала списанието, — тя й се усмихна, когато минаха покрай нея. Лесли продължи до някаква стая в дъното на караваната, защото знаеше, че Мадисън обикновено се оттегляше там, за да е по-настрани от останалите. Почука на вътрешната врата и като чу гласът й, веднага разтвори вратата и застина на прага, вперил яростен поглед в нея. Тя се бе разположила на дивана с един мъж, облечен само с потник и джинси, ръцете и гърдите му бяха покрити с татуировки. Изглеждаше изненадана, когато зърна Лесли на прага.

— Здравей — поздрави го тя с напълно невинен вид. — Нещо не е наред ли? — тази сутрин, по време на снимките, Лесли се бе държал съвсем добре с нея.

— Може и така да се каже. Една от твоите приятелки е показала на Коко отвратителната статия от онова жълто списание, след като ти миналата седмица покани журналистите със задачата да съсипят живота ни.

— Не съм ги канила — още по-невинно заяви тя. — Направи го моят прессекретар. Не мога да контролирам с кого контактува.

— Не можеш, как ли пък не! — обърна се към Коко, кипящ от гняв. — От госпожица Олбрайт или евентуално от нейния прессекретар е била отправена покана към най-гадните влечуги в бизнеса, за да отразят последните новини за нея и да ни снимат. И тогава някой от замесените в целия този процес — разбира се, че не знаем кой точно — им подхвърлил, че между Мадисън и мен е пламнала любов. Всичко това е целяло единствено да събуди по-голям интерес към филма. Но аз — продължи той, извръщайки гневния си поглед от Коко към партньорката си, — нямам никаква любовна афера с нея, никога не съм имал и не възнамерявам да имам въпреки забележителната й фигура, страхотните й импланти и изключително красивите й крака — добави той, като натъртваше на всяка дума с великолепно школуваната си актьорска дикция. — Освен това тя е омъжена за своя фризьор, като този джентълмен — и за да е напълно ясно на Коко, Лесли посочи към мъжа с татуировките — присъства на снимките на всичките й филми и никога не я изпуска от очи. Има и още нещо: макар че би трябвало да е най-строго пазената тайна, за да се опази секси имиджът й непокътнат, в случая за моя сметка, тази персона тук е бременна в петия месец. И съвсем случайно — и това е поредната тъмна тайна — тя е напълно щастлива като омъжена жена. А сега, като изчистихме всички недоразумения, след като обърка живота ми с глупостите, поднесени на пресата, може би ще бъдеш така добра да обясниш на моята приятелка вярно ли е всичко това, което казах. И между другото… — той отново се обърна към Коко, — публикуваните снимки, на които се целуваме, са от заснетата през миналата седмица сцена. Не зная кой, по дяволите, е прибрал парите, платени от журналистите за тези снимки, но най-вероятно е някой от твоите хора — обърна се той с нескрита неприязън към Мадисън. — Но точно в момента ни най-малко не се нуждая от подобна реклама. Обичам тази жена и нито тя, нито аз искаме да страдаме от подобни лъжливи слухове — от ушите на Лесли направо излизаше пара; Мадисън го гледаше стреснато, а фризьорът й се изкашля притеснено и побърза да се изниже като мокра връв от стаята. Той въобще не показа някакви признаци на ревност към Лесли, но очевидно нямаше какво да добави към казаното от него. Дори на излизане се усмихна притеснено на Коко, преди да се присъедини към тайфата от навлеци в по-голямото помещение отвън. Явно съпругът на звездата предпочиташе да не се забърква в скандала и да остане в сянка, тъй като женитбата му с Мадисън се пазеше в дълбока тайна. Остави я сама да води своята битка.

— Стига, Лесли, трябва да признаеш, че такива неща винаги изострят интереса към филма — Мадисън се усмихна на Коко и остана доволна, като видя искра на удивление в очите й. Коко никога досега не се беше забърквала в подобна каша. — Но ако кажеш на някого, че съм бременна, ще те убия — обърна се тя към Коко със спокоен тон. Единствената, за която се предполагаше, че е наясно с най-съкровената тайна на кинозвездата, беше гардеробиерката й. Мадисън беше подписала договора за филма, още преди да забременее и не искаше да изгуби своя дял. Но за разлика от нея, Лесли беше на път да изгуби Коко.

— Направи ми една услуга — процеди през зъби, без да откъсва гневния си поглед от Мадисън. — Ние с теб трябва да работим заедно през следващите няколко месеца. Това ни е работата. Аз не се бъркам в личния ти живот. Не се бъркай и ти в моя.

— Добре де, добре — съгласи се тя и се надигна от дивана. На Коко едва сега й направи впечатление леко издутият й корем, очертаващ се под пеньоара й. Под дрехите си носеше силно стегнат корсет, но го сваляше, като се прибереше в караваната си. — Само не казвай на никого, че съм омъжена и бременна. Ужасно зле ще е за имиджа ми. На секссимволите не се полага да се омъжват или забременяват.

— А какво ще обясниш за бебето, когато се роди? — попита я Лесли, донякъде смаян от дръзките й лъжи. За Коко вече бе съвсем ясно, че той въобще не я харесва. Никак не бе трудно да разбере защо.

— Светът ще узнае само, че бебето е на сестра ми — отвърна Мадисън студено.

— И къде планираш да го родиш? Под листото на някоя зелка?

— Всичко вече е уредено — измърмори тя и отново погледна към Коко. Мадисън беше красива, но Коко сега осъзна, че е напълно лишена от чувства. Тя се вълнуваше единствено от своята кариера. И въобще не й пукаше, че междувременно може да съсипе нечий живот. — Скъпа — заговори тя на Коко, — отведи го обратно в караваната му и му направи свирка. Явно има нужда от изпускане на парата преди следващите снимки.

След това вулгарно предложение вбесеният Лесли задърпа Коко към вратата, преди тя да успее да продума нещо. Те разбутаха нетърпеливо тълпата от придружители на Мадисън, струпани отвън. Коко влезе след него в караваната му и го погледна с дълбоко съжаление. И за двамата сцената беше крайно неприятна. Но явно нищо не можеше да смути непоклатимото самочувствие на Мадисън Олбрайт.

— Съжалявам, Лесли — заговори тя тъжно. — Аз си помислих, че… когато видях онова списание…

— Разбирам. Не се безпокой повече за това — махна с ръка той и се отпусна с тежка въздишка в стола си. Но още изглеждаше силно разстроен. — Няма откъде да знаеш, че всичко това е само една изфабрикувана гадост. Тази кучка и собствената си майка би продала за пари, ако въобще има такава. На всичко е готова, само и само да се снима в някакъв филм — това бе грозната страна на неговата професия, с която Коко едва сега се сблъскваше. — Но трябва също да знаеш — добави той и я изгледа тревожно, — че не съм сигурен дали това няма да се повтори. Мадисън е отвратителна усойница и отново ще се опита да ме изиграе. Така се случва при всеки филм, преднамерено или не. Достатъчно ти е обаче да знаеш, че никога няма да ти причиня подобно нещо. Прекалено много те ценя, за да падна дотам, а освен това те обичам. Ако се забъркам с друга жена или ако дори само го пожелая, ще ти го кажа и ще изчезна от живота ти. И тогава няма да ти се налага да го научаваш от разни жълти списания или таблоиди. Колкото и лошо да съм се държал в миналото, никога не съм постъпвал така подло с никого и категорично нямам намерението да започвам да го правя отсега нататък. Съжалявам, че те разстроих — завърши той, протегна ръце към нея и притегли в скута си.

Коко беше напълно засрамена.

— Безкрайно съжалявам, че го направих на такъв въпрос. Нямах никакво намерение да създавам проблеми между вас, двамата.

Разигралата се преди малко сцена нямаше да облекчи работата му с Мадисън, но се радваше, че всичко между тях се бе изяснило, и то в присъствието на Коко. Ако Мадисън толкова държеше да сее слухове за своите похождения, трябваше да избере някой друг. Лесли нямаше никакво намерение да съсипва връзката си с Коко заради Мадисън Олбрайт.

— Обичам те. А и защо, за бога, ще искам тъпа блондинка като нея? — Мадисън бе показала истинското си лице, обкръжена от всичките онези лигави подмазвачи и асистенти. Приличаше на евтина уличница. — Такива неща постоянно се случват в нашата професия, Коко. Това е непрестанно работеща фабрика за слухове и повечето от хората са готови в следващия миг да те стъпчат или да ти забият нож в гърба. Рядко се случва да срещнеш достойни хора, които не са готови да те продадат при първата възможност. Ще ти се наложи да свикнеш с това.

— Ще се опитам — за Коко бе истинско облекчение да осъзнае що за манипулаторка е партньорката му във филма, но в същото време изпита голямо възхищение от начина, по който Лесли се бе справил със ситуацията.

Внезапно той се разсмя.

— Предполагам, че малко си поизпуснах нервите — и двамата бяха забелязали как съпругът й се изниза тихомълком от стаята. — Все пак мисля, че онова предложение за свирката си го биваше. Какво ще кажеш по въпроса? — погледна часовника си и отново вдигна очи към нея. — Разполагаме ли с достатъчно време? — само я поднасяше, разбира се, затова и двамата се разсмяха. Но в следващия миг стана сериозен. — Завърши първият рунд. Ти току-що премина успешно изпитанието с огъня. Добре дошла в шоу бизнеса.

— Мисля, че се провалих с гръм и трясък — въздъхна Коко, все още разтърсена от случилото се. Тя беше готова да се отдръпне, когато повярва, че той има любовна афера с Мадисън. Какво ли щеше да стане, ако си бе заминала от Венеция без въобще да говори е него? Беше получила един изключително ценен урок.

— Тъкмо обратното — възрази той и я погледна с обич, — според мен се справи учудващо добре. Ние оцеляхме, нашата любов оцеля и не мисля, че тази зла кучка ще може отново да ни изиграе — Лесли го изрече с такъв тон, сякаш те се противопоставяха на целия останал свят. Ала и двамата много добре знаеха, че Мадисън може би няма повече да им вреди, но рано или късно някой друг ще се опита. Коко започваше да вниква в същността на професията му. Хората се нахвърляха един срещу друг при всяка удобна възможност, по всеки достъпен за тях начин.

Обядваха спокойно в караваната, като разговаряха само за филма и за това, което Коко искаше да разгледа във Венеция. И тя внезапно осъзна, че сестра й грешеше. Тя се беше сблъскала с нещата, за които Джейн беше предсказала, че са неизбежни. Ала напук на мрачните й прогнози тя не беше рухнала като кула от карти. А Лесли я бе защитил, бе честен с нея. Наистина беше разтърсена, но не и сломена. И което беше още по-важно: онова жълто списание бе сгрешило. Така че засега всичко беше наред.