Даниел Стийл
Един ден, някога (14)

14

Джейн и Лиз се върнаха една седмица, след като Лесли замина за Венеция. Предишната вечер Коко се бе преместила в Болинас, а в понеделник сутринта, преди да се заеме с работата си, се отби, за да остави ключовете. Беше разтребила къщата и почистила кухнята, беше сменила чаршафите и кърпите в голямата спалня. Лиз й се бе обадила в неделя, за да й благодари. Коко се смая, когато в понеделник Джейн й отвори вратата. Бе облечена в черни панталони и тесен черен пуловер, а коремът й бе невероятно издут. Беше бременна в петия месец. Пак си беше слаба, но сякаш бе погълнала голяма баскетболна топка. В сравнение с всичко останало коремът й изглеждаше огромен. Коко се засмя, щом я видя.

— Какво е толкова смешно? — попита Джейн сприхаво, а Коко й се усмихна.

— Нищо. Изглеждаш много сладка — посочи към корема й, където беше нейният племенник или племенница, а в този момент се появи Лиз с широка усмивка.

— Много впечатляващо, не мислиш ли? — рече тя гордо и прегърна сърдечно Коко. Двете сестри си размениха любезна прегръдка и целувка.

— Благодаря ти за грижите за къщата през тези четири месеца и половина — побърза да каже Лиз. Бяха се върнали с един месец по-рано от заплануваното.

— За мен също се получи добре — отвърна Коко и се усмихна. — Искам да кажа… ами, както и да е… беше ми приятно.

Обзалагам се, че е било — подметна Джейн саркастично. — Къде е Лесли?

— Във Венеция. Ще остане там до Деня на благодарността, а може и до Коледа.

— Е, това ще ти даде време да се осъзнаеш — заяви сестра й грубо. — Мама ми изпрати изрезките от статиите. С отиването си в Ел Ей си разровила гнездо на оси. А ако останете заедно, ще стане още по-лошо. Надявам се да си готова за това — заключи без капка милост.

— Ние преодоляваме препятствията едно по едно, стъпка по стъпка — отвърна тя, повтаряйки думите на Лесли.

— Искаш ли да дойдеш утре на вечеря? — попита Джейн.

— Не мога. Заета съм — поклати глава без колебание Коко. Нямаше желание да слуша издевателствата на сестра си, натякванията й как Лесли ще я зареже веднага щом се влюби в партньорката си във филма. Не искате да чува нищо. И без това достатъчно се притесняваше.

— Е, тогава някой друг път. Между другото, следващия уикенд ще трябва пак да останеш тук — нареди тя безцеремонно, докато трите стояха на вратата. Дори не й хрумна да попита дали Коко ще има възможност. Просто смяташе, че е на разположение. Както винаги.

— Не мога — отказа Коко, наслаждавайки се на непознатите думи. Беше й трудно да ги изрече, но го направи. Джейн винаги щеше да си остане властната и плашеща сестра. Деляха ги твърде много години и навярно затова винаги когато общуваше с нея, на Коко й бе трудно да се почувства като възрастен човек със собствени нужди.

— Ще можеш. Ние заминаваме за Ел Ей за довършителната работа по филма. Ще разгледаме две къщи, които се дават под наем, а и аз искам да се запозная с момчето играчка на мама. Доколкото зная, ти още не си се срещала с него. — Джейн я стрелна въпросително, готова да й се нахвърли, ако го е направила и не й е казала.

— Не, не съм — потвърди Коко. — Като бях там, за да се видя с Лесли, мама работеше върху последната си книга, така че не я видях — и двете знаеха, че майка й не приема обаждания и посетители, когато пише. Питаха се дали тези правила важат и за Гейбриъл. Може би да. Във всеки случай за тях нямаше изключения. Джейн каза, че майка им е завършила книгата и се е съгласила да се срещнат.

— Както и да е, и без това трябва да останеш тук с Джак за уикенда. Ако искаш, можеш да го заведеш в Болинас. След като наемем къща, ще го вземем при нас — Коко знаеше, че ще бъдат няколко месеца в Лос Анджелис за окончателното монтиране на филма. — Но за този уикенд ще трябва да се погрижиш за него.

— Аз няма да съм тук — отвърна Коко и погледна сестра си право в очите. Беше истина.

— И защо не? — смая се Джейн.

Не можеше да си спомни някога досега по-малката й сестра да й е отказвала нещо. Това се случваше за пръв път. Благодарение на Лесли се бе освободила от властта на Джейн. Лиз не каза нищо, но й се искаше да изръкопляска. Усмихна й се окуражително над рамото на Джейн.

— В петък заминавам за Венеция. Ще бъда там две седмици. Сигурна съм, че Ерин ще се погрижи за Джак. Тя ще ме замести при клиентите ми. Всъщност смятах да те попитам дали мога да оставя Сали тук, но явно няма да може.

— Разбира се, че можеш — побърза да отговори Лиз. Искаше да я подкрепи за смелостта да се опълчи на сестра си. — Ерин ще се грижи за тях, а и Джак няма да се чувства толкова самотен, след като Сали ще му прави компания — през последните четири месеца и половина двете кучета живяха заедно и се разбираха отлично.

Джейн не каза нито дума, само се взираше с неодобрение, все още не можейки да повярва на чутото. Момичетата за всичко и робите не си заминаваха ей така, нито пък имаха наглостта да правят собствени планове. Случилото се налагаше Джейн сериозно да преосмисли отношенията със сестра си.

— Мислила ли си как ще се справиш с папараците във Венеция? — попита тя студено. Сякаш искаше да накаже Коко за смелостта й да бъде независима.

— Да, мислила съм — отвърна Коко тихо. — Ще положим всички усилия, за да се справим. Смятаме да отидем за няколко дни във Флоренция в почивката между снимките.

— Звучи страхотно! — възкликна Лиз въодушевено, а Джейн само я изгледа, като се питаше в що за човек се е превърнала сестра й.

Промяната в Джейн беше очевидна, физическа. Тази в Коко не бе толкова видима, но беше много по-дълбока. Ала майчинството не бе смекчило сърцето на Джейн. Тя си оставаше властна и безцеремонна както винаги.

— Получихме резултатите от амниоцентезата — изведнъж смени темата Джейн. — Бебето е добре — за миг по лицето й пробягна лека сянка на разочарование. — Момче е — двете с партньорката й искаха момиче, но Лиз побърза да каже, че за нея няма значение, стига бебето да е здраво. — Ще бъде по-трудно да се оправим. Момчетата не са моята слабост — усмихна се, като го изричаше, а Коко се засмя.

— Мисля, че всичко ще е наред — наум си помисли, че Джейн е прекалено твърда и коравосърдечна, за да бъде майка на момиче. Всъщност изобщо не я възприемаше като майка. Това бе интересен избор за нея и изненада за всички. Майка им още не се бе възстановила от шока. Перспективата да стане баба не я изпълваше с възторг. Напротив, караше я да се чувства стара, пък и тя никога не бе изпитвала слабост към бебета дори когато бе млада, а бебетата бяха нейните собствени. Сега още по-малко особено когато в живота й имаше двайсет и четири години по-млад от нея мъж. — Как ще се казва? — Джейн и Лиз вече бяха говорили за това и почти бяха решили да го нарекат на името на бащата на Джейн. Бащата на Лиз се казваше Оскар — име, което и двете не харесваха.

— Вероятно ще го кръстим на татко. Ще изчакаме да се роди и да видим на кого ще прилича, а после ще решим.

— Нямам търпение да го видя — заяви Коко искрено. Все още й бе трудно да повярва, че двете ще имат бебе. Никога не си бе представяла, че може да се случи. — Между другото, изглеждаш великолепно. Единственото различно е баскетболната топка в корема ти.

— Лекарят каза, че е доста едър — въздъхна Джейн и за миг добри разтревожено изражение. Не очакваше с нетърпение раждането. Мисълта за него я ужасяваше, но Лиз щеше да бъде с нея през цялото време, да я окуражава и напътства. Сега повече отвсякога й се искаше Лиз да беше бременна. — Баща му бил метър и деветдесет, така че и той ще е доста висок — Джейн също бе висока; двете с Коко бяха с еднакъв ръст, макар че Джейн винаги й бе изглеждала по-висока, както когато бяха деца. Този спомен се бе запечатал в паметта й.

Коко си тръгна, за да отиде на работа, а в четвъртък следобед доведе Сали. Джейн и Лиз заминаваха на следващия ден за Ел Ей, а Коко за Венеция. Щеше да пътува през Париж. Вече бе опаковала багажа си и трудно сдържаше вълнението си. С Лесли разговаряха по два или три пъти на ден и той я очакваше с нетърпение. Отиде да остави Сали; Джейн бе излязла и Лиз я покани на чаша чай. Коко току-що бе свършила с работата си и заминаваше рано сутринта на другия ден.

— Как вървят нещата с Лесли? — попита Лиз, докато отпиваха от чая.

— Невероятно добре — засия насреща й Коко. — Още не мога да повярвам, че ми се случва, нито разбирам какво е намерил у мен.

— Той е щастлив да те има — заяви по-възрастната жена уверено. Винаги се бе възмущавала от грубото и обидно държание на Джейн към по-малката й сестра. Обтегнатите им отношения й причиняваха болка и тя тайно се надяваше, че някой ден Коко ще събере смелост да скъса тези мъчителни връзки. Но Коко още не бе готова за това. Разликата във възрастта, както и миналото им, не бяха в нейна полза.

— Досега имахме късмет с журналистите — подхвана Коко предпазливо. — Те ме плашат, но се надявам да не ни преследват прекалено ожесточено. Помня какво ми каза Джейн, че ще ме изядат жива, но аз не съм бивша затворничка или наркоманка.

— Доколкото съм запозната, да напуснеш Юридическия факултет, да живееш в Болинас и да се грижиш за кучета все още не е престъпление — отбеляза Лиз спокойно, — противно на впечатлението, което може би сестра ти е създала у теб. Ти си достойна и уважавана личност, издържаш се с почтен труд и си прекрасна жена. Нищо не могат да изровят за теб — увери я Лиз, а Коко въздъхна.

— Джейн смята, че той ще ме зареже на мига заради някоя сексапилна мадама. И аз се притеснявам за това. В неговата професия има много изкушения, а той е човек като всички нас.

— На мен ми се струва, че е човек, много влюбен в теб — напомни й Лиз. Джейн й бе разказала за острата реакция на Лесли, породена от жестоките думи на Джейн към Коко, което според Лиз бе доказателство за любовта му. — Във филмовите среди има много солидни връзки и щастливи бракове. Ние просто не знаем за тях, защото за жълтата преса не са интересни. В таблоидите пишат само за провалените бракове и скандалните връзки. Имай малко повече вяра в себе си и в Лесли. Той е добър човек.

Топлите й думи бяха като балсам за Коко и тя се отпусна.

— Нямам търпение да се видим във Венеция — каза тя с щастлива усмивка.

— Ти заслужаваш почивка. Не си спомням кога за последен път си имала ваканция — доколкото Лиз знаеше, това беше преди три години, когато беше заминала с Иън. Време беше отново да се върне към живота и очевидно правеше тъкмо това. — Ще се радвам да ми разкажеш за всичко, когато се върнеш.

След това двете поговориха за бебето и Лиз сподели колко е развълнувана. Каза, че и Джейн също се вълнува и вече е започнала да свиква с мисълта, че ще роди момче. Щели да превърнат гостната в детска стая, а докато са в Ел Ей, смятали да проведат интервю за бавачка. Коко я слушаше с искрен интерес. Никога не бе очаквала, че ще има племенница или племенник, а през това лято Клоуи й бе напомнил колко страхотни могат да бъдат децата.

Тъкмо си тръгваше, когато Джейн се върна. Сестра й изглеждаше щастлива и спокойна, а дрехите й подчертаваха издутия й килим. Коко не можа да сдържи усмивката си.

— Забавлявай се във Венеция — пожела й изненадващо мило Джейн. Идваше от консултация и беше в добро настроение. Всичко било наред, а сърдечните тонове на бебето били силни и ясни. Вече бе започнала да събира в албум снимките от видеозона и това се стори много забавно на Коко. Подобен сантиментален жест не бе характерен за сестра й и тя се запита дали в крайна сметка Джейн ще бъде добра майка. В това отношение и двете бяха лишени от пример за подражание, тъй като Флорънс не беше майчински тип. Тя беше компетентна и отговорна, но много повече се интересуваше от кариерата си и отношенията със съпруга си, отколкото от децата си. Накрая все пак бе съумяла да създаде прилична връзка с по-голямата си дъщеря, но така и не бе успяла да го стори с Коко. Двете имаха много малко общи неща. Коко винаги е била бялата врана в семейството. Беше се родила твърде късно и винаги е била различна. — Обади ни се, като се върнеш! — извика Джейн след нея, докато Коко се качваше в колата, за да потегли към Болинас.

Мислите й бяха заети с Лесли, Венеция и очакването отново да бъдат заедно. Беше нетърпелива да го види на снимачната площадка, да пътува няколко дни из Италия с него. Той вече й бе обещал да минат с гондола под Моста на въздишките. Според легендата това щяло завинаги да увековечи връзката им. Звучеше й страхотно.

Същата вечер се обади майка й, за да я покани за уикенда, след като Джейн и Лиз също пристигаха в Ел Ей, но Коко й обясни, че заминава за Венеция, за да се види с Лесли.

— Сигурна ли си, че идеята е добра? — подхвърли майка й с подозрителна нотка в гласа. — Не бива да тичаш след него, скъпа. Може да си помисли, че го преследваш.

— Не го преследвам, мамо — Коко завъртя очи, докато я слушаше. — Той настоява да отида. Каза ми го много пъти.

— Добре. Щом си сигурна. Но той ще е зает със снимките на филма. Мъжете не обичат жените да им се пречкат, докато работят. Това ги кара да се чувстват като задушени — на Коко й се искаше да я попита дали и Гейбриъл се чувства „задушен“ от нея, но не го направи. Не искаше да се разстройва, като спори с майка си. А освен това майка й и Джейн винаги печелеха в словесните битки.

— Благодаря ти за съвета — измърмори Коко кратко, питайки се какво е сторила, че да заслужи такива роднини. Сестра й смяташе, че е само поредният трофей на колана му, при това не особено привлекателен, и че скоро ще бъде захвърлена заради някоя по-блестяща и красива жена. А майка й мислеше, че тя преследва прочут киноактьор, който всъщност няма особено желание да я види. Защо нито една от двете не можеше да допусне, че е достойна за него и той наистина я обича? — Как е Гейбриъл? — смени темата тя.

— Прекрасно! — възкликна с жар майка й. Любовният й романс я интересуваше много повече, отколкото по-малката й дъщеря, и тя явно изобщо не се съмняваше, че той я обича. Беше й много по-трудно да си представи, че Лесли е влюбен в Коко. — През уикенда ще вечеряме заедно с Джейн и Лиз — Флорънс малко се притесняваше от предстоящата среща, понеже бе наясно колко трудна може да бъде голямата й дъщеря и колко критична, но тя се вълнуваше от перспективата Гейбриъл да се запознае с едното й дете и да сподели щастието й. Коко мислеше, че това е наивна надежда, защото предполагаше, че Джейн ще се възползва от най-малката възможност да му намери някой недостатък, който по-късно ще изтъкне пред майка си.

— Забавлявай се — пожела й на раздяла майка й и двете затвориха.

По-късно се ядоса на себе си, когато осъзна, че майка й отново бе разклатила увереността й. Внезапно се разтревожи дали наистина не се натрапва на Лесли и се запита дали той наистина иска толкова отчаяно да я види, както твърдеше.

— Няма да ги слушам — каза си младата жена, докато посред нощ затваряше ципа на куфара си. — Мама и Джейн говорят само глупости. Те ме мразят и винаги са ме мразили, а на мен не ми пука какво приказват. Той ме обича и аз го обичам, а това е най-важното. Той иска да ме види и ще прекараме чудесно във Венеция — изрече всичко на глас и остана доволна от себе си. Излезе на терасата, погледна към звездите и си пожела всичко да е наред. След това влезе вътре и си легна с мисълта, че само след двайсет и четири часа ще бъде във Венеция, в прегръдките на любимия си. И нямаше никакво значение дали той е кинозвезда, или не. Нямаше да мисли за това, нито за думите на майка си. Щеше да отлети за Италия и да се наслади на най-прекрасните дни в живота си.