Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Treasure Island, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 83 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor (2002)
Допълнителна корекция
thefly (2021)

Източник: http://bezmonitor.com

 

Издание:

ЗЛАТНА БИБЛИОТЕКА

Избрани творби за деца и юноши

Двадесет и трета книга

 

Робърт Луис Стивънсън ОСТРОВЪТ НА СЪКРОВИЩАТА

Превела от английски Весела Несторова

Преводач на стиховете Надя Кехлибарева

Редактор Елена Матева

Художествен редактор Тончо Тончев

Технически редактор Георги Кожухаров

Коректор Елена Иванова

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС ДПК „Д. Благоев“ — София 1977 година

 

Treasure Island by Robert Louis Stivenson J M Irm A Sons Lid London 1955

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция, добавяне на илюстрации

Статия

По-долу е показана статията за Островът на съкровищата от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Островът на съкровищата
Treasure Island
Корица на романа от Charles Scribner's Sons, 1911
Корица на романа от
Charles Scribner's Sons, 1911
АвторРобърт Луис Стивънсън
Илюстраторкъм бълг. издания:
Стоян Шиндаров (1975)
Христо Жаблянов (1987)
Първо издание14 ноември 1883 г.
Англия, Лондон
ИздателствоCassell and Company
Оригинален езиканглийски
ЖанрПриключенска
Роман за подрастващи
Видроман
Страници163* до 184**

Издателство в България„Добромир Чилингиров“, София, 1946
ПреводачРосина Бонева (1946)
Весела Несторова (1960)
Евгения Паничерска-Камова (1975)

бележки
  • * Брой страници на „Народна младеж“ '87
    ** Брой страници на „Народна култура“ '75
Островът на съкровищата в Общомедия

„Островът на съкровищата“ (на английски: Treasure Island) е роман на шотландския писател Робърт Луис Стивънсън, издаден за първи път през 1883 г. в един том. Преди това е публикуван на части в списание за деца с оригинално заглавие „Корабният готвач или Островът на съкровищата“.

Творбата представлява приключенска история, първоначално предназначена само за деца, но в наши дни ориентирана и към подрастващите читатели. Сюжетът се върти около премеждията на Джим Хокинс, който открива карта на заровено пиратско съкровище. Тя отвежда младежа на опасно приключение, в което пиратска шайка и група авантюристи се опитват да се доберат до скритото имане, заровено на екзотичен остров. В много отношения романът притежава и образователна линия, защото се занимава с развитието и израстването на главния персонаж, и може да се причисли към така наречените „билдунгсромани“.

Произведението на Стивънсън е една от най-често драматизираните творби: филмирано, правено на сериал и дори на пантомима. Само BBC е продуцирала поне три телевизионни адаптации. Една от адаптациите по романа е анимационният филм „Планетата на съкровищата“ на Дисни; както заглавието подсказва, действието се измества в космическото пространство. Книгата е адаптирана във футуристичен пълнометражен анимационен филм и от българския режисьор-аниматор Румен Петков.

Сюжет

Първа част: Старият пират

Морският капитан Били Боунс отсяда в селската странноприемница „Адмирал Бенбоу“, разположена в близост до Бристъл. Новодошлият е потаен и подозрителен към всеки новодошъл и започва да плаща на Джим Хокинс – сина на съдържателя, за да си отваря очите за моряк с един крак. Старецът остава за дълго в странноприемницата, печелейки сред местното население славата на пияница и грубиян. Един ден Боунс е посетен от стар свой приятел с прякор Черното куче. Между двамата избухва свада. Черното куче побягва, а Капитанът получава удар. Старият моряк пренебрегва съвета на местния лекар д-р Ливси да спре алкохола и скоро състоянието му се влошава значително. Усещайки своя неизбежен край, той споделя на Хокинс, че е преследван от екипажа на Флинт, който иска морския му сандък.

През един мъглив ден сляп просяк на име Пю дава на морския вълк „черния знак“ – късче хартия, почернено от едната страна, което го предупреждава, че хората на Флинт ще навестят стареца в десет часа. Веднага щом получава лошата вест, Боунс пада мъртъв на пода. Хокинс и майка му остават в странноприемницата, за да вземат дължимото от сандъка на покойника, като преди това са търсили помощ в селото. Главорезите пристигат и двамата напускат хана, скривайки се под един мост. Хората на Флинт, водени от Пю, опустошават мястото, но не намират книжата на капитана, взети от Хокинс. Вбесеният слепец заповядва да бъде намерено момчето. Прозвучава сигнал и мародерите се разотиват, оставяйки Пю, който намира смъртта си под копитата на спасителния отряд от селото. Хокинс е откаран при скуайър Трелони и доктор Ливси, за да им покаже книжата. Тримата разглеждат бележките на Флинт, пълни със сметки от печалбите, донесени от грабежи на села и кораби. От плика изпада карта на острова, където е заровено съкровището на Флинт, натрупано от неговите набези. Скуайър Трелони възторжено предлага веднага да се подготвят за пътуване.

Втора част: Корабният готвач

Хокинс остава няколко седмици в имението на скуайъра, докато Трелони уреди подготовката по пътуването в Бристъл. Един ден пристига писмо, в което скуайърът оповестява, че се е сдобил с шхуна на име „Испаньола“ и нужния екипаж, сред който и корабния готвач Джон Силвър. Хокинс заминава за Бристъл незабавно с пощенската кола. Веднага след пристигането си момчето е пратено от Трелони в кръчмата „Далекогледа“, държана от Силвър, за да даде бележка на готвача. В заведението Джим заварва Черното куче, който се измъква бързо, преди съдържателят да прати хора да хванат беглеца. Силвър е възмутен, че такива разбойници посещават мястото му.

Преди корабът да потегли, капитанът прави съвещание, в което изразява недоволството си, че всички, освен него, знаят за целта на пътуването, а именно заровеното съкровище. Също така капитан Смолет изпитва притеснение към екипажа, който подозира, че може да подбуди бунт на шхуната. Въпреки опасенията „Испаньола“ потегля. По време на пътуването мистериозно изчезва помощник-капитанът Ероу. Малко пред корабът да достигне своя цел, Хокинс, скрит в полупразна бъчва с ябълки, чува разговор между Силвър и няколко души от екипажа. Подмолният готвач се разкрива като жесток пират от бившата шайката на Флинт, повечето от членовете на която са на палубата на „Испаньола“. Главорезите се готвят да вдигнат бунт в подходящия случай и да се доберат до съкровището. Точно преди Хокинс да бъде разкрит, някой изкрещява, че приближават земя. Момчето незабавно уведомява доктор Ливси, че иска да свикат събрание, в което има да им каже нещо. Капитан Смолет, скуайърът и Ливси се оттеглят на заслужено празнуване в каютата. След малко Джим е извикан. Момчето накратко разказва всичко, чуто от Силвър. Мъжете в каютата уточняват, че е възможно да се разчита едва на седем души от екипажа, а към останалите дванайсет е нужно да се прояви търпение и предпазливост. Докторът съветва Джим да действа като шпионин сред моряците.

Трета част: Моите приключения на брега

След откриването на острова сред екипажа на кораба се появява напрежение, което започва да загатва за предстоящ бунт. Капитан Смолет прави повторно тайно съвещание, в което предлага да позволят на главорезите да слязат на брега, а малкото честни мъже на палубата да избягат с кораба. Планът се проваля, след като Силвър оставя на „Испаньола“ повече свои моряци отколкото свитата на капитана. Хокинс решава да действа и се качва в лодките заедно със Силвър. Преди да се доберат до брега, момчето скача от плавателния съд и се скрива в гъстата растителност на острова. Навлиза навътре в гората и се спира на едно блато. Известно време оглежда острова. Чува приближаване на хора и се скрива зад един дъб. Вижда Силвър да разговаря оживено заедно с още един мъж от екипажа на име Том. Хокинс се промушва по-напред, за да чуе разговора им. Силвър убеждава моряка да се присъедини към групата му. Изведнъж се разнася смъртен крясък из острова. Пиратският главатар казва, че това е Алън. Том отказва да се присъедини към пиратите дори с цената на живота си. Когато мъжът се обръща, за да си тръгне, Силвър хвърля патерицата по него. Уцелва го в гърба и Том пада. Главорезът довършва жертвата си с нож. Хокинс припада за кратко от видяното и, след като се свестява, побягва навътре в гората. Неочаквано из дърветата се промъква странно същество. Постепенно Хокинс разбира, че това е човек. Раздърпаният мъж пада на колене и се представя за Бен Гън – бивш пират, част от екипажа на Флинт, който бил изоставен от съратниците си, заради желанието си да намери съкровището на главатаря. Гън престоява три години на самотния остров, през които твърди, че е открил пиратското имане. Неочаквано прозвучава гърмеж на топ. Джим и Бен се затичват по посока на изстрела. Момчето забелязва в далечината да се вее английското знаме.

Четвърта част: Оградата

Отново на борда на „Испаньола“. След като разбират, че не могат да отвлекат „Испаньола“, Ливси и Хантар взимат лодка и слизат на острова. Недалеч от брега, в гората, те намират укрепление, в което могат да се барикадират. Връщат се на палубата и заедно с останалите взимат на мушка шестимата хора на Силвър и започват да прехвърлят провизии и оръжия на лодките. Успяват да направят три успешни курса до острова и да приберат стоката зад оградата. При последния, четвърти курс, обаче нещата се усложняват. Приливът затруднява движението, а пиратите от острова се усещат. Лодката е потопена от гюле и авантюристите се добират до брега без провизии. Преди да се скрият в укреплението, мъжете се спречкват с част от главорезите и губят един от хората си. В постройката капитан Смолет разпъва английското знаме. Цяла вечер отцепниците са обстрелвани с гюлета от кораба, но попаденията са неточни.

През това време Хокинс се разделя с Бен Гън. В нощта той наблюдава действията на пиратите, после се промъква бавно към дървеното укрепление. Прескача оградата и е приет с охота от съмишлениците си, които са го мислели за мъртъв. Смолет разпределя задачи на всички. На сутринта Хокинс се буди от викове, че зад оградата е Силвър, който е дошъл да преговаря.

Капитан Смолет с неприязън се съгласява да изслуша злосторника. Силвър предлага да им дадат картата на съкровището и неговите хора ще ги пуснат живи. Смолет категорично отказва, смятайки, че неговите мъже имат възможности да се справят с пиратите и да ги предадат на закона. Еднокракият разбойник побеснява и си тръгва, заканвайки се, че ще ги нападнат след час. Авантюристите заемат бойните си места и се подготвят за атака. Не след дълго пасмината на Силвър напада. Честните англичани губят трима свои другари, докато враговете им се прощават с петима. По сметките на ранения Смолет стават четирима срещу девет.

Пета част: Моето приключение по море

Авантюристите се възстановяват след нападението. Хокинс, нетърпелив и жаден за действия, взима храна и оръжие и, издебвайки подходящия случай, напуска укреплението без никой да го забележи. Беглецът вижда как пиратите си устройват лагер на брега на острова. В прикритието на нощта Хокинс намира Бялата скала, където Бен Гън крие собственоръчно направената си лодка, ненадежден коракъл, и с нейна помощ Хокинс се добира до „Испаньола“. Едва прерязва корабното въже, ставайки свидетел на кървавата разпра в кабината между кормчията Израел Хандс и О'Брайън. След като момчето освобождава кораба, той се връща в лодката и се оставя на произвола на вълните.

На сутринта Хокинс се събужда невредим. Опитва се да гребе към брега на острова, но всяко негово движение застрашава да потопи коракъла. Недалеч от себе си момчето забелязва „Испаньола“, която видимо не е управлявана от никой. Измъчван от жажда, Хокинс се добира отново до кораба, който смачква и потапя лодката, миг преди момчето да се хване за бушприта на шхуната. Хокинс се качва на борда, където цари пълен безпорядък – раненият Хендз е мъртво пиян, а О'Брайън е убит от своя другар. Момчето сваля пиратското знаме и „превзема“ кораба. Оцелелият пират се съгласява да закара „Испаньола“ на северния бряг на острова, както иска неочакваният гост. Ранен сериозно, Хендз дава на Джим да управлява рула, като само го насочва. Улисан в управлението, Хокинс е нападнат от главореза, който тайно е скрил нож в пазвата си. Нападнатият опитва да се спаси, като се качва по вантите на стенгата, където има време да зареди пистолетите си. Хендз забива камата в рамото на момчето, което стреля и убива разбойника. Раната не е сериозна и момчето успява да я превърже.

Корабът акостира на брега и Хокинс слиза на острова. Под прикритието на нощта, той прескача оградата на укреплението. Въпреки опасенията си, той влиза вътре, където събужда лагера на противниците.

Шеста част: Капитан Силвър

Пиратската група вътре в дървената постройка се състои от шестима души. Мъжете са водени от Силвър, но са видимо недоволни от досегашното му наставление. Някои от тях искат да убия Джим, който признава всичко сторено от него. Силвър се застъпва за момчето, с което още повече навлича гнева на останалите. Връчен му е черният знак – скъсан лист от страница на Библията, почернен със сажди. Еднокракият разбойник използва случая, за да покаже картата на Флинт, лично дадена му от отстъпилите англичани. Главорезите оставят своя главатар.

Сутринта лагерът е посетен от д-р Ливси, който преглежда пиратите. Той иска да разговаря настрани с Джим. Признава на Хокинс, че всички са невредими и нарочно са отстъпили укреплението на враговете си. В момента са се съюзили с Бен Гън и плануват да ударят разбойниците. Джим избира да остане с пиратите, за да предпази живота на Силвър. След срещата главорезите започват настървено да търсят съкровището. Особено ентусиазиран е Силвър, държащ вързан с въже Хокинс. Търсачите намират местонахождението му, изрично посочено от Флинт, но ужасени откриват, че някой е взел имането преди тях. Докато пиратите обвиняват своя главатар за неуспеха си, наоколо се разнася гласът на Флинт, имитиран от Бен Гън. От храстите се появяват Ливси, Гън и Грей, въоръжени с пушки. Пиратите се предават, а трима от тях избягват в джунглата. Силвър решава на сътрудничи на победителите и пленниците са отведени в пещерата, където Бен Гън е преместил съкровището, след като го е намерил преди два месеца. Златото е пренесено на борда на скритата „Испаньола“ и авантюристите отплават, оставяйки тримата бунтовници, заедно с част от запасите на брега на острова.

По време на пътуването Силвър успява да се измъкне с част от съкровището. „Испаньола“ достига Бристъл. Имането е поделено между оцелелите участници в пътешествието. Джим споделя, че огромна част от съкровището на Флинт още седи на острова.

Край на разкриващата сюжета част.

Герои

Положителни герои

Джим Хокинс и съкровището от Островът на съкровищата.
  • Джим Хокинс (Jim Hawkins) – момче в начална тийнейджърска възраст, главно действащо лице и разказвач на по-голяма част от историята. Син на съдържателите на странноприемницата „Адмирал Бенбоу“, разположена в близост до Бристъл, Англия. Хокинс е изпълнен с ентусиазъм към приключенията и опасностите. Изпитва желание да се покаже полезен пред другите, въпреки крехката си възраст. Понякога е буен и не винаги се вслушва в съветите на по-възрастните. Като цяло е страхлив, но успява да запази самообладание в кризисни ситуации. Момчето е изключително впечатлено от фигурата на Джон Силвър, дори когато се разкрива, че е разбойник. Изпитва симпатии и към другите авантюристи.
  • Дейвид Ливси (David Livesey) – местен лекар и съдия, придружаващ Хокинс в пътуването. За кратко влиза в ролята на разказвач на част от историята. Ливси е възпитан мъж с приятни маниери и богат речник на изразяване. Спретнат и елегантен, носещ бяла напудрена перука. Изключително смел, запазващ самообладание и в най-напрегнатите ситуации. Има високо чувство за справедливост и не понася грубото държание. Джим изпитва уважение и респект към доктора, но той не оказва влияние върху момчето, както фигурата на Джон Силвър.
  • Джон Трелони (John Trelawney) – местен скуайър, който ентусиазирано организира цялото пътуване към острова на съкровището. Той е едър и висок мъж, повече от метър и осемдесет. Има червендалесто и грубо лице. Избухлив и темпераментен мъж с добро, но наивно сърце. Духовит и забавен. Подобно на своя приятел доктор Ливси, притежава силно чувство за справедливост и ненавижда престъпниците. Главният недостатък му е, че прекалено разговорлив и не може да пази тайна. Отначало не се погажда особено добре с капитан Смолет.
  • Александър Смолет (Alexander Smollett) – главен капитан на кораба „Испаньола“, нает от скуайъра. След разкриването на бунтовниците става водач на малката група честни авантюристи. Смолет е строг и намусен мъж, който отначало не се харесва на никого. Професионалист в работата, който стриктно спазва всяко правило и не понася неподчинението. Не харесва особено Джим заради непослушанието му. Самомнителен и подозрителен – пръв изказва предположение, че Силвър и хората са му ненадеждни. Не одобрява прекалената наивност на скуайър Трелони.
  • Бенджамин „Бен“ Гън (Benjamin „Ben“ Gunn) – бивш член от екипажа на Флинт, който бил изоставен от съратниците си на Острова на съкровищата, заради неистовото си желание да намери съкровището. Прекарва три години на безлюдния остров, през което време успява да намери пиратското имане без карта. Най-много му липсва от цивилизования свят сиренето. Джим го намира за стряскащ, но в същото време и насмешлив с налудничавото му държание и раздърпани дрехи. Гън съжалява дълбоко за предишния си живот.
  • Ейбрахам Грей (Abraham Gray) – дърводелец чирак, част от екипажа на „Испаньола“. В последния момент се отказва да се присъедини към бунтовниците.
  • Том Редрут (Tom Redruth) – горски пазач и верен слуга на скуайъра, който отговаря за имението му. Придружава Трелони в пътуването. Редруг е възрастен мълчалив англичанин. Убит е, когато хората на Смолет се нанасят в укреплението.
  • Джон Хантър (John Hunter)– прислужник на скуайъра, който участва в пътуването. Убит по време на нападението на пиратите върху укреплението.
  • Ричард Джойс (Richard Joyce) – друг слуга на скуайъра, който взима участие в пътешествието. Убит по време на пиратското нападение.
  • Том и Алън (Tom and Alan) – честни моряци, които заплащат с живота си заради това. Убити са от бунтовниците, след като слизат на острова с тях.

Отрицателни персонажи

Дългият Джон Силвър заедно с Хокинс и своя папагал.
  • Дългият Джон Силвър (Long John Silver) – корабен готвач и главатар на стария екипаж на Флинт. Много висок и едър с месесто и грозновато лице, което винаги е усмихнато. Левият му крак е отрязан чак до бедрото, така че се придвижва умело и пъргаво с патерица. Притежава говорещ папагал, бълващ псувни, кръстен на стария Флинт. Силвър е общителен и забавен човек, чиято фигура пленява хората, включително и Хокинс. Зад приятната му външност обаче се крие кръвожаден и жесток пират. Двуличен и изключително хитър, готов да заблуди и най-подготвения. Целият екипаж на Флинт, включително и предводителя, се е страхувал от Джон.
  • Били Боунс (Billy Bones)– стар моряк, първи помощник на легендарния капитан Флинт и единственият, който знае мястото на заровеното съкровище. Боунс е едър и тромав мъж с грубовато държание. Необщителен и намръщен човек, пристрастен към рома. Пиян, става нахален и раздразнителен, често стигащ до физическа саморазправа. Предизвиква страх в околните. Хокинс също се плаши от капитана, но страхът му е примесен с някаква симпатия. Най-големият ужас на Боунс е еднокракият моряк – Дългия Джон Силвър.
  • Флинт (Flint) – легендарен пиратски главатар и капитан на кораба „Уолръс“. В романа само името му се споменава, което всява ужас у всички, а Флинт е изпитвал голям страх и гордост към Джон Силвър, който е служил като старши кормчия на кораба му. Капитанът обаче споделя тайната за местонахождението на съкровището си единствено на своя помощник капитан Били Боунз. Старият Флинт умира от алкохолно отравяне с ром в Савана.
  • Израел Хендз (Israel Hands) – кормчия на кораба „Испаньола“ и стар другар на Силвър. Борави добре с корабното оръдие и ножа. Жесток и прибързан към враговете си. Убива О'Брайън в пиянска свада. Хендз е лукав и двуличен моряк, който намира смъртта си от ръцете на Джим при опит да заколи момчето.
  • Слепият Пю (Blind Pew) – сляп и гърбав просяк, който се занимава с грабежи и убийства. Зъл и жилав старец, от който мнозина се боят. Бивш член на пиратите на Флинт. След пиратския живот, натрупал огромно богатство, което профуква до просяшка тояга. Намира смъртта си под копитата на конски отряд.
  • Черното куче (Black Dog) – бивш член на екипажа на Флинт и после част от свитата на Пю. Неприятен и лукав главорез с восъчнобял тен и с липсващи два пръста на лявата ръка. Джим не го оприличава като моряк.
  • Джордж Мери (George Merry) – висок пират на около 35 г. със зло излъчване и жълтеникави очи. Опълчва се на авторитета на своя главатар Джон Силвър и повежда бунт срещу него. Има претенциите да е следващият капитан.
  • Том Морган (Tom Morgan) – стар пират, част от бившия екипаж на Флинт. Дълбоко суеверен. Опитва се да остане верен на Силвър, дори когато другите моряци въстават срещу него. Изоставен на острова.
  • Дик Джонсън (Dick Johnson) – най-младият моряк от екипажа на „Испаньола“. Присъединява се към пиратите, привлечен от сладките приказки на Джон Силвър. По-късно рискува страница от Библията си, за да направят черния знак. Изоставен е на острова.
  • Джоб Андерсън (Job Anderson) – боцман, който след смъртта на г-н Ероу служи и като помощник-капитан. Вероятно част от екипажа на Флинт. Опитва се да убие Хокинс по време на нападението.
  • О'Брайън (O'Brien) – млад ирландец, убит от Израил Хендз в пиянска свада. Носи червена нощна шапка, за да прикрива плешивината си.
  • Джон (John) – бунтовник, контузен при нападението на укреплението. Намира смъртта си от пушка, при залавянето на пиратите, когато дирят съкровището.
  • Алърдайс (Allardyce) – един от шестимата пирати, избити от Флинт, след като заварят съкровището му. Скелетът му служи за пътепоказател към имането.

Други герои

  • Г-н Ароу (Mr. Arrow) – помощник-капитан на „Испаньола“, пристрастен към алкохола, за което не е особено харесва от капитан Смолет. Изчезва безследно по време на пътуването. Описан е мургав стар моря с обеца на ухото и кривоглед.
  • Г-н и Г-жа Хокинс (Mr. and Mrs. Hawkins) – семейството на Джим Хокинс. Майката е описана лукава, но справедлива, а бащата умира в началото на романа.
  • Г-н Данс (Mr. Dance) – митничарски началник и водач на конния отряд, който спасява Хокинс и майка му от шайката на Пю.
  • Догър (Dogger) – един от хората на г-н Данс, който закарва Джим с коня си в селото.

Екранизации

Произведението на Стивънсън е едно от една от най-екранизираните творби в киното. Книгата има повече от 50 кино- и телевизионни продукта, вдъхновени или адаптирани по нея.[1]

Кинофилми и видео

Постер на филма Островът на съкровищата от 1934 г.

Телевизионни продукти

Театър

  • През 2007 г. е направена адаптация от Кин Лудвиг. Пиесата е представена месец май в Alley Theatre в Хюстън, Тексас, под режисурата на Грегъри Бойд. За дизайна на представлението отговарят Юджин Ли и Констанс Хофман.[2] След успеха си в Лондон пиесата е поставяна и в България в „Младежки театър“. Режисьор на представлението е Петър Кауков.[3]
  • Нова театрална версия на романа е направена 2014 г. от драматурга Бриони Лявери. Пиесата е поставена декември на сцената на „Кралският национален театър“, Лондон, с режисьор Поли Финдли. Представлението е играно до април 2015 г. В тази адаптация Джим е момиче.[4]

Външни препратки

Източници

  1. Film Versions of Treasure Island // The Robert Louis Stevenson Archive. Архивиран от оригинала на 2016-04-02. Посетен на 23 януари 2016. (на английски)
  2. „Treasure Island“ // kenludwig.com. Архивиран от оригинала на 2016-12-18. Посетен на 21 октомври 2016. (на английски)
  3. „ОСТРОВЪТ НА СЪКРОВИЩАТА“ // theatre.art.bg. Посетен на 21 октомври 2016.
  4. Billington, Michael. „Treasure Island review – casting girls unearths a new side to boys’ adventure“ // theguardian.com, 11 декември 2014. Посетен на 21 октомври 2016. (на английски)

Тридесет и първа глава
Търсенето на съкровището. Пътепоказателят на Флинт

— Джим — каза Силвър, когато останахме сами, — аз спасих твоя живот, но ти спаси моя и аз няма да забравя това. Аз забелязах как докторът те караше да избягаш, с крайчеца на окото си забелязах. Джим, ти само печелиш от това. Тази е първата ми искрица надежда, откакто пропадна атаката ни, и аз я дължа на теб. А сега, Джим, ще тръгнем да търсим съкровището, но не знам какво ще намерим и това никак не ми харесва. Затова ти и аз трябва да се държим заедно, ако искаме да спасим главите си въпреки всичко, което ни готви съдбата.

Точно тогава някой подвикна, че закуската е готова, и ние насядахме по пясъка да закусим сухари и пържено месо. Бяха наклали огън, на който можеше да се опече цял вол. Огънят гореше така силно, че можеха да го приближат само откъм страната на вятъра, и то съвсем предпазливо. Те бяха сготвили също така разточително, като бяха приготвили три пъти повече храна, отколкото можехме да изядем. Един от тях хвърли с безсмислен смях остатъка от храната в огъня и той пламна още по-буйно от това необичайно гориво. През живота си не бях виждал хора, които да мислят по-малко за утрешния ден. Те явно живееха ден за ден, не пестяха храната, а часовоите им заспиваха на пост. Аз разбрах, че тези хора са способни само на еднократни смели действия, но че не биха могли да издържат при продължителна борба.

Дори Силвър, който се хранеше с Капитан Флинт, кацнал на рамото му, не им направи забележка, че са разточителни. Това ме учуди извънредно много, но неговото поведение показваше изключителната му хитрост.

— Така, момчета — каза той, — вие сте щастливи, че Печеното прасе мисли за вас с ей тази глава. Аз разбрах, каквото ми трябваше. Наистина корабът, е в техни ръце, още не съм разбрал къде го крият, но щом пипнем съкровището, ще поразтършуваме и ще го намерим. И тогава, приятели, у когото са лодките, той ще спечели.

Той бъбреше непрестанно, като тъпчеше устата си с горещ бекон, и с тези думи успя да им възвърне доверието и да събуди надеждата им, като в същото време, сигурен съм в това, той сам насърчаваше себе си.

— А що се отнася до нашия заложник — продължи той, — смятам, че това е последният му разговор с тези, които са му близки. Посредством него успях да се добера до това, което ми бе нужно, и му благодаря, но стига толкова. Аз ще го вържа за въже и ще го водя със себе си, когато тръгнем за съкровището. Трябва да го пазим като злато, та да ни е подръка, ако стане нещо. Но доберем ли се веднъж до кораба и до съкровището и тръгнем по море като весела компания, тогава другояче ще си поприказваме с мистър Хокинс и той ще получи наградата за всичко, което ни докара до главите.

Никак не се учудих, че настроението на пиратите се повиши, но моето страшно се понижи. Ако плановете, които кроеше Силвър сега, се сбъднеха, този двоен предател нямаше да се поколебае да изпълни заплахите си. Той беше стъпил с по един крак в двата лагера и несъмнено щеше да предпочете богатството и свободния пиратски живот пред една гола надежда за спасение от бесилката — единственото, което можехме да му предложим.

Но дори и събитията да се развиеха така, че той да бъде принуден да удържи думата си пред доктор Ливзи, все пак какви големи опасности ни грозяха! Когато подозренията на пиратите се окажеха основателни, какъв тежък момент щяхме да преживеем тогава — той — сакат човек, а аз — слаб юноша, трябваше да се борим на живот и смърт срещу петима здрави и силни моряци.

Като се прибави към тези мои двойни опасения и тайната, която все още забулваше поведението на моите приятели, необяснимото им напускане на крепостта, непонятният им отказ от картата и още по-непонятното последно предупреждение на доктора към Силвър: „Очаквайте буря, когато го намерите“, вие лесно ще разберете защо закуската ми се видя така безвкусна и с какво свито сърце тръгнах след моите поробители, които се отправиха да търсят съкровището.

Ние представлявахме любопитна гледка. Всички бяха с изкаляни моряшки дрехи и всички, с изключение на мен — въоръжени до зъби. Силвър бе нарамил две пушки — една отпред и една отзад, със сабя на кръста и по един пистолет във всеки джоб на мундира. За да допълни неговия странен вид, Капитан Флинт бе кацнал на рамото му и непрестанно бърбореше несвързани моряшки приказки. Аз бях превързан с въже през кръста и следвах покорно корабния готвач, който държеше края на въжето ту със свободната си ръка, ту със здравите си зъби. Мен наистина ме водеха като вързана мечка.

Останалите бяха натоварени с най-различни предмети: някои носеха търнокопи и лопати — първите вещи, които пренесоха от „Испаньола“, други носеха свинско, хляб и бренди за обед. Аз забелязах, че всички тези продукти бяха от нашите припаси, и разбрах, че Силвър ми е казал истината предишната вечер. Ако Силвър не беше сключил договор с доктора, той и цялата му разбойническа шайка щяха да останат само на бистра водица и на това, което можеха да си набавят чрез лов. Водата съвсем нямаше да им е по вкуса, а моряците обикновено са лоши стрелци. При това, незапасени с храна, те едва ли имаха и достатъчно барут.

И тъй, екипирани по този начин, ние тръгнахме на път и дори човекът с вързаната глава, който трябваше да остане на сянка, тръгна с нас. Всички един подир друг се промъкнахме към брега, където ни чакаха двете лодки. Но и лодките носеха следи от пиянската немарливост на пиратите. На едната беше счупена дъската за сядане, а и двете бяха изкаляни и водата в тях не беше изгребана. Като взехме и двете лодки за по-голяма сигурност и се разделихме на две групи, ние навлязохме в залива. Когато потеглихме, се породи спор за картата. Червеното кръстче беше много голямо, за да покаже точното място, а бележката на гърба беше доста неясна. Читателят може би ще си спомни следните думи: „Високо дърво на хребета на «Далекоглед», което сочи към ССИ.

Остров на скелета ИЮИ и на И. Десет фута.“

Значи главният белег беше високото дърво. А точно пред нас заливът бе заграден с плато, към двеста-триста фута високо, което се свързваше на север с южния склон на „Далекоглед“ и което към юг се превръщаше в скалистото възвишение, наречено „Гротмачта“. Платото бе гъсто осеяно с борови дървета с различна височина. Тук-таме някой по-особен вид бор се издигаше четиридесет-петдесет фута над останалите, тъй че кое точно е „високото дърво“ на капитан Флинт, можеше да се определи само на мястото, и то с помощта на компаса.

Въпреки това всеки си хареса по едно дърво, докато бяхме още насред пътя. Само Дългия Джон вдигаше рамене и им казваше да почакат, докато стигнат на мястото.

Силвър караше моряците да гребат леко, за да не се изморяват преждевременно, и след доста дълго плаване спряхме при устието на втората река — онази, която тече през гористата седловина на хълма „Далекоглед“. Оттам, като завихме вляво, ние започнахме да се изкачваме към платото.

В самото начало мочурливата, покрита с блатна растителност почва много забавяше движението ни, но по-нататък малко по малко хълмът стана по-стръмен и почвата по-камениста, а гората все по-рядка. Ние действително се приближавахме към една от най-хубавите местности на острова. Тук нямаше трева, а благоуханни ракитаци и най-различни цъфнали храсти. Храсталаците от зелените мускатови дървета тук-таме бяха прошарени от червеникавите стебла на боровете и от техните сенки и дъхът на тези храсти се смесваше с боровия дъх. Имаше вятър, въздухът беше свеж, слънцето ярко грееше и всичко това извънредно много ни освежи.

Групата вървеше, пръсната в широк полукръг, като всеки подвикваше и тичаше насам-натам. Към средата, доста зад другите, вървяхме ние със Силвър, аз — вързан за въже, а той — запъхтян, едва се движеше по свличащите се камънаци. От време на време аз трябваше да го подпирам, защото се подхлъзваше и можеше да се търколи надолу по склона.

Бяхме изминали около половин миля и вече се изкачвахме на платото, когато онзи, който вървеше на левия край, извика като уплашен. Той продължи да вика и всички се втурнаха към него.

— Не може да е намерил съкровището — каза старият Морган, който мина тичешком край нас, — защото оттам започва платото.

И наистина, когато стигнахме мястото, видяхме нещо съвсем друго. В подножието на голям бор с покрито от пълзящи зелени растения стебло, които бяха поразместили някои от малките кости, беше проснат човешки скелет с останки от изгнило облекло. Тръпки побиха всички.

— Моряк е бил — каза Джордж Мери, който като по-смел от другите бе приближил скелета и разглеждаше останките от облеклото му. — Носил е моряшки дрехи.

— Да, да — каза Силвър, — разбира се, че е бил моряк. Да не очакваш да намериш някой епископ тук. Но защо скелетът лежи в такова неестествено положение?

И наистина трупът не заемаше естествено положение, а лежеше съвършено изопнат, като краката му сочеха една посока, а ръцете, протегнати над главата като на плувец, който се хвърля — точно обратната посока. Само някои кости бяха разместени от птиците, които са го кълвали, и от пълзящите растения, които постепенно го бяха обвили.

14_pateukazatel.png

— Моята стара кратуна сякаш започва да се досеща — забеляза Силвър. — Това е компасът. Ето че той е обърнат точно към най високата точка на Острова на скелета, която стърчи като зъб. Я сверете посоката, която сочат тези кости.

Погледнаха компаса. Тялото сочеше право към острова, а компасната стрелка показваше ИЮИ и към И.

— Така и смятах! — извика готвачът. — Това е пътепоказател. Точно натам се пада посоката към Полярната звезда и лъскавите парички. Но само като си помисля за Флинт, дявол да го вземе, целият изстивам. Това е една от неговите шеги, така ми се струва. Той беше тук с шестима души и ги изби до човек, а този тук го е домъкнал и го е поставил за компас, главата си залагам. Костите му са дълги, а косата му е била руса. А-а, това сигурно е бил Алардайс! Ти помниш ли Алардайс, Том Морган?

— Да, да — отвърна Морган, — помня го. Той ми дължеше пари и ми завлече ножа, когато слезе на брега.

— Като е така — каза друг, — нека потърсим твоя нож! Флинт не беше човекът, който би пребъркал джобовете на един моряк. А и птиците сигурно не са го отнесли.

— Ей богу, вярно! — извика Силвър.

— Нищо не е останало — каза Мери, като тършуваше из костите, — няма ни пари, ни табакера. Тая работа ми се струва подозрителна.

— Да си кажа правата, и на мен така ми се струва — съгласи се Силвър. — Тук има нещо нередно, казваш, а? Брей, момчета, ако Флинт беше жив, нямаше да смеем да припарим тук. Те са били шестима, и ние сме шестима. Само кости са останали от тях.

— Аз го видях мъртъв със собствените си очи — каза Морган. — Били ме заведе при него. Видях го проснат и очите му бяха затворени с монети.

— Мъртъв е, разбира се! Отдавна е умрял той и гние в земята — каза пиратът с вързаната глава. — Но ако духовете бродят, сигурно и духът на Флинт витае из тия места. Ама грозна смърт го сполетя тоя Флинт!

— Вярно — отбеляза друг. — Той ту беснееше, ту крещеше за ром, ту пееше. Знаеше само „Петнайсет души“ и да ви кажа право, оттогава не обичам да я слушам. Беше страшна жега и прозорецът му беше отворен, та можех ясно да чуя как пее, когато смъртта вече го душеше.

— Хайде, хайде — каза Силвър, — стига дрънканици. Той е мъртъв. Никой не броди тук, пък и да бродеше, духовете бродят нощем, главата си залагам! Страхът и дявола може да умори, напред към дублоните!

И ние тръгнахме. Но макар че беше светъл ден и знойно слънце припичаше, пиратите вече не се движеха разпръснато, не подвикваха из гората, а вървяха един до друг и говореха с притаен дъх. Сянката на мъртвия пират бе вледенила сърцата им.